№ 97
гр. Пловдив, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Нели Т. Кирилова
в присъствието на прокурора Д.А.
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600152 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.
Образувано е във връзка с постъпило искане от осъдения, депозирано на
основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за възобновяване на наказателното
производство по делото, като в искането са били релевирани доводи за
допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Изложени са били и аргументи в подкрепа на претендираните нарушения по
чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, а именно за допуснато нарушение на
материалния закон и на процесуалните правила. Иска се възобновяване на
делото, приключило с влязъл в законна сила съдебен акт, отмяна на
постановеното решение, с което е била потвърдена осъдителната присъда на
първия съд, отмяна на решението и присъдата и оправдаване на осъдения.
В съдебно заседание пред настоящия съд се поддържат наведените
доводи от страна на адв. К.У.. Релевира се искането за отмяна на влязлата в
сила присъда, като молителят бъде признат за невинен и оправдан по
обвинението на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание пред настоящия съд осъденият поддържа доводите
1
на своя защитник, като в последната си дума моли делото да се върне за ново
разглеждане на инстанциите.
Прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив застъпва становище
за неоснователност на искането, като намира че релевираните доводи не
намират опора в данните по делото.
Настоящият съд счита, че искането на осъдения за ревизия на
цитираните съдебни актове по реда на възобновяването е внесено на
24.03.2022 г., като е процесуално допустимо, тъй като е подадено от
процесуално легитимирана страна по смисъла на чл. 420, ал. 2 от НПК срещу
съдебен акт, подлежащ на възобновяване, съгласно визираните в разпоредбата
на чл. 419, ал. 1 от НПК в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, за
искания на осъденото лице.
Разгледано по същество, обаче, е неоснователно.
С присъда № 260022 от 14.04.2021 г. по НОХД № 269 от 2021 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик, потвърдена с решение № 67 от 29.09.2021
г. по ВНОХД № 393/2021 г. на Окръжен съд – Пазарджик, подсъдимият
Н.С.С. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б,
ал. 1 от НК за това, че на 07.09.2019 г. в гр. С., област П. е управлявала МПС
– лек автомобил марка „Б.“ с рег. № ** с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, а именно 2,00 на хиляда, установена по надлежния ред –
Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на
алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози посредством тестване
с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
„А.“ 7510 с фабричен номер **. За това му е била наложена кумулативна
санкция при условията на чл. 54 вр. чл. 57, ал. 2 от НК – ЕДНА ГОДИНА и
ДВА МЕСЕЦА лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева. Деецът бил
лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от ЕДНА
ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА. На основание чл. 68, ал. 1 НК е било приведено
в изпълнение и условно наложеното на С. наказание лишаване от свобода по
предходно негово осъждане по НОХД № 556/2018 г. на ОС – Пазарджик от
ТРИ ГОДИНИ. С решението си от 29.09.2021 г. по ВНОХД № 393/2021 г.
Пазарджишкият окръжен съд потвърдил присъдата на първата инстанция.
Не могат да бъдат споделени оплакванията на молителя за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при събирането и оценката
2
на доказателствата по делото, тъй като не намират опора в събраните
материали. Същото следва да се каже и по отношение на оплакванията за
допуснати нарушения на реда по Наредба № 1/2017 г. на правилата за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачи
на МПС, заради което се иска оправдаване на осъдения.
Преобладаващите оплаквания са за необоснованост на приетите
фактически положения и обективната съставомерност на престъплението по
чл. 343б ал. 1 от НК. Оплакванията за необоснованост не кореспондират със
специфичните характеристики на настоящото производство - способ за
извънреден контрол на наказателните дела, при които необосноваността на
съдебните актове не е самостоятелно касационно основание. Наведените
доводи за необоснованост, обаче, могат да бъдат обсъдени на плоскостта на
претенции за допуснати съществени пропуски относно начина на формиране
на вътрешното убеждение на инстанциите по същество. В тази връзка
апелативният съд установи, че първата инстанция е направила подробен
анализ и изследване за достоверност на цялата събрана доказателствена маса,
като е положила всички усилия за установяване на обективната истина. В
хода на съдебното следствие, проведено по общия ред, са били изслушани
свидетелите - очевидци на деянието и неговото констатиране. По искане на
защитата е бил допуснат преразпит на свидетели и са били проведени очни
ставки, като са били инкорпорирани писмени материали. Във връзка с доводи
и възражения на защитата пред първата инстанция са били назначени
експертизи. Във връзка с обстоятелството, че пред районния съд осъденият е
оспорил подписа си върху документи, съставени в медицинското заведение за
отказа му да даде кръв за изследване е била назначена и съответната съдебно-
почеркова експертиза и допълнителна такава. Доказателствената дейност на
първия съд е била изцяло възприета от втората инстанция. Инстанциите
подробно са обсъдили показанията на полицейските служители, извършили
проверката и придружили осъдения до болнично заведение, както и
показанията на здравните работници в него, които имат лични възприятия от
прегледа и отказа на С. да предостави кръв за изследване, като анализът е бил
извършен в корелация с писмените материали по делото и заключението на
назначената почеркова експертиза. В оценката на доказателствените средства
не се откриват непълноти и превратна интерпретация на изведените от тях
данни.
3
Оплакванията за съществено нарушение на процесуалните правила при
проверка и обсъждане на събраните доказателства не намират подкрепа в
данните по делото, тъй като съдилищата по същество са изпълнили
задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Взели са решенията си по
вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване
на всички обстоятелства по делото, ръководейки се от закона. Въззивната
инстанция е възприела изцяло фактическата обстановка, установена от
първия съд, като се е солидаризирала с нейната дейност и извършения анализ
на доказателствената маса.
Първата инстанция и въззивният съд са мотивирали актовете си
съобразно изискванията на чл. 305 от НПК и на чл. 339 от НПК, като са
обсъдили подробно инкриминираното деяние, включително и от субективна
страна, даден е бил отговор на всеки един от изтъкнатите от молителя доводи
и възражения, като изрично е било коментирано и защо не са били възприети.
Това е било сторено прецизно по отношение на всички аргументи наведени,
както пред първия, така и пред въззивния съд. От вниманието на инстанциите
по същество не са убягнали доводите на защитата за допуснати нарушения на
изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. на МЗ. Те са били намерени за
неоснователни, като за това са били изложени конкретни и убедителни
доводи и съображения в мотивите на първата инстанция, както и в решението
на въззивната.
Не могат да бъдат споделени наведените пред настоящия съд
аргументи, че изводите на първостепенния и въззивния съд за липса на
нарушения на реда на Наредба № 1/2017 г. били превратни. Въззивният съд е
възприел доводите на първата инстанция, че е налице напълно годен резултат
от извършената на водача проверка с техническо средство. Осъденият не е
ползвал издаденият му талон за вземане на кръв за изследване по
предназначение, при все да е бил заведен в болнично заведение. Така
наличието на алкохолна концентрация в кръвта на водача не била установена
чрез лабораторни анализи на кръвна проба, а само чрез показанието на
техническото средство. В случая то показало престъпна употреба алкохол. По
арг. от чл. 6, ал. 9 от Наредбата, когато водачът откаже да получи талон или
да даде кръв за изследване, употребата на наркотичните вещества се
установява въз основа на показанията на техническото средство. Т. е.
4
съгласно Наредбата методите са равностойни, като в случая съдилищата по
същество са се позовали на показанието на техническото средство. В
конкретния казус въз основа на приетата фактическа обстановка, инстанциите
по същество са направили обоснован извод, че действията, предприети от
полицейските служители за установяване на употребата на алкохол от водача
при проверката му са довели до отчитане на напълно достоверен резултат.
Първият и вторият съд са посочили, че показанията на свидетелите Б., С., Е. и
С., между които няма съществени противоречия, са установили, че на водача
бил издаден талон срещу подпис, бил отведен до болнично заведение, където
отказал да даде кръв за изследване, като са посочили в тяхна подкрепа и
отразяването на отказа за предоставяне на кръвна проба в няколко съставени
медицински документа. В съответствие с данните по делото въззивният съд е
отбелязал, че подписите в протокола за медицинско изследване и
амбулаторен журнал, които са били изследвани от вещото лице по
назначените почеркови експертизи по съществото си представляват сбор от
хаотични и произволни движения в резултат на моментна импровизация,
която не притежава основните качества на подпис и неговия удостоверителен
характер. Липсва достатъчна устойчивостта съвкупност на частни графични
признаци, която да индивидуализира почерка, като тези движения за подпис
биха могли да бъдат изпълнени от всяко едно лице, н това число и осъденият
С.. При тези обстоятелства, окръжният съд не е споделил съображенията на
защитата, че не е била спазена процедурата на чл. 15, ал. 7 от Наредба №
1/2017 г., която изисква изрично отказът на изследваното лице да бъде
удостоверен и с негов подпис в протокол за медицинско изследване. От друга
страна при все според заключението на графичната експертиза подписите,
положени в цитираните документи да не могат да удостоверят, че изхождат
от осъдения, тъй като не съставляват подписи на С. по нито една от неговите
вариации, а хаотични движения за подпис. Само по себе си това не изключва
възможността и самият С. да е положил тези хаотични и произволни
движения в момента на импровизация, тъй като показанията на свидетелите
Б., С., Е. и С. са били категорични, че С. е отказал да даде кръв за медицинско
изследване и химическо изследване, както и че неговият отказ е оформен в
посочените два документа, които освен свидетелите е подписал и С..
Следователно вътрешното убеждение на съдилищата не се основава на
произволно възприети фактически положения.
5
При направената от въззивния съд цялостна проверка на обжалваната
пред него присъда на първия съд и след анализ на доказателствени
източници, този съд е възприел установените от първата инстанция
фактически изводи, като се е съгласил и с направените правни изводи.
Настоящата инстанция не установи съдилищата да са допуснали
съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането,
проверката и оценката на доказателствените материали по делото.
Във връзка с посочените съображения искането на осъдения е
НЕОСНОВАТЕЛНО и следва да се остави без уважение.
Ето защо, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н.С.С. за
възобновяване на ВНОХД № 393/2021 г. на Окръжен съд – Пазарджик и
НОХД № 269/2020 г. на Районен съд – Пазарджик.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6