РЕШЕНИЕ
№ 1369
гр. Пловдив, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Т.ка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300501638 по описа за 2022 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 799/14.03.2022 г. постановено по гр.д.№ 2545 по описа за 2021 г.
на Районен съд - Пловдив, VII гр.с. се признава за установено в отношенията между
страните, че Л. М. Г., ЕГН **********, дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, сумата в общ размер на 341,09 лева, от които сумата в размер на 110,24
лева – незаплатени начислени такси и цени за ползвани съобщителни услуги за периода
25.10.2018 г. – 24.01.2019 г. по договор за мобилни услуги от 21.04.2018 г. с
предоставен мобилен номер ***, и допълнително споразумение към посочения договор
от 16.09.2018 г. към него, сключени между страните, сумата в размер на 92,46 лева,
представляваща неустойка при прекратяване на посочените договори по вина на
ответника, но не повече от три стандартни месечни такси, и сумата от 138,39 лева –
дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 16.09.2018 г. на устройство
Samsung Galaxy J5 2017 Blue, ведно със законната лихва върху посочените суми от
датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК в съда –
21.08.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, като се ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване дължимост на сумата от 284,20 лева – неустойка, представляваща
разликата между стандартната цена на устройство Samsung Galaxy J5 2017 Blue и
действителната към момента на сключване на Договор за лизинг от 16.09.2018 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 5009/10.09.2020 г. по
ч. гр. д. № 10470/2020 г. на Районен съд Пловдив, X гр.с. в общ размер на 625,29 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 Л. М. Г., да заплати на „Теленор България” ЕАД,
следните суми: 210,01 лева - разноски по съразмерност за заповедното производство по
1
10470/2020 г. на Районен съд Пловдив, X гр.с., и 482,76 лева - разноски по
съразмерност за настоящото производство.
Недоволен от постановеното решение е останал ищецът „Теленор България”
ЕАД, ЕИК *********, който е подал въззивна жалба против решението в частта му, с
която е отхвърлен установителния иск за сумата от 284,20 лева – неустойка,
представляваща разликата между стандартната цена на устройство Samsung Galaxy J5
2017 Blue и действителната към момента на сключване на Договор за лизинг от
16.09.2018 г.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната част поради противоречие с материалния закон, съдопроизводствените
правила и необоснованост.Оспорват се изводите на районния съд за отхвърлянето на
претенцията за неустойка и се излага доводи за дължимостта на сумата. Поддържат се
съображения, че при сключване на договора мобилното устройство е закупено на
преференциална цена, както и че при предсрочно прекратяване на договорът за
мобилни услуги, с който е предоставено дадено устройство, потребителят ще се
обогати неоснователно като е получил устройството на по-ниска от стандартната му
цена, към който момент потребителят не е върнал владението върху устройството и
продължава да го ползва. Развиват се доводи, че договорната неустойка е
компенсаторна и същата не е неравноправна. Искането към съда е да отмени
решението в обжалваната му част и да уважи претенцията за неустойка. Моли за
присъждането на сторените разноски за държавна такса за въззивното производство,
както и деловодните разноски за заповедното и исковото производство.
В срока по чл.263 ГПК от Л. М. Г., ЕГН **********, чрез назначения особен
представител адвокат Т. Я., е постъпил отговор на въззивна жалба, с който моли се за
отхвърлянето на подадената въззивна жалба като неоснователна, недоказана и
неправилна. Излага съображения, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с
която са уважени исковите претенции.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната част, като същевременно въззивният съд при служебната си
проверка не констатира нарушения на императивни материално правни правила, които
е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока
съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.
Производството пред районния съд е образувано въз основа на обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 и чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД, като предмет на въззивна проверка е искът за
установяване на вземане за неустойка по чл.92 ЗЗД.
2
По делото е безспорно установено сключването на договор за мобилни услуги от
21.04.2018 г и допълнително споразумение към него от 16.09.2018 г., по силата на
които „Теленор България” ЕАД е предоставило на Л. М. Г. мобилен номер *** срещу
заплащането на стандартен месечен абонамент, както и мобилно устройство Samsung
Galaxy J5 2017 Blue за сумата от 200,66 лева лизингова цена с абонамент на основание
сключен между тях Договор за лизинг от 16.09.2018 г.
Не е налице спор относно неизпълнение на задължението за заплащане на
ползваните по облигацията мобилни услуги от ответника Л. М. Г. на доставчика - ищец
„Теленор България” ЕАД / с настоящо наименование „Йеттел България“ ЕАД./
Според раздел 4, т.3 от Допълнителното споразумение от 16.09.2018 г., към
Договор за мобилни услуги от 21.04.2018 г., в хипотезата на предсрочното им
прекратяване по вина на потребителя - абонат на предоставената услуга, изразяваща се
в неплащането й в срок последният дължи на доставчика неустойка, както следва: а/
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти, и в допълнение потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на
оставащия срок на договора; и б/ случаите, в които е предоставено устройство за
ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан
документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата
между стандартната цена на устройството / в брой, без абонамент / съгласно ценовата
листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от потребителя
при предоставянето му / в брой или съответно лизингова цена по договора за лизинг/,
каквато съответства на оставащия срок на договора.
Въз основа на посочените договорки, с подадената искова молба „Теленор
България” ЕАД е претендирало заплащане на неустойка в размер на 376, 66 лева, от
която: 92, 46 лева - представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси
за предоставения мобилен номер, както и добавена разлика в размер на 284, 20 лева
между стандартната цена на устройството Samsung Galaxy J5 2017 Blue без отстъпка,
съгласно последната актуална ценова листа от 16.09.2018г. и дължимата обща
преференциална цена по договора за лизинг от 16.09.2018 г., съответстваща на
оставащия срок на договора за мобилни услуги.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
чрез назначения му особен представител адвокат Я.
С първоинстанционното решение претенцията за неустойка по чл.92 ЗЗД е
уважена за размера на 92, 46 лева - представляваща сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за предоставения мобилен номер, в която част решението не е
обжалвано и е извън инстанционната проверка на въззивния съд.
В обжалваната част на решението районният съд е отхвърлил претенцията за
неустойка за сумата от 284, 20 лева, представляваща разликата между стандартната
цена на устройството и действителната към момента на сключване на договора, след
като е приел, че ищецът не може впоследствие да се търси като неустойка,
предоставена търговска отстъпка с договора въз основана на която е формирана
крайната покупна цена. Районният съд е посочил, че цената на вещта е съществен
елемент от договора за продажба и е изрично договорена от страните още към момента
на сключване на договора, поради което с претенцията за заплащане на предоставена
3
отстъпка от цената на вещта, под формата на неустойка, се цели последващо
увеличаване на продажната цена. Според районният съд, това от една страна е
противно на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на
неустойката, а от друга се постига и заобикаляне на първоначално обявената и
договорена с потребителя цена на веща, което е в противовес с чл. 143, ал. 2, т. 13
Закон за защита на потребителите, поради което е отхвърлил посочената претенция
като неоснователна.
Въззивният съд намира решението в обжалваната част за правилно. Споделя се
установената от районния съд фактическа обстановка и начинът, по който следва да се
ценят събраните по делото доказателства, както и правните изводи, които те
обосновават, поради което същите не следва повторно да бъдат анализирани и на
основание чл.272 ГПК се препраща към мотивите на първоинстанционния акт, с което
същите стават част от съжденията в настоящия съдебен акт.
В допълнение на изложеното от районния съд и предвид оплакванията в
жалбата, въззивният съд намира следното:
Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 4 от ТР №
1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, е установено, че неустойката
следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, когато
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при съблюдаване и на
примерно изброените критерии: естеството им на парични или на непарични и
размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и
вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди.
В разглеждания случай уговорената неустойка в размер на разликата между
стандартната и преференциалната цена на предоставеното устройство излиза извън
присъщите й функции и цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора. В
допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги от 16.09.2018 г.
страните са постигнали уговорка за цената на предоставеното устройство Samsung
Galaxy J5 2017 Blue в брой или обща лизингова цена да е в размер на 200, 66 лева, при
стандартна цена на устройството / в брой, без абонамент/ от 629, 90 лева и направена
отстъпка от 429, 24 лева. Въззивният съд намира, че посредством уговорената
неустойка ищецът се стреми да извърши промяна на съществен елемент от договора, а
именно – цената на устройството, едностранно, без съгласието на потребителя.
Подобна уговорка противоречи на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност
на престациите, а не такава е целта на закона. Освен това така определеният размер на
неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като не само че не
обезпечава вреди, а „увеличава“ без съгласието на насрещната страна цената на
предоставеното устройство. Въззивникът неоснователно обосновава тази договорка за
неустойката с предоставената му възможност да определя отстъпка от цената на
устройство, доколкото посоченото право на оператора е определящо при сключването
на договора и не оправдава последващото едностранно увеличение на цената на
устройството чрез договарянето на неустойка под формата на извършената отстъпка,
тъй като цената следва да се счита за окончателно определена със сключване на
4
договора. Обстоятелството дали вещта е била върната е без значение, тъй като във
всички случаи, освен при прехвърляне на собствеността, лизингополучателят дължи
връщане на вещта - чл. 1, ал. 3 от договора, за неизпълнението на което задължение е
договорена отделна неустойка в договора за лизинг.
Неоснователно се настоява, че претендираната неустойка се явява
компенсаторна по отношение предвидимата вреда на оператора към сключване на
договора при неговото прекратяване. Анализирайки съдържанието на разпоредбата на
раздел 4, т.3 от Допълнителното споразумение от 16.09.2018 г., към Договор за
мобилни услуги от 21.04.2018 г., се обосновава извод, че същата съдържа три
кумулативно начислени неустойки - размерът на три стандартни месечни абонаментни
такси за предоставения мобилен номера; част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове за оставащия срок на договора; и разликата между
стандартната цена на устройството и действителната към момента на сключване на
договора, съответстваща на оставащия срок на договора. Предвиждането в
потребителския договор за едно и също неизпълнение на няколко различни и
едновременно дължими санкции надхвърля присъщите обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции на неустойката, преценено при сключване на договора съгласно
разясненията в т. 3 на ТР № 2 от 12.11.2014 г. на ВКС. Следователно се налага извод, че
с процесния допълнителен компонент на клаузата за неустойка в размер на разликата
между стандартната цена на устройството и действителната към момента на сключване
на договора, съответстваща на оставащия срок на договора, се задължава потребителя
да заплати необосновано висока неустойка. Така и следва да се има предвид, че
претендираната неустойка от 284, 20 лева надхвърля цената на устройството от 200, 66
лева, и съставлява 45 % от стандартна цена на устройството от 629, 90 лева към
момента на сключване на договора с потребителя. Следователно посоченият
допълнителен компонент на клаузата за нестойка е договорен в противоречие на
добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката, като
постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена на
вещта. Процесният компонент на неустойката, уговорена в р.4.,т.3 от допълнителното
споразумение към договора противоречи на добросъвестността и води до значително
неравновесие между правата на търговеца и потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
С оглед на изложеното, въззивната жалба се явява неоснователна, съответно
първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно, поради което следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото, въззиваемата страна има право на разноските в
настоящата инстанция, но тъй като не претендира такива, разноски не следва да бъдат
присъдени.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 799/14.03.2022 г. постановено по гр.д.№ 2545
по описа за 2021 г. на Районен съд - Пловдив, VII гр.с., в частта, с която е отхвърлен
предявеният от „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* / с настоящото
наименование „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********/ срещу Л. М. Г., ЕГН
**********, иск за признаване за установено в отношенията между страните, че Л. М.
5
Г. дължи на „Теленор България” ЕАД сумата в размер на 284,20 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 21.04.2018 г. с предоставен
мобилен номер *** и допълнително споразумение от 16.09.2018 г. към посочения
договор, представляваща разликата между стандартната цена на устройство Samsung
Galaxy J5 2017 Blue и действителната към момента на сключване на Договор за лизинг
от 16.09.2018 г., по издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 5009/10.09.2020
г. по ч. гр. д. № 10470/2020 г. на Районен съд Пловдив, X гр.с. за общия размер от
625,29 лева.
В необжалваната част решението на районния съд е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6