Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260354 14.09.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на първи септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4355 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 79 от ЗЗД.
Ищецът „Омникар Рент” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: село Труд, община Марица, област Пловдив, ул. „Карловско шосе“ № 42, представлявано от *** В.С.С., чрез пълномощник адв. А.Д., е предявил против „Емануил 2000“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перущица, ул. „Проф. Константин Гълъбов” № 32, представлявано от *** М.С.А., искове за осъждане на ответника да му заплати следните суми, произтичащи от договор № ****/ 07.02.2020 г. за наем на товарен автомобил Renault Master, рег. № ****и общите условия към него: сумата от 1 005 лева- възнаграждение за наем на возилото за 15 дни; сумата от 330 лева- пълна застраховка за периода на ползването; сумата от 600 лева- неспазване на забраната за излизане с автомобила в чужбина; сумата от 300 лева- санкция за тютюнопушене; сумата от 320 лева- обезщетение за липсващо гориво; сумата от 1 117, 92 лева- обезщетение за надвишаване на максимално допустимия пробег и сумата от 100 лева- санкция за недобросъвестна експлоатация и връщане на мръсен автомобил.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба се твърди, че на 07.02.2020 г. между страните бил сключен договор № **** за наем на товарен автомобил Renault Master, рег. № ****, рама № ************, който бил предаден в чисто състояние и незначителни забележки по части от боята на купето. Срокът на договора бил 3 дни, при цена от 377 лева, но след изтичане на срока, автомобилът не бил върнат. На 11.02.2020 г. ответникът се свързал с ищеца по телефона и поискал продължаване на срока. Наемателят бил изрично предупреден, че няма право да напуска страната с автомобила, но в последствие се установило, че това не било спазено и с него имало пътуване до Р.. Ищецът издал фактура № **********/ 18.02.2020 г. за задълженията на ответника по договора, която изпратил на наемателя. Няколко дни по- късно обаче отново липсвало плащане, нито автомобилът бил върнат, като ищецът уведомил, че ще сезира прокуратурата по случая. Около 16.00 часа на 26.02.2020 г. автомобилът бил оставен в близост до паркинга на ищеца, с ключовете вътре, без да има представител на ответника. Установило се, че МПС- то е в изключително мръсно състояние, вътре било пушено, километрите били надвишени с 9 316 км., липсвало и гориво, защото возилото трябвало да се върне с пълен резервоар. Автомобилът бил ползван 15 дни, не била платена застраховката, а и с него било излизано в чужбина, въпреки забраната за това. За горните обстоятелства бил съставен констативен протокол. Претенциите за възнаграждение и обезщетения произтичали или от договора между страните, или от общите условия към него, с които ответникът бил запознат. Моли за осъждането му да заплати сумата от общо 3 773 лева- възнаграждение и обезщетения по договора и общите условия. Претендира и разноски.
В първото съдебно заседание ищецът, представляван от пълномощника си, моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от договора за наем между страните, издадената по него фактура и констативен протокол.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен на адреса по седалище на ответника на 15.06.2020 г., като страната е била редовно призована за първото по делото заседание на адреса си на управление, на основание чл. 50 ал. 2 от ГПК. В изпратеното до ответника съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски за настоящото производство, които се
претендират, като за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице
доказателства, че са действително дължими- внесена държавна такса за образуване
на делото в общ размер на 350 лева (лист 18) и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева (л. 17), които следва да се присъдят в
полза на страната.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Емануил 2000“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перущица, ул. „Проф. Константин Гълъбов” № 32, представлявано от ***М.С.А., да заплати на „Омникар Рент” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: село Труд, община Марица, област Пловдив, ул. „Карловско шосе“ № 42, представлявано от ***В.С.С., следните суми, произтичащи от договор № ****/ 07.02.2020 г. за наем на товарен автомобил Renault Master, рег. № ****и общите условия към него: сумата от 1 005 (хиляда и пет) лева- възнаграждение за наем на возилото за 15 дни; сумата от 330 (триста и тридесет) лева- пълна застраховка за периода на ползването; сумата от 600 (шестстотин) лева- неспазване на забраната за излизане с автомобила в чужбина; сумата от 300 (триста) лева- санкция за тютюнопушене; сумата от 320 (триста и двадесет) лева- обезщетение за липсващо гориво; сумата от 1 117, 92 (хиляда сто и седемнадесет лева и деветдесет и две стотинки) лева- обезщетение за надвишаване на максимално допустимия пробег и сумата от 100 (сто) лева- санкция за недобросъвестна експлоатация и връщане на мръсен автомобил, както и направените разноски по настоящото дело, както следва: сумата в размер на 350 (триста и петдесет) лева- държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД