№ 2540
гр. София, 15.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100604765 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по реда на чл. 323, ал. 2 НПК вр. Глава
ХХІІ от НПК.
Същото е образувано по повод подадена частна жалба (назована „възражение-
молба-искане“) лично от частния тъжител А. Я. О., срещу разпореждане № 12051 от
26.10.2020 г. по НЧХД № 3284/2022 г. по описа на Софийски районен съд -
Наказателно отделение (СРС – НО), 19-ти състав, с което е върната депозираната
жалба на частния тъжител О. срещу постановеното по делото разпореждане № 5427 от
11.05.2022 г., с което производството е прекратено.
В частната жалба от 09.11.2022 г. се излага, че на същата дата жалбоподателят е
бил уведомен за разпореждането на съда, сочещо необходимостта от заплащане на
държавна такса за провеждането на въззивен контрол, поради което и представя
доказателства за внесена държавна такса в размер на 5 лева по сметка на Софийски
градски съд. Отправена е молба до съда за уважаване на искането.
Съдебният състав, след като се запозна с подадената частна жалба и след като
извърши преценката по реда на чл. 323, ал. 2, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК,
установи, че същата е депозирана от надлежно легитимиран да инициира въззивна
проверка субект, поради което е и процесуално допустима. С оглед уведомяването на
09.11.2022 г. за постановяването на обжалваното разпореждане и подаване на частната
жалба в деловодството на СРС на същата дата /09.11.2022 г./, изводимо от поставения
входящ номер от посочената дата, жалбата следва да се счита за подадена в
законоустановения срок, поради което и следва да бъде разгледана по същество.
След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по
отношение на редовността (допустимостта) на частната жалба, съдът пристъпи и към
преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт, в хода на което установи следното:
С частна тъжба от 04.03.2022 г. А. Я. О. е сезирал Софийски районен съд за
твърдяно посегателство /закана/, извършено спрямо неговата личност.
1
На 16.03.2022 г., съдията-докладчик при СРС – НО, с разпореждане не е дал ход
на частната тъжба, като е указал на частния тъжител О., че следва да представи
документ, удостоверяващ внасянето на държавна такса в размер на 12 лева, както и че
същият трябва да представи допълнителни идентифициращи данни, във връзка с
претендираното от него престъпно посегателство.
На 24.03.2022 г. частният тъжител О., с допълнение към частната си тъжба
/назовано „възражение-молба-искане“/, е уточнил, че иска да бъде освободен от
заплащането на държавна такса поради причини от здравословен характер – 96 %
трудова неработоспособност и социални такива – липса на достатъчна финансова
обезпеченост. С молба от 30.03.2022 г. тъжителят моли да му бъде назначен служебен
защитник за оказване на професионална помощ по делото. С последваща молба
тъжителят О. представя декларация по чл. 100, ал. 2 НПК, с която декларира, че е в
невъзможност да заплати адвокатско възнаграждение, както и вносна бележка за
заплатена по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 12 лева.
С разпореждане от 15.04.2022 г. съдията-докладчик е разпоредил да се определи
адвокат от САК, който да предостави правна помощ в полза на тъжителя О. от вида на
процесуално представителство по смисъла на чл. 21, т. 3 ЗПП. Видно от приложените
по делото книжа за служебен повереник е бил определен адв. И.Е. от САК, като същият
е надлежно уведомен за определянето му.
С молба от 09.05.2022 г. частният тъжител О. съобщава, че не е ангажирал
служебен адвокат от САК и при възможност се отказва от уредената в ЗПП възможност
за правна помощ, считайки, че по делото се намират достатъчно писмени доказателства
срещу лицето С.Е..
Мотивиран от преждепосочената молба, както и от липсата на пълноценно
отстраняване на установените и съобщени на тъжителя пороци в иницииращата
частното производство негова тъжба, включително посредством предоставената му
възможност за съдействие от служебен повереник за това, която възможност той
изрично е отказал, с разпореждане № 5427 от 11.05.2022 г. съдията-докладчик е
прекратил наказателното производство от частен характер, на основание чл. 250, ал. 1,
т. 1, пр. 2, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК. Указал е на частния тъжител, че може да
обжалва разпореждането му в 15-дневен срок от получаване на същото. Видно от
съобщение за връчване на препис от горепосоченото разпореждане, тъжителят О.
лично е получил преписа на 06.06.2022 г.
С допълнение от 18.05.2022 г. /назовано „възражение-жалба-искане“/, насочено
срещу ЗД „Б.И.“ АД с ръководител С.Е., се сочи, че същата е взела от тъжителя сума в
размер на 2 799,99 лева. Моли се делото да се върне на съдията-докладчик и да се
установи защо посочената сума е била взета от лицето.
По повод постъпилото възражение, което представлява своего рода частна жалба
срещу разпореждането за прекратяване на наказателното производство, с разпореждане
от 19.05.2022 г. съдията-докладчик е указал на тъжителя О., че следва да внесе
държавна такса в размер на 5 лева за осъществяване на въззивен контрол на
разпореждането, от което той не е доволен. Това разпореждане е връчено лично на
жалбоподателя О. на 06.06.2022 г. (виж отрязък от призовка, находящ се на л. 31/гръб
от първоинстанционното дело).
На 14.06.2022 г. в деловодството на СРС, НО е постъпило ново „възражение-
жалба-искане“ против разпореждане № 5427 от 11.05.2022 г., с което съдията-
докладчик е прекратил наказателното производство от частен характер. На 21.06.2022
2
г. с ново разпореждане първоинстанционният съд е указал на тъжителя, че по повод
така депозираната от него жалба, последният следва да представи доказателства за
заплатена държавна такса в размер на 5 лева в 7-дневен срок от получаване на
съобщението. За последното разпореждане на съда, тъжителят О. е бил лично
уведомен на 13.10.2022 г., видно от направено от същия отбелязване върху л. 36 от
съдебното производство пред СРС.
На 18.10.2022 г. в СРС отново постъпва документ, назован „възражение-жалба-
искане“, изходящо от жалбоподателя О., с което се атакува прекратителното
разпореждане на СРС от 11.05.2022 г.
Така на 26.10.2022 г. съдията-докладчик постановява разпореждане № 12051, с
което частната жалба на тъжителя, депозирана в законоустановения срок (тази от
18.05.2022 г.) срещу разпореждането, с което се прекратява наказателното
производство, е върната. Първоинстанционният съд се е обосновал, че към момента на
произнасянето му все още не са били отстранени констатираните нередовности на
жалбата, в това число не е бил представен документ за внесена държавна такса така,
както съдията-докладчик е указал с предходно разпореждане. Частният тъжител А. О. е
бил уведомен за акта на съда на 09.11.2022 г., видно от направено лично от него
отбелязване върху оригинала на съдебното разпореждане – л. 42/гръб от съдебното
производство пред СРС.
На 09.11.2022 г., в деловодството на СРС е била депозирана процесната частна
жалба от частния тъжител А. О., срещу разпореждането на председателя на СРС – НО,
19-ти състав, от 26.10.2022 г., за връщане на въззивната жалба срещу разпореждането
за прекратяване на наказателното производство. По тази частна жалба на частния
тъжител срещу така постановения съдебен акт е образувано настоящото производство
за проверка на законосъобразността и правилността на атакувания съдебен акт.
При така очертаната фактическа обстановка, съотнесена към пределите на
правомощията на въззивния съд, визирани в процедурата по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2,
вр. чл. 323, ал. 2 от НПК, настоящият съдебен състав намери, че разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, а крайният резултат, до който е достигнал
първостепенният съд - правилен.
На първо място, следва да се отбележи, че въззивният съд констатира служебно,
че в хода на първоинстанционното производство е имало сезиране на съда с искане за
освобождаване от държавна такса, по което обаче липсва произнасяне.
Освобождаването от задължение за плащане на държавни вземания, каквото е и
внасянето на съдебна такса, става само при изрично предвидени в закона
предпоставки. Такива предпоставки за наказателните дела от частен характер не са
предвидени в Закона за държавните такси /в този смисъл е и определение №
62/07.04.2011 г. на по ч.н.д. 1244/2011 г. на ВКС, ІІ н.о./. По отношение на тъжителя А.
О. те не могат да се изведат и от текста на чл. 5, б. "о" от ЗДТ. Обстоятелството, че
жалбоподателят е инвалид с трайно намалена трудоспособност не сочи на директна,
законова призната възможност за освобождаването му от държавна такса.
Предпоставките за освобождаване от държавна такса на инвалиди са ограничени в
строго формулирани в упоменатия текст. Тези предпоставки не са налице, тъй като
искането на О. се отнася до образуване на наказателно дело от частен характер, а не за
предвидените в цитираната норма случаи - при прехвърляне от едно учебно заведение
в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини,
установени със заключение на медицинска комисия. Следователно чл. 5, б. "о" от ЗДТ
не предвижда освобождаване на инвалидите, в случаите, когато те са тъжители и водят
3
дела пред съд, а само, ако целят прехвърляне от едно учебно заведение или от една
специалност в друга по здравословни причини. С оглед на изложеното и предвид
обстоятелството, че поначало по делата от частен характер ЗДТ не предвижда
освобождаване от държавна такса, непроизнасянето от съдията - докладчик по
искането на тъжителя не е имало как да накърни процесуалните му права съществено.
Още повече, че въпреки липсата на произнасяне досежно претенцията на тъжителя за
освобождаването му от заплащане на държавна такса, тъжителят по-късно е
представил доказателства за заплатена такава в размер на 12 лева.
На настоящия въззивен съдебен състав е известна съдебната практика, която
приема, че внасянето на държавна такса по наказателните дела от частен характер е
правно-технически въпрос, поради което непредставянето на дължимата сума не може
да преклудира процесуалните права на тъжителя и на самостоятелно основание да
доведе до прекратяване на производството, след като са изпълнени останалите
изисквания за образуване на делото и той е подал годна тъжба /така прието в Решение
№ 211 от 29.04.2003 г. по н.д. 53/2003 г. на ІІІ н.о. на ВКС/.
Същественият въпрос по делото обаче касае следното. Въззивният съд служебно
констатира наличието на друго законово основание, което е оправдало като легитимно
връщането на въззивната жалба против разпореждането на СРС от 11.05.2022 г. за
прекратяване на наказателното производство, поради което и се солидаризира с
достигнатия от първия съд с обжалваното му разпореждане краен резултат. Това е
обстоятелството, че въззивната жалба срещу визираното разпореждане на СРС от
11.05.2022 г. не съставлява годен документ да пренесе спора пред горната инстанция
по смисъла, вложен в чл. 320 от НПК, същата не се явява относима и към срока по чл.
319 НПК, течащ от съобщаването на страната за конкретния акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 323, ал. 1 от НПК, в актуалната редакция – след
влизане в сила на ЗИДНПК, обн. ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., съдия от
първоинстанционния съд връща жалбата и протеста, когато: 1. не отговарят на
изискванията по чл. 320, ал. 1 и 3 от НПК, ако в седемдневен срок от поканата
пропускът или несъответствието не бъде отстранено; 2. не са подадени в срока по чл.
319, ал. 1 от НПК; 3. не са подадени от лице, което има право на жалба или протест.
В конкретния по делото случай, съдията - докладчик при СРС – НО, 19-ти състав
е прекратил наказателното производство с разпореждане от 11.05.2022 г. На частния
тъжител А. О. е бил връчен препис от разпореждането на съда на 06.06.2022 г., видно
от саморъчно направеното от него отбелязване за това върху отрязъка от призовка,
находящ се на л. 30/гръб от производството пред СРС. Съгласно разпоредбата на чл.
