О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../09.01.2020 год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание
на девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Павлова
частно търговско дело № 2107 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 274, ал.1 т.1
ГПК.
Образувано е по частна жалба
на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощник юрисконсулт Петя Кантарска срещу определение № 15456/25.11.2019
год., постановено от ВРС -30-ти състав, с което е прекратено производството по
делото.
В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на постановеното
определение поради това, че указанията за предявяване на иск по чл.415, ал.1 ГПК са дадени именно на цесионера и поради това, че по аргумент от чл.99, 2 ЗЗД
цесионерът е легитимиран за предяви иск за установяване на вземането, което му
е цедирано. Изложено е също така, че доколкото се касае за настъпил след
издаване на заповедта юридически факт /договор за цесия/ същият следва да бъде
зачетен от съда. Настоява се за отмяна на атакуваното определение.
Жалбата е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с
писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият
състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООС срещу Т.И.И. с правно основание чл.422, ал.1 ГПК.
Видно от сезиралата съда искова молба
касае се за предявен иск с
правно основание чл.422 ГПК за приемане на установено, че ответникът дължи на
ищеца, в качеството му на частен правоприемник на „Райфайзенбнак /България/“ ЕАД суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение
№ 7584/03.10.2012 год. по ч.гр.д. № 14076/2012 год. на ВРС.
Видно е както от
твърденията в исковата молба, така и от представените доказателства, че се касае
за частно правоприемство, основано на прехвърляне на вземането чрез договор за
цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение в полза на
банка. След като обаче заповедта за незабавно изпълнение е била издадена въз
основа на извлечение от сметка и произтича от особеното качество на кредитора –
банка, първостепенният съд е приел, че цесионерът не е легитимиран да предяви иска по
чл. 422 ГПК.
Определението
е правилно. Действително, в т.10б от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС ОСГТК
по т.д.4/2013 г. е формулиран общ принцип, че при частно правоприемство
основано на договор за цесия и настъпило в периода след издаване на заповедта
за изпълнение до предявяване на иска, легитимиран да го предяви е и цесионерът.
Но в редица постановени, след произнасяне на Тълкувателно решение №4/18.06.2014
г., съдебни актове на ВКС се приема, че т.10б следва да бъде съобразено с
наложеното в т. 4г от същото ТР изключение за частно правоприемство на страната
на кредитора в заповедното производство. Посочено е, че в хипотезата по чл. 417
т.2 ГПК възможността за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение
произтича от особеното качество на кредитора, поради което и неговият частен
правоприемник трябва да притежава същото качество, за да получи заповед за
незабавно изпълнение. В противен случай се заобикаля законът чрез издаване на
заповеди за незабавно изпълнение в полза на субекти извън изрично посочените в
закона, за които законодателят е предвидил облекчен ред за събиране на
вземанията им. Законът не е въвел ограничения за цедиране на тези вземания, но
има ограничения за издаване на изпълнителен лист по облекчения ред на чл. 417,
т. 2 ГПК.
И след като
производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното и в него се
проверява възникнало ли е изпълнителното основание, ограниченията на т. 4г от
тълкувателното решение следва да се приложат и в хода на исковото производство
по чл. 422 ал. 1 ГПК, когато заявителят е цедирал вземането преди
стабилизирането на заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа на
нея изпълнителен лист.
Приема се, че в
горните случаи при прехвърляне на вземането след подадено заявление от кредитор
– банка на друг кредитор, легитимиран да предяви иска по чл. 422 ГПК е само
цедентът, който ще продължи участието си в делото, а цесионерът само при
условията на чл. 226 ГПК със съгласието на всички страни в процеса включително
и длъжника /напр.решение № 1/01.02.2017 год. на ВКС по т.д. № 3228/2015 год./.
Налага се извод за недопустимост на
предявения главен иск с правно основание чл.422 ГПК, поради което и правилно производството по него е прекратено като недопустимо. Оплакването на частният жалбоподател, че именно
нему, в качеството му на цесионер, са дадени указания по чл.415, ал.1 ГПК са
неотносими към правилността на постановения съдебен акт от исковия съд, който
самостоятелно преценява предпоставките за допустимост на предявения иск. А
неправилно дадените указания следва да се приравнят на липса на такива, поради
което и евентуално предявен от цедента иск, при наличие на постъпило възражение
от длъжника, би бил допустим.
По изложените съображения,
настоящият състав на ВОС намира депозираната жалба за неоснователна, поради
което и обжалваното определение следва да се потвърди.
Воден от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 15456/25.11.2019 год., постановено по гр.д.
№ 18484/2019 год. от ВРС -30-ти състав, с което е прекратено производството по
делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: