Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………………/22.12.2020 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10
състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
като разгледа
докладваното от съдията т. дело № 1539 по
описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 16, ал. 1 от ЗМТА, вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба
на К.Д.М.Ш.АД, ЕИК*********срещу определение от 31.07.2020 г. по арбитражно
дело 173/2019 г. на Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена
палата, с което е отхвърлено искането за
отвод на арбитъра доц. д-р А.С..
В жалбата се сочи, че са
налице и трите основания за отвод на арбитъра – налице са обстоятелства, които
пораждат основателни съмнения относно независимостта на арбитър С., относно
нейната безпристрастност и относно нейната квалификация.
Относно наличието на
основателни съмнения в независимостта на арбитър С., се излага, че същата е
била определена като арбитър изключително бързо от упълномощения от
Председателя на АС при БТПП заместник-председателя А.К.– в рамките на минути.
Изтъква се, че между заместник - председателя на АС при БТПП и определения от
него служебен арбитър съществуват близки
отношения, като аргумент в тази насока е възлагането от страна на доц. С. в
качеството й на директор управление „Правно“ в Банка ДСК ЕАД на проф. К.да
осъществява процесуално представителство на банката и консултации. Поради това
се сочи, че тъй като арбитър С. е определена по неясни мотиви, това води до
съмнения в нейната независимост. Относно съмненията в безпристрастността на
арбитър С., жалбоподателят се позовава на становището от 14.04.2020 г. на
арбитър С., с което тя заявява, че няма връзка с никоя от страните по делото и
свързани с тях лица. Изтъква се, че
между процесуалните представители на ответниците по делото – АД „Г.Т.И К.“ и
доц. С., в качеството й относно на ръководител на управление Правно в банка ДСК
ЕАД са сключени три договора за правна помощ и съдействие относно процесуално
представителство на банката, както и предоставяне на правни услуги. И тъй като
доц. С. не е разкрила тази информация в декларацията си, това поставяло под
съмнение безпристрасността й. Излагат се и аргументи относно професионалната
квалификация на арбитъра. Сочи се, че доц. С. притежава експертиза в областта
на семейното и наследственото право, а не в материята на приватизацията и/или
морското право. Поддържа се, че доц.С. не е назначена поради нейната
квалификация, тъй като при определянето й заместник-председателя на АС при БТПП
не е имал време да се запознае с делото или пък изборът му е продиктуван от
други фактори, а и обективно се установявало, че арбитър С. държи да остане
арбитър по делото.
С оглед изложеното моли
Съда да отмени атакуваното определение на арбитражния състав.
Ищецът в арбитражното
производство – Агенция за публичните предприятия и контрол, ЕИК********, в
отговор на жалбата, оспорва същата.
Сочи се, че арбитър А.С.
е избрана от заместник-председателя на АС при БТПП по възлагане от председателя
на АС. По делото няма данни А.К.да е заинтересован от изхода на делото, да е в
особени връзки с някоя от страните, което се отнасяло и до А.С.. Поддържа се,
че не са налице доводите, че са налице особени връзки между процесуалните
представители на жалбоподателя и А.С. по повод сключени договори за правна
помощ и правни услуги между Банка ДСК
ЕАД и АД „Г.Т.И К.“, доколкото А.С. не е страна по тези договори.
Съдът, като прецени
представените доказателства по делото, намира следното от фактическа страна:
По делото се
установява, че ВАД 173/2019 г. по описа на АС при БТПП е образувано по искова
молба на – Агенция за публичните предприятия и контрол, ЕИК******** срещу „А.П.“
ООД и „К.Д.М.ш.“, ЕИК ********.
На основание чл. 12,
ал.2, т.1 от ЗМТА ищецът АППК е посочил за арбитър П.Г..
На 12.02.2020 г. ищецът
е оттеглил избора на проф. П.Г. за арбитър и е поискал на основание чл. 14,
ал.5 от правилника на АС при БТПП арбитърът да бъде определен от Председателя
на АС при БТПП. Ответниците не са възразили на оттеглянето на посочения от
ищеца арбитър, но са посочили, че не са
налице предпоставките за прилагане на чл. 14, ал.5 от ПрАС при БТПП. Евентуално
правят искане, ако арбитър се определя по реда на чл. 14, ал.5 от ПрАС при
БТПП, то да стане от заместник-председател на АС при БТПП, тъй като председателят
на АС при БТПП е демонстрирал пристрастие по случая.
С молби от 27.02.2020
г. и от 02.03.2020 г. ищецът АППК поддържа искането за оттегляне на посочения
арбитър П.Г. и по чл. 14, ал.5 от ПрАС на БТПП.
Въз основа на
разпореждане от 04.03.2020 г. на председателя на АС при БТПП, с определение от
05.03.2020 г. заместник-председателя на АСС при БТПП А.К.е назначил за арбитър
на ищеца доц. Д-р А.С..
На 10.03.2020 г. А.С. е
подала декларация за безпристрастност и независимост.
На 09.04.2020 г. ответникът
„К.Д.М.ш.“, ЕИК*********е подал искания за отвод на арбитър С., като се посочват
причините, посочени и в жалбата, по която е образувано настоящото дело –
наличието на връзки със заместник-председателя на АС при БТПП, които са благоприятствали
избирането на А.С. за арбитър, недеклариране на наличието на връзки с
процесуалните представители на ответника, което представлява основание за
съмнение в нейната безпристрастност.
Има данни, че искане за
отвод на арбитър А.С. е направено и на 14.04.2020 г. и на 15.04.2020 година.
С атакуваното определение
арбитражният състав е отхвърлил искането за отвод на арбитър А.С., като е
посочил, че споделя изразените от арбитъра доводи, че не са налице основания за
отвод. Наличието на колегиални връзки със заместник-председателя на АС при
БТПП, респ. сключването на договори от името на банката,където арбитър е
ръководител на управление Правно, както и сА.К., така и с процесуалните
представители на ответниците не разкриват основания да се постави под съмнение
безпристрастността й.
По делото се
установява, че 26.04.2011 г. между Банка ДСК ЕАД и АД Г.Т.И К. е сключен рамков
договор за предоставяне на правни услуги. Установява се и сключването и на два
договора за правна помощ – от 05.12.2011 г. и
от 28.01.2016 г. между същите
страни.
Адвокатско дружество Г.Т.И
К. са процесуални представители на ответника „К.Д.М.ш.“, ЕИК*********по ВАД 173/2019
година.
Не е спорно, че доц.
Д-р А.С. и проф. А.К.са колеги в ЮФ на СУ „Свети Климент Охридски“, както и че
доц. К.е действал като процесуален представител на Банка ДСК ЕАД.
Съгласно писмо на АС
при БТПП, към 15.12.2020 г. ВАД № 173/2019 г.
е висящо и не е приключило с окончателен акт.
При така установената
фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 16 от ЗМТА, тъй като препис от определението на арбитражния състав
от 31.07.2020 г. е връчено на ответника –жалбоподател на 06.08.2020 година и и
е срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съгласно чл. 13 от ЗМТА когато на едно лице е
предложено да бъде арбитър, то трябва да посочи всички обстоятелства, които
могат да породят основателни съмнения за неговата безпристрастност или
независимост, а според чл. 14 отвод на арбитър може да бъде направен само ако
има обстоятелства, които пораждат основателни съмнения относно неговата
безпристрастност или независимост, или ако той не притежава необходимата
квалификация, уговорена от страните.
В чл. 15, ал. 2 от ЗМТА
е предвидено, че при липса на споразумение за процедурата по отвода, отвод на
арбитър може да се направи не по-късно от 15 дни след като страната е узнала за
образуването на арбитражния съд или след като е научила за обстоятелствата,
които дават основания за отвода, като ал. 3 на същия член разпорежда, че
искането за отвод се прави писмено до арбитражния съд, като се посочват
основанията за това.
Съгласно Правилника на
АС при БТПП (приложим по конкретното дело) - чл. 17, ал. 1, когато едно лице е
предложено да бъде арбитър, то трябва да посочи всички обстоятелства, които могат
да породят основателни съмнения относно неговата безпристрастност или
независимост като представи в Секретариата, подписана от него лично декларация,
като всяка страна има право да направи отвод на арбитъра или на Председателя на
Решаващия орган, ако се съмнява в тяхната безпристрастност или съществуват
данни, че те лично, пряко или косвено са заинтересовани от изхода на делото
(чл. 17, ал.2 от Правилника). Според чл. 18, ал. 1 от Правилника отвод на
арбитър може да се направи не по-късно от 7 дни след като страната е узнала за
образуване на решаващия орган или след като е научила обстоятелствата, които
дават основание за отвода.
В конкретния случай,
СГС няма да обсъжда въпросът е допустимо в Правилника на АС при БТПП да бъде
посочен по-кратък срок за отвод на арбитър от преклузивния срок, посочен в
ЗМТА, доколкото е безспорно, че искането за отвод на арбитър А.С. е направено
на 09.04.2020 г. (няма данни за узнаване в по-ранен момент за определянето на
арбитъра) и на 16.04.2020 г. във връзка с новите обстоятелства – посочени в
декларацията на арбитъра от 14.04.2020 година.
По изложените
възражения за отвод на арбитър А.С., следва да се отбележи следното:
В конкретния случай, с
оглед приложимата правна уредба и съгласието на страните да прилагат Правилника
за АС при БТПП по арбитражното дело по тях, независимо от обстоятелството, че
се касае за доброволен арбитраж, Съдът намира, че страните, включително и
жалбоподателят не са се отказали от
гаранциите за справедлив процес по чл. 6 от ЕКЗПЧ (аргумент от решение
от 02.10.2018 г. по CASE OF MUTU AND PECHSTEIN v. SWITZERLAND (Applications
nos. 40575/10 and 67474/10) - §120-121).
Поради това, Съдът
намира, че следва да се основе в разбирането си на понятията за „независимост“
и „безпристрастност“ на решаващия орган, на практиката на ЕСПЧ по приложение на
чл.6 от ЕКЗПЧ.
В решението по дело
Боян Господинов срещу България (Жалба № 28417/07) ЕСПЧ посочва : „Съдът е развил принципите относно
изискването за безпристрастност на съдиите, залегнали в чл. 6 от Конвенцията в
решението си по делото Kyprianouc. Chypre [ГК], № 73797/01, §§ 118-121, ЕСПЧ 2005‑XIII. Тези принципи
могат да се обобщят по следния начин: Безпристрастността се определя с липсата
на предубеждение или пристрастност и съществуването ѝ се преценява чрез
два подхода: субективен подход, който се опитва да определи личното вътрешно
убеждение на даден съдия или какъв е бил интереса му в това конкретно дело и обективен
подход, насочен към наличието на достатъчно гаранции, за да се изключи спрямо
него всяко основателно съмнение. Що се отнася до втория подход, когато даден
колегиален правораздавателен орган е ответник, той следва да се запита дали,
независимо от личното поведение на някой от членовете му, някои, подлежащи на
проверка, факти позволяват поставянето под съмнение на безпристрастността на
самия съдебен орган. По това дело, дори видимите характеристики могат да
придобият значение. …“
И двата критерия –
обективен и субективен следва да се разгледат в съвкупност.
Установените от самия
АС при БТПП Етични правила за поведение на арбитрите също се основават на
разбирането, че при осъществяване на дейността си арбитрите са независими и са
длъжни да действат честно и безпристрастно, като се подчиняват единствено на Конституцията,
международните договори, по които Република България е страна, законите и
нормите на справедливостта (чл.1). Именно поради тази причина и е предвидено,
че при приемането на избора или на назначаването си арбитрите са длъжни да
разкрият всички обстоятелства, които при една добросъвестна и обективна преценка
биха могли да предизвикат съмнения относно тяхната независимост и
безпристрастие (чл. 3 от Етичните правила).
Такива критерии, които
дават възможност да се направи обективна оценка за наличие на определени
обстоятелства, които би следвало при добросъвестно упражняване на задълженията
на арбитрите да разкрият всички обстоятелства, които при една добросъвестна и обективна
преценка биха могли да предизвикат съмнения относно тяхната независимост и
безпристрастие, са дадени и в Ръководство на Международната асоциация на
адвокатите относно конфликта на интереси в международния арбитраж (последна редакция август 2015 г.) (достъпно на следния сайт:
file:///C:/Users/%D0%A6%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0%20%D0%96%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%B7%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0/Downloads/IBAGuidelinesonConflictofInterest2014%20(2).pdf).
Тъй като се касае за
насоки, указания и ръководство, изработени с участието на международната
юридическа общност по проблема, е неприемливо пренебрегването им, с аргумента,
че формално са незадължителни. Понятията, с които се работи в областта на
изискването за безпристрастен и независим решаващ орган, са често понятия в
областта на морала, с проявни форми, които не е необходимо и не следва да се
очаква да имат изчерпателно изброяване.
Поради това и ЕСПЧ
визира в цитираното по-горе решение, че значения имат и външните проявни форми,
които обаче могат да са различни във всеки конкретен случай, и следва да се
съобразяват в съвкупност.
По изложените
съображения, настоящата съдебна инстанция изхожда за своята преценка дали са
налице основания за уважаване на искането по чл. 16 от ЗМТА и от критериите,
посочени в цитираното ръководство. При тяхната преценка, Съдът съобразява и
конкретната вътрешна правна уредба, регламентираща дейността на адвокатурата,
адвокатските колегии (в Закона за адвокатурата), основанията за отвод по чл. 22
от ГПК.
На базата на тези
изходни позиции, Съдът намира следното:
На първо място,
твърденията на жалбоподателя за основанията за отвод могат да се обобщят в две
групи – 1) наличие
на особени отношения между определения арбитър и заместник-председателя на АС
при БТПП –А.К., които да го са мотивирали да избере А.С., вкл. и въпреки
липсата на квалификация у арбитъра по конкретния спор и 2) наличие на особени отношения между
арбитъра и процесуалните представители на ответниците по арбитражното дело,
вкл. и жалбоподателя – АД „Г.Т.И К.“.
Относно твърденията за
особени връзки между заместник-председателя на АС при БТПП и А.С., настоящата съдебна инстанция намира,
че така както са изложени твърденията от жалбоподателя и видно от данните по
делото, не водят на извод, че са налице основанията за отвод на арбитъра.
Липсата на квалификация
е въпрос на субективна преценка от страна на жалбоподателя, и само по себе си не
може да е основание за отвод, ако самият арбитър не прецени, че в конкретната
хипотеза не са налице основанията за отвод по чл.4, пред. 2 от Етичните правила
за поведение на арбитрите при АС при БТПП, освен ако страните са уговорили
някаква специална компетентност на арбитъра. В конкретния случай,
жалбоподателят не твърди, че е налице изрична уговорка между страните по
арбитражното дело относно особена квалификация на арбитъра, неспазванетото на
което условие да е основание за отвод, съгласно чл. 13, ал.1, in fine от ЗМТА.
Не е в компетентността
нито на арбитражния състав, нито на Съда в настоящото производство да преценява
общата компетентността на арбитъра, щом липсва изрична уговорка в арбитражното
споразумение. По делото е безспорно, че А.С. е вписана в списъка на арбитри при
АС при БТПП и отговаря на общите изисквания за арбитър.
Страната по спора,
която е подписала арбитражна клауза, е разполагала с възможността да прецени
персоналния състав на съответния арбитражен съд, правилата за определяне на
арбитри и тяхната квалификация и не може по реда на отводите да търси конкретен
арбитър, който според нея е по –подходящ, тогава когато се касае за арбитър,
посочен от насрещната страна.
Само за пълнота следва
да се отбележи, че по делото е видно, че самият жалбоподател е наясно, че
научните интереси на доц. С. в областта на семейното и наследственото право, не
са в дисбаланс с професионалната й позиция на Ръководител на Управление „Правно“ на Банка ДСК ЕАД, където
безспорно акцентът е в областта на търговското, банковото, финансовото
право.
Твърдението за наличие на
особени връзки между административния орган при АС при БТПП, определил арбитъра
(проф. А.К.в качеството му на заместник-председател на АС), при спазване на
правилата на АС в конкретния случай, също не е основание за отвод на арбитър А.С.
по ВАД 173/2019 година.
На първо място, не се
твърди, че заместник-председателят на АС при БТПП се намира в особени отношения
с някоя от страните по арбитражното дело, което да аргументира желанието му да
назначи арбитър, с който самият той се намира в особени връзки, с цел да се
издейства решение в определена насока по арбитражното дело.
