Определение по дело №2874/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №260676

                                                                                                                              гр.Пловдив 03.12.2020 г.

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, Х състав, в закрито заседание на трети декември две хиляди и двадесета година, в състав:                                       

Председател: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

Членове:  РУМЯНА АНДРЕЕВА

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело № 2874/2020 година по описа на Окръжен съд – гр.Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна въззивна жалба от Г.К.М. чрез адв.С.С.  срещу определение № 260785/14.09.2020г. по гр.д. № 16201/2018г. на РС Пловдив, ІV гр.с., с което се оставя без уважение молба вх.№ 48059/11.08.2020г. и частна жалба вх. № 48057/11.08.2020г. имащи характер на молби по чл.248 ГПК на Г.К.М. за изменение на решение №2758/03.08.2020г. по гр.д. № 16201/2018г. на РС Пловдив в частта за разноските. В двете жалби се твърди, че определението е неправилно, защото не е налице признание на иска в казуса, а е налице признание на факти по делото.

Постъпил е отговор на частната жалба от въззиваемата М.В., чрез адв.Р.П., с която иска потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Частната жалба е основателна. Неправилно ПРС е приел, че по отношение на исковете по сметки в делбения процес е налице хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК и е възложил разноските на ищеца. Преценка дали е налице хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК се прави на база на цялостен анализ на поведението на ответника в процеса. За да е налице хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК следва иска да се признае веднага и да се изпълни основателната претенция на ищеца. В казуса исканията по сметки не са признати в първото съдебно заседание, а е искан срок за размисъл по въпроса за допустимостта на тези искове, след което в последващото съдебно заседание те са признати. Плащане по тези искания на ищеца няма данни да е направено в това число и след влизане в сила на съдебното решение. Ето защо не е налице хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК и определението на ПРС като неправилно следва да се отмени и решението да се измени в частта относно разноските, като същите се възложат на ответника, а именно 722 лв. за платен адвокатски хонорар само по исковете по сметки /л.94 и 96/, като в тази сума се включват и 2 лв. за комисионна за хонорара платен по банков път. Дължат се и отказаните от ПРС общо 7,50 лв. за банкови комисионни и такси по присъдени от съда разноски. Виждането на ПРС, че тези разноски не са необходими и не се дължат, защото плащането е могло да стане и с банкова карта, чрез ПОС терминал е неправилно. Как ще плаща страната по едно дело разноските си не е уточнено от ГПК, ето защо таксата за банков превод на разноски попада в графата съдебни разноски. Следва да се отмени присъждането и на 50 лева за държавна такса за уважените искове по сметка на ищеца. Тази държавна такса следва да се възложи на ответницата по делото.

Водим от горното, съдът:

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 260785/14.09.2020г. по гр.д. № 16201/2018г. на РС Пловдив, ІV гр.с., с което се оставя без уважение молба вх.№ 48059/11.08.2020г. и частна жалба вх. № 48057/11.08.2020г. имащи характер на молби по чл.248 ГПК на Г.К.М. за изменение на решение №2758/03.08.2020г. по гр.д. № 16201/2018г. на РС Пловдив в частта за разноските, като вместо това

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ал.1 от ГПК постановеното Решение №2758/03.08.2020г. по гр.д. № 16201/2018г. на РС Пловдив, в частта относно разноските като:

ОСЪЖДА М.К.В. да заплати на Г.К.М. чрез адв.С.С. сумата от 722 лв. за платен адвокатски хонорар само по исковете по сметки пред първата и инстанация и 7,50 лева за разноски по делото за платени банкови комисионни и такси.

ОТМЕНЯ Решение №2758/03.08.2020г. по гр.д. № 16201/2018г. на РС Пловдив, в частта относно разноските, с което Г.К.М. е осъден да заплати 50 лева по сметка на РС Пловдив за разноски за държавна такса по предявените искове по сметки, като вместо това ОСЪЖДА М.К.В. да заплати 50 лева за държавна такса по исковете по сметките в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

                             

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                      2.