М
О Т И В И
Към присъда № 32
от 02.12.2013 г. по НОХД № 1200/2012 г. по описа на СпНС, 7-ми състав
Върховна касационна прокуратура- СЗ е повдигнала
обвинения срещу А.А.С., Д.С.С., Г.Б.Р. и Р.В.П.. Същите са предадени на съд, както следва:
I. Подсъдимият А.А.С. за това, че:
1.
За периода
от неустановена дата през 2003г. до 06.02.2009г. в гр.* е участвал в организирана престъпна група -
структурирано трайно сдружение на повече от три лица, ръководено от З. И.И./ до
задържането му на 06.02.2009г./, М. Й. с. / със задържането на З. И. на
06.02.2009г., поел ръководството на групата заедно с А.А.С./,
И.Г. В., И.И.Б.,
Е.П. Е., М. В. Д., В. Г. Л., Б.
Р. С., К В. Т., П. Й. Й., Г.Т. Й.
Г. М. П., М. П.В., Р. РА.И., К. С. А., Б. В. В., М. И. Г., В. И. К., Ф.М.Х., Ю. Л. З., Д. Л.К., Д.С.С.,
Г.Б.Р., Р.В.П.,
С.Е. Д., както и други неустановени
до момента лица, съставено с цел
да върши съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание
лишаване свобода повече от три години, и чрез които се цели да се набави имот
облага, като групата е създадена с цел да върши престъпления чл.354а ал.1 и
ал.2 от НК - престъпление по чл.321 ал.3 пр.3 алт.7, т.2 вр.ал.2 от НК.
2. За
периода от 06.02.2009г. до 08.02.2011г. в гр.* е ръководил организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, заедно с
М. Й. с. , с
участници И.Г. В., И.И.Б., Е.П.
Е., М. В.. Д., В. Г. Л., Б. Р.
С., К В. Т., П. Й. Й., Г.Т. Й. Г. М. П., М. П.В., Р. РА.И., К. С. А., Б. В. В., М. И. Г., В. И. К., Ф.М.Х., Ю. Л. З., Д. Л.К., Д.С.С.,
Г.Б.Р., Р.В.П.,
С.Е. Д., както и други неустановени до момента лица, съставено с цел да върши съгласувано в
страната престъпления, за които с предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години, като групата е създадена с користна цел и с цел да върши
престъпления по чл.354а ал.1 и ал.2 от НК - престъпление по чл.321 ал.3
пр.2 и пр.3 алт.7, т.1, вр.ал.1,пр.2 от НК.
II. Подсъдимия
Д.С.С. за това, че:
За периода от неустановена дата през
2003г. до 24.03.2010г. в гр.* е участвал
в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от
три лица, ръководено от З. И.И. /до задържането му на 06.02.2009г./, с
участници А.А.С. /след задържането на З. И. на 06.02.2009г., поел ръководството на групата заедно с М. Й. с./, М. Й.
с. /след задържането на З. И. на
06.02.2009г., поел ръководството на групата заедно с А.А.С./,
И.Г. В., И.И.Б.,
Е.П. Е., М. В.. Д., В. Г. Л., Б.
Р. С., К В. Т., П. Й. Й., Г.Т. Й.
Г. М. П., М. П.В., Р. РА. И., К. С. А., Б. В. В., М. И. Г., В. И. К., Ф.М.Х., Ю. Л. З., Д. Л.К., Г.Б.Р., Р.В.П., С.Е. Д., както и други
неустановени до момента лица, съставено
с цел да върши съгласувано в страната престъпления, за който е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с
користна цел и с цел да върши престъпления по чл.354а ал.1 и ал.2 от НК
- престъпление по чл.321 ал.3 пр.2
и пр.3 алт.7,т.2, вр.ал.2 от НК.
III. Подсъдимият Р.В.П. за това, че:
За периода от неустановена дата през
2003г. до 09.06.2010г.
в гр.
* е участвал в организирана
престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица,
ръководено от З. И.И. /до задържането му на 06.02.2009г./, с участници А.А.С. /след
задържането на З. И. на 06.02.2009г., поел ръководството на групата заедно с М. Й. с./, М. Й.
с. /след задържането на З. И. на
06.02.2009г., поел ръководството на групата заедно с А.А.С./,
И.Г. В., И.И.Б.,
Е.П. Е., М. В.. Д., В. Г. Л., Б.
Р. С., К В. Т., П. Й. Й., Г.Т. Й.
Г. М. П., М. П.В., Р. РА.И., К. С. А., Б. В. В., М. И. Г., В. И. К., Ф.М.Х., Ю. Л. З., Д. Л.К., Г.Б.Р., Д.С.С., С.Е. Д., както и други
неустановени до момента лица, съставено
с цел да върши съгласувано в страната престъпления, за който е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с
користна цел и с цел да върши престъпления по чл.354а ал.1 и ал.2 от НК
- престъпление по чл.321 ал.3 пр.2
и пр.3 алт.7,т.2, вр.ал.2 от НК.
IV. Подсъдимият
Г.Б.Р. за
това, че:
За периода от неустановена дата през
2003г. до 10.08.2010г.
в гр.
* е участвал в организирана престъпна
група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, ръководено
от З. И.И. /до
задържането му на 06.02.2009г./, с участници А.А.С. /след задържането на З. И. на
06.02.2009г., поел ръководството на
групата заедно с М. Й. с./, М. Й. с. /след
задържането на З. И. на 06.02.2009г., поел ръководството на групата заедно с А.А.С./, И.Г. В., И.И.Б., Е.П. Е., М. В.. Д., В. Г. Л., Б. Р. С., К В.
Т., П. Й. Й., Г.Т. Й. Г. М. П., М.
П.В., Р. РА.И., К. С. А., Б. В. В.,
М. И. Г., В. И. К., Ф.М.Х., Ю.
Л. З., Д. Л.К., Р.В.П., Д.С.С., С.Е.
Д., както и други неустановени до момента лица, съставено с цел да върши съгласувано в страната престъпления, за
който е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като
групата е създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.354а
ал.1 и ал.2 от НК - престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.3 алт.7,т.2, вр.ал.2 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвиненията срещу всички
подсъдими. Пледира за осъдителна присъда, с която подсъдимите да бъдат признати
за виновни, като им се наложи наказание лишаване от свобода, което да бъде
около средния размер за подсъдимия А.А.С. за престъплението по чл.321 ал.3 пр.3 алт.7, т.2 вр.ал.2 от НК, под средния на предвиденото в закона за
престъплението по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.3 алт.7, т.1, вр.ал.1,пр.2 от
НК, като на основание чл.23 от НК му бъде определено общо наказание
–най-тежкото от тях;
за подсъдимите Р.В.П., Д.С.С. и Г.Б.Р. предлага
налагане на наказание около средния размер за деянията им по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.3 алт.7,т.2, вр.ал.2 от НК.
Защитниците на
подсъдимите пледират по отношение на подзащитните им да бъдат постановени
оправдателни присъди. Развиват подробни съображения, че не са събрани
доказателства, които да установяват по категоричен начин, че подсъдимите А.А.С., Р.В.П., Д.С.С. и Г.Б.Р. са извършили престъпленията, в които са обвинени.
Подсъдимият А.А.С. разбира в какво се състоят
повдигнатите срещу него обвинения, не се признава за виновен, не дава обяснения
по случая.
Подсъдимият Р.В.П. разбира в какво се състои повдигнатото срещу него обвинение, не се
признава за виновен, не дава обяснения по случая.
Подсъдимият Д.С.С. разбира
в какво се състои повдигнатото срещу него обвинение, не се признава за виновен,
не дава обяснения по случая.
Подсъдимият Г.Б.Р. в какво се състои повдигнатото срещу него обвинение, не се
признава за виновен, не дава обяснения по случая.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият А.А.С. с ЕГН ********** е роден
на ***г***, българин,български гражданин, със средно специално образование, работи, неженен, с адрес в гр.*, **, неосъждан.
Подсъдимият Д.С.С. с ЕГН ********** е роден на ***г.
в гр.П., българин, български гражданин, със средно образование, безработен,
неженен, с адрес в гр.*, ***,
осъждан.
Подсъдимият Р.В.П. с ЕГН ********** е роден на ***г***, българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, с адрес в гр.*, *-, осъждан.
Подсъдимият Г.Б.Р. с ЕГН ********** е роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование. работи,
женен, с адрес в гр.*, *--, неосъждан.
В края на 2003 година З. И.И. с прякор -- решил да започне да се занимава с
разпространение на наркотични вещества – хероин, амфетамини,
марихуана, екстази и кокаин. В началото на 2004г. З. И.И.
привлякъл за тази дейност подсъдимия А.А.С., по
прякор „*“. В последствие З. И.И. се свързал и с М. Й. с., по прякор р, убедил го да
работи за него при организацията на разпространяването на наркотици сформираната
организация била наречена „*“.
На
неустановена дата през 2004 година М. Й. с. се видял със свидетеля Д.Л.В., с
прякор „*”, който бил близък на убития К Д. – С и
А.П. М, по прякор „.“ и сам се занимавал с разпространение на наркотични
вещества. Целта на срещата била З. И.И. и М. Й. с. да
придобият информация за възможните канали за търговия на наркотични вещества и
да го привлекат да работи за тяхната престъпна група. Свидетелят Д.Л.В. се
съгласил и през част от периода 2004-2005г. продължил да се занимава с разпространение
на наркотични вещества, но вече под ръководството на З. И.И..
От своя страна, св. Д.Л.В. се занимавал с оперативното ръководство на
организацията, като за по-важните решения се допитвал до З. И.И.. С прякото ръководство на разпространение на
наркотичните вещества на територията на * се занимавал М. Й. с.. Постепенно М. Й.
с. изместил св. Д.Л.В. от дейността, като започнал директно да работи с З. И.И., без посредничеството на св.Д.Л.В.. В крайна сметка,
оперативната дейност на „ф“ по разпространение на наркотичните вещества била поета от М. Й. с., като участието на св.Д.Л.В.
било прекратено.
Така
създадената и функционираща организирана престъпна група се отличавала с много
висока степен на структурираност и йерархичност. Същата била ръководена от З. И.И., като непосредствено след него в йерархията били подсъдимия
А.А.С. и М. Й. с., които като него имали ангажимент
към цялостното организиране дейността на групата. В организираната престъпна групата
било въведено разпределение на функциите на участващите лица както по
територия, така и по видове наркотично вещество. За разпространението на
наркотичното вещество хероин отговарял Е.П. Е., по прякор „г”, за марихуаната и синтетичните
наркотици отговарял И.Г. В., известен с прякорите „в” и „г”, а за
кокаина отговаряли подсъдимия А.А.С. и М. Й. с..
Освен разделение с оглед вида на
наркотичното вещество, в организираната престъпна групата било налице и
разпределение на функциите на лицата с оглед територията, на която същата
функционирала.
Най-ясно
проявление на териториалното деление като основен характерен белег на групата,
се наблюдавало в гр.*, където районите на разпространение на наркотици следвали
териториите, обслужвани от съответните районни полицейски управления. Всеки
такъв район имал свой отговорник /ръководител/ във Ф, неколцина основни дилъри
и множество дребни разпространители по места. Функциите на отговорниците за
съответния район били да снабдяват основните дилъри /т.нар. „зареждачи”/ със
съответните количества наркотични вещества, който от своя страна взимали от
отговорниците за съответния вид наркотично вещество, посочени по-горе. В края
на всяка седмица ръководителите /чрез посредници – техни доверени хора,
действащи също в съответния район/ събирали парите от продажбата на тези
наркотици от уличните дилъри и от своя страна ги отчитали на Е.П.
Е.
или,
по изключение, какъвто е случаят с Трети и Осми район – директно на М. Й. с.. Е.П.
Е.
от своя страна предавал получените пари на М. Й. с., който оставял процент от
сумата за себе си, а останалите отчитал на ръководителя на инкриминираната
престъпна структура З. И. *** отговорниците по райони за дейността на
организираната престъпна група по разпространение на наркотични вещества били
следните: отговорник за Първи район бил И.Г. В., подпомаган от Д. Л.К., по
прякор Д; за Втори район –Е.П. Е. – Г, подпомаган от С.Е. Д.; за Трети район –К
В. Т. и Б. Р. С. – „Б”; на Седми район отговарял– подсъдимия Д.С.С. – „ГМ”, а непосредствено под него М. П.В., по прякор „ММ“;
отговорник за Осми район бил подсъдимия Р.В.П., по прякор „Р. Ж”, подпомаган от
подсъдимия Г.Б.Р., по прякор „Р”.
За района на гр. П. от 2008г. отговорник бил М.
В. Д., известен като „П” или „А”.
Делението по райони не било абсолютизирано, понякога с оглед целесъобразност за основана
дейност на групата – разпространение на наркотични вещества, имало размИ.е на границите на тези райони, т.е. това деление било
динамично.
По същия начин сравнително
променливо било и мястото, което всеки един от участниците имал в йерархичната
структура на организираната престъпна група. И.Г. В. и Е.П. Е. съвместявали
няколко функции в структурата на престъпната организация –укрИ.е
и складиране на различните видове наркотик и разпределението му между
отговорниците на отделните райони; събиране на приходите от наркоразпространението
и отчитането им на М. Й. с.; организиране на наказателните акции срещу „шанаджии” /лица, разпространяващи самостоятелно наркотици
на териториите, контролирани от групата/ и не на последно място – осъществяване
на ръководство върху наркоразпространението в два
района на гр. * – Първи и Втори район.
Подсъдимият
Д.С.С. също съвместявал две функции в организираната
престъпна група. Негово задължение било да осигурява марихуаната и амфетамина
за организирана престъпна група и да осъществява ръководство върху наркоразпространението в Седми район на гр. *.
Освен по райони, участниците в
организираната престъпна групата били разпределени и по функции, основната част
от тях се занимавали с разпространението на наркотични вещества, но други
носели отговорност за т.нар. наказателни акции, т.е. за разправата както с
нелоялните „съдружници”, опитали да укриват част от доходите или отказали да
продължат работата си за Ф, така и с конкурентите на пазара – т.нар. „шанаджии”, разпространяващи сви наркотици на територии,
контролирани от Ф – в тези случаи „наказанието” обикновено намирало израз в
причиняване на телесни повреди на „провинилите се”. Участник в тези така
наречени „ударни бригади“ бил свидетелят Т.Г.Г., лицата
К В. Т., Б. Р. С. и И.Г. В.. Контрол
върху дейността на тези наказателни бригади осъществявал М. Й. с. под прякото
ръководство на З. И.И.. Отговорниците на съответните
райони- И.Г. В., Е.П. Е., К В. Т., Б. Р. С., подсъдимия Д.С.С.
и подсъдимия Р.В.П. съобщавали на М. Й. с. за появата на проблеми при
разпространението на наркотици в района. Ако имало опасност проблемът да се
разрасне и той касаел цялостното функциониране на групата, М. Й. с. се заемал
лично с решаването му. В противен случай, ако се касаело за дребни „шанаджии”, с тях се ангажирали И.Г. В., Е.П. Е., К В. Т., Б.
Р. С., подсъдимия Д.С.С. и подсъдимия Р.В.П.- като
всеки от тях отговарял за поверения му район в гр.*. За Т.ва
цели всеки отговорник на район имал собствена наказателна бригада, чийто
членове изпълнявали и функциите по неговата охрана.
Всички описани по-горе основни
характеристики на така функциониралата организирана престъпна група обуславят
нейната йерархичност, структурираност, разделение на функциите и отлична координация
между отделните нейни участници, сочещи за изградени трайни структурирани
връзки между тях.
От
друга страна, участниците в ОПГ-то имали ясна представа за престъпния характер
на развитата дейност, съзнавали това и изградили стройна „система за сигурност” – редовите участници в групата нямали
достъп до ръководните нива, още по-малко до З. И.И. –
повечето от тях дори не го познавали лично; непрекъснато сменяли ползваните
телефони, типичен пример за което е М. Й. с. – при претърсване на стаята му в
хотел в гр. П. са били открити 10 мобилни телефона и още много неизползвани сим-карти.
Първоначално,
след сформиране на групата, ръководителят й – З. И.И.,
лично осъществявал координация между отделните участници, изработвал план за
действието им и разпределял ролите между тях. Но колкото повече тази престъпна
структура укрепвала, толкова повече З. И.И. се
дистанцирал от пряката работа, която прехвърлял върху– подсъдимия А.А.С. и М. Й. с.. Въпреки това обаче, З. И.И. продължавал да контролира дейността на инкриминираната
група, основно чрез провеждане на периодични срещи, реализирани в дома му в кв.ДР
на гр.*. Също така, през целия инкриминиран период, на него се отчитали
паричните постъпления от продажбата на наркотичните вещества. На тези срещи
присъствали както основните отговорници за разпространението на наркотични
вещества по места- И.Г. В., Е.П. Е., К В. Т., Б. Р. С., подсъдимия Д.С.С. и подсъдимия Р.В.П., така и ръководителите на
наказателните бригади. При тези срещи основно се обсъждали паричните приходи и
оборотът от продажбата на наркотични вещества. Отговорниците на районите
докладвали за паричните приходи и оборотът в съответните райони, на ръководителя
на ОПГ-то- З. И.И.. На тези срещи присъствали подсъдимия
А.А.С. и М. Й. с..
В
периода до 2005г. основната фигура на пазара на наркотични вещества на
територията на гр. * бил А.П. М., по прякор „К”. З. И.И.,
подсъдимия А.А.С. и М. Й. с. решили да го изместят и
ликвидират като конкурент на пазара на наркотични вещества в гр.*. През 2005г.,
след продължителен престой на А.П. М. в следствения арест, голямата част от
хората, работещи за него в търговията с наркотични вещества преминали към
организацията на З. И.И.. Още докато А.П. М. бил
задържан под стража, той се свързал със свидетеля М.З.Б., за когото знаел, че е
близък със З. И.И., като го помолил да му предаде, че
е готов да работи за него, след като бъде освободен.
След
излизането му от ареста, А.П. М. се срещнал с З. И.И.,
при която последният му предложил да работи за него, като поеме контрола върху наркоразпространението за страната, докато организацията на
пласиране на дрога за Ф в гр.*, продължи да се води от М. Й. с.. Срещата била
организирана от свидетеля М.З.Б.. Същевременно свидетеля М.З.Б. и брат му, св. И.З.Б.,
били близки и с А.П. М.. При тази среща, А.П. М. приел предложението да
ръководи разпространението на наркотични вещества в провинцията и да участва в
ръководената от З. И.И. престъпна група. Въпреки това
обаче, след известно време опитът и позициите на А.П. М. го противопоставило на
ползващия се с далеч по-голямо доверие пред З. И.И. и
влияние в групата М. Й. с..
През
лятото на 2005г. в З. И.И. се зародило съмнение, че А.П.
М. е започнал да развива самостоятелна дейност в наркоразпространението,
което утвърдило още повече желанието му да го отстрани. На неустановена дата
през този период св. М.З.Б. посетил З. И.И. в дома
му, където бил и подсъдимия А.А.С.. З. И.И. и подсъдимия А.А.С. показали
на свидетеля чанта, съдържаща сумата от около 50 000 лева, за която му
казали, че била „животът на К”. З. И.И. споделил, че подсъдимия
А.А.С. е намерил трима души, които да извършат
убийството и ако преговорите миН.добре, утре им давал
парите, а те до дни ще ликвидират жертвата. Няколко дни по-късно А.П. М. бил
застрелян в гр. *. След убийството на А.П. М. цялата създадено от него
организация преминала под ръководството на З. И.И.,
като част от създадената и ръководената от него организация за разпространение
на наркотици.
На следващото по-ниско йерархично ниво
след ръководителя на инкриминираната престъпна група били двамата „заместници“ на З. И.И. – подсъдимия
А.А.С. и М. Й. с. . Подсъдимият А.А.С.
осъществявал функцията на основен координатор за закупуване на повечето видове
наркотични вещества с цел разпространението им от групата, в която си функция
бил подпомаган от М. Й. с.. За тази цел подсъдимия А.А.С.
получавал от З. И.И. парични суми за закупуването на
наркотичните вещества. С помощта на М. Й. с., наркотиците стигали до Е.П.
Е. и
И.Г.
В.,
който от своя страна го доставяли на отговорниците за съответните райони.
Другият
помощник на З. И.И. – М. Й. с. отговарял за
координацията на разпространението и продажбата на наркотичните вещества както
на територията на гр.*, така и другите места в страната, където „Ф“ разпространявала
наркотични вещества. Той определял и контактувал с отговорниците на районите,
приемал паричните постъпления от продадените наркотици, които впоследствие
отчитал на З. И.И.. Също така М. Й. с. лично
осъществявал сделките за доставка на наркотични вещества от името на З. И.И. в случаите, когато се договаряли по-големи от
обикновените количества. В останалите случаи М. Й. с. възлагал своите функции
на И.Г.
В..
Също така М. Й. с. в бил основен ръководител и организатор на „наказателните
бригади“, поддържани от организацията.
Е.П.
Е. осъществявал
функциите на „ковчежник” на организираната престъпна група. Всяка седмица той
събирал постъпленията от продажбата на наркотични вещества от гр.* и страната,
които предавал на М. Й. с.. От своя страна М. Й. с., отделял за себе си част от
печалбата, както и процент за издръжка на наказателните бригади. Останалата
сума, в размер на около 200 000 лева, М. Й. с. отчитал лично на З. И.И.. Свидетел на такова предаване на пари от М. Й. с. на З. И.И. бил св. Т.Г.Г., по времето
когато изпълнявал функции на охрана на М. Й. с..
И.Г.
В.,
бил непосредствено след М. Й. с. в йерархичната структура на инкриминираната
ОПГ. Той имал задачата след осигуряването на амфетамина
и марихуаната от страна на подсъдимия Д.С.С., да го доставя,
на отговорниците по райони в рамките на гр.*. Паричните постъпления от
пласираната от него на едро дрога той предавал, след като задели част от
печалбата за себе си, на М. Й. с. или лично, или чрез посредник в лицето на Е.П.
Е..
Освен тази своя дейност, И.Г. В. контролирал
разпространението на наркотични вещества в един от районите на * - Първи район,
където бил подпомаган от Д. Л.К.. Д. Л.К. организирал продажбата на
наркотици на територията на
кварталите Слатина, Гео Милев и Редута, а парите от продажбата им отчитал
директно на И.Г.
В..
Основната
роля в дейността на ОПГ на Е.П. Е. за
инкриминирания период, била тази на „ковчежник” на „Ф“ – той събирал паричните
постъпления от продажбата на дрога от част от отговорниците на районите за гр.*
и страната – в зависимост от конкретния случай /но винаги веднъж седмично/.
Друга основна функция на Е.П. Е. в престъпна
структура била организацията на разпространението на един определен вид
наркотично вещество – хероин, за територията както на гр.*, така и на цялата
страна. Е.П.
Е. организирал
и контролирал разпространението на всички видове наркотично вещество на
територията на Втори район, включващ основно територията на ж.к. Н. През месец
август 2005. Свидетелят П.Я.М. постъпил на работа при Е.П. Е. като
охрана, като част от служебните му задължения се явявало да вози подсъдимия с
автомобил. Като лице, което било заедно с Е.П. Е. през
продължителен период от време – до октомври 2006г., свидетелят е възприел пряко
дейността на Е.П.
Е.,
изразяваща се в разпределението на наркотичното вещество, събирането веднъж
седмично на парите от отговорниците на райони и предаването им на М. Й. с..
През
периода около 2006г., свидетелят Г.Е.Б., по прякор „Ж“, също имал лични
контакти с Е.П.
Е.
и
с негово доверено лице по прякор Боб. В този период свидетеля е имал
възможността да възприеме и дейността на други лица, които са част от
инкриминираната престъпна група – подсъдимия Д.С.С.,
на Б. Р. С., К В. Т., М. П.В., Д.
Л.К. и М.
Й. с..
Специфична
била организацията по разпространението на наркотични вещества в Трети район,
където имало не един, а двама, равнопоставени отговорници за района – К
В. Т. и Б.
Р. С..
Близките контакти на К В. Т. с М. Й.
с. му давали възможност да отчита лично на него, отново след заделяне на определен процент, паричните постъпления от
продажбата на наркотика в Трети район.
На
28.03.2009г. доверен човек на К В.
Т.
и Б.
Р. С.
разпределител
между уличните дилъри на пласираната от тях дрога, т.нар. „зареждач”, посетил
свидетел Г.Б.С. в дома му в кв. КП гр.* и направил опит да го склони да продава
наркотични вещества за Ф. Г.Б.С. помолил за един ден отсрочка.
На
29.03.2009г. лицето отново посетил свидетеля Г.Б.С. и подновил предложението си.
Тогава Г.Б.С. категорично отказал. Лицето отправил недвусмислена заплаха за
физическа разправа и си тръгнало.
В
късния следобед на същия ден неустановени по делото лица с три автомобила
пристигнали при св. Г.Б.С.. Паркирали автомобилите на съседна улица и се
насочили към жилищния блок, обитаван от свидетеля. Пътят им бил пресечен от
неустановено по делото лице на възрастта на Г.Б.С.. Объркали случайния минувач
със Г.Б.С., лицата му нанесли жесток побой. Самият Г.Б.С. и двама негови
приятели наблюдавали случващото се от неголямо разстояние. Св. Г.Б.С. се
досетил, че той е лицето, което е са търсили нападателите. Св. Г.Б.С. направил
опит да се оттегли с автомобила на един от приятелите си. След като потеглили,
били последвани от нападателите, разбрали междувременно грешката си. На съседна
пряка автомобилът, с който пътувал св. Г.Б.С., бил спрян за проверка от
патрулни полицаи от 03 РУ-СДВР – свидетелите Н.Г.В. и Ц.К.И.. Докато им давал
документите си за проверка, св. Г.Б.С. забелязал, че са обградени от
автомобилите на преследвачите. Помолил полицаите да го пуснат да си върви,
защото бил обект на преследване. Докато св. Ц.К.И. уведомявал дежурния на 03
РУ-СДВР за случая, св. Г.Б.С. видял приближаващите ги нападатели, въоръжени с
камъни в ръцете. Св. Н.Г.В. се опитал да го успокои, че докато стои близо до
него и колегата му, никой няма да посмее да му посегне. Преследвачите спрели
едва на десет метра от полицаите, като демонстрирали открито нагло и
заплашително поведение, видимо чакайки единствено оттеглянето на полицаите, за
да нападнат св. Г.Б.С..
Служителите
на 03 РУ-СДВР се опитали да наложат контрол върху ситуацията и уведомили ОДЧ с
молба за изпращане на подкрепление, след което св. Н.Г.В. приканил един от
нападателите да се легитимира. Същият отказал с думите „какъв си ти, бе, че ще
ти давам лична карта”, които отправил към свидетеля, изпълняващ служебните си
задължения като униформен полицай.
В
този момент Г.Б.С., разбрал, че присъствието на полицейските служители няма да
възпре нападателите, побягнал, последван от преследвачите си. Още докато бягал,
той бил засечен от един от автомобилите им. В междублоковото пространство зад
бл. 11 в ж.к. КП гр.*, един от нападателите настигнал св.Г.Б.С. и го повалил на
земята с един удар отляво по главата. Веднага св.Г.Б.С., бил обграден от
останалите нападатели и му били нанесени множество удари с крак, насочени по цялото му тяло, от които той се
опитвал да се предпази, присвивайки крака към тялото си и закривайки лицето и главата си с ръце. На св.Г.Б.С. били
нанесени множество удари както с юмруци, така и с ритници по главата и тялото.
Междувременно, един от нападателите се привел над него, държейки нож, с който
го наранил през пръстите на дясната ръка – порязал средния пръст на ръката. От
болката св.Г.Б.С. дръпнал ръце и открил главата си, която до този момент
предпазвал. Тогава друго от лицата го срязало с ножа в областта на тила, по
цялата дължина, а после и по външната повърхност на лявото бедро. Докато му
били причинявани тези порезни наранявания, останалите нападатели продължавали
да ритат св.Г.Б.С. по цялото тяло. Преди да си тръгнат, един от нападателите
пуснал към главата на св.Г.Б.С. голям камък, който нанесъл увреждане на
пръстите на лявата му ръка, тъй като междувременно св.Г.Б.С. отново бил закрил
главата си с ръце в опит да се защити от нападението.
Отговорник
за разпространението на наркотични вещества в Седми район в гр.* /на
територията на ж.к. М и С/ бил подсъдимия Д.С.С.,
който изпълнявал тази функция от неустановена дата през 2004г. до 06.02.2009г. Функциите
на подсъдимият били да предава получения от
ОПГ-то наркотични вещества на М. П.В. и да получава паричните суми от
продажбата на наркотици и след като удържал част от печалбата да отчитал
останалите пари на Е.П. Е.. Също така подсъдимия Д.С.С. следвало да следи дали има проблеми при
разпространението на наркотици в седми район. Ако имало опасност проблемът при
разпространяването на наркотици да се разрасне и той касаел цялостното
функциониране на групата, подсъдимия уведомявал за него М. Й. с.. В останалите
случай, ако се касаело за дребни „шанаджии”, с тях се
ангажирал подсъдимия Д.С.С. и „наказателната бригада“, която подържал. Освен това
подсъдимия Д.С.С. и М. П.В. отговаряли за
зареждането на ОПГ-то с наркотици от вида марихуана и амфетамин на всички
райони в гр.*.
Главен
дилър в седмия район бил М. П.В., който
осигурявал предвидената за разпространение в района дрога и я предавал на Р. РА.И..
От своя страна Р. РА. И., пакетирал наркотика и набирал улични дилъри за
пласирането му. Организацията по продажбата на наркотици на лица, желаещи да си
закупят такова вещество, в този район се осъществявала от К. С.
А.,
който приемал поръчки от „клиентите“ на телефон–„централа”. След получена
такава поръчка, от друг телефон К. С. А. осъществявал
връзка със съответния уличен дилър и го изпращал на уговорената с клиента
среща. След задържането на З. И.И. и укриването на
подсъдимия Д.С.С., дейността по разпространение на
наркотични вещества в Седми район била поета от М. П.В. и Р. РА.И..
К. С. А. няколкократно
посещавал заедно със св.М. Г.М.
/управляващ л.а. Ауди А3 с *// района на село //, за зареждане с необходимото
количество марихуана. Придобитото по този път наркотично вещество отново било
предавано на Р. РА.И. за пакетиране и последващо пласиране.
На
07.10.2009г. К. С. А. се връщал от с.//
заедно със св. М. Г.М., с горепосочения
лек автомобил, в лявата част на багажника на който, под пластмасова кора, К. С. А. бил скрил
предназначеното за разпространение наркотично вещество, опаковано в два отделни
полиетиленови плика, съдържащи съответно коноп
/марихуана/ под формата на суха зЕ.тревна маса с
тегло 185гр., с процентно съдържание на активно действащият компонент
тетрахидроканабинол 2.4%, на стойност 1110 лв. /хиляда сто и десет лева/ и
коноп /марихуана/ под формата на суха зЕ.тревна маса
с тегло 245 гр., с процентно съдържание на активно действащият компонент
тетрахидроканабинол 5%, на стойност 1470 лв. /хиляда четиристотин и седемдесет
лева/.
В
джоба на панталоните си К. С.
А.
също държал наркотично вещество - коноп /марихуана/ под формата на суха зЕ.тревна маса с тегло 0.57 гр., с процентно съдържание на
активно действащият компонент тетрахидроканабинол 3.4%, на стойност 3, 42 лв.
