Решение по дело №336/2021 на Районен съд - Кърджали

                                                       Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

16.07.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

22.06.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Ралица Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

336

по описа за

2021

година.

  

 Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1300-002067/10.12.2020 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на С.Б.Х. с адрес ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и е постановено отнемане на 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

Жалбоподателят С.Б.Х. счита атакуваното наказателно постановление за неправилно и необосновано, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди, че не е извършил процесното административно нарушение. Моли наказателното постановление да бъде отменено.

 В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Твърди, че жалбоподателят не е управлявал моторното превозно средство, а само се качил в него да си вземе портфейла. Той нямал намерение да шофира, а свидетелите от „Пътна полиция“ възприели по друг начин фактическата обстановка. Качеството на водач не било установено и доказано по никакъв начин. Освен това, в акта не било посочено конкретното място на извършване на нарушението, при все, че в с.Минзухар улиците имали наименование. Моли наказателното постановление да бъде отменено, като на жалбоподателя се присъдят и направените разноски по делото.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:  

На 31.07.2020 г. свидетелите Й.Б. и Т.Л. били на работа като полицаи в Участък Черноочене към РУ-Кърджали и извършвали обход с патрулен автомобил в района на с.Минзухар, общ.Черноочене. Около 23.30 часа на 31.07.2020 г., в същото населено място те спрели за проверка лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№ DIZAZ505, който се движел по посока ресторант „Верен Дост“ с.Минзухар-с.Драганово, общ.Черноочене. Св.Й.Б. поискал необходимите документи от водача, като той представил само лична карта и свидетелство за регистрация на МПС, но не и свидетелство за правоуправление. Полицейските служители установили, че автомобилът се управлявал от жалбоподателя С.Б.Х.. Той бил с мирис на алкохол и споменал, че е употребил такъв, поради което за съдействие бил извикан служител на сектор ПП към ОД на МВР-Кърджали. На място пристигнал св.С.Ч. - мл. автоконтрольор в сектора, който преценил, че на водача трябва да бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство. С.Х. бил поканен да даде проба, за да бъде проверен с техническо средство „Дрегер“ 7510 с фабричен номер ARDN 0054, но той отказал такава. Жалбоподателят се държал агресивно с полицейските служители, твърдял, че имали право да го спират само на главен път, заплашвал ги, че от следващия ден нямало да са на работа и през цялото време ги снимал с мобилния си телефон. По повод установеното нарушение на 31.07.2020 г. срещу Х. на място бил съставен АУАН по чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП, издаден му бил и Талон за изследване с бл. № 0056835. Той отказал да подпише и получи акта и талона за изследване, като отказът му бил надлежно удостоверен с подпис на свидетеля Т.Л.. На 10.12.2020 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Постановено било и отнемане на 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Й.Б., Т.Л. и С.Ч.; Акт за установяване на административно нарушение от 31.07.2020 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Талон за изследване с бл. № 0056835; Докладна записка от 01.08.2020 г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1300-000354 от 01.08.2020 г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1300-000379 от 31.07.2020 г.; Докладна записка от 31.07.2020 г.; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР и Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019 г. на МВР, установяващи компетентността на актосъставителя и на издалия наказателното постановление орган. При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Й.Б., Т.Л. и С.Ч., защото са логични, последователни и взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Б. и Л. са свидетели очевидци и сочат, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал описаното по-горе моторно превозно средство, както и, че е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство. Последното се потвърждава напълно и от показанията на св.С.Ч., който предприел проверката за алкохол на водача С.Х., но неуспешно, защото същият отказал. На твърденията на св.Н.М., която се стреми да опровергае, че жалбоподателят е управлявал автомобила на процесната дата и място, настоящата инстанция не дава вяра. Тя има роднинска връзка с жалбоподателя Х. и това я прави заинтересован свидетел и като такъв е нормално да поддържа неговата версия. Освен това, видно от показанията на свидетелката, същата не е присъствала по време на осъществяване на самата проверка, поради което и не може да даде достоверни сведения какво точно се е случило и какво е било поведението на жалбоподателя. Освен това, показанията на Н.М. са в пълно противоречие с тези на свидетелите Й.Б., Т.Л. и С.Ч., които са обективни и незаинтересовани от изхода на делото.   

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.  

На жалбоподателя е вменено нарушение по чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП, предвиждащ, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2 000 лв. Нормата представлява сложен фактически състав, съдържащ едновременно правилото за поведение и санкцията при нарушаването му. В настоящия случай при описаната фактология безспорно жалбоподателят С.Х. е осъществил такова нарушение, защото като водач на лек автомобил на 31.07.2020 г. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. Жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническото средство, защото е знаел, че ще бъде установено наличие на алкохол. В тази връзка са и показанията на свидетелите, които сочат, че е отказано извършване на проверка, че жалбоподателят е миришел на алкохол, а и сам съобщил за употребата на такъв. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП и е наложил предвидените кумулативно, без възможност за преценка, наказания „глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. Размерът на контролните точки, които следва да се отнемат за въпросното нарушение, е посочен в чл.6, ал.1, т.3 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР - 12 точки, както правилно е постановил и наказващият орган.

При извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. От изложеното в акта и наказателното постановление става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Неоснователни са оплакванията на защитата относно съдържанието на акта и атакуваното постановление, тъй като там е пълно описано нарушението, в т.ч. и мястото на извършването му. Видно от АУАН и наказателното постановление, нарушението на жалбоподателя по чл.174, ал.3 от ЗДвП се изразява в това, че на 31.07.2020 г. в 23.30 часа в с.Минзухар, до ресторант „Верен Дост“, управлявал лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№ DIZAZ505, като водачът отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер“ 7510 с фабричен номер ARDN 0054. Това описание на нарушението напълно отговаря на изискването на закона и дава възможност на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е обвинен и наказан и къде е извършено същото. Доказано е и нарушението, за което вече бяха изложени съображения. В тази връзка безспорни и еднопосочни са дадените показания от очевидците Б. и Л., че са спрели Х. по време на движение и докато е управлявал моторното превозно средство, т.е. същият е имал качеството на „водач“ по смисъла на §6, т.25 от ДР към ЗДвП. Затова съдът намира, че атакуваното постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено. 

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото са проведени три съдебни заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото. При този изход на делото, на жалбоподателя не се дължат и не следва да се присъждат направените и поискани разноски за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1300-002067/10.12.2020 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на С.Б.Х. с адрес ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и е постановено отнемане на 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

ОСЪЖДА С.Б.Х. с адрес ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. 

 

                                                Районен съдия: