О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ II -260429 28.09.2020 година град Бургас
Бургаският
окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в закрито заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 2288 по описа
за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
постъпилата въззивна жалба от К.С.К., ЕГН **********,*** против решение № 1867/30.07.2020г по
гр.д.№2320/2020г на районен съд –Бургас в частта, в което е осъден да заплаща
на малолетната си дъщеря С., ЕГН **********,чрез нейната майка и законен
представител Г.М. месечна издръжка в размер на 250лв ,считано от м.февруари
2020г до датата на завеждане на исковата молба по настоящото дело и в частта, в
която се определя режим на лични отношения между бащата и детето през първите
шест месеца след влизане в сила на съдебното решение,както следва : всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа в събота и от 10,00часа до 18,00часа в неделя, без
приспиване и след изтичане на шест месеца от влизане в сила на решението по
един месец през лятото, когато майката не ползва годишен платен отпуск.Жалбата
е подадена в преклузивния
двуседмичен срок по чл.259 ГПК –
решението е връчено на процесуалния представител на въззивника на 31.07.2020г, а
жалбата е входирана на
14.08.2020г.Съдържа реквизитите по чл.260,т.1,2,4 и 7 ГПК и допустима.В
нея се твърди ,че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществени
процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и е необосновано.Съдът не
е изложил мотиви по твърденията на въззивника –ответник за платени от него и
неговите родители наем на жилището, в което живее ищцата и детето и консумативните разноски за него, както и,
че ответникът е закупувал дрехи и други необходими неща за детето и е плащал издръжка. Необосновано
са игнорирани доказателствата за доходите на ищцата и за момента на прекратяване на трудовото й
правоотношение, като до този момент е получавала 674,93лв месечно ,а от друга
страна не е взето предвид ,че ответникът няма постоянни месечни доходи. Неправилен и необоснован е
изводът ,че ищцата не разполага със
средства и ,че ответникът не е предоставил
такива в размера ,за който е
осъден да заплаща издръжка за минал период. В нарушение на процесуалните
правила районният съд е отказал да
приеме представените от ответника писмени доказателства – анекс към договор за
наем и разписки за реализирани консумативни разноски,които според
въззивника-ответник дават яснота между кои страни е сключен договора за наем и
кой е заплащал сумите за ползването на отдаденото под наем жилище и, че е предоставял достатъчно средства за
издръжка на детето за минал период.
По
отношение на обжалваното решение,в частта относно определения режим на лични
отношения на бащата с детето, се твърди,че
то е неправилно ,като също са допуснати съществени процесуални нарушения
и нарушения на материалния закон.Според въззивника решението е постановено само
на база твърденията на ищцата при изготвяне на социалния доклад относно
емоционалното състояние на детето след фактическата раздяла между
родителите и е неизяснен въпроса
необходими ли са по-чести контакти с
бащата ,с оглед преодоляване на настъпилото отчуждаване.За да се реши въпросът
с адекватния режим на лични отношения е следвало съдът да изясни както
възможността за осигуряване на добър
социален и битов живот на детето по време на личните контакти ,така и
възпитателските качества на бащата и имат ли те благоприятно въздействие върху
развитието на детето.Няма доказателства по делото за проведен с детето разговор
от социалните работници, дали то желае да остане с преспиване при баща си
,макар той да съжителства с друга жена и
дали майката създава пречки да се
осъществяват пълноценни контакти с бащата.Съдът не е взел предвид при
постановяване на решението ,че при
ответникът има създадени добри битови условия за преспиване на детето,
а е наблегнал в мотивите си на факта,че
след като живее с друга жена, детето не
следва да остава при него да преспива.Не са събрани достатъчно доказателства
дали бащата има нужния капацитет и условия, за да може детето да пребивава при
него през първите шест месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя и по един месец през лятото ,без значение от
факта дали майката е в платен годишен отпуск и през официалните
празници.Изготвеният социален доклад е непълен ,без посещение в дома на ищцата.На
базата на посоченото в него,че детето отказва да контактува с непознати и трудно се адаптира към нова обстановка,
съдът е постановил своето решение
относно режима на лични контакти.От събраните гласни доказателства се
установява,че ищцата постоянно изключва телефона си и не дава на детето да контактува с баща си
,което според него е основната причина то да се промени и да се затвори в себе
си.Въззивникът-ответник счита ,че така определеният от съда режим на лични
отношения ще доведе до по-голямо
отчуждаване на детето от бащата ,с оглед възприетото от майката поведение. Счита,
че решението е постановено при непълнота на доказателства –претендира изслушване
на свидетел –неговата майка и необходимост от нов социален доклад , като бъде
осъществено посещение в дома на майката
и да се проведе разговор с детето дали желае да остане с преспиване при
въззивника-ответник .Моли да се постанови решение,с което да се отмени
първоинстанционното решение в обжалваните части, като се отхвърли иска за
присъждане на издръжка за минало време /от м.февруари 2020 г до депозиране на
исковата молба/ и да се измени постановения режим на лични отношения с детето
през първите шест месеца ,така както е посочено в решението на районния съд ,но
с преспиване при бащата събота срещу неделя ,както и един месец през лятото
и през останалите празници – Великденски, Коледни и ученическите ваканции ,като
този режим не зависи от факта дали майката е платен отпуск ,като този режим
бъде определен и за в бъдеще,като алтернативно желае личните срещи през месеца
да се провеждат на адреса на неговите родители в кв.Ветрен,ул.Черногорово 19 ,а
в случай,че ищцата желае през останалото време доброволно да предостави възможност
да се среща с детето, то тази възможност да се запази.
По делото
е постъпил отговор на въззивната жалба от Г.Н.М.,чрез пълномощника й адв.А.,в
който тя е оспорена като неоснователна.Оспорено е твърдението,че въззивникът -ответник
е заплащал наема на жилището ,в което са живели тя и детето,както е
относимостта на представите писмени доказателства към спора.Отделно,твърди се
,че представеният анекс към договор за наем е с противоречащи си клаузи и е
съставен за целите на настоящото производство.Счита,че дори ищцата да не е
участвала в плащането наема за жилището, това няма отношение към задължението
за изплащане на издръжка за малолетното дете.Счита,че правилно районният съд е
отказал да приеме посочените в жалбата доказателства, доколкото същите са
ирелевантни за спора.Въззивникът –ответник не е представил по делото
доказателства за своите доходи ,като е заявил, че работи без трудов договор.Правилно
е решението на районния съд и в частта относно определения режим на лични
отношения, като е взет предвид родителският капацитет на бащата
и състоянието на детето.Въззивникът-ответник сам се е дистанцирал и дезинтересирал от него и не се е обаждал
повече от два месеца, след като е напуснал общото жилище.Счита ,че желанието на
въззивника-ответник детето да преспива
при него е породено само от собственото му удобство и не е съобразено с
характера на С. и това, че трудно
комуникира с чужди хора.От събраните
гласни доказателства е установено, че след напускането на бащата, детето още
повече се е затворило в себе си .Счита, че определеният от съда режим на лични
отношения през първите шест месеца ще
осигури едно по-плавно привикване на детето към новата ситуация. С оглед
характеровите особености на детето, съдът правилно е определил по-ограничен
режим в началния период на адаптация ,в
съответствие със Закона за закрила на детето и с висшия му интерес.Моли да се
потвърди решението в обжалваната му
част.
Във
въззивната жалба са направени доказателствени искания : да се приемат
приложените към жалбата писмени доказателства –анекс към договор за
наем,разписки за платени консумативни разноски и приведени средства за издръжка
преди завеждане на исковата молба; да се допусне да разпит един свидетел- Жечка
К.,майка на въззивника –ответник ,като са посочени обстоятелствата ,които ще се
установяват с нейния разпит;да се изготви нов социален доклад , след посещение
в дома на ищцата,с цел да се разговаря с детето и да се установи има ли то желание
да пребивава при бащата с преспиване по време на ежемесечните им срещи.В
отговора на въззивната жалба доказателствените искания са оспорени като
неотносими и преклудирани по смисъла на чл.266,ал.1 ГПК.
По
отношение на това дали доказателствените
искания са преклудирани, следва да се посочи ,че в настоящото
производство, касаещо присъждане на издръжка на малолетно дете и определяне на
режим на лични отношения с него ,преклузия на доказателствени искания не
настъпва. Съгласно приетото по
т. 1 от ТР № 1/2013 г. ОСГТК, че доколкото основната функция на съда е
да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от
волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен
материален закон, установен в обществен интерес. Ограниченията в дейността на
въззивната инстанция не се прилагат и в хипотезата, когато осъществяването на
въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо
и в защита на друг, публичен интерес. В тези случаи служебното начало следва да
има превес над диспозитивното и състезателното начало. Затова, когато законът е
възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса
/например в производството за поставяне под запрещение/, или на родените от
брака, ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и
ползването на семейното жилище, негово задължение е служебно да събере
доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както
и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без
ограничения във времето.Поради това искането за допускане на свидетел,направено във въззивната
жалба следва да бъде уважено.По отношение на искането за допускане на писмени
доказателства – анекс към договор за наем на недвижим имот, сключен между трето
лице и бащата на въззивника –ответник,разписки за плащане на консумативи – вода
и ел.енергия,съдът намира ,че същите са неотносими към спора за
дължимостта на издръжка за малолетното
дете за минало време. По отношение на допустимостта и относимостта на другите
писмени доказателства – договор за кабелна телевизия и интернет, сключен за
имот в Стара Загора – ул.“Св.Кирил и Методий“ №52 и договор за наем на същия
имот и приемо-предавателен протокол, както и две касови бележки за платени суми
по договор за предоставяне на кабелна телевизия и интернет, съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание след изслушване на страните.Тъй като по
делото е предявен отделен иск за присъждане на издръжка за минало време и с оглед твърденията на ответника,че е
плащал такава издръжка, следва да му се укаже,че тежестта да докаже този факт е
негова.
По
отношение на искането на изготвяне на нов социален доклад, който да
установи след разговор с малолетното
дете С. дали желае да преспива при баща си, съдът намира следното: с оглед твърденията на майката ,че
детето е затворено и притеснително и не
желае да контактува с чужди хора,както и че преспиването в дома на бащата, в
който живее съвместно с друга жена, няма
е да в негов интерес и се налага да му са даде време ,за да свикне с нова
обстановка, както и с оглед твърдения на ответника ,че майката го настройва го
против бащата, отказва да осигури контакт между него и детето дори по телефона
и тази липса на контакт води до отчуждаване на детето и до още по-голямо
затваряне, се налага да се назначи съдебно-психологическа експертиза от вещо лице –психолог, което, след среща с
детето и родителите ,да даде заключение относно : психическото състояние на
детето С., налице ли е затвореност, страх и несигурност при общуване с други
хора и на какво се дължи това; относно взаимоотношенията между всеки един от
родителите и детето и наличието на негативни тенденции в тях,както и причините
за това; налице са данни за родителско отчуждение и причината за това; как би
се отразило на психическото състояние на
детето С. преписването в дома на бащата по време на
ежемесечните им контакти, а също и присъствието на друга жена,с която той
живее на съпружески начала.Съдът не може да определи адекватни мерки относно
режима на лични отношения, без да изследва психическото състояние на детето, с
оглед твърденията на страните,дали е налице синдром на родителско отчуждение
,да препоръча мерки за преодоляването му ,ако констатира такъв ,както и да
установи отношението на родителите към проблема ,участието в неговото
преодоляване и готовността им да полагат усилия до пълното му разрешаване. Желанието
на детето ,с оглед на ниската му възраст/нещо, което въззивникът иска да се
установи от разговор със социален работник и нов социален доклад/ не е
обвързващо съда, който следва при разрешаване на спора относно адекватния режим
на лични отношения да прецени, на първо място, висшия интерес на детето и отражението върху неговото психо-физическо
развитие на един по-разширен или
съответно по-стеснен в началото режим на лични отношения с бащата.
Мотивиран от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ДОКЛАДВА
постъпилата въззивна жалба от К.С.К., ЕГН **********,*** против решение № 1867/30.07.2020г по
гр.д.№2320/2020г на районен съд –Бургас
и отговора на въззивната жалба от Г.Н.М.,чрез процесуален представител
адв.Д.А.,адрес ***, съобразно мотивите на настоящото определение.
УКАЗВА
на въззивника –ответник ,че носи тежестта да докаже плащането на издръжка за
минало време от м.февруари 2020г до датата на подаване на исковата молба.
ДОПУСКА до разпит при условия на
довеждане на свидетеля Жечка Тодорова К..
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане и приемане на представените с въззивната
жалба писмени доказателства – анекс към договор за наем и разписки за платени
вода и ел.енергия и за изготвяне на нов социален доклад.
НАЗНАЧАВА съдебно-психологическа експертиза, вещото лице по която,
след среща с малолетното дете С. и родителите,
да даде заключение относно психическото
състояние на детето С., налице ли е затвореност, страх и несигурност при
общуване с други хора и на какво се дължи това; относно взаимоотношенията между
всеки един от родителите и детето и наличието на негативни тенденции в тях,както
и причините за това; налице са данни за родителско отчуждение и причината за
това; как би се отразило на психическото
състояние на детето С. преписването в дома на бащата по време на
ежемесечните им контакти, а също и присъствието на друга жена,с която той
живее на съпружески начала.
Определя за вещо лице Деспина
Кондева и депозит в размер на 300лв, вносими по равно от К.К. и Г.М.
в едноседмичен срок от получаване на съобщение за това.
ПОСТАНОВЯВА изслушване на родителите в открито съдебно заседание на
осн.чл.59,ал.6 СК.
Препис
от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: