№ 217
гр. Разград , 20.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря ПЕНКА В. ТОЦЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
Гражданско дело № 20213330100576 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:45 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ, редовно призован, се явява лично и с адв. М., упълномощена с подаването
на исковата молба
ОТВЕТНИЦАТА, редовно призована, лично и с адв. Н. Й., назначена за служебен
адвокат на същата
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото.
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 323 ГПК за определяне на привременни мерки.
СЪДЪТ прикани страните към спогодба .
АДВ. М.: Споразумение, чухме се с колегата преди заседанието, сега пред залата,
също говорихме, не е възможно поради факта, че детето в момента посещава психолог,
излизат нови опити сексуални от страна на съжителя на майката, включително сме насочени
към съдебен лекар, и се опасяваме какво би могло да се случи. Още повече, че по нашия
доклад от Шуменския отдел Закрила на детето многократно говориха с детето, то провежда
срещи вече с психолог и е изразило лично становище пред тях, срещите с майката да бъдат,
изключая присъствието на съжителя й. Поддържаме искането за определяне на привременни
мерки.
АДВ. Й.: Безспорно съм провела разговор с колегата, във връзка със спогодба, или
споразумение по отношение на определяне упражняването на родителските права, личния
режим на отношения спрямо детето, местоживеенето на същото и издръжката. Реално
спогодба няма, тъй като същите заявяват, че не са склонни да правят различно от това което
1
са изискали в исковата молба. Дотолкова, доколкото за днешното съдебно заседание, със
съгласието на ответницата майка на Г., в днешно съдебно заседание отправям искане за
споразумение по отношение на привременни мерки спрямо детето, като предлагам на
ищцовата страна да бъде определен режим на съвместно упражняване на родителски права,
като нашето предложение е свързано конкретно: дните от понеделник, до 17.30 ч. в
четвъртък, всяка седмица от месеца, Г. да пребивава при майка си на адреса на същата, в
дните от 17.30 ч. в четвъртък, до 17.30 ч. в неделя, да пребивава при баща си, на адреса
посочен в исковата молба, като всеки от родителите поеме за времето през което е при тях,
издръжката на същото.
АДВ. М.: Не сме съгласни със съвместно упражняване на родителските права, като
привременна мярка. Казах какво е нашето опасение. Детето изпитва страх, което е изразило
и е отбелязано в социалния доклад, изобщо да се върне в дома на майката. Включително
изпитва страх, тъй като тя прави многократни опити, придружена от четирима мъже, да се
среща с детето. Основанието за местната подсъдност, поддържам това искане, защото детето
не желае да бъде местено в дома на майката. Считам, че подсъдността би следвало да бъде
изпратено на Районен съд Шумен. Те го изпратиха с мотива, че местоживеенето на детето е
в Разград. Сега детето вече не е там.
АДВ. Й.: Считам, че делото е подсъдно на Районен съд Разград и не следва да бъде
преместено по подсъдност в Районен съд Шумен. Това, че в момента детето пребивава на
адреса на баща си, не е основание за прекратяване делото тук и изпращането му
компетентност на Районен съд Шумен.
АДВ. М.: Същото е регистрирано в област Шумен, не е регистрирано тук, така че ние
сме приложили доказателства, че местоположението на детето в момента е при бащата, но и
че е регистрирано в с. Развигорово.
СЪДЪТ, съобразно практиката на ВКС, намира искането за неоснователно.
Действително, детето в момента живее при баща си, регистрирано е при него, но към
момента на завеждане на производство, детето е живеело при майка си, а именно в с.
Гороцвет. Съдът следва да има предвид, че за настоящ адрес на детето се приема неговото
фактическо местопребиваване към момента на предявяване на иска, а последващо такова не
е основание за изменение на подсъдността, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ уважава искането за неподсъдност на Районен съд Разград и изпращане
производството на Районен съд Шумен.
АДВ. М.: Към днешна дата бащата е подал заявление до класния ръководител и
директора на училището в което учи, на същото е разрешена форма на дистанционно
обучение, осигурена му е стая, лаптоп и то провежда всекидневно обучение.
ДОКЛАДВА социалните доклади на Дирекция Социално подпомагане Шумен и
Дирекция Социално подпомагане Разград.
2
АДВ. М.: Водим двама свидетели, които са съответно баба на детето по бащина
линия и жената, с която бащата живее на семейни начала, с която детето ежедневно споделя
и тя също полага грижи за него, които моля да бъдат допуснати до разпит. Това са А.Х.И.,
Ф.М.М.. Да разпитаме Ф.М. за причините поради които детето остава да живее в дома на
бащата, след гостуване и споделяне опитите и предложенията за осъществяване на
сексуален контакт с него от страна на съжителя на майката, А. мисля че беше името на
съжителя. Междувременно детето получи заплаха за убийство от съжителя на майката, при
разговор по телефона, удостоверен от възрастни, които са присъствали, след като той
разбира, майката категорично отрича, че това не може да бъде. Все още няма подаван сигнал
до прокуратурата. Предстои посещение при съдебен лекар. Детето е минало при аг лекар,
само с видеозон направили преглед, и го изпращат на съдебен лекар, за да се види има ли
осъществен контакт. Нося писмени доказателства за направени разходи междувременно за
детето - лечение на екзема на главата, рецепти, заявленията които са подадени до училището
и шофьорска книжка, че бащата може при нужда, тъй като личния лекар все още не е
сменен, да води детето. Фискалните бонове са разходи за детето, във връзка с лечение,
закупуване на дрехи, две рецепти за лечение на екзема на главата.
АДВ. Й.: Запозната съм с приложените социален доклад от Дирекция Социално
подпомагане Разград и социален доклад от Дирекция Социално подпомагане Шумен. По
отношение днес направеното искане за разпит на двама свидетели, моля да не уважавате
същото, тъй като производството е определяне на привременна мярка, а сочените основания
за разпита им е евентуално осъществен полов контакт на детето, както и съответно подадени
различни, без приложени такива писмени доказателства и сигнали до различни институции.
Дори и да допуснете същите, моля да съобразите на основание чл. 172 ГПК техните
показания. Както и да обърнете внимание, че по отношение на Айтен – баба по бащина
линия на детето, същата е нямала почти никакви контакти с внучката си и към настоящия
момент няма данни, тя да се среща редовно с нея. По отношение днес представените
доказателства, оставям решението на съда, по отношение на тяхната допустимост, тъй като
са представени в днешното съдебно заседание и толкова бързо не мога да изкажа становище
по тях. Няма да сочим нови, допълнителни доказателствени искания. В отговора на исковата
молба сме заявили исканията си по същество. Няма да соча други доказателства.
СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните, предмета на делото, намира
представените от ищцовата страна писмени доказателства за допустими, неотносимо
намира представеното такова копие от шофьорската книжка на ищеца, като по отношение на
тяхната доказателствена стойност, ще се произнесе с акта си по същество. Допустимо и
основателно е искането за гласни доказателства, поради което следва да бъдат допуснати
исканите свидетели, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА фискалните бонове, 2 бр. рецепти, заявление до класния ръководител и до
директора на ОУ Христо Ботев с. Гороцвет.
3
ДОПУСКА до разпит като свидетели А.Х.И., Ф.М.М..
СНЕ самоличността на свидетелката
Ф.М.М. – 27 г., български гражданин, ***************************, с основно
образование, работи, неосъждана, живее на семейни начала с ищеца
На свидетелката разяснена разпоредбата на чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ф.М.: Желая да бъда свидетел.
НА свидетелката разяснена отговорността по чл. 290 от НК, същата обеща да говори
истината.
СВИДЕТЕЛКАТА Ф.М.М.: В момента детето Г. живее при нас в Шумен. Заплахите
от мъжа на майка му са заради секс, заради това детето е при нас. Има заплаха и за живота
на детето. Преди месец, когато детето беше при нас, по телефона имаше заплаха за живота й.
Ние се обадихме по телефона да кажем за историята, дето е станала, защото детето не
можеше да обясни на майка си от страх. Майка й не знаеше за тези сексуални намеци и
опити. Детето ми каза, че не могла да каже на майка си от страх, че няма да й повярва.
Когато е проведен този разговор, в петък вечерта, ние се обадихме тя да говори с майка си.
Те искаха да я приберат обратно. Те казаха „Ако се прибере тази вечер, тя ще види, ще я
убием.“ Това каза мъжа на майката. Детето искаше да обясни, но те не й вярваха. За три-
четири сексуални опита каза детето. Първият опит е бил, когато майката отива да ражда
второто си дете. Това го каза детето. Тогава майката отива да ражда, първо те така са
решили да спят тази вечер в баба й. Мъжът й А. казал „Ние ще си лягаме в къщи.“ Тогава
момиченцето Г. влязло в банята да се къпе. Тя като облича пижама, той махнал пижамата и я
бутнал в леглото. Тогава тя каза „Много малко остана, добре че аз бях с бикините си. Обаче
нищо не се случи.“ Вторият случай е бил миналата година 2020 г. есента. Г. когато играела
на улицата, А. я извикал и казал „Ела, да режем дърва в стара къща.“, където били комшии.
Там имало старо легло в къщата, пак я бутнал и тогава казал „Да направим секс.“ Тя пада на
земята, не пада на леглото, като пада на земята, избягала в къщи, но пак не могла да каже на
майка си. Третият случай става през м. февруари т. г. Преди това само с думи е казал, и
извадил нещо да го показва, майката била в другата стая. А. извадил половия си член да го
показва на Г., това е преди м. февруари. М. февруари, като се върнал от чужбина, тогава пак
предложил Г. да легне с него, тогава щял да й купи всичко. Тогава обещал на Г., като казал
„Ако легнеш с мен, аз ще направя всичко възможно за теб.“ Лягането, имаше предвид секс
детето. С няколко дни разлика, може би два-три дни, детето ми разказа това, постепенно
разказваше. Детето е при нас от 20.02.2021 г. Преди да дойде при нас детето м. февруари т.
г., тя ни разказа. Онлайн учеха децата, тогава тя ни идваше на гости. Това беше м. януари-
февруари, т. г., когато бяха онлайн. Тогава тя първо каза „Аз заради тази причина не искам
да се върна при майка.“ Само когато бяха 10 дни онлайн, тогава детето беше при нас, през
периода януари-февруари. Ние живеем в гр. Шумен. Тогава ни каза за пръв път и каза че
това е причината че не иска я върнем. Тя идва на частни уроци в джамията всяка събота и
неделя. От една година, всяка събота и неделя тя ходи на частни уроци в джамията в
4
Шумен, със превоз от джамията. Ако е онлайн обучение, е при нас. Ако присъствено учи, се
връща. Почивните дни е при нас. Миналата година през лятото беше на гости при баща си.
Гостува ни през м. юли на 2020 г. Уговорката беше тя още през ваканциите когато идваше
през учебната година, тя искаше при нас, все казваше „Татко вземай ме. Аз искам при вас да
живея.“ Не казваше защо. Каза, че при нас била по-добре. Направихме постъпления да я
запишем за миналата учебната година в Шумен. Помежду си уж се разбраха детето вече да
живее при нас, обаче в последния момент нещо се случи, те се отказаха. Г. говори по
телефона с майка си, и вече се беше отказала. Майката първоначално се съгласи да учи в
Шумен, после се отказа. Детето говореше по телефона, когато беше при нас, в последния
момент, ние когато намерихме вече училище и щяхме де я запишем, Г. се отказа. Първо
говориха по телефона с майка си и след това тя се отказа. Г. каза, че искала да живее и при
двамата родители. Сега детето казва „Изобщо не искам да се върна при майка.“ Даже вчера
Г. сама започна да говори „Не искам вече да ги виждам, защото майка ми не ми вярва. Аз
истината казвам, но защо прави така майка ми, да не ми вярва.“ Казваме й да се обади, но Г.
не иска, казва че се страхува. В момента Г. няма телефон. Имаше телефон, баща й го купи
още като беше Г. в Гороцвет. Тя дойде без телефон при нас. Каза, че са го дали на заложна
къща. Пращали сме пари. Обаче точно на тях не пращахме парите. Пращахме парите на
сестрата на мъжа ми, на нея пращахме, на лелята на детето. Само за закуски да й дава пари,
всеки ден. От Г. чухме, че ако дадем пари, тя не можела да ги харчи, защото майка й ги
вземала от ръцете и казвала „Отиди да купиш нещо на брат си от магазина.“ Психически
разтревожена идваше Г., така мълчеше, все скучно й беше, вижда се че иска нещо да каже,
но все се притесняваше. Екзема имаше на главата си. На пъпа си имаше. По едно време
ушите й бяха запушени. Плащахме за приемите, защото тя няма личен лекар при нас. Имаше
едни обеци, купени от баща й, но майка й ги заложила в заложна къща. Г. ми каза, че когато
идва при нас да не казва нищо какво се случва, за какво се приготвят. Майка й казала „Не
казвай нищо на баща си. Аз ще ходя в съда да издигна дело, обаче баща ти да не разбере.
Ние ще спечелим делото. Ти мен ще избереш, няма да избереш баща си. Вече ще
получаваме пари и вече ще живеем добре.“ От 3 години живея с ищеца, имаме дете, родено
м. септември 2019 г. От първия брак имам един син на 8 години, сега имам малко дете, ние
двамата и Г., живеем в апартамент, на квартира. Разширен е, има три спални. Има стая за Г..
Осигурено е собствено легло, баня, лаптоп си има в къщи. Добре се отнася с др. деца, не се
карат, не се бият. Гледам да не се карат, да не се бият. Не се караме и не се бием с Г..
Разбираме се много добре. Досега на никого не е споделила нищо. Когато баща й беше на
работа, Г. всичко споделя с мен в къщи. Много неща с мен е споделила и аз казах на баща й.
Сега Г. е при моята майка и баба имам. Майка ми, баща ми, свекърва ми, помагат. Свекърва
ми – майката на ищеца, живее в с. Развигорово. В с. Развигорово има къща собственост на
ищеца. Точно не може да се каже, че знае перфектно български език Г., затруднява се, ходи
на училище. Грижим се да научи по-добре български език. Говорим в къщи български език,
тя да се научи. Подадохме заявление в училището и онлайн продължава да учи Г.. През
годините, от като се запознахме с бащата, през два-три месеца все се купуват дрехи, дрехи
купуваме най-много, тя когато е у нас. Донякъде ги носеше, но този път, така ни обясни,
5
последния път когато й изпратихме от Шумен, не могла да си облича всичките дрехи,
защото майка й казала че са й големи и няма да й стават. Каза, че майка й искала да ги носи.
Получавали сме заплахи. Ние дадохме на Г. телефона, ние я накарахме да говори с майка си,
защото тя не иска. Казахме й „Поне един път вдигне телефона и говори.“ Тя вдигна
телефона да говори, тогава негов братовчед започна да заплашва мъжа ми. Каза, че може да
ни набият и на по-лошо да отиват нещата. В момента Г. няма телефон. Както започнаха
онлайн, всеки път когато беше онлайн, Г. беше у нас. Онлайн миналата година започна.
Преди това, преди пандемията, всяка ваканция детето беше у нас три години – априлската,
за нова година, по празници. Ние я водихме, тя идваше с екзема на главата си, последното
това беше, на дерматолог я водихме. Имаше и въшки, аз я третирах. На пъпа й имаше
екзема. Но като нямаше личен лекар, аз при нашата лична лекарка я водих. През месеца два
пъти да я вземем, различно сме я вземали. Миналата година м. юни 2020 г., Г. беше при нас.
Всеки път си имаше съгласието на майка си. Знам, че има жалба че детето не е върнато на
майката, но датата е към края на м. юли, тогава е тая жалба. Детето беше при нас. Не беше
насила задържано детето при нас. Детето се обаждаше и казваше на баща си, че ще идва.
Ние отивахме да вземем детето. Майката винаги е пускала детето. Детето е при нас от 20.02.
На 19 февруари детето беше последно присъствено на училище, в събота детето дойде на
джамия, от джамията детето дойде у нас. От тогава два-три пъти най-много са говорили с
майка си по телефона, но никога не са се виждали, защото детето не искаше. От номера на
баща си говореше детето с майка си. Аз винаги съм присъствала на разговорите, детето
говореше пред нас. Имам доходи да издържам децата си. В момента съм по майчинство, м.
септември свършва и започвам работа. Работя в гр. Шумен в консервна фабрика.
СНЕ самоличността на свидетелката
А.Х.И. – български гражданин, 56 г., **********************************,
неосъждана, работи, майка на ищеца
НА свидетелката разяснена разпоредбата на чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК.
А.И.: Желая да бъда свидетел.
НА свидетелката разяснена отговорността по чл. 290 от НК, същата обеща да говори
истината.
СВИДЕТЕЛКАТА А.Х.И.: Г. към момента живее при баща си. Не иска при майка си,
защото втория баща някакви мръсни думи й казвал. Аз я питах, тя каза „Вярно е.“ Мръсни
думи казва детето. Детето каза „Вечерно време не мога да спя, всичко ми идва на ума, какво
ми каза, какво ми направи.“ В момента Г. живее при баща си в гр. Шумен, в апартамент.
Има три стаи, има стая за Г.. Тя учи от интернет в момента. Синът ми е много добър баща,
дрехи й купува, пари й дава. Иска да си вземе детето, заради втория му баща. Детето казва
„Не искам да ходя повече там.“ Сега детето се чувства зле, заради това. Втората майка
помага на сина ми за детето. Аз й помагам. Сега в момента детето е при дядо си, моят мъж,
в с. Развигорово. Г. говори български език, чисто не знае, но говори. Все баща й купува
облекло. Някой път ходеше баща й по лекари, пари й изпращаше. Синът ми е водил Г. на
6
лекар, тя някой път боледуваше. Миналото лято детето беше при баща си месец. Синът ми
беше в чужбина. Тогава Г. живееше с майка си в с. Развигорово, те имаха отделна къща.
Близо бяхме, къщата ни беше близо, всеки ден съм виждала Г.. Последно видях Г. миналата
седмица, бяха в село. Тогава изгоря колата на баща й. Бяхме заедно. Един път на деня
говоря с Г., защото съм на работа. В момента Г. е при съпруга ми, той се грижи за нея.
Някъде два месеца ли стана, от както детето е при баща си. Идвали са на гости с детето.
Заради втория си баща тя не иска да живее при майка си. Преди това не съм виждала често
Г.. Моят мъж е при детето, и майката на Ф. е с тях.
АДВ. Й.: Моля да дадете възможност за обяснения на моята доверителка.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на страните.
ОТВЕТНИЦАТА: Аз от 2016 г. съм разведена. Винаги съм била сама с детето си.
Орехи съм чупила ден и нощ, само да си гледам детето, да му купувам лекарства. Бащата
работеше в чужбина и ми пращаше 100-150 евро и казваше да плащам тока, водата, имахме
и заем. Исках пари от приятелката ми за лекарства на детето ми. Детето беше болно, с 39
градуса температура, повръщане, диария. Той ми остави 5 лв. пари и 2-3 парчета салам в
хладилника и замина в Чехия с братовчед си. Извиках сестра ми да ми помогне. Тя дойде с
кола и ме прибра. Заведохме детето в болницата. Останах 5 дни с нея в болницата, той един
път не се е обадил да попита как е детето, или да ми е изпратил пари. Тогава сестра ми,
вуйчо, баба, дядо, ми помогнаха за ядене, пиене, за лекарства. 18.03.2021 г. мъжа ми се
прибра от Германия. На 20 март – събота сутринта, Г. замина на джамия в Шумен и каза
„Мамо, аз искам да остана при татко.“ Аз се съгласих, казах й „Добре. Докато почне
училището, остани там.“ Преди това говорихме много хубаво с Г.. Останаха два-три дни до
училище и й казах „Прибирай се в къщи. Ще започва училището.“ Тя каза „Добре.“ Имам и
записи, дето съм говорила с дъщеря си. В петък вечерта, аз се обаждам пак на Гюдейджан да
се прибира. Аз знам, че тя е в Шумен, а тя била в с. Развигорово, аз не знаех. Тя ми каза
„Добре“ и затворихме. После пак я потърсих. Казах й „Аз ще дойда да те взема.“, че ще
отида да я взема от с. Развигорово. Тя започна да ми говори и баща й казва „Г. говори.“ Аз я
попитах какво става, да ми каже. И тя започна да ми казва, че батко й, така викаше на А., че
така-така направил, искал да легне с нея, че я прибрал от улицата, и аз не й повярвах. Тя ми
каза това. Аз досега съм си гледала детето сама, пак ще я гледам. Аз съм задължена, като
майка да си гледам детето до 18-годишна възраст. Никога не съм ограничила контактите с
бащата. Всеки път съм казала да се обади на баща си. От две седмици аз не говоря с дъщеря
си, един месец става не си виждам детето.
ИЩЕЦЪТ: Искам правата на детето си и да живее спокойно при мен. Защото с
нейните приказвания, всичко от нейната уста излизаше и аз не мога да я пускам там вече.
Искам детето ми да живее спокойно, да няма страх, защото от това както й приказва, дето А.
й предложил секс и почти 8 дни не можеше да приказва, имаше страх. Не съм бил против
детето да контактува с майката. Винаги съм искал да говори по телефона с нея. Но след тоя
инцидент, която се случи, тя вече не иска да общува с майка си. На Г. братовчеда Джанер,
каза че ще ни убие.
7
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
АДВ. М.: Твърдим, че майката няма никакви доходи. В социалния доклад пише, че
живее в дома на А., така че не знам как сама си я гледала. И след като бащата е работил в
чужбина, явно е работил, за да плаща кредита и да ги издържа. От събраните доказателства,
се доказва, от свидетелските показания основно, както и от социалните доклади, че детето
определено е в риск, по терминологията на отдел Закрила на детето. Моля да обърнете
внимание, че социалният доклад от Отдел Закрила на детето Разград е изготвен не в дома на
майката, той не е посещаван, докато доклада от Отдел Закрила на детето Шумен, е при
посещение в дома на бащата. И целият социален доклад е само по данни на майката, и по
нейни твърдения. Докато доклада от Шумен, е с посещение и с многократни срещи с детето,
при което са преценили че детето е в риск и провежда в момента срещи с психолог. Самото
дете, по думи на детето, в доклада се цитира детето, че то споделя че се чувства добре в
семейното жилище на баща си, спокойна и приета, казва че не желае да се връща в дома на
майка си, тъй като изпитва страх. Споделя, че не желае да й гостува в дома, тъй като
съжителят й е там и иска срещи с майка си, само в негово отсъствие. Опровергават се
твърденията на майката, че това било измислица на детето. Аз бих казала как тази майка,
която дори за миг да помисли, ами ако това наистина е факт, какво правя аз, значи тя
продължава да не вярва на детето си и се оправдаха притесненията на детето защо до
момента не било споделило с нея, защото тя няма да му повярва, това се и случи. А когато
по телефона детето й обяснява за първи път тези неща, нейният съжител заплашва да убие
детето, когато се върне в дома на майка си. Това става пред свидетелите, които също
свидетелстваха, на високоговорител е бил разговора, защото да говорят всичките,
включително и самото дете. Майката нито за миг дори, не приема дори теоретично тази
мисъл, че може да е така. Не знам какво би правила, ако се окаже че това истина. За нас това
е истина, но за нея ако за нея остане без работа и без дом, как би издържала гледала това
дете. Дори само това да приемем, че детето е в риск, е достатъчно да бъде уважена молбата
ни за привременни мерки, въпреки че немаловажни са и другите факти, че в дома на баща си
детето е и финансово и емоционално подкрепяно, с помощта на разширения семеен кръг.
Бащата има постоянни трудови доходи, той е отговорен родител, освен за здравето на
детето, той се е свързал с класната, подал е необходимите заявления, осигурил стая с лаптоп
за дистанционно обучение. Явно пари те са давали по малко, защото многобройни случки
изложи първия свидетел, че парите които се дават не отиват за самото дете, а за общото дете
на майката с А.. Бащата се оказа изключително загрижен, той иска детето му да живее
спокойно. Самият той, и в социалният доклад е отразено категорично, е изпаднал в такова
болестно състояние от стреса при откриване на тези случки с детето, които явно са ставали
постепенно, затова са и многобройните молби. Както и днешната четвърта случка, която не
8
знаехме. Когато майката е раждала второто дете, тогава Г. е била на 8 години. Това просто е
потресаващо и тези набези няма да спрат. Напротив, ако детето се върне в дома на майката,
това би озлобило още повече А. и това от което се опасява бащата, макар че все още не е
ходило при съдебен лекар, не се знае дали най-лошото не се е случило вече, защото то със
страх говори и по малко, по малко казва. Опасенията му са стигнали до там да я заведе на аг
лекар и да спре, за да се стабилизира малко като емоция, и да се успокои, а не да бъде
разкъсвано сега и заплашвано, ако срещите с майката протичат нормално, а не с по цяла
тумба мъже. Не се знае за какво са тези мъже. Те не отиват на някаква битка. Моля да
постановите съдебен акт, с който определите местоживеенето на детето Г. на настоящия
адрес на бащата в гр. Шумен, да определите режим на лични отношения на майката с детето
всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 18 ч., без преспиване, в отсъствие на
съжителя на майката - А.. Моля за разноски за днешното съдебно заседание в размер на 100
лв., за което представихме доказателства.
АДВ. Й.: Съгласно тълкувателно решение № 1/2016 г. на ВКС, е определено, че
закона изисква родителските права и задълженията да се упражняват от родителите
единствено и само в интерес на детето, като те се осъществяват заедно, или по отделно. В
същото това решение е вписан и чл. 18 от конвенцията за правата на детето, който
прогласява отговорността за отглеждането и възпитанието на детето се носи от двамата
родители, и че същата е обща такава. Видно от приложените два социални доклада,
изготвени по местоживеене на майката и по местоживеене на бащата в нито един от тях, не
са установени живото застрашаващи рискове спрямо детето, нито по отношение когато
детето е било при майката, в дома на нейния съжител, а за спокойствие на ищцовата страна,
понастоящем същия не е в България, а работи в чужбина, нито пък в отразените
констатации в социалния доклад на Социално подпомагане Шумен, е видно че детето се е
чувствало зле при майка си, съответно тя не се е грижела за нея и не е полагала
необходимите грижи. Множеството сигнали след образуване на делото от страна на ищеца,
са действия породени от разговори, твърдейки, с неговата дъщеря. Днес, в съдебно
заседание, свидетелите на ищеца в условията на чл. 172 ГПК, казват противоречиви мнения
и становища, лични възприятия, които не са обосновани с конкретика по време, място и
начин. Всички разговори на детето от 20.03.2021 г., до настоящия момент спрямо майка й,
са били един-два пъти, винаги на високоговорител и винаги в присъствието на баща й.
Доколкото в съдебната зала не се появява социален работник, изложеното в доклада на
Социално подпомагане Шумен, не е ясно детето, неговото изразено виждане дали е дадено
пред нейния баща, пред неговата съжителка и в обичайното към настоящия момент нейно
призоваване. Страхът, който се изтъква спрямо съжителя на моята клиентка, твърдим че го
има детето и спрямо нейния баща и неговата съжителка, с оглед изхода на делото. Макар в
два само телефони разговора, същата е заявила на майка си, че ще изчака съдебното
решение и едва тогава ще се види с нея. За дете, за което се твърди, че не разбира добре
български език, редовно посещава училище, с отговора на исковата молба, сме приложили
педагогическа характеристика, е нелогично да изпитва страх от съжителя на майка си, а да
не говори с грижовност и обич за майка си. Ето защо и с оглед на незадълбочаване на
9
липсата на контакт между майка и дете, още повече че детето е момиче и с цел избягване
конфликта между родителите, като влошаване на хулите спрямо единия и спрямо другия,
спрямо действията на единия и спрямо действията на другия, моля да постановите Ваше
определение, с което не ограничавате вижданията и на двамата родители. Изцяло искаме
предоставянето по време на действие на привременните мерки, упражняването на
родителските права да се извършва от страна на моята клиентка. Категорично заявявам, че
понастоящем нейният съжител не се намира на адреса. Заявяваме желанието й, при
необходимост тя дъщеря й да посещават специален психолог, като разрешат, ако наистина
съществуват такива проблеми помежду им. Моля съдът да напътства страните да посещават
взаимно, или според възможностите на отделните социални подпомагания, превенции и
мерки, с цел доброто отношение на всеки един от тях, спрямо детето. Г. не трябва да страда
от липса на майчина ласка, макар и днес в съдебно заседание, да беше казано, че тя има
втора такава.
АДВ. М.: И бащата посещава психолог, не само детето. Моля протоколът от
днешното съдебно заседание, да ми бъде изпратен на имейл.
СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните и с оглед събраните в днешното
съдебно заседание доказателства - писмени такива, както и гласни, намира: Безспорно се
установи, че от м. март 2021 г. детето Г. Г.А. живее на адреса при баща си в гр. Шумен и
същият полага непосредствените грижи за нея към момента, с помощта и на своята
съжителка. Непротиворечиви, последователни са показанията на свидетелите М. и И.,
преценени съобразно чл. 172 ГПК, но същите кореспондиращи и с изготвения социален
доклад на Дирекция Социално подпомагане Шумен, потвърждават твърдените в молбата
обстоятелства, за това че детето се страхува от съжителя на майка си. Съдът намира това
обстоятелство за достатъчно, независимо каква е причината за този страх, за да предпочете
към момента детето да бъде при своя баща. Дори и да не отговаря на истината това, че
съжителят е извършвал сексуално насилие, или опит за такова спрямо детето, безспорно се
установява че то не се чувства спокойно в жилището на майка си. Остана голословно
твърдението на ответната страна, че съжителят не живее с нея, т.к. няма такива събрани
доказателства. От изготвения социален доклад на Дирекция Социално подпомагане Шумен,
които са имали непосредствени впечатления от детето и условията при които живее, също
така обстоятелството, че същото е в добри отношения с членовете на семейството на баща
си, той получава доходи, както помощ от близките си, поради което съдът намира че към
настоящия момент в интерес на детето е това фактическо положение да не се променя. Още
повече, взе предвид и това че в момента децата учат дистанционно, като смяната на
фактическото й пребиваване няма да попречи на учебния процес. По изложените
съображения, съдът намира искането на ищцовата страна е основателно, а именно бащата да
упражнява родителските права, като следва да бъде определен режим на лични отношения
на детето с майката, който да бъде по-разширен от предложения такъв, всяка първа и трета
събота и неделя от 10ч. до 18ч. в неделя детето да се вижда с нея също така през
великденската и лятната ваканция, поради което
10
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 323 ГПК във връзка с чл. 127, ал. 3 СК привременни
мерки, като:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Г.
Г.А., ЕГН ********** на бащата Г. А. З., ЕГН **********, като местожителството на детето
се определя при него на адреса в ******************************.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето Г. Г.А., ЕГН ********** с неговата
майка Н. Д. А., ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. в
събота до 18 ч. в неделя, с преспиване при майката, която следва да осъществява този режим
на лични отношения с детето в отсъствието на нейния съжител А., както два дни през
Великденска ваканция на детето, 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен
отпуск на бащата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгл. чл. 323, ал. 3 ГПК.
ДА се изпрати на имейла на адв. М. препис от протокола, след изготвянето му.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 13.20 ч.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
11