Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
30.12.2022 |
град |
Кърджали |
||||||
|
В ИМЕТО НА
НАРОДА |
|||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
На |
13.12.2022 |
година |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
|||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
|
и при участието
на |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Секретар |
Павлина Петрова
|
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина Делчева от
Окръжна прокуратура -
Кърджали |
|
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
138 |
по описа за |
2022 |
година |
||||||
|
|
|||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в от ЗАНН,
във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба
от В.В.О., ЕГН **********, с посочен в жалбата адрес: ***,
против Решение №16 от 27.06.2022 год.,
постановено по АНД №17/2022 год. по описа на Pайонен
съд - Мадан,
с което е потвърден електронен фиш за налагане
на глоба Серия ** №***, за нарушение, установено
с автоматизирано техническо
средство или система, издаден от ОДМВР – Смолян, за нарушение на чл.21,
ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.
В жалбата касаторът заявява, че намира
обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради това, че при
издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения. Излага
съображения, като твърди, че първоинстанционният съд
не е разгледал с необходимото внимание събраните по делото писмени и гласни
доказателства и не ги е преценил при формирането на вътрешното си убеждение,
постановявайки по този начин решение, което очевидно е в противоречие с трайно
установената съдебна практика. Твърди също,че първоинстанционният
съд очевидно не бил изпълнил задълженията си, произтичащи от закона да следи служебно
за допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното
производство и че в противен случай нямало как да бъде допуснато потвърждаване
на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба. Според касатора, неправилно първоинстанционният
съд приел, че администратиноиаказващият орган не е
допуснал нарушения на процесуалния закон и че неправилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Сочи, че в
конкретния случай се касае за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство и правилното решаване на въпроса за отговорността за констатираното
нарушение изисква съобразяване както на общото правило на чл.24 ал.1 от ЗАНН,
според което административнонаказателната отговорност
е лична, така и разписаните в нормите на чл.188 и чл.189 от ЗДвП специфични
правила и процедури за установяване на конкретния нарушител. Сочи също, че съгласно
чл.188 ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение и че собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство, както и че установяването на
нарушителя се извършва с декларация от собственика на автомобила/арг. от чл.189, ал.5 от ЗДвП/. Сочи, че от събраните по
делото доказателства се установило, че на 26.11.2019 год., в *** часа, в ***, на *** път **-***,
км.***., с посока на движение от *** към ***, при ограничение на скоростта 40
км/час, въведено с пътен знак В26, лек автомобил марка „Фолксваген”, модел
„Голф”, с peг.№***, е бил управляван от В.В.О. и че във връзка с това е представил декларация по
чл.189 ал.5 от ЗДвП, в която били посочени данни за лицето управлявало
автомобила на процесната дата. На следващо място касаторът сочи, че първоинстанционният
съд допуснал до разпит, в качеството на свидетел, В. О., но че поради влошено
здравословно състояние, същият не е успял да се яви в открито съдебно
заседание, проведено на 19.04.2022 год., както и на открито съдебно заседание,
проведено на 26.05.2022 год., поради служебна ангажираност, за което представил
надлежни доказателства. Счита, че същите представляват уважителни причини
свидетелят да не присъства на откритите съдебни заседания, като твърди, че в
нарушение на процесуалния закон, съдът не е дал възможност да бъде разпитан
свидетеля В. О., като не се е произнесъл и по искането същият да бъде разпитан
по делегация.
Според касатора, неправилно първоинстанционният съд приел, че е недопустимо едва в хода
на съдебното производство да се представят доказателства, кой е управлявал
автомобила, като счита, че приетата по делото декларация, представена от свидетеля
В. О., установява по категоричен начин, че същият е управлявал лек автомобил,
марка „Фолксваген , модел „Голф”, с peг.№***, на процесната дата 26.11.2019 год., като твърди, че декларацията
представлявала безспорно доказателство, че на процесната
дата не е управлявал автомобила, поради което не следва да му бъде налагана
административна глоба въз основа на издадения електронен фиш, тъй като съгласно
чл.24, ал.1 от ЗАНН административнонаказателната
отговорност е лична. С оглед на изложеното счита, че авторството на деянието,
по силата на разпоредбата на чл.188 ал.1, изр. първо, предл.
второ от ЗДвП, е установено и че при това положение, законът не допускал
електронният фиш да бъде издаден на собственика на автомобила. Предвид изложеното, моли съда да уважи подадената касационна жалба и да
отмени изцяло обжалваното Решение №16 от 27.06.2022 год., постановено по АНД
№17/2022 год. по описа на Pаюонен съд - Мадан, като
незаконосъобразно и съставено при съществено нарушение на материалния закон и
процесуалните правила и да постанови друго, с което да отмени електронен фиш за
налагане на глоба Серия ** №***, издаден от ОД на МВР - Смолян.
Касаторът В.В.О. от ***, редовно призован за съдебното заседание, не се явява
и не се представлява.
Ответникът
по касация – Областна дирекция на МВР
- Смолян, редовно призован за съдебното
заседание, не изпраща процесуален представител. От същия, чрез главен
юрисконсулт К. В. – пълномощник на ответника, преди
съдебното заседание е депозирано писмено становище, в което заявява, че оспорва
така депозираната касационна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение,
като неоснователна. Счита обжалваното съдебно
решение за законосъобразно, обосновано и правилно, постановено в съответствие с
приложимия материален и процесуален закон, като излага съображения и доводи в
негова подкрепа.
Поради изложените съображения, в становището моли съда да
остави в сила Решение №16 oт 27.06.2022 год.,
постановено по АНД №17/2022 год. по описа на Районен съд - Мадан. На основание
чл.6Зд, ал.4 от ЗАНН претендира разноски - възнаграждение за юрисконсулт, в
размер на 150/сто и петдесет лева/, в съответствие с чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, а при условията на евентуалност, в случай, че по
делото са представени доказателства за реално платено адвокатско възнаграждение
и се претендират разноски за това, които са над минималния размер, определен по
реда на Наредба №1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, то на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН прави възражение за
прекомерност.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Кърджали счита, че касационната жалба е неоснователна. Намира, че фактът на извършеното нарушение на разпоредбата на
чл.21, ал.2 от ЗДвП е установено по несъмнен
начин, като счита, че без основание се
оспорва авторството на деянието, тъй като
от доказателствата по делото се
установява, че касационният жалбоподател не се е възползвал
от възможността да подаде декларация
в предвидения срок, посочен в чл.189, ал.3 от ЗДвП, с която да
посочи лицето, което действително е управлявало превозното средство. Счита също, че не е налице което
и да е от касационните основания за отмяна на решението
и предлага същото да бъде оставено в сила.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за
установено следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от
касатора касационно основание всъщност е неправилно приложение на материалният закон, което отговаря на
касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение на закона.
Разгледана по
същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №16 от 27.06.2022 год., постановено по АНД №17/2022 год., Маданският районен съд е потвърдил електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, Серия ** №***, издаден от ОДМВР
- Смолян, с който, на основание чл.189,
ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, на В.В.О. от ***, ЕГН **********, е наложено наказание „глоба”, в
размер на 50.00 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр.
с ал.1 от ЗДвП.
Със същото решение Районен съд – Мадан
е осъдил В.В.О. от ***, ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР - Смолян сумата в размер на 80.00
лева, представляващи дължими разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
За да постанови решението си,
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 26.11.2019
год., в 11:56 часа, в ***, на *** път **-***, км.**, е заснето с АТСС №TFR1 М
639, движение на МПС с регистрационен номер ***, със скорост от 62 км/час, при
въведено ограничение на скоростта от 40 км/час, с пътен знак В26, като
посоченото МПС било собственост на жалбоподателя В.О. Въз основа на снетото
статично изображение от АТСС бил издаден обжалвания електронен фиш, с който, на
собственика В.О. било наложено наказание глоба, в размер на 50 лева, на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2
от ЗДвП. Във фиша било посочено, че е извършено нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП , като е превишена скоростта на движение
с 19 км/час на посочения пътен участък, при въведено ограничение на скоростта
от 40 км/час с пътен знак В 26. Фишът бил връчен на 06.11.2020 год., като
наказаното лице не е подало декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП в регламентирания
срок.
Горната фактическа обстановка районният
съд е приел за установена по безспорен начин от писмените доказателства по
делото - електронен фиш, копие от разпечатка от видеоклип №**/*** год. от
автоматично техническо средство, справка за собственост на МПС, копие от
протокол от 26.11.2019 год., копие от удостоверение за одобрено средство за
измерване от 24.02.2010 год., за които съдът е посочил, че съгласно чл.189,
ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила и
които районният съд е възприел и кредитирал като обективни и непротиворечиви.
Районният съд е посочил, че по
фактите жалбоподателят спори, навеждайки твърдение, че на посоченото време и
място, процесното МПС е било управлявано от друго
лице - В. О. и че действително, от изготвената писмена декларация от В. О.,
приложена на лист 4 от КНАД №101/2021 год. по описа на АдмС
- Смолян може да се направи такъв извод. Съдът е приел, че това обаче е без
значение, тъй като съгласно чл.189 ЗДвП, от значение е собствеността на МПС, с
което е извършено нарушението, а от приложената справка за регистрация на процесното МПС е видно, това е именно жалбоподателят и при
това положение, той е следвало да посочи с писмена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в 14-дневен срок от връчването на електронния фиш, данни за лицето
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. Съдът е посочил, че в тази хипотеза, на лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение, а първоначално
издаденият електронен фиш се анулира. Приел е, че след като жалбоподателят не е подал
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, то правилно е ангажирана отговорността му
за нарушението, като е отбеулязъл, че е недопустимо
едва в хода на съдебното/касационното/ производство да се представят
доказателства за това, кой точно е управлявал автомобила, при положение, че
наказаното лице не е подало декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП в законоустановения срок за това.
Маданският районен съд е приел, че по
делото е установено, че МПС с peг. номер *** се е
движило на 26.11.2019 год. в *** с посочената във фиша скорост, при въведено
ограничение на скоростта от 40 км/час с пътен знак В26. Съдът е посочил, че при
издаване на фиша е приспадната техническата грешка/3 км/час/ при измерването на
скоростта, като правилно е отразено, че водачът на автомобила е превишил
скоростта на движение с 19 км/час. Посочил е също, че разпоредбата на чл.21,
ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава посочени пределни стойности на
скоростта, а в чл.21, ал.2 от ЗДвП е
предвидено, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Посочил е
най-сетне, че санкционната норма на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда, че на
водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място от 11 до
20 km/h се налага глоба, в размер на 50 лева.
Районният съд е отбелязъл също, че нарушението е установено с АТСС, което
притежава надлежно удостоверение за одобрен тип средство за измерване със срок
на валидност до 24.02.2020 год., както и е приел, че са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015
год., като надлежно е попълнен Протокол за използване на АТСС. Извел е и извод,
че доколкото процесното МПС е собственост на
жалбоподателя, който не е подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП в законоустановения срок, то отговорността му за извършеното
административно нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП, е
ангажирана правилно, като законосъобразно му е наложена глоба в размер на 50
лева, съобразно нормата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Така, при тези мотиви Маданският районен съд е извел и окончателния си извод, че следва
да бъде потвърден обжалвания електронен фиш, както и че в полза на ответника по жалбата следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер от 80 лева, съобразно разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН.
При
извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната
разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е
валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на
правораздавателната власт на този съд. Решението на Маданския
районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано
лице и в законоустановения срок жалба, срещу електронен фиш за налагане на
глоба, който подлежи на съдебен
контрол, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на
проведеното пред този съд съдебно производство и не са налице основания за
неговата ревизия в този смисъл.
Следва да бъде отбелязано, че обжалваното
решение е постановено, след като с Решение №329 от 29.10.2021 год., постановено
по КАНД №101/2021 год., Административен съд – Смолян е обезсилил първоначално
постановеното, по повод жалбата на В.О. срещу този електронен фиш, Решение №25 от 28.04.2021 год.
по АНД №149/2020 год. по описа на Районен съд – Мадан и е върнал делото за ново
разглеждане, от друг състав на същия
съд.
Настоящият касационен
състав намира за правилни,
законосъобразни и обосновани изводите на районния съд, за това, че оспореният
електронен фиш е издаден при правилно приложение на материалния закон, т.е. че в
случая са изпълнени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП и на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на
вътрешните работи и съответно, че правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на касатора в настоящото производство - В.О.,
за установеното с АТТС нарушение на чл.21, ал.2, във вр.
с ал.1 от ЗДВП, на 26.11.2019 год.,
в ** часа, в ***, на ***
път **-***, км.**, извършено
с МПС с регистрационен номер ***. Не може да бъде споделен доводът на
касационния жалбоподател, свързан с неправилно определеният, според него,
субект на административнонаказатална отговорност,
като в тази връзка, настоящият касационен състав изцяло споделя формираните
изводи на районния съд в насока, че представената от наказаното лице едва по КАНД
№101/2021 год. по описа на Административен съд – Смолян, декларация/на л.4 от делото/, не може да се приеме за такава, отговаряща
и изпълняваща изискванията според регламентацията на нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП. Съгласно цитираната правна норма, електронният фиш се връчва на лицето по
чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните
лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при
осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство, като в този случай, на лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш за извършеното
нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. По делото,
както правино е посочил и районния съд, е безспорно
установено, че такава декларация не е била подадена от касационния жалбоподател
в законоустановения срок и при спазване на описаната
по-горе процедура, поради което и настоящата инстанзия
също намира, че правилно е ангажирана отговорността на касатора
в настоящото производство В.О., в качеството му на собственик на МПС, с което е
извършено нарушението, установено
с АТСС.
Във връзка с посоченото по-горе следва да се подчертае, също така, че
декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП се дава под страх от наказателна
отговорност, като чрез нея, собственикът на МПС въвежда в административнонаказателния
процес твърдения, изгодни за себе си и които изхождат от самия него. Въпреки
това, именно поради наказателната отговорност, която се носи, тези изгодни
твърдения се ползват с доказателствена стойност, но
не може да се приеме, че е без значение, дали твърдението, че автомобилът е бил
управляван от друго лице, ще се направи с нарочната писмена декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП, депозирана пред съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи или горното обстоятелство ще се заяви
директно пред съда. За да бъде обезпечено разкриването на обективната истина,
съдебната практика е изяснила, че за да се ползва собственикът от облекчения
ред по чл.189, ал.5 от ЗДвП за отпадане на административното обвинение срещу
него, следва да представи в съвкупност писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и да приложи копие на СУМПС на водача, за когото твърди, че е
управлявал автомобила. В случая, касаторът
В. О. категорично не е изпълнил това изискване. От това следва също, че
не са налице основания той да бъде поставен в по-благоприятно положение спрямо
останалите административнонаказателно отговорни лица,
които надлежно са доказали чрез писмена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП пред
АНО, под страх от наказателна отговорност, че съответно моторно превозно
средство е било предоставено за управление на друго лице на дадена дата, като
твърденията на жалбоподателя, направени в жалбата, бъдат приети за доказани,
без да са подкрепени с надлежни доказателства и по този начин не се размества доказателствената тежест в процеса. В този смисъл,
настоящият съдебен състав намира, че презумпцията по чл.188, ал.1 и ал.2 от ЗДвП не е оборена и за извършеното с описаното МПС нарушение, правилно е
ангажирана отговорността па жалбоподателя В.О., в качеството му на собственик на
това моторно превозно средство/В т.см. е константната съдебна практика, напр.: Решение №317 от
20.11.2019 год. на АдмС - Шумен по КАНД №270/2019
год., Решение №15879 от 29.11.2013 год. на ВАС по адм.
дело №5412/2013 год., III отд. и др./. По тези съображения
настоящата инстанция намира за неоснователни доводите в касационната жалба,
развити в насока, че неправино с обжалвания
електронен фиш е ангажирана административнонаказателната
отговорност на касатора.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и инвокираното от касатора
оплакване за допуснато процесуално нарушение от районния съд, свързано с
нереализирания разпит, на искания във въззивното производство от касатора свидетел В. О. Както правилно е посочил съдът,
видно от протокола от проведеното на 26.05.2022 год. съдебно заседание,
обстоятелствата, които биха се установили с разпита на този свидетел, са
декларативно изложени в представената пред АдмС –
Смолян декларация, на л.4 от КАНД №110/2021 год. по описа на същия съд, поради което и показанията
на този свидетел не биха допринесли за изясняването на фактическата обстановка.
Предвид това, а и като се вземе предвид, че съдът е извършил двукратно
призоваване на поискания свидетел, както и липсата на процесуална активност от страна
на жалбоподателя, да осигури поискания от него за разпит свидетел, настоящият
състав счита, че съставът на Районен съд – Мадан не може да бъде упрекнат в
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените
правила в хода на съдебното производство, т.е. такова не е допуснато от
районния съд в хода на първоинстанционото
производство.
Така,
предвид всички изложени по-горе съображения, се налага крайния извод, че касационната
жалба на В.В.О., с посочен в жалбата адрес: ***, ЕГН **********/чиито постоянен и настоящ адрес,
от 26.05.2020 год., всъщност е ***, което е установено в хода на настоящото
производство от изисканата справка от НБД „Население” от 14.11.2022 год./, с
изложените в нея оплаквания и доводи, се явява неоснователна и недоказана, а обжалваният
електронен фиш за
налагане на глоба Серия ** №***, издаден от ОД на МВР - Смолян, за нарушение на
чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство или система, е законосъобразно и
правилно издаден, без допуснати нарушения на правилата, регламентиращи
издаването на електронни фишове. След като го е потвърдил с обжалваното решение
като законосъобразно издаден, Районен съд – Мадан е постановил едно материално
законосъобразно решение, постановено при правилна преценка на събраните
доказателства и при правилно приложение на материалния закон, без допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила, поради което
и с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на делото и с оглед своевременно изразената претенция за разноски,
на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН, следва на
ответтика по касазция да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В случая по делото е проведено
едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на
ответника – издател на процесния електронен фиш, но
същият е изготвил и своевременно е депозирал писмено становище, в което е
изложил обосновани доводи и аргументи в подкрепа на обжалваното решение. Поради
това съдът намира, че в случая следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение малко над минималния регламентиран размер, а именно – такова следва
да се присъди в размер на 100.00 лева. Доколкото издателят на електронния фиш е
Областна дирекция на МВР - Смолян, именно в полза на същата, в качеството й на
юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, следва да бъдат присъдени
дължимите разноски по делото.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/,
във връзка с чл.217, ал.4, предл.І/първо/ от АПК, чл.63д,
ал.4, вр. ал.1 и чл.63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА против Решение №16 от 27.06.2022 год., постановено по АНД №17/2022 год. по
описа на Pайонен съд - Мадан.
ОСЪЖДА В.В.О.,
с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР – Смолян, с адрес – ***, с ЕИК ***, дължими
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение,
в размер на 100.00/сто/ лева.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.