№ 110
гр. Крумовград , 25.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в закрито заседание на двадесет и пети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Ил. Йорданов
като разгледа докладваното от Иван Ил. Йорданов Гражданско дело №
20215130100047 по описа за 2021 година
В срока за произнасяне, настоящият съдъбен състав констатира, че във връзка с
предявения пред Районен съд - Крумовград по настоящото дело иск от длъжника С. М. Х.,
срещу когото по ч.гр.дело № 260/2015 г. по описа на Районен съд-Крумовград била издадена
заповед по чл. 410 от ГПК е поискал да бъде признато по отношение на ответника
„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, че не му дължи сумата в размер на 1711, 24 лева - главница
по задължението по договор за паричен заем, вземането по който е прехвърлено с Договор
за цесия от 08.07.2014 г., 207, 28 лева - добавка, представляваща печалбата на кредитора за
периода от 10.07.2008 г. до 10.11.2008 г., 1331, 35 лв. - мораторна лихва от 11.07.2008 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.12.2015 г.- датата на подаване на заявлението в съда до датата на пълното
погасяване да задължението, както и сумата в размер на 408, 75 лева разноски, по делото, от
която държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в размер на
65 лева и 343,75 лева адвокатско възнаграждение за процесуален представител, описани в
изпълнителен лист от 23.02.2016 г. издаден от Районен съд - Крумовград, по ч.гр.д №
260/2015 г.въз основа на разпореждане постановено по влязлата в сила на 23 .02. 2016 г.
горепосочена заповед по чл. 410 от ГПК, за които било образувано на 12 .01. 2021 г.
изпълнително дело №20217410400026, по описа на ЧСИ Хриса Пурнарова, с рег.№741, с
район на действие Окръжен съд - Кърджали, тъй като били погасени по давност. Също така
твърди, че от момента на настъпването на предсрочната изискуемост - 11.07.2008 год. до
момента на издаването на изпълнителен лист - 23.02.2016 год. бил изтекъл срок, значително
надвишаващ установения в чл. 110 от ЗЗД давностен срок за главницата по процесния
договор за кредит и установения в чл. 111 буква „в“ от ЗЗД давностен срок за дължимите
лихви по кредита. В исковата молба още твърди, че в продължение на повече от пет години
взискателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД (а впоследствие и неговият частен
правоприемник) не бил предприел никакви действия по принудително изпълнение, като без
значение за делото се явявало и последващото изп. дело 20188150401086/2018 год.,
доколкото същото било образувано след изтичането на петгодишния давностен срок.
1
Съобразявайки горепосоченото, както и вземайки в предвид и това, че по делото няма
доказателства, които да сочат, че е изтекъл в полза на ищеца петгодишен давностен срок от
влизането в сила на 23 .02. 2016 г. на горепосочената заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д № 260/2015 г. по описа на съда до налагането на запор на 19 .01. 2021 г. по
образуваното изпълнително дело №20217410400026, по описа на ЧСИ Хриса Пурнарова, с
рег.№741, с район на действие Окръжен съд-Кърджали се установява, че фактически
предявеният иск пред Районен съд-Крумовград е с правна квалификация по чл.124 от ГПК.
Настоящият съдебен състав съобрази и това, че е налице задължителна и трайна
практика на ВКС(Определение № 688 от 14.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 692/2009 г., III
г. о., ГК), според която с въвеждането на заповедното производство законът е предвидил
изрични и специални способи за защита на длъжника срещу издадената заповед за
изпълнение, поради което и общият ред, включително и чрез предявяване на отрицателен
установителен иск за недължимост на сумите по издадената заповед за изпълнение, респ. за
оспорване на вземането е недопустим.
Сред изричните способи за защита на длъжника е подаване на възражение от страна
на длъжника по чл.414 от ГПК. Сред извънредните способи за защита на длъжника срещу
издадената спрямо него заповед са предвидените в чл.423 от ГПК - подаване на възражение
пред въззивния съд при наличие на обстоятелствата по чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 от ГПК,
съответно в чл.439, ал.2 от ГПК възможности. Налице са и възможности за защита срещу
процесуалната незаконосъобразност на издадената заповед - чл.410, ал. 2 от ГПК, чл.413 от
ГПК. Искът по чл.439, ал.2 от ГПК е специален отрицателен установителен иск, който се
явява извънредно средство за защита на длъжника и в заповедното производство като
основание за предявяването му са факти, настъпили единствено след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В
хипотезата на производство, приключило с издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, заповедта за изпълнение представлява изпълнително основание и доколкото в
конкретния случай длъжникът по издадената заповед за изпълнение се позовава на изтекла в
негова полза 5-годишна погасителна давност по отношение на главницата и лихвите по нея,
считано от 11.07.2008 год. При тези обстоятелства, счита, че още към момента на
образуването на ч. гр. дело №260/2015 год. задължението му към „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, произтичащо от сключения договор за кредит, е било погасено, когато
вземането по сключения договор е станало изискуемо, същият не може да ползва от защита
по иска по чл.439, ал.2 от ГПК.
Ищецът освен това не твърди, че е била налице невъзможност да подаде своевременно
възражение по чл.414 от ГПК и не излага оплаквания и не представя доказателства,
свързани с нередовности по връчването, както и не се е възползвал от защитата, предвидена
в чл.423 от ГПК. Освен това, начинът, по който му е била връчена заповедта за изпълнение,
не представлява извънреден способ, а е един от редовните способи за връчване на всички
съдебни книжа, включително и на заповедите за изпълнение по чл.410 от ГПК.
2
Независимо от посочените възможности за защита срещу издадената заповед, които
законодателят предвижда, длъжникът не се е възползвал от нито една от тях, а е предприел
друг път за защита срещу издадената заповед, като е предявил отрицателен установителен
иск за недължимост на процесните суми, който е недопустим по изложените по-горе
съображения. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на ищеца и счита за нужно да
отбележи, че посочената в исковата молба практика - определение № 233/17 .04. 2009 г. на
ВКС по ч.т.д. № 239/2009 г., II -ро търг.отделение , определение №113/26.01.2011 г. на ВКС,
по ч.гр.д.№ 577 /2009 г., II -ро търг.отделение и решение на ОСГК на ВС № 101/1972 г. по
гр. дело №95/1972 г., е в несъответствие с преобладаващата съдебна практика на ВКС.
Освен това съобразно практиката на ВКС (Решение № 76 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. №
391/2012 г., IV г. о., ГК), която споделя разбирането, че отрицателен установителен иск по
чл.124, ал.1 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение е допустим, е уточнено, че
същият следва да бъде предявен в срока за подаване на възражение по чл.414 от ГПК. В този
случай предявеният иск има ролята на възражение по чл.414, ал.1 от ГПК - оспорва се
вземането по издадената заповед с възражения, че то не съществува поради изтекла давност
към момента на издаването й и тези възражения са направени пред съд. В цитираното
решение е посочено, че отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането
може да бъде предявен и преди връчване на заповед за изпълнение, съответно покана за
доброволно изпълнение, тъй като длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува
спор за вземането. Видно от доказателствата по делото на ищеца на 08 .02. 2016 г. му е
връчена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д № 260/2015 г.по описа на
Районен съд – Крумовград и същата е влязла в сила на 23 .02. 2016 г., а искът по чл.124,
ал.1 от ГПК е предявен от него едва на 09.02.2021 г., т.е. след изтичането на всички
възможни срокове, посочени в цитираното решение .
В тази връзка съобразявайки трайната и преобладаваща съдебна практика (в този
смисъл Определение № 362 от 3.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1376/2015 г., II т. о., ТК),
след влизането в сила на заповедта, ако длъжникът е разполагал с възражения срещу
правото, установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се
преклудират. Преклузията е важима за фактите и обстоятелства, относими към ликвидността
и изискуемостта на вземането, включително и тези, свързани с давността. При пропускане
на предвидените от закона срокове и способи на защита (чл.414 и чл.422 от ГПК, чл. 423, чл.
439, ал.2 от ГПК ) по отношение на заповедта за изпълнение, срещу която не е подадено
възражение, длъжникът не разполага с друг иск, който да основе на обстоятелства и
доказателства, които са могли да му бъдат известни.
Ето защо съдът намира, че в случая неправилно е даден ход по същество на делото,
поради което определението за даване ход на делото в съдебното заседание на 27 .05. 2021
г., следва да се отмени, а производството по делото да се прекрати поради недопустимост на
иска (виж в този смисъл Решение № 63 от 01.06.2017 г. по в. гр. д. № 50 / 2017 г. на
Окръжен съд - Кърджали).
3
С оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски.
Ответникът претендира разноски в размер на 300 лв. представляващи юрисконсултско
възнаграждение. По отношение претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лв., с измененията в ГПК от 28.01.2017 г. на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК(Изм.
- ДВ, бр. 8 от 2017 г.), влиза в сила правилото, предвиждащо на юридически лица или
еднолични търговци, ако те са били защитавани от юрисконсулт, да се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда и по реда, предвиден в ЗПрПомощ и Наредбата
за заплащане на правната помощ, като размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, съгласно чл.37 от Закона за правната
помощ. Ето защо при определяне на юрисконсултското възнаграждение пред настоящата
инстанция това правило следва да намери приложение. Предвид изложените съображения за
действието на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК след 28.01.2017 г. и с оглед
обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът намира, че
на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер от 100 лв., съгласно чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, във
вр. чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА протоколно определение от 27 .05. 2021 г. за даване ход на делото по
същество .
ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради недопустимост на предявения иск.
ОСЪЖДА С. М. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес *******, общ. Крумовград,
обл.Кърджали, чрез адв. Б.М. от АК – Кърджали, със съдъбен адрес: гр. Кърджали, бул.
„България“№47, ет.1, офис №3 да заплати на „Фронтекс интернешенъл” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, район Лозенец, ул. „Хенрик
Ибсен” №15, ет. 6, представлявано от Лилия Димитрова – изпълнителен директор, чрез
пълномощник – юрисконсулт Ваня Цветкова със съдебен адрес: гр. София, район Лозенец,
ул. „Хенрик Ибсен” №15, ет. 6 сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кърджали в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________
4