РЕШЕНИЕ
№ 1286
гр. Пловдив, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300501712 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Пловдив, ЕИК *********, чрез
пълномощниците по делото гл.юрисконсулт Б. П. и гл.юрисконсулт Е. К., против
Решение № 260164 от 22.02.2022 г. постановено по гр.д.№ 20718 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, XIII гр.с., с което се ОСЪЖДА на основание чл. 49 от ЗЗД, във
връзка с член 45 ЗЗД, Община Пловдив, да заплати на К. К. К. ЕГН **********, сумата
от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие от
пропадане в необезопасена шахта на *** г., ситуирана в поземлен имот с
идентификатор 56784.520.1688, разположен в гр.***, бул. „***“, с площ: 4563 кв.м.,
трайно предназначен за урбанизирана територия /второстепенна улица/, която шахта е
собственост на ответника, ведно със законната лихва за периода от дата на деликта
-10.06.2018г. - до окончателното погасяване на задължението, както и се ОСЪЖДА
Община Пловдив да заплати на К. К. К. сумата 2 850 лева разноски.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания, че атакуваното решение е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Оспорва
се осъществяването на фактическия състав на чл.45 и сл ЗЗД. Поддържа се като
1
недоказан механизмът на произшествието и причинно-следствената връзка между
претендираните вреди, вследствие на увреждането, и твърдяното противоправно
деяние. Излагат се подробни съображения, че към ***г. мястото на инцидента - имот с
ид.№ 56784.520.1688 по КККР на гр. Пловдив е представлявало строителна площадка,
която е била обозначена по несъмнен начин съгласно нормативните изисквания, с
позоваването на събраните по делото писмени и гласни доказателства - показанията на
свидетелите Б. и Д.. Оспорват се като необосновани изводите на районния съд, че не се
доказва на мястото в деня на инцидента да е имало оградни съоръжения и
сигнализиращи ленти, които да препятстват преминаването на хора през строителния
обект. Поддържа се, че изложеното противоречи на разпределената доказателствена
тежест и ищцата е следвало да докаже твърдяното неправомерно поведение. Във
връзка с това се оспорват като заинтересовани и противоречиви ангажираните от
ищцата гласни доказателства чрез разпита на майка й, поради което се поддържа, че
ищцата не е доказала извършването на неправомерно поведение от ответника или
лица, на които е възложил работата. Позовава се на съдебна практика, от която
обосновава извод за недоказаност на твърдяното от ищцата противоправно действие
или бездействие от страна на ответника. Излагат се съображения, с които се оспорват
причинната връзка между противоправното поведение на ответника и причинените
увреждания като се сочи, че ищцата е нарушила забраната за преминаване през
строителната площадка, поради което е настъпил процесния инцидент. При условията
на евентуалност се оспорва присъденият с решението размер на обезщетението за
неимуществени вреди като силно завишен, прекомерен и несправедлив съобразно
характера, степента и продължителността на търпените неудобства с позоваването на
доказателствата по делото и практиката на съдилищата при присъждането на
обезщетения. Поддържа се възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД с довода,
че ищцата и нейната майка са допринесли за настъпването на увреждането, както и че
не е предприето своевременно лечение. Искането към въззивния съд е да отмени
изцяло обжалваното решение и да постанови друго по същество на спора, с което да
отхвърли претенцията на К. К. К.. При условията на евентуалност, в случай, че
предявеният иск е частично основателен, се иска от съда да намали размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди до справедлив размер. Претендират
присъждането на разноските в производството, включително за юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от К. К. К. ЕГН
**********, чрез адвокат К., с който взема становище за неоснователност на жалбата.
Излага съображения по доводите в жалбата с позоваването на събраните по делото
доказателства, които се коментират. Релевира доводи за правилността на решението и
осъществяването на фактическия състав на чл.45 във вр.чл.49 ЗЗД. Обосновава
съображения за правилното определяне от районния съд на справедливия размер на
2
обещетението с позоваването на доказателства по делото. Искането към въззивния съд
е да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното
решение. Претендира разноски по производството.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от третото лице помагач на ответника -
„Джи Ви Билдинг“ ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощника по делото адвокат Я., с
който се моли да се уважи въззивната жалба и да се отмени обжалваното решение.
Оспорват се изводите на районния съд и се прави анализ на доказателствата по делото,
както и се твърди, че не е проведено доказване на причинно-следствената връзка, на
обстоятелствата по настъпването на инцидента, мястото и времето по настъпването му.
Излагат се доводи, че размерът на присъденото обезщетение е твърде завишен. Иска да
се уважи въззивната жалба и да се отмени първоинстанционното решение. Прави
искане за присъждането на направените деловодни разноски.
Препис от жалбата е връчена на третото лица помагач на ответника - „БК
Инвестмънтс” ЕООД, ЕИК *********, което не е подало отговор.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
49, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, от К. К. К. против Община Пловдив, за
осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 20 000 лева /след
допуснато увеличение по реда на чл.214 ГПК на първоначално заявената претенция от
6 000 лева като частична от 20 000 лева/ - представляваща обезщетение за претърпени
от ищцата неимуществени вреди, вследствие на пропадане в необезопасена шахта на
***г., ситуирана в поземлен имот с идентификатор 56784.520.1688, разположен в
гр.***, бул. „***“, с площ: 4563 кв.м., трайно предназначен за урбанизирана територия
/второстепенна улица/, която шахта е собственост на ответника, ведно със законната
лихва за периода от дата на деликта - 10.06.2018г. - до окончателното погасяване на
задължението. Претендира присъждане на съдебните разноски в производството.
С подадения отговор в срока по чл.131 ГПК ответната община релевира
възражение за недопустимост на исковете с оспорване на пасивната си процесуална
легитимация, в условията на евентуалност оспорва исковете по основание и размер.
Инвокира възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД. Моли за отхвърляне на
исковете и за присъждането на разноски.
3
На осн.чл.219, ал.1 ГПК са привлечени като трети лица - помагачи на страна на
ответника „Джи Ви Билдинг“ ЕООД и „БК Инвестмънтс” ЕООД.
С постъпилия отговор на исковата молба от „Джи Ви Билдинг“ ЕООД са
изложени съображения за неоснователност и недоказаност на исковете. Поддържа
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, за допусната груба
небрежност и за наличието на причинно - следствена връзка. Моли за отхвърляне на
предявените искове и за присъждане на направени разноски.
С отговор на исковата молба от „БК Инвестмънтс” ЕООД се навеждат доводи за
недопустимост на исковете като оспорва пасивната процесуална легитимация на
ответната община. По същество излага съображения за неоснователност и
недоказаност на исковете. Поддържа възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД.
Оспорва размера на претендираното обезщетение. Моли за оставяне на исковата молба
без разглеждане, съответно и същата да се отхвърли.
С постановеното по делото решение районният съд е уважил предявените искове
като допустими, основателни и доказани. Приел е за осъществен фактическият състав
на разпоредбата на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за ангажиране
отговорността на Община Пловдив за обезвреда на претърпените от ищцата
неимуществени вреди от пропадане в шахта на уличната канализация на *** г.
Районният съд не е приел съпричиняване от страна на ищцата чрез неправомерни
нейни действия/бездействия, допринесли за настъпването на инцидента, съответно на
вредите от нея. На основание чл.52 ЗЗД районният съд е определил обезщетение в
размер на 20 000 лева, което е присъдил с обжалваното решение ведно със законна
лихва от датата на деликта до окончателното му изплащане.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка на решението, съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намери, че същото е
валидно и допустимо. Поддържаните доводи в първоистанционното производство за
недопустимост на исковете са неоснователни. Допустимостта на исковия процес се
предпоставя от процесуалната легитимация на страните и същата се следва от правните
твърдения на ищеца, а материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на
въпроса за титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото
и кой е носител на правното задължение. В случая процесуалната легитимация на
Община Пловдив се следва от твърденията на ищцата, че ответникът е носител на
задължението да стопанисва и поддържа, чрез натоварените за това лица, безопасното
състояние на шахтата, в която е паднала ищцата, както и че е налице бездействие с
необезопасяването на същата, което е в причинно-следствена връзка с настъпилите за
4
ищцата увреждания, които се претендира да бъдат възмездени от ответника.
Изложените съображения от Община Пловдив и от третото лице -помагач „БК
инвестмънтс” ЕООД, с които се оспорват тези твърдения на ищцата касаят
материалноправната легитимация на общината да отговаря по предявените искове, а не
процесуалната й легитимация, поради което по същите съдът се произнасяне при
разрешаването на правния спор по същество.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба
оплаквания, както и при служебна проверка за допуснати при постановяването му
нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция
се произнесе по правния спор между страните.
Предявените искове са с правна квалификация чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД и
чл.52 ЗЗД, който състав на непозволеното увреждане урежда една от хипотезите на
отговорност за чужди действия и касае отговорността на лицето, което е възложител
на определена работа, при изпълнението или по повод изпълнението, на която е
причинена вреда, като в този случай отговорността е винаги производна, обективна
такава. За уважаването на предявените искове следва да се докажат следните
предпоставки: описаните в исковата молба вреди; противоправно поведение, което
може да се изразява в действие или бездействието на лице, на което отговорният по чл.
49 ЗЗД е възложил работа, причинно-следствена връзка между вредите и това
поведение, като вината се предполага до доказване на противното. На осн.чл.52 ЗЗД
съдът определя размера на неимуществените вреди по справедливост.
По настоящото дело от фактическа страна се установява, че на 10.06.2020 г.,
преминавайки през второстепенна улица, представляваща поземлен имот с
идентификатор 56784.520.1688 в гр.*** бул. „***“, К. К. е претърпяла инцидент, при
който левият й крак е пропаднал над коляното в шахта, вследствие на което е получила
наранявания с площ от 30 кв.см. Изложените обстоятелства се установяват при
съвкупната преценка на свидетелските показания на майката на ищцата И. К., както и
от приетите заключения на първоначалната и повторна съдебно - медицински
експертизи /СМЕ/. От показанията на св. И. К., която е придружавала ищцата, се
установява, че на процесната дата са отивали с дъщеря си на концерт като са минали
по вторична уличка зад сграда в строеж, при което ищцата изведнъж е паднала и
единият й крак е пропаднал в дупка, която била покрита с изрязан стериопор. По
данни на свидетелката, става въпрос за шахта, от която излизали кабели, като
свидетелката описва нейното местонахождение. Въззивният съд намира, че тези
показания на свидетелката за механизмът на настъпване на увреждането следва да се
кредитират въпреки евентуалната им заинтересованост съгласно чл.172 ГПК, тъй като
се основават на непосредствени впечатления и не се опровергават от останалите
5
доказателства по делото, поради което неосноватено се оспорват в жалбата.
Изнесените данни от свидетелката за механизма на настъпване на увреждането се
подкрепят от заключенията на двете СМЕ. Според заключението на СМЕ, изготвено
от вещо лице Б.П., механизмът на получаване на травматичното увреждане на К. К.,
при въпросния инцидент на *** г. в гр.*** е директно въздействие на твърд,
тъпоръбест предмет, чрез неговото тангенциално действие в областта на лявото бедро
на пострадалата ищца. Вещото лице сочи, че при въпросният инцидент ищцата е
получила рана и дълбоко охлузване в областта на лявото бедро на площ от около 30
кв.см. и заключава, че тези травматични увреждания са в резултат на пропадането на
левия крак на К. К. във въпросната шахта. Изложените констатации съвпадат с тези в
заключението на повторно назначената СМЕ, изготвено от вещо лице П.Д., според
което ищцата е претърпяла дълбоки охлузвания и разкъсно-контузни рани на обширна
площ - 30 кв.см на страничната повърхност на лявото бедро, които са зараснали и
образували цикатрикс /белег/ с размер 7/5 см. По отношение на последните в с.з.
вещото лице заявява,че в някои части е имало разкъсно - контузни рани, но не всичко
може да бъде прието като разкъсно - контузна рана, по - скоро за дълбоко охлузване.
Касателно механизмът на настъпване на уврежданията, вещото лице сочи в
заключението си, че травматичните увреждания са причинени от удар или притискане с
или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие, както и че е
възможно същите да са получени и да се дължат на пропадане в шахта. Следователно,
неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за недоказаност на механизма на
настъпване на уврежданията, доколкото от коментираните доказателства се установява,
че същият се изразява в пропадане на левия крак на ищцата в шахтата.
По отношение на процесната шахта не се спори и се установява от приетото в
производството заключение на съдебно – техническа експертиза /СТЕ/, изготвено от
вещо лице С.Ж., че представлява дъждоотводнителна шахта с чугунена решетка,
ситуирана в ПИ с ИД 56784.520.1688 в гр.*** бул. „***“, който имот е с
предназначение - второстепенна улица и е публична общинска собственост. Шахтата е
реализирана при изпълнение на нови СМР на строеж в имота, към датата на инцидента
е била изпълнена с тръба PVC ф200 и е част от четири броя дъждоприемни шахти,
заустени в нов канал. По представената строителна документация за проектиране на
второстепенната улица, вещото лице сочи, че процесното съоръжение е било
ситуиарано в северната част на пътното платно, а в последствие е преместено, както е
преместено трасето на самия канал за отводняване на улицата. Според заключението,
строежът е въведен в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-Пд-
29/20.03.2019 г. на строеж „Улична канализация PP DN300 с дължина L100 м. в
общински имот с ИД 56784.520.1688 и НТП улица с административен адрес гр.*** бул.
„***“.
Във връзка с изложеното, от изнесените данни в заключението на СТЕ се
6
установява, че към датата на събитието в общинския ПИ с ИД 56784.520.1688 се е
реализирало изпълнението на строеж „Улична канализация PP DN300 с дължина L100
м. в общински имот с ИД 56784.520.1688 и НТП улица с административен адрес гр.***
бул.„***“, с открита строителна площадка и извършващи се строителни дейности. По
същото време се е извършвало и строителството на строеж „Транспортен достъп“ –
четвърта категория, към ПИ с ИД 56784.520.1217 по КК и КР на гр.Пловдив от 0+000
до км.0+094.45„ с открита строителна площадка и извършващи се строителни
дейности. Според заключението на СТЕ, както и видно от представените по делото
документи от Община Пловдив и от третите лица – помагачи, строителството е било
разрешено на Община Пловдив с Разрешение за строеж № 368/ 28.12.2017 г. за
изграждането на уличната канализация и Разрешение за строеж № 206/15.08.2017 г. за
строежа на транспортния достъп. По делото няма спор и се установява от
представените писмени доказателства, че Община Пловдив е възложила изпълнението
на строителството на третите лица - помагачи „Джи Ви Билдинг“ ЕООД и „БК
Инвестмънтс” ЕООД с Договор № 18 ДГ 8/ 05.01.2018 г. за строежа на уличната
канализация и Договор № 18 ДГ 398/ 30.04.2018 г. за строежа на транспортния достъп,
както и че третите лица - помачи от своя страна са възложили извършването на
строителството на двата строежа на подизпълнителя „Елвеко-електромонтажи” ЕООД
с договори за строителство от 10.04.2018 г., както и надзорът в проектирането и
строителството на „Строй Консулт - ЗГ“ ЕООД по възлагане от „Джи Ви Билдинг“
ЕООД с договори от 18.04.2017 г.
С оглед на така установените обстоятелства, във въззивната инстанция е налице
спор относно изпълнението на нормативни изисквания за обезопасяване на
строителството в ПИ с ИД 56784.520.1688, съответно и на процесната шахта като
съоръжение в имота. Поддържаните доводи в жалбата са, че при разпределената й
доказателствена тежест ищцата не е доказала осъществяването на противоправно
действие, респективно бездействие, при обезопасяването на строителната площадка в
имота и съответно на намиращата се в него шахта, за да претендира овъзмездяване на
претърпените от нея вреди.
Настоящият съдебен състав, при самостоятелна преценка на доказателствения
материал по делото достига до извода, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на Община Пловдив. Неоснователни са доводите във въззивната жалба
за недоказаност осъществяването на противоправно деяние, респективно бездействие,
за което общината носи гаранционно - обезпечителна отговорност на осн.чл.49 във
вр.чл.45 ЗЗД.
Съгласно чл. 30 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи – строителните площадки в урбанизирани територии се ограждат с временни
7
плътни огради и се сигнализират със съответните знаци и табели, а при необходимост и
със светлинни сигнали. По смисъла на чл. 31 от Наредбата на входа на площадката и на
други подходящи места се поставят схеми с означение на местоположението на
отделните подобекти и на маршрутите за движение на пътни превозни средства и
пешеходци, опасните за движение участъци се заграждат или на границите им се
поставят съответните знаци, а при ограничена и/или намалена видимост – и със
светлинни сигнали, а за преминаването на пешеходци над изкопи се използват
обезопасени проходни мостчета, които се осветяват през тъмната част на
денонощието.
Кореспондиращи с посочените разпоредби са изводите в заключението на СТЕ,
според което при строителството на площадките на двата обекта е следвало да се
изпълни проект по част „план за безопасност и здраве“, да има съответните
заграждения, поставяне на стойки, светещи и светлоотразителни знаци и
светлоотразителни ленти, да са обозначени местата на изкопи и шахти,
представляващи опасност за хората и да се спазват съответните изисквания. По
отношение на шахтите на строежа, при изслушването си вещото лице сочи, че е
трябвало да има сложена сигнална лента за препятствие и строителство, както и отгоре
им да се постави предпазна тава или други елементи, които да не позволяват хлътване
надолу.
От ангажираните от ищцата показания на св. И. К. се установява, че
коментираните изисквания за обезопасяване на строителството в общинския имот не са
били изпълнени при настъпването на инцидента. Според показанията на свидетелката,
с дъщеря си са вървели по второстепенната улица когато е настъпило процесният
инцидент. Наблизо е имало съседи като възрастна жена с дете на колело са се притекли
на помощ. Посочва, че по три, четири пъти на ден минава по тази улица, никога не е
имало ленти и ограждения. Свободно са се разхождали хората по обекта, карали са
колелета. По отношение на шахтата посочва, че е била покрита със стиропор изрязан
по дупката. В предвид така изложените свидетелски показания и доколкото от тях
безспорно се заключава, че към момента на настъпване на инцидента ищцата
безпрепятствено е вървяла по общинската улица като в близост е имало съседи, поради
което и в помощ се притекла възрастната жена с детето, по улицата свободно са се
разхождали и други хора, се налага извод, че при настъпването на инцидента не е
имало заграждения, които да препятстват достъпа до процесната улица. Доколкото
според свидетелските показания не е имало ленти и заграждания, както и ищцата
изведнъж е пропаднала в шахтата, се налага и извод, че шахтата не е била обезопасена
със заграждения и сигнализация за наличието на препятствието. Така и тъй като върху
шахтата е била поставен единствено изрязан стиропор и ищцата е пропаднала при
стъпването върху него, се налага извод за необезопасяването на шахтата с поставянето
на предпазна тава или други елементи, които да не позволяват хлътване надолу.
8
Въззивният съд намира за неоснователно оспорването в жалбата на така
изнесените данни от свидетелката, тъй като независимо от възможната й
заинтересованост на осн.чл.172 ГПК, показанията й са следствие на непосредствени
впечатления, същите са логични и последователни, както и не се опровергават от
ангажираните доказателства от Община Пловдив и третите лица - помагачи. От
показанията на свидетелката безпротиворечиво се установяват обстоятелствата, довели
до настъпването на вредоносното събитие и същите не се опровергават по делото. В
този смисъл, неоснователно е позоваването в жалбата на представената строителна
документация и времената организация на движението при изпълнението на уличната
канализация, както и на показанията на допуснатите на ответника свидетели за
доказване изпълнението на нормативните изисквания, респективно и заграждането на
строителния обект и сигнализация, включително тази относно шахтата. По делото са
представени издадените Протокол обр.2а за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на техническата инфраструктура от 08.05.2018
г., Констативен акт обр.15 за установяване годността за приемане на строежа от
19.02.2019 г. и Разрешение за ползване № ДК-07-Пд-29/20.03.2019 г. - за
строителството на уличната канализация в ПИ с ИД 56784.520.1688; Протокол обр.2а
за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на
техническата инфраструктура от 08.05.2018 г., Констативен акт обр.15 за установяване
годността за приемане на строежа от 19.02.2019 г. и Удостоверение № 41/30.04.2019 г.
- за въвеждане в есплоатация на строежа транспортния достъп към ПИ с ИД
56784.520.1217. Посочените писмени доказателства макар и да установяват
изпълнението на СМР и приемането на строителството, от същите не се извличат
конкретни данни за наличието на необходимите заграждения и сигнализация при
настъпването на процесния инцидент на *** г., включително такива по отношение
обезопасяването на процесната шахта. В този смисъл са и изводите на вещото лице при
изслушване на заключението на СТЕ, което сочи, че няма данни дали е била заградена
строителната площадка или е ограничен достъпа до нея и до къде е било ограждането.
Според вещото лице, при откриването на строителната площадка и ниво би следвало
да е посочено какво ограждение е имало, но не е записано, както и че същото е
следвало да се документира от строителя, което в случая не е било сторено. В предвид
последното, неоснователно е позоваването на отбелязването в Протокол № 2 от
18.05.2018 г. за ограждането на площадката с временна ограда, тъй като видно от
неговото съдържание е налице празнота в текста по т.1.4 относно височината и скица,
определящи за поставянето на оградата. Тоест предвид липсата на посочената
индивидуализация не би могъл да се обоснове извод за поставянето на временна ограда
с такива параметри, която да ограничи достъпа до обекта към датата на инцидента.
Извод за последното, както и за поставянето на необходимата сигнализация,
включително такава по отношение на шахтата, не се установява от представените
9
доказателства за въведената Временна организация на движението /ВОД/. Според
уведомително писмо от 10.05.2018 г. от „Джи Ви Билдинг“ ЕООД до началника на IV
РУ - гр.*** ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“, ВОД касае се за извършването на
СМР за период от 12.05.2018 г. до 03.06.2018 г., тоест преди настъпването на
процесния инцидент на *** г. Следователно ВОД не обосновава изпълненията на
изискванията за обезопасяване на строителния обект, съответно и на процесното
съоръжение, към момента на настъпване на увреждането, както неоснователно се
настоява в жалбата.
Неоснователно е позоваването в жалбата на показанията на свидетелите Б. и Д.,
разпитани по почин на ответника. Вярно е, че в показанията си св.Б. посочва, че е
работил на обекта и там е имало поставени заграждения, конструкции с мрежеста
подвижна ограда, метална рамка с дупки, големи, метални струни, ажурни, както и че
оградата не е плътна, същата е мобилна. Следва обаче да се има предвид, че
показанията на свидетеля са принципно дадени, същите не са конкретни към
процесния момент на настъпване на инцидента, поради което от същите не се
обосновава извод за обезопасяването на целия параметър на строителството към
момента на преминаване от ищцата през второстепенната улица, нито и за наличната
сигнализация на процесната шахта на улицата. Същевременно доколкото свидетелят
сочи, че на сутринта са намирали преградите и лентите съборени, това единствено
означава, че загражденията и предпазните ленти не са били през цялото време на
обекта, поради което е било необходимо с по - голяма прецизност да се обезопаси
обекта по изискуемия начин, за да не са застрашени живота и здравето на хората.
Извод за обезопасяването на обекта, респективно и на шахтата към момента на
процесното събитие не се извлича и от показанията на св.Д.. Последният коментира
обстоятелства при извършването на изкопните работи като сочи, че става въпрос за
изкоп от 4 м., на който е бил поставен ограда и ленти, което касае по - ранен етап на
строителството на уличната канализация, предхождащ изграждането на канализацията,
а така и на шахтата. По аргумент от изложеното, в показанията си св.Д. не
удостоверява конкретни обстоятелства към момента на настъпването на инцидента,
поради което неговите показания не могат да бъдат зачетени за преценка изпълнението
на нормативните изисквания за обезопасяване към *** г.
В аспекта на изложеното се налага извод, че при извършването на строителните
дейности, възложени от ответника, не са изпълнени нормативно закрепените
изисквания за обезопасяване на строително-монтажни работи на второстепенната
улица - ПИ с ИД 56784.520.1688 и конкретно на процесното шахтено съоръжение с
поставянето на заграждения и сигнализация, както и на предпазна тава на шахтата, към
момента на настъпване на инцидента на *** г. Следователно се доказва
осъществяването на елемент от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД- противоправно
поведение на лицата, на които Община Пловдив е възложила изпълнението на
10
строителните дейности по процесната улица - публична общинска собственост, за
което ответникът носи гаранционно-обезпечителна отговорност.
Неоснователно се оспорва причинно - следствената връзка между
противоправното поведение и причинените увреждания на ищцата. Претърпените от К.
К. вреди са в пряка причинно-следствена връзка с коментираното противоправно
поведение, тъй като ищцата е пропаднала в шахтата на улицата и е претъпяла увреда на
здравето, в следствие неизпълнение на задължението за обезопасяване на улицата и на
посоченото съоръжение. В тази връзка неоснователно се възразява, че ищцата е
нарушила забраната за преминаване през строителна площадка. Не се установява при
настъпването на злополуката да са били поставени заграждения и предупредителна
сигнализация, с които да е бил ограничен достъпът на пешеходците през общинската
улица. Дори и улицата да е била покрита с чакъл и да не е имало изградени тротоари,
за което свидетелства в показанията си майката на ищцата, достъпът до улицата е било
свободен и хората са преминавали по нея. След като в жалбата се твърди, че улицата е
строителна площадка и е било забранено преминаването през нея, то това е следвало да
бъде доведено до знанието на гражданите и да се ограничи достъпът до нея.
