Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260911 18.12.2020 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
районен съд
ХVI-ти
граждански състав
На
двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия Петрова
при
секретар Марина Димова
изслуша
докладваното от съдията Петрова
гражданско
дело № 8603/2019г.
и
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на А.К.К., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** ***, чрез адвокат С.К. *** против „АКЗ БУРГАС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, к-с „Възраждане“ 31а, ет. 1, представлявано от управителя А.М.С., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 600 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец септември 2017г. за положения труд като „***”, сумата от 117,83 лева - мораторна лихва за периода от 31.10.2017г. до 08.10.2019г., сумата от 136,36 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец октомври 2017г., сумата от 25,64 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 30.11.2017г. до 08.10.2019г., сумата от 381,81 лева, представляваща дължимо обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван годишен отпуск за 12 дни, сумата от 71,80 лева – мораторна лихва до 08.10.2019г., както и законната лихва върху главниците от датата на завеждане на делото – 08.10.2019г. до окончателното изплащане на дължимите суми и сумата от 436,33 лева - възнаграждение за положен извънреден труд за 9 дни, както следва: 18.03.2017г., на 29.04.2017г., на 27.05.2017г., на 03.06.2017г., на 27.08.2017г., на 2, 3 и 17 септември 2017г. /съботи и недели/, както и на 24.05.2017г. /празничен ден/. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Твърденията са, че ищцата е работила в ответното дружество на длъжност „***”, считано от 07.03.2017г. до 08.09.2019г., при пълно работно време 8 часа и уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 600 лева и годишен платен отпуск от 20 дни. През този период за осъществяване на трудовата й дейност не й е изплатено договореното възнаграждение за месеците септември и октомври 2017г., както и възнаграждение за положена работа извънредно в почивни дни, съгласно разпорежданията на работодателя. Въпреки прекратяването на трудовото правоотношение и разпореждането в заповедта за изплащане на обезщетение за неизползван отпуск от 12 дни, такова не е било изплатено на ищцата. С тези мотиви се моли за уважаване на претенциите.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество. Оспорва като неоснователни и недоказани предявените обективно съединени искове по основание и размер. По делото е безспорно, че страните са сключили трудов договор №00046/07.03.2017г., по силата на който, ищцата е изпълнявала при ответника длъжността „***“, с място на работа гр.Бургас и основно месечно трудово възнаграждение в размер от 600 лева, като трудовото правоотношение е прекратено на 08.10.2017г., по искане на ищцата. За месец септември 2017г. К. е получила аванс в размер от 300 лева на 15.09.2017г. и е следвало да получи остатък от трудовото си възнаграждение, в размер от 181,99 лева, а за месец октомври 2017г., същата е следвало да получи трудово възнаграждение и обезщетение за неползван отпуск общо в размер от 460,84 лева или общо дължимата сума е била в размер от 642,83 лева. Към датата на прекратяването на трудовото правоотношение, К. е дължала на дружеството сума в размер от 1223 лева, представляваща стойността на строителни материали /дограма/ за строителен обект - блок **, к/с „И.“, гр. Б.. При прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата е отказала да върне тази сума, като е заявила, че я задържа вместо неплатената й сума от трудовите възнаграждения. Счита, че данни за това прихващане има и в изявленията на К. в протокола от проведеното съдебно заседание по н.о.х.д. № 2820/2019г. по описа на БРС. С платежно нареждане от 26.11.2019г., дружеството е заплатило в полза на К. сумата от 642,83 лева, с което изцяло са погасени вземанията на ищцата за трудови възнаграждения и обезщетението за неползван годишен отпуск. Оспорва претенциите за лихви. Оспорва на 18.03.2017г., 29.04.2017г., 24.05.2017г., 25.05.2017г., 03.06.2017г., 27.08.2017г., 02.09.2017г., 03.09.2017г. и 17.09.2017 година ищцата реално да е положила извънреден труд с твърдения, че ищцата не е присъствала на обекта. Не се оспорва, че след прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е било дължимо обезщетение за неползван отпуск за 12 дни в размер на 381,81 лева.
Предявените искове са с правно основание чл. 128, т.2 вр. 242 от КТ и чл. 224 от КТ, чл. 150 КТ, вр. с чл. 143 КТ и чл. 262 КТ.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
По делото са доказани фактите относно съществуването на трудово правоотношение между ищеца – работник и ответника – работодател. Ищецът е изпълнявал длъжността „***“, с място на работа гр.Бургас и основно месечно трудово възнаграждение в размер от 600 лева. Трудовото правоотношение е прекратено на 08.10.2017г., по искане на ищцата със заповед № 00054/06.10.2017г. Прекратяването на трудовото правоотношение е безспорно между страните. Не се спори и по обстоятелството, че ищецът е изпълнявал трудовите си задължения добросъвестно и съответно има право да получи полагаемите му се месечни възнаграждения.
Твърденията на ищеца са, че не са му заплатени и съответно са дължими трудови възнаграждения за процесните месеци – септември и октомври 2017г., както и обезщетение по чл.224, ал.1 КТ и възнаграждение по чл. 262 от КТ.
От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за месец септември 2017г. има преведен аванс 300 лева на 18.09.2017г. и на 27.11.2019г. – доплащане с основание „работна заплата за месец септември и месец октомври 2017г.“, което отговаря точно на неплатената част по приложените към делото фишове. Констатацията на експерта е, че дължимото начислено възнаграждение за месец 09.2017 година е 618 лева в брутен размер и след удръжките за ДДФЛ и лични осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО в общ размер 136,01 лева остават 481,99 лева нетен размер, от които е преведен по банка на 18.09.2017 година аванс в размер 300 лева и доплащане на останалата неплатена част на 27.11.2019 година - 181,99 лева (като част от общия превод 642,83 лева), с което задължението за месец 09.2017 година е погасено, а дължимото начислено възнаграждение в брутен размер за 5 раб. дни за месец 10.2017 година е 140,45 лева + обезщетение за неползван отпуск за 2017 година в размер 12 дни - 390,32 лева (размерът е правилно определен на база брутното трудово възнаграждение от предходен месец), общо 530,77 лева брутен размер и след удръжките за ДДФЛ и лични осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО в общ размер 69,93 лева остават 460,84 лева нетен размер, от които са преведени по банка на 27.11.2019 година - 460,81 лева (като част от общия превод 642,83 лева), с което задължението за месец 10.2017 година е погасено. Следователно задължението за месец септември, октомври 2017г. е погасено, като погасено е и задължението за заплащане на обезщетение за неползван отпуск за 2017г. – 12 дни. Размерът на лихвата, определен от датата на падежа на всяко дължимо плащане до датата на завеждане на исковата молба вещото лице е изчислило, както следва: за възнаграждението за месец септември мораторна лихва за периода от 31.10.2017г. до 08.10.2019г. възлиза на 35,79 лева, за месец октомври за периода от 30.11.2017г. до 08.10.2019г. – 86,79 лева, а върху обезщетението за неползван отпуск мораторната лихва за периода от 30.11.2017г. до 08.10.2019г. възлиза на 73,51 лева. Ето защо претенциите за лихви следва да бъдат уважени до установените в експертизата размери и отхвърлени в останалата част.
По отношение на размера на дължимото възнаграждение за извънреден труд за 9 дни, както следва: 18.03.2017г., на 29.04.2017г., на 27.05.2017г., на 03.06.2017г., на 27.08.2017г., на 2, 3 и 17 септември 2017г. /съботи и недели/, както и на 24.05.2017г. /празничен ден/ вещото лице дава заключение, че същото е в размер на 492,06 лева. По делото са представени заповеди, издадени от АКЗ Бургас ЕООД за полагане на извънреден труд, в които фигурира името на ищцата А.К.. Същите касаят 08.04.2017г., 09.04.2017г., 02.09.2017г., 03.09.2017г. и 27.08.2017г. Съобразно заключението на вещото лице размера на дължимото възнаграждение за извънреден труд за 02.09.2017г. е 56,93 лева, за 03.09.2017г. – 56,93 лева и за 27.08.2017г. – 46,99 лева, т.е. в общ размер на 160.85 лева.
По делото е разпитана свид. Г., която посочва, че след прекратяване на трудовия договор, ищцата заявила, че няма да върне инструменти, които дължала и те останали с впечатление, че си ги е задържала като заплата. По тази причина заплатата на К. останала „депонирана“. След предписание от ИТ, работната й заплата била преведена по банковата й сметка.
При изслушването си по реда на чл. 176 от ГПК, управителят на ответното дружество не си спомня да са издавани заповеди на служител от едното дружество АКЗ Бургас ЕООД за служител на другото – АКЗ Бургас ООД, но не отрича, че е възможно да са ставали такива грешки. Не помни ищцата дали е полагала извънреден труд поради обстоятелството, че работи с над 250 служители.
От показанията на свид. Д.Г. се установява, че когато е работил в ответното дружество се е случвало да работи в събота или неделя. Понякога им се връчвала всяка седмица такава заповед. А.К. го замествала на неговия обект в един от почивните дни, когато той отсъствал. Когато той отсъствал, К. отговаряла за двата обекта – за своя и този на свидетеля, а на следващия ден било обратно. Счита, че това се е случвало месец юли и август, когато се е работило ударно. При така събраните доказателства съдът намира, че се установява по делото, че ищцата е полагала извънреден труд на 27.08.2017г., 02.09.2017г., 03.09.2017г., като общо дължимия размер на възнаграждението за извънреден труд е 160.85 лева, в който размер претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена. За останалите шест дни - 18.03.2017г., 29.04.2017г., 27.05.2017г., 03.06.2017г., 17.09.2017г. и 24.05.2017г. от ищцата не са ангажирани каквито и да е доказателства и претенцията в тази част като недоказана и неоснователна подлежи на отхвърляне.
При така събраните доказателства претенцията ищеца за сумата от 600 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец септември 2017г. за положения труд като „***” следва да се отхвърли в едната част като неоснователна, а в другата като погасена чрез плащане в хода на производството. Възнаграждението обаче не е заплатено на ищеца в предвидените срокове, поради което ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавата, което по изчисления на вещото лице се равнява на 35.79 лева. В този смисъл, претенцията за мораторна лихва за периода от 31.10.2017г. до 08.10.2019г. е основателна до размера от 35,79 лева, в който размер следва да бъде уважена, а за горницата до 117,83 лева – отхвърлена. Претенцията за сумата от 136,36 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец октомври 2017г. подлежи на отхвърляне като погасена в хода на производството. Независимо, че вещото лице изчислява размера на мораторната лихва на 86,79 лева, доколкото с исковата молба се търси по-малка по размер сума и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът следва да присъди в полза на ищеца именно търсената сума от 25.64 лева. Ето защо, следва да бъде уважена претенцията за мораторна лихва за периода от 30.11.2017г. до 08.10.2019г. в претендирания размер от сумата от 25,64 лева.
Претенцията за сумата от 381,81 лева, представляваща дължимо обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван годишен отпуск за 12 дни също следва да бъде отхвърлена като погасена в хода на производството, а искането за мораторна лихва до 08.10.2019г. уважено в претендирания размер от 71,80 лева.
Дължима е и законната върху главниците от датата на завеждане на делото – 08.10.2019г. до изплащането на дължимите суми – 27.11.2019г.
Претенцията за възнаграждение за положен извънреден труд следва да бъде уважена за дните 27.08.2017г., 2 и 3 септември 2017г. в размер на 160.85 лева и отхвърлена в останалата част до претендираните 436,33 лева и за дните - 18.03.2017г., 29.04.2017г., 27.05.2017г., 03.06.2017г., 17.09.2017г. и 24.05.2017г.
Предвид частичната основателност на исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 350 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати в полза на БРС държавна такса от 250 лева и 200 лева за експертиза.
Така мотивиран Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „АКЗ БУРГАС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, к-с „Възраждане“ 31а, ет. 1, представлявано от управителя А.М.С. да заплати на А.К.К., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** - ***, чрез адвокат С.К. ***, сумата от 35,79 лева - мораторна лихва върху дължимото възнаграждение за месец септември 2017г. от 181,99 лева за периода от 31.10.2017г. до 08.10.2019г., сумата от 25,64 лева, представляваща мораторна лихва върху дължимото възнаграждение за месец октомври 2017г. за периода от 30.11.2017г. до 08.10.2019г., сумата от 71,80 лева – мораторна лихва върху дължимото обезщетение по чл. 224 от КТ до 08.10.2019г., сумата от 160.85 лева - обезщетение за положен извънреден труд за 3 дни - на 27.08.2017г., на 2 и 3 септември 2017г., ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба – 08.10.2019г. до плащането – 27.11.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 600 лева, представляваща трудово възнаграждение за месец септември 2017г. за положения труд като „***”, иска за мораторна лихва за периода от 31.10.2017г. до 08.10.2019г. в останалата му част над уважения размер от 35.79 лева до пълния претендиран такъв от 117,83 лева, иска за сумата от 136,36 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец октомври 2017г., иска за сумата от 381,81 лева, представляваща дължимо обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван годишен отпуск за 12 дни, иска за възнаграждение за положен извънреден труд за дните: 18.03.2017г., 29.04.2017г., 27.05.2017г., 03.06.2017г., 17 септември 2017г. и 24.05.2017г. и в останалата му част над уважения размер от 160.85 лева до пълния претендиран такъв от 436,33 лева.
ОСЪЖДА „АКЗ БУРГАС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, к-с „Възраждане“ 31а, ет. 1, представлявано от
управителя А.М.С., да заплати на А.К.К., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***
- ***, чрез адвокат С.К. ***, сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „АКЗ БУРГАС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, к-с „Възраждане“ 31а, ет. 1, представлявано от
управителя А.М.С. да заплати по сметка
на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 250 лева /двеста и петдесет
лева/ и 200 лева /двеста лева/ разноски за експертиза.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД