РЕШЕНИЕ
гр. София, …………….. 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, 15 въззивен състав в публичното заседание на двадесет и
осми септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
РОСИ
МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря Весела Венева и
прокурора Ивайло Занев като разгледа
докладваното от съдия Маринкова ВНОХД №
2206 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от
05.12.2019 г. по НОХД № 1115/19 г., СРС, НО, 96 състав е признал подсъдимите Ж.К.М.,
Д.С.С. и В.Р.Р. за виновни по обвинението за извършено от тях престъпление по
чл.131, ал.1, т.12 чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК, като е наложил на подс. М.
наказание пробация изразяваща се в първите две задължителни пробационни мерки
за срок от 1 година и 5 месеца, а подс. С. и Р. е освободил
от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и им е наложил
административно наказание глоба в размер на по 1800 лв. на всеки един от тях. И
тримата са признати за невиновни и оправдани по квалификацията по чл.131, ал.1,
т.12 вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, както и по обвинението да са
причинили на пострадалия Б. телесни увреждания, които да са реализирали
медико-биологичната характеристика „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.
С присъдата съдът е
групирал наказанието, наложено на подс. М. по реда на чл.25
от НК с това, наложено му по НОХД № 15611/2015 г. на СРС,
като е определил общо най-тежко наказание пробация, включващо първите две
задължителни пробационни мерки за срок от 1 година и 5 месеца, като е
присъединил към него и наказанието ЛПУМПС за срок от 1 година, наложено на
подс.М. по второто дело, приспадайки по реда на чл.25, ал.2 от НК от така
определеното общо най- тежко наказание пробация, изтърпяната част от
наказанието по НОХД № 15611/2015 г., изтърпяно изцяло.
С присъдата съдът е
възложил на подсъдимите и направените по делото разноски на основание чл.189,
ал.3 от НПК.
Срещу присъдата в
законоустановения срок е постъпила жалба и допълнение към нея от подс. Ж.М.,
чрез неговия новоупълномощен защитник - адв. Р.Н., в която твърди присъдата
спрямо него да е незаконосъобразна и неправилна. Оспорва изводите на първата
инстанция за доказаност на обвинението по несъмнен начин и участието на подс. М.
е него, като защитникът излага и подробни съображения във връзка с анализа на
събраните по делото гласни доказателства.
Иска от въззивния
съда да отмени присъдата на СРС в тази й част и да признае подс. М. за
невиновен по повдигнатото му обвинение, алтернативно да намали наложеното му
наказание, което намира за прекомерно тежко.
В жалбата не се иска
събирането на нови доказателства.
Въззивният съд по
реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото
не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или вещи лица, както и събирането
на нови писмени и веществени доказателства.
В съдебното заседание
пред въззивния съд защитникът на подсъдимия М. – адв. Н., счита, че съдът е
приел фактическа обстановка в противоречие на събраните доказателства. Намира
за установено, че пострадалият е провокирал спора и именно той е започнал
сбиването, а нито един от свидетелите не е пресъздал лично възприятие по
отношение на авторството на деянието. Пледира, че неправилно съдът е признал
подсъдимия Ж.М. за виновен в престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1,
вр. чл. 130, ал. 2, чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй като не е възприел и не
обсъдил обстоятелството, че на пострадалия има избити предни зъби. Счита, че наложеното
на подсъдимия М. наказание пробация за срок от 1 г. и 5 месеца е несъразмеримо
тежко, незаконосъобразно и неправилно, като моли съда да отмени присъдата и да
признае подсъдимия М. за невиновен. Алтернативно моли съда да измени присъдата,
като намали размера на наказанието или да върне делото на СРС.
Представителят на СГП
намира първоинстанционната присъда за правилна, обоснована и законосъобразна.
Счита, че в мотивите си първоинстанционният съд е обсъдил внимателно всички
гласни, писмени и веществени доказателства, включително и оправдателните
такива, като не са допуснати процесуални нарушения. Намира наложеното наказание
за съобразено със съотношението между смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, приложението на разпоредбата на чл. 23 от НК за законосъобразно
и изразява становище, че присъдата на СРС следва да бъде потвърдена.
Подсъдимите С. и Р.,
както и техните защитници се явяват, като изрично заявявят, че не желаят да се
присъединят към жалбата на подсъдимия М..
Подсъдимият М., в
лична защита, поддържа казаното от защитника си. В предоставеното му право на
последна дума моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбите‚
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
намира за установено следното:
За да постанови
присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред, в рамките
на което е събрал и преценил множество писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства: обясненията на тримата подсъдими (частично);
показанията на свидетелитеА.Б. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК на л. 7, 17, 21, 25 и 94 от ДП и приобщените по
реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК на л. 68-69 от съдебното
производство по НАХД № 19307/2017 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав); Д.Д.(вкл.
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК на л.
8, 15, 19 и 23 от ДП и приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр.
2 НПК на л. 71-72 от съдебното производство по НАХД № 19307/2017 г. по описа на
СРС, НО, 96-ти състав); Й.А.(вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 9 от ДП и приобщените по реда на чл. 281, ал. 1,
т. 2, пр. 2 НПК на л. 69-71 от съдебното производство по НАХД № 19307/2017 г.
по описа на СРС, НО, 96-ти състав), Т.С. (вкл. приобщените по реда на чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК на л. 10 от ДП); М.К.; Д.Е.; Р. Н.; М.Т.;
М.М.и П.М.; справка от Дирекция „Национална система 112“-МВР; СМУ (л. 13-14 от
ДП); 6 бр. протоколи за разпознаване (л. 16, 18, 20, 22, 24 и 26 от ДП);
заключението на тройна съдебномедицинска експертиза (л. 100-105 от ДП);
заключението на съдебнотехническа експертиза (л. 104-109 от съдебното
производство по НАХД № 19307/2017 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав);
справка от ГДИН към МП и справки за съдимост на подсъдимите.
Въззивният съд счита,
че вътрешното убеждение на СРС по фактите е формирано на основата на правилен
анализ на събраните по делото доказателствени материали, като са положени
необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото. Въз основа
на тях първата инстанция е установила следната фактическа обстановка, която се
споделя изцяло и от въззивния съд:
Подсъдимият Ж.К.М. е
роден на *** г. в гр. Шумен, българин, с българско гражданство, със средно
образование, осъждан, неженен, работи като букмейкър в „Еврофутбол“ в гр.
София, живущ ***, с ЕГН **********.
Подсъдимият Д.С.С. е
роден на *** ***, българин, с българско гражданство, със средно образование,
неосъждан, неженен, работи като готвач в ресторант „Cook 4 me”, гр. София,
живущ *****, с ЕГН **********.
Подсъдимият В.Р.Р. е
роден на *** ***, българин, с българско гражданство, със средно образование,
неосъждан, неженен, работи като букмейкър в „Еврофутбол“ в гр. София, живущ ***13,
с ЕГН **********
На 28.04.2016 г.,
около 01.00 часа, свидетелитеА.Б., Т.С., Й.А.и Д.Д.се намирали в гр. София в
градинката, разположена между бул. „Черни връх“ и бул. „Евлоги и Христо
Георгиеви“, до подлеза на НДК. Посочените свидетели били седнали на една пейка,
като след известно време до посочената пейка дошли и подсъдимите Д.С., В.Р. и Ж.М.,
които си говорили с неустановени по делото лица. Малко по-късно подсъдимите
решили да си тръгват, като единият от тях се навел и взел от земята плетена
шапка, която хвърлил към св.А.Б. и му казал „Да не си забравиш шапката!“. Св. Б.
казал да си вземат шапката, при което тримата подсъдими се върнали към св. Б.,
който се изправил и застанал срещу тях. В този момент подсъдимите нанесли
няколко удара с юмрук в областта на лицето на св.Б., след което последният бил
съборен на земята от подсъдимите, които започнали да го ритат и да му нанасят
удари, докато св. Б. паднал на земята. Свидетелите А., Д. и С., както и
излезлият в този момент от подлеза на НДК св.М.К., се опитали да отдръпнат
подсъдимите от св.А. Б.. В този момент подсъдимите спрели да нанасят удари на
св.Б. и се оттеглили по бул. „Черни връх“ в посока хотел „Хемус“.
Свидетел на случилото
се станал и случайно преминаващият покрай градинката Д.Е., който веднага подал
сигнал на тел. 112. Свидетелите Й. А. и Д.Д.също подали сигнал на тел. 112 и на
място бил изпратен екип на ЦСМП-София, който прегледал св. Б., но последният
отказал да бъде транспортиран до лечебно заведение за извършване на по-подробни
изследвания.
От изготвената в хода
на досъдебното производство тройна съдебномедицинска експертиза се установява,
че наА.Б. са били причинени следните травматични увреждания: червеникаво
„релефно“ кръвонасядане и лек оток на челото вляво с размери 6/5 см;
повърхностни охлузвания на челото вдясно, на места с фини корички на обща площ
9/6 см.; две кръвонасядания на лява скулна област, като по-голямото е с размери
2/1 см; червеникаво кръвонасядане на лигавицата на венеца на долната редица
предни зъби с дължина 5 см, установена болезненост на зъбите в описаната област
без патологична подвижност; две успоредни линейни охлузвания на шията вляво, с
напречен ход спрямо срединната й линия, с установена дължина от 7 см и
зачервяване на околната кожа, които са реализирали медико-биологичния признак „болка
и страдание“. Според същото експертно заключение, ако се приеме за доказана
клиничната симптоматика, заявена от св.А.Б. за виене на свят и главоболие без
повръщане, е реализиран медико-биологичният признак „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“.
Въззивният съд
споделя изцяло фактическите констатации на първата инстанция. За изводите си
съдът е извършил детайлна и изчерпателна преценка на доказателствата и
доказателствените средства по делото, като е възприел установените чрез тях
факти, относими към предмета на доказване. В съответствие с разпоредбата на чл.
305, ал. 3 от НПК, в мотивите към присъдата подробно са посочени установените
обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните
съображения за взетото решение. Не са нарушени онези правила, регламентиращи
дейността на съда по събиране и проверка на доказателствата и доказателствените
средства, въз основа на които първостепенният съд е формирал вътрешното си
убеждение. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие
с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не
е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват /р.372/01.10.2012г. по н.д. №
1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.
Правилно районният
съд е кредитирал показанията на свидетелитеА.Б., Д. Д., Т.С., Й.А.и М.К.
относно възникналия на посочените в обвинителния акт време и място конфликт,
присъствалите на него лица и прерастването на словесните пререкания в бой. Това
обстоятелство не се отрича от подсъдимите и се подкрепя от показанията на
случайния минувач Е., както и от съдържанието на проведените с телефон 112
разговори. Доколкото самите подсъдими потвърждават присъствието си в градинката
и разменените реплики по повод намерена шапка, въззивният съд не споделя
изложените в допълнението към жалбата съмнения дали те „са хората“.
Не би могла да бъде
споделена и позицията на защитата досежно анализа на показанията на свидетелите
очевидци – Б., Д., С. и А.. Въззивният съд, подобно на първоинстанционния,
прецени същите за последователни, непротиворечиви, взаимнодопълващи се и
отразяващи обективните им възприятия, поради което ги ползва при формиране на
фактическите си изводи. Въпреки, че тези свидетели са употребили алкохол, те
имат съхранен спомен за събитията в парка, вкл. детайли за външния вид и
поведението на нападателите, отсъствието на свидетеля К.в началото на конфликта
и пристигането му след като пострадалият е бил повален на земята, обажданията
до тел. 112 и действията на полицейските служители по задържане на лицата.
Прави впечатление, че всеки от тях добросъвестно излага обстоятелствата, които
е възприел лично, като вариативността по отношение на определени детайли съдът
отдава на нивото на паметовите способности, насочеността на вниманието на всеки
от тях в различна посока, местоположението му спрямо подсъдимите и пострадалия и
обстоятелството, че свидетелите не са били въвлечени в конфликта от самото му
начало. Твърденията им за нанесен на пострадал побой от няколко лица се
подкрепят както от показанията на М.К., така и от заявеното от свидетеля Е., по
отношение на когото липсват съмнения за пристрастност. С оглед данните за
загуба на съзнание у пострадалия, настоящият състав намира за логично
последният да не си спомня част от процесните събития, но в същото време
свидетелят е категоричен за нанесените му удари, данни за които се съдържат,
както в показанията на Д. и А., така и в обективно установените находки при
извършения медицински преглед, поради което ги цени като достоверни. По тези
съображения СГС се довери на казаното от свидетелите за поведението на страните
при възникване на инцидента и последователността на действията им. Всички тези
факти са правилно установени от районния съд и са подробно обсъдени в мотивите
към присъдата, противно на възраженията на защитника в обратна насока.
Верни са изводите на
районния съд, че показанията на свидетелите Р. Н., М.Т., М.М.и П.М. не
изясняват обстоятелства относими към предмета на делото, доколкото заявяват
липса на спомен за конкретния случай.
Правилно районният
съд е отчел двойствената природа на обясненията на подсъдимите като
доказателствено средство и на средство за защита и им се е доверил единствено в
частта, относно присъствието им на мястото и наличието на конфликт, като за
тези обстоятелства се подкрепят от показанията на разпитаните свидетели. Правилна
е и преценката на първата инстанция, че относно осъществилите се по време на
спречкването факти, са обясненията на подсъдимите не само противоречат на показанията на разпитаните свидетели, но и не
кореспондират със заключенията на изготвените експертизи, като остават
необясними причинените на пострадалия увреждания и липсата на такива у
подсъдимите лица. В същото време се установяват съществени несъответствия в
изложените от подсъдимите обстоятелства за едни и същи факти, за което настоящият
състав намира за верен и се солидаризира с направения от първостепенния анализ.
По изложените съображения въззивният съд, също като първия, приема обясненията
на подсъдимите преобладаващо като реализация на правото им на защита.
Безспорно установени
са видът и характерът на причиненото телесно увреждане на пострадалия, като
същите се доказват категорично от приложената по делото медицинска документация
и заключението на приетата тройна СМЕ, което въззивният съд прецени като
обективно, пълно и компетентно изготвено. Доколкото нито при извършения
първоначален преглед от екип на ЦСМП-София, нито при освидетелстването от
съдебен лекар са установени като обективни находки избити предни зъби, правилно
районният съд е приел, че на пострадалия не е причинено такова увреждане.
Напротив, в съдебномедицинско удостоверение № 124/2016 са констатирани
кръвонасядане с червеникав цвят и обща дължина 5 см. по лигавицата на венеца на
долната редица предни зъби, които не се клатят, следователно не може да се
приеме, че са избити, като разсъжденията на защитника в тази насока са
несъстоятелни. Освен това твърдяното увреждане не е описано в обстоятелствената
част на обвинителния акт, липсва изменение на обвинението в тази насока, а наличието
на такова нараняване обуславя квалификацията на деянието като по-тежко
наказуемо престъпление, за което липсва повдигнато обвинение. По отношение на
оплакванията на пострадалия за главоболие и виене на свят районният съд е
изложил подробни съображения за изводите си, че същите не са в пряка
причинно-следствена връзка с нанесените от подсъдимите удари, които изцяло се
споделят от настоящия състав.
Въззивният съд, подобно на предходния,
кредитира като обосновано и обективно изготвено заключението на съдебно-техническата
експертиза, което допринася за изясняване на обективната истина.
Правилно първоинстанционният съд е преценил,
че протоколите от извършените разпознавания отговарят на изискванията на НПК,
удостоверяват извършването на процесуално-следствените действия по
законоустановения ред и са годни да установят, че тримата подсъдимия са лицата,
нанесли побой на свидетеля Б., като самите те не отричат участието си в
конфликта.
Настоящият състав кредитира приложените по
делото писмени доказателства, като намира, че са приобщени по надлежния ред и
допринасят за изясняване на обективната истина. Изводите си за съдебното минало
на подсъдимите настоящият състав направи от приложените по делото справки за
съдимост.
Въз основа на правилно установена фактическа
обстановка първоинстанционният съд е направил верни правни изводи, които изцяло
се споделят от въззивната инстанция, като обосновано е приел, че от събраните
по делото доказателства може да бъде направен несъмнен извод, че подсъдимите В.Р.Р.,
Ж.К.М. и Д.С.С. са осъществили от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 НК.
От обективна страна се установява, че на 28.04.2016
г., около 01.00 часа, в гр. София, в градинката, находяща се на кръстовището на
бул. „Черни връх“ и бул.„Евлоги и Христо Георгиеви“ тримата подсъдими в
съучастие помежду си като съизвършители са нанесли удари с ръце и крака в
областта на главата наА.Д.Б., вследствие на които са му причинили кръвонасядане
на челото вляво, ожулвания /охлузвания/ на челото и слепоочието вдясно,
кръвонасядане на лявата скула, кръвонасядане на венеца на долната редица зъби,
ожулвания и хиперемия (охлузване и зачервяване) на кожата на шията вляво,
реализиращи медико-биологичния признак „болка и страдание без разстройство на
здравето“ - лека телесна повреда по см. на чл. 130, ал. 2 НК.
Доколкото не се установява инкриминираните от
прокуратурата телесни увреждания да са довели до разстройство на здравето на
пострадалия Б., а факти, свързани с оплаквания за виене на свят и главоболие
без повръщане, които според разясненията на вещите лица са довели до „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“, не са релевирани с обвинителния
акт, законосъобразно на основание чл. 304 НПК тримата подсъдими са оправдани за
това причинените на пострадалия телесни увреждания да са реализирали
медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“, както и по първоначалната правна квалификация по чл. 130, ал. 1 НК. За
пълнота, районният съд основателно е посочил, че дори и прокуратурата да беше
предприела изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 НПК, не може да
се докаже с категоричност, че виенето на свят и главоболието на св. Б. са
резултат от нанесените му от тримата подсъдими удари, а не следствие на
алкохолното му опиване, поради което съдът не би могъл да постанови осъдителна
присъда за посоченото увреждане.
От субективна страна
всеки от подсъдимите е осъществил престъплението при форма на вина пряк умисъл
- съзнавал е общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Подсъдимите са
съзнавали, че всеки от тях нанася удари по тялото и главата на пострадалия Б.,
предвиждали са причиняването на неопределено по вид телесно увреждане и са
искали неговото настъпване. Подсъдимите са действали и при общност на умисъла,
доколкото всеки един от тях е съзнавал участието на другите подсъдими при
осъществяване на изпълнителното деяние и съвместното причиняване на
преследвания с него престъпен резултат и е целял причиняването му.
Въззивният съд споделя изводите на
първоинстанционния, че подсъдимите са извършили деянието по хулигански подбуди,
които се доказват от поведението на подсъдимите лица. Последните не са се
познавали с пострадалия, не са имали лични отношения, предхождащи деянието,
като правилно СРС е приел, че възникналият спор относно забравената шапка не
обуславя извод за наличие на личен мотив. Напротив, действията на подсъдимите
по нанасяне на удари с ръце и крака по лицето на пострадалия, на публично
място, в присъствието и на други хора, без да са налице лични отношения между
тях и без да са били предизвикани, нарушават по груб и безпардонен начин
съществуващите в обществото правила за зачитащо правата на другите общуване и
представляват недвусмислена демонстрация на неуважение към общоприетите морални
ценности.
Предвид гореизложеното, правилно първоинстанционният
съд е преценил, че всеки от тримата подсъдими е осъществил състава на
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието на
подсъдимите първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че по отношение на
подсъдимите В.Р. и Д.С. са налице кумулативните предпоставки за прилагане на
чл. 78а от НК за освобождаването им от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба“, но по отношение на подсъдимия Ж.М. е налице
ограничението на разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 НК - наличие на множество
престъпления, поради което институтът на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 НК е неприложим спрямо него.
При определяне размера на наказанието „глоба“
на подсъдимите С. и Р. резонно като смекчаващи отговорността обстоятелства са
отчетени сравнително младата им възраст и частично изразената критичност, а
като отегчаващи такива – проявената упоритост при нанасяне на множество удари
вкл. след събарянето на пострадалия на земята и изпадането му в безпомощно
състояние и нанасянето на няколко еднакви по характер леки телесни повреди.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство въззивният съд съобрази и
извършването на деянието в съучастие от три лица, които едновременно са нанасяли
ударите. Законосъобразно чистото съдебно минало не е ценено като самостоятелно
смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото е една от материалноправните
предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 78а от НК. Поради това
правилно на всеки от тях е наложено административно наказание „глоба“ в размер
между минималния и средния - 1800 лв.,
като настоящият състав намира, че същото би постигнало целите, заложени
в чл. 36 от НК в най-пълна степен.
При индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия М., първоинстанционният съд правилно е преценил като смекчаващи
отговорността обстоятелства сравнително младата му възраст, частичното
съжаление за извършеното, както и обстоятелството, че е студент. Като такова
следва да бъде отчетено и чистото му съдебно минало към момента на деянието,
доколкото присъдата по НОХД № 15611/2015 г. по описа на СРС, НО, 101-ви състав
е влязла в сила след инкриминираната дата. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства основателно са приети упоритостта при нанасяне на ударите, както
и причиняването на няколко еднакви по
характер леки телесни повреди. Подобно на другите подсъдими, като такова следва
да бъде ценено и извършването на деянието в съучастие от три лица. Поради това
въззивният съд не намира основания за изменение и на наложеното на подсъдимия М.
наказание „пробация“ при следните пробационни мерки: „задължителна регистрация
по настоящ адрес“, с периодичност два пъти седмично, и „задължителни периодични
срещи е пробационен служител“, всяка за срок от 1 година и 5 месеца, като счита
възраженията на защитника му за явна несправедливост на наложеното наказание за
неоснователни.
Предвид крайния изход
на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, съдът законосъобразно е
възложил в тежест на всеки от подсъдимите съответната част от направените по
делото разноски, както и държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
При
извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното
изменение или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения,
постанови своето решение.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда
от 05.12.2019 г., постановена по НОХД № 1115/2019 г. по описа на СРС, НО, 96
състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.