Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2993 12.11.2019г. гр.Бургас
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд ХVІ
граждански състав
На трети
октомври две хиляди
и деветнадесета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия
Петрова
при секретар Марина Димова,
като разгледа докладваното от съдията
Петрова
гражданско дело № 1396 по описа на
Бургаски районен съд за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на С. К.Г. против Р.Н.С. за осъждането на
ответница да заплати на ищеца сумата от 5040 лева обезщетение за лишаване от
правото на ползване на ½ ид.ч. от съсобственото жилище, представляващо
втори жилищен етаж от сграда, с площ от 65 кв.м., находящ се в гр.Б,
ул.““ за периода от 12.08.2017г. до 14.02.2019г. /280 лева на месец/
и сумата от 902,66 лева - обезщетение за лишаване от правото на ползване на
½ ид.ч. от таванското помещение за периода от 12.08.2017г. до
14.02.2019г. /50 лева на месец/. Претендира присъждане на
направените в производството съдебно-деловодни разноски.
Фактическите
твърдения, изложени в исковата молба са следните: Ищецът твърди, че с
ответницата са бивши съпрузи, като бракът им понастоящем е прекратен. Придобили
са в съсобственост по време на брака недвижим имот, представляващ втори жилищен
етаж от сграда, с площ от 65 кв.м., находящ се в гр. Бургас, ул.“Батак“ 23.
Жилището се ползва от само ответницата, след като на 20.07.2016г. същата с
помощта на ЧСИ принудително извела Г. от апартамента, като оттогава той е
изцяло лишен от ползването на ½ от имота. С две нотариални покани ищецът
поискал бившата му съпруга да му заплаща наем. С тези мотиви ищецът моли
исковете му да се уважат. Приложени са доказателства.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата,
в който заявява, че искът е неоснователен. Твърди, че семейното жилище е
предоставено при развода на нея. С изпратените нотариални покани от ищеца се
иска само да му се заплаща наем. Наем за таванското помещение не се дължи, тъй
като то не е обособено и не може да се ползва самостоятелно. По отношение на
имота има дело за делба и същият е изнесен на публична продан. В делбеното дело
не са заявени претенции по сметки. Моли се исковете да се отхвърлят.
Предвид
становищата на страните, съдът намира за безспорно, че ищецът е отстранен от
жилището на 20.07.2016г., както и че жилището е съсобствено между тях.
Предявени са
искове с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС.
Съдът, като взе в
предвид изложените от страните доводи и събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Безспорно
е, че страните са бивши съпрузи, сключили брак през 1980г., който е прекратен с
развод с решение № 352/28.06.2004г. на БРС по гр.дело № 44/2004г.,
като при развода семейното жилище, представляващо втори жилищен етаж
от къща с площ от 65 кв.м., находяща се в гр.Бургас, ул.“Батак“ № 23 е
предоставено за ползване на съпругата. Не се спори, че жилището е съсобствено
между бившите съпрузи, като всеки притежава по ½ ид.част, както и че
ищецът е отстранен от жилището на 20.07.2016г. и оттогава не живее в жилището.
Според
чл.31, ал.2 ЗС когато общата вещ се използува лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване. Обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС се
дължи за съсобствен имот, включително и в отношенията между бивши съпрузи за
имот придобит в СИО, прекратена поради развод, от съпруга, на когото е
предоставено ползването на семейното жилище, на другия съпруг. Съгласно
трайната съдебна практика, постановена след Тълкувателно решение № 7 от
02.11.2012 г. на ВКС по тълк.д.№ 7/2012 г., ОСГК, елементите на фактическия
състав на претендираното обезщетение са същите както по чл.31, ал.2 от ЗС, като
в него не се включва отправянето на покана. Приема се, че в този случай покана
не е необходима, тъй като ползването се предоставя въз основа на съдебното
решение (Решение № 133 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 535/2012 г., IV г.
о., ГК; Решение № 199 от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 154/2017 г., I г. о.,
ГК; и др.).
В
настоящия случай съдът намира, че предпоставките на тази разпоредба са
изпълнени. Жилището е съсобствено между страните. Независимо, че в
случая не е необходима покана, тъй като ползването е предоставено въз основа на
съдебното решение, по делото са налице данни и за отправяне на писмена покана
от страна на ищеца до ответницата за плащане на обезщетение за лишаването му от
правото на ползване. След като ищецът е бил отстранен от жилището, той е пратил
до ответницата нотариална покана акт № 59, том I, рег. № 874/25.01.2017г.,
с която й е заявил, че поради отстраняването му от жилището следва тя да му
заплаща обезщетение за собствената му ½ ид.ч. и я е приканил за в бъдеще
да плаща такова. Тази нотариална покана е била връчена на С. на 01.02.2017г.
Следователно се установяват всички законови изисквания, за да се приеме, че
претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за лишаване от правото на
ползване на ½ ид.ч. от съсобственото жилище е доказана в своето
основание. В процесния период ищецът не е живял в жилището, поради което
ответницата му дължи обезщетение за неговата ½ ид.ч. Независимо от
изложеното по-горе, ответницата е получила от ищеца и нотариална покана на
01.02.2017г., с която от нея се претендира да заплаща обезщетение за ½
ид.ч. от имота. Следователно С. дължи обезщетение за тази площ, доколкото
ползва целия имот и е отстранила ищеца от него. Според изготвената
съдебно-техническа експертиза жилището се състои от две стаи, кухня,
баня-тоалетна, антре и тераси с площ от 65 кв.м. Експертното заключение е, че
средната месечна пазарна наемна цена за самостоятелен обект с идентификатор
07079.607.221.1.1 - апартамент с площ от 65 кв.м., административен адрес: гр.
Б, к-с „“, ул.к № , ет., ведно с ¼ ид.част от общите части на сградата е
270 лева. Настоящият състав намира така изготвеното експертно заключение за
обективно, обосновано, пълно и ясно, поради което го възприема изцяло. Вещото
лице е извършило задълбочен и обстоен анализ и изследване, обосновали
категоричното му становище по поставения въпрос. Съдът счита, че не са налице
основания за съмнения в правилността и обосноваността на извършената
експертиза, като обстоятелството, че изводите на вещото лице не оправдават
очакванията и на двете страни в никакъв случай не може да бъде основание за
необоснованост и неправилност на експертното заключение. За периода от
12.08.2017г. до 14.02.2019г. наемът за целия апартамент възлиза на 4899 лева,
от които за ½ ид.част е 2449,50 лева. Следва решение, с което
ответницата се осъди да заплати на ищеца обезщетение от 2449,50 лева, като за
горницата до 5040 лева искът трябва да се отхвърли като неоснователен.
По
иска за сумата от 902,66 лева обезщетение за лишаване от правото на ползване на
½ ид.ч. от таванското помещение за периода от 12.08.2017г. до
14.02.2019г., съдът намира следното:
Съгласно
заключението на вещото лице процесното таванско помещение е подпокривното
пространство в сградата, което е обща част. Същото представлява складово
помещение в подпокривната част и е съсобствено с още три жилища, т.е. страните
притежават ¼ ид.част. Настоящият състав приема, че за това помещение не
се дължи отделен наем. Касае се за таванско помещение, което по естеството си е
принадлежност към жилищния етаж. Ето защо това помещение се оценява заедно с
етажа, който обслужва. Вещото лице, макар и да е посочило средна месечна
пазарна наемна цена за част от подпокривното пространство в сградата, същото е
изчислило, че наемът от 270 лева на месец се дължи за апартамента, ведно с
¼ ид. част от общите части на сградата, т.е. в т.ч. и подпокривното
пространство. В този смисъл, настоящият състав намира, че се дължи обезщетение
само за етажа, което вече е присъдено по предишния иск. По тази причина искът
за обезщетение, дължимо отделно за ползването на таванското помещение, следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата трябва да се осъди да заплати на ищеца
разноски от 174.60 лева, съразмерно на уважената част от иска.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът трябва да се осъди да заплати на ответницата разноски
от 462.02 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Така
мотивиран Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.Н.С.,
ЕГН ********** *** да заплати на С.К.Г., ЕГН ********** *** сумата от 2449,50
лева /две хиляди четиристотин четиридесет и девет лева и петдесет стотинки/
обезщетение за лишаване от правото на ползване на ½ ид.ч. от
съсобственото жилище, представляващо втори жилищен етаж от сграда, с площ от 65
кв.м., находящ се в гр.Б, ул. ““ за периода от 12.08.2017г. до
14.02.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 5040 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска
на С. К.Г., ЕГН ********** *** за осъждането на Р.Н.С., ЕГН ********** *** да
му заплати сумата от 902,66 лева /деветстотин и два лева и шестдесет и шест
стотинки/ обезщетение за лишаване от правото на ползване на ½ ид.ч. от
таванското помещение, принадлежащо към съсобственото жилище, представляващо
втори жилищен етаж от сграда, с площ от 65 кв.м., находящ се в гр.Б
ул.““ за периода от 12.08.2017г. до 14.02.2019г.
ОСЪЖДА Р.Н.С.,
ЕГН ********** *** да заплати на С.К.Г., ЕГН ********** ***, сумата от 174.60
лева /сто седемдесет и четири лева и шестдесет стотинки/ съдебно – деловодни
разноски.
ОСЪЖДА С. К.Г., ЕГН
********** *** да заплати на Р.Н.С., ЕГН ********** ***, сумата от 462.02 лева
/четиристотин шестдесет и два лева и две стотинки/ съдебно – деловодни
разноски.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Силвия Петрова
Вярно
с оригинала: З.М.