Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.01.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско
отделение, 23-състав,
в открито заседание, проведено на десети декември през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Ива Иванова като разгледа
докладваното от съдия Желязкова гр.д. №13688/2020
г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл. 108 ЗС.
ИЩЕЦЪТ- Р.Г.Г., ЕГН **********,
представлявана от дъщеря си Г.Г.Г., ЕГН **********, твърди, че е наследник по закон на В.Г.Б., която на 16.10.1952г.
поредством покупко-продажба с нотариален акт № 118, том X, дело № 1866 от
1952г. на нотариус I при Софийски окол. съд, придобива в съсобственост със
сестра си Ц.Л.Т., при равни дялове, собствеността върху дворно място, находящо
се в гр. София, цялото от 370 кв. метра, представляващо съгласно представената
в нотариалното производство скица - парцел IV-18 /четири римско - семнадесет/
от квартал 73, с административен адрес „*****, заедно с построената в дворното
място къща. Навежда, че към момента горепосоченият недвижим имот
съставлява 370/3054 идеални част от
незастроен поземлен имот с идентификатор 68134.1003.354 по КККР,
съгласно представената справка на Служба по геодезия картография и кадастър от
07.01.2020г., одобрен със заповед РД-18- 108/13.12.2016г. на изп. директор на
АГКК, изменен със заповед 18- 8752/17.10.2018г., който е целият с площ от 3054
кв.м. и е предвиден за високо застрояване /над 15 метра/, при съседи по КККР
имоти с идентификатори 68134.1003.345, 68134.1003.355, 68134.1003.303,
68134.1003.304, 68134.1003.356, 68134.1003.290 и 68134.1003.862. Твърди, че
процесният недвижим имот е отчужден от наследодателите й със Заповед за
отчуждаване на недвижим имот № А-0-07-1771/17.07.1979г. на председателя на ИК
на СГНС, издадена по отчуждителна преписка № 33/79г., в която е посочено, че на
основание чл. 95 ЗНСУ същият се отчуждава за предвиденото по застроителния и
регулационен план мероприятие - „за обществен гараж„ срещу предоставено
обезщетение и съставлява имот пл. № 51
от кв. 7, местност „Красно
село“. Ищцата твърди, че действително нейните наследодатели са получили
обезщетение при отчуждаването на имота като Ц.К.Р.е обезщетена с апартамент №
27 с площ от 41,50 кв. м, находящ се в квартал „*****, а В.К.Б.– с апартамент №
50 от 88,32 кв.м, находящ се във вх. Б на същия блок № 22 А. Излага, че на
30.01.2006 г., в качеството на наследник на собствениците на имота преди
отчуждаването е подала искане на основание чл. 31, ал.1 ЗОС пред кмета на СО за
отмяна на отчуждаването, тъй като мероприятието, за което е отчужден, не е
реализирано. С молбата заявила и готовност да върне полученото при
отчуждаването обезщетение. Към този момент, вследствие настъпилите във времето
промени в кадастралните и регулационни планове, процесният имот пл. № 51 от кв.
7, местност „Красно село“, попадал върху част от УПИ 1-57, 58, 59, 60, общ от
кв.7е, на м. „бул. България“, район „Триадица“. Посочва, че, въпреки че е
сезирала компетентния държавен орган, до изрична отмяна на отчуждаването не се
стигнало, тъй като кметът така и не се произнесъл по искането й. Вместо това,
на 31.05.2006г., за имота е съставен акт за частна общинска собственост АЧОС №
1202, вписан в книгите за вписвания вх. peг. № 37734, том XVIII, акт.№ 168, без
да е налице нито една от хипотезите, визирани в чл. 2 ал.1 т.7, чл. 5, вр. с
чл. 56 ал.1 от ЗОС. На 28.06.2007г. и на основание решение на Столичния
общински съвет № 799 по протокол № 91 от 26.10.2006 г., имотът с площ от 3 060
/три хиляди и шестдесет/ кв. м. - реална част от УПИ 1-57, 58, 59, 60, парцел I
от кв. 7е по плана на м. „Бул. България“ е прехвърлен посредством замяна с
поземлен имот е пл. № 59 с площ от 374 кв.м. от кв. 7, м. „Бул. България ІІ-ра
част“ - собственост на Н. АД като към момента въз основа на този акт ответникът
владее процесния имот и вписан като негов собственик. Ищцата излага, че е
обжалвала мълчаливия отказ на СО да отмени извършеното отчуждаване и в момента
е налице влязло в сила съдебно решение от 07.03.2012 г., постановено по адм.д.
№ 5884/2011г., с което се потвърждава съдебно решение от 20.12.2010 г.,
постановено по адм.дело № 24/2010 г. по описа на СГС, с което жалбата й е
оставена без уважение и отказът е потвърден. Въз основа на горното иска от съда
да признае за установено, че тя е собственик на 370/3054 идеални части от
недвижим имот с идентификатор 68134.1003.354, одобрен със заповед РД-18-
108/13.12.2016г. на изп.директор на АГКК, изменен със заповед 18- 8752/17.10.2018г.,
целият с площ от 3054 кв.м., при съседи по КККР имоти с идентификатори
68134.1003.345, 68134.1003.355, 68134.1003.303, 68134.1003.304, 68134.1003.356,
68134.1003.290 и 68134.1003.862, които отговорят на имота, който е бил отчужден
от наследодателите й, като се осъди ответника да предаде и владението на
същите. В тази връзка посочва, че към момента на подаване на искането за отмяна
на отчуждаването са били налице законовите предпоставки, поради което
мълчаливият отказ да отмени отчуждаването се явява незаконосъобразен. Иска от
съда да проведе инцидентен контрол върху неговата законосъобразност и съответно
да я признае за собственик на сочените идеални части от имота. Претендира
разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ – „Н.“, АД ЕИК *****, оспорва предявения
иск. Не оспорва, че ищцата е наследница по закон на майка си В.Г.Б.(В.К.Б.) и
леля си Ц.Л.Т. (Ц.К.Р.), както и че последните са придобили въз основа на
нотариален акт № 118, том X, дело № 1866 от 1952 г. на Нотариус I собствеността
върху „дворно място цялото от 370
кв.м., представляващо парцел IV-18 от квартал 73, с административен адрес: гр.
София, ул. „*****, заедно с построената в дворното място къща. Не оспорва и че
по силата на Заповед за отчуждаване на недвижим имот, отчуждителна преписка №
33/79г., имотът, находящ се в гр. София на ул. „*****, който по време на
отчуждаването е индивидуализиран като имот с пл. № 51 от кв. 7, местност
„Красно село“, собственост на В.К.Б. и Ц.К.Р.е бил отчужден в полза на
държавата, на основание чл. 95 от ЗТСУ, както и че със Заповед №
А-0-08-3421/09.11.1979 г. и Заповед № А-0-08-3419/09.11.1979 г. на председателя
на ИК на СОНС е определено обезщетение за собственичките на отчуждения в полза
на държавата имот, като на В.К.Б. е предоставен в обезщетение апартамент с площ
от 88,32 кв.м., а на Ц.К.Р.- апартамент с площ от 41,50 кв.м. – и двата
находящи се в гр. София, бл. ***, ж.к. „*****“. Не оспорва, че въз основа на договор
за замяна от 28.06.2007 дружеството е придобило собствеността върху общински
имот частна общинска собственост (актуван с акт за общинска собственост №
1202/31.05.2006 г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 37734, том
XVIII, под № 168, им. парт. № 373010), представляващ поземлен имот без
планоснимачен номер с площ от 3 060 (три хиляди и шестдесет) кв.м. реална част
от УПИ1-57, 58, 59, 60, общ. от кв. 7е по плана на м. „Бул. „България”, отреден
за „ЖС” - срещу поземлен имот с пл. № 59 с площ от 374 кв.м. от кв. 7, м. „
Бул. България II-ра част “ - собственост на „ Н.“ АД“ и че този имот към
момента съставлява УПИ I- 57, 58, 59,
60, общ. от кв. 7е по плана на м. „Бул. „България”, представляващ поземлен имот
с идентификатор 68134.1003.354 по КККР на гр. София и не е застроен. Оспорва
обаче ищцата да е собственик на процесния недвижим имот, като на първо място
излага, че по делото са представени доказателства, от които се установява, че с
влязло в сила съдебно решение е отказано да се извърши отмяна на отчуждаването
на имота в нейна полза. Твърди, че по отношение на отказа да се извърши отмяна
на отчуждаването не може да се проведе инцидентен контрол за законосъобразност
в рамките на настоящето производство и излага доводи в тази насока. Евентуално
посочва и че имотът, които претендира ищцата, не е идентичен с този, който той
е придобил или поне е само частично идентичен. Сочи, че е придобил имота на
предвидено в закона основание. Заявява и възражение за придобиване на имота по
давност като твърди, че петгодишният срок за придобиване на същия е изтекъл още
през юни 2012 г. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди направените доводи, намира за
установено следното:
От представените по делото с исковата молба писмени доказателства: нотариален акт №
118, том X, дело № 1866 от 1952г. на Нотариус I при Софийски окол. съд с
прикрепен към него четлив машинописен екземпляр; удостоверение за наследници №
59/30.01.2006г за починалата па 18.04.1988г. В.К.Б. на СО р-н „Триадица" в
заверен препис; удостоверение за наследници № 427/08.03.2006г за починалата на
10.02.2000г. Ц.К.Р.на СО- р-н „Триадица", в заверен препис; удостоверение
за идентичност на лице с различни имена № 000004 от 30.01.2006г. на СО - район
„Триадица" за *****, в заверен препис; Декларация за идентичност на имената
от 08.03.2006. за Ц.К.Р., в заверен препис; Заповед за отчуждаване на недвижим
имот № А-0-07-1771/17.07.1979г. на Председателя на ИК на СГНС, издадена по
отчуждителна преписка № 33/79г.; Съобщение на Началник отдел „Обезщетяване"
на СОНС от 10.11.79г., връчено на В.Б.на 13.11.1979г.; Скица № 2599 от
10.04.1969г. на отдел „Технически" на Благоевски РНС за имота притежаван с
Нот. акт № 118, том X, дело № 1866 от 1952г.; Молба per. инд.
94-Р-8 /30.01.2006г. р-н Триадица, в заверен препис; Жалба от 10.03.2006г. до
СГС, към per. индекс 94-Р-8 на СО-район „Триадица“, в заверен
препис; Определние на СГС, Администратиивно отделение, III - ж състъв,
постановено по ах. дело 01621/2006г., с отбелязване за влзане в сила в сила па
23.05.2006г, в заверен препис.; Удостоверение изх. № 94-00-1345/25.06.2007г. на
Управителя на ГИС София, в заверен препис; Акт за частна общинска собственост №
1202, вписан в книгите за вписвания вх. per. №
37734, том XVIII, акт.№ 168 на кмета на СО- район „Триадица" със служебно
прикрепена към него графична част; Договор за замяна от 28.06.2007г., вписан в
книгите за вписвания под № 87 том XVI, per. 44690;
Справка за поземлен имот с идентификатор 68134.1003.354 по КККР на Служба по
геодезия картография и кадастър от 07.01.2020г.; Справка за собствениците на
поземлен имот с идентификатор 68134.1003.354 на Служба по геодезия картография
и кадастър от 07.01.2020г.; Жалба до СГС, Адм. колегия., per. индекс 08-10-139/24.07.2006г., в заверен препис; Решение
от 24.08.2009г. на СГС, адм. отд., трети „в" съсгав, по адм. дело №
05121/2006г.; Решение № 7525 от 07.06.201 Ог. на ВАС, четвърто отд.,
постановено по адм. дело № 2248/2010г.; Решение от 20.12,2010г. на СГС, адм.
отд. трети „в" състав, постановено по адм. дело № 24/2010.; Решение № 3318
от 07.03.2012г. на ВАС, четвърто отд., постановено по адм. дело № 5884/2011г.; Договор
за замяна от 28.06.2007 г., вписан в Службата по вписванията; Скица от КККР за
поземлен имот с идентификатор 68134.1003.354; Копие от Заповед №
РД-50-09-209/26.05.1993 г. на главния архитект на СО - се установяват
фактическите твърдения в исковата молба, по които страните не спорят, а именно:
-
че ищцата Р.Г. е наследник по закон на майка
си В.Г.Б.(В.К.Б.) и леля си Ц.Л.Т. (Ц.К.Р.);
-
че наследодателите на ищцата са придобили в съсобственост, при равни дялове, по
силата на нотариален акт № 118, том X, дело № 1866 от 1952 г. на нотариус I
собствеността върху дворно място
цялото от 370кв.м., представляващо парцел IV-18 от квартал 73, с
административен адрес:гр. София, ул. „*****, заедно с построената в дворното
място къща;
- че по силата на Заповед за отчуждаване на недвижим имот
№ А-0-07-1771/17.07.1979г. на председателя на ИК на СГНС, издадена по отчуждителна
преписка № 33/79г., имотът, находящ се в гр. София на ул. „П.Ю.Тодоров“ № 6,
който по време на отчуждаването е индивидуализиран като имот с пл. № 51 от кв.
7, местност „Красно село“, собственост на В.К.Б.и Ц.К.Р., е бил отчужден в
полза на държавата, на основание чл. 95 от ЗТСУ;
-
че със Заповед № А-0-08-3421/09.11.1979 г. и Заповед № А-0-08-3419/09.11.1979
г. на председателя на ИК на СОНС е определено обезщетение за собственичките на
отчуждения в полза на държавата имот, като на В.К.Б. е предоставен в
обезщетение апартамент с площ от 88,32 кв.м., а на Ц.К.Р.- апартамент с площ от
41,50 кв.м., като и двата са находящи в гр. София, бл. ***, ж.к. „*****“;
-
че ответникът „Н.“ АД е придобило по силата на договор за замяна от 28.06.2007
г., вписан в Службата по вписванията от праводателя си Столична община правото
на собственост върху следния недвижим имот: „общински имот частна общинска собственост (актуван с акт за общинска
собственост № 1202/31.05.2006 г., вписан в Служба по вписванията свх. рег. №
37734, том XVIII, под № 168, им. парт. № 373010), представляващ поземлен имот
без планоснимачен номер с площ от 3 060 (три хиляди и шестдесет) кв.м.реална
част от УПИ1-57, 58, 59, 60, общ. от кв. 7е по плана на м. „Бул. „България”,
отреден за „ЖС” - срещу поземлен имот с пл. № 59 с площ от 374 кв.м. от кв. 7,
м. „ Бул. България II-ра част “ - собственост на „ Н.“ АД“;
- че към момента на завеждане на исковата молба УПИ
I-57,
59, 60, общ. от кв.7е по плана на м. „Бул. „България”, представляващ поземлен имот
с идентификатор 68134.1003.354 по КККР на гр. София, собственост на „Н.“ АД, е
незастроен.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза,
чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
Съобразно същото на въпроса дали имотът, описан в нот. акт № 118, том X,
дело № 1866, от 1952 г., попада в кадастралните граници на поземлен имот с
идентификатор 68134.1003.354 по КККР на София, се отговори, че към настоящия момент, действуващ е планът
за ЧИЗРП за кв.7е, одобрен със Заповед № РД-50-09-209/26.05.1993 г. По този
план процесният имот не е нанесен като самостоятелен поземлен имот, а е включен
в площта на нов п-л 1-57,58,59,60-„общ." Вещото лице сочи, че по-голямата
част от бившия имот с пл. № 51 попада в североизточната част на новия п-л
1-57,58,59,60-„общ. След извършена съпоставка с одобрената КККР на София, вещото
лице сочи, че ПИ с идентификатор 68134.1003.354 е идентичен с преобладаващата
североизточна част от УПИ I- 57,58,59,60-„общ." По-голямата част от бившия
имот с пл. № 51 попада в североизточната част на ПИ с идентификатор
68134.1003.354, а североизточната му част попада под улица. Вещото лице счита,
че същият е идентичен с част от ПИ с идентификатор 68134.1003.354. Със Заповед
№ РД-50-09- 209/26.05.1993 г. е одобрено ЧИЗРП за кв.7е, в който е образуван
нов п-л 1-57,58,59,60-„общ." Преобладаващата югозападна част от бившия
парцел IV-18 от кв.73, предмет на нот. акт № 118/1952 г., попада в рамките на
п-л I- 57,58,59,60-„общ." Площта на тази част е от около 325,00 кв.м. Вещото
лице сочи, че към настоящия момент, както и към датата 30.01.2006 г.,
мероприятието, за което е бил отчужден процесният имот, не е реализирано.
Други относими доказателства по делото не са
ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
В т.3 от проекто-доклада по настоящото
дело- „Доказателства
и доказателствени искания“,
обективиран в определение от 18.08.2021г., обявен за окончателен доклад по
делото в о.з. от 10.12.2021г. без възражения от страните, настоящият съдебен
състав е приел, че
в рамките на настоящето производство не е допустимо да проведе инцидентен
контрол за законосъобразност на мълчаливия отказ на кмета на СО за отмяна
отчуждаването на процесния недвижим имот, доколкото не са налице
предпоставките, предвидени в чл. 17, ал.2 ГПК. Предметът на косвения съдебен контрол по индивидуални
административни актове е нормативно определен в разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК. Нормата
задължава гражданския съд да се произнесе инцидентно по валидността на
административен акт без оглед на неговата обжалваемост, като едновременно с
това е отречена възможността същият съд да се произнася по законосъобразност на
административен акт с изключение на случаите, когато такъв акт се
противопоставя на страна, която не е участник в производството по издаването на
акта и по неговото обжалване. В разглеждания случай ищцата иска от съда по
настоящия правен спор с предмет иск по чл. 108 от ЗС да се произнесе инцидентно
по формиран мълчалив отказ на кмета на СО относно молба за отмяна на
отчуждаване по чл. 31 от ЗОС. Мълчаливият отказ е индивидуален административен
акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност съгласно изричната
разпоредба на чл. 58, ал. 1 от АПК. По отношение на оспорения административен
акт обаче такъв контрол за законосъобразност вече е осъществен по жалба на
ищцата в хода на адм. д. № 24/2010 г. по описа на СГС, AO, Трети
„В" състав и е завършил с влязло в сила решение от 20.12.2010 г.,
потвърдено с решение №3318 от 07.03.2012 г. по адм. д. № 5884/2011 г. по описа
на ВАС. Обстоятелството, че административният съд не се е произнесъл по
съществото на спора, а е отхвърлил жалбата като недопустима, не е основание да
бъде допуснат инцидентен контрол на същия индивидуален административен акт в
хода на настоящия съдебен процес, тъй като единственото изключение, което
допуска нормата на чл. 17, ал. 2 от ГПК е страната, на която акта се
противопоставя, да не е била
участник в производството по издаването на акта, както и в производството по
неговото обжалване. Ищцата по настоящия правен спор е както заявител (участник в административното производство
по издаване на оспорения акт), така и жалбоподател (участник) в съдебния
процес по обжалване на формирания мълчалив отказ на кмета на СО относно молба
за отмяна на отчуждаване по чл. 31 от ЗОС.
За да се уважи иск за ревандикация на определена вещ
или имот, в производството по чл. 108 ЗС е необходимо ищецът да установи по безспорен начин,
че е собственик на спорната вещ /имот/ и че ответникът го владее, а последният
следва да докаже основанието си да упражнява фактическата власт върху вещта.( решение № 181 от
07.10.2016 г. по гр. д. № 4988/2014 г., Г. К., І Г. О. на ВКС). Защитата на собствеността се състои на първо място в съдебното
установяване /признаване/, че ищецът е собственик. Това изисква доказване на
всички елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен
способ с допустимите за този способ доказателствени средства. Ако ищецът не успее
да докаже правото си на собственост, искът ще подлежи на отхвърляне, дори
ответникът да заяви, че признава иска.( Решение № 20 от 7.04.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 5289/2013 г., I г. о., ГК).
В настоящия правен спор спорните обстоятелства с
оглед отговора на ответника са следните:
1/дали ищцата
е наследила посоченото по-горе дворно място или обезщетението, получено в
собственост от нейните наследодатели срещу извършеното отчуждаване в полза на
държавата през 1979 г., изразяващо се в 2 бр. апартаменти, описани в
обстоятелствената част на искова молба;
2/относно правото на ищцата да иска отмяна
на отчуждаването на основание чл. 31 от ЗОС, обективирано в молба peг. индекс
№ 94-Р- 8/30.01.2006 г. по описа на Столична община, район „Триадица“.
По делото е приложено решение от 20.12.2010 г. на СГС, Административно
отделение, Трети „В" състав, с което е отхвърлена жалбата на Р.Г.Г.
срещу мълчалив отказ на кмета на Столична община по молба per, индекс № 94-Р-8/30.01.2006 г, по описа на Столична община,
район „Триадица", за отмяна на отчуждаването, извършено със Заповед за
отчуждаване на недвижим имот № А-0-07-1771/17.07.1979 г. на председателя на ИК
на СГНС, издадена по отчуждителна преписка № 33/79 г. Според мотивите на съда правото да се иска отмяна на отчуждаването на
основание чл. 31 от ЗОС е предоставено на бившите собственици на отчуждения
имот, но не и на наследниците на същите. Отмяната на отчуждаването е промяна
във вече установени правоотношения, поради което разпоредбата не може да бъде тълкувана
разширително, а следва да бъде прилагана стриктно. Изводът на съда е в
съответствие с трайно установената съдебната практика, че наследниците не са активно легитимирани да
искат отмяна на отчуждаването на имота по реда на чл. 31 от ЗОС освен ако то е
било в патримониума на техния наследодател. Правото да се иска отмяна на
отчуждаването е имуществено и може да бъде наследявано, но само ако е
съществувало като част от имуществото на наследодателя към момента на неговата
смърт. В разглеждания случай съдът установява, че Р.Г. не е могла да
наследи това право, тъй като майка й В.К.Б. е починала преди влизане в сила на
разпоредбата на чл. 31 от ЗОС (обн. ДВ бр. 44/1996 г.) - т.е. преди правото за
отмяна на отчуждаването да е възникнало в правната сфера на нейния
наследодател. Доколкото съгласно чл. 31 от ЗОС отмяната на отчуждаването е
допустима в цялост, но не и за идеална част от имота, то възникването на
правото на отчуждаване по отношение на другия наследодател — Ц.К.Р., не променя
извода, че такова право не е било наследено от ищцата по настоящия спор.
Правният извод относно липсата на възникнало
право на отмяна на отчуждаването в патримониума на ищцата се допълва и от
аргументите, изложени в решение
№ 3318 от 07.03.2012 г. на ВАС, с което е оставено в сила посоченото по-горе
решение от 20.12.2010 г. на СГС.
В Решението на ВАС е възпроизведено Тълкувателно решение №1 от 07.02.2011 г., постановено по т. д. № 5/2010
г., с което е прието, че наследниците
на отчужден собственик не могат да искат отмяна на отчуждаването на основание
чл. 31 от ЗОС, когато техният наследодател е починал преди влизане на закона в
сила и не може да се иска на основание чл. 31 от ЗОС отмяна на отчуждаването по
реда на други закони преди влизането му в сила. В разглеждания
случай отчуждаването е извършено на основание чл. 95 ЗТСУ (отм.) - закон, който
съобразно цитираното Тълкувателно решение не е в предметния обхват на искане за
отмяна на отчуждаване, предявено на основание чл. 31 от ЗОбС.
Въз основа на цитираните по-горе решения,
относими към процесния спор, настоящият съдебен състав стига до извод, че правото
на ищцата да иска отмяна на отчуждаването на основание чл. 31 от ЗОС,
обективирано в молба peг. индекс № 94-Р- 8/30.01.2006 г. по описа на Столична община, район
„Триадица“, не е възникнало в нейната правна сфера, поради което и не е
налице първата предпоставка от фактическия състав на нормата на чл. 108 от ЗС,
а именно, че ищцата е собственик на вещта, предмет на иска. Ищцата в
настоящия правен спор не е собственик на претендирания за ревандикация недвижим
имот на основание наследствено правоприемство. тъй като към момента на
откриване на наследството, праводателите й не са били собственици на
претендирания имот, нито пък за тях е възникнало правото да искат отмяна на
извършеното със Заповед № А-0-07-1771/17.07.1979г. на председателя на ИК на
СГНС отчуждаване на основание чл. 31 от ЗОбС, съгласно задължителното за
прилагане Тълкувателно решение № 1 от 07.02,2011 г., постановено по т.д. № 5/2010 г. на ВКС.
Поради изложеното не е налице първият юридически факт (/ищецът да е собственик) в сложния фактически състав на ревандикационният иск и
същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, без да е необходимо да се обсъжда въпросът дали вещта се намира във владение
или държане на ответника или придобил е ответникът
собствеността въз основа на придобивната давност.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ответникът има право на
направените деловодни разноски, но тъй като същите не са релевирани, то и съдът
не ги присъжда.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от Р.Г.Г., ЕГН **********,
представлявана от дъщеря си Г.Г.Г., ЕГН **********, упълномощена с пълномощно
peг. № 5360/2006г. на нотариус С. С., преупълномощила адв. В.В., САК, с съдебен
адрес: ***, иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване по
отношение на ответника „Н.“,
АД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от
изпълнителните директори Н. Д. К. и Р. К. Б., че тя е собственик на 370/3054 идеални части от недвижим имот с
идентификатор 68134.1003.354, одобрен със заповед РД-18-
108/13.12.2016г. на изп.директор на АГКК, изменен със заповед 18-
8752/17.10.2018г., целият с площ от 3054 кв.м., при съседи по КККР имоти с
идентификатори 68134.1003.345, 68134.1003.355, 68134.1003.303, 68134.1003.304,
68134.1003.356, 68134.1003.290 и 68134.1003.862, които отговорят на имота,
който е бил отчужден от наследодателите й, като се осъди ответника „Н.“,
АД да предаде и владението на същите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването пред Софийски
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: