ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№877
гр. Пловдив, 17.06.2020 г.
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Зорница Тухчиева въззивно ч. гр. д. № 1028 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
С определение № 3260 от 11.03.2020 г.,
постановено по ч. гр. дело № 1904 по описа на РС- Пловдив за 2020 г., съдът на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върнал Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК вх. № 9137/06.02.2020 г. и е прекратил производството
по делото.
Срещу така постановеното определение е
постъпила частна жалба вх. № 24905/19.05.2020 г. по описа на РС- Пловдив от
дружеството – заявител – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
действащо чрез юрисконсулт И.Н., в която се излагат подробни съображения за
неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Представителят
на дружеството – заявител акцентира, че
разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК предвижда изрично и изчерпателно изброяване
на документите, които следва да се представят към заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като същата не предвижда представянето на доказателства
в подкрепа на изложените твърдения в обстоятелствената част на заявлението,
конкретно – кредиторът не е длъжен да представя договорът за цесия,
приложенията към него, уведомлението до длъжника.
На следващо място, с частната жалба се
аргументира тезата за неправилно приложение по аналогия на разпоредбата на чл.
129, ал. 3 ГПК, доколкото в разпоредбите за заповедното производство липсва
препращаща норма. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно и
незаконосъобразно.
Настоящият съдебен
състав на Пловдивски окръжен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
взе предвид данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена
в срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна. Съображенията в тази насока
са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд,
предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по
обжалване на определения. Според мотивите на цитираното тълкувателно решение
съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява
доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната
жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава
въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява
своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност
не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за
незаконосъобразност.
Следователно и въззивната инстанция в производството
по чл. 274 и
сл. ГПК дължи освен проверка за валидност и допустимост на
обжалвания съдебен акт, и такава досежно неговата правилност без да е обвързана
от доводите за незаконосъобразност, посочени в частната жалба.
В процесния случай се установява, че с Разпореждане №
13092/ 07.02.2020г., постановено по първоинстанционното дело, заповедният съд е
оставил Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК без движение до представянето на Заверен
препис от Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г.
и приложение № 1/ 14.03.2019 г. към него в тридневен срок от получаване на
съобщението, с писмена молба до съда. Последвалото връщане на заявлението и
прекратяването на производството по делото е обосновано с неотстраняване в
срока по чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК на нередовност по чл. 410, ал. 3 ГПК,
изразяваща се в непредставяне на договора за цесия и приложението към него.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с
потребител, към заявлението се прилагат писменият договор, заедно с всички
негови приложения и изменения. Целта на
посочената правна регламентация е да се осигури възможност на заповедния съд да
изпълни служебното си задължение по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, а именно да провери дали потребителският договор не
съдържа неравноправна клауза или е налице вероятност за това.
В конкретния случай се касае за договор за
потребителски кредит, вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор
за цесия, от който последният черпи правата си и с оглед разпоредбите на чл. 99-100 от ЗЗД,
налице е промяна в субектите на облигационното правоотношение. Тази
промяна на титуляра на вземането по потребителския кредит обаче, с оглед целта
и смисъла на закона, е извън обхвата на хипотезата по чл. 410, ал. 3 от ГПК, поради което непредставянето на договора за цесия не
е нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК.
На следващо място, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна
страна, като разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК постановява, че заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127,
ал. 1 и ал. 3 ГПК, с което се препраща към съдържанието на исковата
молба. В аспект на гореизложеното, заповедният съд неправилно
е направил аналогия с последиците на чл. 129, ал. 3 ГПК, която в случая е неприложима, доколкото в разпоредбите за заповедното
производство липсва подобна препращата норма. Единствената правна възможност за
прекратяване на заповедното производство е предвидена от законодателя в
разпоредбата на чл. 411, ал. 1 ГПК, когато липсва родова или местна компетентност на сезирания съд. Във
всички останали случаи на липса на процесуални предпоставки, включително и при
неотстранени нередовности на заявлението, съдът дължи произнасяне по същество с
отхвърлителен диспозитив и произтичащите от това последици.
Гореизложеното налага отмяна на атакувания
съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по
съществото на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 3260 от 11.03.2020 г., постановено по
ч. гр. дело № 1904 по описа на РС- Пловдив за 2020 г., VIII – ми граждански състав, с което производството по
делото е прекратено, поради неотстраняване на нередовностите в срок.
ВРЪЩА ч. гр. дело № 1904/2020 по описа на Пловдивския
районен съд за произнасяне по същество на заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД , ЕИК
*********
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: