РЕШЕНИЕ
№ 5
гр.. гр.. Хасково, 03..01..2023 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Д.. Иванова
при участието на секретаря Ваня З.. Кирева
като разгледа докладваното от Нели Д.. Иванова Гражданско дело №
20225640101047 по описа за 2022 година
Предявени са от Т.. М.. Х.. с ЕГН:********** от с..Маджари, общ..Стамболово, обл..Хасково, със
съдебен адрес гр..Хасково, ул..”*****” №**, ет..*, адв..Д. А., против Х.. Ф.. К.. с ЕГН:**********
от с..Маджари, общ..Стамболово, обл..Хасково, обективно съединени искове с правно основание
чл.. 79, ал.. 1 от ЗЗД, вр.. чл.. 240, ал.. 1 от ЗЗД и чл.. 86, ал.. 1 от ЗЗД..
Ищецът твърди, че на 30..10..2019г.. като заемодател сключил с ответника като заемател устен
договор за заем, като му предал в брой сумата от 4 500 лева за временно и безвъзмездно ползване
със задължение да я върне в срок до 30..11..2019г.. Ответникът не върнал сумата на падежа,
въпреки многократно проведените разговори и обещанията, че ще я върне, което обусловило
правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск срещу ответника.. За забава на плащането, на
основание чл.. 86 ал..1 ЗЗД ответникът дължал на ищеца и обезщетение в размер на законната
лихва, като размерът на мораторната лихва за периода от 01..12..2019г.. до датата на завеждане на
делото бил 1 073 лева.
Предвид изложеното, се иска да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 4 500 лева, представляваща неизплатена главница по договор
за заем от 30..10..2019 г.. и сумата в размер на 1 073 лева - мораторна лихва за периода от
01..12..2019г.. до датата на завеждане на иска, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените по
делото разноски..
В законоустановения срок по чл..131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в
който заявява че предявените искове за допустими, но изцяло неоснователни и недоказани..
Оспорва изцяло изложените в исковата молба твърдения.. Сочи, че ищецът бил съпруг на негова
първа братовчедка и като семейство те заедно притежавали хранителен магазин в село Маджари..
Твърди, че никога не е вземал заем от ищеца, нито на датата 30..10..2019г.., нито по късно и в тази
връзка липсвала и каквато и да е уговорка или устен договор между тях, доколкото липсвал взет от
него заем.. Никога, нито в разговор, нито при срещи с ищеца не било обсъждано той да претендира
взет от ответника заем или да претендира някакво обезщетение или каквото и да е друго основание
за дължимост на така посочената сума в размер на 4500 лв.. възникнало на датата 30..10..2019г..
или на друга дата.. Посочва, че ответникът бил кмет на с.. Маджари, а кметството било в
1
непосредствена близост до хранителния магазин на ищеца.. Поведението на ищеца към него се
било променило в период от около година и половина, според него поради това, че се разделил с
жена си, негова първа братовчедка.. Твърди още, че ищецът започнал да се заяжда с него без
повод. Единствените взаимоотношения между страните били по повод ремонт на два автомобила и
дължими суми за закупени от магазина на ищеца продукти, но задълженията по тях били погасени
от ответника на дата 26..01..2022г, което било декларирано в разписка, която била изготвена и
подписана пред адв.З. З. в сградата на Община Стамболово..
Предвид изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени като недоказани, а
претенцията за разноски като необоснована.. Претендира присъждане на разноски по делото..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за
установено следното:
На 26.01.2022г.. страните са подписали разписка, с която ищецът заявява, че получил от
ответника сума от 511лв.., дължима за следното : 134лв.. – за извършен ремонт на лек автомобил
„*****“, 233лв.. – за извършен ремонт на лек автомобил „*****“, 144лв.. – за закупени и неплатени
хранителни стоки.. В разписката е заявено от ищеца, че с получаването на тази сума няма да има
други претенции за заплащане на посочените по-горе услуги и стоки..
От показанията на разпитаните по делото свидетели Д. Г. А. и Б. Х. М. /първи братовчед на ищеца
и втори братовчед на ответника/ се установява, че са присъствали на 30.10.2019г. вечерта, когато
ищецът предал на ответника в заем сумата от 4500лв.. И двамата свидетели заявяват, че
последният преброил парите пред тях и заявил, че е получил именно сумата от 4500лв.. Това се
случило в магазина, който ищецът държи и към който имало едно помещение като хоремаг с една
маса, фотьойл и няколко стола.. Двамата свидетели твърдят, че ответникът обещал да върне парите
на ищеца до един месец.. Също така и двамата твърдят, че ответникът не е върнал заема на ищеца,
както и че са присъствали на разговори, когато ищецът си е искал парите, а ответникът обещавал,
че ще ги върне..
