О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ ….
гр. Сливен, 25. 01. 2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в закрито заседание
на двадесет и пети януари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
Като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА ЧКАНД № 205 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 63д, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/, във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 248 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по частна жалба от Областна дирекция /ОД/
на МВР– Сливен, подадена чрез п. й гл. юриск. К. Б. против Определение № 289 от
18.11.2021 г., постановено по АНД № 959 / 2021 г. по описа на Районен съд –
Сливен, с което е осъдена ОД на МВР Сливен да заплати на И.П.В. с ЕГН: **********
сумата от 300 лева, представляваща разноски за защита. Частният жалбоподател
твърди и излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Моли да
бъде отменено. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по частната жалба – И.П.В. с ЕГН: **********,
чрез п. му адв. Х.Х., в писмен отговор твърди и излага съображения за
правилност на обжалваното определение.
Частната жалба е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Първоинстанционното производство – АНД № 959 / 2021 г.
по описа на Районен съд – Сливен, е образувано по жалба, подадена от И.П.В. с
ЕГН: **********, чрез п. му адв. Х.Х., против Наказателно постановление /НП/ № 21-0804-001810
от 22.06.2021 г., издадено от Началник Група към ОДМВР Сливен, Сектор Пътна
полиция Сливен, с което на И.П.В. с ЕГН: **********, за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП, са наложени глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца. В производството пред Районния съд И.П.В. е
представляван от адв. Х.Х. ***, надлежно упълномощен. От п. е заявена претенция
за присъждане на направените по делото разноски, които, видно от представения договор за правна защита
и съдействие, са в размер на 300 лева. С Решение № 262 от 10.11.2021 г. Районният
съд е изменил НП, в наказание обществено порицание. В мотивите си е приел за
установено, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е санкциониран,
но наказващият орган е определил неправилно наказанието. С постановеното
решение Районният съд не се е произнесъл по искането на жалбоподателя за
присъждане на разноските по делото.
Производството пред Районния съд, което е предмет на
настоящия касационен контрол, е образувано по молба Вх. № 11353 от 16.11.2021
г. по описа на Районен съд – Сливен, подадена от И.П.В. с ЕГН: **********, чрез
п. му адв. Х.Х., за допълване на
постановеното Решение № 262 от 10.11.2021 г. по АНД № 959 / 2021 г. по описа на
Районен съд – Сливен, в частта за разноските. Молбата е с правно основание чл.
248 от ГПК – в хипотезата на искане за допълване на решението в частта му за
разноските. С обжалваното определение Районният съд е уважил молбата и е осъдил
ОД на МВР Сливен да заплати на И.П.В. с ЕГН: ********** сумата от 300 лева,
представляваща разноски за защита.
Настоящият съдебен състав счита, че Районният съд
неправилно е уважил молбата за допълване на решението в частта за разноските.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство, страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В същия смисъл е и
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН – в редакцията й, действала към датата на
постановяване на обжалваното определение. В АПК отговорността за разноски е
уредена в чл. 143, в който е предвидено, че: когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ /ал. 1/; подателят на жалбата
има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на
оспорения от него административен акт /ал. 2/; когато съдът отхвърли
оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски,
освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37
от Закона за правната помощ /ал. 3/; Когато съдът отхвърли оспорването или
прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за
които актът е благоприятен /ал. 4/.
В разглеждания случай обжалваното пред
Районния съд НП не е отменено, а само е изменено в частта относно наложеното
административно наказание, като Районният съд в мотивите си е приел за установено, че наказаното лице е
извършило нарушението, за което е санкционирано. При тези обстоятелства не може
да се приеме, че са налице основания за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя В.. Със съдебното решение по отношение на жалбоподателя В. е
установено, че е извършил административното нарушение, за което е санкциониран,
поради което и съдът не е уважил искането в жалбата му за отмяна на НП. С оглед
на изложеното, не са налице предпоставки за приложение на чл. 143, ал. 1 от АПК
– не е налице хипотеза на отменено НП.
По изложените съображения,
Районният съд е следвало да остави без уважение молбата за допълване на
решението в частта за разноските, като неоснователна. Като е уважил молбата, Районният съд е постановил неправилно
определение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде
постановено друго, с което молбата бъде оставена без уважение.
Претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. В производството по чл. 248 от ГПК се изменя
или допълва решението в частта за разноските при направено от страната искане и
неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за
неоснователно предизвикан правен спор. Определенията на съда, постановени в
производство по чл. 248 от ГПК, не са актове, с които се разрешава спор по
същество.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, във
връзка с чл. 236 от АПК, Административен съд– Сливен
О
П Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 289 от
18.11.2021 г., постановено по АНД № 959 / 2021 г. по описа на Районен съд –
Сливен, с което е осъдена ОД на МВР Сливен да заплати на И.П.В. ЕГН **********
сумата от 300 лв., представляваща разноски за защита, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба с Вх. № 11353 от 16.11.2021 г. по описа на Районен съд –
Сливен, подадена от И.П.В. с ЕГН: **********, чрез п. му адв. Х.И.Х. ***, за
допълване на Решение № 262 от 10.11.2021
г., постановено по АНД № 959 / 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, в
частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: