Решение по дело №194/2021 на Районен съд - Дупница

 

Р Е Ш Е Н И Е

			14.06.2021
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	IV Н О

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	27 май		2021

 

на                                                                                                           Година

Мая Гиздова

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Ива Георгиева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Н А Х		194		2021

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление  № ПО-02-44 от 25.01.2021г., на Директора на Басейнова дерекция „Западнобеломорски район, с което на основание чл.201,ал.2 от Закона за водите,във вр. с чл.52,ал.4,чл.53 и чл.83,ал.1 от ЗАНН,  на  „Напоителни системи”ЕАД,гр.София ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление гр.София 1186,р-н”Овча купел”,бул.”Цар Борис III”№136,представлявано от Изпълнителния директор Снежана Димитрова Динева е наложено административно наказание „имуществена санкция„в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.48,ал.1,т.13 от Закона за водите.

          С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП поради неговата незаконосъобразност и неправилност, както и за допуснати съществени нарушения на материалните норми и процесуалните правила при неговото издаване.

          Жалбоподателят, редовно призован, в съдебно заседание не се явява,вместо негоюрк.М.,който поддържа депозираната жалба и отново моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,счета, че не е налице извършено административно нарушение.

          Административнонаказващия орган –редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юристконсулт Гикова, по силата на представено пълномощно, която изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. В пледоарията си представителят на АНО изложи доводи по същество на искането си за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

 

          Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

 

     При извършена проверка на 27.07.2020г., от служители на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” на обект-бетонова шахта,изградена на отклонение на Дюкер 1 на язовир Дяково на място с посочени географски координати,в землището на с.Дяково,община Дупница,във връзка с контрол по изпълнение на предписание на Директора на ДБЗБР,дадено с писмо с изх.№ РД-11-185/5/ от 27.03.2020г.,,относно монтиране на измервателни устойства,съгласно изискванията на т.1 от Раздел „Условия на водовземането”, от Решение №48 от 22.02.2010г., за изменение на Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект №003595 от 29.03.2005г., и в деловодната система  Акстър Офис на БДЗБР от страна на актосътавителят са били констатирани следните обстоятелства:

-водата от язовир „Дяково”,чрез Дюкер 1 ГТ-6 и открит канал се подава към водоизползвателите/част от автокъщите,изградени в землището на с.Блатино,община Дупница/ за промишлени цели.В гореописаната бетонова шахта е монтиран спирателен кран,чрез които се регулира подаването на вода от язовир „Дяково”.В същата не е монтирано измервателно устройство,което да измерва използваните водни обеми от язовир „Дяково”,съгласно изискванията на т.1 от Раздел „Условия за водовземането” от Решение № 48 от 22.02.2010г., за изменение на горецитираното резрешително за водовземане от повърхностен воден обект,с което не е изпълнено предписанието на Директора на БДЗБР,дадено с писмо с изх.№ РД-11-185/5/ от 27.03.2020г.Писмото е получено от дружеството на 31.03.2020г.Неизпълнението на 30.06.2020г., на дадено от контролен орган предписание от страна на жалбпоподателят в постаневия срок-90 дни от получаване на писмо с изх.№ РД-11-185/5/ от 27.03.2020г., осъществява състава на административно нарушение по чл.48,ал.1,т.13 от Закона за водите.

 

Проверката е отразена в КП№КД-01-761 от 27.07.2020г. За констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение № КД-04-106 от 14.09.2020г.,който е подписан от упълномощено от нарушителя лице с отразяване, че е получил екземпляр от него на 14.09.2020г., като в акта не са отбелязани възражения, а такива са били депозирани в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН.Така съставеният акт за установяване на административно нарушение е послужил за издаване на атакуваното наказателно постановление.

На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, в което по идентичен с акта начин е дадено описание на нарушението както и нарушената правна норма. С издаденото НП е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение по Закона за водите като му е наложено административно наказание „имуществена санкция”в размер на 1000 лева. Издаденото НП е връчено на жалбоподателя. Поради не съгласие с посоченото като нарушение и наложената глоба, в срок пред РС гр.Дупница е обжалвано издаденото НП.

          Разпитана като свидетел в съдебно заседание свидетелката Е.Я.,  потвърди авторството на съставения от нея акт, както и посочи, че е присъствала при направената проверка на 27.07.2020г., извършила проверка в землището на язовир „Дяково”, където е трябвало да бъде монтирано измервателно устройство,което да отчита ползваните обеми от язовира зца водоснабдяване на част от зона Пиперево.В хода на проверката Било установено, че няма монтирано такова измервателно устройство,с което не е изпълнено и даденото предписание, а и към настоящият момент такова измервателно устройство не е монтирано.

Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка Я., доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран доказателствен материал.

            Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

            При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

            Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

             Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.       

           За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция  на  Еднолични търговци или  Юридически лица се касае за обективна  невиновна отговорност  и съответно  в тези случаи е достатъчно  доказването  на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично   отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.  Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено  административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и  се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция  може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

            Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на НП, наказващият орган е този, който поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.

           Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение. Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност.

           Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на Дупнишки районен съд счита, че обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на  материалните разпоредби и е съобразено с целта на закона. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.34 от ЗАНН. Атакуваното НП е издадено в срок. При съставянето на АУАН и издаване на НП не са били допуснати нарушения на процесуалните правила. Процесното НП е издадено при спазване на процесуалните правила за неговото издаване и в съответствие с материалния закон. От приетите по делото писмени и гласни доказателства е установено, по един безспорен и категоричен начин, че е осъществен съставът на описаното в НП нарушение. Обжалваното наказателно постановление е издадено при безспорна доказаност на административното нарушение. Доказателства в обратна посока не са събрани пред настоящата съдебна инстанция. Описаното в НП нарушение е именно такова по смисъла на чл.48,ал.1,т.13 от ЗВ,и на основание чл. основание чл.201,ал.2 от Закона за водите,във вр. с чл.52,ал.4,чл.53 и чл.83,ал.1 от ЗАНН, е наложено административно наказание „имуществена санкция„в размер на 1000 /хиляда / лева.

 В случая се касае за форма на изпълнително деяние, изразяваща се в бездействие, с оглед на което до извършване на дължимото действие, нарушението се осъществява от субекта във всеки един момент, включително и на посочената в НП дата – 27.07.2020г.  именно поради което е издаден и АУАН №КД-04-106. АНО е квалифицирал деянието като нарушение по чл.48,ал.1,т.13 от ЗВ,неизпълнение на дадено предписание.

Наложеното на жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав.

 Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло съобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН доколкото АНО е отчел всички релевантни за отговорността обстоятелства.

           В случая не е налице и маловажност на нарушението по чл.28 от ЗАНН и съдът намира, че наказващият орган правилно не е приложил този институт. Настоящият състав счита, че процесното деяние не се характеризира с по-ниска обществена опасност в сравнение с други нарушения от посочения вид. С оглед характера на засегнатите обществени отношения случаят не може да се квалифицира като маловажен. За да е маловажен един случай същият следва да се отграничава от обикновените случаи на нарушения от същия вид, каквото процесното нарушение не е, а и към настоящият момент токава измервателно устройство не е монтирано. Без наличие на други смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такова същото не представлява нарушение с по-ниска от степента на обществена опасност, определена посредством кодифициране на деянията от този вид и предвиждането за административна санкция при реализирането им. Преценката за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН и съобразно ТР на ВКС № 1/2007г. се прави по законосъобразност и наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни нарушения от тези обхванати от чл.6 от ЗАНН. В реда на тази логика, ако процесният случай бъде преценен като маловажен, от това ще следва, че във всяка хипотеза на нарушение с такъв фактически състав, ще следва да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като в противен случай ще е налице неравно третиране на нарушителите. Такъв извод би обезсмислил така заложеното задължение и правило, скрепено нормативно със санкция, именно за да бъде спазвано, а неговото неизпълнение съответно наказвано.

           С оглед на изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, като следва да бъде потвърдено.

           По изложените съображения и на основание  чл. 63, ал.1 от ЗАНН Съдът

 

                                                        Р   Е   Ш   И :

 

           ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ПО-02-44 от 25.01.2021г., на Директора на Басейнова дерекция „Западнобеломорски район, с което на основание чл.201,ал.2 от Закона за водите,във вр. с чл.52,ал.4,чл.53 и чл.83,ал.1 от ЗАНН,  на  „Напоителни системи”ЕАД,гр.София ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление гр.София 1186,р-н”Овча купел”,бул.”Цар Борис III”№136,представлявано от Изпълнителния директор Снежана Димитрова Динева е наложено административно наказание „имуществена санкция„в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.48,ал.1,т.13 от Закона за водите,като законосъобразно.

 

 

           Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен Съд Кюстендил по реда на Глава ХІІ от АПК от страните в 14 дневен ред от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

                                                                 

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: