Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.12.2018 г.
гр.***
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ РАЙОНЕН
СЪД
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и шести
ноември две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
Районен съдия: Таня Спасова
секретар Росица Марковска
като разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 1035
по описа за 2017 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, предявен от Е.И.И., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Ж.А. ***,
с адрес за призоваване гр. Б., ул. *** № ***, срещу съпрузите Т.К.Р. с ЕГН **********
и Ш.Р.Р. с ЕГН **********, за признаване
собствеността по отношение на1/6 идеални части от 1/2 идеални част от дворно
място с площ от 410 кв.м., находящо се в гр. ***, ***, съставляващо
неурегулиран поземлен имот № 319 в кв.144 по плана на гр. ***, за който имот по
неприложена в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ VIII-319 в кв.144 по
плана на гр. ***, целият с площ от 415 кв.м, с неуредени регулационни сметки за
5 кв.м. (с изключение на 3, 80 ид.ч. от 1/6 ид.ч.), ведно със същите идеални
части от самостоятелен обект – първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна
сграда, със застроена площ от 118 кв.м., състоящ се от три стаи, хол,
всекидневна, кухня, баня, тоалетна и коридор, ведно с две помещения – килер и
кухня с южно изложение от приземния етаж – маза (с изключение на 3, 80 ид.ч. от
1/6 ид.ч.), гараж от 18 кв.м. (с изключение на 3, 80 ид.ч. от 1/6 ид.ч.), както
и 1/6 идеални части от 1/2 идеална част
от таван с реално ползване на южната половина (с изключение на 3, 80 ид.ч. от
1/6 ид.част).
Твърденията са, че спорният имот е собственост на ищеца по силата на
наследствено правоприемство от И. И. Т., починал на 29.01.2007 г. Ищецът е
негов син и съответно по силата на наследственото правоприемство е придобил 1/6
идеална част от 1/2 идеална част от описания недвижим имот, за който имот
преживе наследодателят му е учредил договорна ипотека. Неговите идеални части
са предмет на изпълнително дело № 20098040400553 по описа на ЧСИ – Д.Н., рег. №
804 на КЧСИ. Ищецът е обжалвал изпълнителните действия, за което е образувано
въззивно гр.д. № 800/2017 г. на Окръжен съд Б., като жалбата е оставена без
уважение с постановеното решение № I-83 от 03.10.2017 г. Поддържа се още, че
постановлението за възлагане на недвижимия имот не обхваща идеалните части на
ищеца, а само на останалите собственици Ж. И.И. и К.Е. Т., а публичната продан
не била противопоставима на ищеца по ред причини, както следва: изпълнителният
лист бил издаден две години след смъртта на наследодателя му, поради което не
са били налице условията за продължаване на производството против починалия
ипотекарен длъжник, тъй като към момента на смъртта му изпълнителното
производство не е било образувано и съответно не е била връчена покана за
доброволно изпълнение; не е бил конституиран и призован за участие в
изпълнителното производство в качестото на наследник, като всички изпълнителни
действия, предхождащи въвода във владение са извършени без негово знание и
участие; с постановлението за възлагане на недвижим имот от 31.01.2017 г. са
възложените идеалните части на останалите съсобственици, но не и неговите
собствени такива; наследственото правоприемство е настъпило преди
постановлението за възлагане на недвижимия имот и не може да му се
противопостави. Поддържа се също така, че са касае за имот, който е негов
единствен такъв.
В срока за отговор
е постъпил такива от ответниците Т. К. Р. и Ш.Р.Р., с който исковата претенция се
оспорва като недопустима и неоснователна. Поддържа се, че имотът е бил
собственост на бащата на ищеца И. И. Т. и К.Е. Т., които учредили договорна
ипотека в полза на Банка ДСК за обезпечаване на кредит, отпуснат на сина им Ж. И.И..
След смъртта на И. И. Т. имотът е разпределен при следните квоти на
съсобственици между неговите наследници К. И.ова Т. – 4/6 идеални части и по
1/6 идеална част за Ж. И.И. и ищеца Е.И.И.. Поради необслужване на банковия
кредит и след обявена предсрочна изискуемост било образувано ИД №
20098040400553 на ЧСИ Д.Н., по което ищецът бил конституиран като длъжник след
констатиране на смъртта на баща му. При посочените квоти върху имота била
вписана възбрана под акт № 73 том първи, дв. вх. рег. № 1507/ 15.07.2010 г. на АВ СВ ***. Ищецът е обжалвал всички
действия, като с окончателно решение № I-83 от 03.10.2017 г., постановено по
въззивно гр.д. № 800/2017 г. на Окръжен съд Б., жалбата му е оставена без
уважение. Поддържа се, че имотът е възложен на ответника въз основа на
постановление за възлагане на имота, издадено на 31.01.2017 г., влязло в сила
на 20.03.2017 г., вписано в АВ СВ *** под акт № 167, том 4, дв. вх. рег. № 1146
от 03.04.2017 г., след проведена редовна публична продан по ИД № 20098040400553
на ЧСИ Д.Н.. Поддържа се, че публичната продан и възлагането касаят целия имот
недвижим имот, включително частта на ищеца Е.И.И., макар в постановлението за
възлагане частният съдебен изпълнител да е вписал само длъжника Ж. И. и
ипотекарния длъжник К. Т.. Невписването на ищеца Е.И.И. в постановлението за
възлагане било техническа грешка при изписването, за което от ответника е
поискана поправка пред частния съдебен изпълнител на така посочената очевидна
техническа грешка, като било видно, че възлагането касае целия имот, както е
бил ипотекиран, възбранен, оценен и извесен на публична продан от ЧСИ Д.Н., а
не само идеална част от него.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено:
Имотът, предмет на делото, съставлява следното: 1/2 идеални част от дворно
място с площ от 410 кв.м., находящо се в гр. ***, ***, съставляващо
неурегулиран поземлен имот № 319 в кв.144 по плана на гр. ***, за който имот по
неприложена в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ VIII-319 в кв.144 по
плана на гр. *** и самостоятелен обект – първи жилищен етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда, със застроена площ от 118 кв.м., ведно с две помещения
– килер и кухня с южно изложение от приземния етаж – маза, 1/2 идеална част от
таван и гараж от 18 кв.м. (с изключение на 3, 80 ид.ч. от 1/6 ид.част,
собственост на трето лице).
С нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 173, том пети, рег. № 4504, дело 713/2006 г. от 12.05.2006 г. за
обезпечаване на вземането по договор за кредит, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и
Ж. И.И., от собствениците И. И. Т. и К.Е. Т. в качеството на ипотекарни
длъжници в полза на банката заемодател се учредява безвъзмезно договорна
ипотека върху процесния имот.
Ипотекарният
длъжник И. И. Т. е починал на 29.01.2007 г, като негови наследници по закон са
съпругата му К.Е. Т. и синовете му Ж. И.И. и Е.И.И.. По силата на
наследственото правоприемство неговият дял от имота е преминал в тяхно
притежание, респ. Е.И.И. е станал собственик на 1/6 идеални части от имота.
Въз
основа на издаден срещу длъжника Ж. И.И. изпълнителен лист от 16.09.2009 г. по
ч.гр.д. № 560/2009 г. на РС-*** е образувано изпълнително производство №
553/2009 г. на ЧСИ Д.Н. с район на действие Окръжен съд Б.. Ипотекираният имот
е изнесен на публична продан и с постановление за възлагане на недвижим имот от
31.01.2017 г. за купувач е обявен Т.К.Р..
В
хода на изпълнителното производство Е.И.И. е обжалвал действията на частния
съдебен изпълнител, изразяващи се в насочване на принудително изпълнение към
собствените му 1/6 идеални части от недвижимия имот, получени по наследство от
баща му, а именно: извършване на опис и оценка, обявяване на публична продан,
действителни наддавателни приложения, обявяване на купувач и внасяне на цената,
както и издаване на постановлението за възлагане на имотите. Жалбата е оставена
без уважение с решение № I-83 от 03.10.2017
г. на в.гр.д. № 800/2017 г. на Б.кия окръжен съд, като в диспозитива на
решението са изчерпателно изброени горепосочените изпълнителни действия,
предмет на постановеното решение.
Предмет
на постановлението за възлагане е целия ипотекиран недвижим имот, макар като
собственици на имота да са вписани само К.Е. Т. и Ж. И.И.. В хода на
производството са представени разпореждане за поправка на постановление за
възлагане от 31.01.2017 г. и издаденото въз основа на него постановление за
поправка на постановление за възлагане на недвижим имот от 25.01.2018 г., като е извършена поправка в постановление за
възлагане на недвижим имот от 31.01.2017 г. в насока, че имотът е собственост
на К.Е. Т., Ж. И.И. и Е.И.И.. Разпореждането за поправка на постановлението за
възлагане е обжалвано от Е.И.И., за което е образувано в.гр.д. № 441/2017 г. на
Б.кия окръжен съд. Жалбата е оставена без разглеждане като недопустима, а
постановеното определение № 749 от 20.04.2018 г. на Б.кия окръжен съд е било
обжалвано пред Б.кия апелативен съд, който е оставил жалбата без уважение с
определение № 235 от 17.07.2018 г. по ч.гр.д. № 201/2018 г.
При такава фактическа обстановка
съдът намира следното от правна страна:
Предявеният иск е за собственост, като с него се цели
да бъдат отречени вещноправните последици
на влязъл в сила акт на ЧСИ - постановление за възлагане на недвижим
имот.
Ищецът
е станал собственик на 1/6 идеални части от процесния имот по силата на
наследствено правоприемство от ипотекарния длъжник И. И. Т., починал на
29.01.2007 г. След смъртта на ипотекарния длъжник ипотекираният имот е бил
изнесен на публична продан по образуваното изпълнително дело № 553/2009 г. на
ЧСИ Д.Н. с район на действие Окръжен съд Б., приключила с постановление за
възлагане от 31.01.2017 г. и постановление за поправка на постановление за
възлагане на недвижим имот от 25.01.2018 г. Възражението, че постановлението за
възлагане на имота не е достатъчно, за да се прехвърли собствеността, съдът
намира за недоказано и неоснователно. Имота е възложен на ответника с
постановление от 31.01.2017 г., поправено с постановление за възлагане от
25.01.2018 г., като жалбите на ищеца против постановленията са оставени без
уважение, поради което е влязло в сила. Съгласно чл.496, ал.2 от ГПК
последиците от влизането в сила на постановлението за възлагане са придобИ.е на
всички права върху продадения на публична продан имот. Поради това възлагането
на имота с влязъл в сила акт законно се противопоставя на предишния собственик
– ищеца по делото. Следва извода, че
ответникът, като купувач на имота на публична продан въз основа на влязло в
сила постановление на съдебния изпълнител, го притежава на законно основание,
което изключва собственическите права на ищеца.
Неоснователни са твърденията в исковата молба, че е изнесен на публична
продан чужд недвижим имот, тъй като
след смъртта на ипотекарния длъжник част от този имот по силата на
наследяването е преминал върху неговите наследници. Смъртта на ипотекарния длъжник няма за последица заличаване
на действието на учредената преживе от наследодателя договорна ипотека по
отношение на имота, тъй като ипотеката следва имота, независимо от промяната в
собствеността.
Ищецът, в качеството си на наследник на починалото лице, не е трето лице по
изпълнителното дело, а е длъжник, притежавайки част от ипотекирания недвижим
имот. Съгласно чл.429, ал.3 от ГПК изпълнителният лист срещу длъжника има сила
и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на
дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ, а съгласно
чл.429, ал.2 от ГПК издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да
бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те не са заявили отказ от наследство, или не са го приели след
определяне на срок, съгласно чл. 51 ЗН. Следователно издаденият срещу длъжника
изпълнителен лист по силата на чл.429, ал.3 от ГПК е имал сила срещу
наследодателя на ищеца в качеството на ипотекарен длъжник, респ. след смъртта
на наследодателя по аргумент на чл.429, ал.2 от ГПК - срещу неговите наследници
за имота, ипотекиран за обезпечение на дълга.
Неоснователни са
твърденията в исковата молба, че допуснатите
нарушения в процедурата по извършване на публичната продан са довели до
невъзможност постановлението да породи вещноправните си последици. В настоящия казус се касае до претенция за
собственост, предявена от длъжника срещу купувача
по публичната
продан, легитимиращ се с влязло в сила
постановление за възлагане, като претенцията се основава по съществото си на
твърденията за нарушена процедура по провеждане на публичната
продан, изразяващи се в неуведомяване на наследниците на починалия ипотекарен
длъжник. Оплакванията са все във връзка с допуснати нарушения в изпълнителното
производство, свързани с нередовността на уведомяване на наследниците на
починалия ипотекарен длъжник, между които е ищецът. Задължителната съдебна
практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК, обаче е константна, че при наличие на влязло в сила постановление за
възлагане длъжникът, който по
силата на същото е изгубил собствеността, може в
последващ исков процес да претендира собственически
права единствено на основанията, предвидени в чл.396, ал.2 от ГПК /чл. 384, ал. 3 ГПК - отм./ - т. е. когато имотът
е придобит от лице, което не е имало право да наддава, и при невнасяне на цената /Решение № 145/2014 от
24.07.2015 г. по гр. д. № 1770/14 г. на II г. о., Решение
№ 129 от 22.10.2015 г. по гр. д. № 2091/15 г. на II г. о./. В тези хипотези публичната продан
е недействителна и съответно постановлението за възлагане не е годен придобивен
способ по смисъла на чл.77 от ЗС в полза на купувача. Извън тези случаи обаче, вкл.
при липса на валидно учредена ипотека върху
продадения имот, публичната продан
не може да бъде атакувана като недействителна в последващ исков процес,
доколкото основанията на чл.396, ал.2 от ГПК са уредени по
естеството си изрично, изчерпателно и ограничително, с оглед необходимостта да
се гарантира стабилност на правата на купувача,
произтичащи от проведената публична продан.
Доколкото в конкретния случай исковата претенция на ищеца –
длъжник не се основава на
твърдения за наличие на някое от
предвидените в закона основания, при които е допустимо да се оспорва
действителността на публичната
продан и придобитите въз основа на същата собственически
права на купувача,
разполагащ с влязло в сила постановление за възлагане, релевираните в исковата
молба фактически твърдения относно допуснати нарушения в изпълнителното
производство не са в състояние да обусловят уважаване на
предявения иск за собственост, независимо дали същите
са обосновани или не. В същия смисъл е определение
№
26 от 20.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5412/2015 г., II г. о., ГК.
Налага
се крайния извод за неоснователност и недоказаност на предявения собственически
иск, поради което следва отхвърлянето му.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на Е.И.И., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Ж.А. ***,
с адрес за призоваване гр. Б., ул. *** № ***, срещу Т.К.Р. с ЕГН ********** и Ш.Р.Р. с ЕГН **********, за признаване собствеността
по отношение на 1/6 идеални части от 1/2 идеални част от дворно място с площ от
410 кв.м., находящо се в гр. ***, ***, съставляващо неурегулиран поземлен имот
№ 319 в кв.144 по плана на гр. ***, за който имот по неприложена в срок
дворищна регулация е бил отреден УПИ VIII-319 в кв.144 по плана на гр. ***,
целият с площ от 415 кв.м, с неуредени регулационни сметки за 5 кв.м. (с
изключение на 3, 80 ид.ч. от 1/6 ид.ч.), ведно със същите идеални части от
самостоятелен обект – първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда,
със застроена площ от 118 кв.м., състоящ се от три стаи, хол, всекидневна,
кухня, баня, тоалетна и коридор, ведно с две помещения – килер и кухня с южно
изложение от приземния етаж – маза (с изключение на 3, 80 ид.ч. от 1/6 ид.ч.), гараж
от 18 кв.м. (с изключение на 3, 80 ид.ч. от 1/6 ид.ч.), както и 1/6 идеални
части от 1/2 идеална част от таван с
реално ползване на южната половина (с изключение на 3, 80 ид.ч. от 1/6 ид.част), като неоснователен.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Б. в
двуседмичен срок от връчването.
Препис от решението да се връчи на страните.
Районен
съдия: