РЕШЕНИЕ
№22/14.2.2020г.
гр.
Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ВЪЛЕВА
при
протоколист Искра Василева, като
разгледа докладваното НАХД № 399/2019
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от В.Р.П.,
ЕГН: ********** ***, чрез процесуален представител адв. С.И. *** срещу Наказателно
постановление №6357 от 09.09.2019 г., издадено от Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София, с което за нарушение по чл. 26 ал.2 т.1 б. а от
Закона за пътищата /ЗП/ вр. чл. 37 ал. 1 т. 1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание
чл. 53 ал. 1 от ЗП на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 3 000 лева.
Въззивникът
иска цялостна отмяна на издаденото наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. В с.з. същият участва чрез надлежно упълномощен процесуален
представител – адвокат, който заявява, че поддържа жалбата. В становището си по
същество твърди, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при съставянето на АУАН и издаването на НП, изразяващи се в крайно нечетлив
АУАН с наличие на поправки в него, твърдяни две нарушения, а наложена една
санкция, негоден метод на измерване на процесното ППС. Счита определената
санкция за необоснована по размер. Алтернативно моли съдът да приеме
нарушението като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Доводите си доразвива
подробно в представени писмени бележки, като счита, че: въззивникът не би могъл
да бъде субект на нарушението, за което е санкциониран; описанието на
нарушението в АУАН и НП не съответства на обективните признаци на нарушение по
чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“ от ЗП; липсват доказателства за специално ползване на
пътищата от страна на въззивника; липсват данни за последваща проверка на
измервателния уред – електронна везна. На тези и др.
основания претендира цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата
страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът,
въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения
акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на
наказателното постановление направи следните фактически и правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за
разглеждане.
Относно
компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган
–надлежно оправомощен съгласно представената Заповед № РД-11-860/15.07.2019 г.
Относно
процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното
наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение,
въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи
основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които
гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере за какво
нарушение се ангажира административно – наказателната му отговорност. Спазена
е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано по начин даващ
възможност на нарушителя да разбере за какво именно нарушение се ангажира
административно – наказателната му отговорност, за да може да организира
защитата си по правилен начин. Вярно е, че в АУАН се констатират поправки и
зачерквания, които обаче не са дали отражение върху описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, респ. не засягат по никакъв начин
правото на защита на нарушителя.
Относно
материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен
акт:
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
На
11.08.2019 г. въззивникът като водач на съчленено ППС с пет оси – МПС с 2 оси
марка „***“, модел ФХ 4х2 Т с рег. № А ** КМ и полуремарке с три оси с рег. № А
0215 ЕМ извършвал превоз на рапичен шрот. Около 15.10 часа, на път № III-208, км 0 той бил забелязан от служители на Дирекция
„АРОК“, АПИ гр. София на 100 метра след разклона за гр. Провадия в посока с.
Ветрино – гр. Тервел. Последните подали сигнал на полицейски служители при РУ
на МВР – Девня, които патрулирали в началото на гр. Суворово, които спрели за
проверка въззивника. След пристигането на място на контролните органи от АПИ
гр. София били извършени замервания с ролетка 1303/18/5м/ и с електронна везна PW – 10 №Н0200009 /ЕО сертификат за одобряване на типа, издаден на
19.04.2016 г. в сила до 6.10.2024 г., ЕО декларация за съответствие и периодична
проверка към 27.06.2019 г./, при което било измерено натоварване на задвиждаща
втора единична ос на ППС 12, 250 т. при максимално допустимо натоварване на
оста 11, 5 т., а при измерено разстояние между осите 1, 32 м., натоварване на тройната
ос на полуремаркето 26, 800 т. при максимално допустимо натоварване на тройна
ос 24 т. При поискване, водачът не представил надлежно издадено разрешение за
движение на тежко пътно превозно средство, поради което контролните органи
приели, че е допуснал нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“ от ЗП вр. чл. 37
ал. 1 т. 1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. и му съставили АУАН, който той
подписал без възражения. Въз основа на така съставения акт било издадено
обжалваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно постановление, с
което АНО наложил на въззивника санкция в размер към средния в посока към
максималния.
Визираната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
кредитираните като безпристрастно дадени показания
на свид. К., подкрепени от приобщените писмени доказателства - пътен лист; разпечатка от електронна везна;
кантарна бележка; протокол за проведено обучение, сертификат за съответствие,
ЕС декларация за съответствие, заявление за проверка, ЕО декларация за
съответствие, ЕО сертификат за одобряване на типа везна с неавтоматично
действие тип PW – 10. Съдът дава
вяра на свидетелските показания, като добросъвестно дадени от лице, даващо
показания под страх от наказателна отговорност за
непосредствено възприети от него факти по време на изпълнение на служебните му
задължения.
Основната фактическа констатация за измерени натоварване на задвиждаща втора единична ос на ППС 12, 250 т. и при междуосово разстояние 1.32 м., натоварване на тройната ос на полуремаркето 26 800 т.
на автомобила управляван от
въззивника, съдът счита за
доказана по несъмнен начин въз основа на показанията на свид. К., извлечението
от електронната везна, както и от съдържанието на АУАН №6642 от 11.08.2019 г., подписан от нарушителя без
възражения срещу отразените в него стойности. От представените от страна на
административно- наказващият орган в съдебната фаза на процеса писмени
доказателства се установява, че електронната везна и ролетката, с които са
извършени замерванията са от одобрен тип технически средства, ел. везната е
преминала периодична проверка съгласно Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол, а свид. К. има компетентност да борави с
такъв тип измервателно средство.
Съгласно чл. 3 от Наредба №11
от 03.07.2001 г., тежки ППС или
състав от ППС са тези, които имат: 1./ допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6 и
2./ натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл.7. Установените при
проверката стойности на процесното ППС надвишават максимално допустимите параметри за осово натоварване за конкретния
вид превозно средство, визирани в нормата на чл. 7 от Наредбата.
В настоящия случай правилно контролните
органи са преценили, че управляваното от въззивника ППС е тежко по смисъла на
Наредбата, тъй като натоварването на задвижващата /2-ра/ единична ос е било 12,
250 т., при максимално допустимо натоварване на оста 11, 500 т. съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001
г. за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС на МРРБ; а
разстоянието между осите му е 1, 32 м. и сумата от натоварването на тройната ос
на полуремаркето е било 26, 800 т., при максимално допустимо натоварване 24 т.
по чл. 7 ал. 1 т. 3 б. "б" от Наредба №
11/03.07.2001 г. за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС на
МРРБ. Отговорността на водача в случая е ангажирана за нарушение на чл.26 ал.2
т.1 б. „а“ от ЗП вр.чл.37 ал.1 т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. Касае се за
едно нарушение изразяващо се в превишаване на максимално допустимите стойности
на осовото натоварване, а не за две отделни нарушения.
Съгласно чл.8 ал.1 от Наредба №11, движението
на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на
пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно
да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат
разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата.
Извънгабаритните ППС могат да се движат с разрешително, издадено от
администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за
контрол при МВР – чл.8 ал.2 от Наредбата.
Съгласно §1 т.8 от ДР на ЗП, „специално ползване
на пътищата“ е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни
товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в
обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни
обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна
помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни
съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни
линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя;
временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други
лица.
Съгласно чл.26 ал.2 т.1 буква „а“ от ЗП, за
дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Разрешенията
се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от съвета
длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища, и от кметовете за
съответните общини – за общинските пътища.
От цитираните разпоредби следва, че управляваното
от въззивника тежко ППС е трябвало да се движи само с разрешение на
администрацията, стопанисваща пътя, каквото в случая не е представено, поради
което правилно е прието, че е нарушена забраната по чл.26 ал.2 т.1 б. „а“ от ЗП,
за което нарушение разпоредбата на чл. 53 ал.1 т.2 от ЗП предвижда налагането
на глоба от 1000 до 5000 лева.
Правилно
е отчетено от АНО също така, че не се касае до маловажен случай на нарушение. Нарушението
е формално. От събраните по делото доказателства не се установява то да се
отличава със значително по - ниска степен на обществена опасност от обичайните
случаи на нарушения от посочения вид. Надвишаването на нормите на Наредбата
повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно
износване на пътната инфраструктура. По тези причини движението на ППС с
параметри, надвишаващи нормите на Наредбата се осъществява със разрешение
/разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специалното
ползване на пътищата, с което се разрешава движение на ППС по строго определен
маршрут и се заплащат пътни такси.
Неоснователно е оплакването на процесуалния
представител на въззивника, че за нарушението е следвало да бъде санкционирано
дружеството – превозвач, а не водача на тежкото ППС, т.к. разпоредбата на чл.37
ал.1 от Наредба № 11 изрично предвижда, че при движение на тежки ППС без
разрешително се съставя акт на водача. В качеството си на шофьор на
тежкотоварно ППС, съгласно представения трудов договор, въззивникът е следвало
да знае максимално допустимите стойности по Наредба № 11 от 3.07.2001 г. и да
вземе необходимите мерки, за да се увери, че не превозва товар над тези
стойности. Разбира се, отговорността, която се следва на основание на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. "а" от ЗП за
лицето, което управлява процесното ППС без изискуемото разрешително не игнорира
изискването на чл.
15 ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно който
собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват
превозите, са длъжни да подадат в Агенция "Пътна инфраструктура" или
в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на
необходимото разрешително по образец. Отговорността за неизпълнение на тази
законова разпоредба, спрямо задължените лица може да бъде ангажирана на
самостоятелно правно основание. Въведеното задължение за собствениците на извънгабаритни
и/или тежки ППС не освобождава водачите на съответното ППС от задължение да
спазват правилото на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. "а" от ЗП. Нарушението,
за което е санкциониран жалбоподателят не е, че не е подал заявление за
издаване на съответно разрешително или че не е направил необходимото за
издаването му, а за това, че управлява тежко ППС без да има издадено съответно
разрешително. Т. е. обстоятелството, че водачът който не е собственик на
автомобила няма задължението по осигуряването на такова разрешително, не прави
деянието му несъставомерно.
При
определяне наказанието за допуснатото нарушение наказващият орган не е съобразил
факта, че същото се явява първо нарушение за въззивника /при липса на данни за
други такива/ и че той не е извършвал превоза за собствена сметка, а по
възлагане, като осъществяващ длъжност „шофьор“ в търговско дружество –
превозвач, спрямо когото въззивникът е в положение на зависимост, и който всъщност
/а не въззивникът/ е имал правомощията и
отговорността да набави липсващото разрешение. С оглед на това и наложеното
наказание се явява явно несправедливо и несъобразено с обстоятелствата по чл.
27 ал. 2 от ЗАНН. При
изтъкнатите аргументи, съдът намира, че наказанието следва да бъде наложено в
минимален размер – 1000 лева, поради което в тази част, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №6357 от 09.09.2019 г., издадено от Началник на отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”
при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София срещу В.Р.П.,
ЕГН: **********, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ГЛОБА, от 3 000 лева на 1 000 лева /хиляда лв., 00 ст.)/
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: