№ 3262
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100505889 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №71662 от 13.04.2020г., постановено по гр.дело №36509/2018г. по
описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав, изменено по реда на чл.248 от ГПК с определение
№20047476 от закрито заседание на 19.02.2021г. в частта на разноските, е осъден Д. И.
М. да заплати на е. г. й., с ЕГН **********, на основание чл.45 от ЗЗД сумата от 500.00
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на
непозволено увреждане, реализирано от Д. И. М. срещу е. г. й. на 06.05.2017г., като е
отхвърлен иска за разликата над уважената част от 500.00 лв. до пълния предявен
размер от 2000.00 лв., като неоснователен. С решението е осъден Д. И. М. да заплати на
е. г. й., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 95.00 лв.,
представляваща направени по делото разноски, изчислени съразмерно на уважената
част на предявения иск. С решението е осъден е. г. й., с ЕГН **********, да заплати на
Д. И. М. на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 375.00 лв., представляваща
направени по делото разноски, изчислени съразмерно на отхвърлената част на
предявения иск.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - Д. И. М., чрез процесуален
представител адв.в. ц., с която се обжалва решение №71662 от 13.04.2020г.,
постановено по гр.дело №36509/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав, в частта,
в която е уважен предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД като е осъден да
1
заплати на ищеца сумата от 500.00 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди. Инвокирани са доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваната част, като постановен в
нарушение на материалния закон. Твърди се, че в хода на съдебното производство не
са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.45 от
ЗЗД, даваща основание за ангажиране на деликтната отговорност на ответника.
Поддържа се, че в случая не се установява по делото осъществено противоправно
поведение на ответника, изразяващо се в нанесен на ищеца побой на 06.05.2017г. на
автобусна спирка в с.Световрачене. Твърди се, че от показанията на свидетелката Й.К.,
които неправилно са били кредитирани от първоинстанционния съд, не се доказва да се
е осъществил по посочения от ищеца начин деликта, извършен от ответника. Излага се
още, че от показанията на другия разпитан по делото свидетел И.П. не се установява на
посочената дата да е имало физически сблъсък между страните, а напротив – същият
свидетел, пряк очевидец на инцидента, заявява изрично пред съда, че е имало само
вербален контакт между страните. На следващо място се поддържа още, че в хода на
производството не се доказано по несъмнен начин, че претендираните от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в преживени от него болки и страдания от
получени травматични увреждания - ограничено кръвонасядане в дясната челно
слепоочна област на главата, клинични данни за навяхване на шията, контузия на пети
пръст на лява ръка с повсеместен отток и кръвонасядане в областта на проксималната
интерфалангиална става, обширни кръвонасядания и охлузване на двете коленни
области, са пряка и непосредствена последица от действията на ответника, изразяващи
се в нанесен побой. В тази връзка се излага, че след като по делото не са доказани
всички кумулативни предпоставки, обуславящи ангажирането на отговорността на
ответницата по чл.45 от ЗЗД, предявеният иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който
да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с
което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира
присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък
по чл.80 от ГПК относно сторени разноски пред въззивната инстанция.
Въззиваемата страна - е. г. й., с ЕГН **********, в законоустановения срок не
депозира писмен отговор и не взема становище относно постъпилата въззивна жалба.
Предявен е от е. г. й., с ЕГН **********, срещу Д. И. М. иск с правно основание
чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от
деликт, изразяващ се в нанесен от ответника на ищеца побой на 06.05.2017г. на
автобусна спирка в с.Световрачене.
С оглед предмета на постъпилата въззивна жалба, съдът приема, че
2
постановеното първоинстанционно решение подлежи на въззивен контрол само в
частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди от деликт. Постановеният съдебен
акт, в частта, в която е отхвърлен предявения иск, като необжалван е влязъл в сила.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства
по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на
настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата
инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но по
същество неправилно, тъй като неправилен и несъответстващ на събраните по делото
доказателства и постановен в противоречие на материалния закон е обоснованият
краен извод на СРС, че е налице основание за ангажирането на деликтната отговорност
на ответника поради доказаност на факта за наличието на негово противоправно
поведение, в резултат на което ищецът е претърпял описаните в исковата молба
неимуществени вреди. Изложените в обжалвания съдебен акт аргументи за доказаност
на елементите на сложния фактически състав на нормата на чл.45 от ЗЗД са изцяло
незаконосъобразни, обосновани са при неправилно прилагане на материалния закон и
при неправилен анализ на събаните по делото доказателства.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД. Фактическият състав
на деликта е налице, когато са причинени вреди на пострадалия от противоправното и
виновно поведение на лице, с оглед на което за да бъде ангажирана отговорността на
деликвента по чл.45 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) деяние
(действие или бездействие); 2) което е противоправно, 3) вина (която с оглед
3
презумцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД се презумира); 4) вреди и 5) причинно-следствена
връзка между деянието и настъпилите вреди. Липсата на който и да е от тези елементи
на деянието води до неоснователност на претенцията. Така изброените обективни
елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК
и липсата на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на
предявения иск. Единствено субективният елемент от състава на деликта - вината,
разбирана като конкретно психично отношение на лицето - изпълнител към
собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира,
съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Основният обективен елемент от фактическия състав на иска по чл.45 от ЗЗД е
извършване на противоправно деяние, т.е. такова действие или бездействие, което
обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно
право или правнозначима ценност от категорията на естествените права.
Съдът намира, че в случая не са налице елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно деяние,
противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите, вина.
В конкретната хипотеза ищецът претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на непозволено увреждане, извършено от ответника
и изразяващо се в нанесен му побой на 06.05.2017г. на автобусна спирка в
с.Световрачене. Настоящият състав не споделя направения от първоинстанционния съд
извод в обжалваното решение, че ответникът - Д. И. М. е осъществил по отношение на
ищеца - е. г. й. побой на 06.05.2017г., изразяващ се в нанасяне на удари с ръка и крак
по тялото, на автобусна спирка в с.Световрачене, като извършеното противоправно
деяние се доказва от показанията на разпитаната свидетелка Й.К.. Изложените в този
смисъл правни аргументи от първостепенния съд са изцяло незаконосъобразни и
некореспондират на събраните по делото доказателства. В случая въззивният съд
намира, че при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, не се доказва,
че ответникът е нанесъл побой на ищеца на 06.05.2017г., около 8.00 ч. сутринта, на
автобусна спирка в с.Световрачене. От показанията на разпитаната свидетелка Й.К. се
установява единствено факта, че ищецът е бил бутан и ритан на автобусна спирка в
с.Световрачене, но същата свидетелка, очевидец на инцидента, заявява изрично пред
съда, че не си спомня как изглежда нападателя на ищеца. На следващо място от
показанията на свидетеля И.П. се установява, че на сутринта около 9.00ч. на
06.05.2017г., пътувайки в лекия автомобил управляван от ответника, последният е
видял ищеца, при което е спрял и е бил проведен около 1-2 минутен разговор между
тях, не е имало физически контакт между двамата. Други доказателства в подкрепа на
твърдението на ищеца, че побоят му е бил нанесен от ответника по делото няма
събрани. Следователно се налага извода, че ищецът, чиято е доказателствената тежест в
4
процеса да установи противоправността на деянието като елемент от фактическия
състав на чл.45 ЗЗД, т.е. в случая да установи че ответникът му е нанесъл побой на
посочената от него дата и място, не е ангажирал доказателства в тази насока.
Предвид изложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства не
се установява по несъмнен начин да са налице обективните и субективни елементи на
проявено от страна на ответника противоправно поведение, изразяващо се в нанасяне
на побой на ищеца, което би довело до ангажиране на отговорността му по чл.45 от
ЗЗД. След като по делото не се установява да е извършено твърдяното от ищеца
конкретно увреждащо поведение на ответника, основано на противоправността, то
само на това основание предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди се явява изцяло неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Първоинстанционното решение в
частта, в която е уважен предявения иск следва да се отмени и вместо него да се
постанови друго, с което да се отхвърли изцяло предявения иск. В останалата част, в
която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди съдебното решение като необжалвано е влязло в сила.
По разноските:
С оглед изхода от спора следва да се отмени първоинстанционното решение в
частта, в която са възложени в тежест на ответника - Д. И. М. разноски, сторени от
ищеца в исковото производство.
В полза на ответника следва да се присъдят сторените от него разноски пред
СРС, които възлизат общо на сумата от 500.00 лв. за адвокатско възнаграждение, за
което по делото са приложени доказателства за реално плащане. С определение
№20047476 от закрито заседание на 19.02.2021г. е изменено по реда на чл.248 от ГПК
решение №71662 от 13.04.2020г., постановено по гр.дело №36509/2018г. по описа на
СРС, І Г.О., 30-ти състав, в частта на разноските, като са присъдени в полза на
ответника разноски в размер на 375.00 лв., поради което с настоящия съдебен акт
следва да се присъдят допълнителни разноски още в размер на 125.00 лв..
Право на разноски пред настоящата инстанция има въззивника- ответник на
основание чл.78, ал.3 ГПК, като общият размер на сторените разноски пред СГС, които
следва да се присъдят в полза на въззивника-ответник, са 275.00 лв., която сума се
формира от сумата от 25.00 лв., разноски за платена държавна такса по подадената
въззивна жалба, и 250.00 лв., разноски за платено адвокатско възнаграждение,
направени пред въззивната инстанция.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ решение №71662 от 13.04.2020г., постановено по гр.дело
№36509/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав, изменено по реда на чл.248 от
ГПК с определение №20047476 от закрито заседание на 19.02.2021г. в частта на
разноските, В ЧАСТТА, в която е осъден Д. И. М., с ЕГН **********, да заплати на е.
г. й., с ЕГН **********, на основание чл.45 от ЗЗД сумата от 500.00 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на
непозволено увреждане, реализирано от Д. И. М. срещу е. г. й. на 06.05.2017г., както и
В ЧАСТТА, в която е осъден Д. И. М., с ЕГН **********, да заплати на е. г. й., с ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 95.00 лв., представляваща
направени по делото разноски, изчислени съразмерно на уважената част на предявения
иск,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от е. г. й., с ЕГН **********, със съдебен адрес: град
София, ул."**** /чрез адв.Д.н./; срещу Д. И. М., с ЕГН **********, с адрес:
с.Световрачене, ул."****, иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
(преживени болки и страдания) от деликт, изразяващ се в нанесен от ответника на
ищеца побой на 06.05.2017г. на автобусна спирка, в с.Световрачене.
ОСЪЖДА е. г. й., с ЕГН **********, със съдебен адрес: град София, ул."****
/чрез адв.Д.н./; да заплати на Д. И. М., с ЕГН **********, с адрес: с.Световрачене,
ул."****, на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 125.00 лв., допълнителни
разноски, направени пред СРС, както и сумата от 275.00 лв., общо сторени разноски за
платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, направени пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6