РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Варна, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20223000500460 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по
подадена въззивна жалба от В. Н. Н. против решение №540/03.05.2022г.,
постановено по гр.д.№3108/21г. по описа на ВОС, с което са отхвърлени
предявените от В. Н. Н. против М. П. Т., С. И. К. и А. Н. Я. искове за
заплащане съответно по 20 000 лв. от всеки от тях, представляващи
обезщетения за претърпените болки и страдания, вследствие дадено
неправилно заключение по т.д.№1316/20г. на ВОС, на основание чл.45 от
ЗЗД, ведно със законната лихва от 19.11.2021г. до окончателното изплащане
на обезщетението, както и е осъден В. Н. Н. да заплати на М. П. Т., С. И. К. и
А. Н. Я. по 1 200 лв. на всеки от тях, представляващи сторените разноски по
списък, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е
неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира
да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените
искове бъдат уважени.
1
Въззиваемите М. П. Т., С. И. К. и А. Н. Я. в депозирания отговор по
въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалните си
представители адв.Е.К. и адв.А. Б. поддържат становище за нейната
неоснователност и молят обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендират разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба, уточняващата такава към нея от 24.01.2022г. и
становището си от 01.04.2022г. ищецът В. Н. Н., излага, че ответниците М. П.
Т., С. И. К. и А. Н. Я. на 19.11.2021г. в качеството си на вещи лица изготвили
тричленна съдебно -автотехническа експертиза по т.д.№1316/20г. по описа на
ВОС, т.о., представена по делото и приета от съда. Експертизата е
неправилна, грешна, измислена и нагласена, вкл. относно траекторията на
движението му с велосипеда в третата най-дясна пътна лента, последващите
му движения и действия, опредЕ.та скорост на л.а.„Форд Мондео“, рег.№В
6681 РН в размер на 65 км/ч. Експертизата и нарушава правото да му бъде
изготвена правилна експертиза. С горното му причинили неимуществени
вреди, изразяващи се претърпени емоционални и душевни болки и страдания
и неприятни преживявания/напрежение, разстроеност, притеснения,
отчаяние/, предвид което претендира всеки от тях да бъде осъден да му
заплати обезщетение за така претърпените вреди в размер от по 20 000лв.,
ведно със законна лихва върху главниците, считано от 19.11.2021г. до
окончателното изплащане.
Ответниците М. П. Т., С. И. К. и А. Н. Я. в депозирания отговор в срока
по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорват предявените искове.
Поддържат, че същите са недопустими, т.к. твърденията на ищеца са за
дадено съзнателно или по непредпазливост невярно заключение в проведено
съдебно производство, т.е. за деяние, осъществяващо признаците на
престъпен състав, предвиден в чл.291 от НК, което се установява по реда и
способите на НК, евент. по реда на чл.124, ал.5 от ГПК, като предпоставки за
прилагане на последния в настоящия случай не са налице.В условие на
евентуалност твърдят, че исковете са неоснователни, т.к. изготвената от тях
тричленна съдебно - автотехническа експертиза, приета по т.д.№1316/20г. по
описа на ВОС, т.о., е компетентно извършена и не е невярна.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
2
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявени са искове с пр.осн. чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
По делото е представена изготвена на 19.11.2021г. от ответниците М. П.
Т., С. И. К. и А. Н. Я. тричленна съдебно - автотехническа експертиза,
депозирана на 22.11.2021г. по т.д.№1316/20г. по описа на ВОС, т.о., за която
страните не спорят, че е изслушана и приета от съда и приложена като
доказателство по това дело в о.с.з. на 29.11.2021г.
