О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.................
гр. София, 19.09.2016 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Б с-в, в закрито заседание на деветнадесети
септември през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ОЛГА КАДЪНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЙОАННА СТАНЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Станева ч.гр.дело № 6834 по
описа за 2015 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на „А.“ ООД с искане за допълване на решение № 4842
от 10.06.2016г. по ч. гр. дело № 6834 по описа за 2015г. на СГС, с което е
отменено по жалба на „А.“ ООД постановление от 17.02.2015г. на ЧСИ Г.д., рег. №
* при КЧСИ по изп. дело № 2015*0400062 в частта, в която в тежест на
жалбоподателя- длъжник по изпълнението, са възложени разноски на взискателя С.О.,
дирекция „ПАМДТ“, за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., както и
такси по ТТР към ЗЧСИ за горницата над 96 лв. до 114 лв., като е потвърдено
постановлението в останалата обжалвана част, с която в тежест на жалбоподателя
са възложени такси по ТТР към ЗЧСИ в размер от 96 лв. В молбата е направено
искане за присъждане на разноски, представляващи заплатено възнаграждение за
един адвокат, както и съответно съразмерната част от заплатената от
жалбоподателя държавна такса от 25 лв. за разглеждане на жалбата. Молителят
твърди, че от приложения по делото договор за правна помощ за защита и
съдействие от 02.04.2015г. договореното възнаграждение е заплатено изцяло от
клиента, а заплащането на държавната такса се установява от приложения по
делото банков документ за превод на сумата от 25.00 лв по банковата сметка на
СГС.
С.О.-
дирекция „ОП“ /като правоприемник на дирекция „ПАМДТ“/ е изразила становище, в
което прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Софийски градски съд,
след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, констатира
следното:
Производството по делото
е образувано по жалба на „А.“ ООД срещу постановление от 17.02.2015г. на ЧСИ Г.д., рег. № * при КЧСИ по изп. дело № 2015*0400062, обективирано в покана за доброволно
изпълнение, касаещо задължение на дружеството за заплащане на разноски в
изпълнителното производство,а именно 150 лв. юрисконсултско възнаграждение и
144 лв. такси.
С решение № 4842 от
10.06.2016г., постановено по ч. гр. дело № 6834 по описа за 2015г. на СГС е отменено постановление от 17.02.2015г. на ЧСИ Г.д., рег. № * при КЧСИ по
изп. дело № № 2015*0400062, в частта, в която в тежест на жалбоподателя-
длъжник по изпълнението, са възложени разноски на взискателя С.О., дирекция
„ПАМДТ“, за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., както и такси по
ТТР към ЗЧСИ за горницата над 96 лв. до 114 лв., като е потвърдено
постановлението в останалата обжалвана част, с която в тежест на жалбоподателя
са възложени такси по ТТР към ЗЧСИ в размер от 96 лв.
Анализът на така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Искането по чл. 248 от ГПК е направено в
рамките на законоустановения срок- в частност в едномесечния срок от
постановяването на необжалваемото решение. Решението е постановено на
10.06.2016г., поради което едномесечният срок за искане за изменение на
решението в частта за разноските изтича на 10.07.2016г., който е неприсъствен
ден- неделя, съгласно чл. 60, ал. 6 ГПК
когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ
присъствен ден, което е понеделник- 11.07.2016г., когато е постъпило и искането.
Искането е подадено от легитимирана страна чрез нейния представител с надлежно
учредена представителна власт. По делото не е представен списък по чл. 80 ГПК, но тъй като
съдът не се е произнесъл по искането за
разноски в решението си, липсата на списък не е основание да се откаже
допълване на решението в частта му за разноските съгласно т. 8 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
За да стигне до този извод съдът съобрази следното:
По отговорността за разноските съдът не се
произнася служебно, а само по молба на заинтересованата страна. В конкретния
случай жалбоподателят е направил искане за присъждане на сторените разноски в
депозираната по делото жалба. Независимо от изхода на спора претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноските, направени в производството по
жалбата, не може да бъде уважена с акт на съда по настоящото дело, тъй като
субект на отговорността за възстановяване на имуществени вреди от
незаконосъобразни действия и актове в изпълнителното производство (в това число
разходи за обжалване на тези действия и актове по реда на чл. 435 ГПК) е съдебният изпълнител, но той
не е страна в производство по обжалване на актовете му, поради което и редът за
присъждане на разноски, предвиден в чл. 78
и 81 ГПК
в случая е неприложим. Жалбоподателят може да получи съдебна защита по общия
исков ред съгласно чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на имуществените
вреди, причинени в пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни
действия и актове на съдебния изпълнител.
С оглед изложеното искането по чл. 248 от ГПК
следва да се остави без уважение като неоснователно.
Настоящото определение не подлежи на обжалване на
основание чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 от ГПК на „А.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** за допълване на
решение № 4842 от 10.06.2016г. по ч. гр. дело № 6834 по описа за 2015г. на СГС,
в частта за разноските.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.