№ 117
гр. Ловеч, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20214300500365 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260087 от 05.05.2021 година, постановено по гр.дело № 1528 по описа
за 2020 година, Ловешкият районен съд е отхвърлил предявения от П. К. П., ЕГН
**********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Ловеч против К. П. К.
и Р. СТ. К. , двамата от *****, иск по чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1,00 лев във връзка с извършени действия на
разпореждане с недвижим имот, собственост на ответниците, с договор за издръжка и
гледане в полза на Цв.В.Д., обективирани в нотариален акт за прехвърляне на собственост
върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и запазено право на
ползване № 4, том 6 рег.№ 12207, дело № 744/2016 година.
В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е подадена въззивна жалба от П. К. П., който
обжалва решението като незаконосъобразно и неправилно.
Счита, че с действията си ответниците са му нанесли пряка и непосредствена,
1
морално неприемлива и унизителна обида.Твърди, че действията им са солидарни и
извършени при пряк умисъл, тъй като са го лишили от наследство още приживе и това е и
обществено неморално. Според въззивника, съдът е излязъл извън предмета на спора, като е
постановил осъдително решение, а предявеният иск има установителен характер. Ще изложи
допълнителни аргументи в защита на своята теза в съдебно заседание.
Моли да бъде отменено решението и вместо него-постановен съдебен акт, с който да
бъде уважена исковата претенция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание, въззивникът се явява лично и поддържа жалбата си, като излага
и допълнителни съображения. Въззиваемите, редовно призовани, не се явяват и не се
представляват.
От приложените доказателства по гр.дело № 1528/2020 година на Ловешкия районен
съд, като съобрази и становището на страните по делото, в съответствие със задължението
си по чл.235 от ГПК, съдът приема следното:
Въззивното производство е допустимо, тъй като жалбата срещу решението е
подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което делото следва да се разгледа по
същество.
Ищецът П. К. П. е предявил срещу К. П. К. и Р. СТ. К. иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1,00 лев, които е претърпял по повод
извършени от тях действия на разпореждане с недвижим имот, тяхна собственост,
сключвайки с трето лице договор за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и
гледане и запазено право на ползване, обективиран в нот.акт № 4, том 6 рег.№ 12207, дело
№ 744/2016 година на нотариус, рег.№ 543 на НК.
Ответниците не са подали отговор на исковата молба и не са изразили становище.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Ответниците К. П. К. и Р. СТ. К. са родители на ищеца П. К. П., което се установява
от Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. (стр.32),
извършена по негово искане.
От приложения по делото (на стр.36) Нотариален акт за прехвърляне на
собствеността върху недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка със
запазено право на ползване № 04, том VI, рг.№ 12 207, дело № 744 от 25.08.2016 г. на
Нотариус с район на действие РС Севлиево, рег.№ 543 на Нот.камара, се установява, че
ответниците са прехвърлили на ЦВ.В.Д. от гр.С. следните свои съсобствени имоти: 1.
Самостоятелен обект в сграда – Жилище, апартамент, на едно ниво, с кадастрален
идентификатор *****, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени
2
със Заповед № РД-18-77/16.07.2008 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. С.,
*****, със застроена площ от 125, 78 кв. м., състоящ се от две спални, дневна, столова,
кухненски бокс, килер, санитарни помещения, коридори, две тераси, при съседи: на етажа
обект с идентификатор 65927.501.2155.1.7, под обекта – обект с идентификатор
65927.501.2155. 1. 4; над обекта – няма, заедно с прилежащо таванско помещение № 6, със
застроена площ от 21, 70 кв. м. и избено помещение № 6, със застроена площ от 16, 52 кв. м.
и склад № 4 със застроена площ от 8, 23 кв. м., ведно с прилежащите му 14, 227 % идеални
части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, както и 2. Самостоятелен
обект в сграда- Гараж в сграда, гараж № 6, на едно ниво, с кадастрален идентификатор
*****, със застроена площ от 16, 00 кв. м. и 2, 013 % идеални части от сградата и правото на
строеж на терена срещу задължения на преобретателя да осигури на прехвърлителите
спокоен живот, какъвто те са водили и до сега. Прехвърлителите са запазили заедно и
поотделно правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитание върху описания
недвижим имот.
При така изложените факти, могат да се направят следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД, според който всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Правото да получи обезщетение за имуществени и немуществени вреди от
непозволено увреждане имат онези лица, които са понесли такива вреди. А за да бъде
уважен искът е необходимо ищецът да докаже всички елементи от състава на деликта
(непозволеното увреждане), които са : противоправно деяние, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата и вина. Единствено вината се предполага до доказване на противното,
съгласно презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът навежда твърдения, че с действията си разпореждане с
недвижимия имот в полза на трето лице, ответниците са му нанесли обида, накърнили са
честта и достойнството му, поради което е претърпял неимуществени вреди и претендира
обезщетение.
Определение на деянието „обида“ се съдържа в чл.146, ал.1 от НК и същото е
приложимо и при деликт. Обидата е противоправно деяние и е налице, когато някой каже
или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго. Приема се в
съдебната практика, че когато съдът преценява дали "казаното" или "извършеното"
представлява нещо унизително за честта и достойнството на засегнатия, следва да изхожда
от обективни критерии- от общоприетите морални и обществени разбирания за необходимо
отношение към другите членове на обществото (Решение № 213 от 26.01.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 970/2020 г., IV г. о., ГК; Решение № 129 от 11.08.2020 г. на ВКС по гр. д. №
2704/2019 г., IV г. о., ГК и др.). Счита се, че за да е налице обида следва да бъдат казани в
присъствието на пострадалия думи или да се извършат действия, годни да накърнят
достойнството му, които според съвременните обществени стандарти са неприлични,
3
вулгарни, цинични и неприемливи за обществото. Преценката за това дали употребената
дума или действия е обективно обидна се прави от съда, в контекста на данните по делото,
като от съществено значение е дали изказването или действието са насочени към личността
на обидения или към негово действие или постъпка.
Първата предпоставка за уважаване на иска е наличие на деяние- действие или
бездействие. Установено е, че през 2016 година ответниците са се разпоредили със своето
право на собственост върху жилищен имот и гараж в полза на трето лице, което се е
задължило да ги гледа и издържа и да им осигури спокоен и нормален начин на живот,
какъвто те са водили до сега, докато са живи.
Правото на собственост е най-широкото вещно право и включва правомощията на
титуляра да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. То е от категорията на
абсолютните права, следователно то проявява действието си по отношение на всички (erga
omnes). Този, който притежава вещното право на собственост, може да го упражнява по
отношение на всички и да върши с вещта каквото намери за добре.Извършените от
ответниците разпоредителни действия със собствената им вещ е правомерно действие и е
проява на едно от правомощията, включени в съдържането му. Както правилно е посочил в
мотивите си и РС пряката и непосредствена цел, която ответниците са преследвали,
сключвайки договора, е да получат грижи и издръжка от приобретателя и да обезпечат
правото си на сигурен и спокоен живот, а не да обидят ищеца и да накърнят достойнството
му. Желаният от тях резултат не е в противоречие с общоприетите морални ценности и
разбирания на обществото и не влиза в противоречие с разбирането на съвременното
общество за морал и ценност, с оглед на което действията им не могат да определят като
неприлични, вулгарни, цинични и неприемливи.
С действията си ответниците не са накърнили правно защитими права на ищеца,
поради което и не дължат обезщетение, предвид липсата на посочените елементи от състава
на деликта. Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Изложените в съдебно заседание от въззивника твърдения за отказ на ответниците да
осъществяват социални контакти с него и породеното в резултат на това нежелание и от
негова страна за общуване, както и усещането, че е изоставен, не съставляват обида по
смисъла на закона.
Неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че съдът е излязъл от предмета
на спора, като не се е произнесъл с установителен диспозитив. От изложеното в исковата
молба и поддържано от ищеца в съдебно заседание искане за осъждане на ответниците да му
заплатят обезщетение в размер на 1.00 лев, правилно съдът е приел, че искът е осъдителен и
се е произнесъл в рамките на предявената претенция.
С оглед изложеното, обжалваното решение е правилно и на основание чл.272 от
ГПК следва да бъде потвърдено.
4
Ответниците не са направили разноски по делото и такива не им се дължат.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 260087 от 05.05.2021 година, постановено по
гр.дело № 1528 по описа за 2020 година на Ловешкия районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3,т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5