Според формулираните от ищеца обстоятелствена част и петитум на
исковете, тяхното разглеждане изрично предпоставя установяването в
производството на обстоятелството, че ответниците, в качеството си на вещи
лица, са дали грешно, неправилно /синоними на невярно/ заключение по
посоченото търговско дело.Даването на невярно заключение като вещо лице
пред съд или пред друг надлежен орган на властта, независимо дали е
съзнателно или по непредпазливост /чл.291, ал.1 и ал.2 от НК/, е въздигнато в
престъпление от общ характер против правосъдието.За установяване
твърденията на ищеца би следвало гражданският съд по същество да установи
едно деяние, което наказателният закон квалифицира като престъпно, т.е. в
случая да установи фактическия състав на престъпление от общ характер по
чл.291 от НК.Процесуалният способ за установяване на престъпление е с
влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК, или с уважен
установителен иск за факта на престъплението по чл.124, ал.5 от ГПК, който
иск е допустим единствено в изрично предвидените случаи, а именно
наказателно преследване против дееца, който се обвинява в извършване на
деянието, не може да бъде образувано или е прекратено или спряно на
посочените в нормата основания или тогава, когато извършителят му е
останал неоткрит. В случая не се твърди, нито установява наличието на
влязла в сила присъда или на някоя от предвидените в чл.124, ал.5 от ГПК
хипотези, допускащи установяването на престъпно обстоятелство по
гражданскоправен ред. Не може да се приеме, че с предявения иск не се цели
установяване на престъпно деяние на вещите лица, а само това, че
заключението е било невярно, неправилно доколкото претенцията на ищеца
за обезвреда на вреди е свързана именно с факта на депозиране на това
заключение пред съд, изслушването му и приобщаването му към
3
доказателствения материал по делото, въз основа на който материал съдът ще
разреши повдигнатия пред него правен спор. В случай, че с предявения иск
действително не се цели установяване на престъпно деяние на вещите лица, а
само това, че заключението е било погрешно/неправилно, то този факт не
може сам по себе си да обоснове извод за увреждащо действие, доколкото
експертното заключение в случай, че не е депозирано пред съда, не може
самостоятелно да доведе до отрицателни изменения в имуществената,
респективно неимуществената сфера на страна по делото. Ако последната
счита, че делото е било решено при непълни доказателства и неизяснена
фактическа обстановка, то тя може да го атакува по реда на инстанционния
контрол /както и ищецът е сторил и е осъществен инстанционен контрол по
т.д.№1316/20г. по описа на ВОС и исковете на ищеца по същото са
уважени/.След като претенцията за ангажиране на гражданската отговорност
за вреди от твърдяно престъпление против правосъдието е предпоставена от
установяване на твърдяно престъпното обстоятелство по надлежния ред, а в
настоящия случай то не е установено по такъв ред, следва, че предявеният иск
е недопустим - в този смисъл е преобладаващата понастоящем съдебна
практика - напр. определение №129/21.03.2019г. по ч.гр.д.№933/19г., ВКС, III
гр.о., определение №181/08.05.2020г. по ч.гр.д.№1089/19г., ВКС, III гр.о.,
определение №193/28.05.2020г. по ч.гр.д.№1103/20г., ВКС, III гр.о.,
определение №362/05.10.2020г. по ч.гр.д.№2507/20г., ВКС, IV гр.о.,
определение №106/07.06.2022г. по ч.гр.д.№1634/22г., ВКС, II гр.о.,
определение №126/30.06.2022г. по ч.гр.д.№2168/22г., ВКС, II гр.о.,
определение №367/23.09.2022г. по ч.гр.д.№2935/22г., ВКС, III гр.о. и др. Има
практика и според която исковете са разгледани по същество - напр.
определение №50/16.01.2017г. по гр.д.№3054/16г., ВКС, IV гр.о. и
определение №682/16.10.2019г. по гр.д.№1973/19г. ВКС, III гр.о., като
съставът на ВАпС споделя по-новата и преобладаваща практика на ВКС, вкл.
и защото невярността/неправилността/ на дадено експертно заключение не е
факт сам по себе си увреждащ, а съществуващ в съвкупност с депозиране на
това заключение пред съд и разрешаване от съда на повдигнат правен спор
въз основа на данните в заключението, като правната си сфера страната счита
за накърнена именно от разрешаване на този спор въз основа на грешно
заключение на вещо лице. Ако този спор не е приключил, редът за защита е
инстанционният контрол, а ако е приключил, редът е по чл.303, ал.1, т.2 от
4
ГПК, респективно чл. 422, ал.1, т.1 от НПК.
По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са
недопустими, предвид което постановеното по тях решение също е
недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а производството по
исковете прекратено. На осн. чл.78, ал.4 от ГПК на ответниците се следват
сторените от тях разноски за първа и въззивна инстанция. За първа инстанция
адв. възнаграждение за всеки в размер от по 1200лв.За въззивна инстанция
също се претендира адв. възнаграждение в размер от по 1200лв., изплатено в
брой съгласно представените договори за правна защита и съдействие от
24.10.2022г.Направено е възражение за прекомерност от насрещната страна за
претендираните пред въззивна инстанция възнаграждения. Съобразно
фактическата и правна сложност на делото, цената на исковете и предвидения
минимален размер в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС в редакцията
му към момента на сключване на договорите, а именно 1 130лв., съдът
приема, че възнагражденията са прекомерни и следва да се редуцират до
минималния размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №540/03.05.2022г., постановено по гр.д.
№3108/21г. по описа на ВОС, и
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените по гр.д.№3108/21г. по
описа на ВОС от В. Н. Н. против М. П. Т., С. И. К. и А. Н. Я.и искове с пр.осн.
чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Н. Н., ЕГН **********, адрес с.Кичево, община Аксаково,
Варненска област, да заплати на М. П. Т. ЕГН **********, адрес гр.Варна, ПЗ
„Планова“№49, С. И. К., ЕГН **********, адрес гр.Варна
бул.“Чаталджа“№67, ап.24, и А. Н. Я., ЕГН **********, адрес гр.Варна,
кв.“Чайка“, бл.18, вх.Е, ет.1, ап.16, на всеки от тях сумата от 2 330лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и въззивна
инстанция, на осн. чл.78, ал.4, вр. ал.5 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
5
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6