Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Враца, 24.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен
съд, VII наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети
февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Росица Ангелова
при участието на секретаря Ваня Василева, като разгледа докладваното
от съдията н.а.х.д.№ 91 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във
връзка със Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и е образувано по жалба на Д.З.И.
***, ЕГН ********** против Наказателно постановление № 17-0967-001544 от 22.11.2017
г., издадено от Началник група към ОД на МВР - Враца, сектор Пътна полиция, с
което са му наложени на основание чл.175, ал.1, т. 4 от ЗДвП - глоба в размер
на 100 /сто/ лева лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 /два/ месеца за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП; на основание чл.179, ал.2, пр.1 – глоба в размер на
200 /двеста/ за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1,
пр1 и 2 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП.
В жалбата въззивникът
твърди, че на процесната дата и място не е забелязал да му е подаван сигнал за
спиране от страна на полицейски автомобил, както и че причината за ПТП е
поведението на друг участник в движението, препречил внезапно пътя му. Признава,
че е управлявал МПС без СУМПС и контролен таловн. Моли за отмяна на НП.
В проведеното открито
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява,
съответно не ангажира допълнително становище.
Ответната страна
– сектор „Пътна полиция” Враца към ОД на МВР Враца, редовно
призована, не се представлява и не ангажира становище.
Врачанският
районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото
доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от
фактическа страна следното:
Депозираната жалба е
подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения срок по чл. 59, ал.2
от ЗАНН, поради което е процесуално допустима. Административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на АУАН, серия Г, бл.№ 807658 от 10.11.2017
г. за това, че
на същата дата, около 10:00 часа, в
гр.Враца, по ул.”Беласица” до № 10 управлява л.а. „************като не спира на
подаден светлинен и звуков сигнал от патрулен автомобил „Опел Астра” с
рег№ВР4151АМ и продължава движението си като увеличава скоростта по бул.„Втори
юни”, ул.”Екзарх Йосиф”, ул.”Ген Леонов” и вследствие на несъобразена скорост
при десен завой на ул.„Кр.Българията” реализира ПТП с материални щети, като се
блъска в дърво в дясно по посока на движението
срещу дом 62. Пол.служители установили, че водачът Д.З.И. управлява
автомобила без СУМПС и КТ към него. Актосъставителят
квалифицирал нарушенията като такива по чл.103, по чл.20, ал.2 и по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът е съставен в
присъствието на двама свидетели и на жалбоподателя, като последният подписал
АУАН с вписани писмени възражения по констатираното нарушение по чл.103 ЗДвП.
Въз основа на горния акт за установяване на административно нарушение, при идентично с АУАН описание на фактическата обстановка,
наказващият орган е издал атакуваното НП № 17-0967-001544/22.11.2017 г., с
което на жалбоподателя са наложени следните
административни наказания: на основание чл.175, ал.1, т. 4 от ЗДвП - глоба в
размер на 100 /сто/ лева лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 /два/ месеца за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП; на основание чл.179, ал.2, пр.1 – глоба в размер
на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП и на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр1 и 2 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева за нарушение
на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
При
обжалването на НП пред Врачанския районен съд са събрани гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите-очевидци В.Д. и Д.Д., които с показанията си
установяват описаната в АУАН фактическа обстановка.
Свидетелите поледователно и непротиворечиво установяват поведението на водача И.
от опита му да бъде спрян за проверка
на ул.Беласица до реализирането на ПТП от негова страна на ул”Кр.Българията”.
Те последователно изясняват хронологията на събитията, формиращи състав на три
отделни административни нарушения по ЗДвП, датата и мястото на извършването им
и тяхното авторство. Показанията на двамата свидетели са логични и непротиворечиви,
поради което съдът им дава вяра.
По делото са приети и съответно приложени следните релевантни към
случая писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло: Справка за
нарушител /водач Д.З.И., видно от която последният има множество нарушения на
ЗДвП, довели до съставяне на АУАН, издаване на
НП и Заповеди за налагане на ПАМ; Заповед на министъра на вътрешните работи
8121з-952 от 20.07.2017 г., доказваща компетентността на актосъставителя и
издателя на НП; Протокол за ПТП 1617171 от 10.11.2017 г. , АУАН и НП – в оригинал.
При
гореустановената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от
законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията
на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Процедурата по установяването на административно
нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е
уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН
препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. Разглеждайки
жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното
приложение на материалния и процесуалния закон.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени съгласно изискванията съответно на чл.37, ал.1,
б.„б” от ЗАНН и на чл.47, ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.47, ал.1, б.„а” от ЗАНН
от материално
компетентни органи, видно от приложената по делото заповед на МВР.
Актосъставителят отговаря на т.1.3. от заповедта, че след като заема длъжността
„младши автоконтрольор” в ОД на МВР в правомощията му е да съставя актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП. Материалната компетентност
да издава наказателни постановления на началника на група в сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР-гр. Враца, действащ като административно-наказващ орган,
произтича от т.2.11. от представената заповед
на министъра на МВР. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен съобразно изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН
– в присъствието на нарушителя и свидетели-очевидци на нарушението; подписан
е от актосъставителя и от свидетелите, посочени в него, съгласно разпоредбата
на чл.43, ал.1 от ЗАНН. И АУАН, и НП
отговарят на изискванията съответно на чл.42 от ЗАНН и на чл.57 от ЗАНН, тъй
като съдържат всички необходими реквизити, посочени и в двете разпоредби.
Разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна, тъй като след преценка и анализ на представените и приети
по делото гласни и писмени доказателства, настоящата инстанция установява, че
описаните в АУАН и НП нарушение на чл.103, чл.20, ал.2 и чл.100, ал.1, т. 1 от ЗДвП са безспорно доказани от обективна
и субективна страна. Словесно описаното нарушение на
разпоредбата по чл.103 от ЗДвП, предвижда, че при подаден сигнал за спиране от контролни органи водач на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно в най – дясната част на платното за движение
или на посоченото от представителя на службата за контрол място. Видно от показанията на свидетелите, жалбоподателят е управлявала л.а. „************който след
опит за проверка и бягство от същата, полицейските служители последвали със
звуков и светлинен сигнал. Водачът не се е подчинил, а продължил движението си
по улиците на град Враца - ул.”Беласица”, бул.”Втори юни”, ул.”Екзарх Йосиф” и
накрая по ул”Кр.Българията” при маневра
десен завой вследствие несъобразена скорост реализирал ПТП като се блъснал в
дърво в дясно от пътя. И двама свидетели установяват, че е подаден светлинен и
звуков сигнал на водача, като последният дори управлявал МПС в насрещната лента
за движение. В случая се установи, че на водача е подаден своевременен и ясен
сигнал за спиране от контролен орган, който е бил предназначен за конкретния
водач на МПС, като въпреки възприетия сигнал водачът не е изпълнил
задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на
посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
разпореждания. С това си поведение водачът И. е осъществил състав на
административно нарушение по чл.103 от ЗДвП, за което е санкциониран съгласно
чл.175, ал.1, т. 4 от ЗДвП с глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за 2 /два/ месеца.
По отношение нарушението на чл.20, ал.2 ЗДвП, а именно движение с
несъобразена скорост, вследствие на което реализирал ПТП с материални щети,
съдът намира, че осъществяването на същото се доказа по категоричен и безспорен
начин, както от гласните доказателства - показанията на свидетели-очевидци,
така и от писмените такива - Протокол за ПТП. Твърденията на ж.И. в тази посока,
а именно за опасно поведение на пътя от страна на трети водач на МПС останаха
недоказани. Същият като се е движел с несъобразена скорост по ул.”Кр.
Българията” в град Враца, при маневра десен завой е изгубил управлението на
автомобила и е релизирал ПТП с материални щети, като се е блъснал в дърво в
дясно от пътя,а с което е реализирал състав на административно нарушение по
чл.20, ал.2 ЗДвП, за което е санкциониран съгласно разпоредбата на чл.179,
ал.2, пр.1 – глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
По отношение нарушението на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, а именно не
носене на СУМПС и КТ, жалбоподателят не спори, а сам признава вината си, за
което е бил санкциониран съгласно чл.183, ал.1, т.1, пр1 и 2 от ЗДвП - глоба в
размер на 10 лева.
Предвид изложеното по-горе
съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено, тъй като от събраните по делото
доказателства безспорно е установено, че жалбоподателят И. е извършил от
обективна и субективна страна визираните нарушения на чл.103, чл.20, ал.2 и
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съдът намира отделно наложените
административни наказания за справедливи и правилно определени, съобразно
предвиденото в съответната санкционна норма на закона, като намира, че същите
ще изиграят своята роля в осъществяване целите на чл.12 от ЗАНН.
Водим от горните си
съображения, съдът на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 17-0967-001544 от 22.11.2017 г., издадено от Началник група към
ОД на МВР - Враца, сектор Пътна полиция, против Д.З.И. ***, ЕГН **********.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Враца по
реда на гл.XII от
АПК
в 14 (четиринадесет) дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.
Районен съдия: