МОТИВИ към присъда № 73, постановена на 08.08.2011г. по НОХД № 513/2011г.
по описа на Търговищкия районен
съд.
Подсъдимият О.Р.О. ***
с ЕГН: ********** е предаден на съд с
обвинение по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.28, ал.1 от НК за това, че на
04.10.2010г. в гр.Търговище при условията на повторност в немаловажен случай, извършил
кражба на чужди движим вещи на обща стойност 983,20лв., собственост на М.Й.М. и
М.Н.М.,***.
Видно от приложения към делото акт
за смърт № 0346/16.07.2011г., изд. от
Община Търговище пострадалият М.Н.М. е
починал на 16.07.2011г. С оглед това, бяха установени и призовани за с.з.
наследниците на починалото лице – Н.М.С., М.М.Ж. и М.Й.М. /последната като
лично пострадала и като наследник на починалия си съпруг/. Трите предявиха
граждански иск срещу подс. О. за сумата от 983,20лв., представляваща обезщетение
за имуществените вреди претърпени в резултат на престъплението, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното и изплащане. Гражданският
иск бе приет за съвместно разглеждане в наказателния процес.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура поддържа
обвинението срещу подсъдимия, така както е повдигнато. Пледира, съобразно чл.373, ал.2 от НПК на подс. О. да
бъде наложено наказание “лишаване от
свобода”, което след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК да бъде за срок не по -
малко от две години. Сочи, че същото следва да бъде изтърпяно реално, в затвор
при първоначален „строг” режим. Намира гражданският иск за основателен и
доказан и пледира за уважаването му.
В съдебно заседание гражданските
ищци поддържат предявения иск и молят същият да бъде уважен от съда в пълен
размер.
Подсъдимият О. се признава за виновен и признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на
чл.371, т.2 от НПК. Заявява, че съжалява за стореното.
Защитникът на
подс. О. намира обвинението за доказано и пледира при определяне на наказанието
да бъде отчетено направеното от подсъдимия самопризнание и съдействието оказано в хода на разследването.
Намира гражданският иск за основателен и доказан и пледира за уважаването му.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На
04.10.2010 г. около 10.30ч. св.М.М. ***, за да търси д-р С., когото не
познавал, но знаел, че е оперирал съпругата му - св.М.М., няколко месеца
по-рано и да уговори с него втора операция. Пред лекарския кабинет, където
имало и други хора, М. научил от една сестра, че доктор С. не бил на работа
този ден и си тръгнал. На излизане от болницата го срещнал подс.О.О. и се
представил, че е д-р С.. Св.М. му повярвал и започнали да разговарят за
операцията на съпругата му. Подс.О. предложил да отидат в дома им, за да я
прегледа и свидетелят се съгласил. Наели таксиметров автомобил и пристигнали в
жилището, находящо се на ул.”Г.И", №7, ет.2, ап.4. Седнали на масата в
дневната, където била и св.М.. Подс.О. поискал да прегледа медицинските
документи и започнал да ги чете. След това казал, че ако искат да се направи
лазерна операция, трябва да платят предварително за нея в здравната каса. М.
станал от стола, отворил врата на секцията и извадил една чантичка, в която
държали спестяванията си. Започнал да вади пари, но подсъдимият му казал, че не
е необходимо сега да носят парите и свидетелят ги прибрал обратно в чантичката,
а нея поставил отново в секцията. О. видял къде семейството държи спестяванията
си и поискал М. да отиде да направи копие на личната карта на съпругата си.
Двамата излезли заедно и тръгнали в посока градското кино. Тогава подсъдимият
заявил, че трябва да отиде да види жена си, която работела в хлебарницата и след това
щял да чака на същото място. Вместо това подс.О. се върнал в жилището на
семейството, където св.М. го посрещнала и й казал, че трябва да даде урина за
изследване. Докато жената била в тоалетната подс.О. влязъл в дневната и извадил
от секцията чантичката с парите, които били 950лв., а също и още една чантичка, в която имало свидетелство за управление на
МПС, 2 бр. ключове за л.а."Москвич" и регистрационен талон за ремарке. Взел вещите
и ги прибрал. След това М. излязла от тоалетната, дала му течността за
изследване и подсъдимият си заминал. Малко по -късно св.М. се върнал в дома си,
разбрал за посещението и веднага проверил в секцията, където държали спестяванията си, но
не ги намерил.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно
- оценъчна експертиза, общата стойност на отнетите вещи възлиза на 983,20 лв.
Изложената фактическа
обстановка се доказва по безспорен начин от самопризнанието на подс.О.
направено по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и от доказателствения материал
събран на досъдебното производство и
приобщен по реда на чл.371, т.1 от НПК - показанията на свидетелите М.М. и М.М., заключенията
на съдебно - оценъчната и дактилоскопната
експертизи, протоколите за проведените
разпознавания, приложеното веществено доказателство, както и останалите писмени
доказателства приложени към делото. Събраните доказателства са непротиворечиви,
изцяло кореспондират помежду си и по безспорен начин доказват, че на 04.10.2010г. в гр.Търговище при условията на повторност в
немаловажен случай подс.О. извършил кражба на чужди движим вещи на обща
стойност 983,20лв., собственост на М.Й.М. и М.Н.М.,***.
От
субективна страна подсъдимият е действал виновно под формата на пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е общественоопасните му последици и е целял настъпването им.
Следователно подс.О. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.28, ал.1 от НК, за което съдът го
призна за виновен.
Видно от справката за съдимост на подсъдимия,
до настоящия момент спрямо него са постановявани общо седем присъди /одобрявани
споразумения/ - по следните НОХ дела: 315/96г. на ШРС за престъпление по
чл.194, ал.1 от НК, 126/96г. на ВПРС за престъпление по чл.194, ал.1 от НК,
31/06г. на ШРС за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, 1370/08г. на ШРС за
престъпление по чл.194, ал.1 от НК, 44/09г. на ТРС за престъпление по чл.194,
ал.1 от НК, 1970/09г. на РРС за престъпление по чл.194, ал.1 от НК и 1047/09г.
на ШРС за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 от НК. По първите две осъждания /по
НОХД № 315/96г. на ШРС и НОХД № 126/96г. на ВПРС е настъпила реабилитация по
право/. С определение по ЧНД № 1606/10г. на ШРС е определено общо наказание на
подсъдимия между наказанията наложени му по НОХД № 1370/98г. на ШРС, НОХД №
44/09г. на ТРС, НОХД № 1970/09г. на РРС и
НОХД № 1047/09г. на ШРС в размера на най- тежкото измежду наложените, а
именно шест месеца „лишаване от свобода”.
От изложеното е видно, че процесното деяние е
извършено от подс.О. при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като е бил осъден за друго такова престъпление и не са изтекли пет
години от изтърпяване на наказанието. За този извод е достатъчно последното му
осъждане /кумулацията по ЧНД № 1606/10г. на ШРС/.
Отчитайки критериите на чл.93, т.9 от НК, съдът намира,
че в случая не са налице данни, които да
обосновават по – ниска степен на обществена опасност на престъплението извършено
от подс. О. в сравнение с обикновените случаи на кражба и същото не
представлява маловажен случай.
За престъплението по чл.195, ал.1, т.7 във вр.
с чл.28, ал.1 от НК законът предвижда наказание от 1 до 10години “лишаване от
свобода”. При индивидуализацията на наказанието следващо се на подс.О., съдът
взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, регламентираща задължително
приложение на чл.58а от НК. При определяне тежестта на санкцията, съдът не
констатира наличие на смекчаващи отговорността му обстоятелства. Направеното от подсъдимия самопризнание има за
благоприятна последица приложението на чл.58а, ал.1 от НК, поради което съдът
намира, че същото не следва да се отчита втори път и като смекчаващо
отговорността обстоятелство. В този см. ТР № 1/2009г. по т.д.№ 1/2008г. на ВКС.
Още повече, че в случая се касае за формално признаване на фактите по обвинителния
акт. Не е налице самопризнание, респ. друга форма на съдействие, което в хода на досъдебното
производство да е довело до изясняване на фактите – предмет на разследването. Видно е, че разкриването на престъпното деяние
в хода на досъдебното производство се дължи единствено на ефективната дейност
на разследващите органи /назначената дактилоскопна експертиза, проведените
разпознавания и т.н./. С оглед това, съдът прие, че не са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства, а единствено отегчаващи такива. В тази насока взе
предвид предходното осъждане на подсъдимия О. /извън това, което обуславя
повторност на процесното деяние/, а именно
осъждането му по НОХД № 31/06г. на ШРС за измама. Отчете факта, че същият е
изтърпявал и ефективно наказания „лишаване от свобода”, но очевидно без постигнат
поправителен ефект, като О. е продължил престъпната си дейност,
извършвайки престъпления против собствеността. В този насока съдът взе предвид
и факта, че в случая пострадалите са били възрастни хора /на 78г., респ. на
86г./ с влошено здравословно състояние, с чието доверие подсъдимият безскрупулно е злоупотребил, лишавайки ги от спестяванията им. Всички тези данни и конкретно
механизмът на извършване на деянието сочат, че подсъдимият е лице с висока обществена опасност.
На тази база съдът определи на подс.О. наказание в размер на 3 години „лишаване от
свобода”, като след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК с 1/3, му наложи
окончателно наказание в размер на 2 години „лишаване от свобода”. На основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗПС определи наказанието да бъде изтърпяно
в затвор при първоначален „строг” режим. Съдът счете , че посредством така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите визирани в чл.36 от НК
След като призна подс.О. за виновен в
извършването на деянието – предмет на делото и взе предвид липсата на
възстановяване на причинените вреди, съдът уважи изцяло предявения срещу подс.О.
граждански иск. Подсъдимият бе осъден да заплати на гражданските ищци Нали С., М.Ж.
и М.М. сумата от 983,20лв., представляваща обезщетение за претърпените в
резултат на престъплението имуществени вреди. Сумата бе присъдена ведно със
законната лихва от деня на увреждането
до окончателното и изплащане.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият
бе осъден да заплати по сметка на
Републиканския бюджет сумата от 114лв., представляваща разноски за експертизи направени в досъдебната фаза на процеса, а по
сметка на ТРС – сумата от 50лв., представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
По отношение на вещественото доказателство по
делото – един лист с изписан режим за прием на лекарства,
съдът постанови, след влизане на присъдата в сила, същият да бъде унищожен като
вещ без стойност.
Въз
основа на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: