Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

                                  №

 

                               град Свиленград, 05.09.2019 година

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на втори септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар Ренета И., като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 435 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

                                   

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

        Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 320/2019 от 30.05.2019 година на С.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска, в частта, с която на С.Я.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.Р., за нарушение на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 28 591.92 лв. (пункт ІІ) и за нарушение на чл. 238, ал. 2 от ЗМ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв. (пункт ІІІ).

         В останалата си част – по пункт І, НП е влязло в сила като необжалвано в срок.  

        Жалбоподателят С.Я.И. моли за отмяна на обжалвания акт в посочените части, тъй като бил незаконосъобразен – при издаване на обжалваното НП били допуснати съществени процесуални нарушения – била нарушена процедурата по чл. 40 от ЗАНН, не била запозната с Протокола за извършена митническа проверка и не й бил връчен екземпляр от него, броенето на препаратите за растителна защита (ПРЗ) не било в нейно присъствие, стоките не били в тайник, липсвал субективния елемент от състава на нарушенията, била декларирала пренасяните стоки. Оспорва се определената от митническите органи стойност на ПРЗ.

В съдебната фаза, редовно призована, респ. уведомена, жалбоподателят С.Я.И. не се явява. За нея се явява адвокат Маргарина Р., която пледира за отмяна на обжалвания акт в обжалваната част на основанията, посочени в Жалбата. Допълнително сочи, че обжалваният акт подлежи на отмяна, тъй като са нарушени разпоредите на ЗАНН, касаещи спиране на производството.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –  Териториална дирекция Южна морска, редовно призовани на посочения съдебен адрес, респ. уведомени, изпращат процесуален представител – Главен юрисконсулт Велина Стамова, която сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му, като от Съда се иска същото да бъде потвърдено в обжалваната част.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 04.08.2018 година, около 18.30 часа на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”, на път от Република Турция за Република България, пристига лек автомобил марка „Ауди”, модел А6 с държавен регистрационен номер Х 31 44 КМ, управляван от жалбоподателя С.Я.И..

Свидетелите М.А.Т. и П.Г.В. решават заедно да проверят автомобила, тъй като И. им е служебно известно, че редовно преминава МП „Капитан Андреево” и пренася стоки, които са задържани за митнически режим. Преди започване на митническата проверка на автомобила и багажа, жалбоподателят С.Я.И. е устно поканена от митническите служители – свидетелите М.А.Т. и П.Г.В. да декларира носените от нея стоки, валутни ценности и лични вещи. Лицето заявява, че няма за деклариране нищо.

На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ е извършена митническа проверка на автомобила и багажа на лицето, от свидетелите – митнически служители М.А.Т. и П.Г.В., при която след повдигане на кората на багажното отделение на автомобила, на мястото на резервната гума, установяват наличие на ПРЗ. Митническите служители започват да вадят ПРЗ от багажното отделение и искат документите на жалбоподателя. С.И. влиза в автомобила, пали двигателя и потегля към трасе „Изходящи товарни автомобили”, от където напуска МП „Капитан Андреево”.

В това време на МП „Капитан Андреево” има екип на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Хасково в състав свидетелят А.Д. Найденов и колегата му Т.Я.Я., които веднага тръгват след избягалия автомобил.

След около половин - един час митническите органи са уведомени от екипа на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Хасково, че И. е претърпяла пътно-транспортно произшествие (ПТП) в района на разклона (отбивката) за село Капитан Андреево, като е пострадала доста. По нареждане на отговорника на смяната, свидетелят М.Т. отива на мястото на ПТП, което е отцепено от служителите на МВР – свидетелят А.Д. Найденов и колегата му Т.Я.Я., и извършва митническа проверка на автомобила в тяхно присъствие. При проверката, която продължава около 1 – 2 часа, се установява, че зад предните седалки са налични четири черни найлонови чанти, в които има ПРЗ и откритите вече при проверката на МП „Капитан Андреево” ПРЗ на мястото на резервната гума. ПРЗ са преброени в присъствието на служителите на МВР - А.Д. Найденов и Т.Я.Я..

Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с № 670 от дата 04.08.2018 година.

Описаните по–горе стоки са иззети с Разписка № 0122269 от същата дата и върнати на МП „Капитан Андреево”.   

Междувременно И. предвид влошеното здравословно състояние,  е откарана от екип на Бърза помощ.

Жалбоподателят С.И. е поканена с Писмо от 10.08.2018 година да се яви на няколко точно определени дати и в посочени часове за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Писмото не е потърсено, видно от Разписката на куриерската фирма „М и БМ експрес” ООД. И. е поканена отново с Писмо от 19.10.2018 година да се яви на няколко точно определени дати и в посочени часове за съставяне на АУАН. Видно от Разписка Писмото е връчено лично на И., която не се явява на никоя от посочените дати.     

На основание чл. 230 от ЗМ и чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, в отсъствие на жалбоподателя и в присъствието на двама свидетели по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН – Мириана В.А. и Д.П.Б. е съставен АУАН № 2186 на 29.10.2018 година. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическите нарушения, свързани с превозване на стоки – ПРЗ, през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи и с противопоставяне на митническите органи при изпълнение на служебните им задължения във връзка с осъществяване на физическа проверка и извършване на контролни действия от страна на митническите органи, както и на обстоятелствата по извършването и откриването им и в Акта като нарушени правни норми са посочени чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ и чл. 52, т. 2 от Закона за защита на растенията (ЗЗР) по отношение на първото нарушение и чл. 238, ал. 2 от ЗМ по отношение на второто такова.

На основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН производството е спряно на дата 29.10.2018 година – в деня на съставяне на АУАН.

Процесният АУАН е връчен лично на И. на 26.02.2019 година. В АУАН И. сочи, че има възражения против констатациите в Акта.

За недекларираните ПРЗ е уведомена Областната дирекция по безопасност на храните – Хасково и с Приемателно–предавателен протокол от дата 29.10.2018 година, стоките са предадени на отговорно пазене на служител на посочената Дирекция – Донка Георгиева Стойкова. Наличен е и Протокол с № 190 от дата 31.10.2018 година за изземване на ПРЗ.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение от С.И..

Видно от постъпилата в Деловодството на АНО с вх.№ 32-111935/15.04.2019 година Оценъчна експертиза, изготвена от вещото лице О.Б., митническата стойност на стоките – предмет на нарушението, представляващи ПРЗ, към датата на деянието, е в общ размер на 14 295.96 лв., съгласно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент № 952/2013 година), като за препарата „Basagran dр” е отрита пазарна цена, а за препарата „Sinapsis 75 df” е ползван методът на пазарните аналози – чрез сравнение с подобен (аналогичен препарат) с еднакво количествено съдържание на активното вещество, като е открита продажна цена на сходни марки препарати в България. Не са ползвани разпоредбите на чл. 70 до чл. 74, § 2 на посочения Регламент. В съдебно заседание вещото лице О.Н. Бюблюлев отново сочи, че митническата стойност е определена съгласно чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013 година, т.е. въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза като са ползвани разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията, член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и глава 3 от Регламент № 952/2013 година, тъй като са неприложими предходните методи, т.е. разпоредбите на чл. 70 до чл. 74, § 2 на посочения Регламент, поради липсата на информация относно договорната стойност на ПРЗ, както и за мястото на производство, репутация, свързани лица и възникнали разходи при производството на оценяваните стоки, т.е. поради липсата на данни, които са необходими за тяхното ползване.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, АНО издава процесното НП № 320/2019 на 30.05.2019 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правните квалификации на нарушенията, дадени от контролния орган - чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ и чл. 238, ал. 2 от ЗМ. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 05.06.2019 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване и на качеството на получателя й, а именно че е получено лично от адресата. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят С.И. е извършила нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, тъй като е превозила стоки, забранени за внос, през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи и нарушение по чл. 238, ал. 2 от ЗМ, тъй като се е противопоставила на митническите органи при изпълнение на служебните им задължения във връзка с осъществяване на физическа проверка и извършване на контролни действия от тяхна страна. Извършените деяния не представляват престъпления. За първото нарушение на основание чл. 233, ал. 3, ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 28 591.92 лв. (200 % от митническата стойност на недекларираната стока) и за второто нарушение на основание чл. 238, ал. 2, вр.чл. 235, ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 42/32-8714 от 07.01.2019 година Заместник-Директорите на Териториалните дирекции имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ. Т.е. Заместник-Директорът на Териториална дирекция Южна морска се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директорът на Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт.

Съгласно служебно известната на Съда Заповед № ЗМФ-1318 от 27.12.2018 година, считано от 00.00 часа на 07.01.2019 година са закрити точно посочени митнически учреждения, включително МП „Капитан Андреево” и са създадени митнически учреждения в структурата на Териториална дирекция Южна морска, включително МП „Капитан Андреево”, като дейността, компетентността, правата и задълженията на закритите митнически учреждения преминават към създадените такива.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата на депозиране на Жалбата в Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяните нарушения) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.

        За да бъде съставен АУАН в отсъствието на нарушителя, чл. 40, ал. 2 от ЗАНН регламентира процедура, гарантираща процесуалните права на нарушителя. Тази процедура включва отправяне на покана до известния нарушител да се яви за съставяне на Акта и кумулативно неявяването на уведомения субект. В конкретния случай жалбоподателят С.И. е уведомена относно обстоятелството кога ще бъде съставен АУАН, но не се е явила без да сочи уважителна причина за това. Процесният АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя И.. Дори обаче да се приеме, че в случая не са били налице условията за съставяне на Акта по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, настоящата инстанция намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като след съставянето му, Актът е предявен и връчен на С.И., което е безспорно установено обстоятелство. От тези данни по АНП, въпреки съставянето на АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, по делото се установи, че И. е била запозната с Акта. Безспорно санкционираното лице е имало възможност да научи какво точно нарушение му се вменява за извършено и правото му на защита не е накърнено - с връчването на АУАН, на санкционираното лице е предоставена реална възможност да упражни правото си на защита в пълен обем след като се запознае със съдържанието на Акта. В този смисъл не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на лицето. Следва да се има предвид, че съществено е само това процесуално нарушение, което се е отразило на организацията на защитата на страната в процеса по такъв начин, че ако не би било допуснато, това би довело до различен краен изход на спора. Решаващо от гледна точка гарантиране на правото на защита на нарушителя е да бъде обезпечено изискването за предоставяне възможност на лицето да се запознае със съставения АУАН, за да упражни и правото си да даде обяснения, да представи документи или да формулира възраженията си по него, а тази възможност в случая е била осигурена.

Не е нарушена и разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН със съставянето на АУАН по реда на ал. 3, тъй като това обстоятелство изрично е упоменато, както и АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели. Установи се, че свидетелят – очевидец на нарушенията – П.В. е бил в друга смяна към датата на съставяне на АУАН, което е възпрепятствало участието му при съставянето му поради обективна невъзможност за присъствието му.

Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. Самите нарушения са описани, както словесно, така и с посочване на правната им квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършените административни нарушения и да организира адекватно защитата си. Действително не е посочена конкретната хипотеза на чл. 233, ал. 3 от ЗМ, отнасяща се до настоящия случай, но както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно ясно описание на това нарушение и фактическите обстоятелства, при които е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на митническия режим се съставя Акт от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 29.10.2018 година актосъставителят М.А.Т. е заемал длъжността „Митнически инспектор” в Митница – Бургас към Агенция „Митници”, т.е. бил е митнически орган. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността С.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска, чиято материална компетентност да издава НП за нарушения по ЗМ се доказва от приетата по делото № ЗАМ – 42/32-8714 от 07.01.2019 година на Директора на Агенция „Митници”, т.е. той се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред с административен акт - Заповед. Нарушенията са извършени в зоната на отговорност на Териториална дирекция Южна морска.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че във фазата на административнонаказателното производство, развила се пред контролния орган и пред АНО, формално липсва нарочен акт за назначаването на експертизата и поименното определяне на вещото лице, каквото изискване е предвидено в чл. 145, вр.чл. 144 от НПК, а досежно съдържанието на експертното заключение – предписания са установени в чл. 152 от НПК; но прилагането на тези разпоредби е само съответно в административнонаказателното производството, развиващо се по правилата на ЗАНН, а такова е и настоящото, като това е предпоставено от неговия характер. По дефиниция производството по ЗАНН е по-опростено, макар и състезателно, като типични за него са и процесуалната бързина и експедитивност за реализиране на административнонаказателната отговорност (аргумент от установените процесуални срокове), поради което несъвместимо с този основен негов принцип, в частност, би било директното обвързване и стриктно формално следване, с изпълнение всички процесуални изисквания, установени в нормите на НПК. В този смисъл достатъчно е реално, фактически да е осигурено вещото лице, с необходимата специалност, знания, квалификация и опит, позволяващи му да даде Заключение по поставената задача, релевантна за изясняване на определени факти и обстоятелства, установяването на които да се изисква във връзка с реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя, относимо към извършването на съставомерно деяние, преценката на неговата обществена опасност и/или наказването – определяне размера на Глобата или нейната индивидуализация - изобщо в установените параметри от закона.  

Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните съображения:

Налице са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството при издаване на НП. За да може с издаването на едно НП да се реализира административнонаказателна отговорност на дадено лице – физическо или юридическо, следва същото да е краен правен резултат от стриктно спазена процедура по установяване на административното нарушение, образуване на административното производство, предявяване и подписване на съставения АУАН и налагане на административно наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказателното производство се образува със съставяне на АУАН, а съгласно нормата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, НП следва да се издаде в 6-месечен срок от съставянето на Акта, като този срок безспорно е давностен, поради което той не тече когато производството е спряно, при наличието на условията на  чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, която регламентира, че когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в Акта и производството се спира. Спиране на производството е допустимо от закона само когато са извършени всички необходими действия по издирване на нарушителя и са налице категорични данни, че въпреки щателното издирване той не е намерен. Само в случай, че е налице законосъобразно спиране на административнонаказателното производство, времето, през което то е спряно, не следва да се отчита, при изчисляване на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. В настоящия случай, АУАН № 2186, въз основа на който е издадено процесното НП, е съставен в отсъствие на нарушителя, на датата 29.10.2018 година, а с Резолюция, изписана на първата страница от същия АУАН, от същата дата 29.10.2018 година, т.е. в деня на съставянето на Акта, актосъставителят М.А.Т. е посочил, че на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН спира административнонаказателното производство по същия този АУАН. Както бе упоменато и по-горе, съгласно цитираната норма на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в Акта и производството се спира. При липса на дефинирано понятие, т.е. на легална дефиниция за „щателно издирване” и след като текста на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН не е променен в тази си част, значението на израза „щателно издирване” следва да бъде търсено самостоятелно и в контекста на процедурата по ЗАНН. Така, според настоящия Съдебен състав, спиране на производството е допустимо, само когато са извършени всички възможни действия по издирване на нарушителя и са налице еднозначни и категорични данни, че въпреки положените и необходими за целта усилия, същият не е намерен. Това предписва законът, поради което това правило трябва да бъде спазено, за да бъде спряно производството на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, а предвид данните по делото, настоящият Съдебен състав намира, че не би могло да се приеме, че конкретното производство е било надлежно и законосъобразно спряно по реда на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, или казано по друг начин, в случая, не би могло да се приеме, че административнонаказателното производство е законосъобразно спряно, тъй като от събраните в хода на производството доказателства, не се установява да е извършвано такова щателно издирване. Тук следва да се посочи, че от момента, т.е. от датата на издаване на АУАН с № 2186, т.е. 29.10.2018 година, до момента, т.е. до датата на така извършеното, чисто формално, спиране на административнонаказателното производство на същата дата 29.10.2018 година, не е извършено никакво действие, не е предприето от страна на актосъставителя, а и от страна на цялата администрация на АНО, никакво действие за връчване на процесния АУАН, дори последният не е бил изпратен на основание чл. 43, ал. 4 от ЗАНН на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване при условие че е бил известен адреса на нарушителя, не е изискано съдействие от страна на органите на МВР, от друга страна разстоянието между Свиленград, където се намира управлението на АНО, респ. МП „Капитан Андреево” и град Хасково е около 60 км и служителите на АНО са могли да предприемат лично действия за връчване на така съставения Акт, липсват данни да е събрана информация за евентуална промяна на адреса на лицето предвид факта, че Писмото, с което И. е поканена да се яви за съставяне на Акта е било получено лично от нея на известния по делото и единствен наличен адрес. Така, от всичко изложено по-горе са налага изводът, че в случая категорично не е изпълнена процедурата по щателното издирване на соченото за нарушител лице, а от това следва, че спирането на производството при изложените фактически обстоятелства, на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, е необосновано, тъй като в случая такова издирване, още по-малко пък щателно, изобщо не е извършено и производството категорично е спряно без да са налице предпоставките за това, поради което и 6-месечният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на НП, безпрепятствено е изтекъл на 28.04.2019 година, включително и издаването му след тази дата – в случая на 30.05.2019 година обосновава неговата незаконосъобразност.

        Във връзка с изложеното по-горе следва да се добави, че съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 година по тълк.дело № 1/2014 година на ОСНК на ВКС и ОСС на втора колегия на ВАС, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с изтичането им се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на АНО по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материално-санкционното правоотношение изобщо. С оглед систематичното място на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН може да се направи извод, че тази давност е обвързана с момента на съставяне на АУАН. Законодателят е въвел давностен срок за съставяне на НП, който срок е материалноправен, видно и от уредените хипотези за спиране на административнонаказателното производство или прекъсване (чл. 36, ал. 2, чл. 43, ал. 6 от ЗАНН), т.е. ясна е идеята на законодателя за препятстване на продължителното бездействие на АНО, което създава неоправдано положение на несигурност в правния мир.

  В случая е налице именно такова продължително бездействие, отнесено към действията по връчване на АУАН, довели респективно и до късно връчване на АУАН, без да е налице хипотезата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН за спиране на производството, а оттук и до издаване на НП в нарушение разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Изтичането на посочения срок погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на АНО по административнонаказателното правоотношение и нарушаването на това изискване е абсолютно основание за отмяна на НП в обжалваната му част по пункт ІІ и пункт ІІІ. Т.е. налице е съществено процесуално нарушение по ЗАНН, касаещо изтичане на погасителната давност за реализиране правомощията на АНО по издаване на НП и това на самостоятелно и достатъчно основание обуславя незаконосъобразността на процесното НП в частта му по пункт ІІ и пункт ІІІ, издадено от С.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че възобновяването на административнонаказателното производство е обусловено от откриването на нарушителя. Самото откриване намира обективен израз в получаване и подписване от нарушителя на предявения му Акт, респ. в отказа му за това.  В този смисъл осъществяването на действията по предявяване и връчване на Акта има за резултат възобновяване на производството без за това да е необходим някакъв нарочен акт и няма как да не го следва.

В случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна инстанция за отмяна на обжалваното НП в обжалваната част, то се излагат следните съображения:

Съдът би приел, че изложената по-горе фактическа обстановка, съответства изцяло на констатациите, обективирани в АУАН и възприета в НП, като би се установило по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебните заседания, проведени на 15.07.2019 година и на 02.09.2019 година свидетели – М.А.Т., М.В.А., Д.П.Б., П.Г.В. и А.Д.Н.. С правна преценка за достоверност, за обективно верни биха се възприели посочените свидетелски показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява първите трима от посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което би ги провокирало да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на всички свидетелски показания не биха се намерили, а единствено поради служебното качество на първите четирима от свидетелите – служители на Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не би било достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това би било така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не биха се компрометирали и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък биха се опровергали с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания биха била в цялостна корелация и напълно убедително биха се подкрепили от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията и на всички посочени свидетели не биха се считали за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства биха били пряко относими към изпълнителните деяния на процесните нарушения и тяхното авторство, времето и мястото на осъществяването им, като биха потвърдили фактическото им извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на недеклариране на стоки, забранени за внос, при преминаване през държавната граница и противопоставяне на митническите органи при изпълнението на служебните им задължения. Поради това Съдът би ги кредитирал изцяло за достоверни.

Съдебният състав, би възприел изцяло и кредитирал Заключението на експертизата, назначена от АНО, досежно оценката на вещите, тъй като е изготвена след извършване на необходимите проучвания и на базата на събраните по делото доказателства. Експертизата е изготвена от специалист в съответната област, респ.включен в Списъка на вещите лица за 2019 година за Хасковския съдебен район, поради което не бил имало основание за каквото и да е съмнение относно неговата квалификация на специалист. С тези съображения, Съдът би приел експертизата, назначена от АНО, за извършена от вещо лице – специалист с необходимата квалификация и знания, биха липсвали индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Заключение би обективирало необходимите данни, ползвани за оценката и фактически констатации, поради което би се явило обосновано и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не биха възникнали каквито и да е съмнения за неговата правилност. Обратни доказателства, опитващи се да опровергаят констатациите и Заключението на вещото лице, приложено в АНП, няма по делото, поради което Съдът би намерил за обоснована и правилна експертизата, назначена от АНО (както вече бе посочено) и би ползвал същата при формирането на фактическите и правните си изводи. Въз основа на експертизата би се установила митническа стойност на стоките – предмет на първото нарушение към датата на същото. Досежно приложимият способ за определяне на митническата стойност, ползван от вещото лице Б., Съдът би намерил същият за правилен и законосъобразен.

Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие би се наложила и относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл. 283 НПК, вр.чл. 84 ЗАНН,  които не се оспориха от страната – жалбоподател (с изключение на Оценъчната експертиза относно митническата стойност на стоките – предмет на първото нарушение, чиято доказателствена сила не се опроверга от събраните по делото доказателства, т.е. направеното оспорване от страна на жалбоподателя не бе проведено успешно). Същите Съдът би ценил за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. 

        Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, биха били законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът би достигнал до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

        Спазена би била изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.

При издаването на Акта и НП биха били спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Не биха били допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. 

       Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано би формирал правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което би се явило изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно биха липсвали формални основания за неговата отмяна.

       Обжалваното НП би било законосъобразно и от материалноправна страна по отношение на първото нарушение.

