РЕШЕНИЕ
№ 1166
гр. Русе, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20234520102358 по описа за 2023 година
Юрисконсулт Б. С. – пълномощник на „Топлофикация Русе” АД твърди, че И. Д. П. е
потребител на доставяна от дружеството топлинна енергия в имот с абонатен
№09000610200, находящ се в гр.Русе, ул.”"Р.п."“№2, бл.“"П" .“, вх., ет..
Заявява, че ответникът не е заплатил, стойността на ползваната в периода
23.11.2021г. – 27.09.2022г. топлинна енергия, визирана в 9 фактури, на обща стойност
596.91 лева. Счита, че потребителят дължи 32.14 лева - лихва за забава за периода от падежа
на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставка до 05.01.2023г.
За събиране на вземането ищецът депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение срещу И. Д. П. за претендираните главница, лихви и
разноски. Предвид факта, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
заповедният съд, указал на молителя възможността да предяви иск за установяване на
вземането си и последиците при непредявяване на иска.
По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че И. Д. П., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано
от изпълнителния директор инж.С.Ж.Ж. сумите: 596.91 лева – стойността на доставена и
разпределена топлинна енергия за периода 23.11.2021г. – 27.09.2022г. по 9 фактури, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 06.01.2022г. до окончателното й
изплащане; 32.14 лева – мораторна лихва за периода от падежа на всяко задължение до
05.01.2023г.
Претендира разноски по заповедното и настоящо производство.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът И. Д. П. не е депозирал отговор на исковата
молба, не ангажира доказателства.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна, следното:
С Решение №ОУ-05 от 16.07.2012г. Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране одобрила предложените от „Топлофикация Русе” ЕАД „Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата на
„Топлофикация Русе” ЕАД. Според чл.3, ал.1 от същите, купувач може да бъде физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител
гореща вода за отопление, климатизация и горещо топлоснабдяване за домакинството си.
Присъединяването на ЕС с административен адрес: гр.Русе, ул.”"Р.п."№...., бл.“"П" ,
вх.А към топлопреносната мрежа на „Топлофикация – Русе” ЕАД се основава на договор,
сключен на 03.11.1998г.
На 29.10.2021г. между „Топлофикация Русе“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД е
сключен договор, по силата на които „Топлофикация Русе“ ЕАД възложило, а „Техем
Сървисис“ ЕООД приело да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сгради –
етажна собственост по списък (Приложение 1 и Приложение 2) към контракта, в които
фигурира и сграда в гр.Русе, бл.“"П" 1“, вх.А.
От приложената към исковата молба справка на СВ – Русе е видно, че от м.ноември
2003г., ответникът е собственик на апартамент №2 в гр.Русе, бл.“"П" 1“, вх.А, ет.7.
За периода 23.11.2021г. – 27.09.2022г. ищцовото дружество начислило на ответника
сумата 596.91 лева, визирана в 9 фактури за доставена топлоенергия в процесния имот.
Въз основа на заявление, депозирано от „Топлофикация Русе“ ЕАД, в РРС е
образувано ЧГД №134/2023г. и на 09.01.2023г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №131 по реда на чл.410 ГПК срещу И. Д. П., ЕГН ********** за сумите: 596.91
лева – стойността на доставена и разпределена топлинна енергия за периода 23.11.2021г. –
27.09.2022г. по 9 фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.01.2022г. до окончателното й изплащане; 32.14 лева – мораторна лихва за периода от
падежа на всяко задължение до 05.01.2023г.; разноски в размер на: 27.20 лева – заплатена
държавна и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да
предяви иск за установяване на вземането си.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 596.91
лева – стойността на доставена и разпределена топлинна енергия за периода 23.11.2021г. –
27.09.2022г. по 9 фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.01.2022г. до окончателното й изплащане; 32.14 лева – мораторна лихва за периода от
падежа на всяко задължение до 05.01.2023г., предмет на заповед за изпълнение на парично
2
задължение №131/09.01.2023г. по гражданско дело №134/2023г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано гражданско дело е видно, че
на 19.04.2023г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си
в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за
допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на
правен интерес - запазване действието на заповедта за изпълнение.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, в първото открито съдебно
заседание, в което е даден ход на делото е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане №4047/05.05.2023г. са му
указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените
по делото писмени доказателства и тези съдържащи се в ч.гражданско дело №134/2023г. по
описа на РРС, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на
процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на
установителния иск.
По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва
да бъде уважена.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът
който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумите: 77.20 лева
– разноски по ЧГД №134/2023г. по описа на РРС и 175 лева – разноски по ГД №2358/2023г.
по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 от ГПК, че И. Д. П., ЕГН
********** дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано от изпълнителния директор
инж.С.Ж.Ж. сумите: 596.91 лева – стойността на доставена и разпределена топлинна
енергия за периода 23.11.2021г. – 27.09.2022г. по 9 фактури, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 06.01.2022г. до окончателното й изплащане; 32.14 лева –
мораторна лихва за периода от падежа на всяко задължение до 05.01.2023г., предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №131/09.01.2023г. по гражданско дело
№134/2023г. по описа на РРС.
3
ОСЪЖДА И. Д. П., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация – Русе” ЕАД,
ЕИК117005106 сумата 175 лева – разноски по ГД №2358/2023г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА И. Д. П., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация – Русе” ЕАД,
ЕИК117005106 сумата 77.20 лева – разноски по ЧГД №134/2023г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4