Същевременно, за
професионалния кръг на юристите в Република България, както проф. К., така и
доц. С. са познати като преподаватели в ЮФ на СУ, както и в други университети,
автори на много учебници в сферата на научните им интереси (доводът за
наличието на подобни колегиални връзки не е въведен в настоящата жалба, но е
повдигнат пред арбитражния състав в искането за отвод. Настоящия съдебен състав
намира, че следва да отрази тези факти, доколкото именно с оглед преценка на
конкретните детайли следва да се направи извод за наличието на основания за
отвод на арбитър – такива са и указанията, дадени в Ръководство на
Международната асоциация на адвокатите относно конфликта на интереси в
международния арбитраж. В случая не се разширява предмета на жалбата, а се
търси контекст на конкретно поведение). Поради това и житейски неоправдано е да
се очаква, че двамата не се познават, респ. нямат представа за професионалните
си качества, знания и умения. Няма наведени твърдения, че е налице особена
лична обвързаност, приятелство, което да е довод за изследване на въпроса за
нарушаване на изискването за безпристрастност. Следва да се отбележи и, че
подобни професионални връзки са описани в Ръководство на Международната
асоциация на адвокатите относно конфликта на интереси в международния арбитраж
като попадащи в Зеления списък, при който не е необходимо тези факти да се
оповестяват (т. 4.3.3.).
Изчисляването на
часовете, в които е необходимо според жалбоподателя да се запознае заместник
председателя на АС при БТПП с делото, за да определи арбитъра по конкретно
дело, е неоснователен аргумент. Безспорно заместник- председателят на АС при
БТПП е запознат с професионалните качества на всеки от арбитрите, които са включени
в списъка, доколкото една от функциите на председателя/съотв. на
заместник-председателя (при възлагане по чл. 5, ал.3 от Устава на АС при БТПП)
е по чл. 14, ал.5 от Правилника на АС при БТПП, т.е да определят
административно арбитри. От друга страна, за да се определи арбитър не се
очаква председателят на АС при БТПП (съотв. заместник-председателят) да се
запознава с цялото дело, да изчита всички томове и пр., в какъвто смисъл са
твърденията на жалбоподателя.
В тази връзка доводът,
че заместник-председателят на АС при БТПП, е бил определен от банката като
процесуален неин представител по едно дело, което и в момента е висящо, също не
може да се изтъкне като основание за отвод.
На първо място,
посоченият арбитър не е собственик, а също служител на търговското дружество –
банка, което дружество безспорно работи както с вътрешен юридически екип, така
и с много външни юристи. Такива са както заместник-председателят на АС при
БТПП, така и процесуалните представители на ответника в производството пред АС,
както и редица други юристи. Дори и да се приеме, че като ръководител на
Управление Правно, на А.С. е възложено да избира външните юристи, с които да
работи банката, макар и тези обстоятелства да попадат в хипотезата, най-близо
до посочените в т.3.3.9 от Ръководството от Оранжевия списък, и да е добре, да бъдат разкрити, само по себе
липсата на разкритие (за професионалните връзки между Банка ДСК ЕАД и процесуалните
представители на ответника следва да се отбележи, че са за период повече от три
година, поради които дори и при най - стриктното прилагане на Оранжевия списък на
Ръководството, не подлежат на изрично деклариране), не води до извод за наличие
на основание за отвод.
В конкретния случай,
вътрешната нормативна уредба – Закон за
адвокатурата, респ. Устав на АС при БТПП, Етичните правила на арбитрите при
БТПП не посочват подобно основание като основание за отвод. Липсата на изключителност
на ситуацията, и това, че се касае за едно, или няколко (на настоящия съдебен
състав са служебно известни и други дела, при които А.К.е процесуален
представител на Банка ДСК ЕАД) от многобройните дела, които Банка ДСК ЕАД води
с различни страни, по преценка на
настоящия съдебен състав, води до извод, че не са налице особени отношения, които
да обосновават съмнения за безпристрастността и независимостта на арбитър А.С.
по конкретното дело.
По изложените
съображения, преценката на всички факти по делото, така както са изнесени от
страните, и събраните данни, чрез оценка на обективните факти, не води на извод
за наличие на основания за отвод на арбитър А.С..
Поради това и жалбата
на К.Д.М.Ш.АД, ЕИК*********е неоснователна.
Водим от горното, СГС, VI-10 състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба, вх. номер 83033/13.08.2020 г. на К.Д.М.Ш.АД, ЕИК*********срещу определение
от 31.07.2020 г. по арбитражно дело 173/2019 г. на Арбитражен съд при Българска
търговско-промишлена палата, с което е
отхвърлено искането за отвод на арбитъра доц. Д-р А.С.
Решението е
окончателно.
Препис – на страните.
СЪДИЯ: