№ 1391
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110162021 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал.1, т.3 КЗ.
Производството е образувано по искова молба от ...“ АД, ЕИК ... срещу В. П. М., ЕГН
**********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 281,90 лв.,
представляващо изплатено от застрахователя по ЗЗ „Гражданска отговорност“ обезщетение
на увреденото лице, във връзка с ПТП от 03.05.2019 г., причинено по вина на ответника,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 29.10.2021 г., до
окончателното й плащане.
Ищецът ...“ АД, ЕИК ..., твърди, че на 03.05.2019 г. в гр. ..., при движение по ул. „...“,
в посока кв. „..“, при управление на лек автомобил „...“, рег. № ..., ответницата предприела
маневра „престрояване“ от лява лента на пътното платно в средна лента, като не се
съобразила с намиращия се там лек автомобил „...“, рег. № ..., и го ударила в предна лява
част, в резултат на което му били причинени материални вреди. За процесното ПТП бил
съставен Протокол за ПТП № 1737333 от 21.01.2020 г. от органите на КАТ-МВР, в който
било посочено, че ответницата e напуснала мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие, поради което не е била взета проба за употреба на алкохол. Във връзка с
процесното ПТП на ответницата е бил съставен АУАН по чл. 25, ал. 1 и чл. 123, ал. 1 ЗДвП.
Твърди се също, че към датата на ПТП при ответното дружество е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица №
BG/07/.../2019 г. С оглед предявената срещу ищеца претенция от водача на лек автомобил
1
„...“, рег. № ..., била образувана преписка по Щета № .../2020 г., във връзка с която било
определено и изплатено обезщетение в размер на 281,90 лв. в полза на собственика на
увреденото МПС с преводно нареждане от 24.02.2020 г. Тъй като ответницата е напуснала
мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите на контрол на движението по
пътищата и не е изпълнила задълженията си на участник в ПТП, ищецът е предявил
регресна претенция спрямо нея с покана с рег. № .../4/08.04.2020 г. за възстановяване на
стойността на изплатеното обезщетение. Пратката била върната в цялост като непотърсена
от получателя. Моли за уважаване на иска заедно с присъждане на разноски по делото.
Ищецът е ангажирал относими писмени доказателства и доказателствени средства, в
т.ч. САТЕ, заключение по която не е изслушано по делото, с оглед процесуалното
поведение на ответника.
Ответникът В. П. М., ЕГН **********, редовно уведомена за заведения срещу нея
иск, на 18.02.2022 г., не подава отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Преди
първото съдебно заседание е депозирала становище, чрез пълномощник адв. М. от АК – ..., в
което признава иска в претендирания от ищеца размер, моли съда да не се произнася с
неприсъствено решение, както и да не присъжда разноски в тежест на ответника, тъй като
последната не била дала повод за образуване на делото, а и признавала иска, по арг. от разп.
на чл.78, ал.2 от ГПК. От своя страна не претендира разноски.
Съдът, като обсъди и анализира приетите по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
С оглед признанието на иска, всички въведени от ищеца в исковата молба твърдения
за релевантните факти и обстоятелства, свързани с иска по чл.500, ал.1, т.1, пр.3 от КЗ са
безспорни между страните.
Същите се подкрепят и от приетите по делото писмени доказателства.
Във връзка с единственото оспорване, заявено от ответника, а именно че не дължи
съдебни разноски, тъй като не бил дал повод за делото, поради липса на редовна покана за
плащане, съдът намира следното:
По делото са приети като доказателства Регресна покана с изх. № ...-4 от 08.04.2020 г.
/на л.18/ и известие за доставяне, в което е вписан изх. Номер на цитираната регресна
покана, изпратено до ответника В. М., на регистрирания й постоянен адрес в гр. ..., бул. „...“
..., както и разписка за връщане на същото на подателя, като непотърсено писмо/виж на л.19-
20 от делото/ от които се установява, че ищецът е направил опит да връчи на ответника
регресната покана /приложена на л.18 от делото/ на адреса на ответника в гр. ..., който адрес
е посочен от последната, както в застрахователната полица, сключен с ищцовото дружество
по ЗЗ „ГО“, така и при съставянето на Протокола за ПТП от 21.01.2020 г. Същият адрес е
избран от ответника като нейн постоянен такъв от 2007 г. и до настоящия момент няма
данни да е променен /виж служебно изготвена справка за постоянен и настоящ адрес на
л.27/. Този адрес е посочен от ответника М. и в приложеното към становището й по делото,
Пълномощно от 16.11.2022 г., което е признание, че и след изтичане на срока на валидност
2
на полицата по ЗЗ „ГО“ която е имала сключена с ищеца, ответника не е променила своя
постоянен адрес, който служи за получаване на официални връчвания на документи.
Законът за гражданската регистрация (ЗГР) съдържа дефиниция на понятието „постоянен
адрес“ като се счита, че на постоянния адрес се извършват официални връчвания на
документи на физически лица – при призовавания пред съд, при покани за доброволно
изпълнение, при уведомления от НАП, НОИ, КАТ и т.н. Именно на този, избран от
ответника М. постоянен адрес, ищеца е изпратил регресната покана, преди образуване на
настоящото исково производство, като неполучаването й се дължи изцяло на поведението
на ответника, която не се е отзовала на известието за получаване на книжата в пощенския
клон, което е наложило връщането им на изпращача, като непотърсени.
След като ответника не твърди да е търсен на неверен или несъществуващ адрес, а
ищеца е удостоверил опита си да покани извънсъдебно ответника да плати, който опит е
останал неуспешен по причини, за които ищеца не отговаря, то съдът намира, че ответника
следва да понесе и сторените от ищеца съдебни разноски в настоящото производство,
въпреки направеното признание на иска. Отделно от горното, ответника е предприел
признание на иска едва преди първото съдебно заседание, а не в срока за отговор по чл.131
от ГПК, макар да е надлежно уведомен за водения срещу него иск. Дори и след извършеното
признание на иска, ответника не е предприел плащане на задължението си към ищеца, което
още веднъж идва да установи, че не са налице условия за освобождаването му от
отговорността за разноските, тъй като не са налице кумулативно изискуемите предпоставки
на чл.78, ал.2 от ГПК – да признание иска и да не е дал повод за воденето му.
Съобразно разпоредбата на чл. 500, ал.1, т.3, пр. КЗ застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, заплатил застрахователното обезщетение на
увреденото лице, има право на регресен иск срещу застрахования, когато виновния водач е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително, а с това си поведение косвено се е отклонил и
от проверка за алкохол, по см. на чл.500, ал.1, т.1, пр.последно от КЗ.
Следователно, за да възникне регресното право на застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е необходимо да се установи
кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, осъществен деликт от застрахованото лице,
нарушаване на правилата за движение по пътищата и виновно предизвикано ПТП, след
настъпване на което водачът е напуснал мястото преди идването на контролните органи на
ПП-КАТ.
От събраните писмени доказателства по делото, а и с оглед признанието на иска от
страна на ответника, се установява наличието на всички елементи от пораждащия
регресното право на ищеца фактически състав.
Съгласно чл.237, ал.1 и 2 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца
съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение, съобразно признанието, като
3
в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че се основава на признанието на иска.
Доколкото в случая не са налице и хипотезите, посочени в ал.3 на същия член 237 от ГПК,
при които не се допуска постановяване на решение при признание, то няма пречка съдът да
се произнесе с решение при признание, съгласно чл.237, ал.1 от ГПК.
С оглед всичко изложено, съдът приема, че са налице всички предпоставки за
уважаване на предявената претенция с правно основание чл.500, ал.1, т.3, вр. с т.1,
пр.последно от КЗ /нов/. При липса на представени доказателства за плащане от страна на
ответника М., както преди образуване на настоящото производство, така и до приключване
на съдебното дирене по него, съдът счита, че ищеца е провел успешно доказаване на
възложените му в доказателствена тежест релевантни за иска факти, а ответника не е провел
обратно доказване, нито опровергаване на презумпцията за вина, установена с разп. на
чл.45, ал.2 от ЗЗД, поради което се налага извод за основателност на предявения иск в
пълния му размер. Няма доказателства за предприето плащане в хода на производството,
поради което и претендираната от ищеца сума следва да се присъди, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба –29.10.2021 г. до
окончателното й изплащане.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има само ищеца. По аргумент от
противното основание на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, въпреки предприетото от
ответника признание на иска, при липса на плащане на претендираната сума в срока за
ОИМ, а и до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, съдът намира, че
ответника е дал повод за водене на делото, поради което следва да понесе и отговорността за
разноските, сторени от ищеца в производството. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от
ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Искът на ищеца е
уважен изцяло.
Предвид това, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него съдебни
разноски в пълен размер. Ищецът представя списък по чл.80 от ГПК и доказва сторени
разноски в общ размер на 350,00 лв./за държавна такса и АВ в минимален размер/, които
следва да се възложат изцяло в тежест на ответника.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. П. М., ЕГН ********** от гр. ..., да заплати на ...“ АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ... на осн. чл.500, ал.1, т.3 вр. с т.1, пр. последно от
КЗ сумата от 281,90 лева, представляваща изплатено обезщетение по щета № .../2020 г., за
настъпили имуществени вреди по л.а. „...“, рег. № ..., вследствие на ПТП, причинено на
03.05.2019 г. в гр. ... по вина на В. М., при управлението на л.а. „...“, рег. № ..., след
4
настъпването на което виновния водач е напуснал мястото на ПТП преди идването на
органите за контрол на движението по пътищата, с което си поведение се е отклонил
виновно и от проверка за употреба на алкохол, ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от 29.10.2021 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В. П. М., ЕГН ********** от гр. ..., да заплати на ...“ АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ... направените по делото разноски в размер на 350,00 лева,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски Градски съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5