№ 99
гр. Разград, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20223330100832 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл.32 ал.2 ЗС.
Депозирана е искова молба от И. Ц. Ц., А. И. Р. и Р. И. Г. против Я. П. А. И. С. А., които
твърдят че страните са съсобственици на следния поземлен имот с идентификатор
61710.505.53 по КККР на гр.Разград, с площ 611 кв. м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, с
административен адрес: гр. Разград, ***************, при съседи: имоти с идентификатори
61710.505.2448, 61710.505.2446, 61710.505.7004, 61710.505.1092, 61710.505.2447.
Правата на съсобствеността на всяка една от страните са възникнали по следния начин и в
следния обем: С нотариален акт № 77/1952г. бащата на ищеца И. Ц. е закупил дворно място
от 1280 кв. м., съставляващо парцел I от кв. 322 по плана на гр. Разград от 1923 г. След
смъртта на бащата е била извършена делба между наследниците, при която са били
образувани три нови парцела, разпределени както следва: 1-2447 от 420 кв. м. в дял на
ищеца И. Ц., XIX-2447 от 345 кв. м. в дял на майка му и парцел II- 2447 от 458 кв. м. в дял
на брат му Д. Ц.. През 1969 г. ищецът Ц. се е снабдил със строително разрешение за парцел
XIX-2447, в който изградил двуетажна жилищна сграда. На 29.07.1970 г. продал на Д. и П.
К. 120/384 ид. ч. от парцел Х1Х-2447 и първи жилищен етаж от построената двуетажна
сграда. През 1971 г. е приет нов ОУП на гр. Разград, като целият имот пл. № 2447 е отреден
за строеж на жилищен комплекс и магазини. Парцелирането на трите имота е отпаднало и
същите са заснети като един общ пл. № 2447. При действието на този план. през 1984 г.,
братът на ищеца Ц. е извършил дарение в негова полза на 202/1220 ид. части от имот пл. №
2447. На 17.04.1987 г. е одобрен нов ЗРП на кв. Запад, като за имот пл. № 2447 са отредени
отново три парцела: 11-2447 с площ от 440 кв. м. /по предходен план XIX- 2447/,
собственост на ищеца И. Ц.; III -2447 с площ от 348 кв. м. /по предходен план I- 2447/ и IV-
1
2447 /бивш П-2447/, като предвиденото отчуждаване за обществено мероприятие не е
проведено. На 29.10.1998 г. съсобствениците Д. и П. К. дарили при равни права на двете си
дъщери Г.Г. и И.С. 120/440 ид. ч. от дворното място представляващо тогава парцел П-2447,
заедно с първия етаж от жилищната сграда, югоизточното мазе и гараж. На 10.03.2015 г. /н.
а. № 166, том 1, per. № 1708, нот. дело № 133/2015 год. по описа на Невена Стоянова -
нотариус с per. № 291 и район на действие Районен съд Разград/ последните продали на
ответниците Я. и И. А.и собствените си общо 120/440 ид. ч. вече от поземлен имот №
61710.505.53 заедно с етажа от жилищната сграда и гаража. На 03.08.18 г. е извършена
поправка на н. a. .Ye 166/15 г., като след цифрите и думите 120/440 ид. ч., е добавено отново
цифром и словом „съответстващи на 167/611 ид. ч.“.
Според ищците последните две нотариални действия удостоверяват едно и също право на
съсобственост: ответниците-купувачи са придобили 27.3% от правото на съсобственост
върху поземления имот. Това ясно е записано в нотариалния акт от 2018 год. Следователно
те имат право на ползване върху 167 кв.м., което включва и всички сгради - тяхна
индивидуална собственост, както и половината от застроена площ на сградата в етажна
собственост.
С нотариален акт № 59, том 6, peг. № 9623, нот. дело № 861/2018г. ищецът И. Ц. и съпругата
му дарили на двете си дъщери А. И. Р. и Р. И. Г. 420/611ид.ч. от поземлен имот №
61710.505.53 заедно с построените в него самостоятелен обект в сграда - жилище, гараж и
стопанска сграда, като си запазили правото на пожизнено ползване върху имота. С това
нотариално действие според ищците се удостоверява право на съсобственост на дарените
втора и трета ищци в обем на 68.7% от правото на собственост върху поземления
имот,поради което те имат право на ползване върху 419 кв.м., което включва и всички
сгради - тяхна индивидуална собственост, както и половината от застроена площ на сградата
в етажна собственост.
Според ищците неизяснено е право на собственост на 25кв.м. от целия поземлен имот. От
това неправомерно според тях са се възползвали ответниците, които са ги придобили на
18.06.2018г. чрез договор за дарение с нот.акт №143 от първоначалните си прехвърлители.
Последните обаче не са притежавали това право на съсобственост и поради това този
нотариален акт няма вещно правно действие.
Спорният момент около обсъжданите 25кв.м. според ищците обосновава включването на И.
Ц. като страна по делото, тъй като евентуално установяване на негово право на собственост
му придава статута на необходим другар и задължително участие в делото.
Ако това не бъде установено, то не съществува друга правна възможност освен тази площ от
25кв.м. да бъде разпределена между останалите участници в съсобствеността съобразно
правата им на съсобственост - ищците А. Р. и Р. Г. да получат допълнително общо 17 кв. м.,
а ответниците да получат допълнително 8 кв.м.
В поземления имот са изградени следните сгради: жилищна сграда с идентификатор
61710.505.53.1 със застроена площ 97 кв. м., от която първи жилищен етаж е собственост на
2
ответниците - със самостоятелен вход от южната страна на сградата, а втория жилищен етаж
е собственост на втората и третата ищца със самостоятелен вход от северната страна; сграда
с идентификатор 61710.505.53.2 с предназначение гараж със застроена площ 24 кв.м. и
сграда с идентификатор 61710.505.53.5 със застроена площ 48 кв. м., собственост на втората
и третата ищца; сграда с идентификатор 61710.505.53.3 с предназначение гараж със
застроена площ 30 кв. м. и сграда с идентификатор 61710.505.53.4 със застроена площ 30 кв.
м. Тази сграда според ищците е незаконна. Едната половина била изградена от ищеца И. Ц..
Без негово съгласие ответниците изградили другата половина- долепена до първоначално
изградената. Впоследствие обаче последните започнали да ползват цялата стопанска сграда
като пробили врата към половината от сградата, която никога не е била тяхна собственост.
С оглед на гореизложеното ищците притежават сгради със застроена площ от 120.50 кв.м. и
имат право да ползват незастроена част от 315.50 кв.
Ответниците имат по документи и въз основа на фактическо ползване застроена площ
108.50м. и имат право за ползват незастроена част от 66.50 кв.м.
Тъй като не могат доброволно да разпределят ползването на съсобственото дворно
място,считат че е налице правен интерес. Към настоящия момент ответниците ползват
реално много по-голяма площ от незастроеното дворно място отколкото са правата им на
съсобственост /дори в обема от 192 кв. м., за който евентуално ще претендират/.
Молят съда да постановите решение, с което да радзпредели ползването на поземлен имот с
идентификатор 61710.505.53 по КККР на гр.Разград, с площ 611 кв. м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10 м/, с административен адрес: гр. Разград, ул. ************, при съседи: имоти с
идентификатори 61710.505.2448. 61710.505.2446, 61710.505.7004, 61710.505.1092,
61710.505.2447, съобразно правата на съсобственост 25/611ид.ч. за И. Ц. Ц. като
съсобственик и ползвател, на 420/611ид.ч. в качеството на ползвател, а за неговите две
дъщери в качеството на съсобственици и за 167/611ид.ч. да ответниците, и в условията на
евентуаност при права 437/611ид.ч. за втората и третата като съсобственици, а за И. Ц. като
ползвател, и 175/611ид.ч. за ответниците.
Претендират съответна част от направените съдебни и деловодни разноски.
Ответниците Я. П. А. и И. С. А. изтъкват доводи за частична основателност на иска и за
недопустимост на претенцията относно собствеността върху 25кв.м.
Твърдят, че с влязло в сила решение по гр.д. №946/2019г. РРС е отхвърлил иска на ищеца И.
Ц., че притежава 47/611 ид. части от този имот, останали в негова собственост след като е
дарил на двете си дъщери при равни права 420/611 ид.ч. и реално притежаваните от него
сгради. В три съдебни инстанции е изследвана подробно историята на имота,
регулационните планове при действието на които са извършвани отделните сделки и в
заключение с влязло в сила решение искът е отхвърлен като неоснователен. Потвърдена е
верността на оспорения нот. акт № 172 том 3 peг. №8174 по нот.д. № 388/2018.г на нотариус
Н. Стоянова, с който е допусната поправка на нот. акт №166 том 1 peг. № 1708 по нот.д. №
3
133/2015.г, че квотата от 120/440ид.ч. съответства на 167/611ид.ч. при новата квадратура на
имота. Създадена е сила на присъдено нещо относно правата в съсобствеността - ищците
притежават 420/611 ид.ч. /68,74%/, а ответниците - останалите 192/611ид.ч. /31,26%/.
Съгласно чл. 298 ал. 1 от ГПК решението е влязло в сила между тях и първия ищец, а по
силата на ал.2 от същия текст то става задължително и за втората и третата ищца- негови
правоприемници. Няма никакви 25 кв.м необхванати от първия съдебен акт. За да отхвърли
иска за права в повече от прехвърлените с дарението, съдът е изследвал правата на
собственост и на двете страни. Сега отново се въвежда същия спорен предмет вече като
реални квадратни метри. Това е забранено съгласно разпоредбата на чл.299 от ГПК.
Разрешеният с влязло в сила съдебно решение спор на може да бъде пререшаван. Относно
установителната част на иска по чл.32 ал.2 ЗС е задължително присъденото по гр.д. №
946/2019.г РРС - ищецът И. Ц. не притежава нрава в повече от 420/611 ид. части, с които
валидно се е разпоредил. В иска по чл. 32 ал. 2 от ЗС той участвува като необходим другар
единствено на базата на вещното право на ползуване, което си е запазил прехвърляйки
собствеността.
Считат иска за допустим. Налице е съсобственост в неравни дялове, чието ползване страните
не са в състояние доброволно да разпределят. Между тях постоянно възникват спорове.
Ищецът И. Ц. не им дава достъп от външната страна на съсобствената им сграда в етажната
собственост, забранил им е достъпа и до водомерната шахта, в която се намира и водомера
на техния самостоятен обект. Третира цялото дворно място като изцяло негова собственост
и от това се раждат напълно необосновани и безсмислени спорове.
В този имот освен жилището си, ответниците притежават законно изграден гараж - сграда с
идентификатор № 61710.505.53.3 с площ от 30 кв.м, както и селскостопанска сграда с
идентификатор № 61710.505.53.4 с площ от 30 кв.м. За последната сграда притежават нот.
акт № 143 том 1 рег.№961 по нот.д. №128 от 18.06.2018.г на нотариус Б. Костов, вписан във
вх. Регистър № 2485/18.06.2018.г като Акт № 97 том 7 по нот.д. №1329/2018.г ; парт. Книга
том 81060, стр. 81067 на СВп. - Разград.
Ищците притежават освен жилището си и две сгради: с идентификатор № 61710.505.53.2 с
площ от 24 кв.м, и стопанска сграда с идентификатор № 61710.505.53.5 с площ от 48 кв.м.
Последната сграда не разполага със строителни книжа и съставлява незаконен строеж,
застрашен от самосрутване.
По отношение на собствеността и ползването на сградите на допълващо застрояване нямат
спорове. На разпределение подлежи свободната дворна площ, след спадане на прилежащите
площи около къщата и водомерната шахта, необходими за тяхното нормално ползване. Тези
площи по предназначение са за общо ползване от всички съсобственици.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: С нотариален акт № 77/1952г. бащата на ищеца И. Ц. е закупил
дворно място от 1280 кв. м., съставляващо парцел I от кв. 322 по плана на гр. Разград от
1923г. След смъртта на бащата е била извършена делба между наследниците, при която са
4
били образувани три нови парцела, разпределени както следва: 1-2447 от 420 кв. м. в дял на
ищеца И. Ц., XIX-2447 от 345 кв. м. в дял на майка му и парцел II- 2447 от 458 кв. м. в дял
на брат му Д. Ц.. През 1969 г. ищецът Ц. се е снабдил със строително разрешение за парцел
XIX-2447, в който изградил двуетажна жилищна сграда. На 29.07.1970 г. продал на Д. и П.
К. 120/384 ид. ч. от парцел Х1Х-2447 и първи жилищен етаж от построената двуетажна
сграда. През 1971 г. е приет нов ОУП на гр. Разград, като целият имот пл. № 2447 е отреден
за строеж на жилищен комплекс и магазини. Парцелирането на трите имота е отпаднало и
същите са заснети като един общ пл. № 2447. При действието на този план. през 1984 г.,
братът на ищеца Ц. е извършил дарение в негова полза на 202/1220 ид. части от имот пл. №
2447. На 17.04.1987 г. е одобрен нов ЗРП на кв. Запад, като за имот пл. № 2447 са отредени
отново три парцела: 11-2447 с площ от 440 кв. м. /по предходен план XIX- 2447/,
собственост на ищеца И. Ц.; III -2447 с площ от 348 кв. м. /по предходен план I- 2447/ и IV-
2447 /бивш П-2447/, като предвиденото отчуждаване за обществено мероприятие не е
проведено. На 29.10.1998 г. съсобствениците Д. и П. К. дарили при равни права на двете си
дъщери Г.Г. и И.С. 120/440 ид. ч. от дворното място представляващо тогава парцел П-2447,
заедно с първия етаж от жилищната сграда, югоизточното мазе и гараж. На 10.03.2015 г. /н.
а. № 166, том 1, per. № 1708, нот. дело № 133/2015 год. по описа на Невена Стоянова -
нотариус с per. № 291 и район на действие Районен съд Разград/ последните продали на
ответниците Я. и И. А.и собствените си общо 120/440 ид. ч. вече от поземлен имот №
61710.505.53 заедно с етажа от жилищната сграда и гаража. На 03.08.18 г. е извършена
поправка на н. a. .№ 166/15 г., като след цифрите и думите 120/440 ид. ч., е добавено отново
цифром и словом „съответстващи на 167/611 ид. ч.“.
С нотариален акт № 59, том 6, peг. № 9623, нот. дело № 861/2018г. ищецът И. Ц. и съпругата
му дарили на двете си дъщери А. И. Р. и Р. И. Г. 420/611ид.ч. от поземлен имот №
61710.505.53 заедно с построените в него самостоятелен обект в сграда - жилище, гараж и
стопанска сграда, като си запазили правото на пожизнено ползване върху имота.
Оставащите 25 кв.м. ответниците неправомерно са придобили на 18.06.2018г. чрез договор
за дарение с нот.акт №143 от първоначалните си прехвърлители.
По делото е назначена СТЕ, според която към настоящия момент ищците ползват
222.50кв.м., а ответниците 159.50кв.м. от незастроеното дворно място. Вещото лице е
изготвило проект за дялове на страните съобразно твърдяните права от страните във
варианти, според твърдението им относно правата им в съсобствеността на дворното място:
1вариант при 315.50/66.50кв.м.;2.вариант при права 323.50/58.50кв.м. и 3.вариант при права
298.50/83.50кв.м. Страните са дали съгласие разпределението да е в два общи дяла.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Спор между страните представлява допустимостта на претенцията на ищците Ц. и И. в
частта, с която същите искат съда да установи правото им на собственост и според
установените права да разпредели правото им на ползване.
5
Ответниците твърдят наличието на СПН, като се позовават на влязло в сила съдебно
решение №39/18.02.2020г. по гр.д.№946/19г. на РРС, с което е отхвърлен предявеният от И.
Ц. против тях ревандикационен иск за относно 47/611ид.ч. от имота.
Съдът намира, че не е налице СПН за спорните 25 кв.м., претендирани като ид.ч. от мястото.
Оспорващият правото следва да изчерпи всички свои твърдения и възражения, иначе те се
преклудират. Ищецът като претендент на правото обаче не е длъжен да изчерпи във висящия
процес всички факти,с които може да обоснове претендираното право, или всички
конкуриращи притзания. Непредявените основания или притезания не се преклудират. СПН,
с която е отхвърлен искът,не пречи да се предяви нов иск на ново основание или относно
друго притезание. За да е налице СПН трябва да има тъждество на страните и на предмета
/по индивидуализиращи белези,по време, по заявен петитум/.
В заключение отхвърлянето на ревандикационния иск в установителната му част формира
СПН между срещуположните страни, т.е. ищеца И. Ц. и двамата ответници, че той /И. Ц./
не е носител на вещното право на заявеното в исковата молба придобивно основание.
В настоящото производство ищецът в качеството си на необходим другар /ползвател/ и
евентуално като собственик на 25/611ид.ч. от имота оспорва правото на собственост върху
тази част на ответниците, които са я придобили с по негови думи с дарение, а в
действителност чрез покупко-продажба на 18.06.2018г., като заявява,че тази част е негова
или в краен случай съсобствена между него и ответниците при права 17кв.м. за него и 8кв.м.
за ответниците.
Ищците представят нотариални актове, от които се установява,че И. Ц. и Н. И. са дарили на
останалите две ищци,техни дъщери притежаваните от тях 420/611ид.ч. от имот с
идентификатор 61710.505.53,като са си запазили право на ползване.
Ответниците са закупили на два пъти, първо 167/611ид.ч. от мястото, а след това още
25/611ид.ч. или общо 192/611ид.ч.
Ищецът И. Ц. не ангажира доказателства в подкрепа тезата си, че спорните 25/611ид.ч. са
негова лична собственост или в условията на евентуалност да съсобствени между него и
ответниците при права 18:7. Предвид на това съдът намира, че установените права между
страните са 420/611ид.ч. за ищците И. Ц. и Н. И., като ползватели, а за А. Р. и Р. Г. същите
права, като собственици и 191/611идч. за двамата ответници като собственици.
Тъй като се касае за спорна съдебна администрация, съдът не дължи произнасяне с отделен
дипсозитив относно правата на страните.
Незастроеното дворно място в имота е 382кв.м., а застроеното е 229кв.м. От тези 229кв.м.
застроената част на ищците е от 120.5кв.м., а на ответниците 108.5кв.м. Правата на страните
върху незастроеното дворно място са както следва: 298.5кв.м. за ищците и 83.5кв.м. за
ответниците. Видно от заключението на вещото лице към настоящия момент ищците /Ц. и
И./ ползват 222.5кв.м., което е с 76кв.м. по-малко от техните права. Ответниците съответно
ползват 159.50кв.м., което е с 76кв.м. повече от полагащото им се.
Предвид на горното разпределение на правото на ползване следва да се осъществи при
6
горепосочените права, съобразно скица №3 от заключението, находяща се на л.74 от делото.
При изготвяне на заключението вещото лице е съобразило собствеността върху отделните
сгради в имота и фактическото състояние относно досегашното разпределение на правото
на ползване.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на празното дворно място, съставляващо поземлен имот с
идентификатор 61710.505.53 по КККР на гр.Разград, с адм.адрес: гр.Разград,
*************** с площ от 382кв.м., а целия имот от 611кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 метра, при
съседи: идентификатори 61710.505.2448, 61710.505.2446, 61710.505.7004, 61710.505.1092 и
61710.505.2447, КАКТО СЛЕДВА:
И. Ц. И., ЕГН ********** и Н. П. И., ЕГН ********** ЩЕ ПОЛЗВАТ 298.50кв.м. в
северната половина на имота, оцветена в жълт цвят на скицата на л.74 от делото, на която
територия са разположени притежаваните от тях сгради. Процесната част е собственост на
А. И. Р. и Р. И. Г..
Я. П. А., ЕГН ********** и И. С. А., ЕГН ********* ЩЕ ПОЛЗВАТ 83.50кв.м. в южната
част на дворното място, оцветени в зелен цвят на скицата на л.74 от делото, на която
територия са разположени притежаваните от тях сгради.
Скицата находяща се на лист 74 от делото е неразделна част от настоящото решение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7