№ 26966
гр. София, 01.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20241110113803 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Б. К. А. срещу фирма“ ЕАД.
Ищецът твърди, че е син и наследник на К. А.а, починала на 19.08.2023г. в
ответната болница. Посочва, че задължение на ответника било своевременно да
изпрати съобщение за смъртта до Столична община, което обаче не било сторено в
преклузивния срок по чл. 54, ал. 1 ЗГР. Поради това, не могло своевременно да бъде
издаден акт за смърт и тялото да бъде погребано. Пропускът на ответника довел до
завеждане на съдебно производство за установяване на смъртта, образувано под гр. д.
№ 74125/2023г. по описа на СРС, 180-ти състав, приключило с решение от
17.11.2023г., влязло в сила на 13.12.2023г. Едва след влизане в сила на решението,
можело да се издаде смъртен акт и да се пристъпи към погребение.
Ищецът посочва, че поради неизпълнение на задължението на служител на
ответника да подаде в срок до общината съобщение за смърт преживял силен и
продължителен стрес и страдания от това, че не може да погребе тялото на майка си.
Веднага след като разбрал за смъртта на майка си, същият предприел действия по
организиране на погребение, но това не могло да стане своевременно поради пропуска
на ответника и погребението било извършено едва на 20.12.2023г. През цялото време
от 21.08.2023г. до 23.12.2023г. ищецът изживял кошмар, заспивал трудно, бил
непрекъснато напрегнат и притеснен. Счита, че ответникът в качеството си на
работодател отговаря за действията на служителите и следва да му заплати
обезщетение.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата от 6000лв., предявена като част от вземане в общ
размер от 15 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 21.08.2023г. до окончателното
плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Посочва, че искът бил недопустим, тъй като липсвал правен интерес и пасивна
легитимация. Евентуално оспорва иска. Признава, че лечебното задължение имало
задължение да изпрати съобщение за смърт до Столична община, което не било
сторено в срока по чл. 54, ал. 1 ЗГР, което наложило образуване на съдебно
производство, приключило с решение от 17.11.2023г., влязло в сила на 13.12.2023г.,
съставяне на акт за смърт на 20.12.2023г. и погребване на тялото. Посочва, че в деня на
1
смъртта било издадено съобщение за смърт от д-р Д. Ч. в качеството му на лекар,
констатирал смъртта, като още същия ден ищецът бил уведомен за това. Били
предприети всички необходими действия, но поради условията на спешност и
неотложност по други медицински случаи в лечебното заведение се стигнало до
нарушаване на срока по чл. 54, ал. 1 ЗГР и обективната невъзможност да се състави акт
за смърт. Още на 23.08.2023г. болницата депозирала заявление пред СРС, по което
било образувано гр. д. № 7125/2023г. по описа на СРС. Счита, че не следва да носи
отговорност, тъй като не са налице предпоставките за това – липсвало виновно
поведение.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
С отговора на исковата молба е направено искане за привличане като трето лице
– помагач на страната на ответника Д. Ч., който бил лекар в болницата и се намирал в
труди правоотношения.
С разпореждане от 05.06.2024г. съдът е указал на ответника да обоснове
искането си, като посочи обстоятелствата, от които се поражда правен интерес за
привличането в 1-седмичен срок, но същият не е изпълнил дадените указания.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
Предявеният иск е допустим, като е налице правен интерес от предявяването му
и е насочен срещу пасивно процесуално легитимирано лице. Дали са налице
предпоставките по чл. 49 ЗЗД е въпрос по съществото на спора, а не по неговата
допустимост.
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл.
45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже, че е
претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди, намиращо се в пряка
причинно-следствена връзка с бездействие, извършено от служител на ответника при
или по повод изпълнение на служебните му задължения, изразяващо се в неподаване в
установения законов срок по чл. 54, ал. 1 ЗГР на съобщение за смърт на майка му до
Столична община, което е довело до образуване на съдебно производство, приключило
с влязло в сила решение на 13.12.2023г., и погребение на тялото едва на 23.12.2023г.
Ответникът следва да докаже обстоятелствата, от които произтичат
възраженията му, включително наличие на обективна невъзможност за своевременно
изпълнение на задължението за уведомяването на Столична община за смъртта поради
спешност и неотложност на други медицински случаи в болницата.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно между тях, че
ищецът е син и наследник на К. А.а, починала на 19.08.2023г. в ответната болница; че
не е изпратено в срока по чл. 54, ал. 1 ЗГР съобщение за смъртта до общината, което е
довело до образуване на исково производство пред СРС, приключило с влязло в сила
на 13.12.2023г. съдебно решение; че тялото е погребано на 23.12.2023г.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Съдът намира, че искането на страните за събиране на гласни доказателства чрез
разпит на свидетели за установяване на релевантни за спора обстоятелства следва да
бъде уважено, но на ищеца следва да бъдат допуснати двама, а не трима свидетели, тъй
като се искат за установяване на едни и същи обстоятелства.
По отношение на искането на ответника за привличане на трето лице – помагач
на негова страна на Д. Ч., съдът намира, че искането следва да бъде оставено без
2
уважение, тъй като ответникът не е изпълнил дадените указания да обоснове интерес
от привличане на това лице. В отговора на исковата молба се твърди, че това лице се
намира в трудовоправни отношения с болницата и прилага препис от трудов договор,
но съдът намира, че тези обстоятелства не са достатъчни, за да обосноват интерес от
участието му в процеса като подпомагаща страна. Страната, което прави искане по чл.
219 ГПК, следва да го обоснове с ясни и обстойни твърдения за наличието на интерес
от привличането, като не съществува презумпция за това. Ето защо, искането следва да
бъде оставено без уважение.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.10.2024г.
от 11:00ч., за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели
при режим на довеждане от страна на ищеца и един свидетел при режим на довеждане
от страна на ответника в насроченото открито съдебно заседание, като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за разпит на трети свидетел.
УКАЗВА на страните да водят допуснатите им свидетели в откритото съдебно
заседание, като в случай че не го сторят, без наличие на обективна и уважителна
причина за това, доказана по надлежния ред, съдът ще отмени определението, с което
ги е допуснал.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за привличане като трето
лице – помагач на негова страна на Д. Ч..
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, с изключение в частта, с която е
оставено без уважение искането по чл. 219, ал. 1 ГПК, в която част подлежи на
обжалване пред СГС в 1-седмичен срок от получаване на препис от определението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3