№ 2090
гр. Пловдив, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20225330203289 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №16-2200037 от 05.04.2022г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив /ДИТ - Пловдив/, с
което на „ЗПойнт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Цалапица, обл.Пловдив, ул. „Пирин“ №1а, е наложено
административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1
600 /хиляда и шестстотин/ лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от
Кодекса на труда /КТ/ за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят, в жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител - адв. Б.З.-В., атакува наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Прави се искане за неговата отмяна.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – началник
Отдел „Административно информационно и правно осигуряване“ Н. К., моли
съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
1
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 15.02.2022г. в с.Радиново в комплекс Терес, свид. М.Б.К. извършвал
работа по изработка и вграждане на арматурни заготовки. Около 10:30 часа
посоченият обект бил посетен от служители на ДИТ – Пловдив, между които
свид. Т. Б.. В хода на проверката били установени няколко лица, едно от
които свид. К.. Лицата били поканени да попълнят декларация по чл.402, ал.2
от КТ, в която свид. К. посочил, че работи от 14.02.2022г. на длъжност „***“,
че получава седмично трудово възнаграждение в размер на 0,30 лв./кг и
работи от 08:30 до 16:00 ч., както и че има сключен граждански договор със
„ЗПойнт“ ЕООД.
Свид. К. работил по трудово правоотношение в друго дружество - *** на
пълно работно време.
От представения по делото граждански договор между „ЗПойнт“ ЕООД
и М.Б.К. се установява, че срокът на договора бил до 30 работни дни или до
завършване на възложената работа в качество, както и че страните уговорили
заплащане в размер на 250 лв. за извършването на дейност – кофражни
дейности за плоча, борд и стълбище и налИ.е на същите. К. бил с платен
данък по ЗДФЛ и осигуровки от „ЗПойнт“ ЕООД по граждански договор №20
от 20.01.2022г. за осигурителен доход от 187,50 лв. при получено
възнаграждение от 250 лв.
Свид. Т. Б. преценил, че от страна на дружеството е извършено
административно нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ и съставил
срещу „ЗПойнт“ ЕООД АУАН №16 – 2200037 от 25.02.2022г. АУАН бил
съставен в присъствието на управителя на дружеството – И. В. З., който се
запознал със съдържанието му и го подписал без възражения.
На 02.03.2022г. в ДИТ – гр. Пловдив постъпило възражение срещу
съставения АУАН от управителя на дружеството И. В. З., в което излагал
твърдения, че между „ЗПойнт“ ЕООД и М.Б.К. има сключен граждански
договор.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното
2
наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин както от приложените по делото писмени доказателства,
така и от гласните доказателства –показанията на свидетелите Т. Б. и М. К..
Съществено противоречие в събраните по делото писмени и гласни
доказателства не се наблюдава.
При така установената фактическа обстановка, съдът изгради следните
прави изводи:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление, са издадени от териториално и материално компетентно лице,
в съответствие с чл.416, ал.1 и ал.5 от КТ, както и със Заповед №3-
0157/16.02.2022г., като компетентността не се оспорва от жалбоподателя.
При извършената служебна проверка съдът не установи да са били
допуснати нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и
издаване на НП, които да са съществени по своя характер и да са засегнали
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Описаното в НП нарушение отговаря на посоченото в АУАН.
Спорният въпрос в производството е дали в случая чрез сключването на
граждански договор, и по-конкретно в случая договор за изработка, се
прикриват трудовоправни отношения.
Съгласно правната теория и практика двете правоотношения – трудовото
и облигационното, имат като основна разлика предмета на договора. При
трудовия договор работникът дължи престиране на труд, а при договора за
изработка - неговия резултат. В настоящия случай не се доказва безспорно от
въззиваемата страна, че свид. К. е дължал престирането единствено на
работната си сила чрез връзване на армировка, респ. сглобяване на кофраж.
Липсват доказателства същият да е извършвал каквито и да е други дейности
на обекта, необхванати от приложното поле на търсения с договора за
изработка резултат. В настоящия случай фактически извършената дейност е
признак, както на едното - тъй като дължи изработването именно на
армировка и кофраж, така и на другото правоотношение, където престира
единствено работна сила в тези две области.
Следващият разграничителен елемент е заплащането на изработеното.
Докато при гражданските договори се дължи възнаграждение за определен
резултат, при трудовото правоотношение има елемент на периодичност при
3
заплащането за престирания труд. В случая, видно от представения по делото
писмен граждански договор е, че страните са уговорили възнаграждение в
размер на 250 лв. за извършената дейност. По отношение на наличието на
писмен граждански договор съдът констатира, че същият е бил представен на
инспектиращите преди съставяне на АУАН, доколкото наличието на същия е
описано в АУАН, съставен от свид. Б.. Отделно от това в декларацията по
чл.402, ал.2 от КТ свид. К. също е описал, че е бил наличен граждански
договор между него и дружеството, което е посочено в съответната графа. По
отношение на описаното в декларацията по чл.402, ал.2 от КТ
възнаграждение в размер на 0,30 лв. на кг седмично, съдът съобрази, че
поначало няма пречка уговарянето на трудовото възнаграждение да се
извършва според изработеното. В случая обаче свид. К. сочи в показанията
си, че конструкцията е била изработена за около 2-3 дена и е трябвало да
получи съответната сумата след извършената дейност, като видно от
представената сметка за изплатени суми по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ е било
извършено плащане за сумата от 250 лв., която съответства на посочената в
гражданския договор, за която същевременно са били заплатени и
осигурителните вноски. Свид. К. е получил парична сума по отношение на
извършеното и във връзка с престирания резултат. По отношение на
посочената сума от 0,30 лв. на кг., свид. К. разяснява, че това е стандартната
уговорка за килограм желязо, като след изработването на заготовката е
трябвало да получат дължимата им сума /посочвайки я в показанията си не
250 лева, а 170 -180 лева/. Същевременно няма как да не се съобрази, че
получената сума от 250 лв. от своя страна не е кратна на 0,30 лв. /такава сума
би била получена при 833,33 кг. изработено/, за да обоснове заплащането
именно на тази сума, което също е аргумент за това да се явява нелогично
възнаграждението да е било уговорено на килограм продукция, а не като
глобална сума за извършената в цялост дейност. Поради това и по самото
възнаграждение и начина му на формиране не може да се направи
категоричен извод за това в случая да се касае за трудови отношения.
Местоизпълнението в с. Радиново – комплекс „Терес“, също няма как да
доведе до извод за разграничаване на отношението като трудово или като
облигационно, доколкото и в двата случая би било едно и също мястото,
където свид. К. е следвало да извърши дейността, за която се е уговорил с
дружеството-жалбоподател.
4
По отношение на работното време – същото е посочено в декларацията
от 8:30 часа до 16:00 часа, което нито е осем часов работен ден, нито видно от
показанията на свид. К., а и от показанията на свид. Б., в които липсват данни
на място да е бил наличен ръководител на обекта, спазването му е било
контролирано от някого, нито е имало регламентирани почивки за обяд или
отпуск. Уговорката в гражданския договор от 20.01.2022г. е да се изработи
армировка и кофраж за срок от 30 работни дни, които към момента на
проверката не са били изтекли. Видно от показанията на свид. К. не някой му
е определил предварително, а той сам, заедно с останалите работници, са
определили кога да започнат работата по обекта, кога да идват и кога да
почиват, като това е ставало възможно в светлата част на деня, когато са били
в почивка от трудовите си договори с другото дружество ***. Посоченото
съдът определя по-скоро като елемент от облигационното правоотношение,
отколкото като такова на трудово, тъй като фиксирано работно време на
втори трудов договор логично би могло трудно да се съвместява с това на
първото работно място. От друга страна не са се установили лица на обекта,
които да следят за спазването на работното време. Не са посочени почивки
или отпуски от страна на свид. К., нито пък лице, което да контролира *** и
*** или да им предава трудовите възнаграждения, каквото е положението в
типичните случаи на прикрити трудовоправни отношения. Напротив, свид. К.
е получил възнаграждението, за което се е уговорил, еднократно и именно
след приключването на възложената работа, което е типично при договора за
изработка.
По отношение на възражението, че защитата на правата на работника са
били нарушени, видно от подадените данни в ТД на НАП Пловдив, лицето е
било осигурено на дохода, който сам твърди, че е получил, както и са
декларирани необходимите плащания към държавния бюджет, като
същевременно в периода през м. февруари лицето е било осигурявано от
работодателя ***, поради което и това обстоятелство също не може да
послужи като аргумент за прикрИ.е на трудово правоотношение.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че не се доказва по един
безспорен и категоричен начин, че свид. К. е бил в трудово правоотношение
със „ЗПойнт“ ЕООД, което да обуслови сключването на писмен трудов
договор между двете страни. С оглед на гореизложеното, обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно, поради което и
5
същото следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на
жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е
представен договор за правна защита и съдействие за процесуално
представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е
било уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 350 лв., поради което
и въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати посочената сума на
жалбоподателя.
По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл.63д от ЗАНН, разноските следва
да се поемат от юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в
чиято структура е включен наказващият орган. В случая това е Изпълнителна
Агенция „Главна Инспекция по Труда“, която видно от чл.2 и 3 от
Устройствения й правилник представлява юридическо лице на бюджетна
издръжка и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра
на труда и социалната политика.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №16-2200037 от 05.04.2022г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив /ДИТ - Пловдив/, с
което на „ЗПойнт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Цалапица, обл.Пловдив, ул. „Пирин“ №1а, е наложено
административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1
600 /хиляда и шестстотин/ лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от
Кодекса на труда /КТ/ за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София
ДА ЗАПЛАТИ на „ЗПойнт“ ЕООД, ЕИК:*********, сумата от 350 /триста и
петдесет/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
6
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7