250, ал. 4 от НПК актът, с който се прекратява наказателното подлежи на жалба и
протест по реда на глава ХХI от НПК, т. е. в 15-дневен срок от получаване на
разпореждането. Частният тъжител, от своя страна, се твърди да е обжалвал
първоинстанционния акт на 18.05.2022 г. – приблизително половин месец преди да се е
запознал със съдържанието на акта, за който се сочи, че жали. Още повече, документът
от 18.05.2022 г., който впрочем единствено влиза в предментния обхват на настоящата
въззивна проверка, макар да е назован „възражение-жалба-искане“, по своята същност
не представлява жалба по смисъла на чл. 320 от НПК. Логически неиздържано е да се
поддържа, че жалбоподателят с изготвения от него документ е възразил срещу съдебен
акт, чието съдържание не му е било известно към този момент. Така формулираният
извод на съда допълнително се подкрепя от депозираното впоследствие (на 14.06.2022
г., тоест след уведомяването от 06.06.2022 г. за изготвения съдебен акт) „възражение-
жалба-искане“ от тъжителя, в който документ този път изрично лицето сочи, че
4
обжалва разпореждане № 5427 от 11.05.2022 г., постановено по НЧХД № 3284/2022 г.
по описа на Софийски районен съд - Наказателно отделение (СРС – НО), 19-ти състав.
Доколкото обаче настоящата инстанция е ограничена от произнасянето на
първостепенния съд и предвид че последният се е произнесъл само и единствено
касателно годността на въззивната жалба от 18.05.2022 г., то и коментар за по-късно
подадената жалба от 14.06.2022 г. е излишен. След като документът от 18.05.2022 г. не
е годен да даде начало на валидно въззивно производство, предвид неотносимостта му
към срока по чл. 319 НПК, а и доколкото с него не се атакува съдебен акт, то и
произнасянето на първоинстанционния съд в отбелязания по-горе смисъл, се явява
законосъобразно.
На следващо място, доколкото жалбоподателят О. е заплатил единствено
държавна такса (макар едва пред въззивния съд) в размер на 5 лева в изпълнение на
указанията от 19.05.2022 г., но не и таксата за настоящото въззивно производство, а
такава държавна такса във връзка с разглеждане на частната му жалба срещу
разпореждането на първоинстанционния съд от 26.10.2022 г., същият дължи, съобразно
т. 14 от Тарифа № 1 на към Закона за държавните такси за таксите, събирани от
съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерство на правосъдието, в
размер на 5 лв., същият следва да бъде осъден с настоящия съдебен акт да заплати
последната, както и, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, следва да бъде осъден да
заплати и 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
С оглед изтъкнатите съображения, като се е произнесъл в посочения по-горе
смисъл, СРС - НО, 19-ти състав е постановил съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 323, ал. 2, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл.
345, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийският градски съд,
Наказателно отделение, VIII-ми въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 12051 от 26.10.2020 г. по НЧХД № 3284/2022 г.
по описа на Софийски районен съд - Наказателно отделение (СРС – НО), 19-ти състав,
с което е върната депозираната жалба с вх. № 98961/18.05.2022г. на частния тъжител А.
Я. О. срещу постановеното по делото разпореждане № 5427 от 11.05.2022 г., с което
производството е прекратено.
ОСЪЖДА, на основание т. 14 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за
таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и
Министерство на правосъдието, частния тъжител и жалбоподател А. Я. О., ЕГН:
**********, да заплати сумата от 5 (пет) лева, представляваща държавна такса за
разглеждане на частната жалба на същия по настоящото производство, както и, на
основание чл. 190, ал. 2 от НПК, сумата от 5 (пет) лева, държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист, в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
СГС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6