Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.С., 19.06.2017 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I отделение, 1 състав в публичното заседание на двадесет
и трети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря Весела Радева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров
гр.дело № 929/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от Кодекса за застраховането /отм./.
Ищцата Е.К.К., чрез процесуален представител излага в исковата молба,
че на 22.08.2015 год., около 19.00 ч. на главен път I-8, водачът Я.А.Б., при управление на лек
автомобил „БМВ“ с ДК № 8224855, нарушавайки правилата за движение по пътищата реализирал
пътно-транспортно произшествие, вследствие на което причинил смъртта на синът й
С.И.К.. Поддържа,
че загубата на детето, с което били в прекрасни отношения, причинила дълбока
депресия, тъй като той бил опора в живота и съществувала силна емоционална
връзка между тях. Твърди се, че за автомобила управляван от виновния водач Б.
не е имало сключена валидна застрахователна полица по риска „гражданска
отговорност” към момента на събитието. Твърди, че предявила пред Гаранционния фонд претенция за обезщетение на причинените
вследствие на произшествието неимуществени вреди, за което била образувана щета,
по която Фонда отказал плащане. В тази връзка моли съда да постанови съдебно
решение по силата на което да осъди ответника за заплати обезщетение за
причинените вследствие на ПТП-то неимуществени вреди в размер на 200 000
лева. Претендира се заплащане на законната лихва от 22.08.2015 год. до
окончателното изплащане, както и разноските по делото.
Ответникът „Г.Ф.”, чрез процесуален представител
оспорва предявеният иск, като твърди, че водача на автомобила за който няма
сключена застраховка не е причинетил на вредата, а
отделно от това искът е силно завишен. Моли съда да постанови решение съобразно
практика. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Третото лице помагач на
ответната страна – Я.А.Б., редовно уведомен, не изразява становище по предявеният
иск.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, при
спазване разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото
е приет като доказателство протокол за ПТП с пострадали лица от 23.08.2015 год. изготвен от
дежурен ПТП
при ОДП-Плавдив и от който се установява,
че на 22.08.2015 год. на път I-8 е настъпило пътно транспортно произшествие
между лек автомобил „БМВ“ с ДК № 8224855, управляван от Я.А.Б., лек автомобил „Фолкваген“ с ДК № С *****и лек автомобил „Мерцедес“ с
германски рег.№ FS-ST390, при което е починал С.И.К..
По делото
е приета съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице
инж. М., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от
която се установява, че причината за настъпване
на произшествието е високата скорост на движение от страна на водача на лек автомобил „БМВ“, около 120 км/ч и
употребата на спирачки на мокро пътно платно, при което губи контрол над
автомобила и удря челно отзад движещия се пред него лек автомобил „Фолкваген“, при което последния се отклонява наляво,
навлиза в лентата за насрещно движение и се удря със задната част в лек
автомобил „Мерцедес“.
Останалите приети по делото медицински
документи са от значение само
за заключението на вещото лице.
Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като
непосредствено от тях, без помощта
на специални знания, съдът не
може да установи
обстоятелствата, свързани с
увреждането и начина на лечение.
По делото
е приета съдебно-медицинска,
изготвена от вещото лице
травматолог д-р Д., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от
която се установява, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между произшествието и смъртта на С.К., който е
починал от причинените му тежки телесни увреди, несъвместими с живота.
Представено е удостоверение за родствени връзки № 113/21.10.2016
год., издадено от СО-Район Връбница от което е видно, че Е.К.К. е майка на С.И.К..
От разпита на свидетеля Елеонора Стоянова, снаха
на ищцата се установява, че преди смъртта на Слави семейството било прекрасно,
задружно, сплотено, живеело в дух на хармония и взаимопомощ. Липсвали скандали
между тях. След смъртта на сина й, живота на Е. бил съсипан – нито спи, нито
работи. Непрекъсната говори за него и че й се явява.
По делото са приети доказателства от които е
видно, че по молба на ищцата пред ответника е образувана щета № 210282/25.09.2015
год. във връзка с искането за изплащане на обезщетение, като Фондът с писмо от 17.12.2015
год. е отказал плащане мотивирайки го с липса на достатъчно доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Установи се от събраните по делото доказателства,
че Я.А.Б. на 22.08.2015 год., при управление на лек автомобил „БМВ“ с ДК №
8224855, нарушавайки правилата за движение по пътищата движейки се с привишена скорост, реализирал пътно-транспортно
произшествие, вследствие на което по непредпазливост причинила смъртта на С.И.К..
Съгласно чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от Кодекса за застраховането /отм./ Гаранционният
фонд изплаща по застраховката "Гражданска отговорност" обезщетение за
неимуществените вреди, когато виновният водач няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. От събраните в хода на
производството доказателства се установи, че причинителя на деянието не е имал
сключена валидна застраховка по риска „гражданска отговорност”, валидна към
момента на произшествието – 22.08.2015 година. Поради изложеното следва да бъде
ангажирана отговорността на ответника за заплащане на обезщетение.
По размера на
неимуществените вреди съдът приема следното:
В резултат на
пътно-транспортното произшествие синът на ищцата е починал. Съдът приема, че в
резултат на това майката е претърпяла силни болки и страдания от загубата на детето
си. Установи се по делото от разпита на свидетеля, че починалия е бил в
прекрасни отношения с родителя си, живеели са в дух на обич и разбирателство,
макар и не в едно домакинство. Отделно от това са си помагали и подкрепяли. Със
смъртта му майката е лишена завинаги от синовна обич, грижа и подкрепа. Каквото
и обезщетение да бъде присъдено, то едва ли би компенсирало загубата на дете,
макар и в зряла възраст.
От друга страна съгласно константната практика на ВКС критерият „справедливост”, посочен в чл. 52 от
ЗЗД
не е абстрактен и при определяне размера на обезщетението
съдът следва да се ръководи
не от субективните
възприятия на ищеца за
търпените страдания, а да преценява редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: начинът и обстоятелствата, при които е извършен деликтьт, възрастта
на увредения, общественото му положение, степента на родство и отношенията
между пострадалия и близките му, които
търсят обезщетение. Следва да бъде отчетено
и обстоятелството, че починалия не е бил единствено дете на ищцата.
Съдът след като се
съобрази с всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на увреждането,
възрастта на ищцата и починалия, и с оглед критерия за справедливост, визиран в
чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима
сума в размер на 170 000 лева и в тази връзка предявеният иск е основателен
и доказан за тази сума и като такъв следва да бъде уважен и отхвърлен до пълния
размер като неоснователен и недоказан.
По претенцията за заплащане на лихва съдът приема
следното:
Съгласно чл.288, ал.7 от Кодекса за застраховането
/отм./ Гаранционният фонд изплаща обезщетения по реда, определен с правилника за
устройството и дейността на Фонда, и дължи лихва за забава от датата, на която
изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице. На
основание чл. 31, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на
Гаранционния фонд пострадалите лица предявяват претенцията си към фонда с
писмена молба, придружена с доказателства относно застрахователното събитие,
правото на пострадалия да получи обезщетение във връзка със събитието и размера
на причинените вреди. Срокът за произнасяне по претенцията е 15 дни от датата
на представяне на необходимите доказателства, но не може да бъде по-дълъг от 3
месеца от датата на завеждане на претенцията /чл.31, ал.7 от ПУДГФ/. Видно от
представените доказателства ищецът е депозирал молба пред Фонда за определяне
на обезщетение на 25.09.2015 година. Следователно срокът за произнасяне,
визиран в нормативният акт е изтекъл на 25.12.2015 год. /чл.31, ал.8/ и от
следващия ден се дължи лихва за забава. Настоящият състав намира, че лихвите се
явяват компенсаторни, а не мораторни и те се дължат,
като допълнение на обезщетението от изтичане срока за обезщетение за ответника.
Следователно исковата сума следва да бъде присъдена, заедно със законната лихва
от 26.12.2015 до окончателното й изплащане.
При този изход на спора,
ответникът на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да заплати на ищеца разноски
в размер на 170 лева, съразмерно с уважената част от иска. На следващо място,
тъй като ищеца е освободен от заплащане на ДТ, то ответника на основание чл.78,
ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на
6 800 лева. Ответника следва да бъде осъден за заплати на адв.
К.Н., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
възнаграждение в размер на 4 930 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищецът
от своя страна следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание
чл.78, ал.8, вр.ал.3 от ГПК юрисконсултско
възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК по чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
плащане на правната помощ, което съдът определя на 200 лева, с оглед правната и
фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Г.Ф. с адрес: *** да
заплати на правно основание чл. 288, ал.1, т.2, б.”а” от Кодекса за
застраховането/отм./ на Е.К.К. с ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, чрез адв.Н. сумата от 170 000
/сто и седемдесет хиляди/ лева, представляващи неимуществени вреди от смъртта
на С.И.К.,
починал при ПТП, станало на 22.08.2015
год., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.12.2015 год. до окончателното изплащане, както и на правно
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 170 /сто и седемдесет/ лева, разноски по
делото, като отхвърля предявеният иск до пълния размер от 200 000 /двеста хиляди/ лева, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. Г.Ф. да заплати на адвокат К.Н.-САК адвокатско възнаграждение в размер на 4 930 /четири хиляди деветстотин и
тридесет/ лева.
ОСЪЖДА Г.Ф.
с адрес: *** да заплати по сметка
на Софийски градски съд сумата от 6 800
/шест хиляди и осемстотин/ лева, на основание на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Е.К.К. с ЕГН **********
да заплатят на Г.Ф., на правно
основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 300
/триста/ лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при
участие на трето лице помагач на ответната страна – Я.А.Б. с ЕГН ********** ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: