№ 98
гр. Велико Търново, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
ИРЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело №
20254000500016 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 467/07.08.2024 год., постановено по гр. д. № 566/2022 г. по описа на
Великотърновски окръжен съд е осъдено ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, гр. София да
заплати на Б. М. Й. от гр. Горна Оряховица сумата от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило
на 06.07.2020 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от 08.02.2021 г. до
окончателното изплащане на обезщетението. Със същото решение е осъдено ЗАД
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, гр. София да заплати на Б. М. Й. от гр. Горна Оряховица
сумата от 6 006.64 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 06.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
посочената сума от 08.02.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението. С
решението е осъдено ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, гр. София да заплати на адв. С.
И. от АК – Велико Търново сумата от 2 600 лв., представляваща възнаграждение за един
адвокат. Осъдено е ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, гр. София да заплати по сметка на
Окръжен съд - Велико Търново сумата от 2 240.27 лв., представляваща държавна такса върху
уважените искове и сумата от 200 лв., направени по делото разноски от бюджета на съда,
1
както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Постъпила е въззивна жалба от Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район
Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представлявано от изпълнителните
директори Б. К. и Р. М., чрез юриск. А. С. против Решение № 467/07.08.2024 год.,
постановено по гр. д. № 566/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд.
В същата се излага, че решението в осъдителната му част за сумата над 20 000 лв. и
за имуществените вреди в цялост, е незаконосъобразно и неправилно. Излага се, че
първоинстанционният съд неправилно приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като
присъденото обезщетение за неимуществени вреди било завишено с оглед действително
претърпените болки и страдания, принципа на справедливостта и трайната съдебна
практика. Неправилно била приложена и разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Счита се, че
обезщетението за имуществени вреди следва да бъде редуцирано със съответния процент
принос.
Претендира се да се отмени съдебния акт в обжалваната му част и да се постанови
друг, с който да бъде присъдено обезщетение в размер от 20 000 лв. – неимуществени вреди
и за имуществените вреди редуцирано със съответния размер принос, ведно със законните
последици. Алтернативно се претендира намаляване на размера на присъдените
обезщетения най-малко с 50 %. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от Б. М.
Й., ЕГН **********, от гр. Горна Оряховица, Област Велико Търново, ***********.
Първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи
спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 от ЗЗД
критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди
от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 80 000 лв.
Счел е, че са налице предпоставките и за присъждане на сумата от 6 006.64 лв. –
имуществени вреди. Съобразявайки разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е приел, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалата в размер на 25%, с който размер е редуцирал само
присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 60 000 лв. Счел е,
че лихвата за забава се дължи от 08.02.2021 г. по правилото на чл. 429, ал. 3 от КЗ.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е
разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.
1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
2
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във
връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:
Пред първоинстанционният съд са предявени осъдителни искове (за имуществени и
неимуществени вреди) с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради
което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивната жалба, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за
имуществени и/или неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници
срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Фактическият състав, от
който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща: застрахованият виновно да е
увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които от своя
страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника - застраховател.
Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е
обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че ищцата Б. М.
Й. е предявила претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение, по които не е
постигнато споразумение (т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496).
Както посочихме по-горе, въззивният съд действа при условията на чл. 269, изр.
второ от ГПК, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивната
жалба възражения. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна
инстанция с въззивната жалба, се съсредоточава върху обстоятелството дали
първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение и
правилно ли е приложил и разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
В случая не е налице възражение на ответника за необоснованост на
първоинстанционното решение и в този смисъл въззивният съд следва да приеме за
установени следните правопораждащи спорното материално право юридически факти: че
3
чрез своето противоправно и виновно поведение застрахованият водач на процесното МПС
– С. М. Н. е причинил на Б. М. Й. телесни увреждания (закрито счупване на горно и долно
рамо на срамната кост в ляво с разместване на костните фрагменти (диасхиза –
раздалечаване) на двете срамни кости от тяхното съчленяване; закрито счупване на
опашната кост; закрито счупване на първи поясен прешлен (стабилен тип на счупване) и
мозъчно сътресение – лека степен - проявено като зашеметяване и дезориентация за време и
място; множество охлузни рани на лявата раменна става на лявата лопатка и двете бедра и
че през релевантния период ответникът е обезпечавал деликтната отговорност на процесния
лек автомобил – управляван от С. М. Н., чрез сключване на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В т. см. - т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ: „Въззивният съд
може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на
оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част.
Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато
доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и
въззивната жалба съдържа оплакване за това“.
Освен това в случая е налице влязла в сила присъда, която по отношение на всички
съставомерни признаци на престъплението, вкл. и относно механизма на процесното
транспортно произшествие обвързва гражданския съд - арг. чл. 300 от ГПК. От същата се
установява, че С. М. Н. е признат за виновен в това, че на 06.07.2020 г. на общински път
VRT3015, кръстовище с републикански път III-5302, на територията на община Велико
Търново, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил БМВ 318, с рег. №
ВТ 4667 КА, в посока с. Велчево към републикански път III-5302, нарушил правилата за
движение по пътищата и като водач на МПС не контролирал непрекъснато пътното
превозно средства, което управлявал - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което предизвиква
ПТП, като допуснал занасяне на автомобила, напуснал косо платното за движение в северна
посока, преминал през ръба, навлязъл в затревен остров, разделящ двата пътя (общинския
път и републиканския път), ударил се в дънер, след което се завъртял по часовН.ата стрелка
около вертикалната си ос, ударил и изкъртил пилон на намиращия се на острова пътен знак
Б2 и указателна стрелка, преминал странично през западния връх на острова, загубил
напречна устойчивост, преобърнал се и се установил на тревна площ северно от платното за
движение на път III-5302, с предната част на изток, и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на повече от едно лице, едно измежду което е и ищцата Б. М. Й., а именно:
средна телесна повредя изразяваща се в закрито счупване на горно и долно рамо на
срамната кост вляво с диасхиза (раздалечаване) на симфизата на двете срамни кости, довело
до трайно затрудняване на движението на снагата и съгласуваните и действия с крайниците
за срок на клинично възстановяване от около 8-10 месеца, и средна телесна повреда,
изразяваща се в закрито счупване на първи поясен прешлен (Л1), довело до трайно
затрудняване движението на снагата и съгласувана функции с крайниците, със срок на
клинично възстановяване от около 6-8 месеца.
4
Следователно, така изяснените факти, включени в изпълнителното деяние на
престъплението, за което с влязла в сила присъда делинквентът е бил признат за виновен, не
могат да се опровергават в настоящото съдебно производство.
Ответникът поддържа и възражението за съпричиняване (чл. 51, ал. 2 от ЗЗД)
релевирано в първоинстанционното производство.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебна медицинска експертиза и
обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че на пострадалата ищца Б.
Й., са били установени следните травматични увреждания: закрито счупване на горно и
долно рамо на срамната кост в ляво с разместване на костните фрагменти (диасхиза –
раздалечаване) на двете срамни кости от тяхното съчленяване; закрито счупване на
опашната кост; закрито счупване на първи поясен прешлен (стабилен тип на счупване);
мозъчно сътресение – лека степен - проявено като зашеметяване и дезориентация за време и
място; множество охлузни рани на лявата раменна става на лявата лопатка и двете бедра.
Вещото лице дава заключение, че травмите са получени от действието на внезапно придаден
инерционен момент по време на движение на тялото и от и при натиск (притискане,
удар/удари) с немалка сила върху тялото от и на предмети с ограничена площ и заоблени
ръбове на детайли вътре в купето на автомобила. Изключва се друго време на причиняване
на травмите, освен настъпилото на 06.07.2020 г. ПТП. Заявява, че получения травматичен
шок от закритите травми на опорно двигателния апарат от пострадалата и претърпените
оперативни интервенции след инцидента във времето са съпроводени с ограничена
принудителна подвижност, болки и страдания по време на възстановително оздравителния
процес, както и със субективни оплаквания, които персистират и към момента на
извършения от вещото лице преглед на 25.10.2023 г. Вещото лице сочи, че при причинената
травма на тазовия пръстен и счупването на тялото на първи поясен прешлен и след
оперативното лечение, се наблюдава клинично оздравяване, но са налице субективни
оплаквания от наличната метална остеосинтеза (оставаща завинаги) в изграждането и
задържане анатомичната цялост на лявото крило на срамната кост, което ще затрудни и
възпрепятства раждането при пострадалата по естествен път. По отношение на приложените
документи, отразяващи направени разходи за лечение на гореописаните травми, вещото лице
дава категорично заключение, че същите са били задължителни и необходими при
провеждането на лечебния процес и по време на оздравителния процес след оперативната
интервенция. Няма данни за нарушаване на общия възстановително оздравителен процес и
неспазване на неговия режим. Обичайните срокове на общо клинично и анатомично
възстановяване при тези увреждания е около 6 месеца. Като характера на травматичните
увреждания в поясно кръстната област и счупване на лявото крило на срамната кост след
проведеното оперативно лечение отлага във времето като задължителни
рехабилитационните мероприятия, тъй като травмата изисква покой и щадене по време на
възстановително оздравителния процес. Дава заключение, че липсват при пострадалата
(ищцата), т. нар. „коланни травми“ от поставен обезопасителен колан като пътник при
инцидента. В писменото заключение вещото лице сочи, че непоставянето на предпазния
5
колан е улеснило и спомогнало за получаване на тежките травми в поясно кръстната и
тазовата област. В съдебно заседание при разпита вещото лице пояснява, че счупването на
тазовия пръстен и нарушаването на анатомичната цялост са получени вътре в лекия
автомобил и са в резултат от тласъчен момент при внезапно предаване на инерционния
момент с немалка сила. Заявява, че тези травми не могат да бъдат получени при изпадане от
автомобила. Твърди, че от изпадането ищцата е поучила мозъчно сътресение и останалите
повърхностни увреждания. Дава заключение, че при поставен предпазен колан се намалява
вероятността от получаване на травмата в поясно кръстната област. Вещото лице подробно
описва механизма на получаване на тази травма и стига до извод, че не е имало поставен
обезопасителен колан. Вещото лице при разпита си заявява, че при поставен колан се
наблюдава и увреждане на горни и долни крайници и една лицева травма примерно
счупване на носа, охлузване в челната област на главата или разкъсно-контузни рани, като в
случая такива не се наблюдават. Нямаме подпиране на ръце или на крака, колянна травма и
т.н., на подбедрици, които да се заклещят отдолу, за да се фиксира тялото, което не може да
реагира за напускане на тялото от купето на автомобила, държи тялото към седалката здраво
привързано и тогава се наблюдава в по-голяма степен, даже и по-често травма в областта на
горните и долни крайници. Вещото лице доуточнява също така, че при тази травма на
тазовия пръстен ищцата е загубила способността си, при евентуално износване на плода, да
ражда по естествен път.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебна автотехническа експертиза и
обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че ищцата като пътник на
задната седалка е била без поставен обезопасителен колан, като травмите в поясно кръстната
област са получени в купето на автомобила, по описания по-горе механизъм от вещото лице
по СМЕ, а останалите травми са след изпадането от автомобила.
По делото в първата инстанция са събрани и гласни доказателства чрез разпит на св.
В. Н. – живеещ с ищцата на съпружески начала - относно болките и страданията на
пострадалата. Същият свидетелства за болките и страданията, установени и от вещото лице.
Събрани са и гласни доказателства относно обстоятелството дали пострадалата е бил с
предпазен обезопасителен колан. От показанията на св. В. Н. се установява, че Б. и била с
поставен обезопасителен колан. Горното обаче се опровергава както от показанията на св.
Кисьов – пътувал с учебния автомобил и станал свидетел на настъпилото ПТП, който описва
изпадането на пътниците от лекия автомобил БМВ и от изслушаните две съдебни
експертизи СМЕ и САТЕ.
Свидетелските показания, макар и повърхностни, касаят лично възприети от
свидетелите факти, показанията са житейски логични, не се опровергават от доказателства
по делото и съдът счита, че същите могат да бъдат кредитирани. Съдът не кредитира
единствено показанията на св. В. Н. относно обстоятелството дали ищцата Б. Й. е била с
поставен обезопасителен колан, доколкото същият живеейки с ищцата на съпружески начала
е заинтересован от изхода на делото, а и както отбелязахме по-горе, това обстоятелство се
опровергава от показанията на св. Кисьов и заключенията на СМЕ и САТЕ.
6
На обезщетяване подлежат всички вреди – имуществени и неимуществени, които са
пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане (деликта).
Трайната съдебна практика, като напр. ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд, както и
по-новата такава, формирана по реда на чл. 290 от ГПК (напр. Решение № 184/08.11.2011 г.
по т. д. 217/2011 г. на ВКС на РБ, II т. о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. 795/2008 г. на
ВКС на РБ, II т. о. и др.) е категорична, че „справедливостта“ по чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размер на
обезщетението за неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към
случая, при съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да
се обоснове връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че
съответния размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищцата болки и страдания
вследствие на причинените й травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, нейната възраст, причинените й неудобства и дискомфорт при социалните
контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие - средата на 2020 г., както и високият нормативно определен
лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – в размер
до 10 420 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 от КЗ – в
релевантната редакция на тази правна норма). Тъй като неимуществените вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да
бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо
и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД – по
справедливост от съда.
В случая следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата
е претърпяла: закрито счупване на горно и долно рамо на срамната кост в ляво с разместване
на костните фрагменти (диасхиза – раздалечаване) на двете срамни кости от тяхното
съчленяване; закрито счупване на опашната кост; закрито счупване на първи поясен
прешлен (стабилен тип на счупване); мозъчно сътресение – лека степен - проявено като
зашеметяване и дезориентация за време и място; множество охлузни рани на лявата раменна
става на лявата лопатка и двете бедра, т.е. политравма, характеризираща се с две средни
телесни повреди и множество на брой леки телесни повреди; извършените оперативни
интервенции (фиксацио екстерна пелвис и отстраняване на остеосинтезния материал);
обичаен възстановителен период за срок от 6 месеца; неудобства в ежедневието си, както и
нужда от чужда помощ за обслужване, тъй като ищцата не е могла в периода на лечение и
възстановяване самостоятелно да се грижи за себе си, не можела да става, не можела да
ползва санитарни помещения, след известен период са предвижвала с проходилка, поради
което изцяло била обслужвана от съжителя си (св. Н.), психически стрес от това дали е
възможно да има деца, дали може да си намери работа, първоначален страх при шофиране и
7
пътуване с автомобил, както и че към настоящия момент макар и да е налице пълно
функционално възстановяване на получените травми, ищцата при натоварване изпитва все
още болки и дискомфорт; младата й възраст (21 години при настъпване на злополуката);
посттравматично стресово разстройство, отражението върху психиката й във връзка с
претърпяното ПТП, както и ограничаването на социалните й контакти за определен период
от време.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищцата за причинените й от противоправното поведение на
делинквента неимуществени вреди е в размер на 80 000 лв. Законодателят е определил висок
нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото
лице неимуществени вреди – в размер на 10 420 млн. лева при причиняване - на
неимуществени и имуществени вреди при всяко едно застрахователно събитие – арг. чл. 492,
т. 1 от КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря
на действително претъпените болки и страдания. Заместващото обезщетение представлява
парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на
имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като
емоционално да бъдат подтиснати изживените неблагоприятни последици от причинените
му болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – средата на
2020 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика
справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични
увреждания, посочени по-горе е в размер на 80 000 лв. за обезщетение за неимуществени
вреди за ищцата Б. Й..
Гореизложеното налага извода, че възражението на въззивника за прекомерност на
присъденото обезщетение е неоснователно.
Относно въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищцата Б. Й., настоящата инстанция намира същото за основателно.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП
и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД налага разбирането, че за да е
налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е
необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от
ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е
трайната практика на ВКС – напр. Решение № 206/12.03.2010 г., постановено по т.д. №
8
35/2009 г. по описа на ВКС на РБ. Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т. 7, което има характер на задължителна
съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. С цитираното постановление
Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България
сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на
причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
Т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на
пострадалия в тази насока не се изисква. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би
се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за
размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент
на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите
си за съпричиняване с вероятности или с предположения.
От приетите от първоинстанционния съд като компетентно изготвени и неоспорени
от страните заключенията на допуснатите и изслушани съдебно медицинска и съдебно
автотехнически експертизи бе установено, че ищцата Б. Й. е била без поставен
обезопасителен колан. Вещите лица са категорични, че липсват при пострадалата (ищцата) т.
нар. „коланни травми“ от поставен обезопасителен колан като пътник при инцидента.
Вещото лице от съдебно медицинската експертиза заключава, че непоставянето на
предпазния колан е улеснило и спомогнало за получаване на тежките травми в поясно
кръстната и тазовата област. В съдебно заседание при разпита вещото лице пояснява, че
счупването на тазовия пръстен и нарушаването на анатомичната цялост са получени вътре в
лекия автомобил и са в резултат от тласъчен момент при внезапно предаване на
инерционния момент с не малка сила. Тези травми не могат да бъдат получени при изпадане
от автомобила. От изпадането е поучила мозъчно сътресение и останалите повърхностни
увреждания. Заявява, че при поставен предпазен колан се намалява вероятността от
получаване на травмата в поясно кръстната област. Вещото лице подробно описва
механизма на получаване на тази травма и стига до извод, че не е имало поставен
обезопасителен колан. Такова заключение дава и вещото лице по съдебно автотехническата
експертиза. Според същото ищцата като пътник на задната седалка е била без поставен
обезопасителен колан, като травмите в поясно кръстната област са получени в купето на
автомобила, по описания механизъм от вещото лице по СМЕ, а останалите травми са след
изпадането от автомобила.
Следователно, по несъмнен, безспорен и категоричен начин бе установено, че при
настъпване на процесното застрахователно събитие пострадалата ищца е нарушила
законоустановените правила, установени в ЗДвП. Като не е използвала наличния предпазен
колан при настъпване на процесното застрахователно събитие, пострадалата чрез своето
9
противоправно поведение (нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП) е допринесла в съвкупния
съпричинителен процес за настъпване на травмите в поясно кръстната област, които са й
причинили телесни увреждания, като тези увреди са в причинно-следствена връзка с това
противоправно поведение.
В случая, освен посоченото противоправно поведение на водача на лекия автомобил
С. Н., довело до причиняване на посочените телесни увреждания на ищеца, е налице и
съпричиняване от страна на последния, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен
колан. В тази връзка, според заключенията на допуснатите и изслушани съдебно медицинска
и съдебно автотехническа експертиза вещите лица са категорични, че предвид описания
механизъм на получаване на описаните в материалите по делото травматични увреждания,
причинени на Б. Й. при ПТП, същите са могли да бъдат избегнати и ограничени при носене
на предпазен колан.
Въззивният съд, че намира заключенията на вещите лица са компетентни и
обосновани и при липса на доказателства, които да ги опровергават, правилно
първоинстанционният съд е приел възражението на ответника за допуснато съпричиняване
от страна на пострадалата Й. за основателно.
В случая, настоящият състав определя допуснатото съпричиняване в размер на 25 %
като липсва основание за определяне на по-голям процент на съпричиняването, тъй като
допуснатото от страна на виновния водач С. Н. нарушение на правилата за движение е
много по-тежко от допуснатото от пострадалата Й. нарушение и в много по-голяма степен е
довело до причиняване на констатираните увреждания.
Ето защо е налице основание за приложение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, до каквито изводи
правилно и законосъобразно е стигнал и първоинстанционният съд.
При така изяснените правнорелевантни факти, при съобразяване с каузалния принос
на всички участници в процесното ПТП, настоящият съдебен състав достига до правния
извод, че ищцата чрез своето противоправно поведение е допринесла в съвкупния
съпричинителен процес с 25% за настъпване на процесните вредоносни последици, поради
което определеното застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди в
размер на 80 000 лв. следва да бъде намалено с 25%, т.е. с 20 000 лв. (80 000 лв. х 25 % = 20
000 лв.), като дължимото застрахователно обезщетение за причинените неимуществени
вреди на пострадалата при настъпване на релевантното застрахователно събитие възлиза на
сумата от 60 000 лв. (80 000 лв. – 20 000 лв.). Освен това следва да бъде приспаднато и
платеното преди завеждане на делото от ответника обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.
По отношение на претендираните имуществени вреди се установи от представените
по делото писмени доказателства (фактури и касови бонове), че същите са относими към
лечението на причинените на ищцата травми вследствие на процесното ПТП. Горното се
потвърждава и от заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Установеното съпричиняване на вредите от пострадалата, следва да бъде съобразено
10
и при определяне размера на обезщетението за имуществени вреди. Поради това
претенцията, която е заявена в размер на 6 006.64 лв., следва да бъде уважена до размер от 4
504.98 лв. (6 006.64 лв. - 25 % - съпричиняване).
По изложените съображения, съдът приема, че предявените от Б. М. Й. от гр. Горна
Оряховица против ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, гр. София за заплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди са основателни и доказани до размер
на 50 000 лв. (80 000 лв. - 25% - съпричиняване – 10 000 лв. - платеното преди завеждане на
делото от ответника обезщетение) - за неимуществените вреди и до размер от 4 504.98 лв. (6
006.64 лв. - 25 % - съпричиняване).
В останалата част предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането са неоснователни и недоказани.
В нормативната уредба в новия КЗ е възприет подхода да се разграничи
отговорността на застрахователя от тази на причинителя на деликта, при регулиране
отговорността за неточното изпълнение във времево отношение изпълнение на
задължението да се заплати застрахователно обезщетение. Макар деликвента да е задължен
от датата на увреждането – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, застрахователят е отговорен за лихвите за
забава не по общото правило в ЗЗД, а по специалните правила на КЗ, а именно: чл. 493, ал. 1,
т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 от КЗ, които предвиждат, че застрахователят
покрива отговорността за лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице, тези лихви се включват в застрахователното обезщетение и
се плащат от застрахователя в рамките на лимита на неговата отговорност –
застрахователната сума. По отношение на началния момент на дължимост, е прието, че от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В случая най-ранната дата, за която са налице доказателства, че застрахователят е
уведомен за настъпване на застрахователното събитие е 08.02.2021 г., от когато датират
платежните нареждания до пострадалия за заплащане на обезщетение.
Предвид гореизложеното съдът приема, че претендираната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди е основателна, считано от 08.02.2021 г. (така, както е
присъдена от първоинстанционния съд – от 08.02.2021 г.) до окончателното изплащане. В
тази си част решението не е обжалвано е и влязло в сила.
Крайните изводи на въззивната инстанция, по отношение размера на присъдените
имуществени вреди, не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което
решението, в частта с която е уважен предявения иск за обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди в размер от 6 006.64 лв. е неправилно, поради което на основание чл.
271, ал. 1, предл. трето от ГПК следва да се отмени и да се постанови друго такова, с което:
ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, гр. София да бъде осъдено да заплати на Б. М. Й. от
гр. Горна Оряховица сумата от 4 504.98 лв. – обезщетение за претърпени от нея
11
имуществени вреди, като в останалата си част до пълно предявения размер от 6 006.64 лв.
искът следва да бъде отхвърлен.
Съобразно направеното искане и изхода на спора пред въззивната инстанция
ответното дружество следва да заплати на адв. С. И. от АК – Велико Търново направените
по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 1 552.57 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата. С оглед практиката на СЕС съдът е взел като ориентир определените
минимални възнаграждения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ, бр. 68/2020 г.), съобразно отхвърлената
част на жалбата.
По отношение на ответното дружество, спрямо уважената част на жалбата следва да
се присъдят разноски пред въззивната инстанция в размер на: 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение и 22.52 лв. – разноски за държавна такса, платими от ищцата, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 467/07.08.2024 год., постановено по гр. д. № 566/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Велико Търново, В ЧАСТТА, с която е осъдено ЗАД „ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД, гр. София да заплати на Б. М. Й. от гр. Горна Оряховица сумата над 4
504.98 лв. до 6 006.64 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 06.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
посочената сума от 08.02.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението, вместо
което
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. М. Й., ЕГН **********, от гр. Горна Оряховица,
Област Велико Търново, *********** против Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, район Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представлявано от
изпълнителните директори Б. К. и Р. М., иск с правно основание с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 4 504.98 (четири хиляди петстотин
и четири лв. и 98 ст.) лв. до 6 006.64 (шест хиляди и шест лв. и 64 ст.) лв., като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 467/07.08.2024 год., постановено по гр. д. № 566/2022
г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, ж. к. Дианабад,
12
бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представлявано от изпълнителните директори Б. К. и Р. М. да
заплати на адв. С. Н. И., със служебен адрес гр. Горна Оряховица, **********, сумата в
размер на 1 552.57 (хиляда петстотин петдесет и два лв. 57 ст.) лв. – разноски пред
въззивната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съобразно обжалваемия интерес и
отхвърлената част на жалбата.
ОСЪЖДА Б. М. Й., ЕГН **********, от гр. Горна Оряховица, Област Велико
Търново, *********** да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район
Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представлявано от изпълнителните
директори Б. К. и Р. М., разноски пред въззивната инстанция, представляващи сумата от 100
(сто) лв. – юрисконсултско възнаграждение и 22.52 (двадесет и два лв. 52 ст.) лв. – разноски
за държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно обжалваемия интерес и
уважената част на жалбата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13