РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Бургас , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НЕВЕНА И. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА И. КОВАЧЕВА Гражданско дело №
20202120105417 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на П. О. Ц., ЕГН
**********, адрес: гр. Бургас, бул. М.Л. № 21, ет. 3, срещу Т. Г. Р., ЕГН **********, адрес:
гр. Р., ул. Х.С. № 1, вх. Г, ет. 2, ап. 5, с която се иска от съда да осъди ответника да заплати
на ищеца сума в размер на 20000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, и сумата 962,90 лева
обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи по лечението, заплатени
съдебни разноски и разлика с получаваното възнаграждение вследствие на болничния, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 31.03.2020 г. до
окончателното плащане на сумата и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Твърди се, че на 31.03.2020 г. ищецът е пострадал от извършено от
ответника престъпление – на 31.03.2020 г. в ж. к. Зорница, бл. 18, ет. 2, пред ап. 6 чрез
нанасяне на удар с нож Р. причинил на Ц. средна телесна повреда – прободно нараняване в
лява долна коремна половина, довело до проникване в коремната кухина и кръвонасядане. С
влязло в сила определение от 17.08.2020 г. по НОХД № 3306/2020 г. на БРС е одобрено
постигнато споразумение, като ответникът е признат за виновен и е осъден за описаното
престъпление. Ищецът е претърпял значителни болки и страдания, изпитвал дискомфорт да
извършва ежедневните си дейности, продължително приемал медикаменти.
Ответникът е чрез процесуален пердставител е посочил, че претенциите
са неоснователни. Извършеното от него престъпление е провокирано изцяло от поведението
1
на ищеца, изпращал му е обидни съобщения и заплахи, тъй като е започнал връзка с жената,
с която Р. е живеел на семейни начала. Мястото на инцидента била именно междуетажната
площадка, където живеели Р., приятелката му и нейните родители, като Ц. е предизвикал
скандала, издърпвайки Р. от жилището му. Ето защо ответникът е действал в състояние на
неизбежна отбрана, като е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия. Изложени са съображения за силно завишен размер на исковата претенция.
Моли се съда да отхвърли изцяло исковите претенции или евентуално
да присъди обезщетение в минимален размер. Иска присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила на 17.08.2020 г. определение по НОХД № 3306/2020 г.
на БРС е одобрено споразумение между РП – Бургас и Т.Р., с което Р. се е признал за
виновен в това, че на 31.03.2020 г. в гр. Бургас, ж. к. Зорница, бл. 18, ет. 2, пред ап. 6 чрез
нанасяне на удар с нож причинил на П.Ц. средна телесна повреда – прободно нараняване в
лява долна коремна половина, довело до проникване в коремната кухина на кръв около 1
литър и кръвонасядане на големия оментум – престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1
НК.
Събрани са гласни доказателства. Свидетелят Ж. Ц.а – майка на ищеца,
е посочила, че на 31.03.2020 г. в 10.30 вечерта се обадил синът й и й казал, че е в болница,
защото е наръган с нож. Тя веднага се качила на такси и отишла в Спешно отделение, но не
я допуснали вътре. След около 20 минути една от сестрите казала, че синът й ще влиза на
операция и че е контактен. На следващия ден П се обадил, като видимо си личала болката в
гласа, и помолил майка си да му занесе някои вещи. След това се чували по телефона,
защото Ц.а не я допускали до болницата. Той не се хранил в болницата, въпреки че майка му
носела храна и вода. На 09.04.2020 г. бил изписан. Бил отслабнал, жълт, с дълбоки сенки
под очите. Санитари и охраната му помогнали да се придвижи. Първите две седмици той
поемал само вода и болкоуспокоителни, не се хранел. Можел сам да отиде до тоалетна с
огромни усилия. По цял ден бил в леглото. Непрекъснато се оплаквал, имал болки и
стенания. Операцията била огромен разрез по хоризонтал и вертикал, изключително голяма
и дълбока. Разрезът е бил толкова голям, защото са бързали да извадят течността от
коремната кухина, като кръвта е била около литър. Три месеца пил болкоуспокояващи. След
първия месец се осмелил за кратко да седне на стол. Тези физически болки понамалявали, но
на пристъпи се връщали. Опитвал се да се движи, не можел да спи, имал огромна болка.
Бавно се възстановявал и още по-трудно психически. Когато се опитвал да седне пред
компютър и да работи, не можел да стои на стола нормално, не можел да сложи на корема
си лаптоп и затова не можел да работи. Голямата му тревога била, че три месеца не можал
да види двете си деца. Физически и психически не се чувствал добре. Случката променила
2
всички планове и живота му. Дотогава бил на срочен договор в Гимназията по
програмиране и компютърни технологии, но след изтичане на болничния директорът го
освободил. Психическата травма не го е напуснала напълно, имал тревоги и притеснения,
променили се нагласите му за света. И до ден днешен, когато трябва да вдигне нещо по-
тежко, раната го опъвала. Имал белег, който е сериозен, и винаги ще го притеснява, защото
бил над 15 см. вертикално, а около 10 см. хоризонтално. Според свидетелката нямало никога
да се махне, въпреки че го мазали с всички предписани медикаменти.
Синът й споделил за инцидента, че е провокиран от ответника, който
изпращал заплашителни смс-и, че ще се разправя със семейството на сина й, което
провокирало притеснения у него.
Свидетелката М Е е посочила, че с ищеца са били колеги. Към средата
на месец февруари започнал да флиртува с нея, след което започнали връзка. На 31.03.2020
г. той й казал, че ще отиде в тях, защото трябвало да разговаря с Т.. Е живеела на семейни
начала с ответника от месец декември 2012 г. Разбрала, че е имало размяна на смс-и между
двамата, тъй като Т. подозирал, че имат връзка с П, докато накрая Е си признала около
седмица преди инцидента. Т. се притеснил, изнервил се, но продължили да живеят заедно.
Тя знае, че е имало смс-и със заканително съдържание между двамата. Е помолила Ц. да не
ходи у тях, но той настоял и казал, че иска само да разговаря с Т., тъй като се намесва в
личното му пространство.
На 31.03 към 18.30 часа вечерта П отишъл до тях. Успял да влезе във
входа и се качил до апартамента на Е. Тя му отворила вратата. Т. бил зад нея в апартамента.
Тя му казала, че П идва. П му посегнал към лицето и му казал нещо от рода на „кого ще
заплашваш“. Т. бил блъснат в металната врата и тя издрънчала. Т. паднал на земята и П му
нанасял удари. В следващия момент П се хванал за корема и се дръпнал назад. Т. се
прибрал, а Е се паникьосала. Тогава П си вдигнал блузата и имал пробода рана и в
следващия момент текнала кръв. Извикали линейка.
Свидетелката видяла, че Т. приготвил нож преди случката. Попитала го
за какво му е и той казал, че ще се защитава, ако се наложи.
Вещото лице по приетата съдебномедицинска експертиза е посочило, че
възстановителният период след операцията е в рамките на 2-3 месеца, като и към момента
лицето чувства болка при вдигане на тежести. В началото белегът е бил по-голям, но
постепенно с времето започва да се заличава.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за частично основателни.
Видно от приложеното към настоящото дело НОХД № 3306/2020 г. на
БРС е одобрено споразумение между РП – Бургас и Т.Р.. Подсъдимият се е признал за
3
виновен в това, че е извършил престъпление по чл. 129, ал. 2 НК, като е причинил средна
телесна повреда на Ц.. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
С последиците на влязла в сила присъда се ползва и одобреното от наказателния съд
споразумение съгласно разпоредбата на чл. 383, ал. 1 НПК. В този смисъл е и разпоредбата
на чл. 413, ал.3 във вр. с ал. 2 НПК, според която одобреното споразумение е задължително
за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо
ли е деянието.
Ето защо настоящият съд не следва да установява деянието, вината и
противоправността в действията на Р. спрямо Ц., въпреки че същите се доказаха по
безпротиворечив начин и в настоящото производство посредством събраните гласни
доказателства. На 31.03.2020 г. към 18.30 часа вечерта П.Ц. посетил дома на Е и Р. в гр.
Бургас, ж. к. Зорница, бл. 18, ет. 2, ап. 6. На стълбищната площадка страните си разменили
реплики, като Р. извадил кухненски нож и пробол в корема Ц.. В резултат на пробождането
в корема на ищеца проникнала около 1 литър кръв. Деянието е причинило средна телесна
повреда на ищеца. Така описаното деяние, вината и противоправността в поведението на Р.
са установени с влязлото в сила определение на наказателния съд. Останалите елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по безспорен начин от
събраните по делото гласни доказателства – вредата за ищеца по делото и причинната
връзка с виновното деяние на ответника.
Съдът възприема като достоверни и последователни показанията на
свидетелите, които възпроизвеждат в последователност възприети лично от тях факти.
Свидетелят Ц.а – майка на ищеца – е с преки впечатления от състоянието на ищеца след
изписването му от болницата и до днес, тъй като двамата живеят в общо домакинство.
Вещото лице по приетата съдебномедицинска експертиза е посочило, че Ц. е приет по
спешност в болницата след наръгване с нож, като му е извършена веднага операция за
извеждане на кръвта от коремната кухина. Ето защо съдът намира за установена по
безспорен начин причинно-следствената връзка между деянието на Р. и причинените на Ц.
болки и страдания във връзка с извършеното от ответника, както и наличието на претърпени
от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки от наръгването и последвалата
операция, както и психическа травма.
Поради това е установена основателността на предявените искове с
правно основание чл. 45 ЗЗД. За размера на същите съдът намира следното:
При определянето на размера на дължимото обезщетение съдът
кредитира показанията на свидетеля Ц.а, тъй като изразява непосредствени впечатления от
състоянието на ищеца след случилото се и до настоящия момент.
Вредата по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за
защитените от закона права и интереси на увредения, като тя в настоящия случай засяга и
здравето, и психическото състояние на ищците. Справедливо обезщетяване на нарушените
права на пострадалия по смисъла на чл. 52 ЗЗД означава да бъде определен от съда онзи
точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните,
4
физически и психически сътресения, нанесени на конкретното лице. Съществени при
определяне на справедливия размер обезщетение за преживяното от ищеца е
обстоятелството, че същият е изпитвал много силни болки в началото предвид операцията
на корема, 10 дни бил в болница, а след това за него се грижела майка му вкъщи. В
продължение на месец поемал само вода и болкоуспокоителни, не се хранел, трудно ставал
от леглото. Изпитвал много силни болки, тъй като раната е била изключително голяма и
дълбока. В продължение на три месеца пил болкоуспокояващи. Според вещото лице
възстановителният период след операцията траел около 2-3 месеца, но след това опъването и
болката оставали при вдигане на тежко или кашляне. Болката за ищеца е съпроводена и с
психическа травма, загуба на работата, както и тревогата, че три месеца не можал да види
двете си деца. При определяне на дължимото на ищеца обезщетение следва да се вземе
предвид и обстоятелството, че към датата на инцидента последният е бил на 38 години –
млад мъж, в разцвета на силите си, работоспособен. След случилото се пострадалият е
получил травматични увреждания, които са се отразили негативно както на физическото и
емоционалното му състояние, така и на начина му на живот за продължителен период от
време.
Ето защо и съдът намира, че с оглед претърпените от ищеца болки – в
началото интензивни, а впоследствие отшумяващи, все още налични при вдигане на
тежести, големият белег, който ще остане за цял живот на ищеца, макар и с тенденция с
времето да се заличи, травмата от преживяното, загубата на работата, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от Ц. неимуществени вреди възлиза на сумата
9000 лева. Поисканото от ищеца обезщетение в размер на 20000 лева е завишено по размер,
тъй като за ищеца не се предвиждат трайни неблагоприятни последици за здравето му,
прогнозата за цялостното му възстановяване е положителна.
По отношение на наведените от ответника доводи, че е налице
съпричиняване от страна на ищеца, тъй като Р. е бил провокиран от ищеца, държал се е
изключително агресивно, което е довело до защитната реакция на ответника, съдът намира
следното: установи се от показанията на свидетеля Е – очевидец на случилото се, че ищецът
с поведението си е провокирал ответника. Ц. е отишъл до дома на Р., посегнал е към лицето
му, блъснал го е в металната врата, след което Р. паднал на земята и Ц. започнал да му
нанася удари. За да се защити, ответникът извадил предварително подготвения за
самоотбрана нож и наръгал Ц. в корема. От показанията на свидетеля се установява, че Ц. с
поведението си е провокирал реакцията на ответника. Ето защо съдът счита, че е налице
съпричиняване от страна на ищеца, като сумата от 9000 лева следва да бъде намалена с ¼, в
каквато степен според съда ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Поради това обезщетението следва да бъде намалено до размера от 6750 лева, в какъвто
размер искът следва да бъде уважен като основателен и доказан. За разликата до пълния
претендиран размер от 20000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Основателен се явява и искът за обезщетение за имуществени вреди,
5
изразяващи се в заплатена такса за престой в болница в размер на 52,20 лева, 108,70 лева
разликата между получаваното от ищеца трудово възнаграждение и получаваното
обезщетение за временна нетрудоспособност, както и сума в размер на 800 лева заплатено
адвокатско възнаграждение по досъдебното производство. Разходите са направени именно
във връзка с увреждането, което ищецът е получил. Представени са писмени доказателства,
видно от които разноски в общ размер от 960,90 лева действително са сторени от ищеца
именно във връзка с възникналия инцидент. Предвид наличието на съпричиняване за
настъпване на вредите сумата следва да бъде намалена с ¼ и да бъде присъдено обезщетение
за имуществени вреди в размер на 720,68 лева.
По отношение на претенцията за заплащане на законни лихви върху
присъденото обезщетение до окончателното изплащане на сумата, то същата е основателна.
В Решение № 1048 от 18.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2000 г., IV г. о. е отбелязано, че
„Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни, а не
мораторни; те се дължат от деня на събитието, като определянето на този момент е
задължение на съда. Ищецът по иск за вреди от непозволено увреждане има право да
претендира лихви от деня на увреждането, откогато вземането му е станало изискуемо.
Досежно размера на дължимата лихва, която макар и компенсаторна, е законна, съдът счита,
че тя не следва да се присъжда в определен размер, тъй като задължение на съда е по посочи
началния момент на тази лихва, а размерът й се изчислява в изпълнителния процес в
зависимост от момента на плащане на главното задължение.”.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично заявеното искане
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 481,11 лева, съразмерно
на уважената част от исковете.
Ищецът също следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете, които са в размер на 450,54 лева.
Ответникът следва да заплати държавна такса върху уважената част от
исковете в размер на 320 лева.
Водим от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Г. Р., ЕГН **********, адрес: гр. Р., ул. Х.С. № 1, вх. Г,
ет. 2, ап. 5, да заплати на П. О. Ц., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, бул. М.Л. № 21, ет. 3,
сума в размер на 6750 лева (шест хиляди седемстотин и петдесет лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с
ал. 1 НК на 31.03.2020 г. в гр. Бургас, ж. к. Зорница, бл. 18, ет. 2, пред ап. 6, и сумата 720,68
лева (седемстотин и двадесет лева и шестдесет и осем стотинки) обезщетение за
6
имуществени вреди, представляващи разходи по лечението, заплатени съдебни разноски и
разлика с получаваното възнаграждение вследствие на болничния, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на увреждането – 31.03.2020 г. до окончателното плащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковете за обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над уважения до пълния претендиран размер от 20000 лева и за имуществени вреди за
разликата над уважения размер до пълния претендиран от 962,90 лева.
ОСЪЖДА Т. Г. Р., ЕГН **********, адрес: гр. Р., ул. Х.С. № 1, вх. Г,
ет. 2, ап. 5, да заплати на П. О. Ц., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, бул. М.Л. № 21, ет. 3,
съдебно – деловодни разноски в размер на 481,11 лева (четиристотин осемдесет и един лева
и единадесет стотинки).
ОСЪЖДА П. О. Ц., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, бул. М.Л. № 21,
ет. 3, да заплати на Т. Г. Р., ЕГН **********, адрес: гр. Р., ул. Х.С. № 1, вх. Г, ет. 2, ап. 5,
съдебно – деловодни разноски в размер на 450,54 лева (четиристотин и петдесет лева и
петдесет и четири стотинки).
ОСЪЖДА Т. Г. Р., ЕГН **********, адрес: гр. Р., ул. Х.С. № 1, вх. Г,
ет. 2, ап. 5 да заплати по сметка на БРС държавна такса върху уважената част от исковете в
размер на 320 лева (триста и двадесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
С. Добрева
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7