Решение по дело №67/2016 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 72
Дата: 1 юли 2016 г. (в сила от 26 юли 2017 г.)
Съдия: Цонко Славков Иванов
Дело: 20163210100067
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2016 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                     01.07.2016г.                                        гр. Балчик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Балчишкият районен съд                                                граждански състав         

на първи юли                                през две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                          Председател : ЦОНКО И.

                                                                                                  Членове :

                                                                                                 Съдебни заседатели:

секретар Р.С.

прокурор

като  разгледа  докладваното от съдия И.

гр.дело № 67 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

                Производство по делото е образувано по подадена искова молба от П.И.Ф., ЕГН:**********, адрес: ***, чрез пълномощник адв. Ю.Г., съдебен адрес:*** 12,  против ПБ“З“ с.К., ***, представлявана от И.Т.Р. по чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ.

Ищеца чрез пълномощника си твърди, че работел в ответника, като “Управител”. Със Заповед № РД-15-51/12.02.2016г. на Министъра на земеделието и храните трудовият му договор е прекратен „на основание чл.19а, ал.1 от Закона за администрацията”. Счита уволнението и заповедта, с която то е извършено за незаконни. Твърди, че не попада в кръга на лицата посочени в чл.19а, ал.2 от ЗАдминистрацията и това обуславя незаконността на уволнението на това основание. Моли, да бъдат призовани на съд с ПБ“З“ с.К., ***, представлявана от И.Т.Р. и след като съдът се убеди в основателността на твърденията му да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и го отмени, като отмени Заповед № РД-15-51/12.02.2016г. на Министъра на земеделието и храните и го възстанови на предишната му работа като “Управител” на ПБ“З“ - с.К., като му се присъдят направените по делото разноски.

            Ответника ПБ“З“ с.К., ***, представлявана от И.Т.Р. в указания от съда срок по чл.131 ГПК представя писмен отговор. Моли да се остави без уважение подадената от ищеца искова молба, като недопустима и неоснователна. Твърди, че управителят на ПБ“З“ с.К. е лице което попада в кръга на лицата посочени в чл.19а,, ал.2 от ЗАдминистрацията. Посочва, че трудовия договор на ищеца е сключен съгласно НКПД определящ длъжностите в държавното управление и затова е приложен чл.19а, ал.2 от ЗА. Посочва, че в подкрепа на твърденията му има многобройна съдебна практика. Претендира разноски по делото. 

Съдът като взе предвид доказателствата по делото приема за установено следното: Не се спори от страните, че ищеца е бил възстановен на работа на длъжност „управител“ в ПБ“З“ с.К. със заповед № РД-15-27/03.02.2016г.  на министъра на земеделието и храните. Спори се  относно законосъобразността на заповед № РД-15-51/12.02.2016г. с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца от министъра на земеделието и храните на основание чл.19а, ал.2 от ЗА.

ПБ“З“ с.К. е създадено по силата на разпоредбите на чл.3б с ПМС 203/1011.99г. през 2003г.. Съдът приема за установено, че с договор № РД-15-27 от 03.02.2016 г. ищецът е възстановен от министъра на земеделието и храните на длъжността "управител с код по НКПД 14313015 в ПБ“З“ с.К.". Със заповед № РД-15-51/12.02.2016 г. министъра на земеделието и храните прекратява служебното правоотношение с ищеца. По липсата на надлежна страна, която да отговаря по иска с квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ съдът, намира следното: Трудовият договор от 03.02.2016 г. е подписан от министъра на земеделието и храните в качеството му на висшестоящ орган. Министърът на земеделието и храните е и органът, който има възложена от чл. 19а, ал. 2 ЗА компетентност по своя преценка да прекрати така възникналото трудово правоотношение с ищеца без предизвестие. В упражнение на това право е и издадената от него заповед № РД-15-51/12.02.2016 г, чиято отмяна ищецът иска чрез защитата по първия иск. Въпреки това, че трудовото правоотношение е възникнало между ищеца, от една страна и ПБ“З“ с.К. от друга(чл. 61, ал. 2 КТ), пасивната материална легитимация по преобразуващото право на отмяна на уволнението принадлежи на министъра на земеделието и храните. Министърът на земеделието и храните е органът със следваща от закона компетентност да сключи трудовия договор, съответно и да го прекрати - ПМС № 188/29.08.2013 г. вр. чл. 19а, ал. 2 ЗА.  Чл. 19а, ал. 2 ЗА предвижда, че правото на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение органът по назначението упражнява "по негова преценка". Законодателят е предвидил тази възможност, за да обезпечи провеждането на единна държавна политика при осъществяването й в съответната сфера на обществени отношения чрез органите на изпълнително-разпоредителната власт с правомощия да провеждат съответната държавна политика. Така преценката на органа по назначението да прекрати трудовото правоотношение по чл. 19а, ал. 2 ЗА не подлежи на съдебен контрол. По предявен иск при квалификацията на чл. 344, ал. 1, т.т. 1 и 2 КТ проверката за законосъобразност на уволнението по чл. 19а, ал. 2 ЗА, която е в правомощието на съда, е в две насоки. Първо, дали е прекратено трудово правоотношение с лице, заемащо някоя от посочените в чл. 19а, ал. 1 ЗА длъжности, без министър-председателя. Второ, дали заповедта е издадена от органа по назначението. Тези изисквания на основанието по чл. 19а, ал. 2 ЗА са спазени чрез заповед № РД-15-51/12.02.2016 г., което прави неоснователен иска при квалификацията на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията не визира абсолютно всички държавни институции, а само тези, които се учредяват със специален закон, респ.ПМС. Неоснователен е и иска при квалификацията на чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като има за предмет акцесорни права.

При този изход на делото и по аргумент от обратното на чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца остават разноските, така както ги е извършил.

            Водим от изложеното Балчишкият районен съд

 

Р Е Ш И :

 

Отхвърля исковете, предявени от П.И.Ф., ЕГН:**********, адрес: ***, чрез пълномощник адв. Ю.Г., съдебен адрес:*** 12,   срещу ПБ“З“ с.К., ***, представлявана от И.Т.Р., с правна квалификация съответно чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ относно заповед № РД-15-51/12.02.2016г. на Министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 19а, ал. 2 ЗА се прекратява трудовото му правоотношение; чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на длъжността „управител“ на ПБ“З“ с.К..

Решението може да се обжалва от Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

 

                                                                       Районен съдия :