Решение по дело №430/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№1023

гр. Перник, 24.06.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на тридесет и първи май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА

при участието на секретаря Биляна Миткова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00430 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

            Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, чрез процесуалния му представител юрк. Десислава Александрова срещу Г.Ц.Г., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 545,87 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 2847288 от 14.07.2016г., сумата от 30,47 лева, представляваща договорна лихва за периода от 23.07.2016г. до 09.09.2017г., сумата от 424,05 лв., представляваща такси и комисионни за допълнителни услуги, сумата от 66,67 лв., представляваща мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 10.09.2017г. до 17.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане й изплащане.

            В законоустановения срок,  ответникът Г.Ц.Г. не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, и  вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за процесните суми, за които е издадена Заповед № 2969/04.06.2019г.  по ч. г. д. № 03752/2018г. на ПРС, като в срока по чл. 414 ГПК длъжника (ответник по настоящото дело) е оспорил вземанията, депозирайки писмено възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените понастоящем установителни искове.

за предявените понастоящем установителни искове.

            По основателността:

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 ал. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, последният не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал ражглеждане на делото в негово отсъствие. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно неоснователен с оглед на посочените в писмения отговор възражения, в т. ч. и досежно наличие на нищожни клаузи в договора, поради което съдът постановява настоящото решение на основание наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

            Предвид гореизложеното и на основание чл. 238 ал. 2 ГПК настоящият състав намира, че обективно съединените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.

            По разноските:

            Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в  заповедното, така и в исковото производства.

При този изход на делото, право на разноски има само ответникът. Съдът намира, че същият е доказал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00лв. в заповедното производство и в размер на 400.00 лв. в исковото такова, които и следва да му бъдат присъдени.

            Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 срещу Г.Ц.Г., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 545,87 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 2847288 от 14.07.2016г., сумата от 30,47 лева, представляваща договорна лихва за периода от 23.07.2016г. до 09.09.2017г., сумата от 424,05 лв., представляваща такси и комисионни за допълнителни услуги, сумата от 66,67 лв., представляваща мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 10.09.2017г. до 17.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане й изплащане.

            ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 да заплати на Г.Ц.Г., с адрес: *** сумата от 700.00 лева, представляваща направените в заповедното и исково производства разноски  за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което на основание чл. 239 ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.

СЛЕД влизане на решението в сила ч .г. д. № 07312 по описа за 2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.

ПРЕПИС от решението да бъде връчен на страните по делото.

 

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: Х.С.