Номер 54716.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София5-ти наказателен
На 03.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Александър Желязков
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно
наказателно дело № 20201000600934 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.345, вр. чл.243, ал.6 и ал.7 от НПК.
Образувано е по постъпила жалба от Д. Л. П., депозирана чрез процесуалния й
представител - адв. Г. С. срещу определение от 03.04.20г., постановено по ЧНД № 83/20г. на
СОС, НО, 3-ти състав, с което на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК е потвърдено
постановление на СОП от 05.02.2020г. по пр.пр. № 1833/2018г. на СОП за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 124/18г. по описа на ОСлО при СОП.
В жалбата са релевирани доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалвания акт. Поддържа се, че в първостепенния акт липсва
констативно-съобразителна част, респективно правна аргументация в подкрепа на крайния
извод на съда. В частност са цитирани различни извадки от нормативни актове, с които
според повереника на пострадалата не е била съобразена поставената маркировка на пътя и
което несъобразяване съответно е довело до вредоносния резултат. С оглед горното е
заявено искане въззивният съд да отмени определението на СОС, респ. - и постановлението
на СОП за прекратяване на производството по делото, като същото се върне на
Прокуратурата с указания по приложението на закона.
Софийският Апелативен съд, след като се запозна с доводите, изложени в
депозираната жалба, с атакувания съдебен акт и доказателствата по делото, и като извърши
цялостна служебна проверка по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намери следното:
Жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Наказателното производство е образувано и водено срещу неизвестен извършител за
това, че на 19. 04. 2018 год. е причинил на Л. Б. П. тежка или средна телесна повреда поради
немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност - престъпление по чл. 134, ал. 1 от НК.
С постановление на прокурор при Районна Прокуратура - Елин Пелин от 28. 09. 2018
год., досъдебното производство е било изпратено и прието по компетентност от Окръжна
прокуратура - София, с оглед евентуално извършване на престъпление по чл. 123 от НК.
След проведено допълнително разследване, досъдебното производство № 124 / 18
1
год. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № 1833 /2018 год. по описа на СОП, е било
прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл. 24. ал. 1. т. 1 от НПК с постановление от
30.09.2015г., като наблюдаващият прокурор, след внимателен и твърде изчерпателен анализ
на събраните в хода на цялостното разследване гласни и писмени доказателства, и
съобразявайки становището на комплексната авто-техническа и пътно- техническа
експертиза, е заключил, че деянието, от обективна страна и субективна страна(с оглед
изяснения механизъм на произшествието, респективно липсата на нарушение от страна на
лице, осъществяващо дейност, източник на повишена опасност, на нормативните правила за
поведение и добрите практики, което да бъде в пряка и непосредствена причинна връзка с
настъпилата смърт), е несъставомерно по този текст.
С определение на СОС – НО, 3-ти състав от 03.04.20г., постановено по ЧНД №
83/20г., на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК е прието, че наказателното производство
правилно и законосъобразно е било прекратено от СОП, при което съдът категорично се е
произнесъл в този смисъл и чийто преглед е предмет на настоящето въззивно производство:
За да потвърди акта на СОП, съдът нормално не е възприел изложеното в жалбата на
повереника на пострадалата в смисъл, че прокурорът по неправилен, некореспондиращ с
иначе неоспорената фактическа обстановка начин, е обсъдил доказателствения материал по
делото, достигайки до погрешен правен извод за несъставомерност по чл.123, ал.1 НК.
Основен аргумент на СОП и СОС тук се явява обстоятелството, че за да бъде осъществено
посоченото престъпление се изисква нарушение от страна на лице, осъществяващо дейност,
източник на повишена опасност, на нормативните правила за поведение и добрите практики,
което да бъде в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилата смърт, каквито
доказателства не са налице. Посочено е още, че специални по отношение на разпоредбите на
чл. 123 и чл. 134 от НК са разпоредбите на чл. 343, ал. 1, вр. чл. 342. ал. 2 от НК. Ерго, ако
деянието е осъществено чрез нарушаване на правилата за експлоатация или изискванията за
добро качество на ремонта на пътя, деецът ще носи наказателна отговорност по чл.343, ал.1,
вр.чл. 342 от НК, съгласно задължителните указания, дадени с Постановление № 1 от 17. 01.
1983 год. по н. д. № 8 / 1982 год. на Пленума на Върховния съд. Няма спор, че съставът на
престъплението по чл. 342, ал .2 от НК представлява бланкетна норма, препращаща към
правила, регламентирани в специално законодателство, касаещо тази сфера на транспорта.
Съгласно задължителните указания на Постановление № 1 от 17. 01. 1983 год. по н. д.
№ 8 / 1982 год. на Пленума на Върховния съд „субекти на престъплението по чл. 342, ал. 2,
респективно чл. 343 от НК са работници или служители по транспорта, на които по
надлежния ред е възложена дейност в държавния или обществения сектор по
експлоатацията или по ремонта на подвижния състав, на пътя или на съоръженията, когато
нарушат правилата за експлоатация или изискването за добро качество на ремонта и с това
причинят съставомерни последици". Обемът на тази дейност включва права и задължения
по ръководене, контрол или извършване на конкретна работа по експлоатацията или
ремонта, които се определят в самия акт за възлагане на дейността, в друг акт или
произтичат от характера на работата. Под "добро качество на ремонта" следва да се разбира
такъв ремонт, който отговаря на техническите изисквания и при който се изключва
съществуващата и не се създава нова опасност за причиняване на съставомерни последици.
По делото извън съмнение е установено, че извършваните действия на датата 19. 04.
2018 год. от работниците по поддръжката на пътя, са представлявали краткотрайни работи
върху лентата за принудително спиране и външната пътна лента в участъка от км. 17+350 до
км. 18+300. При извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, за
осигуряване безопасността на движението и на работещите е била създадена временна
2
организация на движението, като редът и условията за това са регламентирани в Наредба №
3 от 16. 08. 2010 год. за временната организация и безопасност на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Съгласно чл. 4, ал. 5 от Наредбата, лицата, които извършват краткотрайни или
подвижни работи, отговарят за сигнализирането на работния участък в обхвата на пътя или
улицата в съответствие с глава четвърта и приложенията, като в този случай не е
необходимо да се изработва проект за временна организация и безопасност на движението.
Видно от заключението по изготвената комплексна авто-техническа и пътно-техническа
експертиза, поставената в конкретния случай сигнализация, е отговаряла на изискванията на
чл. 56. ал. 1 и чл. 58, ал. 2, от Наредба № 3 от 16. 08. 2010 год. за временната организация и
безопасност на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата
и улиците, съответно на схемите в Приложение № 6 и в Приложение № 8 на тази наредба.
Наблюдаващият досъдебното производство прокурор правилно е посочил, че действително,
в коментираната наредба не е регламентирано изрично изискване за връзване на
затварящата табела (металната количка) към мантинелата. Това действие обаче, на първо
място не е било нито в противоречие, нито пък в нарушение на изискванията визирани в
обсъждания нормативен документ, а и съгласно показанията на разпитаните по делото
свидетели, същото се е наложило в практиката, с цел недопускане преместването на
затварящата табела от въздушната струя на преминаващите в близост до нея пътни превозни
средства и наклона на пътя и съответно превенция за възникване на пътно - транспортни
произшествия.
Наблюдаващият досъдебното производство прокурор е съобразил и това, че за да се
направи извод налице ли е добро качество на ремонта, т.е ремонт, който отговаря на
техническите изисквания и при който се изключва съществуващата и не се създава нова
опасност за причиняване на съставомерни последици, следва да се отговори при връзването
на количката за мантинелата, създадена ли е била опасност и за кого. Съгласно
заключението по комплексната авто-техническа и пътно- техническа експертиза, връзката от
метална тел не е представлявала опасност за работниците, извършващи ремонтно-
възстановителните работи, тъй като количката е била далеч от работните им места, както и
за автомобилното движение по външната и вътрешната пътни ленти на автомагистралата,
тъй като количката се е намирала в лентата за принудително спиране, по която е забранено
движението на моторни превозни средства. Същата е представлявала потенциална опасност
за пешеходци, велосипедисти и животни, движението на които обаче в настоящия случай, е
било законово запретено.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, на път,
обозначен като автомагистрала или скоростен път със съответния пътен знак, е разрешено
движението само на автомобили и мотоциклети, чиято конструктивна максимална скорост
надвишава 50 km/ч. Движението на други пътни превозни средства, както и движението на
пешеходци, воденето на животни и навлизането на автомобили, теглещи пътни превозни
средства с гъвкава връзка, е забранено. При движение по автомагистрала на водача е
забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на
пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство по силата на нормата на чл. 58, т. 3 от същия закон. В същото време, с
поставянето на пътните знаци, с които въвели временната организация на движение и
указващи задължителното заобикаляни отляво на препятствието (металната количка),
работещите по ремонта не са могли и не са били длъжни да предвидят несъобразяването с
така въведената забрана от друго лице. Поради това, предвид неправомерното поведение на
велосипедистите, работниците по ремонта не са могли, както и не са били длъжни да
3
предвидят възможността да настъпят посочените последици. В този смисъл, действително се
налага извода, че по делото липсват доказателства на базата на които да се установи, че
работниците, които са осъществявали ремонта на пътя и на които е било нормативно
възложено да отговарят за сигнализацията и в частност техните ръководители, под чието
ръководство това е било осъществено, са допуснали нарушение на правилата, въведени с
Наредбата за разположението и вида на пътните знаци, което да е в пряка причинно-
следствена връзка. Цитираните в жалбата текстове от специалното законодателство са общи
и биха били предмет на обсъждане в случай, че по делото беше установено конкретно лице,
ангажирано със сигнализацията и разположението на пътните знаци да е било длъжно и да е
могло да предвиди неправомерното поведение на двамата велосипедисти- да се движат в
лентата за принудително спиране на път, обозначен със съответния знак като
автомагистрала, в нарушение на чл. 55, ал.1 и чл.58, т. 3 от ЗДвП, а така и при пълно
несъобразяване на поведението си на пътя с акуратно въведената временна организация на
движението посредством пътни знаци, указващи задължително заобикаляне отляво на
препятствието – метална количка. Това поведение, работещите по ремонта не са могли и не
са били длъжни да предвидят, с оглед което не може да им се вмени във вина. Вън от
горното, експертите по изготвените комплексна и допълнителна АТПТЕ са категорични, че
при избраната скорост от 50 км/ч, велосипедистът е могъл да забележи наличната тел от
разстояние 44 метра, при опасна зона за спиране от 38 метра, с оглед което при
своевременно аварийно задействане на спирачките, пострадалият велосипедист е имал
техническа възможност да предотврати инцидента, като спре преди металната тел. Ето защо,
настоящата инстанция счита, че настъпилият инцидент се дължи изцяло на поведението на
пострадалия велосипедист.
Фактическата обстановка по делото е напълно изяснена, като САС изцяло възприема
твърде подробните и логични мотиви на СОП, че с оглед събрания по делото обем
доказателства, необходим за правилното му изясняване от фактическа страна, не са налични
елементите на чл.123, ал.1 НК или, евентуално - на чл.342, ал.1 НК, тъй като, съгласно
заключенията на комплексната АТПТЕ и допълнителна такава (които поради своята
професионална компетентност, изчерпателност и коректност не подлежат на съмнение) не е
налице виновно поведение от страна на определено лице на вменените изисквания за
акуратно изпълнение на дейността му, които да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, така и субективно, конкретно лице да е било длъжно и да е могло да
предвиди неговото настъпване.
При излагането на релевантните факти, на които се основава прекратителният акт на
прокурора и потвърждаващият го съдебен акт на първостепенният съд, е приложен единен и
последователен подход, който се възприема изцяло и от въззивния съд. С прокурорския акт
на СОП и с проверявания съдебен акт на СОС правилно и обосновано е прието, че
поведението на лицата, участвали в изграждането на временната организация и безопасност
на движението при извършване на строителни и монтажни работи на АМ „Тракия“ в
участъка от км. 17+350 до км. 18+300 не е наказуемо по наказателно-правен ред, т.е. - че не е
съставомерно по НК, поради което е налице прекратителното основание по чл.243, ал.1, т.1,
вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Ето защо, предвид изложените съображения, САС намира, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното определение на СOС, както и постановлението на СOП –
обосновани и законосъобразни, поради което същите следва да се потвърдят.
Водим от горното и на основание чл.243, ал.7 от НПК, Софийският Апелативен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 03.04.20г., постановено по ЧНД № 83/20г. на СОС,
НО, 3-ти състав, с което на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК е потвърдено постановление
на СОП от 05.02.2020г. по пр.пр. № 1833/2018г. на СОП за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 124/18г. по описа на ОСлО при СОП.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5