№ 16
гр. Смолян, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20235400500499 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 250 - 273 от ГПК.
С Решение № 383/23.10.2023 г. по гр. д. № 461/2023 г. Смолянски
районен съд е отхвърлил предявените от А. А. Т. срещу
„ЮЖНОЦЕНТРАЛНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ – ДП гр. С искове по
чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225 от КТ за отмяна на Заповед
№ 3-01-***/20.03.2023 г. на Директора на „ЮЦДП“ – ДП гр. С. и наложеното
с нея дисциплинарно наказание „Уволнение“; за възстановяване на А. А. Т. на
заеманата преди уволнението длъжност „юрисконсулт“ в „ЮЦДП“ – ДП гр.
С., както и за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за
оставането й без работа – за периода от 21.03.2023 г. до 02.04.2023 г.
обезщетение за оставане без работа по чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на 1 917,
61 лева и за периода от 03.04.2023 г. до 02.09.2023 г. обезщетение за оставане
без работа на основание чл. 225 ал. 2 от КТ в размер на 4 692, 73 лева, ведно
със законната лихва от предявяване на иска – 17.07.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата; ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски по
делото в размер на 2 750 лева.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищцата
1
А. А. Т., чрез пълномощник адв. Б. П., с оплаквания, че е неправилно и
незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на
решение, с което така предявените искове да бъдат уважени; претендират се
разноски за двете съдебни инстанции.
Във въззивната жалба на първо място се излагат твърдения за
допуснати от районният съд нарушение на процесуалните правила. Твърди се,
че съдът не е възложил изготвяне на допълнителна експертиза по вече
допуснати от съдът задачи, както и с оглед представени нови доказателства –
допълнително споразумение от 31.08.2023 г. и удостоверение, издадено по-
късно. Твърди се и нарушение поради недопускане на допълнителна задача на
съдебно-компютърната експертиза – колко време е била ищцата в системата,
за да „извършва“ действията, които са й вменени като нарушения.
По-нататък се излагат доводи относно нарушение разпоредбата на
чл. 194 и чл. 195 от КТ, както и се излагат доводи за липса на описание и
конкретизация на вменяваните нарушения на трудовата дисциплина, както и
по отношение времето на извършването им – липсата на часови диапазон „от
– до“.
По-нататък се излагат доводи относно вменяваните нарушения по
отношение обществени поръчки 0005 и 0006, както че не са конкретизирани
извършваните действия, така и че не е доказано изпращането на цитираните
протоколи по тези обществени поръчки; прави се анализ и на установеното от
компютърната експертиза.
Във въззивната жалба се твърди, че по делото не са събрани
никакви доказателства относно обстоятелството, че ищцата е извършени
нарушение на чл. 187 т. 10 предложение второ от КТ; по никакъв начин не
става ясно какви точно свои трудови задължения тя не е изпълнила.
Недоказано според жалбоподателката е и основанието „неспазване на
работното време“ – няма никакви данни, че ищцата не е спазвала работното
време, нито че е извършила нарушения на трудовата дисциплина в тази
връзка.
Твърди се по-нататък в жалбата, че не са взети предвид
критериите на чл. 189 ал. 1 от КТ, както и че не са настъпили каквито и да
било вредни последици за работодателя, не са извършвани конкурентни
действия на дейността на предприятието на работодателя. Твърди се, че не е
взето предвид и поведението на работника, не са обсъдени обясненията на
ищцата, както и тежестта на нарушението. Оспорва се и вменяваното
„системно нарушение на трудовата дисциплина“, както и вменяваното
нарушение „злоупотреба с доверието“.
Във въззивната жалба се прави позоваване на Определение №
491/05.06.2019 г. по гр. д. № 1957/2019 г. на ІV г.о. на ВКС и Определение №
485/26.05.2016 г. по гр. д. № 2026/2016 г. на ІІІ г.о. на ВКС.
По отношение присъдените разноски се твърди, че неоснователно
районният съд не е възприел възражението за прекомерност на адвокатското
2
възнаграждение на пълномощника на ответника.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ответникът „ЮЖНОЦЕНТРАЛНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ - ДП гр.
С., чрез пълномощник адв. С. М., с който се иска да бъде отхвърлена жалбата
като неоснователна; претендират се разноски за въззивната инстанция.
По отношение твърдените в жалбата процесуални нарушения, в
отговора се излагат доводи, че в исковата молба не са въведени твърдения, че
след уволнението ищцата е започнала работа по друго правоотношение при
друг работодател, не са въведени твърдения, че по новото правоотношение
получаваното трудово възнаграждение е по-ниско. Твърди се, че не са
представени своевременно доказателства за наличие на ново трудово
правоотношение; не е предявен иск за обезщетение за вреди от получавано
по-ниско трудово възнаграждение, като се претендира обезщетение само за
оставане без работа. Сочи се, че към датата на депозиране на исковата молба
вече е било налице новото трудово правоотношение, поради което пропускът
за своевременно въвеждане на твърдения в тази насока и ангажиране на
доказателства представлява нарушение на чл. 127 ал. 2, във вр. с ал. 1 т. 4 от
ГПК и не би могъл да бъде отстранен по реда на чл. 143 ал. 2 предложение
първо от ГПК.
Излагат се доводи относно твърдението, че поведението на
ищцата не е отчетено при определяне тежестта на нарушението, като в тази
връзка се твърди, че 311 пъти през процесните месеца VІ – ІХ.2022 г. е
влизала и извършвала действия през работно време за друг работодател в
системата ЦАИС ЕОП.
По отношение оплакванията за нарушения разпоредбите на чл.
194 и чл. 195 от ГПК в отговора се поддържат изложените пред районния съд
доводи. Излагат се твърдения, че от заключението на компютърната
експертиза се установява по безспорен начин, че всички действия на ищцата,
сдържащи се в приложените писмени доказателства – справки от ЦАИС
ЕОП, са били извършени, коректно са отразени с признаците си в тези
справки и потвърждават тяхната достоверност, т.е. вменените на ищцата
нарушение са доказани от експертизата и приложените справки.
Твърди се в отговора, че са неоснователни оплакванията за
недоказаност на нарушенията на посочените в оспорената заповед текстове от
КТ; действията и бездействията, които са описани в процесната заповед,
доказват по безспорен начин нарушения на КТ и Правилника за вътрешния
трудов ред при ответника; като е извършвала действия за „ВиК“ ЕООД
ищцата системно е нарушавала трудовата дисциплина, не е уплътнявала
работното си време за изпълнение на възложената й работа от ответника, не е
изпълнявала трудовите си задължения, като описаните в заповедта
нарушения безспорно се определят и като „злоупотреба с доверието на
работодателя“, от една страна поради характера на извършените действия –
при незачитане не само на изискванията за изпълнение на съответната
3
длъжност трудова функция, несъобразяване на работно време, на естеството
на задълженията и дължимото и очаквано поведение като „юрисконсулт“, но
и свързано с дължимите и общоприети норми за добросъвестност при
изпълнение на трудовите задължения. Според въззиваемия налице е
„злоупотреба с доверието на работодателя“ и с оглед обстоятелството, че
действията на ищцата явно са станали достояние на други лица, предвид
подадения сигнал срещу нейното поведение.
В заключение в отговора се прави искане да бъде отхвърлена
жалбата като неоснователна.
В съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез
пълномощникът си П. поддържа въззивната жалба.
За въззиваемия пълномощникът му адв. С. М. оспорва въззивната
жалба.
Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално
допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна,
ДТ е внесена, а по същество съобрази доказателствата по делото поотделно и
в тяхната съвкупност и установи:
Атакува се Заповед № 3-01-***/20.03.2023 г., с която Директорът
на Южноцентрално държавно предприятие ДТ гр. С. на основание чл. 188 т.
3, във вр. с чл. 190 ал. 1 т. 3 от КТ – системни нарушения на трудовата
дисциплина и чл. 190 ал. 1 т. 4 предл. 1-во от КТ – злоупотреба с доверието на
работодателя, във вр. с чл. 187 ал. 1 предл. 4-то – неуплътняване на работното
време, чл. 187 т. 8 предл. 1-во от КТ – злоупотреба с доверието на
предприятието и т. 10 предл. 2-ро от КТ – неизпълнение на трудови
задължения и спазване на работното време, на А. А. Т., на длъжност
„юрисконсулт“ в „ЮЦДП“ – ДП гр. С. е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба относно
нарушения разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от КТ. Напротив, заповедта е
подробно мотивирана. Вменяваните нарушения са описани много конкретно
по дати и по часове /часови диапозон съгласно Приложения от № 1 до № 7
включително към заповедта/. Вменяваните нарушения са описани като
фактически състав – действията на ищцата – действия в ЦАИС ЕОП от името
на „ВиК“ ЕООД по цитираните в заповедта обществени поръчки. Посочени са
също така обстоятелствата, които според работодателя квалифицират тези
действия като нарушения на трудовата дисциплина – по време на
установеното й за „ЮЦДП“ – ДП гр. С. работно време съгласно Правилника
за вътрешния трудов ред; с предоставените й за служебно ползване ресурси
на предприятието /персонален компютър и интернет достъп/. Освен това, по
вменяваните нарушения по т. 2 и т. 3 са посочени и изготвените от ищцата
при горепосочените обстоятелства документи за „ВиК“ ЕООД като
възложител на обществени поръчки. В заповедта са изложени мотиви защо
работодателят квалифицира нарушенията на трудовата дисциплина на ищцата
4
като системни. Посочени са обществените поръчки, по които ищцата е
участвала и в комисии по класиране на постъпилите оферти; посочено е, че за
тези действия от името на „ВиК“ ЕООД ищцата е получила финансова облага.
В заповедта за уволнение е посочено изброените фактически
обстоятелства какви нарушения на трудовата дисциплина съставляват както
като описание на нарушението, така и като текст от КТ. В заповедта за
уволнение са описани и документите, неразделна част от заповедта, към
които се препраща при описание за всяко от нарушението, съставляващи
таблици с извършени действия в ЦАИС ЕОП за всяка от седемте обществени
поръчки, както и таблица с превод на действията от английски на български
език като Приложение № 8.
Видно е, че процесната заповед удовлетворява изискванията на
разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от КТ, тъй като в мотивирана писмена заповед
ответникът е посочил нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Цитираната в жалбата съдебна практика по отношение
оплакванията за неспазване изискванията на чл. 195 ал. 1 от КТ не
опровергава горните изводи. Относно времето на извършване на вменяваните
нарушения в заповедта се прави препращане към разпечатката от ЦАИС
ЕОП, в която са описани както датите, на които ищцата е влизала в системата
за възложител „ВиК“ ЕООД, така и часът, минутата и секундата на това
влизане; обстоятелството, че липсват данни кога ищцата е излезнала от
системата не може да се приеме като липса на посочване на конкретно време
на извършване на вменяваните нарушения. Още повече, че когато в един и
същи ден ищцата е влизала в системата няколко пъти, всички влизания са
описани по дата, час, минута и секунда.
Неоснователно е твърдението, че в заповедта липсва описание на
конкретни действия, съставляващи нарушения на трудовата дисциплина.
Както се посочи по-горе, неразделна част от заповедта са справките от ЦАИС
ЕОП, в които са посочени и конкретни действия – прочитане на съобщение,
обновяване на публикационна форма, промяна на параметър в поръчката,
създаване на пояснение, редактиране на документ, преход към фаза преди
отваряне на ценовите предложения, запазване на заповед за назначаване на
оценителна комисия, създаване на роля в поръчка, и др. – всички те
съставляващи дейност в полза на лице, различно от работодателя на ищцата.
Настоящата инстанция счита, че при така детайлното описание на
фактическите обстоятелства, касаещи вменяваните нарушения на трудовата
дисциплина, при излагане на мотиви относно приетата от работодателят
системност на извършване на дисциплинарни нарушения, както и предвид
ангажирането на справката от ЦАИС ЕОП като неразделна част от заповедта,
оплакванията във въззивната жалба за нарушения на разпоредбата на чл. 195
ал. 1 от КТ са неоснователни.
При издаване на оспорваната заповед са спазени и изискванията
5
на чл. 193 ал. 1 от КТ, като в искането от 13.03.2023 г. за даване на писмени
обяснения детайлно са описани обстоятелствата, относно които
работодателят изисква писмени обяснения, както изявление на работодателя,
че смята описаните действия за нарушения на трудовата дисциплина.
Неоснователно е твърденето в исковата молба за неспазване на
двумесечния срок по чл. 194 от КТ. Налице са основания да се приемат
доводите в отговора на исковата молба в тази връзка. Получаването на сигнал
срещу ищцата на 07.11.2022 г. не би могло да е начало на двумесечния срок от
чл. 194 от КТ, доколкото във връзка с този сигнал работодателят е следвало
да извърши проверка и да изиска информация от други органи. С писмо от
15.11.2022 г. /л. 52/ ответникът е изискал от Агенция по обществени поръчки
гр. С. информация за периода от 01.06.2022 г. до 08.11.2022 г. какви действия,
на кои дати, в какви времеви интервали са извършвани от ищцата Т. по
партидата на „ВиК“ ЕООД. След изпращане на напомнително писмо от
09.01.2023 г., с писмо, получено при ответника на 24.01.2023 г. Агенция по
обществени поръчки изпраща исканата информация под формата на справка
от системната история на ЦАИС ЕОП. Следва да се посочи, че с оглед това
писмо, представената информация като разпечатка от системата ЦАИС ЕОП
е удостоверена от Агенция по обществени поръчки, поради което е
неоснователно в тази връзка оспорването на ищцата.
Настоящата инстанция счита, че с постъпването на 24.01.202 г. на
информацията от Агенция по обществени поръчки – справка от ЦАИС ЕОП,
следва да се счита, че е започнал да тече двумесечния срок по чл. 194 ал. 1 от
КТ, който не е изтекъл към датата на издаване на заповедта – 20.03.2023 г. В
Решение № 256/18.05.2012 г. по гр. д. № 1036/2011 г. на ІV г.о. на ВКС се
приема, че „откриването на нарушението“ по смисъла на чл. 194 от КТ
означава узнаване от работодателят на нарушаването на трудовата
дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на
нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените
индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна,
които го квалифицират като нарушение. В настоящия случай тези съществени
признаци се установяват именно от справка от ЦАИС ЕОП, получена от
ответника на 24.01.2023 г.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция приема, че при
издаване на заповедта за уволнение не са допуснати процесуални нарушения,
поради което същата подлежи на разглеждане по същество.
Налице е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 187 т. 1
предложение 4-то от КТ – неуплътняване на работното време, доколкото на
посочените дати и в посочените часове, в рамките на установеното и от
Вътрешния правилник работно време, ищцата е извършвала действия не за
работодателя-ответник, а за друго лице. Според разпоредбата на чл. 126 ал. 3
от КТ при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или
служителят е длъжен да използва цялото работно време за изпълнение на
6
възложената работа. Съдът съобрази и приетото в Решение № 207/24.06.2016
г. по гр. д. № 1123/2016 г. на ІV г.о. на ВКС относно наличие на нарушението
„неуплътняване на работното време“ при изготвяне в работно време на лични
документи на служебния компютър.
На ищцата е вменено и извършване на дисциплинарно нарушение
по чл. 187 т. 8 предложение първо от КТ – злоупотреба с доверието на
предприятието. В Решение № 60285/19.01.2022 г. по гр. д. № 1871/2021 г. на
ІІІ г.о. на ВКС се приема: „Злоупотреба с доверието на работодателя“ по
смисъла на чл. 190 т. 4 от КТ е налице, когато работникът или служителят
умишлено не изпълнява или нарушава етични правила и норми, като този
факт става достояние на трети лица, включително на други работници и
служители и това обективно накърнява авторитета и доверието във
възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и
контролира работния процес. Характерен признак на тази злоупотреба е, че
работникът или служителят действа недобросъвестно, в противоречие с
доверието, което работодателят му е оказал при сключване на трудовия
договор, разчитайки на неговата добросъвестност по смисъла на чл. 8 ал. 1 от
КТ“.
Съгласно разпоредбата на чл. 126 т. 9 от КТ работникът или
служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не
злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието.
Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява
дисциплинарно нарушение по чл. 187 т. 8 предложение първо от КТ. Това
нарушение може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика
е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател.
Несъмнено в случая ищцата, извършвайки в работно време и със служебен
ресурс дейност в полза на друго лице, е злоупотребила с доверието на
работодателя. Категорична е съдебната практика, че такова действие е
съставомерно по чл. 187 т. 8 предложение първо от КТ, независимо дали тази
дейност е срещу заплащане и независимо дали за работодателя са настъпили
вреди, поради което са неоснователни доводите на ищцата, че не е налице
нарушение на трудовата дисциплина, тъй като е изпълнявала съвестно
всичките си служебни ангажименти и не е констатирано неизпълнение на
възложената й работа.
Пред районния съд е депозирано заключение на компютърна
експертиза, което следва да бъде кредитирано като компетентно и обективно
изготвено и неоспорено от страните. На предоставения от ответника на
ищцата служебен компютър вещото лице е установило, че информацията от
файла с данни за историята на посещенията на интернет страниците,
направени пред браузър Mozilld Firefox е налична и за същата няма налични
данни да е имало въздействия върху нея и да е променяна по какъвто и да
било начин. Експертизата сочи, че конкретната информация по посочените
интернет страници, налична във файла с история на браузър Mozilld Firefox
е идентична със справките от № 2.1. до № 2.7 към отговора на исковата
7
молба. Поради това са неоснователни доводите на ищцата относно
достоверността на представените от Агенция за обществени поръчки справки-
разпечатки от системата ЦАИС ЕОП, послужили като основание за издаване
на оспорваната заповед.
Експертизата установява, че данните са изведени от
съхранявания системен журнал от сървъра на ЦАИС ЕОП; системният
журнал съхранява данни за всяка една уникална сесия на потребител,
идентифицирал се в системата на ЦАИС ЕОП с потребителско име и парола,
съответстващи на потребител А. А. Т. за стопански субект „ВиК“ ЕООД.
По отношение изпращането на протоколите от 16.08.2022 г. и от
16.09.2022 г. до участниците в процедурата, което ищцата оспорва да е
извършила, според вещото лице записите в протоколите от 30.08.2022 г. и от
30.09.2022 г. установяват времето – дата, на изпращане на тези протоколи, на
които дати от справките е видно действие на ищцата в системата. Настоящата
инстанция счита, че дори и да не е категорично установено, че ищцата е
изпратила протоколите по двете обществени поръчки, от протоколите от
30.08.2022 г. и от 30.09.2022 г. е видно, че ищцата е участвала в комисията на
възложителя „ВиК“ като експерт обществени поръчки във „ВиК“ ЕООД С.
при оценка и класиране на кандидатите по обществените поръчки, каквото
действие й е вменено в процесната заповед по т. 2 и т. 3 от заповедта.
В заключението си компютърната експертиза сочи, че посочените
в процесната заповед действия на ищцата за възложител „ВиК“ ЕООД
кореспондират с посочените действия в приложените към заповедта таблици,
с приложените към отговора на исковата молба детайлни справки, както и с
наличната в персоналния компютър на ищцата при ответника информация.
Неоснователни са и доводите, че работодателят не е извършил
преценка на тежестта на извършените от ищцата дисциплинарни нарушения.
В заповедта е посочено, че ищцата е извършвала действия за друго лице,
различно от работодателя, в установеното й работно време, като е взето
предвид, че се касае за продължителен период от време от 26.07.2022 г. до
07.11.2022 г. Посочена е обосновка на извода за наличие на системни
нарушения на трудовата дисциплина – когато служителят е извършил три или
повече нарушения. Взето е предвид, че ищцата в работно време е извършвала
действия за друго лице по седем обществени поръчки, подробно описани в
заповедта, както и че по две от тях е участвала в комисии за разглеждане,
оценка и класиране на постъпилите оферти по обществени поръчки. Според
работодателят за тези действия в полза на „ВиК“ ЕООД ищцата е получила
финансова облага.
Според изслушаната пред настоящата инстанция допълнително
заключение на компютърната експертиза, ищцата е извършвала действия в
ЦАИС ЕОП за „ВиК“ ЕООД общо 21 календарни дни, общият брой на
действията е 304, а общото минимално време, през което ищцата е
извършвала действия в ЦАИС ЕОП е 11:48:42 часа. Като се има предвид, че
8
вещото лице не е начислило време в 6 дни, поради което липсва второ
действие, по което да се изчисли престоя на потребителя в системата, както и
че според заявеното от вещото лице в съдебно заседание, че тези 11:48:42
часа дават абсолютен минимум, тъй като няма данни за изчисляване на
времетраенето на работа в системата след влизането в нея.
Така посочените цифрови изражения на дейността на ищцата в
полза на „ВиК“ ЕООД, макар и във възможно най-ниските им стойности,
опровергават доводите на ищцата, че се касае за малозначителност на
нарушението.
Предвид гореизложеното и препращайки и към мотивите на
районния съд на основание чл. 272 от ГПК, настоящата инстанция счита за
исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ за неоснователни и недоказани, а
заповедта за уволнение за законосъобразна и издадена при спазване на
процедурните правила, поради което обжалваното решение, с което исковете
са отхвърлени, следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
обосновано.
С оглед този изход от спора следва жалбоподателката да бъде
осъдена да заплати на въззиваемия деловодните разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2 450 лева. Неоснователно е възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид минималните размери
по Наредба № 1/2004 г. за двата неоценяеми иска и за двата оценяеми иска,
както и предвид не малката правна и фактическа сложност на делото.
Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 383/23.10.2023 г. по гр. д. №
461/2023 г. на Смолянски районен съд.
ОСЪЖДА А. А. Т., ЕГН **********, гр. П., ул. „Й. Г.“ № **, да
заплати на „Южноцентрално държавно предприятие“ – ДП гр. С. деловодни
разноски за въззивната инстанция в размер на 2 450 за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от обявената в съдебно заседание дата – 26.01.2024 г.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 383/23.10.2023 г. по гр. д. №
461/2023 г. на Смолянски районен съд.
9
ОСЪЖДА А. А. Т., ЕГН **********, гр. П., ул. „Й. Г.“ № **, да
заплати на „Южноцентрално държавно предприятие“ – ДП гр. С. деловодни
разноски за въззивната инстанция в размер на 2 450 за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от обявената в съдебно заседание дата – 26.01.2024 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10