Решение по дело №457/2019 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 19.03.2020 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на десети март през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                             СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело  №457 по описа на КАС за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба от  М.Е.Х. от ***, чрез пълномощник, против Решение №2153-08-180/04.11.2019 г. на директора на ТП НОИ Кърджали с което е отхвърлено възражението й срещу разпореждане №***/*** г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Кърджали. Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорения акт, поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба, като намира оспорения акт за необоснован, тъй като справката за задграничните й пътувания, издадена от ОДМВР – Кърджали, не била пълна и точна. Твърди, че към датата на настъпване на осигурителното събитие е била осигурено лице, по смисъла на КСО, като е упражнявала дейността, за която била регистрирана. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Сочи, че не са налице основанията за изплащане на исканото обезщетение, тъй като от 30.05.2018 г. до настъпване на осигурителното събитие, жалбоподателката не е пребивавала на територията на страната и не е упражнявала трудова дейност, като земеделски стопанин. С оглед липсата на реално упражнявана трудова дейност, за лицето не е възникнало и осигуряване, респ. право на парично обезщетение за бременност и раждане. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Предмет на производството пред съда е Решение №2153-08-180/04.11.2019 г. на директора на ТП НОИ - Кърджали, с което е отхвърлено възражението на М.Х. срещу разпореждане №***/*** г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали. С последното разпореждане, във вр. с подадено Удостоверение /приложение №11, към чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/, с  вх.№*** от *** г. и на основание чл.40, ал.3 от КСО, на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение по чл.53 КСО, за отглеждане на малко дете, поради това, че към 12.08.2018 г. - датата на настъпване на осигурителното събитие, лицето не е упражнявало дейността, за която е регистрирано, а регистрацията е извършена единствено с цел придобиване на осигурителни права за получаване на парични обезщетения. Прието е поради горното, че лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство и не отговаря на условията на чл.52а КСО, тъй като не е упражнявало трудова дейност и няма право на парично обезщетение по чл.53 КСО. В оспореното решение, постановено по повод жалба против разпореждането, административният орган е възприел горните констатации, с оглед представената от ОД МВР - Кърджали справка рег.№***/*** г., касаеща задграничните пътувания на лицето, като стигнал до извода, че жалбоподателката няма право на исканото парично обезщетение и правилно е било отказано изплащането му. 

Установи се от приложените по делото справки от информационната система на НОИ, че на 22.05.2018 г. жалбоподателката е била регистрирана като самоосигуряващо се лице - земеделски производител, като е избрала да внася осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ и фонд “Общо заболяване и майчинство“.

С Удостоверение вх.№*** от *** г., жалбоподателката е заявила изплащането на парично обезщетение по чл.53 КСО за отглеждане на малко дете, считано от 12.08.2019 г., за детето А. Х., родено на *** г. в ***. 

Според т.7 на приложената справка рег.№*** /*** г., издадена от ОД МВР-Кърджали, за периода от 01.01.2018 г. до 15.08.2019 г., на 18.05.2018 г. е регистрирано влизане  на жалбоподателката на територията на Република България, през ГКПП *** и излизане на 30.05.2018 г., през същото ГКПП. Следващо влизане в страната е отбелязано 22.09.2018 г., през ГКПП *** и излизане на 07.10.2018 г., като едва на 05.07.2019 г., е регистрирано ново влизане в страната.  

От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. 

Разгледана по същество е неоснователна.               

В случая между страните няма спор, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски производител, избрала е да се осигурява и за риска общо заболяване и майчинство, както и че за периода на регистрацията е внесла осигурителни вноски, като самоосигуряващо се лице.

За да откаже исканото обезщетение за отглеждане на малко дете, административният орган е приел, че от 30.05.2018 г. до датата на настъпване на осигурителното събитие, лицето не е упражнявало трудовата дейност, за която е регистрирано, поради което не е осигурена за общо заболяване и майчинство, и не отговаря на условията на чл.52а КСО.

Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от КСО, след изтичане срока на обезщетението за бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен в ЗБДОО. Според чл.53, ал.5 КСО, самоосигуряващите се лица имат право на горното обезщетение, ако отговарят на условията на чл.52а КСО, т.е, ако имат 12  месеца осигурителен стаж, като осигурени за този риск. Осигурено лице, по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, като съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.

 Установи се от приложената по делото справка за презграничните пътувания на жалбоподателката, че в периода от регистрирането й като земеделски стопанин на 22.05.2018 г. до настъпването на осигурителното събитие на 12.08.2018 г., лицето е пребивавало в страната 5 дни, както следва: влязло е в страната на 18.05.2018 г. и е излязло, през ГКПП ***, на 30.05.2018 г., като следващо влизане в страната е отбелязано едва на 22.09.2018 г., през ГКПП ***.

Така отразените в справката данни не се опровергават от приложените по делото доказателства и като данни, съдържащи се в официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на службата му, се кредитират от съда. В тази връзка не се установи и твърдяната от жалбоподателката непълнота на посочените в справката данни за относимия период. 

При тези факти, правилно е отказано изплащането на парично обезщетение по чл.53, ал.1 КСО, тъй като жалбоподателката не е упражнявала дейността, за която е регистрирана, понеже не е била на територията на Република България, за посочените по-горе периоди. Дори да се приеме, че за времето от 22.05.2018 г. до 30.05.2018 г., жалбоподателката е започнала да извършва заявената дейност, то за периода от 01.06.2018 г. до 22.09.2018 г., няма основание да се направи извод, че е продължила осъществяването й, като внасянето на осигурителните вноски, без да е упражнявана трудова дейност не е достатъчно, за да се признае правото на исканото обезщетение, предвид изискването на чл.10, ал.1, вр. с §1, т.3 от ДР КСО.

От изложеното следва че жалбоподателката не е осигурено лице и към момента на настъпването на осигурителния риск не отговаря на изискванията на чл. 52а от КСО за получаване на обезщетението по чл.53, ал.1 КСО, за отглеждане на малко дете.

По горните съображения, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е законосъобразно, а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, с оглед заявеното искане и на основание чл. 143, ал.4 АПК,  чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.24  от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се следват деловодни разноски в размер на 100 лв., за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали

                                          Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на  М.Е.Х. против Решение №2153-08-180/04.11.2019 г. на директора на ТП НОИ Кърджали, с което е отхвърлено възражението й срещу разпореждане №***/*** г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна.

        ОСЪЖДА М.Е.Х. от ***, ЕГН **********, да заплати на ТП НОИ - Кърджали, деловодни разноски в размер на 100 лв.

             На основание чл.119 от КСО, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

          С  Ъ Д  И  Я :