Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 07.10.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на първи септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 18489 по
описа на ВРС за 2017 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Х.П.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу Д.П.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Н.Д. н., ЕГН ********** *** и Х.М.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове, както следва:
иск по чл.30 от ЗН за
намаляване на извършеното от
наследодателката на ищцата А.Х.П., починала на 23.01.2003г., дарение,
обективирано в нотариален акт № 130, том XXXIII, дело № 8875/1996г., в полза на ответницата Д.П.Н. на следния
недвижим имот: 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ******по КК и КР на
гр. Варна, с номер по предходен план
1567, находящ се в гр. Варна, ул.
„л.к. № **, целия с площ от 237 кв.м., а по документ за собственост 220 кв.м.,
ведно с жилище находящо се в жилищна сграда с идентификатор ******, състоящо се
от външно стълбище, антре, стая, кухня, клозет в двора, както и дървена барака
в двора с идентификатор ******с площ от 8 кв.м. и съответните подобрения в
поземления имот, при граници на имота: имоти ******, ******, ******, ****** и ******,
до размер на разполагаемата част на наследодателката от 1/3 ид.ч. и
възстановяване на запазената част на ищцата от наследството, и иск по чл.34 от ЗС за делба на следните
недвижими имоти:
1. Поземлен
имот с идентификатор ******по КК и КР на гр. Варна, с номер по предходен
план 1567, находящ се в гр. Варна, ул. „л.к. № **, целия с площ от 237 кв.м., а
по документ за собственост 220 кв.м., при граници на имота: имоти ******,
******, ******, ****** и ****** при квоти 4/9 за ищцата и 5/9 за ответницата;
2. жилище находящо се в жилищна сграда с идентификатор
******, находящо се в гр. Варна, ул. „л.к. № **, състоящо се от външно
стълбище, антре, стая, кухня, клозет в двора, както и дървена барака в двора с
идентификатор ******с площ от 8 кв.м. и съответните подобрения в поземления
имот при квоти 4/9 за ищцата и 5/9 за ответницата;
3. жилище находящо се в жилищна сграда с идентификатор
******, находящо се в гр. Варна, ул. „л.к. № **, състоящо се от тераса
с външно стълбище, две стаи, кухня с кухненска ниша, баня-клозет, покрит вход
за мазата и избено помещение, както и съответните подобрения в поземления имот
при квоти 1/2 за ищцата и 1/2 за ответницата.
В исковата молба са изложени
твърдения, че страните Х.Т. и Д.Н. са съсобственици на гореописаните имоти въз
основа на влязла в сила съдебна спогодба по гр.д. № 2029/1984г.
по описа на ВРС. Приживе общата им наследодателка А.Х.П., починала на
23.01.2003г., се разпоредила безвъзмездно в полза на ответницата с договор за
дарение, обективиран в нотариален акт № 130,
том XXXIII,
дело №
8875/1996г. с частта си, която е получила по силата на влязлата в сила съдебна
спогодба, а именно 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ******по КК и КР
на гр. Варна, с номер по предходен план
1567, находящ се в гр. Варна, ул.
„л.к. № **, целия с площ от 237 кв.м., а по документ за собственост 220 кв.м.,
ведно с жилище находящо се в жилищна сграда с идентификатор ******, състоящо се
от външно стълбище, антре, стая, кухня, клозет в двора, както и дървена барака
в двора с идентификатор ******с площ от 8 кв.м. и съответните подобрения в
поземления имот, при граници на имота: имоти ******, ******, ******, ****** и ******.
С посоченото разпореждане била накърнена запазената част на ищцата от
наследството на А.Х.П..
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен
отговор от ответницата Д.Н., с който се оспорват предявените искове като
неоснователни. Оспорва се съсобствеността в имотите на соченото от ищцата
основание. Твърди се, че съдебната спогодба по гр.д. № 2029/1984г. по описа на ВРС е нищожна,
тъй като към момента на сключването й ищцата не е била съсобственик в нито един
от делбените имоти, не била извършена в законоустановената форма за прехвърляне
на недвижими имоти по чл.18 от ЗЗД, нищожна била и клаузата „уредени сметки в
делбата“, налице била абсолютна симулация, към датата на спогодбата не е
участвал съсобственик в делбения парцел – Х.М.Х.. Твърди, че договорът за
дарение, обективиран в нотариален акт № 130,
том XXXIII,
дело №
8875/1996г. е нищожен поради относителната му симулация и прикрива договор за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. Твърди още, че
заедно със съпруга си е придобила процесните имоти – земя и сгради по силата на
давностно владение в период по-дълъг от 10 години. С нот. актове от 1935г. по
силата на 2 договора за покупко-продажба Х. А.Тотев (дядо на страните и баща на
наследодателката А.Х.) купил на публичен търг празно общинско място с площ от
300 кв.м. и празно общинско място с площ от 260 кв.м. И в двата парцела
изградил жилищни сгради. С покупко-продажба, обективирана в нот.акт от 1961г. Х.
А.Т., продал на дъщеря си А.Х. П. ½ ид.ч. от дворното място с площ от 300 кв.м., урегулирано в парцел VIII от кв.117 по плана на гр. Варна и къща в имота.
Имотът бил придобит по време на брака й, но не бил СИО. В същия момент с нот. акт
за продажба на недвижим имот от 1961г. Х. А.Т., продал на сина си М.Х.А. другата ½ ид.ч. от имота и друга къща
в имота. През 1971г. на А.Х. е издадено разрешение за строеж на втора къща в
имота, като такава е построена в периода от 1971г. до 1973г. от ответницата Д.П.
и съпруга й Н.Д. с техни пари и средства. След построяването на къщата
семейството на ответницата владее същата, като я счита за своя, без
противопоставянето на ищцата и майка й, като е придобита по давност още преди
датата на съдебната спогодба от 1984г. С нотариален акт от 1982г. М.А.прехвърля
чрез дарение на сина си Х.М.Х. своята ½ ид.ч. от поземления имот. Поради
неучастието му в делбата от 1984г., ответницата счита същата за нищожна. Твърди
се, че извършената между страните делба през 1984г. е привидна (абсолютно
симулативна). Оспорва се като симулативно и изявлението за парично уравняване
на дела, като твърди, че такова не е заплатено. Оспорва се и констативния
нотариален акт на ищцата от 12.10.1984г. И след симулативната спогодба
ответницата и семейството й, които не зачитат спогодбата, продължавали да
владеят имота и да демонстрират владението си спрямо всички. През 1996г. ответницата
и майка й се съгласили майката да прехвърли на ответницата частта си от
дворното място срещу задължение за издръжка и гледане, като дарение от 96г. било
симулативно и прикриващо този договор. Впоследствие от ответницата и
семейството й се правели ремонти на имотите, в които ищцата не е вземала
участие, защото признавала, че това не са нейни къщи. Твърди се, че дървената
барака и клозета в двора са погинали.
Ответникът Н. Н.също е депозирал отговор по иска за
делба в законоустановения срок, в който излага същите твърдения и възражения
като Д.Н..
В срока по чл.131 от ПК ответникът Х.Х. моли да бъде
заличен като страна в процеса, тъй като твърди, че не е съсобственик на
делбения имот и не следва да участва в делбата.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищцата поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответниците Д.Н. и Н. Н.поддържа
отговора и оспорва исковете.
Ответникът
Х.Х. не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от протокол от съдебно заседание по гр.д. № 2029/1984г.
по описа на ВРС, проведено на 30.05.1984г., от съда е одобрена съдебна спогодба
между страните по делото за делба на съсобствения им имот, а именно дворно
място, цялото с площ от 220 кв.м., представляващо дв. пл. № 1567 в
квартал 117 по плана на гр. Варна,
в 29-ти подрайон, на ул. „л.к. № **, по силата на която А.Х.П. става
изключителен собственик на 1/3 ид.ч. от описаното дворно място, заедно с жилище,
състоящо се от външно стълбище, антре, стая, кухня, клозет на двора и дъсчена
барака на двора със съответната част от подобренията на двора, а Д.П.Н. и Х.П.Т.
стават изключителни собственици на 2/3 ид.ч от дворното място, заедно с жилище,
състоящо се от тераса с външно стълбище, антре, две стаи, кухня с кухненска
ниша, баня-клозет, покрит вход за мазата с избено помещение и съответната част
от подобрения в двора. В спогодбата е вписано още, че за уравнението в дяловете
страните са заявили, че са си уредили сметните отношения.
Съгласно нотариален акт за собственост на недвижим
имот, който се издава въз основа на съдебна делба № 152, том ХI, дело №
8875/1996г. на нотариус на нотариус Ив. Кавърджиков Д.П.Н. и Х.П. д. са
признати за собственици на 2/3 ид.ч.
дворно място, цялото с площ от 220 кв.м., представляващо дв. пл. № 1567 в
квартал 117 по плана на гр. Варна,
в 29-ти подрайон, на ул. „л.к. № **, ведно с построеното в дворното място
жилище, състоящо се тераса с външно стълбище, антре, две стаи, кухня с
кухненска ниша, баня-клозет, покрит вход за мазата с избено помещение и
съответната част от подобрения в двора.
С нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 130, том XXXIII, дело № 4818/1996г. на нотариус О. с. на
25.09.1996г. А.Х.П. е дарила на дъщеря си Д.П.Н. собствената си 1/3 ид.ч.
дворно място, цялото с площ от 220 кв.м., представляващо дворище пл. № III-1567 в квартал 137
по плана на гр. Варна, в 29-ти подрайон, на ул. „л.к. № **, ведно с построеното
в дворното място жилище, състоящо се от външно стълбище, антре, стая, кухня,
клозет в двора и дъсчена барака със съответната част от подобрения в двора, при
запазване пожизнено право на ползване на дарителката.
Видно
от представеното удостоверение за наследници от 25.10.2017г. А.Х.П. е починала
на 23.01.2013г. и е оставила за наследници двете си дъщери – Д.П.Н. и Х.П.Т..
От
ответниците са представени нотариален акт за покупко-продажба № 94, том V, регистър
5130, дело № 927/1935г. и нотариален
акт за покупко-продажба № 95, том
V, регистър 5131, дело № 927/1935г. на
Нотариус Гено Гутев при Варненски областен съд, видно от които на 18.09.2935г.
между Варненска градска община в качеството на продавач и Х. А.Т. са сключени
два договора за покупко-продажба. С договора, обективиран в първия нотариален
акт Х. А.Т. е придобил собствеността върху празно общинско място, находящо се в
гр. Варна, квартал Аспарухово № 107, парцел 4,
състоящо се от 300 кв.м., а с втория нотариален акт е придобил собствеността върху
празно общинско дворно място, находящо се в гр. Варна, квартал Аспарухово № 107, парцел 3, състоящо се от 260 кв.м.
Представени от ответниците са и нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 105, том V, дело № 1643/1961г. и
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 106, том V, дело № 1643/1961г. на нотариус
варненски нотариус Стоян Стоянов. С първия нотариален акт на 23.09.1961г. Х. А.Т.
е продал на дъщеря си А.Х.П. ½ ид.ч. от собствения си недвижим имот, а
именно дворно място, цялото с площ от 300 кв.м., регулирано в парцел VIII от кв. № 117 по плана на гр. Варна, при граници: собствен парцел, улица и парцели VII и V, ведно с къща,
застроена в това дворно място, състояща се от кухня, стая входно антре и
покрито антре /не в идеална част/. С втория нотариален на същата дата Х. А.Т. е
продал на сина си М.Х.А. ½ ид.ч. от собствения си недвижим имот, а
именно дворно място, цялото с площ от 300 кв.м., регулирано в парцел VIII от кв. № 117 по плана на гр. Варна, при граници: собствен парцел, улица и парцели VII и V, ведно с
къщата, застроена в това дворно място от две стаи, входно антре и кухня. /не в
идеална част/. И в двата нотариални акта е посочено, че при извършването им е
представен нот.акт № 95 от 18.09.1935г.
От удостоверение за наследници на Х. А.Т., издадено на
15.05.1984г. се установява, че същият е починал на 25.03.1062г. и е оставил за
наследници А.Х.П. (дъщеря), с.х.а.(дъщеря) и м.х.а.(син).
От удостоверение за наследници на п.т.п.(съпруг на А.Х.Петров),
издадено на 17.01.1918г. се установява, че същият е починал на 08.06.1069г. и е
оставил за наследници съпругата си и двете си дъщери – Х. и Д..
Видно от удостоверение за сключен граждански брак Н.Д.
Н.и Д.П.Т. за сключили граждански брак на 14.03.1970г.
Представени са позволителен билет № 154 от 22.07.1971г., съгласно който на А.Х.П. е
позволено да направи пристройка в парцел № 523 в размер на до 26 кв.м. по одобрен архитектурен
проект и дадена строителна линия и позволителен билет № 157 от 19.06.1972г., с който на А.Х.П. е позволено да
пристрои в парцел А.Х.П. е позволено да направи 1567 баня и тоалетна.
От ответниците е представен още нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 87, том XII, дело № 4371/1982г. на нотариус при ВРС Стефан Попов,
видно от който на 17.12.1982г. м.х.а.със съгласието на съпругата си и.к.а.е
дарил на сина си Х.М.Х. следния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „л.к.
№ **, придобит по време на брака им с нот. акт № 106, том пети от 1961г., а именно ½ ид.ч. от
дворното място, цялото от 300 кв.м., урегулиран парцел VIII от кв.117 по плана на гр. Варна, а съгласно скица
представляващо дворище 1566 и дворище 1567 в кв.117 по плана на 29 кв.
Аспарухово, заедно с две стаи, входно антре и кухня.
От
заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено
от страните, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че територията на процесния имот ПИ ******по КККР
попада в урбанизирана територия с предвидени парцели за средно застрояване,
т.е. попада в територия със статут „населено място“. В експертизата и комбинираните
скици към нея е проследено отразяването на имота във времето в различните
планове. По УлРП/1927г. и ДвРП/1929г. са отразени парцел III с
площ от 260 кв.м.
и парцел IV с площ от 300 кв.м. от кв.107, като в
границите на процесния ПИ ***по КККР попадат 6 кв.м. от парцел IV и 129 кв.м. от
парцел III. По
РП/1958г. относимия към процесния имот е имот пл. № 523 с площ от 704 кв.м. от кв.117, като източната част на същия от 218 кв.м.
попада в границите на сегашния ПИ ***.
По КП/1968г. относимите по казуса имоти са пл. № 1566 и пл.
№1567 от кв.7, от които в
границите на процесния попадат 224 кв.м. от имот 1567. Същите имоти с пл. № 1566 и пл.
№ 1567 са отразени по РП/1978г. и ЗРП/1984г., макар че с тези планове е бил предвиден
един голям парцел I, отреден за комплексно жилищно
строителство. Съгласно РП/1992г. комплексното жилищно строителство е отпаднало
и са образувани вече парцели за индивидуално застрояване, включително парцел III-1567 и парцел IV-1568. От заключението на вещото лице става ясно
още, че в границите на процесния ПИ ***по КККР/2008г. са отразени 2 сгради, а
именно сграда № 1 с площ от 68 кв.м и сграда № 2 с площ от 8 кв.м. От огледа на място вещото лице е
установило, че съществуват налични три сгради – едната е сграда № 2 с площ от 8 кв.м. в югозападната част на имота,
другата е сграда с площ от 44 кв.м., разположена в северната част на имота, а
третата е с площ от 37 кв.м, разположена в южната част на имота. При
изслушването си вещото лице отново е заявило, че счита, че отразена в кадастъра
сграда 1 съставлява две отделни сгради. Първата сграда е нанесена в РП/1958г.
(изработен на основата на КП/1950г.). Втората сграда се появява за първи път в
КП/1968г., но е нанесена по-късно в същия при последващо попълване на плана
през 1972г.. В РП/1978г., изготвен на основата на КП от 1968г., сградата не е
нанесена, вероятно защото не е отчетено по-късното попълване на плана.
Впоследствие сградите са нанесени като една цяла, като има заповед за изменение
на плана, която е обжалвана. Вещото лице сочи, че дори и да не са две отделни
сгради в рамките на отразената като една сграда има два самостоятелни обекта
под общ покрив, като всеки от тях има изискуемите помещения, за да бъде
самостоятелен обект на правото на собственост. За сграда № 2 вещото лице сочи, че е барака и представлява
преместваем обект, който може да се демонтира.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ответниците – е.и. и
д.п.и двама свидетели на страната на ищцата – м.д. и х.п.(с когото ищцата живее
на семейни начала). До голяма степен показанията на свидетелите не си
противоречат. От всички гласни доказателства става ясно, че в процесния имот е
живяла наследодателката а., майка на Д. и Х.. Първоначално там са живели и
двете сестри, а след като Д. се омъжила – и нейния съпруг. Когато Х. завършила
образованието си се омъжила и се преместила. В имота първоначално имало една сграда,
а впоследствие около 1971-72г. било построено и още едно жилище, в което
заживяло семейството на Д., а в старото останала а.. Второто жилище било
строено от ответника Н. и неговия баща, докато Д. била в санаториум.
Впоследствие семейството на Д. правило ремонт през 2014г., след наводнението в
кв. Аспарухово. Свидетелите на ответницата не са виждали Х. в имота след като
се е преместила, а свидетелите на ищцата твърдят, че тя е посещавала същия.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.30 от ЗН и
чл.34, ал.1 от ЗС.
В първата фаза на производството по
съдебна делба следва да се установи дали е налице съсобственост, между кои лице
и при какви квоти. Всяка от страните следва да докаже правата си в
съсобствеността.
Ищцата в исковата молба се позовава на придобиване на ид.част
от собствеността върху процесните имоти по силата на съдебна спогодба за делба,
обективирана в протокол от проведено на 30.05.1984г. съдебно заседание по гр.
д. № 2029/1984г. по описа на ВРС.
Ответниците са представили
доказателства за собствеността върху процесния поземлен имот назад във времето,
които не са оспорени от ищцата. Видно от същите дядото на Х.Т. и Д.Н. – Х. А.Т.
през 1935г. по силата на два договора за покупко-продажба е придобил
собствеността върху два съседни парцела – парцел III с площ от 260 кв.м. (с нот. акт № 95) и парцел IV с площ от 300 кв.м. (с нот. акт № 94) в кв. 107 на гр. Варна. Съгласно заключението на
вещото лице парцел III частично се покрива с
границите на процесния имот ******по КККР. Впоследствие през 1961г. на една и
съща дата Х. А.Т. се е разпоредил със свой имот, представляващ дворно място с
площ от 300 кв.м., урегулирано в парцел VIII от кв. 117 по плана на гр. Варна, като ½ ид.ч.
от същия е продал на дъщеря си А.Х.П. (с нот. акт № 105) и ½ ид.ч. е продал на сина си М.Х.А. (с
нот. акт № 106). Изрично е посочено, че при
съставяне на нотариалните актове е представен нот. акт № 95 от 18.09.1935г. Съгласно комбинираните скици към
СТЕ по РП/1958г. процесният имот е бил част от един по-голям общ със съседния
имот с пл. № 523 в кв.117. Отразяване като парцел VIII не е налице нито в този план, нито в друг такъв,
посочен от вещото лице. Въпреки това съдът намира, че може да се направи извод,
че двата нотариални акта касаят именно придобития от Х. А.Т. през 1935г. с нот.
акт № 95 имот, макар и отразен впоследствие като такъв с
по-голяма площ. Този извод следва от обстоятелството, че имотът е в квартал 117
(където е и имот № 523 по РП/1958г.), граничи с
друг собствен на Х. А.Т. парцел и като документ за собственост при извършване
на сделките е представен именно нот. акт № 95 от 18.09.1935г. От представения нот. акт № 87 от 1982г. се установява, че през 1982г. М.Х.А. е
прехвърлил имота, който е придобил с нот. акт № 106 от 1961г. на сина си Х.М.Х.. В този нотариален
акт вече имотът е описан като представляващ дворище 1566 и дворище 1567, което
отговаря и на отразяването на процесния имот по актуалния към този момент план.
Това обстоятелство също подкрепя извода, че предметът двете сделки от 1961г.
касаят именно процесния имот. Данни за последващи разпоредителни сделки с имота
до делбата от 1984г. няма.
Към придобиването на ½ ид.ч. от
процесния поземлен имот нотариален акт за продажба на недвижим имот № 105, том V, дело № 1643/1961г. А.Х.П. е била в брак с Петър Тодоров
Петров, предвид което идеалната част е придобита от двамата в режим на СИО.
Установи се, че след смъртта на п.п.през 1969г. същият е оставил за наследници
съпругата си а. и двете си дъщери – Х. и Д..
От гореизложеното следва извода, че към 1984г., когато
е одобрена съдебната спогодба за делба на имота, на която се позовава ищцата,
имотът е бил собственост на А.Х.П., Х.П.Т., Д.П.Н. и Х.М.Х., който е притежавал
½ ид.ч. от имота. Съгласно чл.75, ал.2 от ЗН, когато делбата е извършена
без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. В практиката се
приема, че делбата е нищожна при неучастие на един от съсобствениците и когато
придобивното основание не е наследяване. Предвид че един от действителните
собственици на имота, а именно Х.М.Х. не
е участвал в производството по гр.д. № 2029/1984г. по описа на ВРС, то допуснатата
в рамките на същото съдебна делба се явява нищожна.
По гореизложените съображения съдът намира, че между Х.Т.
и Д.Н. не е възникнала съсобственост в процесния имот по силата на съдебната
спогодба по делбата от 1984г. Представеният от ищцата констативен нотариален
акт № 152 от 1984г., който е оспорен от ответницата, е издаден само и
единствено въз основа на съдебната делба, предвид което не следва да бъде
зачетен като годно доказателство за установяване на съсобствеността.
Въпреки че ищецът не установи твърдяното основание за
съсобственост, съдът намира че на база на твърденията на ответната страна и
ангажираните доказателства се установява такава.
От представените писмени доказателства и на базата на
изложеното по-горе за идентичността на имотите се установи, че с нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 105, том V, дело № 1643/1961г.
наследодателката А.Х.П. и п.т.п.са придобили ½ ид.ч. от процесния
поземлен имот, ведно с цялата построена към този момент къща в имота, а
останалата ½ част от имота е придобита от М.Х.А. по силата на нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 106, том V, дело № 1643/1961г., а
впоследствие от неговия син Х.М.Х. по силата на нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 87,
том XII,
дело № 4371/1982г.
След смъртта на п.п.собствеността върху общата му с а.
П. ½ ид.ч. и върху построеното към този момент в имота жилище е преминала върху а., Х. и Д., като ½
от общото имущество е останало за а. П. и по ¼ за всяко дете. Съображенията за това разделение на квотите
идва от действащата към откриване на наследството на п.п.разпоредба на чл.14, ал.7 от СК от 1968г. (отм.), съгласно
която, когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия, той не
получава дял от частта на последния от съпружеската имуществена общност. В този
смисъл а. е получила своя дял от притежаваната съпружеска имуществена общност
(а именно ½), а останалата половина е получена в равни квоти от двете им
деца Х. и Д., а именно в собственост на а. е останала ¼ и.д.ч. от
поземления имот и ½ ид.ч. от построеното към този момент жилище, а в
собственост на Х. и Д. са останали по 1/8 ид.ч. от поземления имот и по
¼ ид.ч. от жилището.
Ответниците Д.Н. и Н. Н.твърдят, че са придобили по
давност построеното през 1971-72г. от тях второ жилище в имота още преди
смъртта на а. П., а впоследствие са придобили целия поземлен имот и другото
жилище, както следва: 1/3 ид.ч. от имота и цялото жилище чрез договор за
дарение от 1984г., прикриващ договор за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане и останалите 2/3 ид.ч. от имота – по наследство и давност.
Съдът намира, че в имота са изградени две отделни
жилища, които представляват самостоятелни обекти, макар и същите да са отразени
в кадастъра като една обща сграда. Този извод се налага както от свидетелските
показания, така и от заключението на вещото лице и разясненията, дадени от него
при изслушването му в съдебно заседание. Впрочем и исковата молба е заведена
именно за двете отделни жилища част от сграда с идентификатор ******.
От показанията на свидетелите се установи, че
първоначално в имота е имало едно жилище, в което е живяла наследодателката а.
със съпруга си и децата си Х. и Д.. Впоследствие там заживял и съпругът на Д. –
Н., а Х. ***. Установи се още, че около 1971-72г. в имота е построено второ
жилище със средства и труд на Н. и неговия баща, в което са заживели Д. и Н., а
а. е останала да живее в по-старото жилище. Макар и изградено със средствата на
Н., за него и Д. не е имало учредено право на строеж, поради което по силата на
приращението формално жилището е придобито от собствениците на земята към този
момент. Въпреки това жилището е обитавано изцяло от семейството на ответниците Д.
и Н., те са отглеждали там своите деца и са полагали грижи за а., която е
живяла в съседното жилище. От показанията на свидетелите се установява
недвусмисленото намерение на Д. и Н. да владеят новото жилище като свое. Няма
данни за противопоставяне на това владение нито от страна на Милко Андонов,
нито от страна на Х. и а.. В този смисъл съдът намира, че ответницата Д.Н. и Н.
Н.са владели непрекъснато и необезпокоявано жилището в период по-дълъг от 10
години, поради което са придобили същото по давност.
По отношение на по-старото жилище и на поземления имот
се установи, че с нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 130, том XXXIII, дело № 4818/1996г. А.Х.П. е дарила на дъщеря си Д.П.Н. 1/3
ид.ч. от поземления имот и цялото жилище. Твърдението на ответницата, че
сделката е била симулативна и е прикривала договор за прехвърляне на имот срещу
издръжка и гледане остана недоказано. Това е така, тъй като по делото не е
представен писмен документ, който да има характера на обратно писмо, от което
да се установява симулацията. По тази причина не са допуснати и свидетелски
показания в тази насока. Следва да се има предвид, че към датата на дарението а.
П. не е притежавала толкова ид.ч. от собствеността върху прехвърленото
имущество, а по-малко. Дарението на чужда вещ не е нищожно, но доколкото
съставлява деривативно придобивно основание, надареният не получава в своя
имуществото, което дарителят не притежава. В настоящия случай с договора за
дарение а. П. е прехвърлила в собственост на дъщеря си Д. са мои д.ч., които действително
е притежавала към този момент, а именно ¼ ид.ч. от поземления имот и
½ ид.ч. от жилището.
За да се достигне до краен извод за квотите на страните по делото в
съсобствеността на процесните имоти следва първо да се разгледа предявеният от
ищцата иск по чл.30 от ЗН за намаляване на горепосоченото дарение поради
нарушаване на нейната запазена част от наследството и възстановяване на същата
запазена част.
Съгласно чл.30 от ЗН наследник с право на запазена
част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или
дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на
неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и
дарения с изключение на обичайните дарове.
От представеното удостоверение за наследници А.Х.П. е
оставила двама наследници по закон, които са нейни деца – ищцата Х.Т. и
ответницата Д.Н., за които съгласно правилото на чл.29, ал.1 от ЗН общата
запазена част от наследството е 2/3, следователно за всеки от тях по 1/3.
Установи се, че наследството на А.Х.П. включва само
нейната 1/4 ид.ч. от процесния недвижим имот и ½ ид.ч. от по-старото
жилище, които са предмет и на процесното дарение. При двама наследници
низходящи разполагаемата част на наследодателя е 1/3. Предвид обстоятелството, че към момента на
дарението същото е изчерпвало цялото имуществено на наследодателката а. П., то
безспорно е накърнена запазената част на ищцата Х.Т. от 1/3, предвид което
дарението следва да бъде намалено с 1/3 и да бъде възстановена запазената част
на ищцата. В този смисъл искът по чл.30 се явява основателен и следва да бъде
уважен.
След съобразяване на възстановената запазена част от
наследството на ищцата, съдът намира, че същата е придобила по наследство от
майка си 1/12 ид.ч. от поземления имот и 1/6 ид.ч. от жилището, към които следва да се прибавят горепосочените придобити по наследство
от баща й п.п.1/8 ид.ч. от поземления имот и ¼ ид.ч. от жилището. В този
смисъл Х. притежава 5/24 ид.ч. от поземления имот и 5/12 ид.ч. от жилището. Ответницата е направила възражение, че е
придобила по давност и идеалните части на ищцата от земята и жилището, което
съдът намира за неоснователно по следните съображения:
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012г. по тълк.д. № 1/2012г. на ОСГК
на ВКС „Независимо от
какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си”. В
настоящия случай се твърди, че единият от съсобствениците е владял по-голяма
част от общия имот, която не съответства на неговата идеална част, предвид
което щом се позовава на изтекла придобивна давност е следвало да докаже
промяната в намерението си да владее чуждата част като своя. Тази промяна в
намерението е следвало да бъде демонстрирана чрез действия, които по ясен и
недвусмислен начин да показват отричане владението на другия съсобственик и да
са доведени до знанието му. Съдът
намира, че по отношение на дворното място и първото жилище не се доказа по
безспорен начин, че Д.Н. е предприела такива действия, които да обективират
ясно и категорично пред Х.Т. намерението й да владее по-голямата част от общия
им имот за себе си, които да отричат нейното владение върху тази част. Установи
се от показанията на свидетелите, че Х. първоначално е живяла в имота с
родителите си, после по обективни причини е заминала да учи в друг град, като
се е прибирала в събота и неделя. Впоследствие се е омъжила и е заживяла в имота, но има данни, че е
поддържала контакти със сестра си и е посещавала имота, макар и рядко. Дори и
въобще да не го е посещавала, тя се явява владелец на своята идеална част,
държана от другия съсобственик. За да придобие идеалните части на своята
сестра, ответницата следваше да докаже, че е демонстрирала пред нея категорично
намерение да владее цялото дворно място и въпросното жилище за себе си.
По отношение на останалата ½
ид.ч. от процесния недвижим имот, която е била собственост на М.А.и
впоследствие прехвърлена на сина му – ответника Х.Х. съдът намира, че
ответниците Д. и Н. н.заедно са придобили същата по давност. Установи се от
свидетелските показания, че именно те са живели в имота и са полагали грижите
за него след смъртта на а. П., а и преди това, като няма никакви данни Х.Х. да
е проявявал някакви претенции към имота. Самият той в отговора на исковата
молба категорично е заявил, че не се счита за съсобственик и не желае да
участва в делбата.
С оглед всичко изложено следва извода,
че между Х.Т., Д.Н. и Н. Н.е налице съсобственост по отношение на процесното
дворно място при следните квоти: 5/24 ид.ч. за Х.Т., 7/24 ид.ч. за Д.Н. и 12/24
ид.ч. общо за Д.Н. и Н. н.. Въпреки това съдът намира, че искът за делба на
дворното място като самостоятелен обект на собственост следва да бъде отхвърлен
в тази част, по следните съображения:
Установи се, че в процесния поземлен
имот има разположена сграда, отразена с идентификатор ****** по КК и КР на гр. Варна. Както се посочи
по-горе, не е от съществено значение дали става въпрос за една обща сграда или
за две долепени такива, а обстоятелството, че са налице два самостоятелни
жилищни обекта. Установи се, че единият обект – първото построено жилище е
съсобствено между сестрите Х. и Д. по наследство от техните родители, а второто
(по-късно построеното жилище) е съсобствено между ответниците Д. и Н. Н.в
условията на съпружеска имуществена общност. В този смисъл при наличието на два
самостоятелни обекта на различни собственици в един поземлен имот е налице така
наречената хоризонтална етажна съсобственост, при която земята се явява
прилежаща част към сградата в случай, че от нея не може да се обособи
самостоятелен парцел. В настоящия случай съобразно устройствените правила и при
съобразяване на площта на дворното място, на площта на сградата и
разположението й в имота, съдът намира, че не може да се обособи такава част от
имота. Същевременно предвид че се касае за една сграда, или две долепени една
до друга такива, не е възможно и да се обособят самостоятелни парцели за всяко
от жилищата. От всичко изложено следва, че делба на процесния поземлен имот
като самостоятелен обект не може да бъде допусната,а идеалните части на
страните от имота следва да бъдат допуснати до делба като прилежащи части към
отделните жилища.
По отношение на жилище, находящо се в жилищна сграда с
идентификатор ******, находящо се в гр.
Варна, ул. „л.к. № **, състоящо
се от външно стълбище, антре, стая, кухня, клозет в двора (старото жилище) се
установи се установи, че е налице съсобственост между Х.Т. и Д.Н. при квоти
5/12 ид.ч. за Х.Т. и 7/12 ид.ч. за Д.Н.. При същите квоти следва да бъде
допусната до делба и сграда с идентификатор ******по КК и КР, представляваща
дървена барака, която се установи, че е налична в имота и също е била предмет
на дарението, извършено с нотариален акт № 130, том XXXIII, дело №
4818/1996г. на нотариус О. с..
По отношение на жилище находящо се в жилищна сграда с
идентификатор ******, находящо се в гр.
Варна, ул. „л.к. № **, състоящо
се от тераса с външно стълбище, две стаи, кухня с кухненска ниша, баня-клозет,
покрит вход за мазата и избено помещение, делбата следва да бъде отхвърлена,
тъй като същото е обща собственост на ответниците Д. и Н. н.в условията на
съпружеска имуществена общност.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
НАМАЛЯВА извършеното с нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 130, том XXXIII, дело №
4818/1996г. на нотариус при ВРС О. с., дарение от наследодателя А.Х.П., ЕГН **********, починала на 23.01.2013г. в полза на Д.П.Н., ЕГН ********** на 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ******по КК и КР на гр.
Варна, с номер по предходен план 1567,
находящ се в гр. Варна, ул. „л.к. № **,
целия с площ от 237 кв.м., а по документ за собственост 220 кв.м., ведно с
жилище находящо се в жилищна сграда с идентификатор ******, състоящо се от
външно стълбище, антре, стая, кухня, клозет в двора, както и дървена барака в
двора с идентификатор ******с площ от 8 кв.м. и съответните подобрения в
поземления имот, при граници на имота: имоти ******, ******, ******, ****** и ******,
с 1/3 ид.ч., като ВЪЗСТАНОВЯВА
ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ на Х.П.Т., ЕГН ********** от наследството на А.Х.П., ЕГН **********,
починала на 23.01.2013г. в размер на 1/3
ид.ч.
ДОПУСКА извършване на делба на жилище, находящо се в жилищна сграда с идентификатор ****** по КК и
КР на гр. Варна, с администртивен
адрес: гр. Варна, ул. „л.к. № **, състоящо
се от външно стълбище, антре, стая, кухня, клозет в двора, както и дървена барака с идентификатор ******с
площ от 8 кв.м., построени в поземлен имот
с идентификатор ******по КК и КР
на гр. Варна, с номер по предходен план
1567, находящ се в гр. Варна, ул.
„л.к. № **, целия с площ от 237 кв.м., а по документ за собственост 220 кв.м.,
при граници на имота: имоти ******, ******, ******, ****** при квоти: 5/12 ид.ч. за Х.П.Т., ЕГН
********** и 7/12 ид.ч. за Д.П.Н., ЕГН **********, ведно с прилежащите
към сградата части от поземлен имот с идентификатор ******по КК и КР на гр.
Варна, с номер по предходен план 1567,
находящ се в гр. Варна, ул. „л.к. № **,
целия с площ от 237 кв.м., а по документ за собственост 220 кв.м., при
граници на имота: имоти ******, ******, ******, ******, от който Х.П.Т., ЕГН
********** притежава 5/24 ид.ч., а Д.П.Н., ЕГН **********
притежава 7/24 ид.ч., на основание чл.34 от ЗС.
ИЗКЛЮЧВА Х.М.Х., ЕГН ********** и Н.Д. н., ЕГН ********** от
делбата на жилищна сграда с идентификатор ******, находящо се в гр. Варна, ул. „л.к.
№ **, състоящо се от външно стълбище, антре, стая, кухня, клозет в
двора, както и дървена барака в двора
с идентификатор ******с площ от 8 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Х.П.Т., ЕГН ********** срещу Д.П.Н., ЕГН **********, Н.Д. н., ЕГН
********** и Х.М.Х., ЕГН ********** иск за делба на поземлен имот с идентификатор ******по КК и КР на гр.
Варна, с номер по предходен план 1567,
находящ се в гр. Варна, ул. „л.к. № **,
целия с площ от 237 кв.м., а по документ за собственост 220 кв.м., при
граници на имота: имоти ******, ******, ******, ****** и на построеното в същия
имот жилище, находящо се в жилищна
сграда с идентификатор ****** по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна,
ул. „л.к. № **, състоящо се от тераса с външно стълбище, две
стаи, кухня с кухненска ниша, баня-клозет, покрит вход за мазата и избено
помещение, на основание чл.34 от ЗС.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: