ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 78
гр. гр. София, 04.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венелин Б. Иванов
Членове:Аделина Иванова
Виктор Б. Чаушев
като разгледа докладваното от Венелин Б. Иванов Въззивно частно
наказателно дело № 20221010600076 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:Производството е по реда на Глава XIX НПК.
С протоколно определение от 16.02.2022г. XXII - ри съдебен състав на СНС, в
разпоредително заседание по НОХД №3143/2021г., се произнесъл по въпросите включени в
ал.1 т.1 - т.8 на чл.248 НПК. По реда на чл.248 ал.1 т.3 НПК са направени възражения от
адвокатите Любомир Р., А. А. и А. С. – САК защитници на подсъдимите Т. П. Н., А. Х. Х.,
Н. Х. Х. и Й.П. Н. – Д., които са поискали прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на СП, за отстраняване на допуснати в досъдебната фаза на
наказателното производство, съществени и отстраними процесуални нарушения.
Съдът е преценил, че искането на защитниците е основателно, доколкото се съгласил
с наличието на претендираното от тях съществено и отстранимо процесуално нарушение във
внесения обвинителен акт, поради което е постановил прекратяване на съдебното
производство и връщане делото на прокурора за неговото отстраняване.
В изискуемия от закона седмодневен срок, прокурор от СП с частен протест оспорил
пред АСНС определението на СНС от 16.02.2022г., за връщане на делото, като изложил
доводи за неправилност и претендира отмяната му и продължаване на
съдопроизводствените действия по делото.
Апелативният специализиран наказателен съд, като се запозна с доводите изложени
от защитниците пред първостепенния съд, отразени в протокола от проведеното
разпоредително заседание от 16.02.2022г., с мотивите на съда в атакуваното определение,
както и с оплакванията в частния въззивен протест на представителя на държавното
обвинение, намира следното:
Частният протест е процесуално допустим, доколкото е подаден пред АСНС от
съответната процесуално легитимирана страна, в срока по чл.249 ал.3 вр. чл.342 ал.1 НПК.
Разгледан по същество, същият е неоснователен, но по съображения различни от
изложените от първостепенният съд в атакуваното определение от 16.02.2022г.
С внесеният на 18.10.2021г. в СНС обвинителен акт, наказателното производство по
ДП №9/2017 г. по описа на ГДБОП и пр. пр. № 679/2016 г. по описа на СП е пренесено в
съдебна фаза, като е образувано НОХД №3143/2021г. на СНС. С коментирания обвинителен
акт държавното обвинение е ангажирало наказателната отговорност на подсъдимите по
1
делото лица за следните престъпления:
1. А. Х. Х. ЕГН **********, за престъпления по;
- чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, във вр. с ал. 2 от НК
- чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 1, т. 6, пр. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във
вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК,
- чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 1, т. 6, пр. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във
вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК
- чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 1, т. 6, пр. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във
вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК
2. Н. Х. Х. ЕГН: **********, за престъпления по
- чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, във вр. с ал. 2 от НК;
- чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 1, т. 6, пр. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във
вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК,
- чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 1, т. 6, пр. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във
вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК
- чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 1, т. 6, пр. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във
вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК
3. Т. П. Н. ЕГН: **********, за престъпления по
- чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, във вр. с ал. 2 от НК;
- чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 1, т. 6, пр. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във
вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК,
- чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 1, т. 6, пр. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във
вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и
- чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 1, т. 6, пр. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във
вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК,
4. Й.П. Н. – Д ЕГН ********** за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, във вр. с
ал. 2 от НК;
След внасянето на обвинителния акт и образуването на настоящото съдебно
производство, на 16.12.2022г. е проведено разпоредително заседание, на което защитниците
са изразили възраженията си, по реда на чл.248 ал.1 т.3 НПК, които съдът е уважил.
По възраженията по реда на чл.248 ал.1 т.3 НПК, предварителни бележки:
Според тълкувателната практика на ВКС, критерия за обхват на фактическото
попълване на обстоятелствената част е подчинен на принципите посочени в чл.249 ал.4 т.1
НПК и ТР №2/2002г. Законодателят в чл.249 ал.4 НПК е предвидил, че само съществените
недостатъци в обвинителния акт, са основания за връщането на делото, доколкото е налице
възможност за тяхното отстраняване, чрез връщане делото на прокурора, като единствен
способ за отстраняването им. Съобразно посоченото в т.1 на чл.249 ал.4 НПК, съществени са
онези нарушения, които засягат правото на обвиняемия да научи в какво престъпление е
обвинен. В пункт 4.2 на ТР №2/2002г. са описани изискуемите от чл.246 НПК минимални
процесуални стандарти, които следва да се съдържат в обвинителния акт - „...в
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да
посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на
обвиняемия в осъществяването му. Към тях се отнасят и времето и мястото на
извършване на престъпленията, както и пълните данни за личността на обвиняемия...“.
т.е.
2
В конкретният случай, в хода на разпоредително заседание са направени възражения
за наличие на обстоятелствен и фактически дефицит в обвинението срещу подсъдимата Й.П.
Н. – Д. Адв. Р. е изложил съображения за наличие на съществени процесуални нарушения в
обвинението срещу подс.Д, които се състоят в недостатъчно фактическо описание на
извършеното от подсъдимата, което затруднявало правото и на защита. Според адв. Р. с
недостатъчното описание фактите, с които прокуратурата е аргументирала участието и в
престъпното сдружение, подсъдимата не може да се защитава адекватно, доколкото не
съдържат необходимата информация обосноваваща обвинителната теза, за факти от
поведението и, относими както към обективната страна, така и към субективната
съставомерност на състава на престъпление чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, във вр. с ал. 2 от НК, за
което е ангажирана наказателната и отговорност в настоящото производство;
Съдът се съгласил, че фактите по обвинението срещу подсъдимата Д. описани
единствено на л.5 (гръб), са недостатъчни и приел, че възраженията на защитата са
основателни, поради което прекратил съдебното производство и върнал делото на
прокурора. В частния протест, прокурорът възразил и се позовал на описаното в
обвинителния акт, в която според прокурора достатъчно пълно и ясно е описано
поведението и, доколкото срещу подс.Д е предявено само обвинение по чл.321 НК.
Настоящият състав, споделя възраженията на прокурора като счита, че макар и с
оскъдно описание е посочена информация за времеви период на твърдяното инкриминирано
поведение, а именно: от януари 2016г. до 22.06.2017г. за място: в офис гр.София, у............“
№........ ет........, както и конкретика за характера и вида на съгласуваната деятелност, както и
конкретните ангажименти и действия осъществявани от подсъдимата. Така описаното в
обстоятелствената част на обвинението в достатъчна степен идентифицира фактите и
обстоятелствата в подкрепа на обвинителната теза, както относно информираността им за
естеството на извършеното, така и за участието на всички подсъдими лица, в така
съгласуваната съвместна инкриминирана деятелност, за целия инкриминиран период,
включително и след промяната на адреса на офиса. В л.6 последен абзац, макар описана
обобщаващо, без посочване на персоналния състав на лицата, за които се твърди, че са били
ангажирани с дейността на сдружението в този период е обобщено, че са продължили при
същите условия и от същите лица същите действия, извършвани от тях, като новото е
единствено локацията на същата дейност в новия офис. „...В следствие на незаконна
дейност и придобитите финанси членовете на ОПГ взели решение да прехвърлят
организацията на дейността си в друг по-голям и даващ по-големи възможности офис,
находящ се в гр. София, ул. „......“ ......., където били ситуирани и офисите на „.......“ ЕООД
и „........“ ООД. По същество това не променило начина на работа и връзките между
участниците в ОПГ не претърпели промяна....“
Настоящият състав, като се запозна с описанието на обвинителните факти на л.5 и л.6
от обвинителния акт намира, че не е налице фактически дефицит, който да налага
прекратяване на съдебното производство и да налага връщане делото на прокурора,
доколкото не е ограничено подсъдимото лице, да разбере в какво е обвинено и да оспорва
доказателствата за описаните в обвинителния акт факти, отразяващи според прокурора
нейното съзнателно участие в престъпното сдружение съобразно обвинителните твърдения
за осъществено престъпление по чл.321 НК. Обвинителните твърдения за факти и
обстоятелства, върху които обвинението е изградило обвинителната си теза при обвинението
по чл.321 НК, са ясно фактологично очертани с посочването на времето, мястото и начина
на действие на подсъдимите, с оглед целите на престъпното сдружение, както и относно
конкретните ангажименти, които всеки от тях е имал, описани са действията, с които е
допринасял за постигане на общата съставомерна престъпна цел, което обективно позволява
на подсъдимите да организират и да упражнят ефективно своето право на защита. В този
смисъл, според въззивният състав, обвинението в достатъчна, макар и минимална степен е
обезпечило в изискуемия обобщен вид описанието на факти и обстоятелства за
съществените съставомерните признаци на състава на престъпление по чл.321 НК, поради
което настоящия състав не се съгласява с мотивите за прекратяване на съдебното
3
производство и връщането на делото на прокурора на това основание.
Същевременно, при извършена на основание чл.345 ал.3 вр. чл.314 ал.1 НПК цялостна
служебна проверка на материалите по ДП и обвинителния акт, поставил началото на
съдебното производство, настоящият състав констатира съществени процесуални
нарушения допуснати при фактическото описание и диспозитивите на вторичните
престъпления предявени на обвиняемите Х.и и Н..
Процесуалното нарушение се състои в липса на минималния изискуем обем от факти и
обстоятелства, които да описват контрагентите и всяка данъчна сделка, за съответния
данъчен период, която е довела до твърдените променени в данъчния резултат, получени в
следствие на укрити и невнесени данъчни задължения по ЗДДС. Този недостатък е налице
както в обстоятелствената част на обвинението, така и в диспозитива на обвиненията по
вторичната престъпна дейност.
Така например, в обстоятелствената част от л.10 до л.22 на процесния обвинителен
акт, еднотипно е отразявана само паричната разлика получена между дължимото,
действително данъчно деклариране на ДДС за внасяне и декларираното, респективно за
невнесените данъчни задължения, което е описано като обвинителното твърдение със
съпоставката на цифровите изражения на съответните дължимите данъчни задължени.
Посочва се, за всеки отделен данъчен период, че поради несъставяне на фактури за
извършените продажби е намален данъчния месечен резултат за реално извършени
продажби на стоки, с последващо невярно отразяване на търговската дейност в дневниците
за покупки и продажби, последвано от невярно отразяване на данъчните резултати в
съдържанието на съответните подавани пред НАП справки декларации.
Така в обвинителния акт е посочено, че „...С подаването й обв. А.Х., обв. Н.Х. и обв.
Т.Н. съзнателно потвърдили неистина в раздел „А“, като не е издали фактури и не
отразили продажби на стоки, подлежащи на облагане със ставка 20% и в кл.20 начисли
ДДС в размер на .... лева при действително установен в размер на ....лв., като така
променили резултата за периода като в раздел „В“ декларирали ДДС за възстановяване в
размер на .....лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на ..... лв., т.е.
избегнали е установяването и плащането на ДДС в особено големи размери - ........лв.“
Нито в обстоятелствената част, нито в диспозитива на обвиненията са посочени
конкретни факти и обстоятелства за контрагенти по доставки към дружествата
представлявани от подсъдимите, за дати, количества, складови разписки, транспортни
документи и други, които прокурора счита, че реално са били извършени, поради което
следва да бъдат конкретно индивидуализирани (доколкото се твърди, че подсъдимите, чрез
дружествата осъществяват търговска, а не производствена дейност), доколкото за част от
реалните продажби се твърди, че са били извършвани без издаване на данъчна фактура. В
случая следва да има конкретно описание за количества, дати на конкретните продажби от
инкриминираните дружества „бушони“, за които не са били издавани фактури и описание на
количествата, дати, контрагенти, за които са издавани фактури.
Така за всеки данъчен период в обвинителния акт са описани само крайния резултат,
за който се твърди, че са укрити част от данъчните задължения, описани единствено като
съпоставими цифрови стойности. Чрез пестеливото описание на тези факти, при липса на
конкретно посочване на фактическите източници, които са довели до описания данъчен
резултат, не може да се проследи, нито да се установят конкретните основания за
формирането на посочените резултати, от които обвинението е приело, че са се формирали
тези данъчни разлики. Вън от съмнение е, че правото на защита срещу обвинението по
чл.255 НК е свързано с обективната възможност да се оспорят конкретните сделки,
контрагенти и стойности на извършени продажби, за които държавното обвинение твърди,
че е било извършено от подсъдимите без издаване на данъчни фактури, поради което такива
факти следва задължително да бъдат описани в обвинителния акт, доколкото в следствие на
4
тях, прокурорът е приел, че са били укрити и невнесени конкретни данъчни задължения.
Липсата на описание за конкретни сделки, контрагенти, стойност на доставка,
складови наличности, транспорт, плащания очевидно препятства подсъдимите да се
защитават срещу твърденията за размера на укритите данъчни задължения произтичащи от
твърдения за продажби без издаване на фактури, за цените на сделките - покупки и
продажби, за контрагенти, за дата на сделките и др. В случая съображенията за
допълнително фактическо и обстоятелствено попълване на обвинението, не претендира
въвеждане на отрицателни факти в обвинението, в смисъл, че ако не е издадена фактура
изобщо, очевидно няма как същата да бъде описана от обвинението с номер и дата и
контрагенти. В съдържанието на обстоятелствената част, следва обаче да са описани
съответните факти, които са послужили за твърдяните стойности на укрити, респективно
невнесени задължения по ЗДДС, за всеки от отделните данъчни периоди. Само в този случай
обективно може да се проследи, от какви факти са формирани обвинителните твърдения и
на какво основание се твърди, за размера на престъпно формираната промяна в данъчния
резултат.
Нарушенията в обстоятелствената част са пренесени по същия начин и в диспозитива
на обвиненията по вторичните обвинения по чл.255 НК и имат същия характер, доколкото е
посочен размера на укритите данъчни задължения, въз основа на която е ангажирана
наказателната им отговорност, което препятства правото на защита на подсъдимите,
доколкото същото може да бъде упражнявано единствено срещу фактите включени в
обвинението, а не срещу състава на правната норма, чрез която е ангажирана наказателната
отговорност на подсъдимите по чл.255 НК.
С оглед горното IV състав на АСНС на основание чл.341 ал.2 и чл.345 ал. 3, вр. чл.
249, ал. 3, пр. 1 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 16.02.2022г. XXII - ри съдебен състав
на СНС, постановено в разпоредително заседание по НОХД №3143/2021г., като оставя
протеста на СП без уважение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5