Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 260244 26.08.2022 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданска колегия, пети въззивен състав
На двадесет и втори
март през две хиляди двадесет и втора година
В открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с.
АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 287 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 260047 от 20.11.2020г. по гр.д.№ 1296/19г. на РС- Карнобат, е прието за установено
по отношение на М.С.А. с ЕГН:********** ***- Г.Г. - Т.Т.“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Карнобат, ул. “Сакар планина“ №11 е
собственик на основание покупко-продажба на следните движими вещи:
1/ сеялка марка KUHN модел GS 2, 3
м., серия К № 0004740 рама № 1943 цвят червен;
2/ сеялка марка MASKAR модел FUTURA 6 C TОР, като е отхвърлена претенцията по чл.108 ЗС за осъждане на М.С.А. да
предаде на ЕТ „ Генгер- Г.Г. - Т.Т.“
владението на същите движими вещи.
Със същото решение е уважен предявения
евентуален иск и ответникът М.С.А. е осъден да заплати на ЕТ „Генгер- Г.Г. - Т.Т.“ сумата от 21550 лв., от
която 8700 лв. представляващи равностойността на подлежащата на предаване сеялка марка KUHN GS 2, 3 м., серия К № 0004740, рама № 1943, цвят червен, а останалите 12850
лв. представляващи равностойността на подлежащата на предаване сеялка
марка MASKAR модел FUTURA 6 C TОР.
Ответникът А. е осъден да заплати
на ищеца сумата от 2192 лв., представляващи съдебно-деловодни разноски.
Против решението е постъпила
въззивна жалба вх.№261876/17.12.2020г. по описа на РС- Карнобат, подадена от
адв. Янка Стойкова в качеството на пълномощник на М.С.А.. С нея решението е
обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че обжалваният акт е неправилен
поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се обжалваното решение да
бъде отменено, а исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Претендират се разноски.
Въззивникът твърди, че процесните
вещи не са били при него, а разпитаните свидетели лъжесвидетелствали, понеже
никога не го били виждали той да взема тази техника и тя да е в неговия двор.
Оспорва като неверни показанията на св.Г.И., че той и синовете му извършвали
услуги в полза на ЗК „Церковски“. Сочи, че се касае до голяма техника, която
трябва да бъде закачена и транспортирана. Окопната сеялка MASKAR, червена на цвят с №RM 118950/********** VIAPS 149 CONDETENT, намерена в двора му от полицейските служители,
описана и предадена на въззивника за отговорно пазене, била негова собственост-
продадена му от две непознати лица, с които въззивникът се свързал по интернет
и които му предоставили фактура. Това станало в присъствието на трето лице,
което въззивникът търсел, но не можал да открие, за да бъде изслушано от съда.
Сочи, че съпругата му също била при извършването на сделката и предаването на сеялката MASKAR, като
тя платила нейната цена. Моли да бъде разпитана и съпругата му, както и
повторно да бъде разпитан св. Митко Димитров, с оглед установяване дали
издадените от този свидетел фактури били взети от въззивника.
На следващо място се твърди липса
на идентичност между процесната сеялка MASKAR и окопната сеялка MASKAR, червена на цвят с №RM 118950/********** VIAPS 149 CONDETENT. Сочи се, че съдът следвало служебно да назначи експертиза, която да
извърши оглед на сеялката и да установи дали същите били идентични, като
възложи в тежест разноските за експертизата на страната, която носи
доказателствената тежест за този факт, но това не било сторено.
На следващо място са развити
оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения- противоречие с т.2 и
т.3 от ТР №1 от 9.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС. В случая
липсвал доклад по делото, съобразно изискванията на чл.146, ал.1, т.3, т.4, и
т.5, както чл.146, ал.2 от ГПК. Изтъква, че с оглед посочената от него съдебна
практика въззивният съд е длъжен да отстрани посочените във въззивната жалба
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от
първоинстанционния съд- делото не било изяснено от фактическа и правна страна,
не бил изготвен доклад, не били дадени указания за подлежащите на доказване
факти, едва след което страните били задължени да изчерпят доказателствените си
искания, не била допусната служебно експертиза. По тази причина и на основание
чл.266, ал.3 ГПК във връзка с чл.147 ГПК въззивникът е направил множество
доказателствени искания.
На следващо място се твърди, че в
противоречие с материалния закон първоинстанционният съд в с.з. на 14.08.2020г.
открил производство по оспорване истинността на фактура №273/30.06.2019г.,
издадена от „МОНОТРАНС М“ ЕООД гр.Сливен като неавтентична и с невярно
съдържание. Сочи, че фактурата
представлява частен документ и се ползва само с формална доказателствена сила,
поради което оспорването на истинността по реда на чл.193 ГПК касаело
авторството, а оспорването на съдържанието не представлявало оспорване на
истинността.
По-надолу в изложението са
развити оплаквания, че фактическите констатации на съда са неправилни и
необосновани, а правно-релевантните факти не били преценени в съвкупност на
доказателствата по делото. Неправилно районният съд взел предвид оценката на
сеялката марка KUHN, понеже в справката за
регистрация в КТИ била записана година на производство 2000г., а оценката
ѝ била за година на производство 2005г. Съдът не бил длъжен да възприема
заключението на вещото лице, а да го обсъди заедно с останалите доказателства
по делото. Също така се сочи, че районният съд допуснал свидетелски показания
за установяване държането на процесните вещи от ответника, въпреки че по делото
имало представени договори с нотариална заверка на подписите, в които било
записано, че процесните вещи били предадени на въззиваемия. Въпреки
депозираното от въззивника становище пред районния съд за недопустимост на тези
свидетелски показания и липсата на съгласие на въззивника тези свидетели да
бъдат изслушани, в нарушение на чл.164,
ал.2, вр. чл.164, ал.1, т.5 и т.6 от ГПК съдът разпитал в с.з. на 25.06.2020г.
свидетелите Г.И. и М.Ж.. Затова въззивникът моли тези показания да бъдат
изключени от доказателствата по делото.
Свидетелят Ж. бил заинтересован,
тъй като от три години бил в лоши отношения с въззивника и семейството му, а
въззивникът бил свидетел по досъдебно производство по описа на РУ – Карнобат
срещу сина на Ж.. Същевременно бащата на въззивника завел осъдителни искове за
непозволено увреждане срещу Ж., съпругата му и сина им, като въззивникът
свидетелствувал в полза на баща си по това дело- в.гр.д.№1505/2020г. по описа
на БОС. Затова показанията на св.Ж. следвало да бъдат ценени в съответствие с
чл.172 ГПК като такива във вреда на въззивника. Сочи, че този свидетел никога
не бил виждал въззивника да взема процесните машини от ЗК „Церковски“, никога
не бил ходил в двора на въззивника и не знаел какво има въззивника.
На следващо място се сочи, че св.Г.И.
като председател на ЗК „Церковски“ нямал право без документи и решение на УС да
предостави процесните вещи на въззивника за безвъзмездно ползване.
Следващото оплакване на
въззивника е, че сделките, обективирани в договор с рег. №2772/26.07.2019г. и
в договор с рег. №4020/16.10.2019г. по
регистъра на нотариус с №570, били привидни и нищожни на основание чл.26, ал.2
от ЗЗД- поради липса на предмет, тъй като ищецът със свидетелски показания се
домогвал да докаже невярност в договорите в частта, в която било записано, че
фактическата власт върху процесните вещи му е предадена. Затова намира, че не е
настъпил транслативния ефект на договорите и ищецът не е собственик на
процесните вещи. Опровергаването на съдържанието на частния документ, удостоверяващ
неизгодни за издателя му факти със свидетелски показания според въззивника
попада сред забраните на чл.164, ал.1, т.4 и т.6 от ГПК. В тези хипотези
свидетелски показания били допустими само в случай на твърдения за симулация и
искане за разкриването ѝ, както и при представяне на документ,
представляващ „начало на писмено доказателство“, а при липса на твърдения в
посочения смисъл- само по изрично съгласие на страните. По отношение на сеялка
марка KUHN
изтъква, че същата била собственост на “СЕВАН“ ООД по договор от 28.08.2017г.,
поради което тя не била собственост на ЗК „Церковски“ към датата на сключването
на договора с ищеца и той не придобил собствеността върху нея.
На следващо място се сочи, че
решението на КРС е неправилно и поради това, че съдът не съобразил, че ищецът
извършил първата сделка през м.юли 2019г. за сеялка марка KUHN и чак
на 30.10.2019г. подал заявление да я търси в РУ- Карнобат, а исковата молба
била от 18.11.2019г. Не било взето предвид и заключението на вещото лице, че
тази сеялка е спряна да се представя за технически прегледи след 8.05.2013г.,
което показвало, че след тази дата тя не се намира на територията на
кооперацията.
Освен разпит на трима свидетели
/единият от които при условията на повторност/, въззивникът е направил искане
за установяване идентичността и действителната стойност на процесната сеялка MASKAR със
сеялката, предадена на въззивника за отговорно пазене на 15.11.2019г.; също
искане за допускане на съдебно- счетоводна; направил е и искане въззивният съд
да извърши справка в ЕПЕП по в.гр.д.№1505/2020г. на БОС за установяване на
твърденията за заинтересованост на показанията на св.Ж.; искане да бъде
задължена ЗК „Церковски“ с.Церковски да представи по делото договор за продажба
със „СЕВАН“ ООД от 28.08.2017г. на механична сеялка KUHN модел GS 2, 3 м., серия К № 0004740 рама
№ 1943 цвят червен /приложена е молба по чл.192 ГПК/. Представени са писмени
доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от страна на въззиваемия ЕТ „Генгер- Г.Г. - Т.Т.“, представляван от
адв.С. Гонкова- Трайкова. С него въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Според въззиваемата страна решението е постановено след обстоен
анализ на събраните по делото доказателства при точно прилагане на материалния
закон. Въззиваемата страна счита, че принципните разсъждения, изложени във
въззивната жалба, касаещи приложението на процесуалните норми са принципно
правилни и намират опора в съдебната практика, но не са относими към конкретния
случай. Подчертава, че ответникът е имал пасивна позиция по делото- не подал
отговор на исковата молба, не се явявал в съдебните заседания, не посочил
доказателства за установяване на известни му обстоятелства, имащи значение за
защитната му теза, не въвел надлежно оспорвания и възражения. Едва преди с.з.
на 25.06.2020г. ответникът подал писмено становище, в което отрекъл държането
на вещите, оспорил писмени документи, приложени към исковата молба с твърдение,
че вещите са у ищеца, противопоставил се на разпита на допуснатите свидетели и
поискал съдът да отхвърли исковете, като същевременно не направил
доказателствени искания. Такива доказателствени искания били направени едва с
въззивната жалба. Въпреки, че съдът осигурил равна възможност на страните за
участие в процеса, ответникът не осъществил в законоустановените срокове своите
процесуални правомощия. Този негов пропуск не можело да бъде поправен чрез
оспорвания и искания във въззивната инстанция, които следвало да бъдат
направени своевременно пред първата инстанция. Изтъква, че процесуалните права
на въззивника не са били нарушени, поради което следва да се приеме, че правото
на ответника да прави възражения, оспорвания, да навежда твърдения, които не са
били направени своевременно пред първоинстанционния съд, е преклудирано.
Преклудирано е, според въззиваемия, и правото на въззивника да оспорва
събраните от съда в о.с.з. доказателства, за които той бил редовно призован, но
в които не взел участие. Затова въззиваемият моли да не бъдат разглеждани
въведените с въззивната жалба възражения за нищожност на договорите от 2019г.
поради липса на предмет; твърдението за собственост върху сеялката, намерена
при ответника и описана в протокола за отговорно пазене от 15.11.2019г., както
и оспорването на съдебно техническата експертиза. И показанията на свидетелите И.
и Ж.. В тази връзка се иска да бъдат оставени без уважение и всички останали
искания, направени с въззивната жалба.
На следващо място в отговора се
сочи, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение като е
допуснал до разпит свидетели за установяване твърденията на въззиваемия относно
държането на вещите и тяхното състояние. Техните показания не опровергавали
волеизявленията, обективирани в двата договора относно предаване владението и
собствеността върху процесните движими вещи, тъй като това се установявало от
двата приемо- предавателни протокола- от 11.07.2019г. и от 16.10.2019г.
Въззиваемият търговец намира
също, че районният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото,
след преценка на становищата на страните, след обстоен и съвкупен анализ на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението
на СТЕ. Изложена е фактическата обстановка, така, както е възприета от
въззивника, като са анализирани събраните по делото доказателства. В заключение
се сочи, че ищецът е доказал собствеността си върху процесните вещи, че към
18.11.2019г. същите били в държане на ответника и се използвали от него, като
се намирали в двора му в с.Деветак. Доказано било също, че ответникът ги държи
без основание, поради което дължи предаване владението им на ищеца. Предаването
на владението било невъзможно, тъй като към м.юни 2020г. вещите не се намирали
у ответника. Ищецът узнал за липсата на вещите и невъзможността за предаването
им при разпита на св.Ж.. Равностойността на вещите била установена с приетата
по делото експертиза.
Затова моли обжалваното решение
да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.
По
допустимостта на въззивното производство Бургаският окръжен съд приема
следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на
страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на
изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
Ищецът твърди, че с договор рег.№2774/26.07.2019г. по
регистъра на нотариус Н. Стоянова е закупил от ЗК „Церковски“ правото на
собственост върху движима вещ- механична сеялка марка KUHN GS 2,3 м. серия К № 0004740, рама №1943, цвят червен, а с
договор рег.№ 4020/16.10.2019г. по регистъра на същия нотариус е закупил от
кооперацията и правото на собственост върху движима вещ- сеялка марка и модел MASKAR FUTURA 6 C TOP.
С приемо- предавателни протоколи от 11.07.2019г. и от
16.10.2019г., ищецът получил от продавача движимите вещи- предмет на сделките,
с изключение на двете гореописани сеялки, тъй като последните се намирали в
трето лице- били предадени за послужване от ЗК „Церковски“ на ответника М.А.,
където останали в негово държане близо 2 години. Ищецът потърсил вещите и
поискал физическото им предаване от ответника, но последният отказал това с
обяснение, че те не се намират у него, понеже върнал техниката в кооперацията.
Твърди, че ответникът задържа вещите без основание.
Моли, след като се установи, че ищецът е собственик на
основание покупко- продажба на процесните вещи, ответникът да бъде осъден да предаде
владението им на ищеца.
При условията на евентуалност, в случай, че предаването
на вещите или на една от тях, се окаже невъзможно, тъй като не се намират у
ответника, без значение на причината за това- укриване, унищожаване,
разпореждане в полза на трети лица, неположена грижа за опазване, претендира
ответникът да бъде осъден да му заплати тяхната парична равностойност- по 5000
лв. за всяка от вещите.
Претендира разноски. Ангажира доказателства.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е
връчен лично на ответника М.А. на 2.12.2019г. /така- съобщение на л.14 от
делото на КРС/.
Срокът за подаване на отговор на исковата молба е изтекъл
на 2.01.2020г. Ответникът не е подал отговор в законоустановения срок по
чл.131, ал.1 ГПК.
С определение №40/22.01.2020г., районният съд е изготвил
проекто- доклад по делото. С него исковете са квалифицирани по следния начин:
главният иск за ревандикация на двете сеялки- с правно основание чл.108 ЗС, а
евентуално съединените искове за заплащане на тяхната равностойност- с правно
основание чл.521, ал.2 ГПК.
В това определение районният съд не е разпределил
доказателствената тежест между страните, като се е задоволил най- общо да
посочи, че на основание чл.154 от ГПК в тежест на всеки от тях е да установи
всички факти, на които основават твърденията и възраженията си. С проекто-
доклада са допуснати приложените от ищеца писмени доказателства, допуснати са до
разпит исканите двама свидетели и е допусната съдебно- техническа експертиза.
На 22.06.2019г., преди първото по делото съдебно
заседание, по делото е постъпило писмено становище но ответника М.А. /л.54- 55/,
който е заявил, че няма възможност да се яви за лично участие по делото. С него
исковете се оспорват като неоснователни и недоказани, като се иска тяхното
отхвърляне. Ответникът заявява, че процесните вещи не са в негово държане,
макар че ищецът има претенции към него. Твърди още, че по случая била
образувана полицейска преписка, в хода на която било установено, че вещите не
са при него и той не ги държи. Оспорва допустимостта на свидетелските показания,
допуснати от съда за установяване обстоятелствата във връзка с държането на
вещите, като намира, че след като за двете сделки има писмени документи-
договори с нотариална заверка на подписите и в тях е посочено, че купувачът
/т.е. ищецът/ е получил от продавача /ЗК „Церковски“/ владението на вещите,
съответно фактическата власт, на основание чл.164, ал.1, т.6 от ГПК е
недопустимо със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на
изходящия от страната частен документ. Намира, че представените с исковата
молба приемо- предавателни протоколи са документи, съставени единствено за
целите на настоящото производство и са с невярно съдържание. Като частни
документи същите нямат материална доказателствена сила, а верността на
съдържанието им следва да се преценява по вътрешно убеждение и съвкупно с
останалите доказателства. Изтъква още, че на основание чл.200 ЗЗД задължението
на купувача е да плати цената и да получи вещта, като плащането трябва да стане
едновременно с предаването на вещта. Не са направени доказателствени искания.
В първото по делото съдебно заседание, проведено на
25.06.2020г. ищецът, чрез пълномощника си е заявил, че поддържа исковата молба,
а ответникът не е взел участие- лично или чрез пълномощник както в първото,
така и във всички следващи съдебни заседания.
Районният съд е докладвал правната квалификация на
исковете и е дал възможност на страните да вземат становище по повод доклада.
По повод становището на ответника, процесуалният
представител на ищеца е заявил, че твърденията на ответника, че не държи
процесните вещи са преклудирани, тъй като след изтичането на срока за отговор
няма възможността да прави възражения по фактите и по правото. Досежно
оспорването на допустимостта на свидетелските показания е посочено, че същите
ще установяват обстоятелствата във връзка с държането на вещите, а няма да
опровергават съдържанието на приложените договори. Изтъква се, че съдържанието
на договорите относно предаването на двете процесни вещи е опровергано с
приемо- предавателните протоколи към тях, като се акцентира на това, че
нотариалната заверка касае подписите, но не е съдържанието на договорите, а
самите договори съставляват частни документи.
Районният съд е обсъдил доводите на ответника за
недопустимост на свидетелските показания и като е счел, че липсва забрана за
установяване на обстоятелствата, за които са допуснати свидетелите, е разпитал
същите.
По искане на ищцовата страна е изискано копие от ДП
вх.№923/19г. на РП- Карнобат.
След приемането на преписката като доказателство по делото
/в с.з. на 14.08.2020г./, ищецът е оспорил автентичността и верността на
фактура №273/30.06.2019г., издадена от „МОНОТРАНС М“ ЕООД, с твърдения, че на
посочената във фактурата дата посочените в нея сеялки не са били продадени и
предадени от „МОНОТРАНС М“ ЕООД на ответника М.А..
Съдът е открил производство по чл.193 ГПК по оспорване
истинността на фактура №273 от 30.06.2019г. и по искане на ищцовата страна е
допуснал до разпит в качеството на свидетел управителя на „МОНОТРАНС М“ ЕООД,
издател на фактурата.
Във връзка с прието заключение на съдебно- техническата
експертиза относно пазарната стойност на процесните вещи, по искане на ищеца
съдът е допуснал на основание чл.214 ГПК изменение на евентуалните искове по
размер- от 5000 лв. на 8700 лв. за сеялката с марка KUHN GS 2,3 м, и от 5000 лв. на 12850 лв. за сеялката с марка и
модел MASKAR FUTURA 6 C TOP.
С обжалваното решение, районният съд е приел за доказано
/въз основа на неоспорените доказателства, приложени към досъдебното
производство, свидетелските показания на св. И. и Ж. и заключението на СТЕ/, че
ЗК „Церковски“ е била собственик по силата на договор за покупко- продажба на
процесните две сеялки. С договорите, приложени към исковата молба, двете сеялки
били закупени от ищеца, като в приемо- предавателните протоколи към договорите
било посочено, че процесните сеялки не са били предадени на купувача, тъй като
се намират в ответника М.А.. Последното обстоятелство се потвърждавало и от
показанията на св. И. и Ж., които са посочили, че към момента на предявяването
на иска ответникът А. държал процесните сеялки, тъй като извършвал с тях
селско- стопански услуги на кооперацията, без да са били издавани документи за
това. Св. И. установявал и че на ответника било поставено условие да върне
сеялките, но той не сторил това. При проведен разговор между страните и св.И.,
ответникът отказал да предаде сеялките като първо казал, че ги е върнал на ЗК
„Церковски“, после заявил, че първата от сеялките е открадната, а втората
сеялка била изчезнала от двора му. След извършена проверка в двора му едната от
сеялките- MASKAR FUTURA 6 C TOP била открита, но след
предаването й на ответника с протокол за отговорно пазене, изчезнала. По
образуваното досъдебно производство ответникът представил фактура
№273/30.06.2019г. като доказателство за закупуване на процесните сеялки от „МОНОТРАНС
М“ ЕООД. Разпитаният като свидетел издател на фактурата- М.Д.категорично
признал, че фактурата е с невярно съдържание, тъй като фирмата му никога не е
била собственик на описаните във фактурата сеялки, а документът бил издаден,
тъй като непознато за него лице му предложило сумата от 200 лв., за да издаде
фактурата. Данните за сеялките и цената, за която уж била извършена продажбата
била посочена от това непознато за свидетеля лице. С оглед изложеното съдът е
приел, че фактурата е с невярно съдържание и не следва да се цени като
доказателство за правото на собственост на ответника спрямо процесните две
сеялки, както и че същата следва да се изключи от доказателствата по
делото.Затова районният съд е приел, че ищецът е собственик на двете процесни
сеялки, придобити от него на основание договор за покупко- продажба, който е
консенсуален и е сключен с произтичащите
от това вещно- правни последици по чл.24, ал.1 ЗЗД от постигането на съгласие,
без да е необходимо предаването на вещите на собственика им.
На основание чл.235, ал.3 ГПК районният съд е зачел
установеното в хода на производството обстоятелство- че според показанията на
св.Ж. към 25.06.2020г. сеялките не са се намирали в двора на ответника, поради
което е счел за недоказано твърдението на ищеца, че ответникът упражнява
фактическа власт върху тях. Затова е уважил ревандикационния иск в
установителната част и го е отхвърлил в осъдителната му част.
Като е съобразил установените по делото факти- че ищецът
е собственик на процесните вещи, че към датата на предявяването на иска същите
са били в държане на ответника и се ползвали от него, като са се намирали в
двора му в с.Деветак, че ответникът ги държи без законно основание за това,
поради което ответникът дължи връщането им на ищеца, но това е невъзможно,
понеже към м. юни 2020г. те не се намират у ответника, районният съд е приел,
че последният следва да заплати на ищеца тяхната равностойност, определена с
помощта на експертизата. Затова е уважил евентуалните искове за равностойността
на вещите в предявените от ищеца размери.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на обжалвания акт, а по допустимостта- в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Районният съд се е произнесъл по предявените от ищеца
искове, съобразно твърденията му в исковата молба, като липсва произнасяне
свръх петитум.
Ето защо спорът следва да бъде разгледан по същество.
Основателно е оплакването във въззивната жалба, че
районният съд не е изготвил доклад по делото, съобразен с изискванията на
чл.146 ГПК, ал.1, т.3, т.4, и т.5, както
чл.146, ал.2 от ГПК. Действително, това е съществено процесуално нарушение,
което обаче няма последиците, претендирани от въззивника- а именно, че делото е
останало неизяснено от фактическа страна. Това е така, понеже доказателствената
тежест по всички предявени искове е в тежест на ищеца, а неговите
доказателствени искания са уважени. Няма извършено признание на факти, нито съдебното
решение е постановено въз основа на извод на съда, че е налице такова
признание. Основното твърдение на ответника, в становището му преди първото
съдебно заседание е, че не държи вещите. Това, както сам е посочил ответникът,
е твърдение за отрицателен факт, поради което той не носи тежестта да го
доказва, затова и районният съдът не е бил длъжен да му дава указания, че
следва да го доказва, респективно- че не сочи доказателства за установяването
му. Същевременно следва да се подчертае, че ако делото действително е останало
неизяснено от фактическа страна, това не се дължи на процесуални нарушения на
районния съд, а на процесуалното бездействие на ответника, който не е подал
отговор в едномесечен срок от получаването на исковата молба и доказателствата
към нея, не е взел участие в нито едно от съдебните заседания пред първата
инстанция, не е ангажирал каквито и да било доказателства, не е оспорил
своевременно- с отговора на исковата молба писмените доказателства, не е
оспорил заключението на вещото лице относно стойността на оценяваните вещи, не
е ангажирал свидетелски показания за опровергаване показанията на свидетелите,
ангажирани по инициатива на ищцовата страна. Ето защо, въззивната инстанция
намира, че независимо от допуснатото процесуално нарушение на
първоинстанционния съд във връзка с доклада на делото, в случая няма
необходимост от извършване на нов доклад, тъй като доказателствената тежест е
единствено за ищеца, а всички възражения и оспорвания на
доказателства, направени от ответника във въззивната жалба са преклудирани
предвид забраната на чл.266, ал.1 ГПК.
За установяване правото си на собственост върху
процесните движими вещи- две сеялки, ищецът е представил договори с нотариална
заверка на подписите на страните по тях.
С договор от 25.07.2019г., рег.№2774/26.07.2019г. по
регистъра на нотариус Н. Стоянова ЕТ „Генгер- Г.Г. - Т.Т.“ е закупил от ЗК
„Церковски“ правото на собственост върху десет земеделски машини, сред които на
първо място в договора е посочена механична сеялка марка KUHN GS 2,3 м. серия К №
0004740, рама №1943, цвят червен. В т.III от договора е посочено, че купувачът е получил от продавача владението на
вещите, описани в пункт I от договора при подписването на споразумението от 11.07.2019г. /тристранно
споразумение със „СЕВАН“ ООД- л. 102- 114 от делото на РС/, ведно с
принадлежностите им и съпътстващите ги документи.
Ищецът е представил и приемо- предавателен протокол от
11.07.2019г., в който представителите на продавача и купувача по гореописаната
сделка са заявили, че на посочената в протокола дата е извършено приемане и
предаване на земеделската техника, описана в договора, с изключение на
процесната механична сеялка марка KUHN GS 2,3 м. серия К № 0004740, рама №1943, цвят червен. Посочено е още, че тази
сеялка се намира в трето лице- М.С.А. ***.
Основателно е възражението на ответника, направено преди
първото по делото съдебно заседание в първата инстанция, че този протокол е
частен документ, който няма достоверна дата по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК,
както и че на основание чл.180 ГПК същия се ползва само с формална
доказателствена сила, а именно- установява, че изявленията в него изхождат от
лицата, които са го подписали. Следователно въз основа на този протокол не може
да се приеме, за установено, че към датата, посочена в протокола механичната
сеялка марка KUHN GS 2,3 м. серия К №
0004740, рама №1943, цвят червен, се е намирала в ответника.
Неоснователно е обаче становището на ответника, че само
поради това, че липсва нотариална заверка на подписите на страните, подписали
приемо- предавателния протокол, следва непременно да се приеме, че протоколът е
съставен единствено за нуждите на настоящото производство. Същият следва да
бъде ценен наред с останалите доказателства, а в случая това е нотариално
заверения препис от тристранното споразумение между „Севан“ ООД, „ЕТ Генгер- Г.Г.
- Т.Т.“ и ЗК „Церковски“, с дата 11.07.2019г. , в т.16 от което споразумение
фигурира процесната сеялка KUHN GS 2,3 м.
От него се установява, че ЗК „Церковски“ е имало
задължения към „Севан“ ООД в размер на 98270,88 лв. по три договора, сключени
2016 и 2017г.
Същевременно „Севан“ ООД е имало задължения към ЗК
„Церковски“ в размер на 90000 лв. по сключени
предварителни договори за продажба на недвижими имоти /с дата 28.08.2017г./ и
земеделска техника /с дата 28.08.2017г./. Тези двама търговци са извършили
прихващане между насрещните си вземания, след което ЗК „Церковски“ е останала
задължена към „Севан“ ООД за сумата от 8270,88 лв.
Същевременно „Севан“ ООД е прехвърлило /цедирало/ на „ЕТ
Генгер- Г.Г. - Т.Т.“ и ЗК „Церковски“вземането си към ЗК „Церковски“ по двата
предварителни договора /за покупка на земя и земеделска техника/, сред което е
и това за придобиване собствеността върху процесната сеялка KUHN GS 2,3 м. /л.112/ за
сумата от 78270,12 лв., която сума цесионерът е следвало да заплати на цедента
в срок до 15.08.2019г.
Предвид горното, неоснователно е оплакването във
въззивната жалба, че ЗК „Церковски“ не е била собственик на процесната сеялка
към датата на сключването на договора за продажба с ищеца по делото. Съгласно
споразумението от 11.07.2019г. именно ЗК „Церковски“ е била собственик на
сеялката /така и СТЕ, според заключението на която сеялката е записана по
счетоводна сметка 2040 „Производствени машини“ от м.август 2005г./, като е била
задължена с предварителен договор да я прехвърли на „Севан“ ООД, но това
вземане е било прехвърлено от последното на ищеца по делото, който е закупил
сеялката от ЗК „Церковски“ с договора от 25.07.2019г./с нотариална заверка на
подписите от 26.07.2019г.
Несъстоятелни са доводите на въззивника, че договорът за
продажба на процесната сеялка KUHN GS 2,3 м. е нищожен поради липса на предмет /респективно- невъзможен предмет/.
От самия договор, както и от приемо- предавателния протокол към него не може да
се направи извод, че вещта, предмет на договора не е съществувала в правния мир
към този момент. Липсват и доказателства в тази насока. Това, че към датата на
сключването на договора за продажба сеялката не е била в държане на продавача
/видно от приемо- предавателния протокол, както и от показанията на св.И./, не
означава, че вещта не е съществувала и не може да бъде предмет на сделки.
Посоченото от вещото лице в с.з., че след като след 2013г. сеялката не е била
представяна за годишни технически прегледи, това означава, че не се е намирала
на територията на кооперацията, не дава основание да се приеме, че след 2013г.
вещта не е съществувала. Освен това, тъй
като договорът за продажба е консенсуален, а не реален, това че вещта не е била
предадена при сключването му от продавача на купувача не се отразява на
валидността на договора, както правилно е посочил и районния съд.
Несъстоятелни са и доводите във въззивната жалба за
недопустимост на свидетелските показания. В случая не е налице забраната на
чл.164, ал.1, т.6 ГПК за опровергаване съдържанието на изходящ от страната
документ, тъй като изявлението за предаване на фактическата власт обвързва само
страните по договора, а въззивникът не е страна по него, нито е обвързан от
последиците от него, още повече, че двете страни по договора за продажба на
сеялката не спорят за това, че при сключването му вещта не е предадена реално
на купувача, понеже не се е намирала в държане на ЗК „Церковски“. Дори да се
приеме като признание на факт, отразеното в т. III от договора, че вещта е предадена към момента на
подписване на договора, то на основание чл.175 ГПК същото следва да се
преценява с оглед всички останали доказателства по делото.
В случая от показанията на св.И.- председател на
кооперацията, се установява, че сеялките, предмет на договорите с ищеца са били
дадени за временно ползване на ответника, който извършвал балирането на
кооперацията в продължение на две години. Неговите синове също извършвали
услуги в полза на кооперацията. Документ за предаването на техниката не бил
съставен. Този свидетел твърди също, че след като продал техниката на ищеца,
двамата ходили при ответника, за да я потърсят, той обаче отговарял уклончиво и
не им дал ясен отговор къде е тя. Показанията на този свидетел се потвърждават
и от показанията на св.Ж., който заявява, че е земеделски производител и живее
в селото, в което живее ответника. Твърди, че разпознава и е виждал двете
процесни сеялки в двора на кооперацията в с.Церковски, като през 2019г.
забелязал, че същите са пред двора на ответника. Този свидетел твърди, че през
есента на 2019г. ответникът сеел есенна култура с първата сеялка /KUHN/, а през април- май 2020г. сеел своята земя с втората сеялка /MASKAR/. Този свидетел сочи също, че
не му е известно къде се намират двете сеялки към момента на разпита му.
Въззивната инстанция намира, че липсват основания
показанията на двамата свидетели да не бъдат кредитирани. Дори да се приеме за
безспорно, че свидетелите са заинтересовани по смисъла на чл.172 ГПК,
цитираната норма не въвежда изискване техните показания да бъдат непременно
изключени от доказателствения материал. Напротив, дори и в тази хипотеза същите
следва да бъдат ценени наред с останалите доказателства по делото. Ответникът
обаче, поради бездействието си, не е ангажирал своевременно доказателства,
които да ги опровергават. Ето защо въззивната инстанция намира за установени
фактите, посочени от свидетелите- че преди продажбата на земеделската техника
от кооперацията в полза на ищеца, а и през есента на 2019г. двете сеялки са
били в държане на ответника по делото, като са му били предоставени за
послужване- да обработва земята си.
Горните изводи се отнасят и до втората сеялка MASKAR FUTURA 6 C TOP.
Същата е придобита от ищеца с договор с нотариална
заверка на подписите на страните от 16.10.2019г. с рег.№ 4020/16.10.2019г. по
регистъра на нотариус Н. Стоянова. Вещта е продадена на ищеца от ЗК „Церковски“
/собствеността на който се установява от доказателствата на л.140-142/, заедно
с още една движима вещ. В т.3 от този договор също е посочено, че при
подписването на договора продавачът предава фактическата власт на купувача. Ищецът
е представил и приемо- предавателен протокол от 16.10.2019г. /л.11/, в който е
посочено, че купувачът е получил от продавача движимите вещи- предмет на сделката,
с изключение на сеялка MASKAR FUTURA 6 C TOP, тъй като последната се
намирала в трето лице- била предадена за послужване от ЗК „Церковски“ на
ответника М.А.. Тъй като договорът за продажба е консенсуален, а не реален,
това че вещта не е била предадена при сключването му от продавача на купувача
не се отразява на валидността на договора.
В случая не е налице забраната на чл.164, ал.1, т.6 ГПК
за опровергаване съдържанието на изходящ от страната документ със свидетелски
показания, тъй като изявлението за предаване на фактическата власт обвързва
само страните по договора, а въззивникът не е страна по него, нито е обвързан
от последиците от него, още повече, че двете страни по договора за продажба на
сеялката не спорят за това, че при сключването му вещта не е предадена реално
на купувача, понеже не се е намирала в държане на ЗК „Церковски“. Дори да се
приеме като признание на факт, отразеното в т. III от договора, че вещта е предадена към момента на
подписване на договора, то на основание чл.175 ГПК същото следва да се
преценява с оглед всички останали доказателства по делото. От обсъдените по-
горе свидетелски показания се установи по безспорен начин, че и тази сеялка е
била в държане на ответника по делото поне до пролетта на 2020г.
Не се спори, че към приключване събирането на
доказателствата процесните сеялки не са се намирали в държане на ответника.
При тези данни въззивната инстанция намира, че ищецът е
собственик на процесните сеялки, поради което ревандикационната претенция е
основателна и следва да бъде уважена в установителната й част. С оглед
обстоятелството, че сеялките вече не се намират в държане на ответника,
осъдителната част от ревандикационния иск следва да бъде отхвърлена.
Ето защо следва да се разгледат евентуалните искове за
равностойността на вещите.
Същите са основателни. Безспорно от обсъдените по- горе свидетелски
показания се установява, че вещите са били предадени от ЗК „Церковски“ за
временно ползване на ответника още преди да бъдат продадени на ищеца, като няма
данни, нито твърдения последния да ги е върнал на кооперацията.
Ирелевантни са оплакванията, че съдът е следвало да
изследва служебно идентичността на процесните сеялки с вещите, намерени в имота
на ответника при извършената полицейска проверка и възложени му за отговорно
пазене. Видно от приложената към полицейската преписка фактура на л.152 от
делото, приложена към досъдебното производство и двете описани в нея вещи се
различават по идентифициращите си белези от процесните две сеялки- първата като
наименование на модела и марката, а втората по размери, поради което не е било
и необходимо да се изследва този въпрос чрез вещо лице. Ето защо и ирелевантно
за изхода от настоящото производство е оплакването, че неправилно тази фактура,
която е частен документ е била изключена от доказателствата по делото, тъй като
достоверността й не подлежи на оспорване по реда на чл.193 ГПК, с които
оплаквания по принцип въззивната инстанция изцяло се съгласява. Нещо повече, от
разпита на св. Митко Димитров, който е издател на фактурата се установява по
несъмнен начин, че такива вещи, като посочените във фактурата не са били
собственост на „Монотранс М“ ЕООД, както и че фактурата е невярно съдържание,
тъй като подобна сделка, като описаната в нея не е сключвана между посоченото
дружество и ответника М.С.А., а свидетелят срещу 200 лв. е издал фактурата на
непознато лице, като данните на техниката, описана в нея са му били
предоставени от това лице. Т.е. по несъмнен начин се установява, че ответникът не е закупил посочените във фактурата вещи от
дружеството- продавач.
Ето защо, ответникът следва да заплати на ищеца, който е
собственик на процесните сеялки, тяхната равностойност, определена с помощта на
вещо лице, а именно- 8700 лв. без ДДС за първата сеялка- марка KUHN GS 2,3 м. серия К №
0004740, рама №1943, цвят червен и 12850 лв. без ДДС за втората сеялка- MASKAR FUTURA 6 C TOP.
Несъстоятелно, като несвоевременно заявено, е оспорването
от въззивника на стойността на сеялките, определена от експерта. Въззивната
инстанция намира заключението на вещото лице за компетентно и обосновано и го
кредитира. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
равностойността на двете сеялки, както следва- 8700 лв. без ДДС за първата
сеялка и 12850 лв. без ДДС за втората сеялка
Поради съвпадане на изводите на
първоинстанционния и въззивния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото на
въззивника не се дължат разноски.
На въззиваемия следва да се
присъдят разноските за въззивната инстанция, съобразно представените
доказателства- 1176,02 лв. и съобразно приложения списък на разноските.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260047 от 20.11.2020г. по гр.д.№ 1296/19г. на РС- Карнобат.
ОСЪЖДА М.С.А. с ЕГН:**********
***, да заплати на ЕТ „Генгер- Г.Г. - Т.Т.“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Карнобат, ул. “Сакар планина“ №11 сумата от 1176,02 лв.,
представляваща разноски по делото за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния касационен срок в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.