От показанията на свидетелите С. М. Х. /братовчед на ответника/ и Д.М. Х. /втори братовчед на
съпругата на ищеца/ се установява, че не са чували ответникът да е вземал пари от ищеца. Според
св.С. Х., отношенията между страните се влошили преди година, изострили се, защото не могли да
се разберат за някакво място зад кметството.. Това място било за продан и за него се скарали
ищецът и ответникът. И двамата свидетели твърдят, че през 2019г.. ответникът бил избран за кмет,
а преди това работил в Германия и имал спестени пари и се финансирал сам. Според двамата
свидетели, ответникът имал 10000лв., които били виждали в Германия, но след връщането им в
България вече не били виждали, но от самия ответник знаели, че има тези пари. Освен това
твърдят, че дядото на ответника имал кози, овце, които му дал и последният ги продал преди да
отиде в Германия.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявения иск:
Договорът за заем е реален договор, поради което се счита сключен между страните в
момента на предаване на заемната сума, а връщането на същата става или в уговорен от
страните срок или в едномесечен срок от поискването, съгласно чл.240 от ЗЗД. В настоящия
случай ищецът претендира връщане на сума в размер на 4500лв., като твърди, че е предал
тази сума на ответника на 30.10.2019г. Тези твърдения се потвърждават изцяло от
показанията на свидетелите Д. Г. А. и Б. Х. М., които твърдят, че са присъствали при
предаването на сумата. И двамата заявяват, че ответникът поискал на заем пари от ищеца,
който му ги дал в присъствието на двамата свидетели. Ответникът преброил парите пред
присъстващите свидетели и заявил, че е получил 4500лв., които обещал да върне до един
месец. Също така и двамата свидетели твърдят, че са присъствали впоследствие на
разговори между страните, в които ищецът си искал парите, а ответникът обещавал да ги
върне. При тези данни по делото и с оглед характера на договора за заем, съдът приема, че
между страните е сключен устен договор за заем на 30.10.2019г. с реалното предаване на
2
сумата от 4500лв. от ищеца на ответника, с поетото обещание на последния да върне
заемната сума до един месец, т.е. до 30.11.2019г. По делото липсват данни, от които да се
установи, че ответникът е върнал на ищеца дадената му в заем сума от 4500лв., поради което
съдът намира така предявения иск за основателен и доказан. По категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства се установи наличието на валидно облигационно
отношение между страните, по силата на което ищецът е предоставил в заем на ответника
сумата от 4500лв. на 30.10.2019г. Установи се, че страните по договора за заем са уговорили
конкретен срок за връщане на дадената в заем сума, а именно до един месец. Въпреки
дадените указания по делото липсват ангажирани от ответника доказателства, от които да се
установи, че процесната сума от 4500лв.. е върната на заемодателя. Липсват и твърдения в
тази насока, доколкото ответникът твърди, че нито е имал нужда от заем, нито е искал или
получавал такъв от ищеца.. В тази връзка е представена разписка от 26.01.2022г., от която се
установява, че между страните са съществували и други заемни отношения, които са били
уредени с изплащане на посочената в разписката сума, но тези отношения не касаят
процесния договор за заем. Показанията на свидетелите, посочени от ответника, в които
твърдят, че не знаят за сключването на такъв договор не опровергават твърденията на
свидетелите на ищеца, които са категорични, че такъв има сключен, доколкото са
присъствали лично на договорките между страните и предаването на заемната сума. Ето
защо, съдът счита, че следва да се уважи предявения иск с правно основание чл.240 от ЗЗД,
като бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 4500лв.
Съдът намира за основателен и доказан и предявения акцесорен иск за заплащане на лихва за
забава, поради основателността на главния иск.. По несъмнен начин се установи, че
ответникът не е заплатил на ищеца дадената му в заем сума от последния, въпреки
уговорения срок за връщане на същата. И двамата свидетели, присъствали на предаването
на сумата заявяват, че страните са уговорил срок за нейното връщане до един месец, т.е. до
30.11.2019г. Ето защо, съдът приема за основателно твърдението на ищеца, че от следващия
ден на дадения за изпълнение едномесечен срок ответникът изпада в забава и дължи лихва
за това. Предвид гореизложените съображения следва да се уважи и предявения акцесорен
иск за заплащане на лихва за забава върху главницата от 4500лв. за периода от 01.12.2019г.
до 03.05.2022г. в пълния размер от 1073лв.
В исковата молба е посочена и банковата институция, в която ответникът може да преведе
дължимите суми по банкова сметка на името на ищеца..
На основание чл..78 ал..1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер общо на 1122,92лв., от които 222,92лв. – държавна
такса и 900лв. – адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението от ответната страна за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение от ищеца.
Мотивиран така, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Ф. К. с ЕГН:********** от с..Маджари, общ..Стамболово,
обл..Хасково, да заплати на Т. М. Х. с ЕГН:********** от с.Маджари, общ.Стамболово,
обл.Хасково, сумите от 4500лв.. – главница, представляваща неизплатено задължение по
сключен между страните на 30.10.2019г. договор за заем, и 1073лв. – лихва за забава за
периода от 01.12.2019г. до 03.05.2022г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска – 03.05.2022г. до окончателното изплащане, както
и направените по делото разноски в размер на 1122,92лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните..
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
4