Р Е Ш Е Н И Е

 

       № 1070/8.6.2023г.

 

гр. Пловдив, 08 юни 2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

 

            с участието на секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев АД № 1454 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на Глава Х Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс.

            Образувано е по жалба на С.Б.Н.-б., ЕГН **********, чрез адв.В.Ф.- пълномощник против отказ на Гл.архитект на община-Родопи да издаде удостоверение за търпимост, обективиран в писмо изх. № 9423-569#1 от 17.05.2022г.  

Навеждат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на отказа. Настоява се за провеждане на производство с отмяна на отказа и връщане на преписката на ответника за издаване исканото удостоверение за търпимост. 

            В процеса жалбоподателят, чрез пълномощниците си адв.Ф. и адв. А. и в становището по същество поддържат жалбата и претендира разноски по делото. Допълнителни съображения са изложени в представената по делото писмена защита.    

            Ответникът – Гл.архитект на община-Родопи, чрез процесуалния си представител по пълномощие, оспорва жалбата като в писмени бележки излага фактически и правни доводи за неоснователност на последната. Претендира юрисконсултско възнаграждение и разноски.   

            Административен съд – Пловдив, ХVІІІ състав, като съобрази фактите и събраните по делото доказателства самостоятелно и в тяхната съвкупност, административния акт – предмет на съдебен контрол, както и доводите на страните, в съответствие с разпоредбата на чл. 168 ал. 1 АПК, намира жалбата за допустима.  Подадена е в предвидения срок, от надлежна страна, с право и интерес от оспорване. Жалбоподателят е адресат на акт, с който административният орган не е удовлетворил конкретно искане, поради което лицето търпи неблагоприятни последици. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Началото на производството е сложено със заявление за издаване на удостоверение за търпимост на строеж вх. № 9423-569/11.05.2022г. подадено от жалбоподателката. Поискано е било издаване на удостоверение за търпимост относно жилищна сграда с идентификатор 78029.501.528.2 по КК на с.Цалапица, попадаща в имот с ИД 78029.501.528, съответстващ на УПИ XIII-528, кв.50 по плана на с.Цалапица. Към заявлението са приложени нотариален акт № 78, том 130, дело № 26535/2021г., скица на ПИ № 15-6656/05.01.2022г. от СГКК-Пловдив, комбинирана скица за пълна или частична идентичност, нотариално заверена декларация, изх. № 333/11.05.2022г. за година на построяване, позволителен билет № 13 за навес за домакински нужди.   

За да постанови оспорвания отказ, ответният административен орган е приел, че годината на построяване на сградата е 1946г. и случаят следва да се подведе под нормата на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Мотивирал е отказа с това, че са налице първите две предпоставки от законовата норма- липсата на строителни книжа и построяване на сградата преди 07.04.1987г. Прието е, че строежът не е бил допустим по действащите разпоредби към момента на извършване, понеже в чл. 177 от Закона за благоустройство на населените места(отм.) предвижда при свободно застрояване сградите трябва да отстоят от страничните линии на парцела на разстояние най-малко 3м., а в случая северната част на жилищна сграда с ИД 78029.501.528.2 разстоянието до страничната регулационна линия към съседния УПИ XII-529 е 0,98м. , а в южната част същата жилищна сграда разстоянието до страничната регулационна линия към съседния УПИ XII-529 е 0,43м. Прието е също, че липсва и отстоянието от 3м. предвидено в чл. 31, ал. 1 от ЗУТ.  

Оспорваният отказ е правилен и не са налице основания за неговата отмяна.

Това е така, доколкото и пред съда жалбоподателят не успя да проведе доказване, при което да установи наличието на предпоставките по § 16 от ПР на ЗУТ за търпимост на процесната сграда.   

По делото бяха събрани като доказателства и удостоверение относно застрояване в УПИ XII-529, кв. 50 по регулационния план на с.Цалапица, действащия регулационен план и всички кадастрално-регулационни планове (от 1990г. и обезсилени от 1935г. и 1963г.) на с.Цалапица, разрешения за строежи, строителни книжа, касаещи УПИ XII-529, кв. 50, с.Цалапица.

В съдебни заседания на 23.02.2023г. и на 12.04.2023г. бяха приети заключения по основна и допълнителна СТЕ, неоспорени от страните. Съдът кредитира установеното от експерта като професионално изготвено и отговарящо на целите, за които е била допусната експертизата.

Съдът приема, че в настоящия случай от страна на жалбоподателя и с оглед разпоредбата на чл. 170, ал. 2 от АПК не е установено наличието на условията за издаване на удостоверение за търпимост за сградата. Съображенията за това са следни:

Предвид разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ, и тъй като приложното поле на същия е за строежи изградени до 7.04.1987 г. в тази връзка следва да бъдат обсъдени доказателствата представени по делото, досежно времето през което той е бил завършен. Така, понеже експертът в основното заключение по СТЕ, макар и да посочва, че с.Цалапица има одобрен застроителен план със заповед № 70/1990г. в процесния имот, съответстващ на УПИ XIII-528 е предвидена нова едноетажна жилищна сграда, разположена свободно в УПИ, която не е осъществена на място, съществуващите в плана две паянтови жилищни сгради, върху които попада новото застрояване, не са предвидени да бъдат запазени. Разпоредената за премахване сграда не е била предвидена в някакъв план от 1935г, 1963г. и 1990г. посочи се, че за сградата с идентификатор 78029.501.528.2 вещото лице е категорично, че за територията на имота, където тя се намира в одобрения застроителен план тя не е предвидена.

Дори да се приеме, че сградата е построена преди посочената в § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ дата 07.04.1987 година, от заключението на вещото лице, става ясно, че строежът е извършен без наличие на одобрен устройствен план. С оглед данните и за по-късен момент на извършване на процесния строеж не се представиха и доказателства за декларирането му в сроковете по § 16, ал. 2 и 3 от ПР на ЗУТ. Приложимата разпоредба на § 16, ал. 1 от ЗУТ гласи, че строежи, изградени до 7.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Посочената норма има палиативен и специален характер и дава възможност на собствениците на незаконни по принцип строежи (с оглед на изискването за липса на строителни книжа), без да ги узаконяват, да ги ползват необезпокоявано и да ги прехвърлят на трети лица, като от тълкуването на нормата следва, че при наличието на предпоставките по изречение първо на нормата, удостоверението се издава за случаите, когато такъв строеж ще бъде предмет на прехвърлителна сделка, като документът има удостоверителен характер и легитимира собственика пред купувача, респ. нотариуса като такъв именно с оглед на липсата на редовни строителни книжа. В случая е установено, че тази сграда е съществувала преди посочената от нормата на ЗУТ дата. Не се установява, обаче, да са налице строителни книжа за сградата, с което една от предпоставките на нормата да е изпълнена. С оглед на последиците при издаване на удостоверението, с което сградата би била призната за търпим строеж и при данните, съдържащи се в нотариалния акт, че сградата е придобита, а не е построена от жалбоподателката, в нейна тежест бе да докаже, че строежът е допустим, като вид и характер застрояване при съответно спазени нормативи, когато е бил извършен (в смисъл на фактическото му изграждане), са били спазени нормативите, действали към момента на завършването му (по ЗБНМ, респ. ЗТСУ). Тези обстоятелства не бяха доказани в процеса.

Като изградена към 1946г. съгласно цитираната по-горе нотариално заверена декларация, за процесния строеж са приложими изискванията на ЗБНМ(отм.). видът на строежа е даден в НА № 78, т. 130, дело № 26535/21г., а именно жилищна сграда и в допълнителното заключение по СТЕ е посочено, че представлява основно застрояване. Следователно в случая не е приложим соченият от защитата чл. 227 ЗБНМ(отм.), понеже той урежда второстепенни постройки, но дори да се приеме, че е приложим, то съгласно чл. 228, ал. 1 от ЗБНМ(отм.) "второстепенните постройки като бараки, беседки, гаражи и други подобни трябва да отстоятъ отъ съседовите граници най - малко на 1. 50 м., като се разполагатъ най-малко 5 м. задъ лицевата сграда, съответно задъ вътрешната строителна линия", а процесният строеж от северната част разстоянието до страничната регулационна линия към съседния УПИ XII-529 е 0,98м. , а в южната част същата жилищна сграда разстоянието до страничната регулационна линия към съседния УПИ XII-529 е 0,43м.

Изводът който се налага е, че въпросният строеж е изграден през 1946г., поради което попада в приложното поле на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ, който поставя като изисквания строежът да е построен до 7.04.1987 г. и да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и правилата и нормите по устройство на територията, действали по време на извършването му или по сега действащите такива. В случая правилно е прието, че строежът не е търпим, тъй като не съответства на правилата и нормативите към момента на изграждането му, а и на действащите правила и нормативи. Установява се недопустимост на постройката съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗУТ и чл. 177, чл. 227, вр.чл. 228 от Закона за благоустройство на населените места (отм.).

При така установената фактическа обстановка, сградата, за която е било поискано издаване на удостоверение за търпимост, се явява изпълнена в противоречие с правилата и нормативите, действали към момента на изграждането ѝ, както и с установените правила и нормативи, поради което същата не представлява търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ, а оспореният отказ на Гл.архитект на община-Родопи се явява законосъобразен.   

            Претенцията на ответника за присъждане на разноски следва да се уважи поради извода за неоснователността на жалбата. Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на  150 лева, както и за сумата от 150лв. възнаграждение на вещото лице по СТЕ.  

            Мотивиран така и на основание чл. 172 ал. 2 АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Б.Н.-б., ЕГН **********, против отказ на Гл.архитект на община-Родопи да издаде удостоверение за търпимост, обективиран в писмо изх. № 9423-569#1 от 17.05.2022г.  

            ОСЪЖДА С.Б.Н.-б., ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева разноски за настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му. 

 

 

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/