Съгласно чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗМ, който превози през държавната граница стоки, забранени за внос, без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република България съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията на Република България.

В този ред на мисли би следвало да се посочи, че правилно е определена правна квалификация на първото деяние, тъй като ПРЗ са стоки, забранени за внос. За неоснователни Съдът би приел наведените в Жалбата възражения, че жалбоподателят С.И. не била запозната с Протокола от митническата проверка и не била получила екземпляр от него, тъй като митническите органи нямат задължението да връчват екземпляри от Протоколите и да запознават лицата със съдържанието на тези Протоколи допълнително ако към момента на съставянето им лицата са се намирали в обективна невъзможност за това да се запознаят с тях. Неоснователно би било и другото възражение, свързано с обстоятелството, че И. не била участвала при преброяването на процесните ПРЗ, тъй като това действие е извършено от митническите органи в присъствието на полицейските служители Н. и Я., т.е. лица, които не са в служебна зависимост от АНО, поради което и преброяването на ПРЗ е извършено обективно и в съответствие с действителната обстановка.      

От показания на свидетелите – М.А.Т. и П.Г.В. (митнически служители, осъществили митнически контрол и последвалата митническа проверка) и А.Д.Н. (полицейски служител, присъствал при последвалата митническа проверка), по несъмнен начин бе се доказвало, от обективна страна, че на 04.08.2018 година при влизането си в Република България, през ГКПП „Капитан Андреево”, идвайки от Република Турция жалбоподателят С.Я.И. е носила, т.е. фактически е превозила през държавната граница стоки, забранени за внос, а именно процесните ПРЗ. Последните несъмнено попадат в легалната дефиниция на понятието „стоки”, дадена в § 1, т. 14 от ДР на ЗМ, която т. 14 е отменена и към настоящия момент легалното определение на понятието „стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), като нормативен акт най-съотносим към митническото законодателство. Същите, установи се, С.Я.И. не е обявила и декларирала в момента на преминаване през митническия контрол, нито устно, нито писмено. Точно обратното, стоките са били открити в резултат на действията на контролните органи и извършената от тях митническа - физическа проверка. А последното фактическо обстоятелство Съдът би приел, че е категорична индиция за липса на изискуемото знание от страна на митническите органи за внасянето на тези стоки, забранени за внос, на митническата територия на страната. Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от нейна страна на носените стоки, който също би бил несъмнено и пряко доказан от гласните доказателства (показанията на свидетелите М.А.Т. и П.Г.В.), би субсумирало и липсата на дадено надлежно разрешение от тези компетентни органи, последица именно поради отсъствието на знание у тях за тези стоки, въвеждани на митническата територия на Република България. Поради това, Съдебният състав би приел, че така осъщественото деяние от жалбоподателя, по своите обективни признаци, покрива изцяло фактическия състав на нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ (т.нар. митническа контрабанда) и то в довършена изпълнителна форма, а от фактическа страна изразило се в превозване през държавната граница, при влизане в страната, на стоки, забранени за внос, по вид конкретно – ПРЗ, без знанието и разрешението на митническите органи. Направените правни изводи биха се наложили предвид установеното правно задължение във връзка с преминаването на митнически контрол, като действащо е задължението за деклариране на стоки, както въвежданите/внос, така и изнасяни от лицата/износ, произтичащо пряко от материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ, както и от множество Регламенти, които са с директно действие след присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС). Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. Отделно от това същите са с необщностен произход, с оглед дестинацията на пътуването, сочеща износ от Република Турция – Държава, нечленуваща в ЕС, респ. внос в Република България, на което основание безспорно и са подлежали на деклариране при митнически контрол. В конкретния случай, съобразно  видът и количеството на стоката, дължимото за нея и надлежно деклариране е било писменото – по аргумент за обратното от  чл. 225 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 година относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, който има директно действие за вътрешното ни законодателство след присъединяването на България към ЕС, вр.чл. 1, § 6 от същия Регламент - относно дефиницията нетърговски стоки. Тъй като това им количество изключва нетърговски характер, обратно би сочило търговско предназначение, а устното деклариране е допустимо когато стоките са с нетърговски характер, когато стоките са с търговски характер, но се съдържат в личния багаж на пътника и т.н., съгласно чл. 135 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент № 952/2013 година. Бездействието от нейна страна по отношение на задължението за деклариране, което тя не е изпълнила и то по надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически органи, би субсумирало и липсата на дадено разрешение от тях за преминаването на стоките на територията на страната. От тук следователно доказан би бил и вторият съставомерен признак на нарушението. След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят С.Я.И. би консумирала от обективна  страна  административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки, забранени за внос, с търговски характер и количество. В конкретния случай, съобразно видът на стоките те не подлежат на освобождаване от митни сборове, и подлежат на деклариране. Поради това напълно основателно и правилно би била ангажирана нейната административнонаказателна отговорност и направените изводи от АНО биха били изцяло правилни и законосъобразни.

Процесните стоки подлежат на деклариране като задължението за това е възложено на лицето, което пресича държавната граница и в чиято фактическа власт се намират вещите, подлежащи на деклариране. Именно с оглед определения от закона субект, който трябва да понесе тежестта по извършване на формалностите по уведомяване на митническите органи относно преминаващите държавната граница стоки, е без каквото и да било значение, разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали това лице е било приканено от митническите служители да декларира намиращите се във фактическата му власт и пренасяни стоки.

  Съгласно чл. 52 от ЗЗР се забранява вносът на неразрешени или негодни продукти за растителна защита и на продукти за растителна защита от лица, които не притежават разрешение за пускане на пазара и употреба. Съгласно чл. 6 от посочения закон Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) поддържа Списък на лицата, които притежават Удостоверение за търговия с ПРЗ. За процесните ПРЗ приносителят им (жалбоподателят С.И.) трябва да притежава разрешение за пускане на пазара и употреба, тъй като те са в търговски количества. Подобно разрешение по делото не е представено, нито се твърди за наличието му. До същия извод (т.е. за липсата на подобно разрешение) Съдът стигна и след справка в интернет-страницата на БАБХ в Регистъра за лицата, които притежават Удостоверение за търговия с продукти за растителна защита и на съответните обекти за търговия с продукти за растителна защита (проверката бе извършена именно в този Регистър, тъй като съгласно т. 53 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗР „„Търговия на продукти за растителна защита” са всички дейности по покупко-продажба, придобиване, доставяне, съхранение и предлагане с цел продажба на продукти за растителна защита. Вносът, въвеждането на територията на страната и износът се смятат за търговия.”). Ето поради това Съдът би намерил, че в случая е правилна правната квалификация на първото деяние, дадена от АНО.

Извършеното от жалбоподателя по обективните си характеристики, би покрило признаците на изпълнително деяние - превозва/превозвала, следователно и приетата от АНО правна квалификация би била правилната, както досежно изпълнителната форма на нарушението, така и по правно основание - чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ. В този ред на мисли би следвало да се посочи, че няма повдигнато обвинение, че стоките са били укрити в тайник, поради което би било неоснователно възражението на жалбоподателя.

      Митническата стойност на стоката, предмет на процесното митническо нарушение, е определена по реда на Регламент № 952/2013 година. Поради липса на доказателства за договорната стойност (първичен метод), т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост; както и на информация за мястото на производство, репутация, свързани лица и възникнали разходи при производството на оценяваните стоки (вторичен метод, посочен в чл. 74, § 2); стойността е определена по вторичния метод, посочен в чл. 74, § 3, а именно: митническата стойност се определи въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, член VII от Общото споразумение за митата и търговията и глава ІІІ на дял ІІ от посочения Регламент. Стойността е определена от вещото лице Б. в размер на сумата 14 295.96 лв. - общо за цялото количество, според представената Оценъчна експертиза, в която е материализирано това Заключение. Жалбоподателят сочи, че митническата стойност е завишена, но при липса на обратни или други доказателства, събрани в хода на настоящото производство, установяващи друга различна цена в т.ч. и доказване на такава на придобиване (покупно-продажна цена), Съдът би възприел именно посочената от вещото лице Б., т.е. не би намерил основания да не бъде приета така посочената от АНО, за правилно и законосъобразно определена.

Предвид изложеното Съдът би приел, че жалбоподателят С.И. би следвало да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.

          Горните изводи на Съда не биха се променили и при наведено твърдение, че процесните ПРЗ са за лична употреба, което обстоятелство би било ирелевантно. За пълнота би следвало да се посочи, че би било нелогично звучащо подобно твърдение предвид количеството на процесните ПРЗ.

Налице би бил и субективният елемент от състава на първото нарушение –  извършено би било виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за което се налага от факта на недеклариране на стоките. Т.е. жалбоподателят С.Я.И. е разбирала свойството и значението на извършваното и е могла да ръко­води постъпките си. От тук би се разкрил и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните последици - укриването на информация от митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото задължение за деклариране на носените стоки, забранени за внос, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят И. е бездействала при митническия контрол. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко биха се извели от обективните й действия и поведение в хода митническата проверка. Съдът би приел, че същата е следвало да знае, както и е знаела действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно деклариране й е било известно, с оглед публичното им оповестяване - обявени публично, на указателни табели и на няколко езика, включително български, с местоположение, изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници, според създадената инфраструктура на ГКПП „Капитан Андреево”, както и предвид факта че често е пътувала.   

Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не би разкрило характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не би представлявало такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение - на просто извършване и предвид  количеството на стоките, би следвало да се отчите за завишаващо обществената опасност на конкретното нарушение. В тази насока, като релевантен аргумент би се отчел и би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка - административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия контрол - в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9  от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение.

Административното наказание по пункт ІІ от обжалваното НП би било правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 200 % от митническата стойност на недекларираните стоки съобразно Оценъчната експертиза на вещото лице Б., приложена в АНП. Така проведената индивидуализация, според Съда би била правилна и законосъобразна, тъй като би била съобразена с  разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в нея критерии при отмерване на наказанието. Правна възможност за намаляване на наложеното административно наказание не съществува, поради което по пряк аргумент от закона би липсвало основание за определянето му под този минимум. Така наложеното с обжалваното НП наказание в пункт ІІ Съдът би намерил за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.

Правилна би била и дадената от АНО материалноправна квалификация на второто извършено нарушение.

Съгласно чл. 238, ал. 2 от ЗМ, който се противопостави на митническите органи при изпълнение на служебните им задължения, се наказва. От обективна страна административното нарушение по тази норма изисква нарушителят да се противопоставя на митническите органи при изпълнението на служебните им задължения.

        Нормата на чл. 238, ал. 2 от ЗМ е бланкетна. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ при изпълнение на служебните си задължения митническите органи имат право да извършват проверки, свързани с митническия надзор и контрол на стоки, превозни средства и лица в зоните на граничните контролно - пропускателни пунктове и на цялата митническа територия на страната.

 Настоящият състав би счел, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че жалбоподателят С.Я.И. на посочените час, дата и място в НП е извършила нарушение като се е противопоставила на митническите органи да упражнят служебните си, контролни правомощия, визирани в чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ, поради което би следвало да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.

Налице би бил и субективният елемент от състава на второто нарушение –  извършено би било виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за което се налага от факта на напускане на МП преди да е приключила проверката. Т.е. жалбоподателят С.Я.И. е разбирала свойството и значението на извършваното и е могла да ръко­води постъпките си. От тук би се разкрил и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните последици – противопоставяне на митническите органи при изпълнението на служебните им задължения. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко биха се извели от обективните й действия.

Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не би разкрило характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не би представлявало такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение - на просто извършване. В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9  от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение.

Административното наказание по отношение на второто нарушение би било правилно и законосъобразно определено по вида си, но не и по размера си, индивидуализиран в размер, малко над минималния такъв, предвиден в закона. При индивидуализацията на наказанието АНО не е посочил основанията си за да го наложи в размер, над минималния, предвиден от разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ЗМ, вр.чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и т. 1 от ППВС № 10/28.09.1973 година. Действително обществената опасност на деянието би била завишена, тъй като се възпрепятстват държавните органи да изпълняват задълженията си. Но за разлика от нея обществена опасност на дееца не би била завишена, тъй като по делото не се констатира наличие на друго идентично нарушение или на нарушение по ЗМ, установени с влязъл в сила акт. Отегчаващи отговорността обстоятелства, извън това посочено с оглед завишената обществена опасност на деянието, не се установиха. Като смекчаващо вината обстоятелство би следвало да се отчете и младата възраст на нарушителя. Предвид изложеното и обстоятелството, че фактическият състав на процесното административно нарушение разкрива белезите на формално, а не на резултатно деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни последици би било ирелевантно за правната му квалификация, а би имало значение едва при определяне на административното наказание, би следвало в настоящия случай размерът на наказанието да се намали до минималния законоустановен такъв. Предвид изложеното, НП в частта по пункт ІІІ  би следвало да се измени, като се намали размерът на наложеното наказание „Глоба” от 500 лв. на 300 лв. Така редуцирания размер на наказанието, Съдът би намерил за правилен и необходим за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.                     

       Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                   Р  Е  Ш  И  :

 

       ОТМЕНЯ НП № 320/2019 от 30.05.2019 година на С.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска, в частта, с която на С.Я.И. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 28 591.92 лв. (пункт ІІ) и за нарушение на чл. 238, ал. 2 от ЗМ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв. (пункт ІІІ).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

                                                                               (Кремена Стамболиева)