№ 53908
гр. София, 16.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно
гражданско дело № 20221110111201 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ЕМ. В. Д. за сумата в
размер на 727,11 лева – задължения по договори за предоставяне на далекосъобщителни
услуги, за които е открит акаунт № 11579627001, сключени между длъжника и Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, обективирано в издадени и непогасени фактури,
вземанията по които са прехвърлени на заявителя.
Задълженията, чието изпълнение се претендира в настоящото заповедно производство,
следва да са установени с всички индивидуализиращи белези - по основание и по размер.
Съгласно препращащата норма на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението трябва да съдържа
реквизитите, посочени в чл. 127, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай съдът е констатирал, че
подаденото от „Агенция за събиране на вземанията“ АД заявление не е съобразено със
законоустановените изисквания за редовност - заявителят не е изложил достатъчно
фактически твърдения, които да позволят индивидуализация на главното му вземане. От
изложеното в обстоятелствената част на заявлението не става ясен видът на услугите, чиято
цена се претендира – не е посочено дали се претендират месечни такси, потребени услуги
или неустойка за неизпълнение. Посочването на издадени от заявителя/негов праводател
фактури не представлява надлежна индивидуализация на вземанията, а липсата на надлежна
индивидуализация на вземането, осуетява възможността за упражняване правото на защита
на длъжника по реда на чл. 414 ГПК. Поради това с разпореждане № 26086 от 23.03.2022 г.
съдът е дал указания на заявителя в предвидения в чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК тридневен срок да
отстрани констатираните нередовности, като индивидуализира претендираното вземане чрез
посочване на вида на услугите, чиято цена претендира – дали се претендират месечни такси,
потребени услуги или неустойка за неизпълнение, като посочи същите по вид, размер и
период, като има предвид, че посочването единствено на издадени от заявителя/негов
праводател фактури не представлява надлежна индивидуализация.
С молба от 05.04.2022 г. заявителят не е отстранил констатираните пороци, като е
посочил единствено, че претенцията му се основава на издадени фактури по Договор от
19.10.2015 г. за предоставяне на телевизионни услуги, Договор от 29.11.2017 г. за
предоставяне на мобилен интернет и мобилни услуги, за които е открит общ акаунт.
Впоследствие с ново разпореждане № 38189 от 29.04.2022 г. съдът е дал повторно
възможност на заявителя да уточни заявеното вземане за сумата от 727,11 лева, като посочи
каква част от общо заявената сума от 727,11 лева претендира по всеки от договорите ,
посочени в молбата от 05.04.2022 г. и посочи за сумата по всеки един от договорите вида на
услугите, чиято цена претендира – дали се претендират месечни такси, потребени услуги,
лизингови вноски или др., като индивидуализира същите по вид, размер и период.
1
С нова уточнителна молба от 13.06.2022 г. заявителят поддържа, че процесните
вземания били надлежно индивидуализирани, но не разграничава претенциите по всеки от
договорите, като излага допълнително доводи относно правилното приложение на изричната
норма на чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Съгласно посочената разпоредба обаче
изискванията за редовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са
приравнени напълно на изискванията за редовност на исковата молба, като не е предвидена
възможност надлежната индивидуализация на вземането да бъде „отложена“ за по-късен
процесуален момент, след като бъде взето предвид и поведението на длъжника. Съдът
намира, че наличието на посочен номер на акаунт не освобождава заявителя от
задължението му да уточни източника на задължението на сочения длъжник, включително и
как е формирана претендираната сума чрез посочване на сумите по всеки един от
договорите за далекосъобщителни услуги. От друга страна позоваването на различни
фактически състави (в случая различни договори), от които се твърди да е възникнало
вземането на заявителя, налага с оглед защитата на длъжника, същите да бъдат разграничени
съобразно конкретния източник на задължението, а не според счетоводното му отразяване
от кредитора (в този смисъл е и практиката на въззвината инстанция обективирана в
Определение № 5205 от 16.12.2021 г. по в.ч.гр.д. № 14237/2021г. на СГС, Определение №
4917 от 30.05.2022 г. по в.ч.гр.д. № 5247/2022 г. на СГС, Определение № 5205/16.12.2021 г.
по в.ч.гр.д. № 14237/2021 г. на СГС, Определение № 1351 от 17.02.2022 г. по в.ч.гр.д. №
1247/2022 г. на СГС и др.).
Поради изложеното и след като не са били отстранени допуснатите нередовности на
подаденото заявление по чл. 410 ГПК, съдът намира, че следва да откаже издаването на
заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. №
40670 от 02.03.2022 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу ЕМ. В. Д., ЕГН
**********.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2