Неизпълнението на последното опровергава нарушението на сочената забрана за
преминаване, доколкото довеждането й до знанието на ищцата и майката й не се
установява по делото.
На осн.чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказването на противното като в
случая същата не се опровергава от събраните по делото доказателства.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира за установени всички елементи от
фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.45 от ЗЗД, поради което Община Пловдив
дължи на ищцата К. К. заплащането на обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди.
Предмет на спора във въззивното производство се свежда и до обема на
понесените от ищцата неимуществени вреди и до размера на обезщетението, на което
има право съгласно чл. 45, вр. с чл. 52 ЗЗД. При определяне размера на дължимата
обезвреда за причинените на ищцата неимуществени вреди е приложима разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД и заложеният в нея принцип на справедливост. Принципът на
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите, които са в пряка
причинна връзка с увреждането като размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя в
зависимост вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания - това са
фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск -
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други
страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а
ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие. Съобразно
11
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва
да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди
нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно
убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение.
В случая от доказателствения материал по делото се установяват релевантните
обстоятелства за определяне на справедливия размер на обезщетението за
претърпените от ищцата неимуществени вреди. От представените по делото писмени
доказателства /лист за преглед на пациент СО № 049112/10.06.20018г., съдебно -
медицинско удостоверение № 844/2018 г., амбулаторни листове за периода
06.11.2018г. - 19.04.2009г./, и заключенията на първоначалната СМЕ на в.л.П. и
повторна СМЕ на в.л. Д. се установява, че получените травматични увреждания от К.
К. при процесния инцидент на *** г. се изразяват в дълбоки охлузвания и разкъсно-
контузни рани на обширна площ - 30 кв.см на страничната повърхност на лявото
бедро, които са зараснали и образували цикатрикс /белег/ с размер 7/5 см. По
отношение на последните от изявленията на вещо лице Д. в с.з. се установява, че
настъпилото увреждане не представлява изцяло разкъсно - контузна рана, а по - скоро
дълбоко охлузване в някои части. В този смисъл са и изводите на в.л. П. при
изслушване му в с.з., който сочи, че раната е засегнала кожата и епидермиса, както и
част от хиподермата, което е първично повърхностно нараняване с кървене, по
отношение на което не се е наложило извършването на хирургична интервенция.
По отношение на претърпените болки и страдания от травматичното увреждане
се установява, че болката на ищцата е била най - силна и с най-висока интензивност
непосредствено след получаване на травмата. След извършените медицински
интервенции болката постепенно намаляла във връзка с оздравителния процес, като
при смяната на превръзките ищцата отново е търпяла болки и страдания, според
заключението на първоначалната СМЕ. Кореспондиращи с последните са и изводите в
заключението на повторната СМЕ, според което степента на болезненост е значителна,
особено изразена в острите периоди на травмата, като болките постепенно намаляват и
отзвучават с напредване на оздравителните процеси. При изслушването си в с.з. в.л. Д.
също сочи, че е имало период на болезненост при смяна на превръзките, особено в
ранните етапи на заздравяването на раната, която образувала коричка от кръв, кръвни
елементи, тъканна течност и запълвала постепенно охлузването или раната, както и до
12
запълването й има болезненост при смяната на превръзките.
Оздравителния период е определен в заключението на първоначалната СМЕ от
около 1 - 1,5 месеца, към който би трябвало болките и страданията да са отшумели
напълно, а да са останали негативните последици от оформените белези и пигментация
на кожата на лявото бедро. При изслушването си в с.з. вещо лице П. сочи, че травмата
не е толкова тежка и би следвало болките и страданията да отзвучат от 15-20 дни до
месец след възстановяване целостта на кожата на пострадалата. В същия смисъл са и
изводите в заключението на повторната СМЕ, според които продължителността на
пълно възстановяване от получените увреждания е около 15-20 дни и е свързано с
образуването на ръбец /белег/. Финалното оформяне на съединителната тъкан отнема
около 3-5 месеца, в зависимост от анатомичната област и индивидуалните особености
на организма. В с.з. вещо лице Д. сочи, че при образуването на ръбец /белег/ не би
следвало да боли, тъй като на мястото, където се образува ръбеца няма нервни
окончания, няма чувствителност, а по - скоро чувствителност на белега. При прегледа
на ищцата вещото лице сочи, че ищцата не би следвало да изпитва дискомфорд и
закачане на дрехите.
Относно възможността за заличаване на белега в заключението на
първоначалната СМЕ е прието, че с течение на времето белегът и хиперпигментацията
на кожата могат да се заличат от само себе си. Според изявленията на вещо лице П. в
с.з., с годините е възможно изглаждане на външната повърхност и избледняване на
пигментацията. В заключението на повторната СМЕ се сочи, че вещото лице не може
да даде категоричен отговор, тъй като не е специалист в съответната област -
пластична и реконструктивна хирургия. Отбелязва, че при всеки вид хирургична
намеса би останал белег от извършването й.
По отношение на претърпените психически страдания от ищцата са приети
заключения на единична и тройна съдебно-психиатрични експертизи. Според
заключението на единичната СПЕ, изготвено от вещо лице К., ищцата е преживяла шок
и реакция на остър стрес от инцидента на *** г. Непосредствено след инцидента К.
била в състояние на остър стрес от понесената психическа и физическа травма,
преминала в разстройство на адаптацията, което състояние продължило няколко
месеца. Към момента на експертизата, близо три години след травмата, са налице
данни за настъпило ПТСР /постравматично стресово разстройство/. В с.з. вещото лице
сочи, че ищцата е тревожна, с чувство за малоценност. Поддържа, че ищцата страда от
постравматично разстройство, което състояние трябва да преодолее без
медикаментозно лечение и в случая не е необходим психолог. Налице е разстройство,
но няма нужда от друга помощ на този етап.
От заключението на тройната СПЕ, изготвена от вещи лица Ц., К. и П., се
установява, че по време на случилото се на *** г. ищцата е преживяла остра стресова
13
реакция, развила е постравматично стресово разстройство, съпроводено със
ситуативно обусловена тревожно депресивна и астеновегетативна симптоматика.
Качеството на психическото състояние не е нарушено тогава и понастоящем.
Ситуативно обусловеното тревожно депресивно състояние не е било с изразеност,
налагаща медикаментозно лечение. Общите грижи и внимание от страна на
обкръжаващите я са имали психотерапевтично въздействие, така че специализирано
лечение не се е наложило. „Негативния спомен и ефектът от преживяното“ не водят до
дезадаптация. Активността на симптоматиката е стихнала при възстановяване на
физическата възможност за поемане на ежедневни ангажименти - училищни занятия.
Изводите си вещите лица поддържат в с.з. като се сочи, че ищцата е приемала общите
грижи като подкрепа, нещо положително. Не е получавала друг вид грижи, не е
посещавала психологически консултации, не е провела психиатрични лечения и
благодарение на общите усилия на близките й, както и на младата й възраст,
сравнително бързо е преминала неприятните преживявания и се е възстановила.
Поддържа се, че ищцата е преживяла реакция на остър стрес, което е сериозно
разстройство, но е било краткотрайно. След това поради продължително третиране на
раната, приповтаряне на случилото се, в нея е развило постравматично стресово
разстройство, което е преминало без лечение благодарение на младата й възраст и
подкрепата на родителите й. Посочват, че астеновегетативна симптоматика като израз
на вегетативната нервна система се изразява в лесно изпотяване, ситуативен тремор,
леко главоболие, което е преходно и при ищцата същите са били леко степенни,
поради което не е провеждала медикаментозно лечение, освен в острата фаза на
травмата, която по време на прегледа от вещите лица е напълно зараснала. Също така
вещите лица дават обяснения относно констатациите си са емоционална лабилност на
ищцата като сочат, че тези хора са по - чувствителни, лесно изпадат в стрес, което
свързват с младата възраст на ищцата. Посочват, че емоционалната лабилност
обуславя различни възприятия за болка, страдание, топло и студено, които се усещат
по - силно от емоционално лабилните хора. С това вещите лица обясняват по -
продължителният период, през който ищцата се е оплаквала от болката и е фиксирала
своето внимание прекомерно върху преживяното от претърпяната травма. Вещите
лица приемат за необичайно, че ищцата не е преживяла болезнено падането, а
последиците от нараняването, тъй като обикновено стресът идва от падането и от
инцидента. Именно с притеснената структура, с възрастта на ищцата, вещите лица
обясняват, че същата силно е преживяла незначителните промени по кожата и ги е
преживяла по - силно без да има болезнено изменение. Поддържат наличието на
постравматично стресово разстройство, за което не се е наложило медикаментозно
лечение. Посочват, че ищцата не е насочена към пълно откъсване от събитието и
преодоляване на последиците, защото е ангажирана да ги представя.
За претърпените от ищцата болки и страдания свидетелстват в показанията си св.
14
И.К. и св.Н.К.. От показанията на майката на ищцата св.И.К. става ясно, че ищцата е
било в ужасно състояние от инцидента. След като са се прибрали в къщи, ищцата била
в шок, психически и физически. Казвала, че има ужасни болки, а предвид възрастта й
се срамувала да излезе от къщи навън. Не можела да се къпе. Не можела със седмици
да мокри раната.Не ходила на училище. След спирането на кръвните течове не искала
да излиза на вън. До края на юни не ходила на училище. Ищцата била две седмица на
легло. Цяло лято била възпрепятствана да излиза навън и лекарите казвали, че е
противопоказно за раната да бъде на слънце. Според свидетелката, мястото и сега е
болезнено, боляло при натиск. От раната излизали течности, които спрели до две
седмици. Посочва, че ищцата спряла да бъде активна в социалните мрежи, в състояние
на афект казала, че е белязана за цял живот. Все още било подтисната от инцидента,
изграждала комплекси. Всеки ден се налагало да се сменят превръзките, което зълва й
правила. Ходили периодично до личния лекар и до други лекари. Ищцата две седмици
не може да става без помощ на родителите си. Не са били препоръчвани
рехабилитации.
Според показанията на св.Н.К., ляла на ищцата, свидетелката е отишла в дома на
ищцата два часа след инцидента.Свидетелства, че на лявото бедро на К. имало голяма
превръзка, като пластир, който е бил изцяло намокрен и под него имало марля, която
била напоена доста с кръв и със секрет, който се отделял.Раната била дълбока,
преобладавала кръв, кожата отсъствала на отделни места, на различни места била
самата рана, площта била 25-30 см. Нямало шеф, но раната била дълбока. Всяка
промивка, поливане, леко докосване с марлята била болезнена за ищцата. Първите три,
четири дни се налагало да се прави двудневна превръзка, поради секрецията, която
отделяла раната, а след това един път на ден. След инцидента К. не можела да се
изправя сама, непрекъснато казвала, че й придърпва и боли. Боляло я много раната при
честата смяна на превръзката. Превръзките били по-интензивни през първите две
седмици. К. носила превръзката, за да я пази от светлина, от допира на дрехи и други
предмети. От всичко това К. имала срам, неудобство, болезненост. Притеснявала се от
тази рана и от нейните съученици. В първите две седмици ищцата не можела да се
движи без помощта на друг човек. На втората седмица секрецията намаляла и след това
оставили раната на крака отворена. След третия месец на инцидента започнало да се
вижда, че се образува епител върху раната, но дълбоките места още не били
възстановени. Свидетелят посочва, че не е правена рехабилитация на крака на ищцата,
тъй като никой от специалистите, при които е водена, не е назначил такъв. Не може да
каже със сигурност, но мисли, че е посещавала психолог. По отношение обработването
на раната сочи, че я е промивала с риванол, кислородна вода, антибиотични спрейчета.
От посочената доказателствена съвкупност се заключава, че в следствие на
инцидента в необезопасената шахта, ищцата е получила дълбоки охлузвания и
разкъсно-контузни рани на обширна площ - 30 кв.см на страничната повърхност на
15
лявото бедро, които са зараснали и образували цикатрикс /белег/ с размер 7/5 см. Не се
установяват други наранявания на ищцата от пропадането на левия й крак в шахтата,
включително не се доказва да е получила нараняване и дерматит по ръцете, както се
сочи в жалбата.
По делото се доказва, че след настъпването на увреждането претърпяната от
ищцата медицинска интервенция се е изразила с обработване на раната. Проведено е
лечение в домашни условия чрез локално обработване на раната и смяна на превръзки.
Първоначално, в ранния етап на оздравяването, болката от нараняването е била
изключително силна и с най-висока интензивност като същата постепенно е намаляла с
напредване на оздравителния процес. Ищцата е изпитвала силни болки и страдания
при смяна на превръзките, за което сочат двете СМЕ и показанията на св.Н.К., като
първите три, четири дни превръзките са се сменяли два пъти на ден, поради по -
обилното секретиране от раната. Според заключението на повторната СМЕ
продължителността на оздравителния процес с образуване на ръбец /белег/ е около
15-20 дни, като в случая се установява от свидетелските показания, че секретът от
раната е спрял към втората седмица. От представеното съдебно - медицинско
удостоверение се установява, че към 31.07.2018 г. раната е започнала да заздравява,
доколкото е отбелязано, че са налице ръбци от зарастнали рани. Финалното оформяне
на съединителната тъкан е отнело около 3 - 5 месеца, както сочи заключението на
повторната СМЕ. След образуването на ръбеца /белега/ ищцата е имала
чувствителност, но не и болка на белега, според изводите на в.л.Д.. По отношение на
белега се доказва, че същият се е изразявал в загрубяване и пигментиране на кожата на
ищцата, според записаното в амбулаторните листове. Според заключението на
първоначалната СМЕ, налице е лека неравност и свелокафеникава хиперпигментация,
като белегът е определен от в.л.Д. с размери 7/5 см. По делото не са събрани
категорични доказателства, че е възможно пълното възстановяване на гладкостта и
пигментацията на кожата на ищцата, съответно за пълното изчезне на белега й.
Изводите на в.л. в първоначалната СМЕ се основават на предположения за
възможността за пълно изглаждане и избледняване на нараняването, които не се
подкрепят от заключението на повторната СМЕ, а напротив според последната при
всяка оперативна намеса би останал белег от извършването й.
По делото се доказва, че през първите две седмици на лечението си ищцата не е
могла да се движи самостоятелно, била е на легло, поради което напълно е разчитала
на помощта на своите родители. Спряла е да ходи на училище и до края на юни месец
не е посещавала същото. Заради белега от раната ищцата не е излизала през лятото,
доколкото е следвало да го пази от слънцето, както и е изпитвала комплекс от белега.
Ищцата е преживяла силен шок от нараняването, посочен като остра стресова реакция
от двете СПЕ, както и в последствие е развила постравматично стресово разстройство.
За възстановяването й са спомогнали грижите и вниманието на обкръжаващите я,
16
поради което не се е наложило специализирано лечение, не е провела психологически
консултации, психиатрично и медикаментозно лечение. Симптоматиката е стихнала
при възстановяване на физическата възможност за поемане на ежедневни ангажименти
- училищни занятия от ищцата. Постравматичното разстройство е преминало
благодарение на родителите й на младата й възраст. Продължителната тревожност на
иищцата се обосновава от нейната емоционална лабилност, предвид възрастта и
значителното съприживяване на промените на кожата й, както и фиксирането й към
последици от инцидента и значимостта, която им е отдала.
Имайки предвид подробно коментираните обстоятелства относно вида на
уврежданията на ищцата и белегът, който е останал; проведеното домашно лечение
чрез локална обработка на раната с медикаменти; установената продължителност на
оздравителния процес и възстановяване; преживените от ищцата болки, които са били
с по- висок интензитет през първите две седмици на лечението; затрудненията й от
битово естество, обстоятелството, че е била на легло през първите две седмици от
лечението и се е налагало да бъде обслужвана, невъзможността да излиза през летния
период и прекъсването на учебния й процес; преживеният от ищцата първоначален шок
и последвалото постравматично стресово разстройство; възрастта на ищцата при
настъпването на инцидента от ***г., обосноваваща емоционалната й лабилност и
продължилото съприживяване на случилото се; както и предвид обществено-
икономическата обстановка в страната и стандарта на живот, съдът намира, че
справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД се явява обезщетението в размер на сумата от
8 000 лв., което ще бъде съответно на характера и тежестта на увреждане на здравето
на ищцата и съобразено с обществено приетите критерии за справедливост към датата
на настъпване на увреждането, като при определянето на размера на обезщетението се
цени обстоятелството, че вследствие на увреждането е останал белег на левия крак на
ищцата без ясна прогноза за неговото заличаване.
Присъденото от районния съд обезщетение за разликата над 8 000 лева до 20 000
лева е необосновано високо и не съответства на принципа на справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД. В случая ищцата не е претърпяла увреда на здравето
изразяваща се в счупване, не е била подложена на оперативна интервенция и на
болнично лечение, не й е била поставена гипсова имобилизация, а така и не се е
наложило раздвижване на крайника и рехабилитация, в които случаи
възстановителния период е по - дълъг от установения по настоящото дело и се следва
продължително обездвижване, ведно със съпътстващите ги болки и страдания.
Ищцата е изпаднала в шоково състояние и постравматично стресово разстройство,
които обаче е преодоляла, вследствие на грижите и вниманието на обкръжаващите я, и
не се е наложило специализирано лечение. Ищцата не е провела психологически
консултации, психиатрично и медикаментозно лечение, доколкото и се установява, че в
17
случая същите не са били необходими.
По отношение възражението за съпричиняване: Съгласно разпоредбата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Според трайната и непротиворечива съдебна практика на ВС и на
ВКС съпричиняването има обективен характер и принос по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяването на деликта и за настъпването на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, независимо дали е
действал или бездействал виновно. В случая, не се установява такова поведение на
ищцата, което да е в причинно-следствена връзка с инцидента и претърпените вреди.
По делото не са ангажирани доказателства за наличие на конкретно действие или
бездействие от страна на ищцата, както и на майка й, с които да са допринесли за
настъпване на злополуката. Преминаването на ищцата по улицата - при липса на
ограждания и /или предупредителни надписи и знаци, сочещи забранен достъп, не
съставлява виновно нейно поведение, нито на придружаващия й родител, допринесло
за настъпването на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51ал. 2 от ЗЗД.
Неоснователно се настоява в жалбата, че ищцата е знаела, че не трябва да минава по
улицата с позоваване на изявленията на процесуалния представител на ищцата в с.з. на
24.06.2021 г., които неправилно се интерпретират. Изявленията на пълномощника на
ищцата единствено сочат за безспорен факта, че са били налице алтернативни
маршрути, през които не е следвало да преминават, и същите кореспондират с
показанията на майката на ищцата, която сочи, че е налице успоредна улица, по която
не може да се минава, поради строеж на същата. По същество обстоятелството, че е
имало алтернативни маршрути е безпредметно да се коментира, същото е неотносимо,
доколкото в задължението на общината е да осигури безопасно ползване от гражданите
на заобикалящата ги среда, което в случая не е сторено. При липсата на поставени
ограждания и /или предупредителни надписи и знаци на второстепенната улица е
необосновано да се приеме, че ищцата и майка й е следвало да избират алтернативен
маршрут на предвижване.
На следващо място, възражението за съпричиняване се обосновава с довода, че
ищцата, съответно родителите й, не са предприели своевременно физиологично и
психологично лечение и правилно третиране на наранения участък, които да доведат
до по-добър и по - бърз оздравителен процес. В отговора на исковата молба това
възражение е общо /бланкетно/ заявено и същото не е било уточнено с излагането на
конкретни обстоятелства. Следва да се има предвид, че доколкото приносът в
съпричиняването винаги е конкретен - изразява се в извършване на определени
действия или въздържане от такива действия от страна на пострадалото лице, поради
което и обстоятелствата, на които страната основава това възражение, също трябва да
са конкретни. В тази насока конкретни обстоятелства не са били заявени в отговора на
18
исковата молба, въпреки, че амбулаторните листове, на които се позовава въззивникът
са били представени с исковата молба. Конкретни обстоятелства не са били наведени и
до изтичането на съдебното дирене в първата инстанция, въпреки събирането на
доказателствата, с които въззивникът обосновава възражението си в жалбата.
Следователно наведените конкретни обстоятелства в жалбата са преклудирани. С
пропускът на ответника да конкретизира бланкетно заявеното си възражение за
съпричиняване до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция е
преклудирал възможността определеното в полза на въззиваемата справедливо
обезщетение да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД заради действия от страна
на ищцата, съответно на родителите й, поради несвоевременно и неправилно лечение.
Въпреки това обаче, следва да се посочи, че от доказателствата по делото се
обосновава, че ищцата, съответно родителите й, са предприели своевременно лечение и
правилно третиране на наранения участък на левия крак на ищцата. По делото се
установява, че след инцидента са дадени предписани за периодична обработка и
стерилна превръзка на раната на ищцата, във връзка с което и след като се прибрали от
Бърза помощ, майка й се е обадила на личния лекар, за да им каже как да обработват
раната. Обработката на раната е била извършвана периодично, като на ищцата не е
извършена рехабилитация, доколкото такава не й е била предписана. Данни за
изложеното се установяват от събраните по почина на ищцата гласни доказателства,
които досежно посочените обстоятелства се ценят като преки и непосредствени,
логични и последователни, доколкото и не се опровергават от останалите доказателства
по делото. Същевременно се установява, че макар ищцата да е претърпяла остра
стресова реакция и е развила е постравматично стресово разстройство, за овладяване
на състоянието й не се е налагало медикаментозно лечение и специализирано лечение,
в която насока са изводите на двете СПЕ.
С оглед на изложеното и тъй като изводите на въззивната инстанция не съвпадат
напълно с изводите на първоинстанционния съд, атакуваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която са уважени предявените искове с правно основание чл. 49
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за разликата над 8 000 лева до 20 000 лева-обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното плащане и вместо това да се постанови решение, с което същите да
бъдат отхвърлени за посочената разлика, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното плащане. В останалата част решението на районния съд
следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските: С оглед изхода на правния спор първоинстанционното решение
следва да бъде ревизирано в частта на разноските.
С решението си районният съд е присъдил на ищцата разноски в общ размер на
2 850 лева разноски, от които по съразмерност на уважената претенция й се дължат
19
1 140 лева. Ето защо, решението на районния съд следва да се отмени в частта за
разноските за разликата над 1140 лева до 2850 лева, тоест за 1710 лева.
За първоинстанционното производство ответникът е претендирал разноски за
СТЕ от 140 лева и юрисконсултско възнаграждение, което на осн.чл.78, ал.8 от ГПК се
определя в размер на 200 лева, поради което от общия размера на сумата 340 лева по
съразмерност на ответника следва да се присъдят разноски от 204 лева.
За въззивното производство въззивникът претендира разноски в размер на 400
лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, което на осн.чл.78, ал.8 от
ГПК се определя в размер на 100 лева, поради което от общия размера на сумата 500
лева по съразмерност на въззивника следва да се присъди сумата в размер на 300
лева.
Въззиваемата претендира разноски от 1130 лева, направата на които се доказва
от представен договор за правна защита и съдействие и преводно нареждане, по
отношение на които въззивникът е направил възражение за прекомерност на осн.чл.78,
ал.5 ГПК. На основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското
възнаграждение възлиза в размер на 1 130 лева, поради което възражението за
прекомерност е неоснователно. От разноските за адвокатско възнаграждение в размер
на 1 130 лева по съразмерност на въззиваемата следва да се присъдят разноски от 452
лева.
Искането за присъждането на разноски на „Джи Ви Билдинг“ ЕООД следва да се
остави без уважение, тъй като на третото лице - помагач не се присъждат разноски,
съгласно разпоредба на чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260164 от 22.02.2022 г. постановено по гр.д.№ 20718 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XIII гр.с., в частта, с която осъжда на
основание чл. 49 от ЗЗД, във връзка с член 45 ЗЗД, Община Пловдив, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл.“Стефан Стамболов“ № 1, да
заплати на К. К. К. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*** бул.“***“ № ***, ет.***,
ап.***, разликата над размера от 8 000 /осем хиляди/ лева до размера на 20 000
/двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие от пропадане в необезопасена шахта на *** г., ситуирана в поземлен имот с
идентификатор 56784.520.1688, разположен в гр.***, бул. „***“, с площ: 4563 кв.м.,
трайно предназначен за урбанизирана територия /второстепенна улица/, която шахта е
собственост на ответника, ведно със законната лихва за периода от дата на деликта -
20
10.06.2018г. - до окончателното погасяване на задължението, както и в частта, с която
се осъжда Община Пловдив да заплати на К. К. К. разликата над размера на 1140 лева
до размера на 2 850 лева - разноски, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД от К. К. К.
ЕГН **********, против Община Пловдив, ЕИК *********, за присъждане на
разликата над размер от 8 000 /осем хиляди лева/ до размера на 20 000 /двадесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие от
пропадане в необезопасена шахта на *** г., ситуирана в поземлен имот с
идентификатор 56784.520.1688, разположен в гр.***, бул. „***“, с площ: 4563 кв.м.,
трайно предназначен за урбанизирана територия /второстепенна улица/, която шахта е
собственост на ответника, ведно със законната лихва за периода от дата на деликта -
10.06.2018г. - до окончателното погасяване на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260164 от 22.02.2022 г. постановено по гр.д.№
20718 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XIII гр.с. в останалата част.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на К. К. К. ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.***, бул. „***“ ***, сумата в размер на 452 лева
/четиристотин петдесет и два лева/ - разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА К. К. К. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, бул. „***“ ***,
да заплати на Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.***, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, сумата в размер на 504 лева /петстотин и четири
лева/ - разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на третите лица - помагачи на страна на
ответника „ДЖИ ВИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, и „ БК ИНВЕСТМЪНТС”
ЕООД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба, при условията
на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21