Р Е Ш Е Н И Е
№ 3487
град Бургас, 10.12.2019год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
49
– ти граждански състав
на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 7086 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Делото
е образувано по исковата молба на Е.Д.Б., ЕГН **********,*** чрез адв. З.Д.,***. Ищецът претендира, че в периода 01.07.2016г.
до 31.07.2019г. е полагал труд като „пожарникар“ в РСПБЗН гр. Царево към РД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас при ГД “Пожарна безопасност
и защита на населението“ МВР. Сочи се, че за периода Б. бил работел на 24-
часови работни смени, които се отчитали на тримесечие. Твърди се, че за
посочения период, ищецът бил полагал по 7 или 8 смени месечно. Претендира се,
че за периода бил положил общо 1600часа нощен труд, който след преизчисляване с
коефициент 1.143 възлизал на 1829часа. Последното водело до извънреден труд в
размер на 229часа, който не бил надлежно заплатен. Претендира се за сумата от 1374лева.
Претендира се и за законна лихва за забава върху посочените отделни суми,
съобразно периодите от началото на исковия период за всяка календарна година и
до края на исковия период. Забавата се претендира според тримесечния период за
отчитане на положения труд. Сумата претендирана като
лихва за забава е в размер на 170.00лева, считано от 01.09.2016г. до датата на
предявяване на иска в съда. Претендира се законна лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В
исковата молба са изложени и подробни правни съображения. Направени са доказателствени искания. В съдебно заседание ищецът не се
явява, представлява се от адв. З.Б. ***. Исковата
молба се поддържа. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение на иска,
като се претендира осъждане на ответника са сумата 1744.93лева за положен
извънреден труд, приравнен от нощен в дневен такъв, както и за сумата от 238.82лева
обезщетение за забавено плащане върху главницата, както и законна лихва върху
главницата считано от датата на предявяване на исковата молба.
Ответникът
РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР е
депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт
Татяна Стойкова. Исковата молба се счита за допустима, но неоснователна.
Ответникът не спори наличието на служебно правоотношение между него и ищеца,
който заемал длъжността „пожарникар“ в РСПБЗН гр. Царево към РД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Бургас при ГД “Пожарна безопасност и
защита на населението“ МВР. Ответникът счита претенцията за неоснователна и
недоказана. Оспорва се твърдението на ищеца, че следва да се приложи НСОРЗ и по
– специално твърдяната трансформация на нощен в дневен труд, съобразно претендирания коефициент. Ответникът сочи, че нормативният
акт, от който ищецът извлича основанието на иска си, се прилага само за
работници по КТ. Сочи се, че ищецът е служител на МВР и за изчисляване на
трудовото му възнаграждение се прилага ЗМВР. Сочи се приложимостта и на две
наредби , издадени на осн. чл. 187 от ЗМВР : Наредба
№ 8121з- 592/ 25.05.2015г. за реда за организацията, разпределението на
работното време, за неговото отчитане , компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР и Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за
организацията, разпределението на работното време , за неговото отчитане ,
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Извежда се
виждането, че според приложимата правна уредба съотношението между дневен и
нощен труд на служителите на МВР е 8:8часа или равно на коефициент 1, а не на
твърдения 1,143. Цитира се също и заповед на министъра на вътрешните работи, в
която е указано нощният труд да се заплаща по 0,25лева. Излага се, че за
определен период , когато е действала Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г. за реда
за организацията, разпределението на работното време , за неговото отчитане ,
компенсирането на работата извън редовното работно време , режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, се е извършвало
такова компенсиране с прилагането на коефициент 0,143, но според ответника това
е било в разрез с ЗМВР и е било поправено с последвалите издадени наредби.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за периода
преди 23.08.2016г. Излагат се подробни съображение за разликата между нощен и
извънреден труд, както и за приложимата в тази насока правна уредба. Цитира се
и писмо на МТСП. Отрича се и основателността на претенцията за лихва. Приложени
са писмени доказателства. В съдебно заседание ответникът не се представлява,
като процесуалният му представител депозира молба и писмена защита.
Предявен е иск с правно основание чл. 179,
ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е назначена и изготвена
съдебно – счетоводна експертиза. Вещото лице Д.Б. е изготвила два варианта на
заключението си, съобразно направеното възражение за погасителна давност на
част от вземането. Съобразно исковата молба вещото лице сочи, че за периода
01.07.2016г. до 31.07.2019г. ищецът е отработи 225броя нощни смени, а за
периода 23.08.2016г. до 31.07.2019г. – 216броя нощни смени. Съобразно това за първия
период е положил 1783часа нощен труд , а за втория – 1711часа нощен труд.
Съответно на това , при преизчисляване на часовете с коефициент 1.143 резултата
за първия период е 2038часа труд и 1956часа труд във втория възможен вариант. Вещото
лице е посочило, че на ищеца не са заплатени 255часа извънреден труд за периода
01.07.2016г. до 31.07.2019г., който е оценен на 1744.93лева, а за периода 23.08.2016г. до 31.07.2019г. – 245часа на стойност 1684.83лева.
Изчислена е и дължимата лихва върху главницата за процесните
периоди – в първия вариант 238.82лева , а при втория 220.91лева.
Съдът, след като обсъди представените с исковата молба
и отговора писмени материали, становището на ответната страна по делото и
заключението на вещото лице, счита за установено следното.
По делото не се спори, че между ищецa Е.Д.Б., ЕГН **********,*** и ГД “Пожарна безопасност
и защита на населението“ - МВР е било налице служебно правоотношение по ЗМВР.
Ищецът е заемал длъжността „пожарникар“ в РСПБЗН гр. Царево към РД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Бургас при ГД “Пожарна безопасност и
защита на населението“ МВР в процесния период, което
не се оспорва от ответника.
Съгласно
чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени.
В процесния
случай ищецът е работил на 24- часови смени и е следвало да
му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на
делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата и организацията на работната
заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР (в сила от
28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Видно от текста на
чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Същевременно нормата на
чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение
на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за
извънреден труд.
Според текста
на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през
което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на
смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не
може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл.
187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба
следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които
предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта
между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при
сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да
се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на
действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. -
02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в
специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде
запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага
поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по
служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по
трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при
сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по- неблагоприятно положение
спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
Съгласно чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, който коефициент според съда възлиза на 1, 143, изчислен като
съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време (8 часа към 7 часа). Може също така
да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР , касаеща
часовете нощен труд, които могат да се полагат , не изключва възможността този
труд да се преизчислява с посочения коефициент. Разпоредбата сочи, че „е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“.
Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа“. Може да се изведе заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се
приравняват на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна
смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8
часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 към 7.
С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид
заключението на изготвената по делото съдебно- икономическа експертиза,
според което от 01.07.2016г. до 31.07.2019г.
ищецът
е положил общо 1783часа нощен труд,
които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 2038часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 255часа, за които на ищеца не е било платено допълнително
възнаграждение, а по изчисления на вещото лице е в размер на 1744.93лева и при липса на доказателства това
допълнително възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, то
изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се уважи в
предявения след увеличението размер.
Настоящият състав приема първият вариант на изчисление на вещото лице, като
счита възражението за настъпила давност за неоснователно. Поради тримесечното
отчитане на така положения труд не е настъпила сочената давност за м. 07 и за
периода до 23.08.2016г. При извод за основателност на предявения главен иск,
следва да се приеме, че е основателна и претенцията за мораторна
лихва в размер на 238.82лева за периода 01.09.2016г. до 23.08.2019г.
С оглед основателността на претенцията, на основание
чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното
от ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 23.08.2019 г. до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото. Ищецът е направил разноски в размер на 400.00лева за платено адвокатско възнаграждение, която да се възложи за заплащане на ответника.
Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, заплатената сума за процесуално представителство по делото е в
рамките на размерите посочени по чл.7, ал. 2, т. 2 . В случая е заплатена
сумата от 400.00лева, която съответства на разпоредбата на Наредбата.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен
от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса за
разглеждането на иск и изплатеното
възнаграждение на вещото лице- дължимата държавна такса е в размер на 119.80лева
и на вещото лице е изплатено възнаграждение в размер на 200.00лева.
На основание чл. 242, ал. 1, предл.
2 от ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в
частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение, мораторната лихва и законната
лихва върху него, считано от датата на
предявяване на иска.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита
на населението“ МВР, гр. София, ул. „Пиротска“ №
171А, представлявана от Директора Николай Николов, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.Б., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:*** - адв. З.Д.,***, сумата от 1744.93лева/
хиляда седемстотин четиридесет и четири лева и деветдесет и три стотинки/
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода 01.07.2016г. до 31.07.2019г. - разликата между положения нощен труд
и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, както и сумата от 238.82лева/двеста
тридесет и осем лева и осемдесет и две стотинки /, представляваща лихва за
забава върху дължимите суми от момента, когато са станали изискуеми до датата
на депозиране на исковата молба - за периода от 01.09.2016г. до 23.08.2019г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 23.08.2019г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, гр. София,
ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана от Директора
Николай Николов, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.Б., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:*** - адв. З.Д.,***, сумата от 400.00лева /четиристотин лева/ разноски по водене на
производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, гр. София,
ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана от Директора
Николай Николов, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС
гр. Бургас сумите от 200.00лева/ двеста лева/ за изготвената експертиза и 119.80лева
/сто и деветнадесет лева и осемдесет стотинки / държавна такса.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от
постановяването му на 10.12.2019г.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.