/три лева и четиридесет и две стотинки/. Така описаните високорискови
наркотични вещества, били държани от К. С.
А.
във връзка с изпълнение на вменените му от Ф функции по наркоразпространение
под Седми район.
Печалбата
от продаваните в района наркотици, дилърите предавали на Р. РА.И., а той от
своя страна – на М.
П.В..
До 06.02.2009г. парите от продажбата на наркотични вещества М.П.В. предавал на
подсъдимия Д.С.С., който от своя страна ги отчитал на
Е.П.
Е..
Подсъдимия
Р.В.П., по прякор „Ж“ бил основният отговорник и представител на
инкриминираната ОПГ за Осми район от неустановена дата на 2004г. до
06.02.2009г. Функциите на подсъдимият Р.В.П. в ОПГ-то били да предава получения
от участниците в ОПГ-то наркотици марихуана, амфетамин, хероин и кокаин на подсъдимия
Г.Б.Р., а след разпространяването им в Осми район- да получава паричните
суми от продажбата на наркотиците. Подсъдимия Р.В.П.
удържал
част от печалбата от продажбата на наркотиците, а останалата отчитал на М. Й. с..
Подсъдимия Р.В.П. бил близък с М. Й. с., което му дало възможност да отчита
директно на него паричните суми от продажбата на наркотика, без да ползва
посредничеството на Е.П. Е.. Помощник на подсъдимия Р.В.П. бил подсъдимия
Г.Б.Р., по прякор „Р“. Подсъдимия Г.Б.Р. разпределял наркотика даван му от
подсъдимия Р.В.П. между дилърите в Осми район, а също така снабдявал част от Първи
район с хероин. Подсъдимите Р.В.П. и Г.Б.Р. имали и функции в ОПГ-то свързани с
преустановяване на дейността на т.н.„шанаджии“ действащи
на територията на Осми район, чрез организиране на нападения над тях.
На
неустановена дата през 2004г. св.Т.Г.Г. .се
присъединил към описаната по-горе престъпна група. Свидетелят бил заведен на
среща с М. Й. с. от И.Г. В. и Д. Л.К.. Срещата се
състояла в заведение, което се наричало „--“ и се намирало на бул. „/“ в гр. *.
На срещата била постигната уговорка свидетелят да започне да работи като лична
охрана на М. Й. с.. Св.Т.Г.Г. работил като охрана на М.
Й. с. за период от около шест – седем месеца, след което преминал в „ударните
бригади“ на организацията, които също били на пряко подчинение и ръководство на
М. Й. с.. Парите за изпълнение на задачите били давани и от Е.П.
Е.,
а поръчките – от Е.П.
Е.
и И.Г.
В..
Освен задачите си като член на ударните бригади, свидетелят често придружавал Е.П.
Е.
когато последният веднъж седмично събирал от отговорниците на райони оборота от
реализираните наркотични вещества и го предавал на М. Й. с.. Той от своя
страна, след като задържал част от парите за себе си и за издръжка на ударните
бригади и други разходи, занасял останалата част от парите на З. И.И. в къщата му в кв. ДР гр.*. В къщата на З. И.И. влизал само М. Й. с., а охраната му оставала в двора на
къщата. Свидетелят Т.Г.Г. бил част от структурата на
организацията до месец ноември 2007г., когато бил задържан под стража до
24.11.2008г., но и през този период получавал информация за дейността на „Ф“ от
лица, които също били задържани или изтърпявали наказание лишаване от свобода.
М.
В. Д., с прякори „П“ и „А“ влязъл в структурата на
инкриминираната ОПГ като лична охрана на М. Й. с. и участвал в нея за периода
от неустановена дата през 2004г. След известен период от време, М. В. Д. се
върнал в гр. П., където започнал да работи с починалия Н.Х., по прякор „Х“,
който първоначално се занимавал с кражби на коли, а впоследствие и с
разпространение на наркотици.Заедно с него било и лице с име Б., по прякор Б.
Тяхна задача, освен разпространението, се явявало и сплашването на дилъри,
които работели за Р. Г С. по прякор„А“.
След
смъртта на Ва, известен като „Р.к.“, разпространението на наркотични вещества
на територията на гр. П. било поето от Р. Г С., известен като „А”. През 2007г.
той започнал да разпространява изключително висококачествен хероин. Между него
и Н.Х. – Х възниквал открит конфликт, относно териториите за разпространение на
наркотични вещества. Този конфликт намерил проявление в скандал между тях и
придружаващите ги лица пред заведение „Л“ в гр. П.. При този скандал на Н.Х. – Х
е била нанесена прорезна
рана с нож в областта на лицето.
След
убийството на Р. Г С. наркоразпространението в гр.П.
преминало под контрола на инкриминираната ОПГ, а за отговорник бил определен
първоначално Н.Х. – Х, а след като той бил убит през 2008г. ръководството и
контролът върху района преминало към М. В. Д.. За целта М. В. Д. се снабдявал с
наркотични вещества от складовете на Ф, а паричните постъпления от продадената
дрога отчитал лично на М. Й. с..
След задържането на З. И.И. на 06.02.2009г. и част от основните фигури в
организираната престъпна група подсъдимите А.А.С.,
Р.В.П., Д.С.С.
и Г.Б.Р. както и М. Й. с. успели да се
избягат и да се укрият. Подсъдимият Д.С.С. се укривал
на неустановени места до 24.03.2010г. Подсъдимият Р.В.П. се укривал на
неустановени места до 09.06.2010г.когато
бил задържан в гр. в. Подсъдимият Г.Б.Р.
се укривал на неустановени места до 10.08.2010г.когато бил задържан в гр. ц. Подсъдимият
А.А.С. се укривал на неустановени места до 08.02.2011г.
когато се предал на полицията.
В
рамките на воденото досъдебно производство и с цел оневиняване на част от
лицата, срещу които има повдигнато обвинение, бил организиран опит за
въздействие върху един от свидетелите по делото – св.Т.Г.Г..
На
неустановена дата през месец ноември 2009г. със св.Т.Г.Г.
се свързал друг от лицата, разпитани като свидетели на фазата на досъдебното
производство - В.О.Х. по прякор В.Ш.. В.О.Х. посетил св.Т.Г. *** и му предал,
че З. И.И. му предлага сто хиляди евро, за да си
оттегли показанията по делото като му обещава, че изобщо няма да имаш никакви
задължения към него от този момент. Обещал му още, отново от името на З. И.И., парична сума за започване на бизнес с В.О.Х.. Св.Т.Г.Г. отпратил св.В.О.Х. с думите, че му е нужно време, за да
си помисли. Веднага след това съобщил на органите на МВР за отправеното му
предложение, като изрично изразил волята си да потвърди и на по-късен етап,
пред съда, дадените вече от него показания по делото. Св.Т.Г.Г. също така заявил и съгласието си да съдейства за
документиране на така описаните опити за манипулиране на показанията му.
При
следващата среща между св.В.О.Х. и св.Т.Г.Г., първият
описал детайлно изработения план за действие, а именно – св.Т.Г.Г. да подпише молба до Софийска градска прокуратура и
декларация, която да оневинява следните лица – З. И.И.,
М. Й. с., И.В. и И.Б.; при подписване на тази декларация св.Т.Г.Г. щял да получи 5 000 лева, а когато впоследствие
пред съда потвърди написаното в нея, ще му дадат още 100 000 евро, на две
части – първата от тях – още като влезе в съда, преди да даде показания, а
останалата – след даване на показанията. Впоследствие св.В.О.Х. заявил на св.Т.Г.Г., че е нужно да подпише въпросната декларация пред
нотариус. Св. Т.Г.Г. споделил за този развой пред
служителите на МВР, които му заръчали да се държи така, сякаш приема офертата,
и да подпише, а те щели да имат грижата да заловят лицата.
На 09.12.2009г. св.В.О.Х. посетил отново
св.Т.Г.Г. и му предал, че подписването на
горепосочените документи ще стане в ранния следобед на същия ден в нотариална
кантора, намираща се срещу А.К., близо до телевизионната кула в *. Св.Т.Г.Г. отишъл на срещата със св.П.Я.М. и А. К. Тримата, с
автомобила на А. К, пристигнали на уговореното място към 14,00 часа. Там ги
посрещал св.Д.Б.Й., когото Т.Г.Г. бил виждал и при
една от предишните срещи, състояли се между него и св.В.О.Х. във връзка със
случая. Виждайки св.Т.Г.Г., Д.Б.Й. се обадил на св.В.О.Х.,
за да потвърди, че „хората са пристигнали”. Около десет минути по-късно
пристигнал и св.В.О.Х., заедно с трето лице – св.Й.А.П..
Свидетелите
Т.Г.Г. и В.О.Х. влезли в нотариалната кантора на
нотариус В.М., находяща се на --, където били посрещнати от помощник нотариус Е.П.Б..
В нейно присъствие св.Т.Г.Г. подписал декларация за
отказ от показанията, депозирани от него по настоящото производство, както и
молба до Софийска градска прокуратура с идентично съдържание.
При
излизане от нотариалната кантора били задържани св.П.Я.М. и св.В.О.Х., а
свидетелите Т.Г.Г. и Д.Б.Й., както и А. К напуснали
местопроизшествието.
Било са извършени множество претърсвания и
изземвания, огледи на местопроизшествия и лични обиски, а именно:
На 04.02.2009 г. претърсвания
и изземвания
/т.
6, л. 37 от ДП/ на жилище – двуетажна къща с двор, находяща се в /*/ от лицето Й.М.
С. са иззети следните вещи:1 брой мобилен телефон марка „Самсунг“,
с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта на Глобул с фабричен № *;1 брой мобилен телефон
марка „Нокиа“, с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта на
Глобул с фабричен № *;1 брой мобилен телефон марка „Моторола“, с ИМЕИ № *
без СИМ-карта; 1 брой мобилен телефон
марка „Нокиа“, с ИМЕИ № * без СИМ-карта;1 брой
мобилен телефон марка „Моторола“, с ИМЕИ № * без СИМ-карта;1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“, с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта “b” с фабричен № *;1
брой СИМ-карта Мтел „Прима“ с фабричен № *;1 брой
мобилен телефон марка „Сименс“, с ИМЕИ № * без СИМ-карта;
На 04.02.2009 г.
претърсвания
и изземвания
/т. 6, л. 84 от ДП/ на жилище, находящо се в гр. *, Г от лицето И.Б. Л са иззети следните вещи:1
брой черно тефтерче;3 броя фонокарти с №№: *, *, *;СИМ-карта
на Глобул с фабричен № *;СИМ-карта на Глобул с фабричен № *;СИМ-карта на
Вивател с фабричен № *;СИМ-карта на Мтел с фабричен №
*;Ксерокопие на лична карта на Мирослава В.И.;1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „6510“, ведно със СИМ-карта на Вивател с
фабричен № *;
На 13.02.2009 г. оглед на местопроизшествие /т.
6, л. 98 от ДП/ на л. а. Рено Лагуна с *-/ са иззети следните вещи:л. а. Рено
Лагуна с *-/;свидетелство за регистрация на МПС № * – част II на л. а. Рено
Лагуна с *-/;
На 13.02.2009 г. оглед на местопроизшествие /т.
6, л. 100 от ДП/ на л. а. Рено Лагуна с *-/ са иззети следните вещи:1 брой
черна бейзболна шапка;1 брой пластмасов шейкър за добавки;бутилка от мин. вода 1,5 л. „Горна
баня“;бутилка с мин. вода 0,5 л. „Горна баня“;бутилка от „Nestea
peach“ 0,5 л.;4 броя нишковидни обекти;4 броя полиетиленови пликове с отривки
от различни части на автомобила3 броя куршуми;
На 13.02.2009 г.
претърсвания
и изземвания.
/т. 6, л. 144 от ДП/ на жилище, находящо се в гр. *, Р от лицето С. Б.А. са
иззети следните вещи:1 брой пластика за СИМ-карта на Глобул с фабричен № *;1
брой пластика за СИМ-карта на Глобул с фабричен № *;1 брой пластика за
СИМ-карта на Глобул с фабричен № *;1 брой приклад;цеви за ловна
пушка;малокалибрена пушка „Remington“ с оптически
мерник;18 броя патрони;50 броя патрони;18 броя патрони;20 броя патрони;10 броя
патрони;5 броя патрони;
На 16.04.2009 г.
претърсвания
и изземвания
/т. 7, л. 37 от ДП/ на жилище, находящо се в гр. *, ( от лицето П. Т.Г. са
иззети следните вещи:2 броя полиетиленови пликчета,
съдържащи зЕ.тревиста маса;1 брой пластика за
СИМ-карта на Глобул с фабричен № *;
На 16.04.2009 г.
претърсвания
и изземвания
/т.
7, л. 79 от ДП/ на жилище, находящо се в гр. *, от лицето Л. З.К. са иззети
следните вещи:1 брой СИМ-карта „Прима“ на Мтел с
фабричен № *;
На 16.04.2009 г. претърсвания
и изземвания
/т.
7, л. 100 от ДП/ на жилище, находящо се в гр. *, от лицето М. П.В. са иззети
следните вещи:1 брой мобилен телефон марка „Верту“, с
ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта на Мтел с фабричен № *;1
брой мобилен телефон марка „HTC“, с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта на Вивател с
фабричен № *;1 брой СИМ-карта на Мтел с фабричен № *;1
брой бял предмет по форма и размери идентичен с кътен човешки зъб;
На 16.04.2009 г.
претърсвания
и изземвания
/т. 7, л. 112 от ДП/ на жилище, находящо се в гр. *, ул. „*“ № * от лицето ДЕД
са иззети следните вещи:14 броя ловни патрони;1 брой малка метална каса;
На претърсвания и изземвания
16.04.2009 г. /т. 8, л. 31, 34 от ДП/ на жилище, находящо се в гр. П., ул. „БГ“,
* от лицето М. В. Д. са иззети следните вещи:1 брой електронна везна марка „Tanita“;3 броя тетрадки;Ксерокопия на документи;1 брой
пистолет „Zoraki“;29 броя патрони;
На 16.04.2009 г.
претърсвания
и изземвания
/т. 8, л. 70, 72 от ДП/ на л.а. „Фолксваген Голф“ с , от лицето М. В. Д. са иззети
следните вещи:Ксерокопие на договор за покупко-продажба на МПС и Нотариален акт;
На 16.04.2009 г.
претърсвания
и изземвания
/т. 8, л. 118, 120 от ДП/ на жилище, находящо се в гр. В, партер от лицето П.П.С. са иззети следните вещи:1 брой мобилен телефон марка „Сони Ериксон“ с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта „Прима“ на Мтел с фабричен № *.
На 16.04.2009 г.
претърсване
и изземване /т. 8, л. 151, 154, 158 от ДП/ на жилищна постройка, находяща се в
гр. В“, с идентификационен № 1762 от лицето В. Г. Л. са иззети следните вещи:1
брой мобилен телефон марка „Нокиа“ с ИМЕИ № *, ведно
със СИМ-карта на Глобул с фабричен № *
На 22.07.2009 г. протокол за обиск и изземване /т.
8, л. 167 от ДП/ от лицето Б. Р. С. са иззети следните вещи:1 брой мобилен
телефон марка „Нокиа“, модел „1200“, с ИМЕИ № *,
ведно със СИМ-карта Вивател с фабричен № *;1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „1200“, с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта
Вивател с фабричен № *;1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“,
модел „1200“, с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта Вивател с фабричен № *;
На 22.07.2009 г. за претърсване и
изземване. /т. 8, л. 168 от ДП/ на л.а. „Фолксваген Пасат“ с ,* от лицето Е.С.К.
са иззети следните вещи:Лични документи на името на Х П. П;2 броя ключове;л.а.
„Фолксваген Пасат“ с ,*;
На 01.09.2009 г. претърсване и
изземване /т. 11, л. 8 от ДП/ в къща, находяща се в м. „Г“, в землището на с. Г
са иззети следните вещи: 135 броя флоберови патрони,
с надпис на гилзата „л“ и 26 броя флоберови патрони,
с надпис на гилзата “s”;
На 07.01.2010 г. личен обиск по
реда на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗМВР /т. 23, л. 20 от ДП/ от лицето Ф.М.Х. са
иззети следните вещи:1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“,
модел „1203с“, с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта на Виваком с фабричен № *;
На 28.01.2010 г. претърсване и
изземване /т. 23, л. 43 от ДП/, извършено в жилище – апартамент, находящ се на
адрес: гр. С., обитаван от В.А. П. са иззети следните вещи: 1 брой мобилен
телефон марка „Нокиа“ с ИМЕИ № *, без СИМ-карта;1
брой мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „1208“, с
ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта на Виваком с фабричен № *;1 брой мобилен телефон
марка „Нокиа“, модел „1208“, с ИМЕИ № *, без
СИМ-карта;1 брой мобилен телефон марка „Сони
Ериксон“, модел „K750i“, с ИМЕИ № *, без СИМ-карта;1 брой мобилен телефон марка
„Нокиа“, модел „1202“, с ИМЕИ № *, ведно със
СИМ-карта на Виваком с фабричен № *;1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „1661-2“, с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта на
Виваком с фабричен № *;1 брой запечатана СИМ-карта „B-connect“
с надпис *;3 броя Ростанции;1 брой сива електронна
везна, с прозрачен плот с надпис “TCM *”;1 брой пистолет;1 брой нож – тип
„кама“;2 броя сгъваеми ножове „Smith & Wesson“;1 брой сгъваем нож „Dark operations“;1 брой метален бокс;множество полиетиленови пликчета с размери 9х11 см. и 6х8 см.;1 брой
черна шапка (маска) с прорези за очите;2 чифта черни ръкавици;1 брой мобилен
телефон марка „Моторола“, с ИМЕИ № *, без СИМ-карта;1 брой мобилен телефон
марка „Сименс“, модел „А60“, с ИМЕИ № *, без СИМ-карта;1 брой мобилен телефон
марка „Нокиа“, модел „6260“, с ИМЕИ № *, без
СИМ-карта;1 брой мобилен телефон марка „Сименс“, модел „А31“, с ИМЕИ № *, без
СИМ-карта;1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“, модел
„3120“, с ИМЕИ № *, без СИМ-карта;1 брой прозрачно полиетиленово
пликче с размери 9х11 см., съдържащо зЕ.тревиста
маса, при направен полеви наркотест, същата реагира
на канабис;1 брой мобилен телефон марка „Сони
Ериксон“, модел „К810i“, с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта „Прима“ на Мтел с фабричен № *;1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „8800Е-1“, с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта на
Виваком с фабричен № *;
На 28.01.2010 г. обиск и
изземване /т. 23, л. 50 от ДП/ от И.И.Б. са иззети
следните вещи:1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“,
модел „1208“, с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта “B-connect”
на Глобул с фабричен № *;
На 09.12.2009 г. с протокол за оглед на
местопроизшествие (копие) от /т. 24, л. 9 от ДП/ в гр. *, бул. „ДЦ от л.а.
„Гранд Чероки“ с * са иззети следните вещи:1 брой
фактура на името на Т.Г.Г.;2 броя пистолети – “Steyer Mannlicher” и “Zoraki”;2 броя ножове;пълнител със 7 броя патрони;1 брой
мобилен телефон марка „Нокиа“, с ИМЕИ № *, ведно със
СИМ-карта на Глобул с фабричен № *;1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „1208“, с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта на
Виваком с фабричен № *;
На 09.12.2009 г. с протокол за обиск и изземване (копие) от
/т. 24, л. 23 от ДП/ от В.О.Х. са иззети следните вещи:1 брой мобилен телефон
марка „Нокиа“, модел „8800“, с ИМЕИ № *, ведно със
СИМ-карта с фабричен № *;
С протокол за оглед на
местопроизшествие от 10.12.2009 г. /т. 24, л. 56 от ДП/ от л.а. „Пежо 307“ с *
са иззети следните вещи:1 брой пистолет “Dessert falcon”, ведно с пълнител с 8 броя патрони;1 брой мобилен
телефон марка „Верту“, с ИМЕИ № *, ведно със
СИМ-карта на Глобул с фабричен № *;2 броя копие на протокол за разпит на
свидетеля Д.Л.В., пред съдия – СГС, НО 18 състав;
С протокол за оглед на
местопроизшествие от 01.07.2009 г. /т. 30, л. 7 от ДП/ от тротоар на ул. * са
иззети следните вещи:2 броя полиетиленови топчета,
съдържащи кафяво прахообразно вещество;
С протокол за освидетелстване
(оглед на лице) от 01.07.2009 г. /т. 30, л. 9 от ДП/ от лицето В. И. К. са
иззети следните вещи:6 броя полиетиленови топчета –
пет със син цвят и е. с черен цвят;
С протокол за обиск и изземване от 01.07.2009 г. /т.
30, л. 13 от ДП/ от В. И. К. са иззети следните вещи:1 брой мобилен телефон
марка „Нокиа“, модел „1208“, с ИМЕИ № *, ведно със
СИМ-карта „Прима“ на Мтел с фабричен № *;
С протокол за оглед на
местопроизшествие от 29.03.2009 г. /т. 31, л. 11 от ДП/ от асфалтова настилка в
близост до л.а. „Митсубиши“ с * са иззети следните
вещи:1 брой тампонена отривка
от кафяво-червена материя.
С протокол за претърсване и
изземване от 07.10.2009 г. /т. 32, л. 3 от ДП/, извършено в лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А3“, с */, собственост на Е. Г.З. – М., от К. С. А. са иззети
следните вещи: 1 брой черен непрозрачен плик, съдържащ зЕ.тревна
маса с тегло около 230 грама;1 брой черен непрозрачен плик, съдържащ кафяв
хартиен плик, съдържащ зелена тревна маса с тегло около 220 грама;
С протокол за обиск и изземване
от 07.10.2009 г. /т. 32, л. 5 от ДП/ от М. И. Г. са иззети следните вещи:3 броя
прозрачни самозалепващи се полиетиленови пликчета
съдържащи суха зелена тревиста маса;1 брой портмоне, съдържало лична карта № *
на името на М. И. Г. и магнитна карта с надпис „Grand
Casino“;1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „1208“;1 брой мобилен телефон марка „Сони Ериксон“, модел „К750i“;
С протокол за обиск и изземване
от 07.10.2009 г. /т. 32, л. 14 от ДП/ от Р. Р. И. са иззети следните вещи:2
броя мобилни телефони марка „Нокиа“;
С протокол за претърсване и
изземване от 07.10.2009 г. /т. 32, л. 16 от ДП/, извършено в жилище, находящо
се на адрес: гр. *, * от Р. Р. И. са иззети следните вещи:1 брой мобилен
телефон марка „Нокиа“;1 брой самозалепващо се полиетиленово пликче съдържащо тревна маса;1 брой тетрадка
с изписани в нея имена и телефонни номера;
С протокол за обиск и изземване
от 07.10.2009 г. /т. 32, л. 27 от ДП/ от К. М.Б. са иззети следните вещи:1 брой
мобилен телефон марка „Нокиа“, с ИМЕИ № *, ведно със
СИМ-карта „Прима“ на Мтел с фабричен № *;1 брой
мобилен телефон марка „Нокиа“, с ИМЕИ № *, ведно със
СИМ-карта „Прима“ на Мтел с фабричен № *;1 брой
мобилен телефон марка „Нокиа“, с ИМЕИ № *, ведно със
СИМ-карта на Вивател с фабричен № *;
С протокол за обиск и изземване
от 07.10.2009 г. /т. 32, л. 29 от ДП/ от К. С. А. са иззети следните вещи:1
брой флаш памет 1GB;1 брой листче с надпис на чужд
език и цифри;1 брой пластика с № *; 1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“, с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта Мтел;1
брой мобилен телефон марка „Нокиа“, с ИМЕИ № *, ведно
със СИМ-карта на Виваком;1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“,
с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта на Виваком и СИМ-карта на Виваком с фабричен № *;Суха
зелена тревна маса.
С протокол за обиск и изземване от
07.10.2009 г. /т. 32, л. 31;33 от ДП/ от М. П.В. са иззети следните вещи:1 брой
мобилен телефон марка „Нокиа“, с ИМЕИ № *, ведно със
СИМ-карта на Мтел с фабричен № *;
С протокол за претърсване и
изземване от 07.10.2009 г. /т. 32, л. 35 от ДП/, извършено в жилище, находящо
се на адрес: гр. *, * от Б. В. В. са иззети следните вещи:1 брой мобилен
телефон марка „Нокиа“, модел „1650“, ведно със
СИМ-карта на Виваком;1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“,
модел „6500“, ведно със СИМ-карта на Виваком;1 брой мобилен телефон марка
„Сименс“, модел „С65“, без СИМ-карта;1 брой малко топче опаковано по специфичен
начин, съдържащо сбита зеленикава тревна маса, която при направен полеви наркотест реагира на „марихуана“;зелена растителна маса,
отделена от намерено растение, същата при направен полеви наркотест
реагира на „марихуана“;1 брой стрък зелена растителна маса.
С протокол за доброволно
предаване от 07.10.2009 г. /т. 32, л. 44 от ДП/ от лицето Д. В. Б. са предадени
следните вещи:17 броя банкноти с номинал 20 /двадесет/ лева.
С протокол за обиск и изземване
от 08.10.2009 г. /т. 33, л. 79 от ДП/ от Т.Н.С. са иззети следните вещи:1 брой
мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „N70“, с ИМЕИ № *,
ведно със СИМ-карта на „Frog“ с фабричен № *;
С протокол за обиск и изземване от
08.10.2009 г. /т. 33, л. 84 от ДП/ от П.П.К. са
иззети следните вещи:1 брой мобилен телефон марка „Сони
Ериксон“, модел „V630i“, с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта „Прима“ на Мтел с фабричен № *;
С протокол за претърсване и
изземване от 08.10.2009 г. /т. 33, л. 86 от ДП/ извършено в жилище, находящо се
на адрес: гр. *, *, от С.С.С. са иззети следните
вещи:1 брой мобилен телефон марка „Сони Ериксон“,
модел „К530i“, с ИМЕИ № *, без СИМ-карта;1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „6234“, с ИМЕИ № *, без СИМ-карта;1 брой мобилен
телефон марка „Сони Ериксон“, модел „Е502“, с ИМЕИ № *,
без СИМ-карта;1 брой мобилен телефон марка „BENQ Сименс“, модел „А31“, с ИМЕИ №
*, без СИМ-карта;1 брой СИМ-карта на Вивател с фабричен № *;
С протокол за оглед на
местопроизшествие от 23.09.2007 г. /т. 35, л. 8 от ДП/ от асфалтова настилка
вдясно от л.а. „Фолксваген Голф III“ с * в гр. П., кв. „М“, пред портала на
клуб „Ч“, са иззети следните вещи:1 брой марлен
тампон с тъмночервена течност;
С протокол за допълнителен оглед
на местопроизшествие от 23.09.2007 г. /т. 35, л. 18 от ДП/ от л.а. „Фолксваген
Голф III“ с * в гр. П., кв. „М.“, пред портала на клуб „Ч.“, са иззети следните
вещи:1 брой маска от черен плат;1 брой огнеупорен шнур с дължина 1,68м.;1 брой
пистолет “Blow Compact” №
31777, ведно с пълнител, съдържащ 6 броя патрони;1 брой диктофон “Sanyo”;1 брой кутийка “Clear Cocaine Test”, съдържаща
тест-лентички;1 брой брадва с черна дръжка и черен калъф;
С протокол за оглед на
местопроизшествие от 23.09.2007 г. /т. 35, л. 43 от ДП/ от бетонов пръстен на
шахта на разстояние 90 метра от задната лява част на л.а. „Фолксваген Голф III“
с *, паркиран в гр. П., кв. „М.“, пред портала на клуб „Ч.“, са иззети одорологични следи;
С протокол за оглед на
местопроизшествие от 24.09.2007 г. /т.
35, л. 53 от ДП/ от производствена сграда в гр. П., кв. „М.“, срещу входа на
клуб „Ч.“, са иззети 2 отпечатъка от ходило, светлосив прах, отпечатък от лява
ръка, проби от чакъл и прах;
С протокол за претърсване и
изземване от 02.10.2007 г. /т. 35, л.
103 от ДП/ извършено в жилище, находящо се на адрес: гр. П., ул. *, обитаван от
Р. П.Д., от П.Д.З. са иззети следните вещи:1 брой кутия с капси
за ловни патрони, съдържаща 65 капси;1 брой кутия с капси за ловни патрони, съдържаща 29 капси;1
брой кутия с капси за ловни патрони, съдържаща 41 капси;1 брой кутия с капси за
ловни патрони, съдържаща 31 капси;236 броя празни
гилзи с капсули;1 брой оптически прибор за карабина;10 броя бойни патрони
калибър 7,62х39;1 брой лента за картечница, съдържаща бойни патрони;2 броя
кутии с надпис „Ловен бездимен барут“, „Унгарски“ 100 гр.;9 броя ловни
патрони;15 броя бойни патрони 7,62х54мм;1 брой кутия с ловен барут от 300
грама, със съдържание около ¼ от обема;1 брой шомпол за автомат
„Калашников“;1 брой саморъчно изработен арбалет;2 броя метални кутии с барут;17
броя ловни патрона 12 калибър;14 броя патрони 7,62х39 мм;4 броя патрони калибър
22 – флоберкови;
С протокол за оглед на
местопроизшествие от 13.11.2007 г. /т. 36, л. 58 от ДП/ от л.а. „Фолксваген
Голф III“ с * в гр. П., кв. „*, на паркинга на сградата на 02 РПУ – П. е иззета
права метална лопата с дървена дръжка;
С протокол за претърсване и
изземване от 08.01.2010г. ( т. 39, л. 27; 29 от ДП) е иззет лек автомобил –
джип „Чероки 2,5 TDi“, с *,
зелен на цвят с рама № *, паркиран пред хотел „Б“ в гр. П.
С протокол за претърсване и
изземване от 24.03.2010г. (т. 40, л. 53 от ДП), извършено в жилище, находящо се
на адрес: гр. *, *, от Д.С.С. са иззети следните вещи:1
брой мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „1208“, с
ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта „B-connect“ на Глобул с
фабричен № *; 1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“,
модел „1208“, с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта на Вивател;1 брой мобилен телефон
марка „Нокиа“, модел „1208“, с ИМЕИ № *, ведно със
СИМ-карта „Frog“;1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „1208“, с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта на
Виваком;1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“, модел
„1208“, с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта на Глобул;1 брой мобилен телефон марка
„Нокиа“, модел „1208“, с ИМЕИ № *, ведно със
СИМ-карта на Виваком;1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“,
модел „N82“, с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта на Виваком;1 брой мобилен телефон
марка „Нокиа“, модел „1208“, с ИМЕИ № *, без
СИМ-карта;1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“, модел
„1208“, с ИМЕИ № *, без СИМ-карта;1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „1200“, с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта на
Вивател с фабричен № *;1 брой СИМ-карта „Frog“ с
фабричен № *;2 броя карирани листа с ръкописен текст;1 брой бял лист с надписи
с дати, суми в лева и в евро и имена на лица;1 брой лаптоп марка “Dell”, виненочервен на цвят;1 брой мъжка черна чантичка,
съдържаща портфейл, съдържащ лична карта № *, на името на Д.С.С. и СУМПС № *, на името на Д.С.С..
С протокол за претърсване и
изземване от 09.06.2010г. (т. 41, л. 2 от ДП), извършено в стая от жилище,
находящо се на адрес: гр. В. от Р.В.П. са иззети следните вещи:1 брой мобилен
телефон марка „Нокиа“, модел „1112“, с ИМЕИ № *,
ведно със СИМ-карта на Глобул с фабричен № *.
С протокол за претърсване и
изземване от 09.06.2010г. (т. 41, л. 10 от ДП), извършено в л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Тигуан“, с * от И.П.П. са иззети следните вещи:1 брой калъф с надпис „Digital“, съдържащ 1 брой фотоапарат марка „Панасоник“ със сериен № *;1 брой СИМ-карта на Виваком с
фабричен № *;1 брой мобилен телефон марка „Самсунг“,
модел „SGH-C180“, с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта „Прима“ на Мтел с фабричен № *;1 брой мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „SGH-C180“, с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта
на Виваком с фабричен № *;1 брой мобилен телефон марка „Самсунг“,
модел „SGH-C180“, с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта „B-connect“
на Глобул с фабричен № *;1 брой лична карта № * на името на БРМ;1 брой мобилен
телефон марка „Нокиа“, модел „6500“, с ИМЕИ № *,
ведно със СИМ-карта на Вивател с фабричен № *;1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „6300“, с неустановен ИМЕИ №, ведно със
СИМ-карта на Виваком с фабричен № *;1 брой СИМ-карта с фабричен № *;
С протокол за оглед на местопроизшествие
от 11.08.2010г. (т. 45, л. 6 от ДП) от маса в заведение за бързо хранене „П“,
к-г „А“ в землището на гр. Ц са иззети следните вещи: 1 брой мобилен телефон
марка „Нокиа“, с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта, на
която съответства мобилен номер */*;1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“, с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта, на която
съответства мобилен номер */*;1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“,
с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта, на която съответства мобилен номер */*;1 брой
мобилен телефон марка „Нокиа“, с ИМЕИ № *, ведно със
СИМ-карта, на която съответства мобилен номер */*;1 брой мобилен телефон марка
„Алкател“, с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта, на която съответства мобилен номер */*;1
брой лична карта на името на Р. Л.К.;1 брой СУМПС на името на Р. Л.К.;1 брой
знак за технически преглед на л.а. Фолксваген с *;1 брой свидетелство за
регистрация на МПС на л.а. Фолксваген с * брой юбилейна банкнота с номинал 20
лева;1 брой стандартна банкнота с номинал 20 лева;1 брой контролен талон;1 брой
застрахователна полица;1 брой акт за УАН;1 брой кожен портфейл;1 брой сгъваем
метален нож;1 брой ръчен часовник.
С протокол за доброволно
предаване от 16.04.2009 г. /т. 8, л. 67 от ДП/ лицето М. В. Д. е предало
следните вещи:1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“
модел „1200“ с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта на Вивател с фабричен № *.
С протокол за доброволно
предаване от 30.01.2009 г. /т. 19, л. 1 от ДП/ лицето Д.Л.В. е предало следните
вещи:1 брой огнестрелно оръжие “ERO” CROATIA;1 брой метален предмет с
цилиндрична форма; 2 броя метални
пълнители;24 броя патрони.
С протокол за доброволно
предаване от 07.01.2010 г. /т. 23, л. 3 от ДП/ от лицето Д.А.С. са предадени
следните вещи:1 брой мобилен телефон марка „Самсунг“,
модел „SGH-C260M“, с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта с фабричен № *;1 брой мобилен
телефон марка „Самсунг“, модел „SGH-C260M“, с ИМЕИ № *,
ведно със СИМ-карта на Виваком с фабричен № *;1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „1202-2“, с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта на
Виваком с фабричен № *;1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“
със заличени идентификационни номера на слепката под
батерията;1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“, модел
„1208“, с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта на Виваком с фабричен № *;1 брой
мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „1208“, с ИМЕИ №
*, ведно със СИМ-карта на Виваком с фабричен № *;1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „1208“, с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта Vodafone с фабричен № *;1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „1208“, с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта Vodafone с фабричен № *;1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „1208“, с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта Vodafone с фабричен № *;1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „1208“, с ИМЕИ № *, ведно със СИМ-карта Vodafone с фабричен № *;6 броя картодържатели
Vodafone без СИМ-карти;3 броя картодържатели
без СИМ-карти;3 броя запечатани опаковки за СИМ-карти „Прима“.
С протокол за доброволно
предаване от 09.12.2009 г. /т. 24, л. 3 от ДП/ от лицето Е. П.Б. са предадени
следните вещи:5 броя копия на документи във връзка с удостоверяване подписа на Т.Г.Г. пред нотариус № *.
С протокол за доброволно
предаване от 09.12.2009 г. /т. 24, л. 40 от ДП/ от лицето Т.Г.Г. са предадени следните вещи:2 броя оригинални документи –
нотариално заверена декларация на Т.Г.Г. и молба до СГП.
С протокол за доброволно
предаване от 11.12.2009 г. /т. 24, л. 68 от ДП/ от лицето В.О.Х. са предадени
следните вещи:2 броя писмени документи – декларация от Т.Г.Г. и молба до СГП – без подписи.
С протокол за доброволно
предаване от 23.09.2007 г. /т. 35, л. 84 от ДП/ от лицето М.Б.П. са предадени
следните вещи:1 брой контактен ключ за автомобил;1 брой дистанционно за
аларма;1 брой флаш-памет „Kingston“ 2GB.
С протокол за доброволно
предаване от 23.09.2007 г. /т. 35, л. 89 от ДП/ от лицето М.Б.П. са предадени
следните вещи:Пуловер (със следи от зацапване с тъмночервена течност), тениска
(със следи от зацапване с тъмночервена течност), боксерки,
обувки, дънки, колан.
С протокол за доброволно
предаване от 25.09.2007 г. /т. 36, л. 77 от ДП/ от лицето Е.П. – К. е предаден
1 брой деформиран проектил от сив метал, поставен и
запечатан в стъклено шишенце.
С протокол за доброволно
предаване от 23.09.2007 г. /т. 36, л. 78 от ДП/ от лицето М.Б.П. са предадени
следните вещи:1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“,
модел „1110i“, с ИМЕИ № *;1 брой СИМ-карта на Глобул с фабричен № *;1 брой
мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „1110i“, с ИМЕИ
№ *;1 брой СИМ-карта на Мтел с фабричен № *.
С протокол за доброволно
предаване от 21.12.2009 г. /т. 38, л. 4
от ДП/ от лицето М. А. П. е предаден 1 брой копие на акт за раждане на М.Р.С. сер. *.
С протокол за доброволно
предаване от 08.02.2011г. (т. 46, л. 13 от ДП) от А.А.С.
са предадени следните вещи:Ксерокопия на 10 листа медицински направления
издадени на името на А.А.С.;1 лист ксерокопие от
болничен лист № * от 09.10.2008г. издаден на името на А.С.;1 лист ксерокопие на
ЕКГ;1 лист ксерокопие от болничен лист № * от 29.06.2009г. издаден на името на А.С.;1
лист ксерокопие на ЕКГ;1 лист ксерокопие от болничен лист № * от 20.02.2009г.
издаден на името на А.С.;1 лист ксерокопие на ЕКГ;2 листа ксерокопия на
клинични изследвания;1 лист ксерокопие от амбулаторен лист издаден на името на А.С.;1
лист ксерокопие на рецепта;1 лист ксерокопие на ЕКГ;1 лист ксерокопие от
удостоверение с № */27.04.2009г.;1 лист ксерокопие от болничен лист № * от
28.04.2009г.;3 листа ксерокопие на епикриза от 21.05.2010г. – превод от гръцки
език.
С протокол за доброволно предаване
от 14.01.2010г. (т. 39, л. 45) от лицето М.Г. Т. е предаден 1 брой метален ключ
с надпис “Jeep” на него, с прикачено дистанционно
управление за алармена система.
От заключението на съдебномедицинска
експертиза по писмени данни (находяща се в т. 31, л. 50-51 от ДП), изготвена от
вещото лице д-р М.М.Г., дм
– съдебен лекар на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД – *, относно
медико-биологичния характер на уврежданията, установени при приемането на Г.Б.С.,
както и механизма на причиняването им, се установява, че Г.Б.С., с ЕГН **********,
приет в „Пирогов“ на 29.03.2009г. и лекуван в IV Травматологична клиника до
31.03.2009г., поР порезна рана на лявото бедро във
външната му част; порезна рана на мускулус вастус латералис. Това увреждане
отговаря да е причинено с остро оръжие, каквото е ножът. Порезната рана на лявото
бедро във външната му част и порезна рана на мускулус
вастус латералис са
причинили трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни. На последно място се сочи, че за възстановяването на
здравето е необходим срок от 1-2 месеца.
От заключението на балистична
експертиза по ДП № ЗМ 6П/ 2009г. Протокол № 09/ БАЛ-61 от 22.05.2009 г.
/находяща се в т. 16, л. 4-10 от ДП/, изготвена от вещите лица В.В.Я. и Н. И.Ж. – специалисти в областта на балистиката в
ЦЕКИИ към НИКК – МВР е видно че, срещу предната страна на изследвания лек
автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № * са произведени три изстрела с огнестрелно
оръжие. Посоката и на трите изстрела е отпред – назад (гледано срещу предната
част на автомобила), отляво – надясно и леко отгоре – надолу под ъгъл около
7-9º спрямо земната повърхност. От вътрешността на автомобила са иззети
три броя куршуми – части от патрони кал. 9х18 мм „Макаров“, обект на изследване
на балистическа експертиза № 09/ БАЛ-62 от 13.03.2009
г. на НИКК-МВР. Последователността на изстрелите съответно е: първи изстрел
условно обозначен с „1“ нарушение; втори изстрел условно обозначен с „2“
нарушение; трети изстрел условно обозначен с „3“ нарушение. Височината на цевта
на оръжието е на около 130 см спрямо земната повърхност, дистанцията на
изстрелите е била не по-голяма от 310 см.
От заключението на балистична
експертиза Протокол № 09/ БАЛ-62 от 13.03.2009 г./ находяща се в т. 16, л. 16-23
от ДП/, изготвена от вещите лица. Н. И.Ж. и В.В.Я. –
специалисти в областта на балистиката в ЦЕКИИ към НИКК – МВР е видно, че
изследваните три броя куршуми са части от патрони кал. 9 мм (9х18),
предназначени за стрелба с пистолети „Макаров“, „Стечкин“
и др. Същите са били изстреляни от е. и също оръжие – пистолет конструкция
„Макаров“ кал. 9 мм. На последно място се посочва, че в НСБК на Лабораторията
по съдебна балистика на НИКК-МВР не се съхраняват куршуми – веществени
доказателства от неразкрити престъпления в страната, с употреба на огнестрелно
оръжие, изстреляни от оръжието, от което са били изстреляни представените за
изследване куршуми.
От заключението на балистична
експертиза Протокол № 09/ БАЛ-163 от 09.07.2009 г. / находяща се в т. 19, л. 106-108
от ДП/, изготвена от вещото лице З.Г.З. /заменен в съдебното следствие от в.л.Н.И.Ж./
– специалист в областта на балистиката в ЦЕКИИ към НИКК – МВР, е видно, че съгласно чл. 6 от ЗКВВООБ
представените за изследване 14 броя ловни патрони представляват боеприпаси за
ловно оръжие кал. 12 и са годни за употреба по предназначение.
От заключението на балистична
експертиза Протокол № 09/ БАЛ-237 от 15.09.2009 г. / находяща се в т. 11, л.
20-23 от ДП/, изготвена от вещото лице А.И.А. – специалист в областта на
балистиката в ЦЕКИИ към НИКК – МВР, се установява, че заключение се посочва, че
представените за изследване 151 броя патрони са: 125 броя патрони с периферно
възпламеняване кал. .22 (5,6 мм); 26 броя патрони с периферно възпламеняване
кал. .22 LR (5,6 мм), предназначени за стрелба с пистолети, револвери и
карабини кал. .22 (5,6 мм). Представените за изследване 151 броя патрони са
годни да произведат изстрели и съгласно чл. 6 от ЗКВВООБ представляват
боеприпаси за огнестрелно оръжие.
От заключението на ДНК експертиза
на веществени доказателства Протокол № 09/ ДНК-62 от 10.02.2009 г./ находяща се
в т. 19, л. 8-11 от ДП/, изготвена от вещото лице В.В.Г.
– специалист в областта на ДНК профилиране на веществени доказателства в сектор
„ДНК анализи“ към ЦЕКИИ при НИКК – МВР,се установява, че за изследвания
биологичен материал по черно огнестрелно оръжие с надпис „ERO CROATIA“ и черен
метален предмет с цилиндрична форма, предадени с Протокол за доброволно
предаване от Д.Л.В., се визуализира еднаква за двата обекта смес на клетъчен
материал от две и повече лица в различно съотношение, като алелите
с по-висок интензитет формират ДНК профил, който показва съвпадение с ДНК
профила на Е.С.М., **********, регистриран в ДНК базата данни съгласно
установения ред. Алелите с по-нисък интензитет от
посочената по-горе смес формират ДНК профил, който не показва съвпадение с ДНК
профилите, регистрирани в ДНК базата данни. Вероятността да се установи този
ДНК профил в някой друг индивид, освен Е.С.М. е 1 на 43 644 000 000 000. На последно място се
твърди, че тези резултати представляват доказателство, че част от изследвания
биологичен материал /вероятно епителни клетки/ по черно огнестрелно оръжие и
цилиндричен предмет произхожда от Е.С.М., а останалото количество – от друго
неидентифицирано лице.
От заключението на извършена физикохимическа експертиза -Протокол № 09/ НАР-575 от
06.07.2009 г. /находяща се в т. 19, л. 69-70 от ДП/, изготвена от вещото лице Л.И.С.
– специалист в областта на химията в ЦЕКИИ към НИКК – МВР е видно, че, върху
предоставените за анализ обекти 1 брой червена кутия с надпис: ELECTRONIC
POCKET SCALE, съдържаща 1 брой електронна везна със свързан към нея адаптор, е доказано наличие на следи от кокаин и частици от
конопено растение, съдържащо канабиноиди, в това
число тетрахидроканабинол. Кокаинът е поставен под контрол съгласно Списък I на
Единната конвенция по упойващите вещества на ООН от 1961 г., ратифицирана от Р
България и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
Приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 – „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве поР вредния ефект от
злоупотреба с тях, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина“.
Конопът е поставен под контрол съгласно Списък I на Единната конвенция по
упойващите вещества на ООН от 1961 г., ратифицирана от Р България и Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 – „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве поР вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“.
От заключението на съдебнопсихиатрична
експертиза по /находяща се в т. 30, л. 70-72 от ДП/ относно психичното състояние
на В. И. К., изготвена от вещото лице д-р З.Р.Я. – психиатър /заместена в
съдебното следствие от в.л.М.Х.С./. В експертното заключение се посочва, че осв. В. И. К. страда от наркомания от опиев
тип /хероинова зависимост/, което не е психично заболяване в тесен смисъл на
думата. Същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Деянието е улеснено от константната зависимост към
хероин и личностовата промяна. Психичното състояние
на освидетелствания към момента на изследването позволява правилно да възприема
фактите от значение за делото и да дава достоверни показания по тях. При
евентуални ефективно наказание, вещото лице предлага да бъде приложен чл. 40,
т. 4 от НК – медицински грижи. Заболяването наркомания, неизключвайки
вменяемостта се явява психичен недостатък, който пречи на освидетелствания
активно да участва в процесуална дейност и самостоятелно да се защитава.
От заключението на извършена
физикохимична експертиза Протокол № 540/ Х-2009 от 08.07.2009 г. / находяща се
в т. 30, л. 52-55 от ДП/, изготвена от вещите лица Б.Г.Ч. и У.А.С. –
специалисти в областта на химията в ОЕКД - СДВР – МВР е видно, че кафявото
вещество, опаковано по начин подробно описан в изследователската част на
експертизата /обект № 1 – 6 броя топчета – от тях 5 броя сини и 1 брой черно и
обект № 2 – 2 броя топчета – сини на цвят/, представлява хероин с технологични
примеси /папаверин и наркотин/.
Процентното съдържание на активния наркотично действащ компонент на хероина /диацетилморфин/
е 33,9% и общо нето тегло преди анализ 1,35 гр.
Съгласно Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /ДВ бр.
30/1999г./ хероинът в списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поР вредния ефект от злоупотреба
с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“. Хероинът
е наркотично вещество и подлежи на контрол съгласно Единната конвенция по
упойващите вещества на ООН от 1961 г., ратифицирана от Р България и Приложение
№ 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ДВ бр. 30/1999г./.
От заключението на техническа
експертиза на документ- Протокол № 2/2010 от 08.01.2010 г. / находяща се в т.
39, л. 37-39 от ДП/, изготвена от вещото лице С.Г.З. ***, в видно, че
представената за изследване българска лична карта № * издадена на 23.10.2003г.
от МВР – * на името на К.Р.Т., представлява оригинална бланка, която е
преправена. Преправките се състоят в разслояване на
материала /отделяне на фолиото/, заличавания на старите данни, подмяна на
снимката, добавяне на нови данни и повторно слепване на ново фолио.
От заключението на техническа
експертиза от 20.09.2010 г. /находяща се в т. 40, л. 150-151 от ДП/, изготвена
от вещото лице Н.Е.Т. – специалист IV степен в ИКТ – МВР е видно, че чрез
специализиран програмен продукт Encase е направено
пълно копие на информационните носители от предоставените за експертизата
обекти. Този програмен продукт, заедно с необходимите технически средства,
създава пълно копие на изследвания обект и осигурява технология, позволяваща
достъп до информацията без последната да бъде нарушена и изменена. Обект № 1 от
експертизата е твърд диск марка Seagate и размер 160
GB от преносим (лаптоп) компютър. Обектът е разделен на два логически дяла с
размер 31,2 GB и 117,8 GB форматирани с файлова система NFTS. На първия дял е
инсталирана операционна система Microsoft Windows XP Professional. Вторият дял
е използван за запис на данни. Намерен е един потребителски профил: *. На
компютъра са намерени игрални филми, музика, снимки. Има данни за изтрита
музика, игрални филми и снимки. Не са намерени потребителски документи. Цялата
информация във вида, в който е виждана от потребителите на лаптопа е
предоставена в папка * на твърд диск именуван Приложение №1 (твърд диск марка Transcend и сериен № *-*), неразделна част от експертизата.
На компютъра е използвана програма за интернет комуникации Skype.
Използвани са следните потребителски профили: *, * и *, като историята е
предоставена в четим вид в папка Skype. Историята е
във формат .html – формат, който може да бъде
прочетен с всеки интернет клиент (Internet Explorer, Mozilla
Firefox и др.).
От заключението на технико-документна
експертиза- Протокол № 729/ Е-2010 от 25.06.2010 г. /находяща се в т. 41, л. 47-48
от ДП/, изготвена от А.А.С. – вещо лице специалист в
областта на криминалистиката в ОЕКД – СДВР, е видно, че лична карта № *
издадена на 10.05.2005г. на името на Б.Р.М. с ЕГН ********** е преправена, като
е подменена снимката. За изработването й е използвана действителна лична карта
№ * издадена на 10.05.2005г. на името на Б.Р.М. с ЕГН **********.
От заключението на техническа
експертиза- Протокол № 3187/19.07.2010г. / находяща се в т. 41, л. 53-77 от
ДП/, изготвена от вещото лице В.П.Г. – експерт при Институт за специална
техника – МВР е видно, че мобилен телефон марка „Самсунг“,
модел „SGH-C170“, с ИМЕИ № *, при визуален оглед е технически изправен, няма
следи от удар и не е нарушена целостта на корпуса, като има следи от
надраскване по клавиатурата и дисплея. Приложена е разпечатка на всички
последни обаждания, входящи повиквания, пропуснати повиквания, телефонни
номера, входящи текстови съобщения (SMS), съхранени в паметта на устройството.
На следващо място се посочва, че СИМ-карта на Виваком с фабричен № * е с
активен PIN код „0000“ и е приложена е разпечатка на всички входящи текстови
съобщения (SMS), съхранени в паметта й. За мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „SGH-C170“, с ИМЕИ № * се сочи, че при
визуален оглед е технически изправен, няма следи от удар и не е нарушена целостта
на корпуса, като има следи от надраскване по корпуса и дисплея. Приложена е
разпечатка на всички последни обаждания, входящи повиквания, пропуснати
повиквания, телефонни номера, входящи текстови съобщения (SMS), съхранени в
паметта на устройството. За СИМ-карта на Мтел с
фабричен № * се посочва, че е с активен PIN код и е приложена е разпечатка на
всички входящи текстови съобщения (SMS), съхранени в паметта й. За мобилен
телефон марка „Самсунг“, модел „SGH-C170“, с ИМЕИ № *
се сочи, че при визуален оглед е технически изправен, няма следи от удар и не е
нарушена целостта на корпуса, като има следи от надраскване по капака на
акумулатора и дисплея. Приложена е разпечатка на всички последни обаждания,
входящи повиквания, пропуснати повиквания, телефонни номера, входящи текстови
съобщения (SMS), съхранени в паметта на устройството. За СИМ-карта на Глобул с
фабричен № * се посочва, че е без активен PIN код и е приложена е разпечатка на
всички входящи текстови съобщения (SMS), съхранени в паметта й. Като обект № 4
в експертизата се разглежда цифров фотоапарат марка „Панасоник“,
модел „DMC-FX3 Lumix“, със сериен № * * *. Същият при
визуален оглед е технически изправен, няма следи от удар и не е нарушена
целостта на корпуса. Приложена е разпечатка на снимките, данни за датите и
часовете, в които са направени, както и два видеоклипа, всички налични в
паметта на устройството.
От заключението на извършена
техническа експертиза- Протокол № 4115/19.10.2010г. / находяща се в т. 44, л.
2-28 от ДП/, изготвена от вещото лице В.П.Г. – експерт при Институт за
специална техника – МВР, е видно, че експертното заключение се посочва, че мобилен
телефон марка „Нокиа“, модел „1112“, с ИМЕИ № *, при
визуален оглед е технически изправен, със следи от продължително използване, не
е нарушена целостта на корпуса. Приложена е разпечатка на всички последни
обаждания, входящи повиквания, пропуснати повиквания, телефонни номера, входящи
текстови съобщения (SMS), съхранени в паметта на устройството. На следващо
място се посочва, че СИМ-карта на Глобул с фабричен № * е с активен PIN код и е
приложена разпечатка на всички входящи текстови съобщения (SMS) и въведени
телефонни номера, съхранени в паметта й. За мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „6500с“, с ИМЕИ № *, при визуален оглед е
технически изправен, няма следи от удар и не е нарушена целостта на корпуса.
Приложена е разпечатка на всички последни обаждания, входящи повиквания, пропуснати
повиквания, телефонни номера, входящи и изходящи текстови съобщения (SMS),
съхранени в паметта на устройството. В паметта на мобилния апарат има 12
видеофайла от семейно-битов характер и множество снимки. На следващо място се
посочва, че СИМ-карта на Вивател с фабричен № * е с активен PIN код и е
приложена разпечатка на всички входящи текстови съобщения (SMS) и въведени
телефонни номера, съхранени в паметта й. За мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „6300“, с ИМЕИ № * е с отстранен етикет.
Приложена е разпечатка на всички последни обаждания, входящи повиквания,
пропуснати повиквания, телефонни номера, входящи и изходящи текстови съобщения
(SMS), съхранени в паметта на устройството. На следващо място се посочва, че
СИМ-карта на Виваком с фабричен № * изисква PUK код. Предаденият от мобилния
оператор PUK код * не се възприема, поР което картата
не може да бъде разчетена. Като обект № 7.3. се разглежда мултимедийна карта
марка „micro SD“ с обем 128 МВ. В паметта на същата
има множество снимки и мултимедийни файлове. СИМ-карта с фабричен № * е на к.
мобилен оператор С. За същата не са получени
PIN/PUK кодове, поР което не може да бъде
разчетена. За СИМ-карта на Виваком с фабричен № * се сочи, че е без активен PIN
код и в същата няма записани последни обаждания, входящи повиквания, пропуснати
повиквания, телефонни номера и SMS съобщения.
От заключението на техническа
експертиза- Протокол от 08.07.2010г. /находяща
се в т. 41, л. 83-145 от ДП/, изготвена от вещото лице В.П.Г. – експерт при
Институт за специална техника – МВР е видно, че СИМ-карта на Глобул с фабричен
№ * е с активен PIN код „0000“ и е приложена е разпечатка на всички входящи
текстови съобщения (SMS), съхранени в паметта й. За мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „1200“, с ИМЕИ № * се посочва, че при
визуален оглед е технически изправен, няма следи от удар и не е нарушена
целостта на корпуса, като има следи от надраскване по клавиатурата и дисплея.
При включване на апарата с поставена в него СИМ-карта на Вивател с фабричен № *,
с неизвестен PIN код заработва, но данни не могат да бъдат прочетени поР неверен PUK код. За СИМ-карта на Вивател с фабричен № *
се сочи, че картата е с блокиран PIN код и неверен PUK код. За мобилен телефон
марка „Нокиа“, модел „1208“, с ИМЕИ № * се посочва,
че при визуален оглед се установява, че дисплеят е счупен и липсва заден капак.
При включване на апарата с поставена в него сервизна СИМ-карта заработва и се
посочват данните, които могат да бъдат прочетени. За мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „1208“, с ИМЕИ № * се посочва, че при
визуален оглед е технически изправен, няма следи от удар и не е нарушена
целостта на корпуса. При включване на апарата с поставена в него сервизна
СИМ-карта заработва и се посочват данните, които могат да бъдат прочетени.
Приложена е разпечатка на всички последни обаждания, входящи повиквания,
пропуснати повиквания, телефонни номера, входящи и изходящи текстови съобщения
(SMS), съхранени в паметта на устройството. За мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „1208“, с ИМЕИ № * се посочва, че при
визуален оглед е технически изправен, няма следи от удар и не е нарушена
целостта на корпуса. При включване на апарата с поставена в него СИМ-карта на
Глобул заработва и се посочват данните, които могат да бъдат прочетени.
Приложена е разпечатка на всички последни обаждания, входящи повиквания,
пропуснати повиквания, телефонни номера, входящи и изходящи текстови съобщения
(SMS), съхранени в паметта на устройството. На следващо място се посочва, че
СИМ-карта на Глобул с фабричен № * е активирана, като е въведен PUK код *, чрез
който е въведен PIN код „0000“ и е приложена е разпечатка на всички данни,
входящи текстови съобщения (SMS), съхранени в паметта й. За мобилен телефон
марка „Нокиа“, модел „1208“, с ИМЕИ № * се посочва,
че при визуален оглед е технически изправен, няма следи от удар и не е нарушена
целостта на корпуса. При включване на апарата с поставена в него СИМ-карта на
Виваком заработва и се посочват данните, които могат да бъдат прочетени.
Приложена е разпечатка на всички последни обаждания, входящи повиквания,
пропуснати повиквания, телефонни номера, входящи и изходящи текстови съобщения
(SMS), съхранени в паметта на устройството. На следващо място се посочва, че
СИМ-карта на Виваком с фабричен № * е активирана, като е въведен PUK код *,
чрез който е въведен PIN код „0000“ и е приложена е разпечатка на всички данни,
въведени телефонни номера и входящи текстови съобщения (SMS), съхранени в
паметта й. За мобилен телефон марка „Нокиа“, модел
„1208“, с ИМЕИ № * се посочва, че при визуален оглед е технически изправен,
няма следи от удар и не е нарушена целостта на корпуса. При включване на
апарата с поставена в него СИМ-карта на Глобул заработва и се посочват данните,
които могат да бъдат прочетени. Приложена е разпечатка на всички последни
обаждания, входящи повиквания, пропуснати повиквания, телефонни номера, входящи
и изходящи текстови съобщения (SMS), съхранени в паметта на устройството. На
следващо място се посочва, че СИМ-карта на Глобул с фабричен № * е активирана,
като е въведен PUK код *, чрез който е въведен PIN код „0000“ и е приложена е
разпечатка на всички данни, въведени телефонни номера и входящи текстови
съобщения (SMS), съхранени в паметта й. За мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „1208“, с ИМЕИ № * се посочва, че при
визуален оглед е технически изправен, няма следи от удар и не е нарушена
целостта на корпуса. При включване на апарата с поставена в него СИМ-карта на
Виваком заработва и се посочват данните, които могат да бъдат прочетени.
Приложена е разпечатка на всички последни обаждания, входящи повиквания,
пропуснати повиквания, телефонни номера, входящи и изходящи текстови съобщения
(SMS), съхранени в паметта на устройството. На следващо място се посочва, че
СИМ-карта на Виваком с фабричен № * е активирана, като е въведен PUK код *,
чрез който е въведен PIN код „0000“ и е приложена е разпечатка на всички данни,
въведени телефонни номера и входящи текстови съобщения (SMS), съхранени в
паметта й. За мобилен телефон марка „Нокиа“, модел
„1208“, с ИМЕИ № * се посочва, че при визуален оглед е технически изправен,
няма следи от удар и не е нарушена целостта на корпуса. При включване на
апарата с поставена в него СИМ-карта на Виваком заработва и се посочват
данните, които могат да бъдат прочетени. Приложена е разпечатка на всички
последни обаждания, входящи повиквания, пропуснати повиквания, телефонни
номера, входящи и изходящи текстови съобщения (SMS), съхранени в паметта на
устройството. На следващо място се посочва, че СИМ-карта на Виваком с фабричен
№ * е активирана, като е въведен PUK код 13367142, чрез който е въведен PIN код
„0000“ и е приложена е разпечатка на всички данни, въведени телефонни номера и
входящи текстови съобщения (SMS), съхранени в паметта й. За мобилен телефон
марка „Нокиа“, модел „N82-1“, с ИМЕИ № * се посочва,
че при визуален оглед е технически изправен, няма следи от удар и не е нарушена
целостта на корпуса. При включване на апарата с поставена в него СИМ-карта на
Виваком заработва и се посочват данните, които могат да бъдат прочетени.
Приложена е разпечатка на всички последни обаждания, входящи повиквания,
пропуснати повиквания, телефонни номера, входящи и изходящи текстови съобщения
(SMS), съхранени в паметта на устройството. На следващо място се посочва, че
СИМ-карта на Виваком с фабричен № * е активирана, като е въведен PUK код *,
чрез който е въведен PIN код „0000“ и е приложена е разпечатка на всички данни,
въведени телефонни номера и входящи текстови съобщения (SMS), съхранени в
паметта й. Като обект № 10.3 е разгледана мултимедийна карта марка „Нокиа“, модел „Micro“, тип „SD“,
с обем 2 GB, със сериен № *. Същата при визуален оглед е технически изправна,
няма следи от удар и не е нарушена целостта на корпуса. Приложена е разпечатка
на снимки и мултимедийни файлове, намиращи се в различни директории от паметта
на мултимедийната карта. За мобилен телефон марка „Нокиа“,
модел „1208“, с ИМЕИ № * се посочва, че при визуален оглед е технически
изправен, няма следи от удар и не е нарушена целостта на корпуса. При включване
на апарата с поставена в него СИМ-карта на Глобул заработва и се посочват
данните, които могат да бъдат прочетени. Приложена е разпечатка на всички
последни обаждания, входящи повиквания, пропуснати повиквания, телефонни
номера, входящи и изходящи текстови съобщения (SMS), съхранени в паметта на
устройството. На следващо място се посочва, че СИМ-карта на Глобул с фабричен №
* е активирана, като е въведен PUK код *, чрез който е въведен PIN код „0000“ и
е приложена е разпечатка на всички данни, въведени телефонни номера и входящи
текстови съобщения (SMS), съхранени в паметта й.
От заключението на техническа
експертиза на документ- Протокол № 11/ДОК-154 от 11.03.2011 г. / находяща се в т. 45, л. 55-57 от ДП/,
изготвена от вещото лице Т.И.К. – специалист в областта на техническото
изследване на документи в ЦЕКИИ към НИКК – МВР е видно, че бланките на
представените за изследване документи за с. български тип: лична карта № * на
името на Р. Л.К. и свидетелство за управление на МПС № * на името на Р.Л.К., са
истински. В двата документа е извършена подмяна на снимката и данните на
притежателя.
От заключението на съдебно-психиатрична
експертиза / находяща се в т. 31, л. 46-48 от ДП/ относно психичното състояние
на Г.Б.С., изготвена от вещото лице д-р Р.И.Т. – съдебен психиатър, експерт към
СГС/ заместен в съдебното следствие от в.л. М.Х.С./ е видно, че осв. Г.С. е с нормален интелект, в ниските граници на
нормата. Не страда от душевно заболяване в смисъла на психоза, липсват данни за
понесено в миналото такова. При освидетелствания са налице достатъчно клинико-диагностични критерии за поставяне на диагноза
„Токсикомания – хероинов тип. Личностова
промяна.“ Също така се посочва, че към момента на инцидента, от субективно
споделените от освидетелствания данни липсват, каквито и да било основания за
обсъждане на някакъв тип качествено разстройство на съзнанието, което да го е
лишавало тогава от базисните му психични годности,
въпреки, че е бил повлиян от обичайната за него дневна доза метадон, приет
сутринта. Освидетелстваният е психично здрав, без разстройства във възприятно-представната, мисловно и интелектуално-мнистичната
дейност. Същият може да възприема правилно обстоятелствата, имащи отношение по
делото и да дава достоверни обяснения. Притежава свидетелска годност. Въз
основа на горните анализи, вещото лице заключава, че освидетелстваният не
страда от душевно заболяване в смисъла на психоза и е със запазена свидетелска
годност.
От заключението на физикохимична
експертиза- Протокол № 09/ НАР-977 от 20.11.2009 г. /находяща се в т. 33, л.
107-109 от ДП/, изготвена от вещото лице Н.Х.Н. – специалист в областта на
химията в ЦЕКИИ към НИКК – МВР е видно, че представените за изследване обекти
от 1 до 10, зелена растителна маса са сходни по външни белези и химически
състав и представляват коноп. Общото нето тегло на обектите е 2,89 грама.
Определеното съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол в обектите е
4,8 %. Представените за изследване обекти от 11 до 32, бяло прахообразно
вещество, са сходни по външни белези и химически състав и в тях се доказва
наличие на амфетамин, кофеин, лидокаин, диклофенак и калциев стеарат.
Общото нето тегло на обектите е 8,17 грама. Определеното съдържание на активен
компонент – амфетамин в обектите е 12 %. Конопът, тетрахидроканабинолът
и амфетаминът са под контрол съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите –
Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 – „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве, поР вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“.
От заключението на физикохимична
експертиза- Протокол № 09/ НАР-975 от 19.11.2009 г. /находяща се в т. 33, л.
114-115 от ДП/, изготвена от вещото лице Н.Х.Н. – специалист в областта на
химията в ЦЕКИИ към НИКК – МВР е видно, че представената за изследване зелена
растителна маса по външни белези и химически състав представлява коноп. Нето
теглото на обекта е 22,54 грама. Определеното съдържание на активен компонент –
тетрахидроканабинол в обекта е 1,3 %. Конопът е под контрол съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите –
Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 – „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве, поР вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“.
От заключението на дактилоскопна
експертиза- Протокол № 09/ ДКТ-14 от 03.02.2009 г. / находяща се в т. 19, л.
29-30 от ДП/, изготвена от вещото лице Л.Р.Ш. – експерт в областта на
дактилоскопията в ЦЕКИИ към НИКК – МВР е видно, че върху представените за
изследване 1 брой черно огнестрелно оръжие с надпис „ЕС“; 1 брой черен метален
предмет с цилиндрична форма; 2 броя черни метални пълнители и 24 броя патрони
не са проявени и открити дактилоскопни следи годни за идентификационно
изследване.
От заключението на дактилоскопна
експертиза- Протокол № 09/ ДКТ-134 от 01.07.2009 г. / находяща се в т. 19, л.
65-66 от ДП/, изготвена от вещото лице Л.Р.Ш. – експерт в областта на
дактилоскопията в ЦЕКИИ към НИКК – МВР е видно, че върху обектите на
експертизата: 1 брой електронна везна, черна на цвят с размери около 16х8х1 см;
1 брой червена кутия с надпис: ЕПС и 1 брой адаптор
не са проявени и открити дактилоскопни следи.
От заключението на съдебно-оценителна
експертиза /находяща се в т. 33, л. 119-124 от ДП/, изготвена от вещото лице Е.Й.М.
– експерт икономист е видно, че пазарната стойност на наркотичните вещества по
досъдебно производство № ЗМ 6-П/2009г. по описа на ГД „ДП“ – МВР към датите на
извършване на деянията е, както следва:1.Пазарната стойност на обект № 7 към
07.10.2009г., държан от Р. Р. И. е в размер на 1.68 /един лев и шестдесет и
осем ст./ лева;2.Пазарната стойност на наркотичните обекти, държани от Б. В. е
в размер на 146.52 /сто четиридесет и шест лева и петдесет и две ст./
лева;3.Пазарната стойност на наркотичните обекти, държани от К. С. А. е в
размер на 2 583.42 /две хиляди петстотин осемдесет и три лева и четиридесет и
две ст./ лева;4.Пазарната стойност на наркотичните обекти, държани от М. И. Г.
е в размер на 8.94 / осем лева и деветдесет и ч. ст./ лева;5.Пазарната стойност
на всички наркотични обекти, намерени при оглед на полицейски автомобил на
09.10.2009г. е в размер на 262.44 /двеста шестдесет и два лева и четиридесет и ч.
ст./ лева.
От заключението на съдебно-икономическа
експертиза /находяща се в т. 30, л. 65-68 от ДП/, изготвена от вещото лице А.
Ат. К.-Г. – лицензиран оценител на АП е видно, че стойността на наркотичните
вещества, вземайки предвид процентното съдържание на активния компонент в
тегло/цена на обектите на експертизата възлиза на 120.60 лв. (сто и двадесет
лева и шестдесет стотинки).
От заключението на за извършена
физикохимична експертиза- Протокол № 09/ НАР-981 от 20.11.2009 г. / находяща се в т. 33, л. 96-99 от ДП/,
изготвена от вещото лице Р.В.М. – специалист в областта на химията в ЦЕКИИ към
НИКК – МВР е видно, че съдържимото в обекти от 1 до 7 включително е сходно по
качествен химически състав има обща нетна маса 434,22 грама и се определя като
коноп (ТХК). Във всичките обекти се установява наличие на активния наркотично
действащ компонент на конопа тетрахидроканабинол (ТХК). Подробно описание на
нетните маси и процентно съдържание на ТХК за отделните обекти е посочено в
точка 8 на протокола „Изследване/ изпитване и резултати“, както следва:
зелената растителна маса условно обозначена като Обект 1 има нетна маса 179,90
грама (185 грама). В обекта се установява наличие на канабиноиди
в това число и на тетрахидроканабинол (ТХК) – активният наркотично-действащ
компонент на конопа. Въз основа на горепосоченото съдържимото в плика се
определя като коноп със съдържание на активен компонент ТХК 2,4%; зелената
растителна маса условно обозначена като Обект 2 има нетна маса 239,49 грама
(245 грама). В обекта се установява наличие на канабиноиди
в това число и на ТХК. Съдържимото в плика се определя като коноп със
съдържание на активен компонент ТХК 5%; зелената растителна маса условно
обозначена като Обект 3 има нетна маса 0,46 грама (0,57 грама). В обекта се
установява наличие на канабиноиди в това число и на
ТХК. Съдържимото в пакетчето се определя като коноп със съдържание на активен
компонент ТХК 3,4%; зелената растителна маса условно обозначена като Обект 4
има нетна маса 1,13 грама (1,68 грама). В обекта се установява наличие на канабиноиди в това число и на ТХК. Съдържимото в пакетчето
се определя като коноп със съдържание на активен компонент ТХК 3,4%; зелената
растителна маса условно обозначена като Обект 5.1 има нетна маса 0,32 грама
(0,42 грама). В обекта се установява наличие на канабиноиди
в това число и на ТХК. Съдържимото в пакетчето се определя като коноп със
съдържание на активен компонент ТХК 1,3%; зелената растителна маса условно
обозначена като Обект 5.2 има нетна маса 0,49 грама (0,60 грама). В обекта се
установява наличие на канабиноиди в това число и на
ТХК. Съдържимото в пакетчето се определя като коноп със съдържание на активен
компонент ТХК 1,3%; зелената растителна маса условно обозначена като Обект 5.3
има нетна маса 0,36 грама (0,47 грама). В обекта се установява наличие на канабиноиди в това число и на ТХК. Съдържимото в пакетчето
се определя като коноп със съдържание на активен компонент ТХК 3,4%; зелената
растителна маса условно обозначена като Обект 6 има нетна маса 0,10 грама (0,20
грама). В обекта се установява наличие на канабиноиди
в това число и на ТХК. Съдържимото в пакетчето се определя като коноп със
съдържание на активен компонент ТХК 3,7%; зелената растителна маса условно
обозначена като Обект 7 има нетна маса 0,17 грама (0,28 грама). В обекта се
установява наличие на канабиноиди в това число и на
ТХК. Съдържимото в пакетчето се определя като коноп със съдържание на активен
компонент ТХК 2%; Конопът и неговият активен компонент тетрахидроканабинол
(ТХК) са под контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите – Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 – „Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поР
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“.
От заключението на съдебномедицинска
експертиза на труп № 102/2007г. от 25.09.2007г. по ДП № 383/2007г. по описа на
ОДП – гр. П. (копие находящо се в т. 36, л. 15-22 от ДП), изготвена от вещото
лице д-р Е.П.К. – съдебен лекар в отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ е видно, че при огледа и аутопсията върху трупа на Р. Г С. се
установява: състояние след оперативна интервенция на входната огнестрелна рана,
разположена на челото от ляво с разширяване на костния отвор на челната кост.
Входно отвърстие на челната кост в ляво и счупване на черепа на челна,
слепоочна и теменни кости от ляво и предна черепна ямка
от ляво; малък кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка от ляво; кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки; размачкване на мозъчното вещество във върховата част на
челния лоб; оток на мозъка с вклиняване на малко-мозъчните тонзили;
вдишана на кръв в белите дробове. Непосредствената причина за смъртта е
черепно-мозъчна травма, довела до оток на мозъка и вклиняване на малко-мозъчните
тонзили с парализа на центъра на дишане и
кръвообращение. При сецирането на мозъка в началото
на раневи канал е намерен сплескан проектил. Касае се за е. сляпо огнестрелно нараняване
(входна рана на челото от ляво), с раневи канал около
5 см в челния лоб, разположен в посока отпред назад и перпендикулярно на
описания отвор в костта. Като се има предвид, че входното отвърстие е
разположено челно, може да се приеме, че пострадалият се е намирал най-вероятно
с лице към нападателя. Между огнестрелното нараняване и настъпването на смъртта
е налице непосредствена причинно-следствена връзка. Трупната картина отговаря
на смърт от първо денонощие.
От заключението на
съдебномедицинска експертиза № П-244/2012г., изготвена в хода на съдебното
следствие от вещите лица д-р Т.В.Т. – специалист по вътрешни болест и кардиоревматология и д-р Ц.Н.Г. – специалист по съдебна
медицина, е видно, че от извършения преглед в домашни условия и въз основа на
проучената медицинска документация се установява, че Г.Б.С. страда от: Инфилтративно-пневмонична форма на белодробна туберкулоза
във фаза на разпадане и разсейване; Туберкулозна кахексия;
Изявен астенодинамичен синдром. При актуалния преглед
се установяват данни за обостряне и настъпила каверна в десния белодробен връх,
като са налице и основателни съмнения за туберкулоза на левия бъбрек. Посочва
се, че за прецизно доказване на тези диагнози е необходимо провеждане на
инструментални и лабораторни изследвания. Прегледаният съобщава за това, че
страда от хроничен вирусен хепатит тип С и за наркомания с хронична зависимост
към хероин, без да представя за това медицински документи. Вещите лица излагат
становище, че при провеждане на системно лечение и активна профилактика при
заболяването на С. би могло да се постигне подобрение и овладяване на активния
възпалителен процес и да се подобри състоянието му по отношение на
съществуващата симптоматика. Този процес на повлияване е индивидуален, но
изисква месеци и дори години на активно лечение и системно проследяване. В
конкретния случай провежданото лечение е несистемно и липсва адекватно
проследяване и третиране по отношение на основното заболяване. Към момента на
актуалния преглед (27.12.2012г.) С. е в стационирано,
увредено общо състояние. При така установеното актуално здравословно състояние,
вещите лица изразяват мнение, че той не може да се явява и да участва в съдебно
заседание, без да е налице реално висок риск за рязко влошаване на здравето му.
Това е така, тъй като при физически усилия и дори незначително натоварване, при
него реално се изявяват симптомите на дихателна недостатъчност и е налице
изразена астено-адинамия. Провеждането на
процесуално-следствени действия с негово участие, следва да стане само при
стабилизиране на общото му състояние и излекуване на заболяване от туберкулоза.
Към момента на изготвяне на експертизата, участието му в съдебно заседание не е
препоръчително и поР факта, че независимо от
прилаганото лечение не може да се изключи възможността той да е бацилоотделител (заразен), каквито данни са установени при
последното му изследване от 29.06.2012г. Вещите лица считат, че не е желателно
в актуалното му състояние С. да бъде транспортиран продължително, освен ако
това не е в интерес на здравето му (например при налагаща се хоспитализация).
Излага се становище, че адекватното
третиране на заболяването на С. би могло да се проведе само при настаняването
му в болнични условия, като му бъде подсигурено контролирано с прегледи и
проследяване противотуберкулозно и общо-укрепващо
лечение. Ако обстоятелствата налагат извършването на транспортиране на
по-кратки разстояния, то същото следва да стане само със специализиран
медицински транспорт – линейка и медицински екип. Само така биха могли да се
избегнат рисковете от несвоевременна реакция при рязко влошаване на здравето му
и максимално би се ограничил контакта му с хора в затворено помещение. Към
момента на прегледа, освидетелстваният е контактен, адекватен и може да дава
обяснения. С оглед обаче установеното от вещите лица актуално здравословно
състояние, същите считат, че следва участието му в процеса на този етап да се
отложи до стабилизиране на общото му състояние и до преодоляване на бацилоотделителството (доказано с три отрицателни проби). При
необходимост от такова участие на настоящия етап, то същото следва да стане,
само на фона на подсигурено лечение, в щадящ режим (избягване на продължително
физическо и психическо натоварване), като се осигурят медицински екипи и като
се вземат мерки и се ограничи контакта му с хора в затворено помещение.
От заключението на съдебномедицинска
експертиза, изготвена в хода на съдебното следствие от вещото лице д-р Т.В.Т. –
специалист по вътрешни болест и кардиоревматология, е
видно, че подс. С. страда от: Хипертонична болест II клиничен стадий с акцелерирано протичане; Затлъстяване IV-Vдст.;
Метаболитен синдром. Отбелязва се, че метаболитният синдром е състояние,
съчетаващо нарушение на обмяната на мастните съставки на тялото, наднормена
телесна маса и артериална хипертония. В крайния разгънат стадий на синдрома
могат да се прибавят и нарушение на кръвно-захарната обмяна. Метаболитния
синдром е основен рисков фактор за настъпване на тежки и фатални съдови
инциденти (сърдечен инфаркт, мозъчен инсулт, периферни съдови инциденти,
коремно съдови инциденти –все състояния, пряко застрашаващи живота.) От
проведеното през 2013г. и предишните (2009г.) ЕКГ са налице данни за известно
влошаване на електро-кардиографската картина. Към
момента на изготвяне на експертизата, не може да се приеме категорично, че това
се дължи на органично сърдечно заболяване или наличието на дебела гръдна стена.
Към момента на изготвяне на експертизата е налице резистентност
на провежданото медикаментозно лечение, което може да се обясни или с
привикване към прилаганото лечение (факт, който се наблюдава от началото на
развитието на заболяването до момента), както и от условията на хроничен стрес,
каквото представлява престой в място за лишаване от свобода. Лечението може да
се провежда в условията на затвора при уговорката, че са възможни и резки
промени в състоянието му. Провеждането на лечение към дадения момент е
адекватно, със съвременни широко използвани и модерни хипотензивни
средства, като следва да се отбележи наличното развитие на резистентност
към терапията с непълна възможност да се реагира с промяна на терапевтичното
поведение (състояние на снабденост на аптеката към
СБАЛЛС, по-трудното снабдяване с нови лекарство отвън, поР
процедурните правила в мястото за лишаване от свобода.) Хранителният режим, при
който е поставен освидетелстваният, не дава възможност за провеждане на
адекватна и пълноценна диетична терапия. В заключение, вещото лице отбелязва,
че при съчетанието на артериална хипертония с наднормена телесна маса
(метаболитен синдром) и предвид клиничното протичане на заболяването на
освидетелствания С. (резки повишавания на налягането) винаги е възможно да
настъпят непредвидими фатални инциденти, даже при условията на „идеална“
медикаментозна и диетична терапия.
От заключението на фоноскопна експертиза, обективирано в Протокол № 13/ДОК-224
от 10.05.2013г., изготвена в хода на съдебното следствие от вещите лица н.с.
инж. И.С.С., Н.В.Г. и Р.Ф.К. – специалисти в областта
на фоноскопията в ЦЕКИИ към НИКК – МВР, се установява,
че поади лошото качество на звукозаписите – обекти на
експертизата не е възможно извличането на устойчиви съвкупности от
индивидуализиращи, електроакустични, фонетични и лингвистични признаци с цел
извършване на идентификационно фоноскопно изследване
и да се даде отговор на въпроса дали лицата М.З.Б., Т.Г.Г.,
В.О.Х. и Й.К.Н. участват в разговорите с лицето Д.Л.В..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Възприетата фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на преценените както поотделно, така и в
тяхната съвкупност и взаимо-свързаност - гласни,
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване:
Показанията на разпитаните по делото свидетели
както следва: на св. П.Я.М., дадени в съдебно заседание на 19.10.2012г., както
и тези, дадени на фазата на досъдебното производство пред разследващ орган- т.
21, л.47, т.21, л.49-51, т. 21, л.52-53 и т.21, л.98, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.1 от НПК; на
св. Р.Л.П., дадени в съдебно заседание на 19.10.2012г. и тези, дадени на фазата
на досъдебното производство пред разследващ орган- т. 21, л. 26-30, приобщени
към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК и частите
от показанията на свидетеля дадени пред друг състав на съда по НОХД 2536/2011г.
на СГС л.2281-2287, надлежно приобщени по реда на 281,ал.1 т.1 от НПК; на св. В.Д.Д., дадени в съдебно заседание на 22.10.2012г. и тези,
дадени на фазата на досъдебното производство т.22, л.1-3, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК;
на св. В.О.Х., дадени в съдебно заседание на 22.10.2012г. както и тези, дадени пред
съдия на фазата на досъдебното производство на 10.03.2010г. по НЧД 1131/2010г.
на СГС, т.40, л.22-33, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.
281, ал.1, т.1 от НПК и тези дадени, на фазата на досъдебното производство пред
разследващ орган т.24, л.47-53 и т.24 л.73-75 приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1 т.1 от НПК; на св. Е.П.Б. дадени в
съдебно заседание на 06.11.2012г.; на св. Н.Г.В. дадени в съдебно заседание на 07.11.2012г.
и частите от показанията дадени на фазата на досъдебното производство пред разследващ
орган т.31, л.95-96, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.
281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК; на св. Ц.К.И. дадени в съдебно заседание
на 13.11.2012г. и тези, дадени на фазата на досъдебното производство, т.32, л.96-97,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.1 и
т.2 от НПК; на св. Р.А.Я. дадени в съдебно заседание на 13.11.2012г; на св. К.М.Б.
дадени в съдебно заседание на 14.11.2012г. и тези, дадени на фазата на
досъдебното производство, т.32, л.96-97, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1 и т.2 от НПК, както и частите от
показанията на свидетеля дадени пред друг състав на съда по НОХД 2536/2011г. на
СГС- част 2, л.1037 , л.1038 и л.1040, надлежно приобщени по реда на 281,ал.1
т.1 и т.2 от НПК; на св. М.Г.М., дадени в съдебно заседание на 14.11.2012г. и
тези, дадени на фазата на досъдебното производство, т.32, л.100-101, приобщени
към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.1 и т.2 от НПК; на св. Л.К.С. дадени в съдебно заседание на 15.11.2012г. и показанията на
свидетеля дадени пред друг състав на съда по НОХД 2536/2011г. на СГС- част 1,
л.436-440, надлежно приобщени по реда на
281,ал.1, т.2 от НПК; на св. С.М.Т. дадени в съдебно заседание на 15.11.2012г.;
на св. И.С.С. дадени в съдебно заседание на 16.11.2012г.
и частите от показанията дадени на фазата на досъдебното производство пред разследващ
орган т.9, л.2-8 и т.9 л.9-11 в частта им, която е приобщена към доказателствения материал по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.1 т.1 от НПК; на св. И.Б.А., дадени в съдебно
заседание на 16.11.2012г. и тези, дадени на досъдебното производство пред
съдия- том 1 от секретните материали, л.21-24, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 281, ал. 1, т.1 от НПК; на св. Е.Н.К. дадени в съдебно
заседание на 21.11.2012г.; на св. С.С.С. дадени в
съдебно заседание на 21.11.2012г.; на св. Д.Б.Й. дадени в съдебно заседание на 21.11.2012г.;
на св. С.Д.С., дадени в съдебно заседание на 22.11.2012г. и частите от
показанията на свидетеля дадени пред друг състав на съда по НОХД 2536/2011г. на
СГС- част 2, л.601-603 надлежно приобщени по реда на 281,ал.1 т.1 от НПК и
частите от показанията дадени на фазата на досъдебното производство пред разследващ
орган т.45, л. 4-5 в частта им, която е приобщена към доказателствения материал
по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК; на св. М.З.Б., дадени в
съдебно заседание на 11.12.2012г., както и тези, дадени на фазата на
досъдебното производство пред съдия- т. 21, л. 9-18, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и тези,
дадени на досъдебното производство пред разследващ орган- т.21, л.1-7, т.22, л.19-22,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 от НПК; на св.В.Д.К., дадени в съдебно заседание на 12.12.2012г.
и тези, дадени на фазата на досъдебното производство пред разследващ орган- т.21,
л.111, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 4, вр.
ал.1, т.1 и т.2 от НПК; на св. Й.А.П. дадени в съдебно заседание на 12.12.2012г. и частите от показанията на свидетеля дадени пред
друг състав на съда по НОХД 2536/2011г. на СГС- част 1, л.316-317, надлежно
приобщени по реда на 281,ал.1, т.2 от НПК и показанията дадени на фазата на
досъдебното производство пред разследващ орган- т.24, л.44-46 приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1 т.2 от НПК; на св.
К.Б.Т., дадени в съдебно заседание на 12.12.2012г. и
тези, дадени на фазата на досъдебното производство пред съдия- т.22, л.64-65,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК; на св. В.А.П. дадени в съдебно заседание на 12.12.2012г.;
на св.В.В.Й. дадени в съдебно заседание на 13.12.2012г.;
на св. Й.Н.Х., дадени в съдебно заседание на 13.12.2012г. и тези, дадени на
фазата на досъдебното производство пред разследващ орган т.33, л.46, приобщени
към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.1 от НПК
и показанията на свидетеля дадени пред друг състав на съда по НОХД 2536/2011г.
на СГС- част 1, л.430-433 надлежно
приобщени по реда на 281,ал.1 т.1 от НПК; на св. Е.Е.С.
дадени в съдебно заседание на 13.12.2012г. и тези, дадени на фазата на
досъдебното производство пред разследващ орган- т.32, л.92-93, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал. 1, т.1 и т.2 от НПК;
на св. И.Н.Г., дадени в съдебно заседание на 13.12.2012г. и показанията на
свидетеля дадени пред друг състав на съда по НОХД 2536/2011г. на СГС- част 1,
л.434-436 надлежно приобщени по реда на 281,ал.1
т.2 от НПК; на св. Е. С.К., дадени в
съдебно заседание на 14.01.2013г. и тези, дадени на фазата на досъдебното
производство пред разследващ орган- т. 22, л. 40-41, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК; на св.
И.З.Б. дадени в съдебно заседание на 15.01.2013г.; на св. Г.Е.Б. дадени в
съдебно заседание на 15.01.2013г. и частите от показанията на свидетеля дадени
пред съдия в досъдебното производство- том 1 от секретните материали, л.25-30
надлежно приобщени по реда на 281,ал.1, т.2 от НПК и частите от показанията на
свидетеля дадени пред друг състав на съда по НОХД 2536/2011г. на СГС- част 3,
л.1111-1115 надлежно приобщени по реда
на 281,ал.1, т.1 и т.2 от НПК и показанията дадени на фазата на досъдебното
производство пред разследващ орган- т.22, л.70-71, т.44, л.61-62, т.44, л.64-67,
т.44, л. 101-102, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281,
ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК; показанията на св. Т.Г.Г.,
дадени в съдебно заседание на 15.01.2013г., както и тези, в съдебни заседания
от 20.01.2013г.и 21.10.2013г. показанията, дадени на фазата на досъдебното
производство пред състав на СГС, т. 20, л. 59 -63 от ДП приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 281, ал.1, т.2 от НПК и пред състав на
Пернишки ОС т.37, л.37-40 от ДП, приобщени към доказателствения материал по
реда на чл. 281, ал.1,т.1 и т.2 от НПК, от показанията на свидетеля дадени пред
друг състав на съда по НОХД 2536/2011г. на СГС- част 1, л.276-312 надлежно
приобщени по реда на 281,ал.1, т.1 и т.2 от НПК както и показанията, дадени на
досъдебното производство, т.20, л.64-65 от ДП, т.20, л.68-70 от ДП, т.20, л.81-83
от ДП, т.20, л.134-137 от ДП, т.20, л.138-139 от ДП, т.20, л.146-147 от ДП, т.20,
л.148-149 от ДП, т.24, л.36-39 от ДП приобщени към доказателствения материал по
реда на чл. 281, ал.4 , вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК; на анонимен свидетел с идентификационен
№ 5 дадени в съдебно заседание на 16.01.2013г. и частите от показанията на
свидетеля дадени пред друг състав на съда по НОХД 2536/2011г. на СГС- част 3,
л.1691-1706 надлежно приобщени по реда на 281,ал.1, т.1 от НПК; на св. И.П.П., дадени в съдебно заседание на 17.01.2013г. и тези,
дадени на фазата на досъдебното производство пред разследващ орган- т. 41, л. 20-21,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал. 1,
т.2 от НПК; на св. Д.П.Г. дадени в съдебно заседание на 17.01.2013г. и
показанията на свидетеля дадени пред друг състав на съда по НОХД 2536/2011г. на
СГС- част 3, л.1357-1367 надлежно приобщени по реда на 281,ал.1, т.2 от НПК; на
св.Б.Б.Б. дадени в съдебно заседание на 17.01.2013г. и
показанията на свидетеля дадени пред друг състав на съда по НОХД 2536/2011г. на
СГС- част 2, л.1033-1036, надлежно приобщени по реда на 281,ал.1, т.1 и т.2 от
НПК; на св. Г.Б.С., дадени на фазата на
досъдебното производство пред съдия- т.31, л.16-21 от ДП, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 281, ал.1, т.3, пр.1 от НПК; показанията
на св. Д.Л.В., дадени в съдебно заседание на 11.02.2013г., както и тези, дадени
на досъдебното производство пред съдия - т.20, л.7-13 и т.24, л.62-65 /НОХД
2536/2011 част 1, л.548-554/ приобщени към доказателствения материал по реда на
чл. 281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, частите от показанията дадени на фазата на
досъдебното производство пред разследващ орган- т.20, л.1-5, т. 20, л.14-17, в частта
им, която е приобщена към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал.4,
вр. ал.1 т.1 от НПК и показанията дадени на фазата на досъдебното производство
пред разследващ орган- т.22, л.72-73 приобщени към доказателствения материал по
реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1 т.1 от НПК; на св.Й.К.Н., дадени в съдебно
заседание на 14.02.2013г. и тези, дадени на фазата на досъдебното производство и
частите от показанията на свидетеля дадени пред друг състав на съда по НОХД
2536/2011г. на СГС- част 6, л.2622, л.2624 и л.2628 надлежно приобщени по реда
на 281,ал.1 т.1 и т.2 от НПК; показанията на св. К.Д.Х., дадени в съдебно
заседание на 14.02.2013г.; показанията на св. П.К.С., дадени в съдебно
заседание на 07.03.2013г.; показанията на св. И.Г.И., дадени в съдебно
заседание на 07.03.2013г.; показанията на св. Б.К.К.,
дадени в съдебно заседание на 07.03.2013г.; на св. И. С.С.,
дадени в съдебно заседание на 07.03.2013г.; на св. А.Т.А., дадени в съдебно
заседание на 25.04.2013г.; на св. К.Г.К., дадени в съдебно заседание на 25.04.2013г.;
на св. Я.Н.К. дадени в съдебно заседание на 25.04.2013г.; на св.В.З.Ж. дадени в
съдебно заседание на 12.06.2013г.; на св.Т.Н.С., дадени пред друг състав на
съда по НОХД 2536/2011г. на СГС- част 1, л.419-424, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 281, ал.1, т.4, от НПК; показанията на анонимен свидетел № 4,
дадени в хода на досъдебното производство пред съдия- т.1, л.13-15 от
секретните материали, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.
281, ал.1, т.4 от НПК; на св. П.Х.Е. дадени в съдебно заседание на 21.10.2013г.;
на св. Б.Н.Г. дадени в съдебно заседание на 02.12.2013г.; Б.н.ц. дадени на
досъдебното производство пред разследващ орган- т.22, л.54-57 от ДП, приобщени
към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал.5 вр.ал.1, т.4 от НПК. Подсъдимите А.А.С., Р.В.П., Д.С.С. и Г.Б.Р. не са дали обяснения по
обвиненията.
Относими към
предмета на доказване по делото се явяват следните изготвени и приети по делото
експертизи, както следва: приетата по делото, съдебномедицинска експертиза по
писмени данни, изготвена на фазата на досъдебното производство от вещото лице
д-р М.М.Г.; балистични експертизи изготвени на фазата
на досъдебното производство от вещите лица В.В.Я. и Н.И.Ж.;
балистична експертиза изготвена на
фазата на досъдебното производство от вещото лице З.Г.З. /заменен в съдебното
следствие от в.л. Н.И.Ж./ ; балистична експертиза изготвена на фазата на
досъдебното производство от вещото лице А.И.А., ДНК експертиза на веществени
доказателства изготвена на фазата на досъдебното производство от вещото лице В.В.Г.; физикохимическа експертиза изготвена
на фазата на досъдебното производство от вещото лице Л.И.С.; съдебнопсихиатрична
експертиза изготвена на фазата на досъдебното производство от вещото лице д-р З.Р.Я.
/заместена в съдебното следствие от в.л.М.Х.С./; физикохимична експертиза изготвена
на фазата на досъдебното производство от вещите лица Б.Г.Ч. и У.А.С.; техническа
експертиза на документ изготвена на фазата на досъдебното производство от
вещото лице С.Г.З.; техническа
експертиза изготвена на фазата на досъдебното производство от вещото лице Н.Е.Т.;
технико-документна експертиза изготвена на фазата на досъдебното производство
от А.А.С.; техническите експертизи- изготвени на
фазата на досъдебното производство от вещото лице В.П.Г.; техническа експертиза
изготвена на фазата на досъдебното производство от вещото лице В.П.Г.; техническа
експертиза на документ изготвена на фазата на досъдебното производство от
вещото лице Т.И.К.; съдебно-психиатрична експертиза изготвена на фазата на досъдебното
производство от вещото лице д-р Р.И.Т. – съдебен психиатър / заместен в
съдебното следствие от в.л. М.Х.С./; физикохимичните експертизи- изготвени на
фазата на досъдебното производство от вещото лице Н.Х.Н. дактилоскопните
експертизи изготвени на фазата на досъдебното производство от вещото лице Л.Р.Ш.;
съдебно-оценителна експертиза / изготвена на фазата на досъдебното производство
от вещото лице Е.Й.М.; съдебно-икономическа експертиза изготвена на фазата на
досъдебното производство от вещото лице А. Ат. К.-Г.; физикохимична експертиза изготвена
на фазата на досъдебното производство от вещото лице Р.В.М.; съдебномедицинска
експертиза на труп изготвена на фазата на досъдебното производство от вещото
лице д-р Е.П.К.; съдебномедицинска експертиза, изготвена в хода на съдебното
следствие от вещите лица д-р Т.В.Т. и д-р Ц.Н.Г.; съдебномедицинска експертиза
изготвена в хода на съдебното следствие от вещото лица д-р Т.В.Т. и фоноскопна експертиза, обективирано изготвена в хода на
съдебното следствие от вещите лица н.с. инж. И.С.С., Н.В.Г.
и Р.Ф.К..
След доказателствата има и редица
писмени доказателства и доказателствени средства- относимите и годните Т.ва са: в том 6- протоколи за претърсване и изземване /
л.3-6; л.7-10; л.25-26; л.37-38; л.41-42; л.54-55; л.65-66; л.72-73; л.84-85;
л.93-94; л.115-116; л121-122; л.124-125; л.144-145; л.146-147; л.148а-149/, протокол
за претърсване и изземване ведно с фотоалбум / л.133-141 /, протоколи за оглед на местопроизшествие /
л.98-99; л.100-101/; в том 7 - протоколи за претърсване и изземване / л.17-18;
л.23-26; л.37-40: л.48- 51; л.63-66; л.79-82; л.89-90; л.100-103; л.112-115; л.130-133;
л.148-151;/, протоколи за обиск и изземване / л.33-34; л.44-45; л,107-108; /
протокол за оглед на веществени доказателства /л.125-126/ ; том 8 – протоколи
за претърсване и изземване / л.3-4; л.16-21; л.22-27; л.31-33; л. 54-55;
л.56-57; л. 70-71; л.72-73; л.74-75; л.76-77; л.99-100; л.101-102; л.118-119;
л.120-121; л.124; л.146-148;л.151-152; л. 154-155; л.158-159; л.168-169/
протокол за претърсване и изземване ведно с фотоалбум /л. 34-51/, протоколи за
обиск и изземване / л.63-64; л. л.65-66; л.122, л. 123; л.149, л.150; л.167/,
протокол за доброволно предаване / л.67/; том 11- протокол за претърсване и
изземване / л.8-9/; том 12 - протоколи за доброволно предаване /л. 80; л.83/;
том 15 - протокол за следствен експеримент ведно с фотоалбум / л. 1-3; л.18-22/,
протоколи за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбуми /л. 4-8; л.9-12;
л.13-16; л.23-28; л.40-50/, протокол за следствен експеримент /л. 29-35/,
протокол за оглед на веществени доказателства / л.55-56/, том 19 - протокол за
доброволно предаване /л.1/, том 20 - протоколи за разпознаване на лица ведно с
фотоалбум /л. 18-21; л.23-26; л.28-31; л.33-36; л.38-41; л.52-56; л.75-79;
л.84-87; л.89-92; л. 94-97; л.99-102; л.105-107; л.109-112; л.114-117; л.119-122;
л. 124-127; л.129-132; л.142-145; л.150-153; л.155-158; л.160-163/, протоколи
за разпознаване на лице / л.43, л.44, л.50 -51; л. 66-67; л. 71-72; л.73-74;
л.140-141/, том 21 - протокол за разпознаване ведно с фотоалбум /л. 31-34; л.
35-38; л. 39-42; л.43-46; л.57-60; л.62-65; л.67-70; л.72-75; л. 76-79;
л.81-84; л.86-89; л.91-94/ протокол за разпознаване / л.96-97; л.99-110/, том
22- копие от талон за регистрация на МПС /л.27/, протокол за разпознаване ведно
с фотоалбум /л.74-77/, том 23 – протоколи за доброволно предаване / л.3-4; л.18/,
протокол за оглед на местопроизшествие /л.5-8/, протокол за претърсване и
изземване ведно с фотоалбум /л.43-48; л.51-65/, протоколи за обиск и изземване
/л.49; л.50/, том 24 – протоколи за доброволно предаване /л.3; л.40; л.68/,
копие от молба /л.4/, копие от декларация /л.5/, копие от сметка /л.6/, копие
от регистър /л.7-8/, протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум
/л.9-21/, протоколи за обиск и изземване /л.22; л.23; л.24/, протокол за оглед
на местопроизшествие /л.56-57/, том 26 – писма до ректора на Академия на МВР
/л.86; л.90; л.91; л.92/, протокол за оглед на местопроизшествие /л.148-149а/,
том 28 – писмо до ректора на Академия на МВР /л.38/, том 30 – протокол за оглед
на местопроизшествие /л.7-8/ протоколи за освидетелстване /л.9, л.10/,
протоколи за обиск и изземване /л.13, л.14/, протоколи за разпознаване ведно с
фотоалбум /л.27-30; л.31-34; л.35-38/,
том 31 – протоколи за оглед на местопроизшествие /л.11-14/, протокол за
разпознаване ведно с фотоалбуми /л. 31-34; л.35-40; л.41-44/, медицинско
свидетелство ведно с епикриза /л.55-56/, том 32 – протоколи за претърсване и
изземване /л.3-4; л.10-13; л.16-19; л.23-26; л.35-38/, протоколи за обиск и
изземване /л.5; л.6-7; л.7-9; л. 14-15; л.27-28; л.29-30; л. 31-32; л.33-34;
л.39-40/ протокол за доброволно предаване /л.41/, том 33 – протоколи за обиск и
изземване /л.79; л.84/, протоколи за претърсване и изземване /л.81-82;
л.86-87/, приемо-предавателен протокол /л.127/, том
34 – протоколи за разпознаване /л.3; л.6; л.9/, том 35 – протоколи за оглед на
местопроизшествие ведно с фотоалбум /л.7-16; л.18-41; л.43-52; л.53-58 и
л.60-73; л.75-78; л.80-83/, протоколи за доброволно предаване /л.84; л. 85/,
протоколи за претърсване и изземване /л.88-90; л. 97-99; л.103-104; л.107-109;
л.114-116; л.121-123; л.128-130; л.140-142; л.146-148; л.152-154/, том 36 – протокол
за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум /л.58-59; л.61и 66/, протоколи
за доброволно предаване /л.77; л.78/, том 39 – протоколи за оглед на местопроизшествие /л.3-5;
л.25-26/, протоколи за претърсване и изземване /л.27-28; л.29-30/, копие от
свидетелство за регистрация на МПС /л.50/, протокол за оглед на веществени
доказателства /л.51-53/, писмо ВИВА КОМ ведно с приложена справка /л.56-71/,
писмо М-ТЕЛ ведно с приложена справка /л.73-79/, том 40 – протокол за претърсване
и изземване /л.53-54/, писмо до ректора на Академия МВР /л.78/, протокол за
оглед на веществени доказателства ведно с фотоалбум /л.80-97/, том 41 –
протоколи за претърсване и изземване /л.2-4; л.5-7; л.10-13/, протоколи за
обиск и изземване /л.15; л.16; л.18; л.19/, том 44 – протокол, за разпознаване
ведно с фотоалбум /л.103-106; л.107-110/, том 45 – протокол за оглед на место
произшествие /л.6-7/, том 46 – протокол за доброволно предаване /л.13/, част 1
от съдебното следствие – справки съдимост /л.79; л.106; л.108; л.110-112/,
писмо до СГС с вх. №111191 от 01.11.2012 година ведно с копие от искане за
провеждане на разпит пред съдия по ДП № 101/2010 година на ГД МВР /л.238.239/, копие
от решение на СГС /л.424/, час 2 от съдебното следствие – копие от присъда на
СРС /л.507/, копие от решение на СГС ведно с мотиви /л.649-653/, справка от
ГДИН /л.655-656; л. 657; л.659-660/, част 3 от съдебното следствие – писмо САС
с изх. №87 от 04.02.2013 година /л.1193/, писмо НСлС /л.1198-1199/, писмо ГД
Национална полиция ведно със справка /л.1201; л.1202-1206/, протоколи
/л.1221-1251/, писмо ГДИН /л.1317-1319/, писмо НСлС /л.1320-1323/, писмо ГДИН
/л.1324/, писмо СГП /л.1328/, копие от постановление /л.1329-1330/, писмо СГП
/л.1331/, копие от постановление /л.1332-1335/, писмо Апелативен съд * рег.№
Я-8 от 13.02.2013 година /л.1380/, част 4 от съдебното следствие – писмо ГДИН
/л.1393 – ведно с копие от заповед л.1394/, постановление /л.1395-1396;
л.1396/, справка /л.1759/, част 5 от съдебното следствие – справка /л.1932/,
писмо Национална разузнавателна служба /л.1967/, писмо от Технически
университет * /л.1970/, писмо БАН /л.1974/, писмо от Министерство на отбраната
- служба военна информация /л.1977-1978 и 1980/, писмо СУ Климент Охридски
/л.2016/, писмо Нов Български Университет /л.2018/, писмо БАН /л.2039/, справки
/л. 2041, л.2042, л.2043/.В хода на процеса са събрани други писмени
доказателства относно здравния статус на подсъдимите, както и Т.ва, свързани техни ангажименти извън пределите на страната.
Те са представени основно за целите на производствата по чл. 270 от НПК, поради
което и тъй като нямат пряко отношение към главния факт, не следва да бъдат
обсъждани.
По делото са надлежно приобщени и
веществените доказателства по делото. По делото има и веществени
доказателствени средства, получени при използването на специални разузнавателни
средства
От показанията на св. Д.В.Б., М.Г.Т.,
Ц.М.Г. и П.П.К. съдът не се установяват правно релевантни
факти и обстоятелства, касаещи повдигнатите обвинения. Показанията на св. Ф.М.Х.
не се обсъждат от съда и съдът не гради изводи от тях, тъй като лицето е било
обвиняем и подсъдим по дело, от което настоящото производство е отделено и е
налице законова забрана обвиняем/подсъдим/ да бъде разпитван в качеството на
свидетел по същото производство, докато спрямо тях не е налице влязла в сила
присъда или прекратяване на делото, какъвто е и настоящия случай.
Съдът счита, че така описаните
по-горе доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност и
взаимосвързаност, категорично и без противоречия
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което
изцяло основа на тях своите фактически изводи.
Подсъдимите А.А.С., Р.В.П., Д.С.С. и Г.Б.Р. не дават обяснения по обвиненията.
В
по-общ и принципен план, касаещ свидетели, разпитани по делото, следва да се
посочи следното: На първо място съдът по-принцип споделя доводите на
представителите на обвинението, че характерът на повдигнатите обвинения срещу
подсъдимите и формалният характер на основното престъпление по чл. 321 от НК,
предполагащо установяване на формалния акт на престъпно сдружаване, без да е
необходимо доказването на извършване на конкретни деяния в резултат на това
сдружаване, предопределя типът свидетели, които могат на практика да дадат
правно релевантни данни от значение за делото, а именно – лица, които по
някакъв начин са съпричастни или са били Т.ва спрямо
формираната престъпна група. Характерът на това деяние на практика предполага
липсата на възможни свидетели, външни на организацията или свързани по някакъв
начин с престъпните й цели, с оглед логично предполагащата се конспиративност и
секретност при нейното функциониране. Поради това, ако изначално бъдат приети
за дискредитирани такъв тип свидетели, които са криминално проявени, осъждани
или по някакъв начин съпричастни с дейността на групата, това би довело до
принципна невъзможност за събиране на годни доказателства и до невъзможност за
реализиране на обвинителната теза, което е в противоречие с волята на
законодателя. Разбира се, законодателят е предвидил и други способи на
доказване, приложими в разглежданата хипотеза за установяване наличието на
формално престъпно сдружаване, а именно – използването на различните видове специални
разузнавателни средства. С оглед възприетата от законодателя равнопоставеност и
липса на предварително предвидена доказателствена сила на събраните
доказателства, в противоречие с принципите, въведени от процесуалния закон, би се
явявала тезата, че с оглед личността на тази тип свидетели, показанията им се
явяват изначално дискредитирани. Следва да се посочи също така, че възможността
за използване на другите посочени доказателства зависи от много фактически
обстоятелства, които не могат да бъдат изисквани при всяко е. разследване,
както и че при използването на част от тях законодателят е предвидил
процесуални рестрикции относно възможността за постановяване въз основа на тях
на осъдителна присъда. По повод на тези възражения от страна на защитата,
съдебният състав намира, че не са налице основания за изключване на показанията
на този тип свидетели и те могат да бъдат ценени като годен доказателствен
източник. На следващо място, не е допустимо съдът да контролира и да ревизира
решението на прокуратурата да постави е. лице в процесуална позиция на
свидетел, вместо в такава на обвиняем. Съгласно чл. 46, ал. 1 от НПК прокурорът
е този, който повдига обвинението за престъпление от общ характер. По аргумент
от чл. 213, ал. 2 от НПК отказът да стори това служебно или по жалба на
заинтересованите лица е контролируем само от прокурор
от по-горестоящата прокуратура. Съдът няма право да
изслуша е. лице като обвиняем, ако той е посочен като свидетел, нито да укаже да
му се повдигне обвинение, защото това означава пряка намеса във функциите на
прокуратурата, очертани от Конституцията. В тази връзка съда заема становището,
че това дали въпросното лице има пряко участие в престъпленията, за които
свидетелства или в други сходни престъпления трябва да бъде преценявано от
гледна точка на достоверност на изложението му, а не на основата на изначална
негодност на неговите показания. Доводите на защитата относно личността на този
тип свидетели и възможността им да използват наказателното производство спрямо
други лица за свои лични, а и противоправни цели, както и трудната практическа
приложимост на разпоредбата на чл. 290 от НК спрямо тях, както предвид
съдебното им минало, така и предвид демонстрираното от тях нежелание за спазване
на законите на страната, също не са лишени от своето правно и житейско логично
основание, поради което също не трябва да бъдат игнорирани.
Отново
в общ и принципен план съдебния състав, заема позицията, че в случаите, при
които показанията на свидетеля касаят членството на отделни лица по настоящото
дело, в инкриминираната организирана престъпна група, следва да са налични
доказателства за конкретна извършена от това лице деятелност, за да се приеме,
че същият е член на така инкриминираната група. Такава деятелност не означава
извършване на конкретни престъпления, които да са в изпълнение решението на
организирана престъпна група, което би било в противоречие с принципната правна
хипотеза, инкриминираща самото участие в групата, това „вторично“ престъпление
подлежи на самостоятелно и отделно доказване. В случая се има в предвид, че
следва да бъдат установени конкретни действия, разговори или други обективни
прояви, извършени от съответното лице, срещу което се води наказателно
производство, без да е необходимо същите да осъществяват състав на
престъпление, за да може да бъде прието, че лицето е съпричастно към дейността
на групата. От тези конкретни действия следва безспорно да се установява, че
лицето се е обвързало с трайни фактически взаимоотношения с останалата част от
групата, при съзнаването от негова страна за принадлежността му към престъпната
група. Ето защо посочването по отношение на някое от лицата, че същото е член
на организираната престъпна група със съответната функция в нея, няма и не може
да бъде прието за достатъчно, за да бъде формиран у съда безспорен извод за
авторство и вина от негова страна, независимо от това колко от свидетелите го
сочат в това качество. Приемането на обратното и кредитирането в материално
правен аспект на Т.ва изявления от страна на
свидетеля, без посочване на конкретна деятелност, води до процесуалния риск
осъдителна присъда да бъде постановена въз основа на преразказване на една общо
възприета теза /че е. лице извършва такава дейност/, без тази теза да е подкрепена
с някакви конкретни фактически основания. Което по същество би представлявало
свидетелстване по слухове, каквото по своята правна същност се явява излагането
на разпространена теза, без наличието на конкретни сведения у свидетеля за
конкретно извършвана дейност, или поне без процесуалното им закрепване, което
се явява правно недопустимо. Следва да се отбележи също така, че в случая не
става въпрос за недоверие от страна на съда към изложеното от свидетеля в
смисъла относно добросъвестността на последния да изложи пред решаващия орган
всичко, което му е известно по случая, а до невъзможността, с оглед правилата
на наказателния процес, така изложените твърдения, неподкрепени с конкретни
фактически обстоятелства, да бъдат приети от съда за реално осъществили се.
Изложеното
дотук в принципен план за личността и процесуалното положение на свидетелите,
както и относно визирания по-горе доказателствен стандарт, се отнася за
свидетели, по отношение на които такава хипотеза /или поне в някоя от нейните
части/ е налице, а именно: свидетелите Д.Л.В., П.Я.М., Р.Л.П.,В.Д.Д., В.О.Х., И.С.С., И.Б.А., М.З.Б.,
Г.Е.Б. и Т.Г.Г., както и анонимните свидетели.
На
фазата на съдебното следствие свидетелите П.Я.М., Р.Л.П., В.Д.Д., В.О.Х., И.С.С., И.Б.А., М.З.Б.
и Т.Г.Г. отрекоха достоверността на показанията /или
на частите от тях касаещи участието на подсъдимите и други лица в инкриминираната
ОПГ/, дадени от тях на фазата на досъдебното производство. Тези свидетели
описаха фактическа обстановка, различна от предходната и дадоха обяснения за
констатираните противоречия. Само по себе си отричането от предходно дадени
показания, въпреки принципно по-голямата доказателствена стойност, придадена от
законодателя на показания, дадени на фазата на съдебното следствие, в сравнение
с тези, дадени пред орган на досъдебното производство, не води автоматично до
дискредитирането на последните, а задължава решаващия орган, в случая настоящия
съдебен състав, да извърши адекватната преценка кои от показанията да кредитира
и по какви съображения. В показанията на свидетелите не става въпрос за изтекъл
продължителен период от датата на даване на показанията на фазата на
досъдебното производство, за да може това да бъде отдадено на нормалните
човешки процеси на забравяне на факти и обстоятелства. Свидетелите П.Я.М., Р.Л.П.,
В.Д.Д., В.О.Х., И.С.С., И.Б.А.,
М.З.Б. и Т.Г.Г. сочат като основание за даване на
„неверните“ според тях показания на фазата на досъдебното производство намесата
на трети лица – св. Т.Г.Г. по отношение на П.Я.М., И.Б.А.
и заедно със св. В.О.Х. по отношение на св.Р.Л.П., св. Д.Л.В. по отношение на М.З.Б.,
свидетелите Д.Л.В. и В.О.Х. и полицейски служители по отношение на св. Т.Г.Г. , св. Д.Л.В. и св. Т.Г.Г. по
отношение на И.С.С., на св. В.О.Х., че му били
диктувани от разследващия полицай, а на св. В.Д.Д.,
че са написани след настояване на разследващия полицай и не ги е чел. Съдът
намира изложените основания от страна на свидетелите за недостоверни и за
неприемливи да ги мотивират да извършат престъпление по чл. 290 от НК, с Т.ва възможни тежки последици за лицата, срещу които се води
настоящото производство. Житейски и правно нелогично и недостоверно звучи
соченото от свидетелите П.Я.М., Р.Л.П., че са се доверили безрезервно на
обещанията на св. В.О.Х. и св. Т.Г.Г., че ще им съдействат
за решаване в тяхна полза на дела, които се намират в съдебна фаза, някои и на въззивна инстанция. В тази насока, освен независимостта на съда
от органите на досъдебното производство, каквито се явяват полицията и
прокуратурата, следва да се има предвид, че не се разкрива такова фактическо
основание да бъдат преекспонирани възможностите на
свидетелите. Т.Г.Г. и В.О.Х., които не са се намирали
на високо ниво в престъпната йерархия и не се установява да са имали Т.ва позиции, за да убедят свидетелите, че разполагат с
възможностите и влиянието да им съдействат за благоприятен за тях резултат. В
допълнение следва да се посочи, че в показанията на св. Р.Л.П. депозирани пред
настоящия съдебен състав и пред състава на СГС разглеждал НОХД 2536/2011г. се констатират
противоречия относно обстоятелства, който съда възприема за контролни факти, а
именно вида, размера на снимките, за който се твърди, че са му дадени от кого и
къде са му били показвани, а и относно това къде са били изписани имената на
лицата на снимките, това е една допълнителна индиция, че показанията на
свидетеля депозирани в хода на съдебното следствие са недостоверни. Същото на
практика касае и изложеното от свидетеля В.Д.Д.,
който твърди, че се е отказал да спори с разследващия полицай и е подписал на
практика неговите думи. Това звучи откровено наивно и неправдоподобно, още
повече и с оглед правното положение на свидетеля, който е под съответната
защита като свидетел по друго наказателно производство, поради което и няма как
да му бъде оказван неправомерен натиск, с оглед задължението на държавните
органи да го пазят до отпадане на заплахата, което и към настоящия момент не е
налице имайки предвид начина на провеждане на неговия разпит и продължаващият
му статут на лице, което е с мярка за защита. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че самият свидетел не излага твърдения, за упражнени спрямо
него заплахи или натиск, който да го мотивира да подпише показанията, за които
знае, че не отговарят на обективната действителност, поради което обясненията,
че водещият разследването така е искал и съответно свидетелят не е пожелал да
спори с него, звучи житейски нелогично и недостоверно. Аналогично е положението
и със св. В.О.Х., който твърди, че е депозирал показанията си пред съдия от СГС
и тези в досъдебното производство под диктовката на разследващия полицай по
делото, това твърдение на свидетеля звучи житейски нелогично и недостоверно, тъй
като самият свидетел не сочи да са били упражнени спрямо него заплахи, натиск
или друга причина, който да го мотивира да депозира показанията, за които знае,
че не отговарят на обективната действителност, още повече, че твърденията на
свидетеля за даване на показания под диктовка са в разрез с процесуалните
правила, спазването, на които е било гарантирано най-малко при проведения
разпит пред съдия от СГС. Доколкото св. М.З.Б., сочи че св. Д.Л.В. му е разказал обстоятелствата,
за който да свидетелства- съда намира и него за недостоверно и нелогично, поради
това че св. М.З.Б. е изложил множество факти и събития, за който св. Д.Л.В. не
е депозирал показания, а и самия той няма от къде да научи, докато от друга
страна св. М.З.Б. според собствените му твърдения е бил в близки отношения с
лицата срещу, който е дал показания и е имал възможност, както и самия той твърди
да получи лични и непосредствени впечатления от тяхната дейност. Още повече, че
свидетеля М.З.Б. е разяснил, че е дал показания в хода на досъдебното
производство доброволно, без да е бил принуждаван от никого и не му е обещавано
нищо. Тогава депозирането на показания след преразказ на дадена от трето лице
информация, според съда е напълно житейски нелогично и недостоверно,
най-малкото поради обстоятелството, че свидетеля не сочи причина, поради която
е депозирал показния уличаващи негови познати лица в престъпления. По отношение
на свидетелите И.С.С. и И.Б.А., същите твърдят, че са
дали неверните показания вследствие на заплаха и побой от страна на свидетелите
Т.Г.Г. и Д.Л.В., което, доколкото става въпрос за
място, налагащо сериозна охрана /по отношение на св. И.С.С./,
както и обстоятелството, че свидетелите са имали и други възможности да вземат
мерки, с които да се защитят от твърдените от тях заплахи от страна на св. Т.Г.Г., включително и да потърсят съдействие на компетентните
държавни органи, не се възприема от съда. По отношение на св. И.Б.А., извън
посоченото по-горе, следва да се отбележи, че към даване на показанията от
страна на този свидетел, досъдебното производство, по което са давани, част от
тези показания, се явява съвсем отделно такова, извън това, водено срещу
организираната престъпна група предмет и на настоящото производство , поради
което и не е налице логика, дори и да се даде в. на изложеното от защитата за
вмешателството на свидетелите Т.Г.Г. и Д.Л.В. във
воденето на досъдебното производство, същото да намери отражение и в това
отделно досъдебно производство, при липсата до този момент /даването на
показанията/ на сериозни индиции, че предстои тяхното
обединяване. Относно св. Т.Г.Г., който твърди, че
свидетелите Д.Л.В. и В.О.Х. и полицейски служители са го манипулирали да дава
тези показания и след това ги е депозирал под диктовка на разследващия полицай
се отнася всичко посочено по-горе, относно независимостта на съда от органите
на досъдебното такова, каквито се явяват полицията и прокуратурата, че не се
разкрива такова фактическо основание да бъдат преекспонирани
възможностите на свидетелите Д.Л.В. и В.О.Х., които не са се намирали на високо
ниво в престъпната йерархия и не се установява да са имали Т.ва позиции, за да убедят свидетеля, че разполагат с
възможностите и влиянието да му съдействат за благоприятен за него резултат. Твърденията
на свидетеля за даване на показания под диктовка отново според съда са
недостоверни, най-малко поради това, че са в разрез с процесуалните правила,
спазването, на които е било гарантирано най-малко при проведения разпит пред
съдия от СГС и Пернишкия ОС, както и при извършените разпознавания в гр.С, за
който бяха разпитани поемните лица. Не на последно място съда отчете и непоследователните
и взаимно противоречащи си твърдения на св. Т.Г.Г.
пред настоящия съдебен състав и пред състава разглеждал НОХД 2536/2011г. на СГС,
кой точно и по какъв начин му е указвал натиск,за депозиране на тези показания,
като поредната индиция за недостоверността на показанията на свидетеля
депозирани в хода на съдебното следствие и пред двата съдебни състава. Също
така следва да се вземе в предвид и обстоятелствата доказани безспорно в
настоящото производство относно направения организиран опит
за въздействие върху показанията на
св. Т.Г.Г..
Поради
всичко изложено съдът намери, че изложените от свидетелите П.Я.М., Р.Л.П., В.Д.Д., В.О.Х., И.С.С., И.Б.А., М.З.Б.
и Т.Г.Г. доводи се явяват правно и житейски нелогични
и същите не могат да мотивират свидетелите да дадат показания в които да уличат
подсъдимите по настоящото производство, в противовес на реално осъществилата се
фактическа обстановка. Ето защо при липсата, според съда, на Т.ва логически приемливи от гледна точка на свидетелите
основания за даване на неверни показания, съдът кредитира с доверие показанията
на свидетелите П.Я.М., Р.Л.П., В.Д.Д., В.О.Х., И.С.С., И.Б.А., М.З.Б. и Т.Г.Г.,
дадени на фазата на досъдебното производство, като прие, че същите отразяват
реално осъществилата се фактическа обстановка, съответно – функциите, ролята и
дейността на посочените от тях лица в състава на организираната престъпна
група. Респективно, съдът приема, че показанията, дадени на фазата на съдебното
следствие се явяват опит за изграждане на защитна теза на подсъдимите и
дискредитиране на свидетелите, подкрепящи обвинителната теза.
Доколкото
показанията на св.
Т.Г.Г.,
дадени на фазата на досъдебното производство – пред разследващ орган и пред
състави на СГС и ОС-П., са с важно значение за обвинителната теза е нормално от
доказателствена гледна точка възраженията на защита да са свързани с твърдения
за недостоверност на тези показанията. Възраженията се аргументират с личната дискредитираност на този свидетел и се основават на както
на това, че същият е осъждан за изключително тежко умишлено престъпление, така
и че същият използва процесуалното си поведение с цел да получи благоприятни
последици, изразяващи с в крайна сметка непонасяне на отговорност за извършени
от него престъпления от общ характер. В тази насока са изложените по-горе
съображения, като становището на съдебния състав е, че кредитираните показания
на свидетеля Т.Г.Г. се явяват основен източник на правно релевантна информация за фактите,
предмет на установяване в настоящото наказателно производство, но също така
следва да бъдат преценявани с особено внимание, предвид установената конкретика
относно личността и процесуалното поведение на този свидетел. Безспорно е, че
същият, като лице, което през определен период от време е бил съпричастен към
дейността на групата, е в състояние да разкрие важни факти както за
установяване самото нейното наличие и начин на функциониране, така и за
конкретната дейност на участвалите в нея лица. Следва също така да се посочи,
че в кредитираните показания свидетелят правдиво разкрива своето участие в
дейността на групата, въпреки че има право да не отговаря на въпроси в тази
насока, което е още е. допълнително основание да бъде кредитирано изложеното от
него. Налично е било и намерението на този свидетел /неосъществено/ да използва
процесуално си поведение с цел да облекчи положението си по водените към него
момент срещу него наказателни производства. Това намерение на свидетеля е
обективирано в провежданите по отношение на него специални разузнавателни
средства, касаещи посещението му при нотариуса на бул. „Д“ на 09.12.2009г. Ето
защо, въпреки безспорната принципна допустимост на това лице като свидетел по
делото и приетото по-горе, че същият, некриейки съпричастността си към групата
като цяло в определен период от време, се явява важен източник на факти, които
са от значение за делото, показанията му следва да бъдат подлагани на сериозен
критичен анализ. Ето защо съдът счита, че за да приеме за достоверно и реално
осъществило се обстоятелство, посочено от този свидетел, следва изложеното от
него конкретно в тази насока да бъде подкрепено и от друго доказателство по
делото.
Бидейки
част от състава на групата за един немалък период от време, както и като се има
предвид, че свидетелят Т.Г.Г. е изпълнявал различни функции при нейното
действие, същият е имал възможност да се сдобие с преки и непосредствени
впечатления както за факта на функционирането и начина на същото, така и
конкретно за осъществяваните функции и дейност на отделните нейни членове. По
безспорен и категоричен начин от изложеното от свидетеля в хода на досъдебното
производство и приобщено по надлежния процесуален ред към материалите по делото
на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК, съответно чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК- кредитирано
от настоящия съдебен състав, се
установява наличието и функционирането на територията на гр. * на
инкриминираната престъпна група и участието на подсъдимите в нея. В тази
насока, показанията на Т.Г.Г. се подкрепят от множество други събрани по
делото доказателства, а именно – кредитираните показания на свидетелите Д.Л.В.,
П.Я.М., Р.Л.П., В.Д.Д., В.О.Х., И.С.С., И.Б.А., М.З.Б., Г.Е.Б., както и анонимните свидетел с
номер 4. Фактически данни в насока са функциониране на такава група се извеждат
и от писмените доказателствени средства съдържащи доказателства за наркотичните
вещества, иззети от лицата, осъществяващи дейност в седми район. Съдът
кредитира изложеното от свидетеля Т.Г.Г., относно участието на подсъдимия Д.С.С.- „ГМ“ в организираната престъпна група с функция и място
в йерархията й- като отговорник за разпространението на наркотици в кв.М, а за подсъдимите
Р.В.П.- „Р. Ж“ и Г.Б.Р.- „Р“ като участници в организираната престъпна група с
функции и място в йерархията като ръководители на разпространителската
мрежа за наркотици за районите на Д и Д. Относно участието в организираната
престъпна група на подсъдимия А.А.С.- „ТМ“ и мястото
му в йерархията на групата св Т.Г.Г. единствено се кредитира соченото от свидетеля, че подсъдимия А.А.С.
е в структурата на групата и е бил най-доверения човек на З. И.И.,
като го определя като дясната му ръка, тези факти свидетеля излага въз основа
на лични възприятия и познанство с подсъдимия. Свидетелят Т.Г.Г. излага факти свързани с подсъдимите в
резултат на лични впечатления и познанство с тях- за „ГМ“, че го познава от
2005г и че многократно е организирал покушения срещу „шанаджии“
заедно с братовчед си, за „Р. Ж“, че е на пряко подчинение на М. Й. с.-„Р“ и че
отчита парите от продажбите на наркотици директно на него, че двамата имат
бизнес свързан със строителството, а за „Р“ , че е подчинен на подсъдимия Р.В.П.
и ръководи работата с наркотиците. При извършените разпознавания свидетеля Т.Г.Г. е разпознал
подсъдимия Д.С.С. като лицето сочено от него като „ГМ“,
подсъдимия Р.В.П. като лицето сочено от него като „Р. Ж“ и подсъдимия Г.Б.Р. като
лицето сочено от него като „Р“. Кредитираните показанията на свидетеля Т.Г.Г. звучат
достоверно, логично, почиват на конкретни лични и непосредствени впечатления и
се подкрепят от кредитираните показанията на свидетелите М.З.Б., Р.Л.П., П.Я.М., Д.Л.В., Г.Е.Б. и В.О.Х.. По отношение на подсъдимия
А.А.С. кредитираните показания на св. Т.Г.Г. се подкрепят от
приетите за достоверни показания на свидетелите Д.Л.В., Р.Л.П., И.С.С., П.Я.М., В.О.Х., поР което и
във връзка с гореизложените съображения се възприемат с доверие от съда. По
отношение на подсъдимия Р.В.П. кредитираните показания на св. Т.Г.Г. се подкрепят от
приетите за достоверни показания на свидетелите Р.Л.П., В.О.Х., Г.Е.Б., анонимен
свидетел с номер 4, поради което и във връзка с гореизложените съображения се
възприемат с доверие от съда. За подсъдимият Г.Б.Р. кредитираните показания на
св. Т.Г.Г. се подкрепят от приетите за достоверни показания на Р.Л.П., Г.Е.Б., В.О.Х.,
поради което и във връзка с гореизложените съображения се възприемат с доверие
от съда. За подсъдимия Д.С.С. кредитираните показания
на св. Т.Г.Г. се потвърждават от приетите за достоверни показания на свидетелите П.Я.М.,
Г.Е.Б., Д.Л.В., В.О.Х., анонимен свидетел с номер 4 и
И.Б.А., поради което и във връзка с гореизложените съображения се възприемат с
доверие от съда.
Лицата
З. И.И., М. Й. с., Е.П. Е., И.Г. В., Д.
Л.К., М. П.В., К
В. Т., Б.
Р. С. и М.
В. Д. не са сред подсъдимите по настоящото дело, но
дейността им се явява предмет на разглеждане в настоящото производство, тъй
като фигурират като ръководител- за З. И.И. и като участници
в организираната престъпна групата за останалите, съгласно изложеното в
обвинителния акт, който поставя рамките на предмета на доказване, поради което
съдения състав следва да прецени обвиненията и тяхното доказателствено
обезпечаване и в тази насока. Съдът кредитира изложеното от свидетеля Т.Г.Г. относно
ръководната роля на З. И.И. при функционирането на
престъпната група. В тази насока Т.Г.Г. излага подробни твърдения, които почиват на
лични и непосредствени наблюдения и които се отличават с конкретика при
описание поведението на З. И.И.. Изрично свидетелят
описва посещенията на М. Й. с. при З. И.И. и
приемането от негова страна на паричните суми, получени от разпространението на
наркотичните вещества. Показанията на свидетеля звучат достоверно, логично,
почиват на конкретни лични и непосредствени впечатления и се подкрепят от
показанията на свидетелите Д.Л.В., П.Я.М., Р.Л.П., В.Д.Д.,
М.З.Б. и В.О.Х., поР което се възприеха с доверие от
съда. Същото се отнася и до участието на М. Й. с., Е.П. Е., И.Г. В., Д.
Л.К., М. П.В., К
В. Т., Б.
Р. С. и М. В. Д., в инкриминираната престъпна група, като по отношение
на тези лица свидетеля описва лични възприятия за дейността и участието им в
ОПГ-то, конкретните техни действия и функции. Показанията на свидетеля в тази
им част се подкрепят от другите приети за достоверни доказателства включително
и от кредитираните показания на свидетели Д.Л.В., П.Я.М., Р.Л.П., В.Д.Д., В.О.Х., И.С.С., И.Б.А., М.З.Б.,
Г.Е.Б.. В показанията си свидетелят Т.Г.Г. сочи като съпричастни към дейността на
инкриминираната престъпна група и И.И.Б., Г.Т. Й., Ф.М.Х.
и Г. М. П., за които обаче съдът приема, че участието им в организираната
престъпна група не е доказано по безспорен и категоричен начин, тъй като показанията
на свидетеля не се подкрепят от каквито и да било други доказателства, които да
касаят престъпна дейност на тези лица, а в други случай в показанията на
свидетелите, просто се споменават ,без никой от тях да посочи каквато и да било
възприета от него конкретика в дейността на тези лица, с които същите са
показали съпричастността си към дейността на групата.
Съдът
кредитира показанията на св. Д.Л.В., дадени както на фазата на съдебното
следствие, така и на фазата на досъдебното производство. Относно констатираните
противоречия и непълноти между депозираните в съдебното следствие показания и
тези дадени в хода на досъдебното производство прочетени и приобщени по
надлежния процесуален ред, съда приема, че същите се дължат на изминалия
времеви период обуславящ естествените процеси на забравяне, което между впрочем
беше изложено и от свидетеля, същевременно обаче след прочитане на показанията
на свидетеля потвърди в голяма степен показанията си дадени в досъдебното
производство. В останалата част, в която свидетеля не потвърди показанията си
съда приема, че това се дължи както беше посочено по-горе и от самия свидетел
на изминалия времеви период. Съда кредитира показанията на св. Д.Л.В. в частта,
в която същият изнася конкретни факти и данни относно дейността на
инкриминираната организирана престъпна група и нейните членове. В разглежданата
хипотеза това са участници в група, които свидетелят е възприел лично и за
които добросъвестно разкри пред съда данни за осъществяваната от тях дейност, а
именно – подсъдимите А.А.С. и Д.С.С.,
както и за лицата З. И.И., М. Й. с., И.Г.
В., К В.
Т., Б. Р. С.. По отношение на тези лица свидетелят подробно и изчерпателно посочи
откъде ги познава и при какви условия е станал свидетел на осъществяваната от
тях дейност. Съдът кредитира изложеното от свидетеля Д.Л.В., относно участието в
организираната престъпна група на подсъдимия А.А.С.-
„ТМ“ и мястото му в йерархията на групата- след З. И.И.
и че е равнопоставен с М. Й. с., конкретните функции
на подсъдимия свързани с доставката и разпространението на кокаина, транспорта
зад граница, организирането на убийства на конкуренти на ОПГ-то в наркоразпространението. Съдът кредитира изложеното от
свидетеля Д.Л.В., относно участието на подсъдимия Д.С.С.-
„ГМ“ в организираната престъпна група, функцията му и място в йерархията й-
като отговорник на Седми район за разпространението на наркотици, че е доставял
марихуана и амфетамина за ОПГ-то, че е организирал
т.н.“наказателна бригада“, в които лично подсъдимият Д.С.С.
е участвал. При извършените разпознавания свидетеля Д.Л.В. е разпознал
подсъдимия Д.С.С. като лицето сочено от него като „ГМ“,
в съдебно заседание потвърди това обстоятелство, както и обстоятелството, че
подсъдимия Р.В.П. е известен с прякора си „Р. Ж“. От значение при обсъждане и
преценяване достоверността на показанията на св. Д.Л.В. се явяват показанията
на св. В.Д.Д., дадени в съдебното следствие. От
същите се установява възможността на св. Д.Л.В. да придобие преки впечатления
за дейността на групата, предмет на разглеждане в настоящото производство, а
именно – обстоятелството, че през един по-ранен период от нейното
функциониране, Д.Л.В. е бил част от нея, като е контактувал с З. И.И. и М. Й. с.. Показанията на св. В.Д.Д.
мотивират съда да не кредитира изложеното от Д.Л.В., че е присъствал на
посочените от него срещи единствено като наблюдател, като следва да се посочи,
че това звучи житейски недостоверно и неправдоподобно. Съдът отдава това
несъответствие на нежеланието на Д.Л.В. да посочи, че е участвал в групата,
което, макар и юридически некоректно, доколкото в такава хипотеза свидетелят би
следвало да се възползва от правото си по НПК да откаже да свидетелства по
отношение на тези обстоятелства, е житейски разбираемо и не може да бъде
самостоятелно и единствено основание да не бъдат кредитирани дадените от него
показания. Нещо повече, доколкото дейността на свидетеля Д.Л.В. не е предмет на
разглеждане по същество в настоящото производство, това мотивира съда да даде в.
на показанията му, които касателно участието на посочените по-горе лица, се
потвърждават от другите събрани по делото доказателства, тъй като установяват
обективната възможност на свидетеля да има преки наблюдения върху конкретни
факти и обстоятелства, свързани с групата, което е важно с оглед секретността
при нейното функциониране.
Съдът кредитира показанията на свидетеля М.З.Б.,
дадени на фазата на досъдебното производство, пред състав на СГС, прочетени по
реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК и тези дадени пред разселващ орган в
досъдебното производство и приобщени на осн. чл281, ал.4 вр.ал. 1, т. 1 и т.2
от НПК, като логични, непротиворечиви и почиващи на лични и непосредствени
впечатления. Показанията дадени пред състав на СГС гарантира спазване правата
на свидетеля и законово установената процедура при извършване на това
процесуално следствено действие. В показанията си, дадени на фазата на
досъдебното производство, свидетелят подробно и с детайли описва отношенията си
със З. И.И. и с подсъдимия А.А.С.,
още от запознанството си с тях и развитието им впоследствие, което му е дало
възможността да има наблюдение върху дейността им. Включително и конкретната
съпричастност на подсъдимия А.А.С. към дейността на
организираната престъпна група, мястото му в йерархията на същата, доверието, с
което се е ползвал подсъдимия от страна на ръководителя на групата, конкретната
деятелност на подсъдимия свързана с опити за отстраняване на А. М. – К с оглед укрепване
и затвърждаване позициите на групата свързана с нейната
дейност- разпространение на наркотични вещества. Фактът на близките отношения
на свидетеля със З. И.И. от една страна и с починалия
А. М. – К от друга, се потвърждава и от показанията на брат му – св. И.З.Б., а
и от самото обстоятелство, че свидетелят разполага с личния телефон на със З. И.И.. На следващо място, обстоятелствата, касаещи
преминаването на хората, работещи за А. М., докато същият е бил задържан под
стража, към организацията на със З. И.И., се подкрепя
и от кредитираните показания на свидетелите Р.Л.П. и И.С.С.,
дадени на фазата на досъдебното производство. В отделни свои части, показанията
на св. М.З.Б. се потвърждават от кредитираните показания и на св. Т.Г.Г. /относно конфликта на организацията, оглавявана от З. И.И. с Б и последвалото му отстраняване/ и от приетите за
достоверни показания на св. В.Д.К. /относно проведената среща между лидерите на
групировките – З. И., Т., б.М. и др./. От изложеното дотук, съдът приема, че
показанията на св. М.З.Б., дадени на фазата на досъдебното производство, пред
състав на СГС и тези дадени пред разселващ орган в досъдебното производство,
звучат логично и правдиво, основават се на установени лични отношения между
свидетеля подсъдимия А.А.С. и З. И.И., подкрепят се в отделни свои части от останалите събрани
по делото доказателства, поради което в своята цялост следва да бъдат
кредитирани.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля В.О.Х., дадени на фазата на досъдебното
производство, пред състав на СГС по НЧД 1131/2010г. / депозирани според писмо от
СГС и приложено копие от искане именно по настоящото наказателно производство/,
прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК и тези дадени пред разселващ
орган в досъдебното производство и приобщени на основание чл. 281, ал.4 вр.ал.
1, т. 1 от НПК, като логични, непротиворечиви и почиващи на лични и
непосредствени впечатления. Показанията дадени пред състав на СГС, гарантират
спазване правата на свидетеля и законово установената процедура при извършване
на това процесуално следствено действие. В показанията си, дадени на фазата на
досъдебното производство, свидетелят изнася конкретни факти и данни относно
дейността на инкриминираната организирана престъпна група и нейните членове. В
разглежданата хипотеза това са участници в група, които свидетелят е възприел
лично и за които е разкрил данни за осъществяваната от тях дейност. В
показанията на свидетеля се съдържа информация за участието на подсъдимия Д.С.С.- „ГМ“ в организираната престъпна група с функция и място
му йерархията й- като отговорник за разпространението на наркотици в Седми
район, близките му отношения с М. Й. с.-„ Р“, че първоначално е отговарял за
марихуаната, амфетамина и екстазито,
а в последствие се е издигнал в йерархията на групата, а за подсъдимите Р.В.П.-
„Р. Ж“ и Г.Б.Р.- „Р“ като участници в организираната престъпна група с функции
и място в йерархията като ръководители на разпространителската
мрежа за наркотици за Осми район. Свидетелят е описал Г.Б.Р.. Относно подсъдимия
А.А.С.-„ТМ“ свидетеля добросъвестно е заявил, че не
го познава много добре и че информация за него е получил при разговори с М. Й.
с.- „Р“ и св. Д.Л.В., личните впечатления на свидетеля са свързани с близките
отношения на подсъдимия А.А.С.-„ТМ“ с ръководителя на
организираната престъпна група- З. И.И.. Кредитираните
показанията на свидетеля В.О.Х. звучат достоверно, логично, почиват на
конкретни лични и непосредствени впечатления и се подкрепят от кредитираните показанията
на свидетелите М.З.Б., Р.Л.П., П.Я.М., Д.Л.В., Г.Е.Б.
и Т.Г.Г.. В показанията
на свидетеля се съдържа информация и за други лица участвали в ОПГ-то З. И.И.- като ръководител на ОПГ-то, за М. Й. с.-„Р“ и неговата функция
и дейност в групата, Е.П. Е.-„ГД“, И.Г.
В.- „ИВ“, К В.
Т.- „К“, Б. Р. С. – „Б“, който не са сред подсъдимите по настоящото
дело, но дейността им се явява предмет на разглеждане в настоящото производство
доколкото са посочени в обвинителния акт като участници в инкриминираното ОПГ,
като по отношение на тези лица свидетеля описва лични възприятия за дейността и
участието им групата, показанията на свидетеля се подкрепят от другите
кредитирани доказателства включително и от кредитираните показания на свидетели
Д.Л.В., П.Я.М., Р.Л.П., В.Д.Д., В.О.Х., И.С.С., И.Б.А., М.З.Б., Г.Е.Б.. Части от
показанията на свидетеля се подкрепят и от обективни данни по делото, а именно,
че М. Й. с.- Р е ползвал изключително
голям брой мобилни телефони, което е било установено при претърсването и
изземването в хотела в гр.П, което отново сочи, че свидетеля е имал лични и
непосредствени контакти с лицата, за който е депозирал показания. Кредитираните
показания на свидетеля в тази насока са логични, непротиворечиви, почиват на лични
и непосредствени впечатления и в по-голямата си част съдържат необходимата
конкретика, за да може съдът да приеме, че те отразяват реално осъществили се
факти, пряко възприети от свидетеля, а не общо разпространено мнение за лицата.
Те в голяма степен също така кореспондират и с останалите събрани по делото
доказателства, на който съда е дал в..
Съдът
кредитира показанията на св. И.Б.А., дадени на фазата на досъдебното
производство, пред състав на СГС, прочетени и приобщени по реда на чл. 281, ал.
1, т.1 от НПК. като логични, непротиворечиви и подкрепящи се от останалия
събран по делото доказателствен материал. В показанията на свидетеля се съдържа
информация за съпричастността към дейността на ОПГ-то на подсъдимия Д.С.С., за това, че е виждал как подсъдимия е давал на дилъри
наркотици за разпространение и как те му отчитали парите. Показанията на
свидетеля звучат достоверно, логично, почиват на конкретни лични и
непосредствени впечатления и се подкрепят от показанията на свидетелите Т.Г.Г., П.Я.М., Г.Е.Б., Д.Л.В., В.О.Х.
и анонимен свидетел с номер 4.
Съдът
кредитира частите от показанията на свидетеля И.С.С.,
дадени на фазата на досъдебното производство, пред разследващ орган, приобщени
към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.1 от НПК.
Свидетеля, в приобщените части от разпитите му, проведени на фазата на
досъдебното производство, е изложил своите наблюдения върху дейността на
инкриминираната организирана престъпна група и нейните членове, който познава. Същият
подробно описва срещите си с подсъдимия А.А.С.- „ТМ“
и със З. И.И., М. Й. с. - Р.. и близките до тях лица.
Изложеното от него, както и причините, поради които още на фазата на
досъдебното производство са го мотивирали да се откаже от показанията си и да
ги промени в насока, оневиняваща подсъдимите и лицата участващи в ОПГ-то, съдът
извлича от показанията на св. Д.П.Г., от който се установява обстоятелството,
че местонахождението на свидетеля, докато същият бил в системата за защита на
свидетели, е било разкрито и с него е бил проведен телефонен разговор, възприет
от него като непосредствена заплаха за живота му. Съдът е прочел и приобщил
тези части на показанията на свидетеля, в който не се съдържа информация, която
може да уличи свидетеля в престъпление –доколкото в съдебно заседание свидетеля
изрично е заявил, че не желае да отговаря на въпроси, който биха го уличили в
престъпление. Според настоящия съдебен състав показанията на свидетеля дадени в
досъдебната фаза също следва да се ползват с такава защита, в частта им в която
той е възпроизвел факти попадащи в кръга на тези обстоятелства. В този смисъл е
и решение №354/2008г.,по н.д. №354/2008г., на III н.о. на ВКС.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля П.Я.М., дадени на фазата на досъдебното
производство, пред разследващ орган, приобщени към доказателствения материал по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.1 от НПК. Свидетеля в своите разпити,
проведени на фазата на досъдебното производство, е изложил своите наблюдения
върху дейността на инкриминираната организирана престъпна група и участниците,
който познава, включително подсъдимите А.А.С.- „ТМ“, Р.В.П.-
„Р. Ж“ и Г.Б.Р.- „Р“. Свидетелят П.Я.М. е посочил, че, бидейки охрана на Е.П.
Е., е имал възможност да наблюдава дейността му и е
разкрил при проведените разпити подробности, свързани със същата. Свидетелят е
посочил също така и лицата, известни му като отговорници на съответните райони
на гр. *, в които организацията е разпространявала наркотични вещества. Свидетеля
П.Я.М. е дал подробно описание на Д.С.С.- „ГМ“. При
извършените разпознавания свидетеля П.Я.М. е разпознал подсъдимия Д.С.С. като лицето сочено от него като - „ГМ“. Кредитираните показания
на свидетеля са логични, непротиворечиви, почиват на лични и непосредствени
впечатления и в по-голямата си част съдържат необходимата конкретика, за да
може съдът да приеме, че те отразяват реално осъществили се факти, пряко
възприети от свидетеля, а не общо разпространено мнение за лицата. Те в голяма
степен също така кореспондират и с останалите събрани по делото доказателства, на
който съда е дал в..
Съдът
кредитира показанията на свидетеля свидетелят Р.Л.П. дадени на фазата на
досъдебното производство, пред разследващ орган, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.1 от НПК . Свидетеля в своите
разпити, проведени на фазата на досъдебното производство, е изложил своите
наблюдения върху дейността на инкриминираната организирана престъпна група и участниците,
който познава, включително подсъдимите А.А.С.- „ТМ“-неговата
конкретна дейност и функция в групата свързана с осигуряване за организираната
престъпна група на наркотични вещества, Р.В.П.- „Р. Ж“ и Г.Б.Р.- „Р“. Свидетелят
е посочил също така и лицата, известни му като отговорници на съответните
райони на гр. *, в които организацията е разпространявала наркотични вещества. Свидетеля
Р.Л.П. е дал подробно описание на подсъдимите Р.В.П.- „Р. Ж“ и Г.Б.Р.- „Р“. При извършените
разпознавания свидетеля Р.Л.П. е разпознал подсъдимия Г.Б.Р. като лицето сочено
от него като „Р“. Свидетеля дава информация и за дейността и функцията в ОПГ-то
на З. И.И., М. Й. с.-Р. Показанията му в тази насока
са логични, непротиворечиви, почиват на лични и непосредствени впечатления и в
по-голямата си част съдържат необходимата конкретика, за да може съдът да
приеме, че те отразяват реално осъществили се факти, пряко възприети от
свидетеля, а не общо разпространено мнение за лицата. Те в голяма степен също
така кореспондират и с останалите събрани по делото доказателства, на който
съда е дал в., в която насока съдът е изложил по-горе подробни съображения,
които се явява безпредметно да бъдат преповтаряни.
В кредитираните
показанията на свидетеля В.Д.Д. дадени фазата на
досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по реда на
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.1 и т. 2 от НПК, подробно са описани отношенията
между З. И.И., св. Д.Л.В. и М. Й. с. – Р.., като от
същите съдът прави извод за първоначалната съпричастност на св. Д.Л.В. към
формираната от З. И.И. престъпна група, респективно –
за възможността му да дава достоверни показания за същата. Кредитираните показания
на В.Д.Д. звучат логично и житейски достоверно и
кореспондират с другите свидетелски показания, сочещи че Д.Л.В. още покрай
близостта си с А. М.- „К“ се е занимавал с разпространение на наркотични
вещества. Свидетелят сочи конкретно провеждани срещи между Д.Л.В., З. И.И. и М. Й. с., както и описва последвалия разрив в
отношенията им, довел до отстраняването на Д.Л.В. от групата и заемането на
неговото място от М. Й. с.. Макар в тази част и конкретно по отношение на тези
обстоятелства да не са събрани други доказателства, подкрепящи изложеното от
свидетеля, достоверността му се извежда от кореспондирането на изложеното от
свидетеля с описаната по-горе фактическа обстановка и цененето на показанията
на св Д.Л.В., които от своя страна се подкрепят от
останалия събран доказателствен материал. Това е така, тъй като, ако не бъдат
възприети като обективни и достоверни показанията на свидетеля В.Д.Д., показанията на Д.Л.В., кредитирани от съда като
обективни и взаимно свързани с изложеното от останалите свидетели, биха се оказали
без своето логично основание и възможност за пряко и непосредствено възприемане
на описаните факти и обстоятелства.
Съдът
кредитира частите от показанията на свидетеля Г.И.Б. дадени както на фазата на
досъдебното производство, пред състав на СГС, прочетени по реда на чл. 281, ал.
1, т.2 от НПК и тези дадени пред разселващ орган в досъдебното производство и
приобщени на основание чл.281, ал.4 вр.ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК. Съда не
обсъжда и не извежда изводи от тези части на приобщените показанията на
свидетеля, за който той изрично е заявил в съдебно заседание пред настоящия
съдебен състав, че може да го уличат в престъпление. Свидетеля на основание
чл.121, ал.1 от НПК е отказал да отговаря на въпроси относно това дали е
работил за лица разпространяващи наркотични вещества и дали сам е продавал Т.ва вещества. Според съда показанията на свидетеля дадени в
досъдебната фаза също следва да се ползват с такава защита, в частта им в която
той е възпроизвел факти попадащи в кръга на тези обстоятелства. В този смисъл е
и решение №354/2008г.,по н.д. №354/2008г., на III н.о. на ВКС. Доколкото
свидетеля изрично и ясно е очертал кръга на обстоятелствата, за който се е
позовал на право си да не дава показания, съда приема, че всички останали части
от прочетените показания отнасящи се към предмета на доказване могат да бъдат
надлежно приобщени към доказателствената маса. В това число попадат описаните
от свидетеля обстоятелствата, свързани с функционирането и състава на
инкриминираната престъпна група, конкретните действия на другите участници , а
и обстоятелството, че тази информация му е станала известна в резултат на лични
възприятия. Свидетелят подробно описва дейността и функциите на лицата, с които
е имал непосредствен и личен контакт, а именно – подсъдимите Д.С.С., Р.В.П. и Г.Б.Р., както и за други участници в ОПГ-то- Е.П.
Е., К В.
Т., Б. Р. С.. В показанията на свидетеля се съдържа информация за
участието на подсъдимия Д.С.С.- „ГМ“ в организираната
престъпна група с функция и място в йерархията й- като отговорник за
разпространението на наркотици в Седми район, близките му отношения с М. Й. с.,
който му давали възможност да „пуска“ свой дилъри във всички останали райони в
гр.*, че е зареждал с марихуана ОПГ-то, а за подсъдимите Р.В.П.- „Р. Ж“ и Г.Б.Р.-
„Р“ като участници в организираната престъпна група с функции и място в
йерархията като ръководители на от разпространителската
мрежа за наркотици за Осми район. Свидетелят подробно е описал Д.С.С. и Р.В.П., като е извършил разпознаване на последния. Извън
високата степен на конкретика в показанията на свидетеля, също явяваща се
основание за извод, че се дължи на наличието на сериозни и продължителни лични
наблюдения върху обстоятелствата, предмет на даваните показания, следва да се
посочи също така, че показанията на свидетеля и изложените от същия фактически
твърдения се подкрепят и от други събрани по делото доказателства – кредитираните
показания на свидетелите П.Я.М., Р.Л., В.О.Х.,
И.Б.А., М.З.Б., както и анонимен свидетел № 4, Д.Л.В. /последните двама
единствено за подсъдимия Д.С.С./, които свидетели
непротиворечиво сочат подсъдимите Д.С.С., Р.В.П. и Г.Б.Р.
като членове на групата, ръководена от З. И.И.. С
оглед така констатираното и изложено по-горе по отношение на свидетеля, съдът
приема, че същият е имал непосредствени възприятия и наблюдения върху дейността
на подсъдимите Д.С.С., Р.В.П. и Г.Б.Р., изложеното от
него в дадените показания е в унисон и се подкрепя от останалите събрани
доказателства по делото, поради което се довери на изложените от свидетеля
фактически твърдения и приема, че същите отразяват реално осъществилата се
фактическа обстановка. Следва да се посочи, че при разпита си в съдебно
заседание на 15.01.2013г., свидетелят не поддържаше части от изложеното от него
на фазата на досъдебното производство показания. Същият твърди, че няма ясен
спомен и че не помни дали изложеното от него при разпитите в досъдебното
производство е вярно – доколкото от даване на показанията му в хода на
досъдебното производство и тези депозирани пред настоящия съдебен състав е
изминал продължителен период от време и с оглед твърденията на свидетеля, съда
приема за достоверни и кредитира показанията му дадени в хода на досъдебното
производство. Самият свидетел заяви в хода на съдебното следствие, че никой не
го насилвал да депозира показания в хода на досъдебното производство и
потвърди, че положените подписи след протоколите за разпит и разпознаване са
негови. В предвид всичко изложено съда приема за достоверни и кредитира
приобщените частите от показанията на свидетеля дадени в хода на досъдебното.
Съдът
възприе с доверие показанията на анонимен свидетел с идентификационен № 4,
дадени пред състав на СГС в хода на досъдебното производство, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 1, т.4 от НПК. Показанията на
този свидетел са подробни и систематични, като по отношение на всяко е. от
обстоятелствата и лицата, които фигурират в показанията му, той отговори откъде
е имал възможност да се сдобие с информация. Свидетелят подробно описа
механизмът, по който се извършва разпространението на наркотични вещества от инкриминираната
организирана престъпна група на територията на Седми район, как се разпределят
и в последствие продават и как се отчитат получените парични средства, като
изрично е посочил за личните си срещи с подсъдимите Д.С.С.-
„ГМ“ и други лицата осъществяващи дейността по разпространение на наркотични
вещества на територията на Седми район. Свидетелят е дал информация и за
подсъдимия Р.В.П.- „Р. Ж“ неговата роля и функции свързани с разпространението
на наркотични вещества като отговорник за Осми район, както и за други
участници в ОПГ-то. По отношение на дейността и функциите на тези лица,
изложеното от този свидетел, въпреки скритата му за защитата с. и процесуалната
рестрикция, която се следва от това му процесуално качество, се потвърждава от
останалите събрани по делото доказателства, поради което и беше кредитирано от
съда. Изложеното от свидетеля се подкрепя от кредитираните показания на другите
свидетели, обсъждани подробно по-горе. Следва също така да се посочи, че
свидетелят не скрил и своето участие в тази инкриминирана дейност му. Поради
изложеното дотук съдът счете показанията на свидетеля за правдиви и отразяващи
реално осъществилата се фактическа обстановка, поради което ги кредитира
изцяло.
Следва
да бъдат възприети с доверие частично показанията на свидетеля Г.Б.С., дадени
на фазата на досъдебното производство, пред състав на СГС прочетени и приобщени
по реда на чл. 281, ал. 1, т.3, предл.1 от НПК. Съдът
кредитира изложеното от него в частта, в която същият описва принципно
отношенията му с две от участващите в ОПГ-то лица- К В. Т. и Б.
Р. С., упражняваната от тях дейност, както и опитите им
да го накарат да продава наркотични вещества в контролирания от тях Трети
район. Следва да бъде кредитирано също така изложеното от свидетеля в частта, в
която същият твърди как на описаните по-горе дата, час и място, му е нанесен
побой, вследствие на което три лица са му нанесли телесни увреждания. В тази си
част показанията на свидетеля се подкрепят изцяло от показанията на свидетелите
Н.Г.В. и Ц.К.И., полицейски служители, очевидци на описания по-горе инцидент,
св. Р.А.Я., медицинската документация и приетата по делото съдебно -медицинска
експертиза.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите Н.Г.В. и Ц.К.И. като логични,
непротиворечиви, взаимно свързани и почиващи на лични и непосредствени
впечатления. Свидетелите разказаха известното им за случилото се, като между
изложеното от тях не се констатира сериозно противоречие. Показанията на тези
свидетели се потвърждават и от показанията на св. Г.Б.С. относно
обстоятелството, че на посочените в обвинителния акт дата, час и място,
неустановени по делото лица са му нанесли побой, като са му причинили телесни
увреждания. В тази насока показанията на свидетелите намират опора и в приетата
по делото СМЕ. По отношение на констатираното противоречие и обстоятелства,
които свидетелите не помнят- съда отдава това на изминалия период от време,
доколкото след прочитане на показанията свидетеля Н.Г.В. ги потвърждава в
цялост, а св. Ц.К.И. в по-голямата им част и изясни правдиво на какво се дължат
несъответствията. По тези съображения, съдът кредитира показанията на св. Н.Г.В.
и Ц.К.И..
Съда
кредитира показанията на свидетеля Р.А.Я. дадени в съдебно заседание, относно
правно релевантните обстоятелства, че е посетил св. св. Г.Б.С. в болницата и е
възприел лично състоянието на свидетеля след побоя. Показанията на свидетеля се
подкрепят и от медицинската документация и приетата по делото съдебно медицинска
експертиза.
Съдът
кредитира с доверие и показанията на свидетеля К.Б.Т., дадени пред състав на
Пернишки окръжен съд на 16.07.2009г., по ЧНД № 259/09г., като логични,
непротиворечиви и почиващи на лични и непосредствени впечатления, поради което
прие, че същите достоверно отразяват дейността на М. В. Д.. Показанията на свидетеля са дадени пред състав
на съд, което гарантира спазване на процедурата по извършване на това
процесуално следствено действие, независимо от обстоятелството, при разпита не
са присъствали обвиняемите или техни защитници. В същото време, в смисъла,
изложен по-горе, следва да се посочи, че при разпита си в съдебно заседание на 12.12.2012г., когато свидетелят не поддържаше изложеното от
него на фазата на досъдебното производство, същият не изложи ясни и разумни
причини, които да мотивират съда да приеме, че следва да възприеме като
отразяващо реално осъществилата се фактическа обстановка изложеното от него в
съдебно заседание. Показанията на свидетеля, дадени на фазата на досъдебното
производство са ясни и конкретни, като същият сочи и немалко подробности и
лични срещи с лицата, при които е възприел твърдените от него обстоятелства, за
да бъде кредитирано, че тогава е свидетелствал по слухове. Нещо повече, именно
показанията му в съдебно заседание са схематични и неконкретни и не следва да
бъдат кредитирани.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля В.Д.К., дадени на фазата на досъдебното
производство, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал.4
вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК, относно проведената среща между З. И.И. и Й.Т. с прякор д.п. тъй като показанията на свидетеля
се потвърждават и от изложеното от свидетеля М.З.Б. и този свидетел също не
изложи каквито и да било съображения относно причини, мотивирали го да изложи
„неверни“ показания на фазата на досъдебното производство. Показанията му в
съдебно заседание са схематични и неконкретни и не следва да бъдат кредитирани.
Съдът
не кредитира показанията на анонимен свидетел № 5, като прие, че същите са
нелогични и не намират опора в останалите събрани доказателства. На първо
място, никой от другите свидетели по делото не посочи, че организираната
престъпна група, описана по-горе, е действала на територията на гр. В.. В тази
насока, изложеното от този свидетел противоречи с кредитираните показанията на
св. М.З.Б., в който изрично е заявил в разпита си по реда на чл. 223 от НПК, че
покойният А. М.- „К“ му е казал, че не може да се работи във В., тъй като там
разпространението е под контрола на ТИМ. Показанията му не кореспондират и с
показанията на свидетелите Б.К.К., И.С.С., К.Г.К., Я.Н.К., А.Т.А. и В.З.Ж.. Следва да се посочи
също така, че, макар и конкретно неопровергано от други доказателства по
делото, изложеното от свидетеля относно посещението на З. И.И.
в гр. В., без собствена охрана, провеждани разговори с непознати лица,
разкриващи подробности за осъществявана престъпна дейност, звучи
неправдоподобно, нелогично и се явява в контраст с изложеното от всички
свидетели за начина, по който е процедирал З. И.И. както
лично, така и ръководената от него организация като цяло, относно спазването на
конспиративност и неразкриване на подробности на лица, които пряко не се участват
и тази дейност. Ето защо съдът, като разгледа критично показанията на анонимен
свидетел № 5 и ги съпостави с останалите събрани по делото доказателства
намери, че същите се явяват нелогични, не намират опора в останалия събран
поделото доказателствен материал, дори и като се приеме нормалната за този вид
показания по-голяма схематичност и въздържане от разкриване на подробности, поради
което не ги кредитира. Още повече, че показанията на свидетеля са и
непоследователни доколкото депозираните пред настоящия съдебен състав и пред
състава на СГС разглеждал НОХД 2536/2011г. съдържат противоречия.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите В.В.Й., Сашо С.С. и Е.Н.К., дадени пред съда и прочетените части от
показанията на св. С.С.С. касаещи залавянето на И.Г. В. и Ф.М.Х. в гр. П., поведението на тези лица, както и на М. Й. с., който е бил в
същата стая, но е успял да избяга от полицейските органи. Показанията на
свидетелите почиват на лични и непосредствени впечатления, между тях няма
съществени противоречия, в някои свои части се подкрепят и от съставените
писмени доказателства, поради което бяха възприети от съда с доверие.
Прочетените части от показанията на свидетелите Сашо С.С.
бяха потвърдени от него, като свидетелите изясни причините за несъответствията
изминалия период от време.
Също
така безпротиворечиви са показанията на свидетелите Д.Б.Й., Е.П.Б., П.Я.М. и Й.а.п.
/включително и частите от показанията на свидетелите, който са били прочетени и
приобщени по надлежния процесуален ред/, касаещи посещението при нотариус на
св.Т.Г.Г. и подписването от негова страна на
описаните по-горе документи. Всички тези свидетели са били на мястото, като
всеки е възприел събитията от своята гледна точка, в зависимост от това с кого
е контактувал и кого е придружавал. Показанията на св. Е.П.Б., помощник
нотариус в нотариалната кантора, преценени от съда като обективни,
незаинтересовани, установяват по безспорен начин явяването на лицата в
кантората, поведението им и подписването на документите, подлежащи на нотариална
заверка. Показанията на свидетелката се подкрепят и от писмените доказателства,
а именно - самата подписана от св. Т.Г.Г. декларация,
нотариалните книги, в които е отбелязано посещението на свидетеля, целта на
същото. Ето защо съдът кредитира показанията както на тази свидетелка, така и
на останалите свидетели, посочени по-горе, относно събитията, случили се в и
пред нотариалната кантора.
Относно
показанията на свидетелите Й.Н.Х., Е.Е.С., М.Г.М., К.М.Б.
и Б.Б.Б., съдът намира следното: По отношение на
всички тези свидетели се констатира обстоятелството, че те на фазата на
съдебното следствие- пред настоящия съдебен състав и пред състава на СГС
разглеждал делото/ доколкото части от показанията на някой от свидетелите бяха
приобщени по надлежния процесуален ред/ отрекоха показанията си, дадени на
фазата на досъдебното производство, твърдейки, че същите са изтръгнати с
оказано им физическо и психическо насилие от страна на органите на досъдебното
производство. Това на практика наложи показанията на всички тези свидетели да
бъдат прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК, с оглед
липсата на съгласие от страна на подсъдимите и защитниците им. Както бе
посочено по-горе в настоящите мотиви, наличието на противоречиви показания, дадени
от свидетел в рамките на е. водено наказателно производство, не води
автоматично до дискредитиране на изложеното от свидетеля, а задължава съда,
преценявайки показанията на свидетеля съвкупно с останалия събран
доказателствен материал, като бъдат отчетени изложените от свидетеля причини за
констатираните противоречия, за да бъде извършена адекватната преценка кои от
показанията следва да бъдат кредитирани. Съдът, без да игнорира изложеното от
свидетелите на фазата на съдебното следствие, подлагайки същото на внимателно и
критично обсъждане, прие, че следва като цяло да кредитира дадените показания
на фазата на досъдебното производство по следните съображения: Действително,
установява се от материалите по делото, че към даване на показанията тези свидетели
са били задържани за срок от 24 часа. Това обаче не е достатъчно основание да
се приеме, че от тази ситуация автоматично следва извод за манипулиране на
свидетелите и за упражнено насилие над тях. На следващо място, съдът
констатира, че, след като свидетелите са освободени след изтичане на 24
часовото задържане, никой от тях не е предприел действия както по установяване
и документиране на твърдяното упражнено спрямо тях насилие /описано от част от
свидетелите като отличаващо се с изключителна бруталност/, така и по ангажиране
на отговорността на лицата, за които пред съда твърдят, че са им оказали
въздействие. По този начин, посочвайки едва към настоящия момент, че спрямо тях
е оказвано насилие, това обстоятелство остава напълно непроверимо,
поради което и няма как да бъде възприето от съда. Съдът констатира също така,
че при разпита на св. Е.Е.С., освен разследващия
полицай, извършващ разпита, е присъствал и инспектор ИДПС. На последно място,
за да кредитира като цяло показанията на свидетелите, дадени на фазата на
досъдебното производство, съдът се основа на обстоятелството, че тези показания
намират опора и в писмените доказателства по делото и веществените
доказателства, резултат от прилаганите по делото специални разузнавателни
средства. Също така съда отчита и известни противоречия и непоследователност в
показанията на част от тези свидетели дадени при настоящото разглеждане на
делото и показанията им депозирани пред СГС по НОХД 2536/2011г./ на св. Й.Н.Х. и
св. К.М.Б./, което според настоящия съдебен състав е още една индиция за
недостоверността на показанията на свидетелите депозирани в съдебните следствия
по делото. В показанията си, дадени в присъствието на инспектор ИДПС,
свидетелката Е.Е.С., сочи телефона, известен като
„централа“- *, както и сочи за противоправната
дейност на свидетеля К.М.Б. и Р. Р. И.. Всичко изложено от тази свидетелка се потвърждава от показанията на К.М.Б.
и от веществените доказателства по делото, прилагани по отношение на този
телефон.
По отношение
показанията на св. Б.Б.Б., съдът констатира, че
същите, дори и дадените на фазата на досъдебното производство, не са на
практика източник на правно релевантна по делото информация. Обстоятелството,
че свидетелят е пушил „трева” с е. от лицата сочени като участници в ОПГ-то,
само по себе си не подпомага за установяване на въпросите, включени в предмета
на доказване по делото и по никакъв начин не обосновава извод за участието му в
инкриминираната престъпна група.
Съдът
кредитира частично показанията на свидетеля депозирани в хода на съдебното
следствие и в пълнота показанията на свидетеля М.Г.М., дадени на фазата на
досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр.ал.1 от НПК.
Въпреки че по отношение на същия, явявайки се ползвател на автомобила, в който
е намерено наркотичното вещество, може да разглежда хипотезата на
заинтересованост от прехвърляне отговорността за това деяние на други лица,
съдът приема, че следва да се кредитира изложеното от свидетеля в хода на
досъдебното производство по следните съображения: Показанията на свидетеля съответстват
на провежданите спрямо К. С. А. специални разузнавателни средства. Този свидетел
сочи и пресъздава дори и конкретни изрази, фигуриращи във веществените
доказателствени средства, обективиращи провежданите
от К. С. А.
разговори. Показанията на свидетеля обстойно отразяват провеждани от К. С. А.
разговори и срещи с други лица, включително и с Р. Р. И., поради което съдът прие, че следва да кредитира
изложеното от свидетеля, че практически инкриминираното вещество е държано от К. С. А.,
въпреки че е установено именно в неговия автомобил. Обстоятелствата, свързани с
неговото намиране се потвърждават от редовно изготвените протоколи за
претърсване и изземване, както и от показанията на свидетелите Л.К.С. и И.Н.Г.-
поемните лица присъствали на претърсването и изземването. Съда приема, че не
следва да кредитира частите на показанията на свидетеля депозирани в съдебното следствие,
за който се констатираха противоречия с показанията му от досъдебното
производство поради това, че в тези им части показанията на свидетеля са
нелогични, неубедителни и най-вече са в противоречие с кредитираните
доказателства включително протоколите за извършените процесуално-следствени
действия, показанията на свидетелите Л.К.С. и И.Н.Г., както и на събраните посредством
използването на СРС доказателства, обективирани в изготвените протоколи и
веществени доказателствени средства.
Показанията
на свидетеля Й.Н.Х., дадени на фазата на досъдебното производство, прочетени по
реда на чл. 281, ал. 4, вр.ал.1, т.1 от НПК, макар че не сочат пряко някой от
подсъдимите, също съдържат посочения от свидетелите Е.Е.С.
и К.М.Б. телефонен номер – централа, което също се потвърждава от приложените
по делото ВДС.
Показанията
на свидетеля Т.Н.С. депозирани пред друг състав на съда по НОХД 2536/ 2011г. на
СГС, приобщени по реда на чл. 281, ал.1, т.4 от НПК се кредитират от съда в
частите, в който е посочил телефона, известен като „централа“- * и относно
обстоятелствата, които е изложил за продажбата на наркотици в кв.М.
Показанията
на свидетелите Л.К.С. и И.Н.Г. според съда следва да бъдат кредитирани, тъй
като свидетелите добросъвестно разказаха за спомените си относно осъществилата
се фактическа обстановка, след прочитане на показанията дадени пред състав на
СГС същите ги потвърдиха и показанията им съвпадат със съдържанието на
изготвения протокол за претърсване и изземване още повече, че не са и налице
съществени несъответствия между показанията на двамата свидетели. Съда отчете
изминалия период от време и счита, че констатираните противоречия в показанията
на свидетелите депозирани пред двата съдебни състава се дължат на естествения
процес на забравяне, а не на желание да изнесат неверни факти. Съдът не намира
никакво основание да не кредитира показанията на тези свидетели, по причината,
изложена от защитата, че същите са били курсанти в Академия на МВР към момента
на извършване на това процесуално следствено действие. Няма процесуална пречка
лица в такова качество да бъдат поемни лица при извършвани действия по
разследването, както и това не може да бъде разглеждано като самостоятелно
основание да се предполага, че същите няма да изпълнят възложената им
процесуална функция, още повече, че както на фазата на досъдебното
производство, така и на фазата на съдебното следствие, същите дават показания,
след като са предупредени за отговорността по чл. 290 от НК. На последно място,
по отношение на тези свидетели следва да се посочи, че мястото, където е
извършено претърсването, не предполага наличието на случайни минувачи, поР което нормално от житейска гледна точка се явява
действието на органите на досъдебното производство да използват поемни лица,
които предварително са осигурили.
По
отношение на показанията на свидетеля Д.Б.Й. /освен обсъдената по-горе част от
показанията му свързани с посещението при нотариус на св.Т.Г.Г./, съдът кредитира същите в частта, в която свидетелят
твърди за демонстрираното от страна на св. Д.Л.В. лошо отношение към подсъдимия
А.А.С., З. И.И. и М. Й. с..
Това отношение се потвърждава и от показанията на други свидетели, от
използваните спрямо свидетеля специални разузнавателни средства, обективирани в
представените по делото ВДС, както. В останалата си част показанията нямат
пряко отношение към предмета на доказване по делото.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля И.З.Б. относно отношенията му с покойния А. М.-
„К“, относно отношенията на брат му-свидетеля М.З.Б. с А. М.- „К“ и със З. И.И., а също така и за прякора на подсъдимия А.А.С.- „ ТМ“. В останалата си част показанията на св. И.З.Б.
не се явяват източник на правно релевантна за делото информация.
Съдът
кредитира и показанията на свидетелката Д.П.Г. депозирани пред настоящия
съдебен състав и тези прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК и дадени
пред състав на СГС по НОХД 2536/ 2011г. като логични, непротиворечиви и
почиващи на лични и непосредствени впечатления. Прочетените показания се
потвърдиха от свидетелката. Следва да се посочи също така, че свидетелката няма
преки наблюдения върху обстоятелствата, включени в предмета на доказване по
делото, като относимостта на показанията й следва от осъществения служебен
контакт, по повод проведено интервю, със свидетеля И.С.С..
Свидетелката изложи правдиво пред съда обстоятелствата, които е възприела
относно личността, състоянието, поведението и изложеното от страна на свидетеля
И.С.С.. ПоР това и същите
са важен източник на информация за състоянието и поведението на И.С.С., като се явяват една индиция за обективността и
правдивостта на изложеното от този свидетел на фазата на досъдебното
производство, в близък времеви период към контакта му със свидетелката Д.П.Г..
Съдът
кредитира показанията на свидетеля С.Д.С.
относно
обстоятелствата, свързани със задържането на подсъдимия Г.Б.Р.. Показанията на тези свидетели са логични,
непротиворечиви, почиват на лични и непосредствени възприятия. Същите се
подкрепят както от приетите по делото писмени доказателства, изготвени при
задържането на подсъдимия
Г.Б.Р..
Съдът
кредитира показанията на св. И.П.П. дадени пред съда
и тези от досъдебното производство прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.1,
т.1 и т.2 от НПК относно
обстоятелствата, свързани със задържането на подсъдимия Р.В.П.. Показанията на тези свидетели са логични, почиват
на лични и непосредствени възприятия. Същите се подкрепят от приетите по делото
писмени доказателства, изготвени при задържането на подсъдимия Р.В.П.. След
прочитането на показанията на свидетеля от досъдебното производство същият ги
потвърди като обясни разминаването с изтеклия период от време.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля Е.С.К. относно обстоятелствата, свързани със задържането на Б. Р. С.. Показанията на тези свидетели са логични,
непротиворечиви, почиват на лични и непосредствени възприятия. Същите се
подкрепят както от приетите по делото писмени доказателства, изготвени при
задържането на Б.
Р. С..
Следва
да бъдат кредитирани показанията на свидетеля С.М.Т., касаещи обстоятелствата,
свързани със задържането на В. И. К.. Изложеното от свидетеля безпротиворечиво
се подкрепя от писмените доказателства по делото, показанията му са
безпротиворечиви, логични и последователни.
Показанията
на свидетеля. В.А.П. също следва да бъдат кредитирани, относно обстоятелствата,
свързани със задържането на И.И.Б.,
показанията на свидетеля в тази насока се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства и са установени по
безспорен начин.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите Б.К.К., И.С.С., К.Г.К., Я.Н.К., А.Т.А. и В.З.Ж., дадени на фазата на
съдебното следствие, доколкото прие, че същите не се явяват оборени от други
събрани поделото доказателства, с оглед изложеното по-горе в настоящите мотиви,
че съдът не кредитира показанията на анонимен свидетел с идентификационен номер
5.
По
отношение показанията на свидетеля Б.н.ц. дадени на досъдебното производство и
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал.5 вр.ал.1, т.4 от НПК, съдът констатира, че същите не касаят периода на действие на
инкриминираната престъпна група и се отнасят в по-голяма степен към отношенията
между св. Д.Л.В. и покойния А. М. – К. Съдът кредитира изложеното от свидетеля
в основната му част, доколкото безспорно се установява от материалите по
делото, че към този период, - 2003г. св. Д.Л.В. и А. М. са се занимавали с
разпространение на наркотични вещества на територията на гр. *, като съдът
възприе, че групата, предмет на разглеждане по настоящото производство е
формирана и е започнала своята дейност през 2004г. поради това изложеното от
страна на св. Б.Н.Ц. по никакъв начин не оборва възприетата и описана по-горе
фактическа обстановка.
Съда кредитира
показанията на свидетелите П.К.С. и И.Г.И. тъй относно изнесените от тях правно релевантни факти свързани с
извършените разпознавания в гр. С от св.Т.Г.Г. на
част от подсъдимите и на други лица съпричастни към организираната престъпна
група. Свидетелите добросъвестно разказаха за спомените си относно осъществилата
се фактическа обстановка, показанията им съвпадат със съдържанието на
изготвения протокол за разпознаване и установяват точното място на извършването
на тези процесуално-следствени действия. Не са налице съществени несъответствия
между показанията на двамата свидетели. Доколкото все пак се констатират известни
несъответствия в показанията на двамата свидетелите, съда приема, че изминалия
период от време и естествените процеси на забравяне са причината за тях, а не
желание да изнесат неверни факти.
Съда кредитира показанията на свидетеля Й.К.Н. депозирани пред настоящия съдебен състав и частите
от прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК и дадени пред състав на СГС
по НОХД 2536/ 2011г. показания, като логични, непротиворечиви и почиващи на
лични и непосредствени впечатления. Прочетените части от показания се
потвърдиха от свидетеля. Следва да се посочи също така, че свидетеля няма преки
наблюдения върху обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото,
като относимостта на показанията му следва от осъществения служебен контакт, по
повод проведени разговори и беседи със, свидетелите Т.Г.Г.,
Д.Л.В., В.О.Х., Г.Е.Б., П.Я.М. и М.З.Б.. Свидетеля
изложи правдиво пред съда обстоятелствата, които е възприел относно личността,
състоянието, поведението и изложеното от страна на свидетелите. Показанията на
свидетеля се възприемат от съда като източник на информация за състоянието и
поведението на Т.Г.Г., Д.Л.В., В.О.Х.,
Г.Е.Б., П.Я.М. и М.З.Б., като се явяват една индиция за обективността и
правдивостта на изложеното от този свидетели на фазата на досъдебното
производство, в близък времеви период към контакта му със св. Й.К.Н.. Съда кредитира и показанията на свидетеля
свързани с получаване на информацията, провеждането на проверката по случая,
времето, мястото и начина на експлоатирането на час от СРС-та по делото и обстоятелствата
свързани с тях. В тази си част показанията на свидетеля се подкрепят от
писмените доказателства по делото и от протоколите от изготвените ВДС-и в
резултат на използваните СРС.
Съдът
не кредитира показанията на свидетелите П.Х.Е. и Б.Н.Г., тъй като прие, че
същите се явяват в противоречие с установената и описана по-горе фактическа
обстановка, противоречиви са и нелогични. Изложеното от св. Б.Н.Г. се оборва от
кредитираните показанията на нейния съпруг, св. Т.Г.Г.,
чиито показания, подробно обсъдени по-горе, дадени на фазата на досъдебното
производство, бяха кредитирани от съда като правдиви и отразяващи реално
осъществилата се фактическа обстановка. Същото касае и показанията на св. П.Х.Е..
Съдът изложи по-горе подробни съображения относно кредитираните показанията на
св. П.Я.М., с когото тази свидетелка живее на семейни начала, като прие, че
тези показания са непротиворечиви, почиващи на лични и непосредствени
впечатления и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. По
отношение на показанията от тези свидетелки важат в пълна степен мотивите на
съда, изложени по-горе в настоящите мотиви по какви причини не кредитира
показанията на свидетелите П.Я.М. и Т.Г.Г., дадени на
фазата на съдебното следствие. Поради това и се явява безпредметно повторното
излагане на тези съображения и в тази част на мотивите. Следва да се изтъкне, че
е налице противоречие между изложеното от страна на св. Б.Н.Г. и св. П.Х.Е.
относно ролята, която св. П.Х.Е. твърди, че е имал св. Т.Г.Г.
при мотивирането на св. П.Я.М. да даде показанията си на фазата на досъдебното
производство. Също така в показанията на свидетелките са налице и други
противоречия- като какви точно снимки, кога и от кого са били показвани на
свидетелите П.Я.М. и съответно на Т.Г.Г.. Налице са и
части от показанията на свидетелките, който са нелогични и взаимно
противоречиви- в показанията си св. Б.Н.Г. твърди, че тя не присъствала на
разговорите на съпруга си, провеждани във връзка с даване от негова страна на
показанията по делото, а в друга част от показанията си свидетелката сочи, че е
виждала как му показват снимки при тези разговори и даже описва въпросните
снимки. В други части показанията на св. Б.Н.Г. съдържат предположения и
хипотези- относно това дали св. Т.Г.Г., знае или не
определени обстоятелства и факти. С оглед на всичко изложеното съдът намира, че
не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите П.Х.Е. и Б.Н.Г..
Съдът
кредитира изцяло приетите по делото експертизи като относими към предмета на
доказване по делото и компетентно изготвени. По отношение на приетите по делото
експертизи, не е налице спор между страните, което намери отражение и в
съгласието на подсъдимите и защитата им за приемането на част от тях по реда на
чл. 280, ал. 3 от НПК, без непосредствен разпит на вещите лица. С оглед липсата
на практически спор относно заключенията на приетите експертизи, същите не
следва да бъдат детайлно обсъждани в настоящите мотиви. Единствено приетата по
делото съдебно фоноскопна експертиза,
изготвена в хода на съдебното следствие беше оспорена от защитата, но според съдебния
състав вещите лица подробно, ясно и с необходимата компетентност защитиха
своите изводи.
Съдът
кредитира и приетите по делото писмени доказателства като относими към предмета
на доказване по делото. Съдът не споделя възражението на защитата, касаещи
разпознаванията извършени на 30.04.2009г. от св. Т.Г.Г.,
във връзка с мястото на извършването им. Съдът приема, че процесуално-следствените
действия са били извършени по предвидения от НПК ред, което се установява както
от протоколите за тях, така и от показанията на поемните лица. Протоколите за
разпознавания съдържат всички изискуеми от закона реквизити, извършени са в
присъствието на поемни лица и са били подписани от всички участвали лица.
Действително в началото на протоколите след датата е било записано „в гр.*“, но
в самите протоколи ясно е отразено- „разпознаването се извърши в сградата на
Съдебната палата, в гр.Стара Загора, бул. М. Кусев №
33“. Мястото на извършване на процесуално-следствените действия- сградата на
Съдебната палата, в гр.Стара Загора, беше потвърдено както от разпознаващия
свидетел, така й от поемните лица. Във връзка с гореизложеното съдебния състав
приема, че посочената техническа греша не е довела до такъв порок на изготвения
протокол, че да го прави негодно писмено доказателствено средство.
Съдът
кредитира представените по делото ВДС, резултат от прилагани спрямо лицата
специални разузнавателни средства. По отношение на всички тях са спазени
законовите изисквания, въведени както в НПК, така и в Закона за специалните
разузнавателни средства относно реда на допускане, изпълнение и обективиране на
получените от тях резултати. Следва да се посочи, че специалните разузнавателни
средства, прилагани спрямо свидетеля Д.Л.В. не са от значителна помощ за
разкриване на обективната истина по делото, тъй като целта на прилагането на
този доказателствен способ е обективиране поведението и разговорите на лицата в
реална обстановка, без същите да знаят, че спрямо тях се провеждат Т.ва средства. В разглежданата хипотеза, става въпрос за
провеждани специални разузнавателни средства спрямо свидетелите, които са
знаели за прилагането на този доказателствен способ и под формата на разговор
сочат това, което излагат и в показанията си, дадени пред органите на
досъдебното производство, а впоследствие и пред съда. Ето защо, записаните по
този ред разговори между свидетелите не могат да допринесат за разкриване на
обективната истина, тъй като на практика преповтарят показанията на
свидетелите, след като същите са знаели, че са записвани. В тази връзка
съдебния състав е преценил, че не е нужно назначаване на допълнителна съдебно фоноскопна експертиза за идентификация на лицата, с който е
общувал свидетеля Д.Л.В.. Още повече, че беше установена невъзможността такава
експертиза да бъде извършена на територията на РБългария,
а назначаването й извън страната би довело до значително забавяне на
производството, без да е сигурно дали там вещите лица биха могли да извършат експертизата
с наличния материал.
С
далеч по-голяма доказателствена стойност се явяват резултатите от прилаганите
разузнавателни средства по отношение на св. Т.Г.Г.,
във връзка с посещението на нотариалната кантора на бул. „Д“, както и тези,
прилагани по отношение на частта от групата, занимаваща се с разпространение на
наркотични вещества на територията на Седми район в *. Резултатите от
прилаганите спрямо свидетеля Т.Г.Г. специални
разузнавателни средства в пълна степен потвърждават кредитираните показанията
на свидетеля относно действията на свидетеля В.О.Х. и причините, поради които Т.Г.Г. е посетил нотариалната кантора. Ето защо същите,
доколкото подкрепят показанията на един от основните свидетели по делото дадени
в хода на досъдебното производство, се явяват важен източник на правно
релевантна по делото информация и резултатите от тях следва да бъдат
кредитирани, най-вече с оглед преценката на съда кой показания на свидетеля Т.Г.Г. следва да се приемат за достоверни.
Съдът
кредитира и приложените по делото ВДС, резултат от прилагани специални
разузнавателни средства по отношение на лицата в Седми район. Същите подробно
визуализират провежданите от Р. Р. И. и К. С. А. телефонни разговори,
включително тези от телефона „Централа“. Използваните телефони, по отношение на
които са провеждани СРС, използваните в разговори термини, прикриващи
наименованията на наркотичните вещества са в пълен унисон с прочетените показания
на анонимен свидетел с идентификационен номер 4 и с кредитираните показанията
на свидетелите Й.Н.Х., Е.Е.С., М.Г.М. и К.М.Б.
подробно обсъдени по-горе. Ето защо съдът кредитира изцяло информацията,
съдържаща се в тези провеждани специални разузнавателни средства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената по
категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа
обстановка съдът зае становище, че с деянието си подсъдимите са осъществили от
обективна и субективна страна следните престъпни състави:
ПОДСЪДИМИЯ
А.А.С. -престъпления по чл. 321, ал.3 пр.3 алт.
7, т.2, вр. ал.2 от НК, а
именно, че за периода от неустановена дата през 2004г. до 06.02.2009г. в гр. *
е участвал в организирана
престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица,
ръководено от З. И.И. и с участници М. Й. с., И.Г. В.,
Е.П. Е., М. В. Д., Б. Р. С., К В. Т., М. П.В., Р. Р. И., К. С. А., Д. Л.К., Д.С.С., Г.Б.Р., Р.В.П., С.Е. Д.,
както и др. неустановени до момента лица, съставено с цел да върши съгласувано в страната престъпления, за които е
предвидено наказание лишаване свобода повече от три години, и чрез които се
цели да се набави имота облага, като групата е създадена с цел да върши
престъпления чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК;
ПОДСЪДИМИЯ
Р.В.П. -престъпления по чл. 321, ал.3 пр.3 алт. 7, т.2, вр. ал.2 от НК, а именно, че за
периода от неустановена дата през 2004г. до 06.02.2009г. в гр. * е участвал в организирана престъпна група -
структурирано трайно сдружение на повече от три лица, ръководено от З. И.И. и с участници А.А.С., М. Й. с.,
И.Г. В., Е.П. Е., М. В. Д., Б.
Р. С., К В. Т., М. П.В., Р. Р. И.,
К. С. А., Д. Л.К., Д.С.С., Г.Б.Р., С.Е. Д., както и др. неустановени до момента
лица, съставено с цел да върши
съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване
свобода повече от три години, и чрез които се цели да се набави имота облага,
като групата е създадена с цел да върши престъпления чл.354а, ал. 1 и ал. 2
от НК.
ПОДСЪДИМИЯ Г.Б.Р.
-престъпления по чл.
321, ал.3 пр.3 алт. 7, т.2, вр. ал.2
от НК, а именно, че за периода от неустановена дата през 2004г. до 06.02.2009г.
в гр. * е участвал в
организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три
лица, ръководено от З. И.И. и с
участници А.А.С., М. Й. с., И.Г. В., Е.П. Е., М. В. Д., Б. Р. С., К В. Т., М. П.В., Р. Р. И., К. С. А., Д. Л.К., Д.С.С., Р.В.П., С.Е. Д., както и др. неустановени до момента
лица, съставено с цел да върши
съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване
свобода повече от три години, и чрез които се цели да се набави имота облага,
като групата е създадена с цел да върши престъпления чл.354а, ал. 1 и ал. 2
от НК.
ПОДСЪДИМИЯ Д.С.С.-престъпления
по чл.
321, ал.3 пр.3 алт. 7, т.2, вр. ал.2
от НК, а именно, че за периода от неустановена дата през 2004г. до 06.02.2009г.
в гр. * е участвал в
организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три
лица, ръководено от З. И.И. и с
участници А.А.С., М. Й. с., И.Г. В., Е.П. Е., М. В. Д., Б. Р. С., К В. Т., М. П.В., Р. Р. И., К. С. А., Д. Л.К., Г.Б.Р., Р.В.П., С.Е. Д., както и др. неустановени до момента лица,
съставено с цел да върши
съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване
свобода повече от три години, и чрез които се цели да се набави имота облага,
като групата е създадена с цел да върши престъпления чл. 354а, ал. 1 и ал. 2
от НК.
В настоящия случай обвинителния
акт е изготвен от ВКП. Според разпоредбата на чл.46, ал.3 от НПК, като по-
горестояща прокуратура ВКП, е извършила действия по разследването и други
процесуално-следствени действия, като в случая е наблюдавала досъдебното
производство и е внесла обвинителния акт. СпП се явява подчинена на ВКП според
чл.136 от ЗСВ и съответно издадените актове на по-горестоящата прокуратура /в
случая ОА/ са задължителни за СпП. В тази връзка е било безпредметно
изпращането на делото на СпП според разпоредбата на параграф 9, ал.1 от ЗИДНПК,
доколкото СпП няма процесуална възможност да ревизира акт на по-горестояща
прокуратура. Същевременно ВКП, разполага с компетентността да извършва действия
и да изготвя актове включени в компетентност на СпП. Ето защо съдебния състав е
приел, че не е допуснато процесуално нарушение като делото му е изпратено по
общите правила от СГС, а не е изпратено на СпП.
Относно престъплението по чл. 321,
ал.3 пр.3 алт. 7, т.2, вр. ал.2 от
НК.
Налице са всички елементи от фактическия състав на престъплението по чл.321,
ал.3 от НК. Легалната дефиниция на „организирана престъпна група“, се съдържа в
разпоредбата на чл. 93, т.20 от НК/ в редакцията на текста обн.в ДВ, бр. 92 от
2002г/, а именно, структурирано трайно сдружение на три или повече лица, с цел
да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е
предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години и чрез които се
цели да се набави имота облага. Анализът на нормата на чл.93, т.20 НК
сочи, че като съставомерни белези на понятието „организирана престъпна група“
са изискванията за съществуването на структурирано трайно сдружение на три или
повече лица, насочено към изпълнението на специална цел - да вършат съгласувано
в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване
от свобода” повече от три години и чрез които се цели да се набави имота облага. Сдружението
се приема да е структурирано дори и без наличие на формално разпределение на
функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура,
според изр. 2 на чл.93, т.20 НК.
Сдружението следва да не е създадено за конкретно деяние, а да е за две или
повече престъпления.
Организираната престъпна група е
сдружение, което е структурирано, състои се от три или повече лица, то е
трайно, участниците в него действат съгласувано, като преследват за цел
извършването на друг вид престъпления. Участието в организирана престъпна група
се определя като предварителна престъпна дейност, доколкото представлява
умишлено създаване на предпоставки или условия за последяващи престъпни
действия на приготовление и най-вече за извършване на нови престъпления за в
бъдеще. В това се изразява съществената разлика между участието в престъпна
група и останалите престъпления на така нареченото „необходимо съучастие“. Характерно
за нея е и че между участниците съществува трайна и устойчива връзка. На
следващо място е нужно да се посочи, че естеството на основните състави на чл.321,
ал.1 и ал.2 НК налага изводът, че съставомерно обстоятелство е постигането на
съгласие между участниците в групата да бъде осъществена „вторична” престъпна
дейност, за поне две престъпления, като няма изискване те да бъдат изцяло
индивидуализирани, да е започнала подготовката по извършването им или да бъдат
осъществени. Криминализирано е като самостоятелно общо-опасно престъпление
самото съществуване на организираната престъпна група, като същото се явява
формално престъпление /поне що се касае за формата на изпълнителното деяние „участва“/
и няма изискване престъпната деятелност на извършителите на престъплението по
чл.321 НК да е довела до настъпване на престъпен резултат - евентуалните
„вторични” престъпления за извършването, на които е създадена групата, тъй като
те са само нейна предварително дефинирана цел.
Най-напред обективно е
установено, че в инкриминирания от обвинението период е съществувало и
функционирало структурирано трайно престъпно сдружение. От неустановена дата
през 2004г. то е съставлявало общност от повече от три лица и в него са се
включвали подсъдимите А.А.С., Р.В.П., Д.С.С., и Г.Б.Р., както и лицата З. И.И.,
М. Й. с., И.Г. В., Е.П. Е., М. В. Д.,
Б. Р. С., К В. Т., М. П.В., Р. Р.
И., К. С. А., Д. Л.К., С.Е. Д. и
други неустановени до момента лица. Групата е била ръководена от З.
И.И., който играе основната роля по
координиране действията на участниците за постигане на крайната цел –
осъществяване на конкретни деяния по чл. 354а от НК и реализиране на приходи от
тази престъпна дейност, като на стоящите под него членове на групата се
възлагат както общи, така и конкретни задачи за нейното функциониране, като по
отношение на обстоятелства, които са с особена значимост за функционирането на
групата, лично е взимал решения и е следял за тяхното изпълнение. В тази насока
следва да се посочи, че по делото са събрани доказателства и за извършването на
действия от страна на З. И.И. по
образуване на групата, а именно – по първоначалното набиране и мотивиране на
членовете й /подсъдимия А.А.С., св.Д.Л.В.
и М. Й. с./ и съгласуване на волите им за извършване на престъпления по чл. 354а
от НК, но доколкото обвинение в тази насока не е повдигнато от страна на прокуратурата,
а това правомощие – преценката дали и в каква степен следва да се търси
реализирането на наказателна отговорност спрямо привлечените като обвиняеми
лица, по конституция е възложено на органите на обвинението, това обстоятелство
се коментира в настоящите мотиви единствено с оглед пълнотата на изложението.
Всички тези лица, участващи в
състава на групата, са се намирали в обективна връзка помежду си и са взели
решение съгласувано да извършват престъпления по чл. 354 а, ал. 1 и ал. 2 от НК. Ролите на всяко е. от лицата при осъществяване дейността на групата са ясно
разграничени, както по райони, в които се разпространяват наркотични вещества,
така и по видове Т.ва вещества и по конкретно
осъществявани функции, като обединените им усилия са били насочени към
постигане на общите престъпни цели, а съгласуваността им е била не инцидентна и
за извършване на е., а на много повече деяния. Сформираното сдружение е трайно
както по отношение на времевия показател, така и от гледна точка на обективните
връзки между участващите лица. Между участниците в групата са осъществявани
множество срещи, на които са обсъждани всички важни въпроси за нейното
функциониране.
Налице е и следващия признак от
обективна страна - трайно структурираното сдружение се е насочило към
извършване на определена категория престъпни деяния. Събраната и проверена
доказателствена маса не оставя разумно съмнение, че подсъдимите и другите
участници са съгласували волите си да извършват престъпления по чл. 354 а, ал.
1 и ал. 2 от НК, като извършват дейност по разпространяване на наркотични
вещества и извличат от тази дейност съответната имуществена облага, изразяваща
се в част за всеки един от тях от печалбата от реализираните вещества. По този
начин безспорно се покрива квалифициращият признак по чл. 321, ал. 3, пр. 3,
алт. 7 от НК. Престъпленията, към чието извършване е била насочена деятелността
на организираната група, са наказуеми с повече от три години лишаване от
свобода. Безспорно по делото е било установено, че инкриминираната престъпна
група е функционирала и е била организирана освен с цел извършване на
престъпления по чл. 354 а от НК, а и за реализиране на сериозни приходи /имотна
облага/ по смисъла на НК от страна на лицата, участници в групата.
Тук е мястото да се уточни, с
оглед изложеното от страна на защитата, че подсъдимите както по между си, така
и с други лица от участниците в ОПГ-то, не се познават помежду си, че това в
по-голямата част от случаите действително е така, но това обстоятелство по
никакъв начин не се отразява върху съставомерността на деянието. Законодателят
не е предвидил изискване за лични контакти и осъзнаване отстрана на всеки един
от участниците в групата на всички други лица, които участват в нея. Достатъчно
е само осъзнаването от страна на всеки един от участниците, че са налице и
други лица /повече от три на брой/, които лица да действат в насока на целения
общ противоправен резултат и с които да е налице трайна съгласуваност на волите
за извършване на предвидените престъпления, което по настоящото производство е установено
както по отношение на подсъдимите така и за другите участници в групата, а
именно З.
И.И., М. Й. с., И.Г. В., Е.П. Е., М. В. Д., Б. Р. С., К В. Т., М. П.В., Р. Р. И., К. С. А., Д. Л.К., С.Е. Д..
Също така, съдът намира, че не е
налице пречка, било от процесуално или от материално правен характер, в
обвинението, като част от състава на инкриминираната група, да бъдат включени и
лица, които не фигурират като обвиняеми /подсъдими в настоящото производство – З.
И.И., М. Й. с., И.Г.В. Е.П. Е., М. В. Д., Б. Р. С., К В. Т., М. П.В., Р. Р. И., К. С. А., Д. Л.К. и С.Е. Д., както
и посочените от обвинението „неустановени лица“. По безспорен и категоричен
начин от показанията на разпитаните свидетели, подробно изброени по-горе в
мотивите, се установява, че и тези лица се явяват част от състава на
престъпната група, като се установява също така в конкретика функциите,
изпълнявани от тях. Поради това и не е налице пречка, същите да бъдат включени
в диспозитива на обвинителния акт, респективно – в предмета на доказване по делото,
независимо по каква причина не са привлечени към наказателна отговорност по
настоящото дело. Впрочем, съдебната практика отдавна е изяснила този въпрос
именно в тази насока в случаите, в които става въпрос за обикновено съучастие,
като е приела, че не е налице пречка да бъде водено наказателно производство
срещу е. лице за деяние, извършено от него в съучастие с друго лице, известно
по делото, но което поради някаква причина не може да бъде привлечено към
отговорност или в съучастие с неустановено по делото лице.
Наред с доказаната основателност
на обвинителната теза за престъплението по чл. 321 от НК има някой части, в
които то е несъстоятелно.
На първо място, от показанията на
разпитаните свидетели не се установява групата да е действала през 2003г.,
както е повдигнато обвинението. В тази насока единствено св. Д.Л.В. сочи, че с
него се е свързал З. И.И., но не и
че е налице осъществявана дейност или да е налице постигната съгласуваност на
волите между участниците. В показанията на всички свидетели като начало на
реална дейност на групата /наличие на трайно формиране като персонален състав и
съгласуване на волите между участниците е неговото практическо обективиране/ се
сочи 2004г., поради което съдът прие, че това е годината, която следва да се
приеме за начален период на действие на инкриминираната ОПГ. По тази причина
подсъдимите А.А.С., Р.В.П., Д.С.С. и Г.Б.Р. следва да бъдат, оправдани по
повдигнатото обвинение, че са участвали в състава на инкриминираната престъпна
група в периода от неустановена дата на 2003г. до неустановена дата на 2004г.
Сходно е положението и за
приетите крайни дати за всеки от подсъдимите сочещи преустановяване на
участието им в престъпната група. Доколкото става въпрос за формално
престъпление, което се явява и продължено по своя характер, при което след
постигане съгласуваността на волите, признаците на деянието се осъществяват в
един възможен продължителен период, до обективирането на прекъсване на това
състояние на съгласуваност на волите между лицата за извършване на престъпления
от определен вид. Обвинението е приело, че прекъсването на участието в групата
се е обективирало в задържането на подсъдимите и съответно, че същите са осъществявали
деянието до тези дати. Според настоящия съдебен състав наличния доказателствен
материал сочи, че деянията на подсъдимите Р.В.П., Д.С.С. и Г.Б.Р. са довършени към датата на задържането
на част от участниците в групата включително и нейния ръководител, след което и
четиримата подсъдими са започнали да се укриват. От една страна е невъзможно
обективно да е продължило съгласуването на волите за извършване на престъпления
на подсъдимите
Р.В.П.,
Д.С.С. и Г.Б.Р. с други участници в групата, при условие,
че част от лицата са били задържани под стража и подсъдимите са съзнавали това
обстоятелство. От друга страна наличните доказателства сочат, че и по-между си
подсъдимите също са преустановили това съгласуване- доколкото всеки от тях е
започнал да се укрива с цел да не бъде задържан от полицията. Но дори да се
приеме, че съгласуването на волите на подсъдимите е продължило и след
задържането на З. И.И. и други основни фигури в
ОПГ-то, то в доказателствената маса липсват доказателства сочещи за конкретна
деятелност на подсъдимите Р.В.П., Д.С.С. и Г.Б.Р. по
какъв начин се е осъществявало изпълнителното деяние на престъплението по
чл.321 от НК от всеки от тях след тази дата. Точно обратното, част от
свидетелите сочат, че след задържането на З. И.И. и
укриването на подсъдимите техните функции са били поети от други лица. Безспорно
от доказателствата по делото се установява, че част от организираната престъпна
група е продължила да функционира /поне в Трети и Седми район в гр.*/. Но за подсъдимите
Р.В.П., Д.С.С. и Г.Б.Р. се установява, че са се
укрили, а не са продължили да осъществяват функциите си в ОПГ-то, в тази връзка
свидетелите сочат, че функциите на подсъдимите са били поети от други участници
в групата, което води до извода, че самите подсъдими са преустановили участието
си в инкриминираното престъпно сдружение. В кредитираната част на показанията
на свидетелите или в другата доказателствена маса приета от съда за достоверна,
липсват доказателства за конкретна деятелност след 06.02.2009г. на подсъдимите
Р.В.П.,
Д.С.С. и Г.Б.Р., обективиращи
обстоятелството, че съгласуваността на волите им, както и на другите участници
в ОПГ-то е продължила обективно да съществува. Доколкото волята на подсъдимите
за продължение осъществяването на деянието може да бъде установена чрез
външното и проявление – в някаква конкретна деятелност, а доказателства в тази
насока липсват, съдът е длъжен да приеме, че деянието на подсъдимите Р.В.П., Д.С.С. и Г.Б.Р. е недоказано след датата 06.02.2009г. Респективно,
тези подсъдими следва да бъдат, оправдани по повдигнатото обвинение, че са
участвали в състава на инкриминираната престъпна група след 06.02.2009г.
На следващо място, не се установи
от материалите по делото, описани по-горе, в състава на организираната
престъпна група да са участвали лицата И.И.Б., В. Г.
Л., П. Й. Й., Г.Т. Й., Г. М. П., Б. В. В., М. И. Г., В. И. К., Ф.М.Х. и Ю. Л.
З.. Касателно твърдяното участие на тези лица бяха изтъкнати съображения
по-горе при извършения в настоящите мотиви доказателствен анализ. Според съда не
се събраха достатъчно доказателства, за участието им в организираната престъпна
група предмет на настоящото производство. Ето защо всички подсъдимите следва да
бъдат оправдани, че са участвали в състава на инкриминираната престъпна група
заедно с лицата И.И.Б., В. Г. Л., П. Й. Й., Г.Т. Й., Г.
М. П., Б. В. В., М. И. Г., В. И. К., Ф.М.Х. и Ю. Л. З..
Предвид гореизложеното подсъдимият
Р.В.П.,
следва-
бъде
признат за НЕВИНОВЕН, да е
участвал в организираната престъпна група от неустановена дата на 2003г. до
неустановена дата 2004г., както и за времето от: 06.02.2009г до 09.06.2010г., както
и в групата да са участвали лицата И.И.Б., В. Г. Л., П.
Й. Й., Г.Т. Й., Г. М. П., Б. В. В., М. И. Г., В. И. К., Ф.М.Х. и Ю. Л. З. и да
бъде ОПРАВДАН по първоначално повдигнатото му обвинение в този смисъл.
Предвид гореизложеното подсъдимият
Г.Б.Р.,
следва-
бъде
признат за НЕВИНОВЕН, да е
участвал в организираната престъпна група от неустановена дата на 2003г. до
неустановена дата 2004г., както и за времето от: 06.02.2009г до 10.08.2010г., както
и в групата да са участвали лицата И.И.Б., В. Г. Л., П.
Й. Й., Г.Т. Й., Г. М. П., Б. В. В., М. И. Г., В. И. К., Ф.М.Х. и Ю. Л. З. и да
бъде ОПРАВДАН по първоначално повдигнатото му обвинение в този смисъл.
Предвид гореизложеното подсъдимият
Д.С.С., следва- бъде
признат за НЕВИНОВЕН, да е
участвал в организираната престъпна група от неустановена дата на 2003г. до
неустановена дата 2004г., както и за времето от: 06.02.2009г до 24.03.2010г., както
и в групата да са участвали лицата И.И.Б., В. Г. Л., П.
Й. Й., Г.Т. Й., Г. М. П., Б. В. В., М. И. Г., В. И. К., Ф.М.Х. и Ю. Л. З. и да
бъде ОПРАВДАН по първоначално повдигнатото му обвинение в този смисъл.
Предвид гореизложеното подсъдимият
А.А.С., следва- бъде
признат за НЕВИНОВЕН, да е
участвал в организираната престъпна група от неустановена дата на 2003г. до
неустановена дата 2004г., както и в групата да са участвали лицата И.И.Б., В. Г. Л., П. Й. Й., Г.Т. Й., Г. М. П., Б. В. В., М. И.
Г., В. И. К., Ф.М.Х. и Ю. Л. З. и да бъде ОПРАВДАН по първоначално повдигнатото
му обвинение в този смисъл.
Относно обвинението на подсъдимият
А.А.С. за
престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 алт. 7, т.1, вр. ал. 1,
пр. 2 от НК, а именно, че за периода от 06.02.2009 г. до 08.02.2011 г. в гр.* е
ръководил организирана престъпна
група - структурирано трайно сдружение на повече
от три лица,
заедно с М. Й.
с., с
участници И.Г.В. И.И.Б., Е.П. Е., М.
В. Д., В. Г. Л., Б. Р. С., К В. Т., П. Й. Й., Г.Т. Й., Г. М. П., М. П.В., Р. Р. И., К. С. А., Б. В. В., М. И. Г., В. И. К., Ф.М.Х., Ю. Л. З., Д. Л.К., Д.С.С., Г.Б.Р., Р.В.П., С.Е. Д.,
както и други неустановени до момента лица, съставено с цел да върши съгласувано в страната престъпления, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е
създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.354а ал.1 и ал.2
от НК, съда счита, че следва да го признае за невинен. Според
настоящия съдебен състав наличния доказателствен материал сочи, че от 06.02.2009г.
след задържането на част от участниците в групата включително и нейния
ръководител, е било невъзможно обективно подсъдимия А.А.С.
да упражнява ръководство над лица задържани под стража, а и е
обективно невъзможно да е продължило съгласуването на волите на лицата за
извършване на престъпления с оглед факта на задържането. Наличните
доказателства сочат, че по-между си подсъдимите Д.С.С.,
Г.Б.Р., Р.В.П. също е било преустановено съгласуването
на волите за участие в престъпната група, във връзка с което бяха изложени
аргументи по-горе и тяхното повтаряне е безпредметно. От друга страна приетите
и кредитирани доказателства не съдържат факти, който да установяват конкретна деятелност
на подсъдимия А.А.С. по ръководене на ОПГ-то. Действително
част от свидетелите сочат, че подсъдимия А.А.С. и М. Й.
с. са поели функциите по ръководство на групата- без обаче да посочват
в какво конкретно се е изразило това ръководство, били ли са давани
нареждания на един или повече участници в групата, като им се възлагат
конкретни или общи цели за изпълнение и дали е било контролирано изпълнението
им, давани ли са били указания във връзка с вече формулирани цели и било ли е контролирано
изпълнението им
и изобщо как са извършвали това ръководене от страна на подсъдимия А.А.С. след 06.02.2009г. По делото липсват
каквито и да е доказателства в тази насока. Доколкото липсват доказателства за конкретни действия, разговори или други обективни
прояви, извършени от подсъдимия А.А.С. насочена
към ръководене на ОПГ-то след 06.02.2009г., а и свързани с продължаване
участието на подсъдимия в престъпното сдружение, съдът е длъжен да
приеме, че същия
следва да бъде оправдан за това обвинение, тъй като същото се явява недоказано.
По изложените съображения, на
основание чл. 304 от НПК подсъдимия А.А.С.,
следва-
бъде
признат за НЕВИНОВЕН
в това, че за периода от 06.02.2009 г. до 08.02.2011 г. в гр.* е ръководил организирана престъпна група -
структурирано трайно сдружение на повече от три
лица,
заедно с М. Й.
с., с
участници И.Г.В. И.И.Б., Е.П. Е., М.
В. Д., В. Г. Л., Б. Р. С., К В. Т., П. Й. Й., Г.Т. Й., Г. М. П., М. П.В., Р. Р. И., К. С. А., Б. В. В., М. И. Г., В. И. К., Ф.М.Х., Ю. Л. З., Д. Л.К., Д.С.С., Г.Б.Р., Р.В.П., С.Е. Д.,
както и други неустановени до момента лица, съставено с цел да върши съгласувано в страната престъпления, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е
създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.354а ал.1 и ал.2
от НК и да бъде ОПРАВДАВН по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.
321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 алт. 7, т.1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК.
ПО НАКАЗАНИЯТА:
I.По
отношение на подсъдимия А.А.С.:
За извършеното от А.А.С.
престъпление по
чл.
321, ал. 3 пр. 3 алт. 7, т. 2, вр. ал. 2 от НК особената част на материалния закон
предвижда наказание “Лишаване от свобода” за срок от три до десет години.
При индивидуализация на наказанието, съдът,
преценявайки наличието на смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства,
определи като Т.ва чистото му съдебно минало, добрите
му характеристични данни и доброто му процесуално поведение. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете продължителния
срок, в който е функционирала групата и високото място в йерархията на групата
което е заемал подсъдимия.
Съобразявайки
спецификите на деянието, личността на подсъдимия и тежестта на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът прие, че справедливото
наказание, което ще постигне целите по чл. 36 НК и ще защити пълноценно
генералната и индивидуална превенции, следва да бъде определено при условията
на чл. 54 НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради
което определи на подсъдимия А.А.С. наказание
“Лишаване от свобода” за срок от пет години и шест месеца.
Наказанието „Лишаване
от свобода“ следва да
бъде изтърпяно ефективно, тъй като не са налице условията, визирани в разпоредбата
на чл. 66 от НК за отлагане на изпълнението му.
Съдът не приложи разпоредбата на чл.
55, ал.1 от НК, тъй като прецени, че не е налице нито една от кумулативно
дадените в този текст предпоставки за приложението му, а именно: по отношение
на подсъдимия, не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства и така определеното наказание не се явява
несъразмерно тежко.
Съдът
намери, че така наложеното наказание е достатъчно за постигане на целите на
специалната и генерална превенция по чл.36 от НК.
При
определяне режима на изтърпяване на наложеното наказание, съдът, ръководейки се
от разпоредбите на чл.57, ал.1, чл.59, чл.60, ал.1 от ЗИНЗС и на основание чл.
61, т. 2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС определи първоначален строг режим на
изтърпяване на така наложеното наказание “Лишаване от свобода”, което следва да
бъде изпълнено в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание
чл. 59, ал. 1, т.1 от НК съдът приспадна времето, през което А.А.С. е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража”
по настоящото дело, считано 09.02.2011г. до 31.05.2013г., като един ден „Задържане под
стража“ се зачита за един ден „Лишаване от свобода“.
II.По
отношение на подсъдимия Д.С.С.:
За
извършеното от Д.С.С. престъпление по чл.321, ал. 3 пр. 3 алт. 7,
т. 2, вр. ал. 2 от НК особената част на материалния закон предвижда
наказание “Лишаване от свобода” за срок от три до десет години.
При
индивидуализация на наказанията съдът, преценявайки наличието на смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства, определи като добрите му характеристични данни и
доброто му процесуално поведение. Като отегчаващо обстоятелство съдът
отчете продължителния
срок, в който е функционирала групата и
предишното осъждане на подсъдимия.
Съдът намира,
че размерът на наказанията следва да бъде определен при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което
определи на подсъдимия Д.С.С. наказание
“Лишаване от свобода” за срок от ч. години и шест месеца. Според настоящия
съдебен състав така определеното наказани е съответства на конкретното деяние,
на личността на извършителя и би изпълнило своето поправящо и превъзпитаващо
въздействие.
Съдът не приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1 от НК, тъй
като прецени, че не е налице нито една от кумулативно дадените в този текст
предпоставки за приложението му, а именно: по отношение на подсъдимия, не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй
като нито е. от изброените по-горе смекчаващи обстоятелства не е изключително
по своя характер, съвкупността им не ги прави многобройни, и така определеното
наказание не се явява несъразмерно тежко.
Наказанието „Лишаване
от свобода“ следва да бъдат изтърпяно ефективно, тъй като не е
налице нито е. от условията, визирани в разпоредбата на чл. 66 от НК за
отлагане на изпълнението му.
При
определяне режима на изтърпяване на наложеното наказание, съдът, ръководейки се
от разпоредбите на чл.57, ал.1, чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 от ЗИНЗС, определи
първоначален общ режим на изтърпяване на така наложеното наказания “Лишаване от
свобода”, което следва да бъде изпълнено в затворническо общежитие от открит тип.
Подсъдимият Д.С.С. е извършил инкриминираното деяние, предмет на настоящото
дело, в определения му изпитателен срок на осъждането му със споразумение по НОХД
81/2002г на РС П., в сила от 11.03.2003г., с което на основание чл. 325, ал. 1
от НК на подсъдимият Д.С.С. е наложено наказание в
размер на 6 /ШЕСТ/ месеца „Лишаване от свобода“, като изпълнението на така
определеното наказание е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три
години. ПоР това съдът приложи разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК и постанови подсъдимият Д.С.С. да изтърпи наложеното със споразумение по НОХД
81/2002г на РС П., в сила от 11.03.2003г., наказание в размер на 6 /ШЕСТ/
месеца „Лишаване от свобода“. Същото следва да бъде изтърпяно отделно, при
първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или в
затворническо общежитие от закрит тип.
III. По
отношение на подсъдимия Р.В.П.:
За
извършеното от Р.В.П. престъпление по чл.321, ал. 3 пр. 3 алт. 7,
т. 2, вр. ал. 2 от НК особената част на материалния закон предвижда
наказание “Лишаване от свобода” за срок от три до десет години.
При индивидуализация на наказанието, съдът,
преценявайки наличието на смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства,
определи като Т.ва- добрите му характеристични данни
и доброто му процесуално поведение. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете продължителния
срок, в който е функционирала групата и предишните осъждания на подсъдимия.
С
оглед на правната квалификация на извършеното престъпление, като се съобрази с
целите по чл.36 от НК, съдът намира, че наказанието на подсъдимия ще следва да
се определи при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, поради което
определи на подсъдимия Р.В.П. наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от пет години и шест месеца.
Наказанието „Лишаване от
свобода“ следва да
бъде изтърпяно ефективно, тъй като не е налице нито е. от условията, визирани в
разпоредбата на чл. 66 от НК за отлагане на изпълнението му.
Съдът не приложи разпоредбата на чл.
55, ал.1 от НК, тъй като прецени, че не е налице нито една от кумулативно
дадените в този текст предпоставки за приложението му, а именно: по отношение
на подсъдимия, не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства и така определеното наказание не се явява
несъразмерно тежко.
Съдът
намери, че така наложеното наказание е достатъчно за постигане на целите на
специалната и генерална превенция по чл.36 от НК.
При
определяне режима на изтърпяване на наложеното наказание, съдът, ръководейки се
от разпоредбите на чл.57, ал.1, чл.59, чл.60, ал.1 от ЗИНЗС и на основание на
основание чл. 61, т. 2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС определи първоначален строг
режим на изтърпяване на така наложеното наказание “Лишаване от свобода”, което
следва да бъде изпълнено в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип.
На основание
чл. 59, ал. 1, т.1 от НК съдът приспадна времето, през което Р.В.П. е бил с
мярка за неотклонение “Задържане под стража” по настоящото дело, считано от 30.09.2010г. до 11.12.2012г., като един ден
„Задържане под стража“ се зачита за един ден „Лишаване от свобода“.
IV. По
отношение на подсъдимия Г.Б.Р.:
За извършеното от Г.Б.Р. престъпление по чл.321,
ал. 3 пр. 3 алт. 7, т. 2, вр. ал. 2 от НК особената
част на материалния закон предвижда наказание “Лишаване от свобода” от три до
десет години.
При
индивидуализация на наказанията съдът, преценявайки наличието на смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства, определи като Т.ва
необремененото съдебно минало на подсъдимия, по- ниското му
йерархично място в организираната престъпна група, добрите му характеристични данни и
доброто му процесуално поведение. Като отегчаващи обстоятелства отчете съдът
продължителния
срок, в който е функционирала групата.
Съдът намира,
че наказанието следва да бъде определен при условията на чл.54 от НК, при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в минималния размер на
предвиденото в закона наказание, поради което определи на подсъдимия Г.Б.Р. наказание
“Лишаване от свобода” за срок от три години. Според настоящия съдебен състав
така определеното наказани е съответства на конкретното деяние, на личността на
извършителя и би изпълнило своето поправящо и превъзпитаващо въздействие.
Съдът не приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1 от НК, тъй
като прецени, че не е налице нито една от кумулативно дадените в този текст
предпоставки за приложението му, а именно: по отношение на подсъдимия, не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй
като нито е. от изброените по-горе смекчаващи обстоятелства не е изключително
по своя характер, съвкупността им не ги прави многобройни, и така определеното
наказание не се явява несъразмерно тежко.
Така
мотивиран, настоящият съдебен състав прецени, че за постигане целите по чл.36
от НК и най-вече за поправянето на подсъдимия, не е наложителна социалната му
изолация, чрез установяване в пенитенциарно заведение
за изтърпяване на наказанието. Ето защо, след като съществуват и другите
предпоставки по чл.66, ал.1 от НК /чисто съдебно минало и наказване с „лишаване
от свобода” под три години/, съдът на основание разпоредбата на чл.66 от НК
отложи изпълнението на наложеното наказание “Лишаване от свобода” за срок от пет
години. При определяне на размера на изпитателния срок съдът взе предвид всички
обстоятелства по делото, както и приоритетната цел на условното осъждане,
изрично подчертана в НК, а именно поправянето на подсъдимия.
На основание чл. 59,
ал. 1, т.1 от НК съдът приспадна времето, през което Г.Б.Р. е бил с мярка за неотклонение “Задържане
под стража” по настоящото дело,
като един ден „Задържане под стража“ се зачита за един ден „Лишаване от свобода“ приспада и времето през което подсъдимия е бил с мярка
за неотклонение „Домашен арест“, като два дни „Домашен арест“ се зачита за един
ден „лишаване то свобода“.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия А.А.С. (със снета по
делото с.) да заплати в полза на държавата сумата от 1466.65лева /хиляда четиристотин шестдесет и шест лева и
тридесет и 65 стотинки/ за направените по делото разноски /включително
и назначената в хода на съдебното следствие съдебно медицинска експертиза, касаеща
единствено здравословно му състояние,
която е била на стойност 200лв./, подсъдимите Р.В.П. (със снета по делото с.), Г.Б.Р. (със снета по
делото с.) и Д.С.С. (със
снета по делото с.) да заплатят в полза на държавата сумата от по1266,65лв /хиляда двеста шестдесет и
шест лева и тридесет и 65 стотинки/ за всеки един от тях за направените по
делото разноски.
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: